РЕШЕНИЕ
№ 15123
гр. София, 17.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМ. АТ. К.
при участието на секретаря ХР. Н. К.
като разгледа докладваното от ЕМ. АТ. К. Гражданско дело №
20231110107610 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Г. П. срещу „(фирма)“
ЕООД.
Ищецът Т. Г. П. е предявил против „(фирма)“ ЕООД кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
4514,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение по осем броя граждански договори
за промотиране на продукти, сключени между страните на следните дати: 01.02.2019г.,
01.03.2019г., 01.04.2019г., 03.05.2019г., 03.06.2019г., 01.07.2019г. 01.08.2019г. и 02.09.2019г.,
във връзка с които договори се дължи месечно възнаграждение в размер на по 564,15 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.09.2022г.
до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 1492,00 лева, представляваща
обезпечение за забава за периода от 10.03.2019г. до 26.09.2022г.
Ищецът обосновава претенциите си с твърдение за наличие на облигационни
отношения между страните в релевантния период въз основа на сключени граждански
договори, по които ответникът не изпълнил задължението си за изплащане на уговореното
възнаграждение. Същото било в размер на 610,00 лева по всеки договор, от които чиста
сума за получаване останала сумата от 564,25 лева по всеки от тях. Ищецът твърди и забава
на кредитира, поради което претендира мораторна лихва.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете, като твърди, че уговорените по процесните договори суми са били
заплатени своевременно. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и прецени събраните по делото
1
доказателства, прие следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните релевантни факти:
сключени между страните валидни договори за промотиране на продукти; точно изпълнение
от ищеца на задълженията по договорите; възникнало изискуемо задължение на ищеца за
плащане на услугата в претендирания размер.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства, да докаже
изпълнението на задължението си по сключените договори.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения
По делото не е спорно, че през 2019г. са били сключени договори, по силата на които
ответникът „(фирма)” ООД възложил, а ищецът Т. Г. П. се задължил да извърши
промотиране на продукти в търговски обекти и на обществени места на територията на
страната. Видно е от представения протокол, че в него е уговорена клауза по т. 2 –
възложителя да изплаща на изпълнителя сумата от 610,00 лева в брой в сок от 10 дни след
приемане на извършената работа. В тази насока съдът съобрази и представения от ищеца и
неоспорен от ответника Договор от 01.07.2019г., както и от заключението на ССЕ.
Съдът кредитира ССЕ, като съобрази, че същата е отговорило в пълнота на
поставените задачи:
От заключението на ССЕ се установява, че договорите, сключени между страните
през 2019г., касаят периода от месец април до месец юли 2019г. и от месец септември до
месец декември включително, докато с исковата молба се предявяват вземания, касаещи
периода от месец февруари 2019г. до месец септември 2019г. Изменение на основанието на
иска не е направено в допустимия от закона срок /най-късно в първото по делото заседание
съгласно чл. 214 ГПК/. Този състав счита, че изменение на иска под формата на уточнение,
чрез въвеждане на нови факти и обстоятелства, извън законосутановения срок не е
допустимо.
Ето защо, само на това основание искът в частта, касателно визираните договори в
уточнителната молба от 03.11.2022г., а именно относно договори от месец февруари, месец
март и месец август 2019г. се явява неоснователен, като недоказан.
Отделно от това, съдът счита, че по делото не се доказва изцяло претенцията на
ищеца, включително и за останалите договори, със следните аргументи:
От заключението на ССЕ се установява, че има разминаване между датите на
договорите, посочени в исковата молба от ищеца и датите на договорите, които са
осчетоводени в дружеството. В двата случая става въпрос за осем броя договори, но в
молбата на ищеца са посочени от месец февруари 2019г. до месец септември 2019г., а по
счетоводни записвания се касае за договори за периода април – юли 2019г. и септември –
декември 2019г. Осчетоводените разходи по сметка 601 „Външни услуги” са в размер общо
на 4880,00 лева. Същата сума е посочил и Т. П. в подадената годишна данъчна декларация
2
по чл. 50 ЗДДФЛ. Чистата сума за получаване след удържане на данък общ доход е 4 514,00
лева – осчетоводена по сметка 500 „Каса”.
Съдът кредитира и заключението на СГЕ, съгласно която: подписът за „получил
сумата” в разходен касов ордер № 25/16.04.2019г. за сумата от 564,25 лева не е положен от
Т. Г. П.. С оглед на това, съдът счита, че приобщения по делото РКО следва да бъде
изключен от доказателствената съвкупност, като не бъде кредитиран от съда.
Кредитирайки заключението на ССЕ, както и представените от ответника сметки за
изплатени суми, съдът приема, че твърдението на ищеца за липса на извършено плащане на
дължимото възнаграждение по сключените договори, се оборва, като претенцията не се
явява доказана при условията на пълно и главно доказване и следва да бъде отхвърлена
изцяло.
В тази насока съдът кредитира и посоченото по-горе декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ,
видно от която, последната е подписана от ищеца, като в нея е декларирана именно сумата
от 4880,00 лева като реално получен от ищеца договор от облигационните отношения с
ответното дружество. Ищецът не е оспорил автентичността на декларацията в частта
относно подписа си, поради което съдът я кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ: местните физически лица
подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи,
подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху
годишната данъчна основа по чл. 28. Т.е., съгласно посочената норма на закона, на
деклариране подлежат реално получените договори от лицето. Така подадената декларация
по чл. 50 ЗДДФЛ на практика представлява извънсъдебно признание на получаването на
посочените суми, поради което искът като недоказан, следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обстоятелството, че
главният иск се явява недоказан, следва да бъде отхвърлена и претенцията за мораторна
лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответника. Последният не е сторил
разноски в настоящото производство и не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Г. П. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „***” №
***, ет. ***, ап. *** срещу „(фирма)” ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.
***, жк. „***”, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 514,00 лева, представляваща неплатено
възнаграждение по осем броя граждански договори за промотиране на продукти, сключени
3
между страните на следните дати: 01.02.2019г., 01.03.2019г., 01.04.2019г., 03.05.2019г.,
03.06.2019г., 01.07.2019г. 01.08.2019г. и 02.09.2019г., във връзка с които договори се дължи
месечно възнаграждение в размер на по 564,15 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 26.09.2022г. до окончателното изплащане на
вземането и за сумата от 1 492,00 лева, представляваща обезпечение за забава за периода от
10.03.2019г. до 26.09.2022г., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4