МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №85 ОТ 09.12.2013 Г. ПО НОХД № 288/2013 Г. НА НПРС
Подсъдимият Р.И.Г. е предаден на съд затова, че на неустановена с точност дата през месец
ноември 2004 г. в с.Т., обл.Ш. противозаконно е
присвоил чужда движима вещ, а именно лек автомобил марка „***” с рег.№ ***, на
стойност 2 500 лв., собственост на С.Д.А., ЕГН ********** и Г.А. А., с ЕГН **********, която вещ е владеел и пазел –
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на НпРП поддържа това
повдигнатото обвинение. Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство се
установяват от всички материали по делото и от показанията на свидетелите,
дадени в хода на съдебното следствие. Моли, съдът да наложи справедливо
наказание в съотвветствие с разпоредбите на чл.36 от НК.
Подсъдимият Р.И.Г.
в хода на съдебното производство дава обяснения, в които не се признава за
виновен. Твърди, че е пазел автомобила, докато заминал за чужбина. Заминавайки
го предал на свой познат да го пази.
Защитникът на
подсъдимия счита, че същият е невиновен по предявеното му обвинение. Счита, че
доказателствата по делото и конкретно свидетелските показания не са категорични
за това, че подсъдимият е осъществил деянието, а са противоречиви. Поддържа, че
обвинението е недоказано. Моли, подсъдимият за бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Р.И.Г. е роден на *** ***. Той е ***. Понастоящем живее в гр. В.. През 2002 г.
подсъдимият живеел на съпружески начала със свидетелката С.С.П.,
която била първа братовчедка на свидетелката Г.А.В., а тя пък била съпруга на
свидетеля С.Д.А..
През зимата на 2002 г. свидетелят С.Д.А. претърпял
пътно произшествие със собствения си лек автомобил, марка „***”, с д. р. № ***.
След произшествието автомобилът бил сериозно увреден и било невъзможно да се
движи, поради което свидетелят А. го оставил в двора на вилата, собственост на
родителите на съпругата му, като колата била оставена в лозето. Там автомобила
престояло около половин година. След това свидетелят С.А. решил, че следва да
се извърши ремонт на лекия автомобил. За целта той се свързал с подсъдимия Р.И.Г..
Знаел, че подсъдимия Г. се занимава с автотенекеджийство,
а и съпругите им били братовчедки и поради това свидетелят смятал, че услугата
да бъде извършена на по-ниска цена. Двамата се уговорили окончателното
определяне на цената и заплащането да стане след като автомобилът бъде изцяло
ремонтиран.
Така автомобилът бил превозен до с. Т., обл. Ш. и бил представен на подсъдимия, за да извърши
ремонта. В процеса на започналия ремонт свидетелят С.Д.А. предал определна парична сума на подсъдимия Г., за закупуване на
материали, а и в началото му помагал при ремонта, но впоследствие подсъдимият
работел сам. След известно време свидетелят А., заедно със съпругата си –
свидетелката В. отишли при подсъдимия,
за да си вземат колата, тъй като считали, че същата вече е готова, ремонтирана.
Тогава обаче подсъдимият им заявил, че следва да му заплатят допълнително сума
пари, за което свидетелите не се съгласили, а и те констатирали, че извършения
по колата ремонт не е качествен. Затова си тръгнали без да вземат колата, като
освен това подсъдимият им заявил да дойдат да се я приберат, когато му донесат претендираната от него сума.
През 2003 г. свидетелят А. уведомил подсъдимия, че
желае да си прибере автомобила, защото е намерил купувач за него, който след
като му заплати покупната цена, свидетелят щял да уреди сметките си с
подсъдимия. След това при подсъдимия Г. пристигнали съпругата на А. –
свидетелката В. и двама кандидат купувачи. Те установили, че ремонтът е
некачествено извършен, но въпреки това се опитали да го вземат, като под предтекст, че ще го пробват, единият от кандидатите се
качил в него и потеглил. Но в колата нямало достатъчно гориво и автомобила
спрял. В резултат се стигнало до разправия и конфликт, при който единият от
пристигналите ударил подсъдимия. В крайна сметка двамата кандидат-купувачи и
свидетелката В. си тръгнали, а автомобилът останал у подсъдимия.
Междувременно свидетелят А. се развел със
съпругата си, а подсъдимия Г. се разделил с братовчедката на В.. Освен това
подсъдимият Г. напуснал с. Т., обл. Ш.. Напускайки
селото, той предал колата, собственост на А. на свидетеля Р.М.Ю., като я
оставил пред дома му. Обяснил на свидетеля, че собственикът на амтомобила му дължи пари и като му се издължи ще вземе
колата и ще я върне на собственика й.
През месец ноември 2004 г. подсъдимият Г. продал
горепосочения лек автомобил на свидетеля С.Ф.Й., ЕГН *********,*** за сумата от
300 лв., тъй като имал намерение да напусне страната. Колата не била в
движение, поради което свидетелят Й. с колесар придвижил автомобила и го
откарал в гр. Д..
В хода на делото е била назначена оценителна
експертиза, а и допълнителна такава, от чиито заключения е видно, че стойността
на лекия автомобил, преди да претърпи произшествие е била в размер на 2 500 лв., след
произшествието и предаването му за ремонт на подсъдимия, стойността му е била в
размер на 400 лв., а към момента на продажбата от страна на подсъдимия на
свидетеля Й., пазарната стойност на автомобила е била в размер на 800 лв.
Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за установена по
категоричен начин от всички събрани по делото доказателства - показанията на
свидетелите – С.Д.А., Г.А.В., Р.М., Н. М., С.Ф.Й., Й.Д.И.Д.Й., И.Р.Г., и С.С.П.;
от приложените по делото писмени доказателства – договор за продажба на МПС
отх10.02.2002 г., решение № 507/16.02.2007 г. на ВРС по гр.д. 5728/2006 г.,
влязло в законна сила на 05.04.2007 г., удостоверение от 17.05.2011 г., изд. от
Община – гр. В. и писмо изх. №14618/04.10.2013 г., изд. от РУП – гр. К.; от
заключението по назначената по делото експертиза за оценка на лекия автомобил,
както и частично от обясненията на самия подсъдим.
Анализът на гореописаните факти води до безспорния извод, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК. През месец ноември 2004 г. той
противозаконно е присвоил автомобила на свидетеля А., който той е владеел и
пазел, като автомобила към момента на деянието е бил на стойност 800 лв. Съдът
приема за безспорно установен периода на извършване на престъплението, а
именно, че е през месец ноември 2004 г., но на неустновена
с точност дата. Подсъдимият твърди, че е предал автомобила на свидетеля Й. през
2003 г., но от показанията на свидетелите А., В. и Й. съдът счита, че
категорично се установява, че това се е случило през есента на 2004 г.
Подсъдимият твърди също така, че не е продавал колата на свидетеля Й., а му я
дал да я съхранява, тъй като напускал с. Т. и нямало как повече той самият да я
съхранява. Съдът счита, че тези твърдения на подсъдимия представляват негова
защитна версия. Такива факти не се установяват от събраните доказателства.
Самият свидетел Й., в показанията си, дадени пред настоящия съдебен състав
заявява, че е купил колата и посочва конкретно и сумата на покупката – за 300
лв. Очевидно е, че свидетелят Й. е купил колата, а не я е приел да я съхранява,
тъй като кратко време след това той я е предал за отпадъци, а не я пазил. Този
факт е показателен за обстоятелството, че той не е поемал задължение да
съхранява колата. Също така е видно, че след като е предал колата на свидетеля,
подсъдимия е престанал да се интересува за нея, което не би следвало да се
случи, ако той само я бе предал за съхранение. Поради това съдът смята, че по
делото безспорно е доказано, че подсъдимият се е разпоредил с колата на
свидетеля А. и по този начин е осъществил противозаконното й присвояване.
Защитната теза на подсъдимия се подкрепя единствено от показанията на
свидетеля И.Р.Г. – син на подсъдимия, които обаче противоречат на всички
останали доказателства, а и в този случай съдът отчита факта, че свидетелят е
син на подсъдимия и като такъв безспорно има интерес от излагане на факти,
изгодни за подсъдимия.
Относно стойността на лекия автомобил, то експертизата по делото е дала
различни стойности към различни периоди от време. Без съмнение стойността,
която следва да се приеме от съда е тази, на която е възлизала колата към
момента на деянието и това е времето, когато подсъдимият е продал автомобила на
свидетеля Й.. Видно от заключението по експертизата, към този момент колата е
била на стойност 800 лв. и именно тази стойност на автомобила бе приета от
съда.
Предвид гореизложеното и като счете, че обвинението спрямо подсъдимия е
доказано по несъмнен начин, съдът призна Г. за виновен в извършване на
престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Относно стойността на автомобила съдът
прочете оправдателен диспозитив, като призна подсъдимия за невиновен в
извършване на обсебване на автомобил на стойност 2 500 лв.
В случая изпълнителното деяние е
осъществено при условията на пряк умисъл – подсъдимият се е разпоредил с лекия
автомобил, съзнавайки, че не е негова осбстввност и
че му е оставен на правно основание – договор за изработка, но въпреки това се
е разпоредил с него.
Относно следващото се на подсъдимия
наказание съдът съобрази на първо място степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Деянието представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93,
т.7 от НК и се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Извършителят е с чисто съдебно минало, което несъмнено представлява смекчаващо
вината му обстоятелство. Наред с това съдът констатира и други смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства. Това са: невисоката стойност на предмета на
престъплението; обстоятелството, че от деянието до момента е изтекъл много
голям период от време; обстоятелството, че подсъдимият е целял да получи
възмездяване за положения от него труд, както и факта, че самият пострадал не с
е поинтересувал от колата си дълго време. Отчитайки всички тези смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, съдът ги намери за многобройни по смисъла
на чл.55 от НК, при което и най-лекото предвидено в закона наказание за
подсъдимия би се оказало несъразмерно тежко. Поради това и на основание чл.206,
ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2 буква “б” от НК съдът
определи и наложи на подсъдимия наказание глоба в размер от 300 лв. , а именно
– наказание пробация. Освен задължителни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК,
съдът намира, че справедливо би било да наложи и пробационата
мярка по т. 6 на същата разпоредба.
Видът
на наказанието съдът съобрази с разпоредбата на чл.2, ал.1 и 2 от НК. Към
момента на извършване на деянието в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК е било предвидено наказание глоба и то се явява по-благоприятно за дееца.
Размерът на наказанието съдът съобрази с наличието на смекчаващите вината на
подсъдимия обстоятелства и имотното състояние на подсъдимия, а именно че същият
е безработен.
Подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати направените по делото разноски от 452.99 лв. /четиристотин петдесет
и два лева и деветдесет и девет стотинки/ от които 407.99лв. /четиристотин и
седем лева и деветдесет и девет стотинки/ по сметка на РС гр. Нови пазар и
45.00лв. /четиридесет и пет лева/ по сметка на ОД на МВР гр.Ш.. В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
14.01.2014 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: