Р Е Ш Е Н И Е
№………/07.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 330 по описа на ВОС за 2016 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ПОЛИСАН” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.”Граф Игнатиев” №17, чрез адв.Я., срещу „СИЛВИЯ С.А” /SILVIA S.A./, със седалище и
адрес на управление: Комплекс „Тръст хауз”, ул.”Аджелтейк”, Остров Аджелтейк,
гр.Маджуро, Маршалови острови /Trust Company
Complexq Ajeltake road, Ajeltake Islandq Majuro, Marshal Islands/, с
която е предявен иск за заплащане на сумата от 59 714,96 щ.д., представляващи цената на извършени от ищеца
доставки на корабно гориво за м/к “Силвия”, за които са издадени разписки за
бункерна доставка №№**********/21.08.2014г.; **********/23.08.2014г.;
**********/08.11.2014г.; **********/09.11.2014г.; 50000001160/09.11.2014г.;
**********/04.01.2015г.; **********/04.11.2015г. и фактури
№№**********/21.08.2014г.;**********/23.08.2014г.; **********/08.11.2014г.;
**********/09.11.2014г.; **********/09.11.2014г.; **********/04.01.2015г. и
**********/04.11.2015г., с правно основание
чл.1, ал. 2 от КТК вр. чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл.1, ал.1. б. „l” от
Международна конвенция за арест на кораби, 1999г.
Твърди се от ищеца в сезиралата съда
искова молба, че страните са
били в трайни търговски отношения за доставка на корабно гориво за собствените
на ответника м/к ”Батя” и м/к “Силвия”, като същите са осъществявани чрез
корабния мениджър на ответника в Република България – “ВМ Интернационал” ЕООД,
който е действал от името и за сметка на ответника. Твърди, че въз основа на
заявки за доставка на гориво от 19.08.2014г., 07.11.2014г. и 02.01.2015г.,
корабният мениджър е поръчал доставка на корабно гориво за м/к “Силвия” за
около 165 тона, които са били осъществени и за които са били съставени разписки
за бункерна доставка и фактури към тях с №№**********/21.08.2014г.;
**********/23.08.2014г.; **********/08.11.2014г.; **********/09.11.2014г.;
50000001160/09.11.2014г.; **********/04.01.2015г.; **********/04.11.2015г. и
фактури №№**********/21.08.2014г.;**********/23.08.2014г.;
**********/08.11.2014г.; **********/09.11.2014г.; **********/09.11.2014г.;
**********/04.01.2015г. и **********/04.11.2015г. Сочи, че въпреки отправените покани и устни и писмени
обещания, до настоящия момент дължимите за доставките суми не са изплатени,
което обосновава интереса от предявяване на иска.
В
срока по чл.367 ГПК,
ответникът „СИЛВИЯ С.А” /SILVIA S.A./, депозира
писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че ответникът не е
страна по договорите за покупко-продажба на гориво, поради което отговорността
за заплащане на сумите не следва да ангажира. Не оспорва обстоятелството, че е
собственик на м/к “Силвия”.
Сочи, че корабът е отдаден под наем на „Булминерал” ООД за периода 11.06.2012г.
– 29.04.2017г. по договор за беърбоут чартър, който от своя страна по договор
за беърбоут чартър е преотдаден на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалови острови за
срок от 01.04.2013г. до 01.04.2016г. Излага, че посочените договори са
прекратени от собственика на 11.12.2015г., което е вписано в българския
регистър. Позовавайки се на чл.10, б. „б” от договорите и при твърдения, че
през процесния период 01.04.2013г. до 11.12.2015г. м/к “Силвия” е бил във владение
на наемателя суб-беърбоут чартьор „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“, както и
наличие на договор за корабен мениджмънт между „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“ и „ВМ
Интернешънъл” ЕООД за периода от 27.03.2013г. до 27.03.2016г., счита, че
плащането по фактурите се дължи от „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“. Сочи, че по две от
процесните фактури №№**********/21.08.2014г. и **********/09.11.2014г.,
плащането в полза на ищеца е извършено от „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“.
С допълнителна искова молба, ищецът оспорва доводите на ответника. Оспорва действителността на договорите за наем на кораба спрямо него, като сключени между свързани лица, при твърдения за увреждащия им характер.
Ответникът депозира писмен отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа вече изразеното становище.
В
о.с.з., ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Моли за неговото
уважаване и релевира възражение за прекомерност на претендианото адвокатско
възнаграждение на ответната страна. Представя писмени бележки, в които развива
подробно доводите си по същество на спора.
В о.с.з., ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
иска като неоснователен като поддържа развитите вече доводи.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 3772/21.11.2016 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно между
страните, а от представения на л.86 от делото временен сертификат за
регистрация и писмо от морска администрация изх. №В-2994/02.02.2016год. /л.67/,
че корабособственик на м/к „Силвия” е ответното дружество „СИЛВИЯ С.А” /SILVIA
S.A./. В тази връзка е и представения документ за непрекъснат документален
запис на историята на кораба /л.89/.
По делото е
представен договор за беърбоут чартър от 11.06.2012 год. между
корабособственика „СИЛВИЯ С.А” /SILVIA S.A./ и блеърбоут чартьор „Булминерал”
ООД, съгласно който процесния кораб м/к „Силвия” се отдава под наем за периода
от 11.06.2012 год. до 29.04.2017 год.
Представен е и
договор за пренаемане на кораба от 25.03.2013 год., сключен между беърбоут чартьор на кораба
„Булминерал” ООД и под-беърбоут чартьор „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“ за преотдаване
на кораба за период 01.04.2013 год. – 01.04.2016 год.
Видно от
извлечението от корабния регистър и данни в Морска администрация, предоставени
с писмо №В-2994/02.02.2016год. /л.67/,
беърбоут чартьор на кораба за сочения период е регистриран „Булминерал” ООД, а
под-беърбоут чартьор - „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“.Установява се още, че договорите
за беърбоут и суббеърбоут чартър са прекратени от собственика на 11.12.2015г.,
като корабът е отписан от Регистъра на корабите към пристанище Варна.
Приложен е и договор
за мениджмънт на кораб от 27.03.2013
год.,
сключен между под-беърбоут чартьор
„ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“ и „ВМ Интернешанъл” ЕООД /л.189/, със срок на
действие от 01.04.2013год. до 27.03.2016
год.
За установяване
на твърденията за извършени доставки на корабно гориво на м/к „Силвия” са
представени извлечения от електронна кореспонденция между ищеца и корабния
мениджър, експедиционни бележки и разписки за бункерна доставка на корабно гориво.
От представените разписки за бункерни доставки се
установява, че на корабът е доставено следното количество гориво: на
23.08.2014г. в пристанище гр. Варна – 23700т. газьол; на 08.11.2014год.
пристанище гр. Бургас – 20089 т. дизелово гориво; на 09.11.2014 год. в
пристанище гр. Бургас – 40360 т. газьол – 2 зареждания по 20280 т.; и на
04.01.2015 год. в пристанище гр. Бургас – 39626т. 2 зареждания по 25292 т.
дизелово гориво.
Представени са
издадени от ищеца фактури към разписките
за бункерна доставка на корабно гориво с №№**********/21.08.2014г.;
**********/23.08.2014г.; **********/08.11.2014г.; **********/09.11.2014г.;
50000001160/09.11.2014г.; **********/04.01.2015г.; **********/04.11.2015г. и
фактури №№**********/21.08.2014г.; **********/23.08.2014г.; **********/08.11.2014г.; **********/09.11.2014г.;
**********/09.11.2014г.; **********/04.01.2015г. и **********/04.11.2015г. В
графа „получател” е посочен м/к „Силвия”, а като купувач по процесните фактури
фигурира „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“, чрез корабния агент „ВМ Интернешанъл” ЕООД.
Лицето, комуто се
доставя корабно гориво, се установява и от представените митнически декларации
на „ПОЛИСАН” във връзка с осъществяване на ВОД, а именно пренаемателя „ШИПИНГ
ЛОГИСТИК СА”.
За установява размера на вземането на
„ПОЛИСАН” АД по извършени доставки на гориво е допусната съдебно-счетоводна
експертиза. Съгласно експертното заключение „Полисан”
АД е доставил корабно гориво за моторен кораб „Силвия", съгласно разписки
за бункерна доставка, съответно с №№: №**********/21.08.2014 год.;
№**********/23.08.2014 год.; №**********/08.11.2014 год.;
№**********/09.11.2014 год.; №50000001160/09.11.2014 год.;
№**********/04.01.2015 год.; №**********/04.11.2015 год. подписани и
подчпечатани от капитана на кораба и издадени въз основа на разписките за
получено гориво фактури с номера съответно: №**********/21.08.2014 год.;
№**********/23.08.2014 год.; №**********/08.11.2014 год.;
№**********/09.11.2014 год.; №**********/09.11.2014 год.;
№**********/04.01.2015 год.; №**********/04.11.2015 год. Фактурите издадени от
„Полисан" АД за доставка на корабно гориво /бункер/ са с получател/купувач
„Шипинг лоджистикс СА" - суб-беърбоут чартьор с адрес на управление и
кореспонденция: Република Маршалови острови, Маджуро, остров Аджелтейк,
Аджелтейк роуд", Рег.№60065, чрез корабния мениджър на суб-беърбоут чартьора
- фирма „ ВМ Интернешанъл" ЕООД, ЕИК *********, с адрес според Агенция по
вписванията - гр. Варна, ул."Девня" №10, ет.2 и действащ по време на
договора за корабния мениджмънт 27.03.2013 год. до 27.03.2016 год. корабен
агент „Сий Партнър" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул.'Таброво"№ 37-39, ет.2. Вещото лице сочи, че по
три от фактурите има направени плащания съгласно справка от „Полисан” АД в
размер на: по фактура №**********/21.08.2014 год. - 18492.28 щ.д; по фактура
№**********/23.08.2014 год. - 14298.36 щ.д; по фактура №**********/08.11.2014 год.
- 19864.08 щ.д. Сочи се на осъществена кореспонденция и с корабния агент „Сий
Партнър” ЕООД, ЕИК *********.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи
правно си основание в разпоредбите на чл.1,
ал. 2 от КТК вр. чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл.1, ал.1. б. „l” от
Международна конвенция за арест на кораби, 1999г.
Естеството му възлага в
тежест на ищцовата страна, главно и пълно, да докаже факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между страните по делото, изправността му по договора, настъпилата изискуемост на
насрещните задължения на купувача да заплати уговорената цена и размера на
претенциите.
Повдигнатият спор пред настоящата
съдебна инстанция се основава на въпроса за материалноправната легитимация на корабособственика „СИЛВИЯ С.А” да отговаря за изпълнение на
поетите задължения за заплащане на исковите суми по извършените сделки за
покупко-продажба на гориво на собствения му кораб. При това, на изследване
подлежат отношенията между страните и правопораждащият фактически състав за
ангажиране отговорността на страните по тях.
Породените между ответното дружество и
трето неучастващо в спора лице „Булминерал” ООД отношения имат характер на „беърбоут чартър”. Съобразно § 1, т.17 и т.25 от ДР КТК, „беърбоут чартър” е
договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който
наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба. „Беърбоут чартьор” е лице, наело кораб за определен срок, по договор за беърбоут чартър. По силата на чл.199а КТК, договорът за
беърбоут чартър е
договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят
получава пълни права на владение и контрол върху кораба. Нормата на чл. 199г КТК, от своя страна предоставя възможност, в случай, че
не е уговорено друго, наемателят в границите на правата, които има по договора
за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба
при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора
или за част от него – в
настоящия случай под-беърбоут чартьор е „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“.
Нормативно уредени са и задълженията на наемателя
по договора за беърбоут чартър,
приложими и за под-беърборд чартър, като е предвидено че търговската
експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията
по договора за беърбоут чартър, както
и всички
разходи, свързани с експлоатацията –
аргумент от чл.199ж от КТК. От
друга страна, на основание т. 10 на чл. 225а от КТК с договора за
управление на кораб - договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се
задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на
корабопритежателя да снабдява кораба с корабни горива и масла.
Кодекса за търговското корабоплаване
дава легална дефиниция на понятията „корабособственик” и „корабопритежател”
като създава ясно разграничение между тях. Съгласно т. 24 от § 1а от ДР на КТК корабособственик е собственикът на плавателното
средство, посочен като такъв в регистъра на корабите, а чл.9, ал. 3 КТК
прокламира, че корабопритежателят е лице, което експлоатира кораба от свое име
независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно
основание.
От обсъдените по-горе писмени
доказателства и назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се извежда
единствено възможен извод, че в
периода от 01.04.2013 год. до 11.12.2015 год. корабопритежател на м/к
“СИЛВИЯ” по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК, в качеството на лице, което е
експлоатирало кораба от свое име и за своя сметка, е “Шипинг Лоджистик С. А.”,
Маршалови острови, а мениджър на кораба по смисъла на чл. 225а КТК, който е
действал от името и за сметка на корабопритежателя “Шипинг Лоджистик С.А.”
съгласно договор за корабен мениджмънт от 27.03.2013 год., е „ ВМ
Интернационал” ЕООД.
Така, твърдейки неизпълнение на
задължение по възникнали търговски отношения по доставка на корабно гориво,
ищецът представя 7 броя фактури и разписки за бункрена доставка, видно от които
като получател на същите е вписан „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“, чрез корабния агент
„ВМ Интернешанъл” ЕООД. Съгласно Решение № 211 от 30.01.2012 год. на ВКС по
т.д.№1120/2010 год., ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо
задължителна съдебна практика е прието, че доколкото договорът за търговска
продажба по смисъла на чл.318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което
сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача
относно съществените елементи на продажбата-стока и цена, без да е необходимо
обективирането на съгласието в писмена форма, в случаите когато страните са
оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява
доказателство за сключването на договора и за породените от него права и
задължения, но не е условие за действителността му. Че купувач по процесните
фактури не е корабособственика „СИЛВИЯ С.А”, безспорно се установява от
представените такива по делото. Ищецът не е ангажирал доказателства, че в процесния период доставчикът е
изпълнявал или е считал, че изпълнява доставки за сметка на
корабособственика, чрез действащ от негово име мениджър „ВМ Интернационал”
ЕООД. Напротив във всички представени по делото фактури, датирани от
21.08.2014год., 23.08.2014 год., 08.11.2014 год.; 09.11.2014 год., 09.11.2014 год.,
04.01.2015 год. и 04.11.2015 год., като купувач фигурира дружеството –
корабопритежател “Шипинг Лоджистик С. А.”, Маршалови острови, експлоатирало
кораба от свое име и за своя сметка, чрез назначения от него мениджър „ВМ
Интернационал” ЕООД. Ирелевантно за настоящия спор е липсата на коректно
разграничение на понятията корабопритежател и корабособственик във водената
между мениджъра и продавача на корабно гориво „Полисан” АД.
Отговорността, предвидена в чл. 9, ал. 1 КТК на корабопритежателя
в пределите, уредени от закона на държавата, под чието знаме плава
корабът, не може да бъде вменена на корабособственикът „СИЛВИЯ С.А”, Маршалови острови, досежно заплащане на
консумативни разходи, свързани с експлоатацията на кораба по време на действие
на договор за беърбоут чартър и такъв по под-беърбоут чартър, в каквито
отношения се установяват категорично по делото.
По изложените съображения се налага извод за
неоснователност на предявения иск, поради което следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора, на основание
чл.78, ал.3 ГПК и направеното искане, в полза на ответника следва да се
присъдят сторените разноски, които съобразно
представените доказателства възлизат в размер на 5000 долара – платено
адвокатско възнаграждение. Ищецът своевременно е обективирал възражение за
неговата прекомерност, което с оглед фактическата и правна сложност на делото настоящият
съдебен състав на ВОС преценява като основателно. Ето защо, дължимото от ищеца
в полза на ответника възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения в
чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум – 3629.21
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „ПОЛИСАН” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”Граф Игнатиев” №17, чрез адв.Я., срещу
„СИЛВИЯ С.А” /SILVIA S.A./, със седалище и адрес на управление: Комплекс
„Тръст хауз”, ул.”Аджелтейк”, Остров Аджелтейк, гр.Маджуро, Маршалови острови
/Trust Company Complexq Ajeltake road,
Ajeltake Islandq Majuro, Marshal Islands/, иск с правно основание чл.1, ал. 2 от КТК вр. чл.327, ал.1 от ТЗ вр.
чл.1, ал.1. б. „l” от Международна конвенция за арест на кораби,
1999г., за заплащане на сумата от 59
714,96 щ.д., представляващи цената на извършени от ищеца доставки на
корабно гориво за м/к “Силвия”, за които са издадени разписки за бункерна
доставка № №**********/21.08.2014г.; **********/23.08.2014г.; **********/08.11.2014г.;
**********/09.11.2014г.; 50000001160/09.11.2014г.; **********/04.01.2015г.; **********/04.11.2015г. и фактури №№**********/21.08.2014г.;**********/23.08.2014г.;
**********/08.11.2014г.; **********/09.11.2014г.; **********/09.11.2014г.;
**********/04.01.2015г. и **********/04.11.2015г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ПОЛИСАН” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.”Граф Игнатиев” №17 ДА
ЗАПЛАТИ на
„СИЛВИЯ С.А” /SILVIA S.A./, със седалище и адрес на управление: Комплекс „Тръст
хауз”, ул.”Аджелтейк”, Остров Аджелтейк, гр.Маджуро, Маршалови острови /Trust
Company Complexq Ajeltake road, Ajeltake
Islandq Majuro, Marshal Islands/, сумата
от 3629.21 лева, съставляваща сторени пред настоящата инстанция разноски
/адвокатско възнаграждение/, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: