Р Е Ш Е Н И Е
№ 1593
Гр. П., 06.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 07051/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Р.В.Ц. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
2 158,26 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 262,94 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № ***г. по
описа на Районен съд – П., ГО, I-ви състав е издадена Заповед
№ 2910 от 01.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди,
че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови
нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа
– в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.
41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер
на 262,94 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018 г. С тези съображения
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима
и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
В депозирания
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на
ответника – адв. А.А. оспорва исковете по основание и размер с твърдението,
че липсват доказателства ответникът да е
ползвател на топлоснабденото жилище и да се намира в договорни отношения с
ищцовото дружество. Претендираните вземания не са установени и по своя размер.
Поддържа, че същите са недължими и като погасени по давност, считайки за
приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Оспорва
доказателственото значение на представеното от ищеца извлечение от сметка. С
тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо
съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че възражението на
длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ 29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Съдът,
при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017
г. по описа на ОСГК на ВКС, намира, че извън тези правни субекти, очертани в
нормата на чл. 153, ал. 1 ГПК, клиент на топлинна
енергия може да бъде и лице, което ползва топлоснабдения имот за собствени
битови нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното право на
ползване и същевременно е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за този имот при публично известни общи условия. В
посочената хипотеза именно това трето ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и на страна по договора за доставка
на топлинна енергия, която дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по реда на чл. 154 ГПК – пълно и главно, включително с установяване
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, и не се презюмира с установяване на самия факт на ползване на
топлоснабдения имот.
С
отговора на исковата молба ответната страна изрично оспорва предявените искове
по основание с твърдението, че между ответника и ищцовото дружество не е
съществувало твърдяното облигационно правоотношение, което обуславя проверката
на съда относно тази първа и основна материалноправна предпоставка за
възникване на процесните вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че между третите за
процеса лица „Р. Метали“ АД – гр. Р., в качеството му на наемодател и М.В.Ц., в
качеството му на наемател, е сключен договор № ***г, по силата на който на Ц. е
предоставен за временно и възмездно ползване недвижим имот – апартамент ***,
находящ се в гр. П., кв. „*** срещу задължението на наемателя да заплаща
наемната цена, както и всички разходи за консумирана електрическа енергия,
парно отопление и др. п. В клаузата на т. 13 от договора не е посочено за какъв
конкретен срок се сключва същия.
В
писмото от дружеството – наемодател „Р. Метали“ АД от 11.09.2019 г., депозирано
по делото е посочено, че този договор е прекратен на 08.06.2017 г., а имотът
продаден на 29.06.2017 г. на лицето Н.С..
С
договор за покупко – продажба от 29.06.2017 г., обективиран в Нотариален
акт № ***г. по описа на
нотариус Р.М.„Р. Метали“ АД, в качеството си на продавач, прехвърля на третото
за процеса лице Н.С.С., като купувач, собствеността върху процесния имот –
апартамент *** в гр. П., ул. „***.
С
Декларация с вх. № 4282/25.08.2017 г. по чл. 14 ЗМДТ лицето Н.С.е декларирала
пред Община П. правото на собственост върху процесния недвижим с посочено
придобивно основание – покупка, въз основа на нотариален акт № ***г. В
декларацията е отразено, че имотът е изключителна собственост на декларатора.
При
анализ на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи,
съдът намира, че през процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
ответникът Р.Ц. не е бил собственик или ползвател на процесния имот – на вещно
и облигационно основание, поради което не е имал и качеството потребител на
топлинна енергия. Установи се, че през целия този период имотът е собствен на
третото за процеса лице „Р. Метали“ АД и предоставен от дружеството за временно
и възмездно ползване на лицето М.В.Ц. с договора за наем от 01.11.2011 г.
Ето защо, между ищеца „Топлофикация – П.“
АД и ответника Р.В.Ц. не е било налице твърдяното облигационно правоотношение и
ответникът не се явява задължено лице за заплащане цената на топлоенергията,
потребена в имота.
Предявените искове се явяват недоказани по своето основание
– поради липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им –
съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което
подлежат на отхвърляне.
Това прави ненеобходимо обсъждането на
останалите доводи на ответната страна, респ. на останалите събрани по делото
доказателства, насочени към установяване реалната доставка на топлинна енергия,
респ. погасяването на вземанията по давност.
По
отговорността за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответникът, в т. ч. и за тези, направени
в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. Последният не е претендирал и не е доказал извършването на разноски
/същият се представлява в процеса от особен представител/, поради което и
такива не следва да му бъдат присъждани. Сторените от ищцовото дружество
разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж.к. Мошино срещу Р.В.Ц., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Р.В.Ц.
*** АД сумата от 2 158,26
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ
се в гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 262,94 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
11.05.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, I-ви състав е издадена Заповед № 2910 от 01.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № ***г. по
описа на съда,
с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се
изпрати на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: