№ 9789
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110154034 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
Д. И. К., с ЕГН: ********** и Ц. М. К., с ЕГН **********, с която се иска да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат на
ищеца в условията на разделност при равни квоти сумата от общо 3634.96
лева за доставена топлинна енергия за битови нужди и за услуга дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Искър“,
адрес, аб. № ............, както следва:
Д. И. К. дължи: 1/сумата от 1559,71 лева – главница, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
31.03.2022г., ведно със законна лихва за периода от 20.06.2023 г. до
изплащане на вземането, 220,95 лева – обезщетение за забава за периода
от 15.09.2021 г. до 08.06.2023 г., 2/ 30,40 лева – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 31.03.2022
г., ведно със законна лихва за периода от 20.06.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата от 6,42 лева – обезщетение за забава за периода от
15.07.2020 г. до 08.06.2023 г.
Ц. М. К. дължи: 1/сумата от 1559,71 лева – главница, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
31.03.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.06.2023 г. до
1
изплащане на вземането и 220,94 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021г. до 08.06.2023 г., 2/ 30,41 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
31.03.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.06.2023г. до
изплащане на вземането и сумата от 6,42 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.07.2020г. до 08.06.2023г.
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС. Претендират се разноски в исковото и
заповедното производства, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия ищцовото дружество е доставило на ответниците
в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Сочи, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения
имот с адрес: гр. София, район „Искър“, адрес, аб.№ ............, който са
закупили с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 07.08.1991 г.
на МНО. Поради това поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ
ответниците са клиенти на топлинна енергия при общи условия за битови
нужди и поради това дължат стойността на доставената до топлоснабдения
имот топлинна енергия. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава,
поради което претендира и лихва за забава. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка; копие
от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 41/13.07.2007 г., том
II, нот.д. № 227/2007 г. на нотариус Мила Енева; молба-съгласие за
подновяване на договорна ипотека; молба изх. № 13053/21.03.2012 г. по изп.
дело № 20128440400710 на ЧСИ Стоян Якимов; постановление за възлагане
на недвижим имот по изп. дело № 20128440400710 по описа на ЧСИ Стоян
Якимов, декларация от Г.А.Ч., заявление вх. № Г-10059/22.06.2022 г. за
откриване на партида, протокол за доброволно предаване на недвижим имот
от 22.06.2022 г., протокол от общо събрание на етажна собственост за избор
на фирма за дялово разпределение, договор № 513/27.09.2001 г. между
етажната собственост и „Бруната България“ ООД, заявление-декларация вх.
№ Г-9785/17.06.2022 г., съобщения към общи фактури и извлечение от сметки
за процесния период и общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД за битови потребители.
В хода на производството по делото е представен договор между ищеца
„Топлофикация София“ АД и ФДР.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника
Ц. К., чрез упълномощен процесуален представител – адв. И. Н., е постъпил
2
писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни
и недоказани. На първо място се оспорва да е налице основание за
претендиране на процесните суми, доколкото ответницата не била потребител
на ТЕ в имота, като не била нито собственик, нито носител на ограничено
вещно право на ползване върху имота. Сочи се, че ищецът признава, че друго
лице е носител на партидата, видно от представени от ищеца писма и
фактури. Посочва се, че според трайната съдебна практика ипотеката доказва
единствено, че имота, върху който тежи е ипотекиран, но не и правото на
собственост върху същия. Посочва се, че при откриване на индивидуална
партида със съгласие на ищцовото дружество е налице индивидуален договор
между топлоснабдителното предприятие и това трето лице, което дължи
заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия.
Оспорват претендираните суми за обезщетение за забава с
твърдението, че няма доказателства за датите на публикуване на дължимите
суми в сайта на ищцовото дружество. Оспорват се претендираните суми за
дялово разпределение, тъй като според твърденията в исковата молба
дяловото разпределение в топлоснабдената сграда се извършвало от
„Бруната“ ООД, поради което липсвало правно основание за претендиране на
суми от ищцовото дружество.
Прави се възражение за давност за претендираните суми за периода от
01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., тъй като вземанията за топлинна енергия се
погасявали с 3-годишна давност.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално
частично отхвърлени.
Претендира разноски, в това число възнаграждение за адвоката на
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. въз основа на договор за безплатна адвокатска
защита.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото Д. К., чрез упълномощения му процесуален представител – адв. С. К.,
е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват изцяло
като неоснователни и недоказани.
В тази връзка се оспорва ответникът да е собственик, вещен ползвател
или потребител на ТЕ в имота. Посочва се, че договорната ипотека върху
имота не е доказателство за притежаване от страна на ипотекарния длъжник
на вещно право върху имота. Обръща се внимание, че ищецът в исковата
молба признавал неизгодния за него факт, че е открил партида на друго лице,
различно от ответника – Гергана Чобанова, като навежда, че при
индивидуален ползвател на имота той, а не собственикът или ползвателят на
имота са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Оспорват се и претендираните суми за обезщетение за забава, с
твърдението, че нямало доказателства за датите на публикуване на
дължимите суми в сайта на ищцовото дружество. Оспорват се и
претендираните суми за дялово разпределение, тъй като според твърденията в
исковата молба дяловото разпределение се извършвало от „Бруната“ ООД,
поради което липсвало основание за претендиране на суми от ищцовото
3
дружество. Прави се възражение за давност за част от претендираните суми,
тъй като вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишна давност.
С тези аргументи се иска цялостно евентуално частично отхвърляне на
исковете.
Претендират разноски, в това число възнаграждение за адвоката на
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. въз основа на договор за безплатна адвокатска
защита.
Доколкото и двамата ответници не оспорват размера на сумите и
правилното им изчисляване, се възразява срещу допускането на експертизи.
С определение № 5112/01.02.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Бруната“ ООД. Същото
е депозирало становище по делото като е представило документи за
извършена услуга „дялово разпределение“ – два броя изравнителни сметки и
два броя формуляри за отчет, както и документи за техническа изправност на
уреди за измерване.
В съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответникът Д. К. не се явява в откритото съдебно заседание по делото,
като вместо него се явява упълномощен процесуален представител – адв. К. –
която поддържа доводите си за отхвърляне на исковете изцяло евентуално
частично.
Ответницата Ц. К. не се явява и не се представлява в откритото съдебно
заседание по делото. От процесуалния представител на същата – адв. И. Н. е
постъпило писмено становище за цялостно евентуално частично отхвърляне
на исковете.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците
за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 22795/02.08.2023
г. по ч.гр.д. № 34102/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на
длъжниците.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт № 41 от 13.07.2007 г.,
том ІІ, рег. № 9530, нот.дело № 227 от 2007 г. се установява, че ответниците
Д. И. К. и Ц. М. К. като съпрузи са учредили върху собствения си имот,
4
представляващ съпружеска имуществена общност /СИО/ - находящ се в гр.
София, район Искър, адрес – договорна ипотека за обезпечаване на
задължения по отпуснат им кредит. В нотариалния акт е отбелязано, че
имотът е собствен на съпрузите като е придобит от тях чрез договор за
продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
07.08.1991 г. от Министерство на народната отбрана, а ответниците са в брак
от 23.09.1973 г.
Върху имота в Агенция по вписванията е вписана така учредената
ипотека, а впоследствие поради неизпълнение на задълженията по кредита и
възбрана – от 21.03.2012 г. – съгласно молба от ипотекарния кредитор „Банка
ДСК“ АД съответно от ЧСИ Стоян Якимов.
Видно от постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в сила
на 12.04.2022 г. и вписано в Агенцията по вписванията на 27.04.2022 г.
процесният имот с адрес: гр. София, район Искър, адрес, собственост на
ответниците Д. И. К. и Ц. М. К., е възложен след проведена публична продан
по изп.дело № 710/2012 г. на ЧСИ Стоян Якимов, в полза на купувача Г.А.Ч..
Последната е декларирала пред ищцовото дружество, че не е платила
сметките за имота за м. 04.2022 г. и м. 05.2022 г., доколкото е въведена във
въвод в имота – на 17.06.2022 г.
В тази връзка по делото е приложен и протокол за доброволно предаване
на недвижим имот от 22.06.2022 г., с който имот с адрес: гр. София, район
Искър, адрес е предаден във владение на Г.А.Ч. от страна на Д. И. К. и Ц. М.
К. – в присъствието на нотариус – като документът е подписан от
ответниците и подписите им не са оспорени. Ответниците са се задължили
според протокола да покрият всички задължения по имота до дата 22.06.2022
г. – съгласно показанията на водомери, електромери и топломери.
От представени по делото съобщения към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София,
район Искър, адрес е ответникът Д. И. К..
Видно от справка в НБД „Население“ ответниците Д. И. К. и Ц. М. К. са
адресно регистрирани на адреса гр. София, район Искър, адрес –най-късно
още от 19.01.2006 г. – като постоянен и настоящ адрес и адресната
регистрация не е променяна.
От процесуалния представител на ответниците не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния
период /доколкото исковата претенция е до 31.03.2022 г. – а постановлението
за публична продан от м. 04.2022 г./. Не са направени доказателствени
искания, които да обосноват извод за наличие на друг собственик на имота
или на вещен ползвател на същия.
От договор между СЕС и ФДР от 27.09.2001 г. и протокол от ОС на
СЕС за избор на ФДР от 21.08.2001 г. /където под № 18 е вписан ответникът
Д. К. – като собственик на ап. 18/ се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово
разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/
5
„Бруната“ ООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим
етажната собственост /СЕС/ от 2001 г., от когато е налице договор между
СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово
разпределение през процесния период.
Налице е и договор /№ Д-0-72 от 09.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
На последно място, видно от приложено на л. 39 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
на общо 3119.42 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен
сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 1731.06 лева /отразена
към м. 07.2021 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2021
г. до 31.03.2022 г. , възлизаща на 1332.95 лева /отразена към м. юли 2022 г./
съответно две допълнителни изравнителни сметки за същия период от 53.75
лева и от 1.66 лева – отразени към м. 10. 2022 г.
Съгласно представените документи от третото лице помагач – ФДР – в
процесния период в имота е имало монтирани изправни измервателни уреди.
Изравнителните сметки за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. възлиза на
1880.86 лева. Съгласно общата фактура /л. 36 от делото/ тази сума възлиза на
1880.84 лева – но са платени 149.78 лева – поради което и остават дължими
1731.06 лева.
Съответно за отоплителен сезон 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. пълната
дължима сума възлиза на 1512.95 лева. След извършени съответни
приспадания в общата фактура тази сума е отразена като 1457.50 лева. Видно
от извлечението от сметка обачу сумата от 1512.91 лева е формирана освен от
1457.50 лева и от сумите от 53.75 лева и 1.66 лева по двете допълнителни
изравнителни сметки. Ищецът обаче претендира сумата от 1388.36 лева или
124.55 лева по-малко т.е. ищецът е съобразил и не претендира сумата за
м.04.2022 г. – предвид публичната продан.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-
горе имот, за което е издадена заповед № 22795/02.08.2023 г. по ч.гр.д. №
34102/2023 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които са
депозирали възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
6
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено
лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /копие от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 41/13.07.2007 г., том II, нот.д. № 227/2007 г. на нотариус Мила
Енева; молба-съгласие за подновяване на договорна ипотека; постановление
за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 20128440400710 по описа на
ЧСИ Стоян Якимов, протокол за доброволно предаване на недвижим имот от
22.06.2022 г., протокол от общо събрание на етажна собственост за избор на
фирма за дялово разпределение и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“
7
ЕАД от 11.07.2016 г., справки НБД „Население“/ следва извод, че
ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия, доколкото са
собственици на процесния имот през целия процесен период.
В тази връзка между ответниците и „Топлофикация София“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота. В случай че при
така представените доказателства ответната страна е считала, че има промяна
във вещноправния статут на имота е следвало да представи съответни
доказателства за това – за да обори доказателствата на ищеца. Това в
процесната хипотеза не е сторено.
Тук следва да се отбележи, че от данните по делото може да се направи
извод, че ответниците са съпрузи, а имотът е бил придобит в условията на
СИО поради което и същите би следвало да отговарят за задълженията за
имота при условията на солидарност. В случая обаче ищцовото дружество е
предпочело да търси разделна отговорност от ответниците в равни квоти от ½
част – което не променя извода за дължимост на суми, а дори е по-
благоприятно за потребителите.
Само за пълнота от събраните по делото доказателства се установи, че
трето за спора лице /приобретателят по публичната продан/ Габриела
Чобанова е станала собственик на имота съответно придобила качеството
потребител след процесния период. Поради това и доколкото последният
обхваща до м.03.2022 г. вкл., а публичната продан е от м.04.2022 г., то
доводът на ответната страна, че имало друго лице, което било подало
заявление за откриване на партида съответно било потребител на топлинна
енергия в имота е неоснователен.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение
възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и
че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
8
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид изричната
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до
извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 34102/2023 г. по описа на СРС е подадено на 20.06.2023 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е неоснователно. В тази връзка следва да
се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената
за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на
втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е неоснователно. Няма как
да се приеме давност, доколкото, както се посочи и по-горе, съгласно ОУ на
дружеството досежно задължението за м. май 2020 г. ответникът е изпаднал в
забава чак на 15.07.2020 г. – а заявлението е от 20.06.2023 г.
Противно на твърденията на ответниците от същите не се претендират
суми за отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г., а чак за отоплителен сезон 2020 г.
– 2021 г. /от м. май 2020 г. до м.април 2021 г. е първият процесен отоплителен
сезон – с изравнителна сметка, отразена в м.07.2021 г./. Суми от изравнителна
сметка от м. 07.2020 г. не се претендират – видно от обсъденото по-горе
извлечение от сметка.
В тази връзка и искът за главница за потребена топлинна енергия е
основателен в пълния си размер от 3119.42 лева. Доколкото от всеки ответник
се претендира половината от тази сума – то спрямо всеки ответник искът е
основателен в пълния си размер от 1559.71 лева.
Както се отбеляза и по-горе дружеството е съобразило публичната
продан на имота и суми, относими към м. 04.2022 г. не се претендират.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава за периода от 15.09.2021 г. до
9
08.06.2023 г. – възлиза на общо 441.89 лева – или 220.95 лева за ответника и
220.94 лева за ответницата.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражението за давност не може да бъде споделено, а
между страните липса спор, че сумите са платени на ФДР от ищеца. Предвид
изложените и по-горе доводи за периода на давността съдът съобрази, че това
вземане се претендира с начална дата от 01.05.2020 г., поради което и не се
явява погасено по давност – при заявление от 20.06.2023 г.
Налице са две общи фактури и извлечение от сметка, където
изравнителните сметки са отразени. Налице е и договор между СЕС и ФДР,
както и договор между ищеца „Топлофикация София“ АД и ФДР, действал
през процесния период. Поради това и съдът достигна до извод, че услугата
дялово разпределение е действително предоставена. При тези изводи от
ответника се явява дължима сумата от 30.40 лева, а от ответницата 30.41 лева.
Следва да бъде отхвърлен единствено искът за обезщетение за забава
върху тази сума, доколкото не се установява по същата ответникът да е
поставен в забава.
Така Решение № 2195/15.04.2024 г. по в.гр.д. № 8993/2023 г. на СГС.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 61.35 лева – от всеки ответник, от които 36.35 лева държавна
такса и 25 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от
тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 61.13 лева от всеки
ответник.
За длъжника Ц. К. се претендират разноски от 400 лева – за адвокат по
реда на ЗАдв. – за безплатна правна помощ. Посочените разноски са в
минимален размер като с оглед изхода на делото на адв. И. А. Н. от САК със
съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. Свобода № 3В, ет. 1, офис 6 се дължи сумата
от 1.41 лева.
За длъжника Д. К. се претендират разноски от 400 лева – за адвокат по
реда на ЗАдв. – за безплатна правна помощ. Посочените разноски са в
минимален размер като с оглед изхода на делото на адв. С. К. К. от САК със
съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1 се дължи сумата
10
от 1.41 лева
По разноските в производството по гр.д. № 54034/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 72.70 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение /като разноските за юрисконсулт съдът определя съобразно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минималния размер/ или по 86.35 лева от всеки ответник.
Видно от представените по делото платежни документи претендирани
разноски са действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 86.04 лева предвид изхода на делото – от всеки
ответник.
Ответната страна за Ц. К. претендира разноски от 400 лева – за адвокат
по реда на ЗАдв. – за безплатна правна помощ. Посочените разноски са в
минимален размер като с оглед изхода на делото на адв. И. А. Н. от САК със
съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. Свобода № 3В, ет. 1, офис 6 се дължи сумата
от 1.41 лева.
За ответника Д. К. се претендират разноски от 400 лева – за адвокат по
реда на ЗАдв. – за безплатна правна помощ. Посочените разноски са в
минимален размер като с оглед изхода на делото на адв. С. К. К. от САК със
съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1 се дължи сумата
от 1.41 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. И. К., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, район Искър, адрес, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата от 1559,71 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, район Искър,
адрес, за периода от 01.05.2020г. до 31.03.2022 г. вкл. и сумата от 220,95 лева
– обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
08.06.2023 г. 2/сумата от 30,40 лева – главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 31.03.2022 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС –
20.06.2023 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
34102/2023 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 6.42 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 15.07.2020 г. до 08.06.2023 г. поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц. М. К., с ЕГН ********** и
11
адрес: гр. София, район Искър, адрес, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата от 1559,71 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, район Искър,
адрес, за периода от 01.05.2020г. до 31.03.2022 г. вкл. и сумата от 220,94 лева
– обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
08.06.2023 г. 2/сумата от 30,41 лева – главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 31.03.2022 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС –
20.06.2023 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
34102/2023 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 6.42 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 15.07.2020 г. до 08.06.2023 г. поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА Д. И. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, район
Искър, адрес ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 61.13 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС
и сумата от общо 86.04 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 54034/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Ц. М. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, район Искър,
адрес, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 61.13 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС и сумата от
общо 86.04 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 54034/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
на адвокат С. К. К. от САК със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 35,
ет. 3, офис 1, сумата от общо 1.41 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС и сумата от общо 1.41
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
54034/2023 г. на СРС – за осъществена безплатна правна помощ на ответника
Д. И. К. и съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
на адвокат И. А. Н. от САК със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. Свобода №
12
3В, ет. 1, офис 6, сумата от общо 1.41 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС и сумата от общо 1.41
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
54034/2023 г. на СРС – за осъществена безплатна правна помощ на
ответницата Ц. М. К. и съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Бруната“ ООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 34102 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13