РЕШЕНИЕ №
гр.ВРАЦА, 02.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 26.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря СТЕФКА РАДЕВА в присъствието на прокурора :
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 246 по описа на 2020г.
за да се произнесе взе предвид следното:
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***,
Законен представител И.Ц.К.– управител, е предявила искове против М.Д.К. ЕГН ********** с адрес ***,с
които иска да се признае за установено,че ответницата дължи на ищеца следните
суми : 1500,00 лв. главница, дължима
по договор за паричен заем № 5449598 от 26.06.2018 г., сключен с „Вива кредит“
ООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя на 01.12.2016 г. с договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия); 262,92 лв. договорна лихва от 26.07.2018 г. до 23.03.2019 г.; 614,70 лв. такса за експресно
разглеждане на документи; 614,70 лв.
неустойка за неизпълнение на задължение; 125,00
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; законната лихва върху главницата,
считано от 02.10.2019 г. до изплащането на главницата; разноските по делото – 63,22 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение-разноски
по заповедното производсто и разноските по исковото производство.
Вземането произтича от
следните обстоятелства: договор за паричен заем № 5449598 от 26.06.2018 г.,
сключен с „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя на
01.12.2016 г. с договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
Предявените искове са с правно основание
чл.79, ал.1 , чл.86 и чл.92 ЗЗД вр.с чл.422 ГПК.
Исковите претенции са допустими.Същите са
предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника чрез
пълномощника си адв.К. оспорва исковите претенции по съображения подробно
изложени в отговора с искане за
- 2 -
отхвърлянето
им като неоснователни и недоказани по съображения подробно изложени в отговора
с присъждане на разноски.Наведените доводи за недопустимост на исковите
претенции не се споделят от съда.
Съдът с оглед събраните по делото
доказателства,приема следното:
По отношение на
процесните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело №4027/2019г. като с оглед връчване на съдебните книжа
по реда на чл.47, ал.5 ГПК на ищеца е указано да предяви искови претенции за
установяване на вземанията по исков ред, което е довело до образуване на
настоящото производство.
С договор за паричен
заем № 5449598 от 26.06.2018 г., „Вива кредит“ ООД е предоставил на ответницата
паричен заем в размер на 1500 лв.Като се твърди,че вземанията по този договор
са прехвърлени на ищеца на 01.12.2016 г. с договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия)
Съдът намира,че ищеца не доказа в настоящия процес ,че
цесията е извършена по надлежен ред и конкретно прехвърляне на задължението на
ответника.
Към договора за цесия са приложени 2
страници,като се твърди,че същите са от списък на вземанията неразделна част от
договора за цесия ,в едната страница е вписано задължението на ответницата,но
не може да се направи какъвто и да било извод дали това е извадка от този
списък.Съответно липсват каквито и да било данни кога е съставен документа,
липсват подписи за продавач и купувач,т.е. не може да се направи какъвто и да
било обективен извод,че това е извадка от списък на вземанията неразделна част
от договор за цесия или съставен за нуждите на съдебното производство.
Дори цесията да е извършена надлежно, по
делото не се ангажираха доказателства за установяване размера на неиздълженията
въпреки оспорването на ответницата в отговора на исковата молба и в първото
съдебно заседание.Такива искания са направени със становище - молба след
приключване на разглеждане на делата в съдебно заседание на
26.10.2020г.Последното дело разгледано от съда е гр.д. №1938/2020г- приключило
в 11.25, а молбата е докладвана на съда в 11.27 часа.Респективно ищеца е
получил проекта за доклад по чл.140 ГПК на 30.07.2020г.,като е разполагал с
достатъчно време до датата на първото с.з. на
- 3 -
26.10.2020г. да
направи надлежни доказателствени искания във връзка с оспорванията на ответницата.
Съответно претенциите за сумата 614,70 лв. такса за експресно разглеждане на документи; и 125,00
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране са нищожни по смисъла на основани
чл.26,ал.2 ЗЗД поради противоречие
с добрите нрави и на осн.чл.146, ал.1 от ЗПК с оглед неравноправния им характер.Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба
на чл.10а, ал.2 ЗПК, което обосновава вероятна неравноправност на тази клауза.Респективно
по делото липсват и каквито и да било доказателства,че е извършена процедура по
експресно разглеждане на документите за процесния кредит,не са налице и
доказателства за направени разходи за извънсъдебно събиране на вземанията.
С оглед на изложеното исковите
претенции се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени
като на ищеца не се следват разноски, но същия следва да бъде осъден да заплати
на адв.К.К.К. *** възнаграждение с оглед представителство по реда на
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА на ответницата в размер на 450 лв.
При горните мотиви,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИТЕ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***, Законен
представител И.Ц.К.– управител, искове против М.Д.К. ЕГН ********** с адрес ***,с които иска да се признае за
установено,че ответницата дължи на ищеца следните суми : 1500,00 лв. главница, дължима по договор за паричен заем № 5449598
от 26.06.2018 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя на 01.12.2016 г. с договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия); 262,92 лв.
договорна лихва от 26.07.2018 г. до 23.03.2019 г.; 614,70 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 614,70 лв. неустойка за неизпълнение на
задължение; 125,00 лв. разходи и
такси за извънсъдебно събиране като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
-
4 –
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***, Законен представител И.Ц.К.–
управител ДА ЗАПЛАТИ НА адв.К.К.К.
*** възнаграждение с оглед представителство по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА на
ответницата в размер на 450 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………