МОТИВИ към присъда №38/13.12.2013год., постановена по нох.дело №111 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2013год.
С обвинителен акт Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение
против Н.Д.Ц. – роден на *** ***, българин, българско гражданство, със ***
образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ТОВА ЧЕ:
В периода от неустановена дата на
м.10.2006 г. до 05.11.2010 г., в гр. Т., без съответно разрешение /по см. на
чл.13 ал.1 от Закона за кредитните институции/, извършвал по занятие банкови
сделки /по см. на чл.2 ал.1 и ал.5 т.1 от Закона за кредитните институции/, за
които се изисква такова разрешение, като предоставил парични заеми, както
следва:
1. на неустановена дата през месец
10.2006 г. предоставил сумата от 300 лв.
на Д.П.П. при месечен лихвен процент 100 % – до издължаване на цялата сума - м. 08.2010 г. и получил неправомерен доход в
размер на 2200 лв.;
2. от неустановена дата на м.10.2006 г. до 05.11.2010 г. предоставил
сумата от 300 евро на Й.П.П. при месечен лихвен
процент 100 % и получил неправомерен доход в размер на 300 евро
за един месец;
3. от неустановена дата на м.10.2006 г.
до 05.11.2010 г. предоставил сумата от 600 евро на Й.П.П.
при 100 % лихвен процент за срок от 3 бр. месеца и получил сумата 600 евро за три месеца и още 100 евро
за забавяне повече от три месеца - получил неправомерен доход в размер на 700 евро за срок от четири месеца;
4. от неустановени дати на м.11.2009 г.
до 05.11.2010 г. предоставил сумите от
10 лв., 35 лв., 10 лв., 20 лв.,
40 лв., 80 лв., 20 лв., 90 лв., 45 лв.,
5 лв., 42 лв., 104 лв., 58 лв., 76, лв., 10 лв., 55 лв., 15 лв., 15 лв.,
30 лв. и 60 лв. на Й.П.П. при месечен лихвен процент 100 % и получил неправомерен доход в размер на
10 лв., 35 лв., 10 лв., 20 лв., 40 лв., 80 лв., 20 лв., 90 лв., 45
лв., 5 лв., 42 лв., 104 лв., 58 лв., 76,
лв., 10 лв., 55 лв., 15 лв., 15 лв., 30 лв. и 60 лв. за по един месец или общо
в размер на 820 лв.;
5. от неустановени дати на м.10.2006 г.
до 05.11.2010 г. предоставил сумите от 210 лв., 260 лв., 100 лв., 220 лв., 10
лв., 80 лв., 65 лв., 140 лв., на К.М.В.
при месечен лихвен процент 100 % и получил неправомерни доходи в размер на 210
лв., 260 лв., 100 лв., 220 лв., 10 лв., 80 лв.,
65 лв., 140 лв., за по един месец или общо в размер на 1085 лв.
6. на неустановена дата през м.05.2010 г. предоставил сумата от 150
лв. на И.Р.Б. при месечен лихвен процент 100 % и получил неправомерен доход в
размер на 150 лв. за един месец;
7. на неустановена дата през м.07.2010
г. предоставил сумата от 10 лв. на И.Р.Б. при месечен лихвен процент 100 % и
получил неправомерен доход в размер на 130 лв. до издължаване на сумата в края
на м.10.2010 г.
8.от неустановени дати на м.10.2006 г.
до м. юли 2010 г. предоставил сумите от
15 лв., 50 лв. и 50 лв. на Д.С.Г. при
месечен лихвен процент 100 % и получил
неправомерен доход в размер на 15 лв., 50 лв. и 50 лв. за по един месец или общо 115 лв.;
9. на 02.02.2010 г. предоставил сумата
от 20 лв. на Р.А.К. при месечен лихвен процент 100 % и получил неправомерен доход в размер на 20
лв. за един месец;
10. на 10.10.2010 г. предоставил сумата
от 30 лв. на Р.А.К. при месечен лихвен процент 100 % и получил неправомерен доход в размер на 30 лв. за един месец;
11. от неустановена дати на м.10.2006 г.
до м.10.2010 г. предоставил сумите от 20 лв., 115 лв., 30 лв., 100 лв., 120
лв., 155 лв., 175 лв., 30 лв., 210 лв., 20 лв., 20 лв., 130 лв., 15 лв., 20
лв., 40 лв., 20 лв., 70 лв., 70 лв. и 70
лв. на В.Н. М. при месечен лихвен процент 100 % и получил неправомерен доход в
размер на 20 лв., 115 лв., 30 лв., 100
лв., 120 лв., 155 лв., 175 лв., 30 лв., 210 лв., 20 лв., 20 лв., 130, 15 лв.,
20 лв., 40 лв., 20 лв., 70 лв., 70 лв. и
70 лв. за по един месец или общо в размер на 1430 лв.
12. от неустановени дати на м.10.2006 г.
до 05.11.2010 г. предоставил сумите от 60 лв., 60 лв., 45 лв., 80 лв., 30 лв.,
45 лв., 40 лв. и 100 лв. на Ц.С. Н. при
лихвен процент 100% за 2 бр. месеци и
получил неправомерен доход в размер на 60 лв., 60 лв., 45 лв., 80 лв., 30 лв.,
45 лв., 40 лв. и 100 лв. за 2 бр. месеца или общо 460 лв.
13.от неустановени дати на м.10.2006 г.
до 05.11.2010 г. предоставил сумите от
150 лв., 210 лв., 115 лв., 50 лв., 170 лв., 170 лв., 100 лв., 20 лв., 10
лв., 20 лв., 70 лв., 130 лв., 10, лв., 150 лв., 200 лв., 280 лв., 70 лв., 115 лв. и 50 лв. на М. Р.Г. при
месечен лихвен процент 100 % и получил
неправомерно сумите от 150 лв., 210 лв., 115 лв., 50 лв., 170 лв., 170 лв., 100
лв., 20 лв., 10 лв., 20 лв., 70 лв., 130 лв., 10 лв., 150 лв., 200 лв., 280
лв., 70 лв., 115 лв. и 50 лв. за срок от по един месец или общо 2090 лв.;
14.от неустановени дати през 2007 г. до
05.11.2010 г. предоставил сумите от 40лв.,
80 лв., 40 лв., 135, лв., 75 лв., 10 лв., 15 лв., 30 лв., 30 лв., 40
лв., 80 лв., 160 лв., 30 лв., 80 лв., 120 лв. и 250 лв. на И. М. И. при месечен
лихвен процент 100 % и получил
неправомерни сумите от 40лв., 80 лв., 40 лв., 135, лв., 75 лв., 10 лв., 15
лв., 30 лв., 30 лв., 40 лв., 80 лв., 160 лв., 30 лв., 80 лв., 120 лв. и 250 лв.
за по 1 бр. един месец или общо 1215 лв.;
15.на неустановена дата през 2006 г.
предоставил сумата от 400 евро на Н.Й.Б. при лихвен
процент 100 % за 2 бр. месеци и получил неправомерен доход в размер на 400 евро за 2 бр. месеци,
като от дейността си е получил
значителни неправомерни доходи в размер на общо 12 483.16 лева / 9745,00
лева и 1400 евро/
.
БИ 545"5
г. в гр.Перник закупил ремарке за лек автомобил марка "546/2007 г. по
описа на Пернишки окръжен съд, както сле-
престъпление по чл. 252 ал.2 пр.2-ро вр.ал.1 пр.1-во от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Перник поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия да се
наложи наказание “ лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца “,
което да бъде ефективно изтърпяно, както и кумулативно предвидената в закона
санкция, а именно конфискация на ½ част от
имуществото на дееца.
Защитникът на подсъдимия адв. В. изтъква доводи, че обвинението не само не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, но и от показанията на разпитаните в
съдебната фаза на процеса свидетели се установява, че подсъдимият не е извършил
инкриминираното деяние.
Подсъдимият не се признава за виновен и
моли съдът да постанови оправдателна присъда.
Пернишкият окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.13 и чл.14 от НПК, намери за установено следното :
Подсъдимият Н.Д.Ц. е роден и живее в
гр.Т. Същият е от *** произход и е известен сред съгражданите си като “Н.Д.“
и “Н.Ц.”. Живее на семейни начала с Д.И.Й..
Н.Ц. не е имал и няма регистрирани на
свое име фирми на ЕТ и търговски дружества. По данни на Агенцията по вписванията фигурира единствено фирма на ЕТ с наименование
„Д.И.-К.” със собственик и управител Д.И.Й.,
вписана в регистъра при ПОС по ф.д.№ 148/2005г. по описа им. До лятото на
2010г. фирмата на Й. е стопанисвала магазин за хранителни стоки и кафе в гр.Т.
на ул.”М.”.
Н.Ц. се е занимавал с разнородни
дейности, посредством които е реализирал
доходи за себе си и семейството си, независимо, че не е регистрирал дейността
си като търговец по надлежния ред – изкупуване на билки и гъби, изкупуване на
отпадъци от черни и цветни метали, покупко-продажба на брашно и дърводобив.
През м. октомври 2006 свидетелят Д.П.П., който също е от *** произход и се познава с подсъдимия решил да замине за
М.-Кралство И., за да работи. Тъй като не разполагал с парични средства отишъл
в кафенето на Ц. и му поискал 300лв. на заем, за да замине. Подсъдимият му
обещал да му даде сумата при уговорката до три месеца да му бъде върната сумата,
заедно със сто процента лихва, т.е. сумата от 600лв. Свидетелят се съгласил.
Двамата отишли в апартамента на подсъдимия, където последния му предоставил
сумата от 300лв.
След като свидетелят П. заминал за И. на
два пъти пратил сумите от по 150 евро на свидетелката
Й.Б.Н., с която живее на семейни начала. След като свидетелката Н. получила
парите веднага ги предала на подсъдимия, с което свидетелят срещу взетата сума
от 300лв. се издължил със сумата от 300 евро или
паричната равностойност на 600лв. Така подсъдимият се е обогатил със сумата от
300лв.
Понеже свидетелката Н. не получавала
редовни доходи се налагало същата често да взема на вересия от магазина на Д.Й., с която подсъдимият живее на семейни
начала, различни хранителни стоки. Взетите на вересия стоки се записвали от Д.Й.
в нарочна тетрадка. За взетите на вересия стоки свидетелката Н. след като
получавала пари от И., които свидетелят Д.П. и пращал, същата отивала в
магазина и се издължавала.
През месец октомври 2006год. свидетелят Й.П.П.
също решил да отиде на работа в Кралство И. Тъй като не разполагал с парични
средства отишъл при подсъдимия и му поискал на заем сумата от 300 евро. Подсъдимият поставил условие,
че ще даде парите на свидетеля, ако последния
в срок до 4 месеца му ги върне
двойно, а именно сумата от 600 евро. Свидетелят се
съгласил и след като получил сумата от 300 евро, след
4 месеца изпратил по банков път на подсъдимия сумата от 600 евро.
Така подсъдимият се е обогатил със сумата от 300 евро.
Свидетелят Й.П. се върнал от И., но впоследствие пак решил да замине там. За
целта отново отишъл при подсъдимия и му поискал сумата от 600евро. Подсъдимият поставил условие, че ще
даде сумата, но свидетелят да му я върне двойно, а именно сумата от 1200евро.
На няколко пъти по банков път свидетелят изпращал пари на подсъдимия, като му
изплатил уговорената сума от 1200 евро. Така
подсъдимият се е обогатил със сумата от 600 евро.
На 02.02.2010 год. свидетелят Р.А.К.
имал нужда от пари във връзка с празнуването на рожденият си ден. Същия отишъл
при подсъдимия и му поискал на заем сумата от 20лв. Подсъдимият се съгласил да даде
исканата сума с уговорката, че на следващият месец свидетелят да му върне
сумата в двоен размер, а именно 40лв. През м. март 2010год. свидетелят К.
отишъл в домът на подсъдимия и му дал сумата от 40лв. Така срещу даденият на К.
заем от 20 лв. подсъдимият се е обогатил със сумата от 20 лв.
На 10.10.2010год. свидетелят Р.К. отново имал нужда от пари във връзка с
бременността на съпругата му. Същият отново отишъл при подсъдимия и му поискал сумата
от 30лв. Уговорката била заради дадената сума на следващият месец свидетелят да
върне на подсъдимия двойния размер на сумата, а именно 60лв. В края на м. октомври по дебитната карта на К.
била преведена заплата от 150лв., като свидетелят изтеглил сумата от 60лв. и я
предал на подсъдимия. Така срещу даденият на К. заем от 30лв. подсъдимият се е обогатил
със сумата от 30 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Д.П., Й.Н. ,Й.П. и Р.К., които
показания са останали логични, последователни и непроменени, както от фазата на
досъдебното производство, така и от предходното разглеждане на делото от друг
съдебен състав.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, налага се изводът, че за периода от
м.10 2006год. до м.10.2010год. в гр.Т. подсъдимият без съответно разрешение /по
смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за
кредитните институции/ извършвал по занятие банкови сделки /по смисъла на чл.2
, ал.1 и ал.5 , т.1 от Закона за кредитните институции/, за които се изисква
такова разрешение, като предоставил парични заеми на Д.П., Й.П. и
Р.К., като от дейността си е получил неправомерни доходи общо в размер
на 2150лв.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прие, че подсъдимият Н.Д.Ц. е осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.252,
ал.1 от НК, тъй като в периода от месец
октомври 2006 г. до месец октомври 2010
г. в гр.Т., без съответно разрешение /по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за
кредитните институции/, извършвал по занятие банкови сделки /по смисъла на
чл.2, ал.1 и ал.5, т.1 от Закона за кредитните институции/, за които се изисква
такова разрешение.
От обективна страна:
По делото по несъмнен начин се установи, че за
инкриминирания период подсъдимият Ц. системно, последователно и многократно е
предоставял заеми на различни лица срещу 100% лихва, без да се сключват
съответни за това договори, да се издават съответни документи, респективно не
са внасяни и данъци върху формирания от получените лихви неправомерен доход.
Системното и многократно извършване на такъв вид
сделки срещу насрещна материална облага от страна на подсъдимия налага извод за
извършването й „по занятие", т.е. като търговско „предприятие" с
предмет на дейност предоставяне на парични заеми срещу лихва, като
осъществяването й е било насочено към формиране на доходи за издръжка. В
подкрепа на горното е и обстоятелството, че подсъдимият Ц. не работи по трудово
правоотношение, няма официално регистрирана и постоянно упражнявана търговска
дейност, не декларира собствено, наследено или придобито чрез сделка движимо
или недвижимо имущество такова, което да му носи доходи, осигуряващи
необходимите на него и семейството му средства за живот. Такъв вид дейност „по
занятие" съответства на понятието за банково кредитиране и според
законодателството на страната ни се осъществява само след получаването на
разрешение /лиценз/ по реда, предвиден в Закона за кредитните институции и в
съответствие с изискванията па Търговския закон.
Съгласно чл.13, ал.1 от Закона за кредитните
институции /ЗКИ/ за извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден
от БНБ.
По силата на чл.2, ал.1 от ЗКИ се определя
„банката" (кредитна институция) като юридическо лице, което извършва
публично привличане на влогове или други възстановими
средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск, а съгласно ал.2 на същия член банката може да извършва и
конкретно изброените в същата алинея дейности само при положение, че са
включени в нейния лиценз. Съгласно ал.5 на същия член публично привличане на
влогове или други възстановими средства, както и
услугите по ал. 2, т. 3 и 4 може да извършва само лице, което е получило лиценз
за банка от БНБ.
В хода на наказателното производство не са
установени регистрирани по надлежния ред фирми на името или с участието на
подсъдимия Ц. или съпругата му Д.И.Й., респ. за получени от тях лицензи за
извършване на банкова дейност или финансови сделки по занятие по реда,
предвиден в Закона за кредитните институции.
От събраните по делото доказателства е видно, че
за обвиняемия и неговите близки не са установени легални източници на парични
средства или доходи такива, които да са направили възможно акумулирането на
свободен паричен ресурс, позволяващ предоставянето „по занятие" на заеми
на широк кръг лица. От предоставената от ТД-НАП-С.,
офис П., данъчна и осигурителна информация е било установено, че фирмата на Д.И.Й.
- ЕТ „Д.И. -К." за периода от началото на 2006г. до края на 2010
г.
има подадени 2 бр. ГДД съответно: по чл.41 от ЗОДФЛ за 2006г., с която като
годишен облагаем доход е бил деклариран отрицателен резултат в размер на
-162,49 лв. и по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г., с която е бил деклариран годишен
облагаем доход в размер на 2 625 лв. От името на фирмата не е била подавана
информация като осигурител съгласно персонален регистър и постъпили плащания за
задължителни осигурителни вноски. Няма декларирани данни за собственост/участие
в юридически лица. Като търговски обект, експлоатиран от фирмата е бил
деклариран само кафе-аперитив в гр.Т., ул."М." №*, а постъпилите
плащания за данъци са в размер на 0,50 лв. по подадена данъчна декларация по
чл.43 от ЗОДФЛ за 2007 г. Фирмата не е била
регистрирана по ЗДДС.
Подсъдимият Ц. е предоставял суми в заем без да
документира в официален писмен вид лицата, сумите, сроковете, лихвения процент,
както не са били документирани писмено /чрез разписки и др./ и сумите, които са
били връщани от „заемателите". Последните са
били отмятани само в тетрадки, като в повечето случаи са били използвани малки
имена, прякори, названия и прякори на лица на местен диалект.
От субективна страна подсъдимият Ц. е действал
при пряк умисъл като форма на вината, тъй като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият ясно е осъзнавал, че давайки
системно заеми на различни лица срещу задължение за заплащане на лихва,
извършва по занятие банкови сделки, за които обаче няма съответните изискуеми от закона разрешения и че по този начин придобива
неправомерни доходи.
Причини за извършване на деянието – стремеж към
материално облагодетелстване по неправомерен начин.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно
минало.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма.
Съдът, след като призна подсъдимия Ц. за виновен по
чл.252, ал.1 НК и съобразявайки се с обстоятелствата по чл.54 НК, с оглед
целите на специалната и генералната превенция по
чл.36 от НК и изхождайки от принципа за съответност
по чл.35, ал.3 от НК, намери, че справедливо е подсъдимият да бъде осъден на
три години лишаване от свобода и конфискация на 1/4 /една четвърт/ идеална част
от неговото имущество, а именно -недвижим имот, представляващ жилищна сграда
със застроена площ от 59 кв.м находяща се в гр.Т.,
построена върху неурегулиран поземлен имот, общинска
собственост, площ от 1127 кв.м при съседи: път, С. Г., И. К. и ДГС, придобит от
подсъдимия с нот.акт № **, том*, рег.№
***, по дело № 19/28.03.2003 г. по описа на нотариус към PC гр.Т..
На основание чл.66, ал.1 НК съдът намери, че следва да
се отложи изпълнението на така наложеното наказание “лишаване от свобода” за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като са налице
условията за това, доколкото подсъдимият не е осъждан към момента на деянието,
размерът на наложеното наказание е до три години и за целите на наказанието по
чл.36 НК не е необходимо същото да бъде изтърпявано ефективно.
В обвинителния акт са посочени и други случаи и
лица, при които подсъдимият Ц. е предоставял заеми срещу задължение за
заплащане на лихва, а именно свързани с други дребни, различни суми дадени на
свидетеля Й.П.,свидетелите И.Р.Б., К.М.В., Д.С.Г., В.Н. М., Ц.С. Н., М.Р.Г., И.
М. И. и Н.Й.Б.. По отношение на тях обаче съдът прие, че тези случаи не са
доказани по несъмнен начин, предвид дадените от тези свидетели показания, с
които отричат да са дължали на подсъдимия лихва в случаите когато са взимали от
него пари на заем, както и липсата на други доказателства, от които да може да
се направи такъв извод. Съдът взема предвид дадените в съдебната фаза показания
на тези свидетели, в смисъл, че с подсъдимия са имали битов конфликт във връзка
с нанесен от подсъдимия побой на техен родственик и че тези свидетели са имали
предварителна уговорка да напакостят, да отмъстят на подсъдимия, набеждавайки
го в престъпление. Дадените показания за такъв конфликт не са голословни и се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Не на последно място като веществени
доказателства са иззети тетрадки с изписани дължими суми от свидетелите, като
записките са били обект на проведената на досъдебното
производство съдебно-икономическа експертиза. От така направените в тетрадките
записки обаче, не може да се установи по несъмнен начин дали даваните и
получавани суми са били уговорени като лихви или настина става въпрос за
записани дължими суми за стоки дадени от магазина на подсъдимия като вересия на
тези свидетели. С оглед забраната по
чл.281, ал.8 от НПК присъдата да почива единствено на показания, прочетени по
реда на чл.281, ал.4 от НПК, съдът с оглед дадените пред настоящия съдебен състав
показания на тези свидетели, с които същите отричат да са получавали от подсъдимия суми срещу лихва, съдът
ръководен от принципа на непосредственост намери, че останалите обвинения за
дадени на тези свидетели суми срещу лихва
са недоказани по несъмнен и категоричен начин.
По отношение на квалифициращото обстоятелство на
обвинението – по ал.2 на чл.252 НК, а именно, че подсъдимият с деянието си е
получил значителни неправомерни доходи в размер на 12483 лева /9745 лева и 1400
евро/ лева, съдът призна подсъдимият за невиновен и на основание чл.304 НПК го оправда в тази част
на обвинението, тъй като това обстоятелство не е доказано по несъмнен начин. В
тази връзка, обвинението се базира основно на заключението на вещото лице С. К.
по изготвената съдебно-икономическа експертиза, от която обаче това
обстоятелство не може да се установи. Видно от заключението, а и от самите
твърдения на вещото лице при разпита му в съдебно заседание, тази сума е
посочена на базата на веществените доказателства – горепосочените два броя
тетрадки и съобразно извършените в тях цифрови вписвания срещу съответни лица.
Всъщност обаче, вещото лице не може да посочи дали така вписаните задължения са
лихви , че са реално връщани и в какъв размер.
Приетата като безспорно установена сума като
неправомерен доход в размер на сумата общо от 2150лева /представляваща получени
лихви от заемите дадени на свидетелите Д.П.,
Й.П. и Р.К./ не е в такъв размер, който
да бъде определен като значителен.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР П. сумата от 330
лв., представляваща направени разноски по досъдебното
производство и по сметка на ОС Перник сумата от 130 лв. - разноски във фазата
на съдебното следствие.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :