Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 859
15.12.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №818 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на В.Г.В. ***, с посочен съдебен
адрес:***, офис ***, подадена чрез пълномощник адв. В.Ч., против Решение № 1012-26-280-1 от 21.07.2022г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на
Националния осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата
му срещу Разпореждане №**********/№9 /прот.№N01197/01.06.2022г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било
приложено материалното право относно зачитането като продължителност на
категоризирания труд, полаган при условията на втора категория, а оттам
неправилно бил определен общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория
труд. Това от своя страна водило до изчисляване на неправилен,
по-неблагоприятен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
лицето. Неправилно бил игнориран категоризираният трудов стаж за периода от 01.06.1989г. до 01.06.1993г. на
длъжност „организатор строителство“ в ОДМВР – Хасково.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от
пълномощника на жалбоподателя. Същият изтъква, че относимата за спорния период
материалноправна норма не изисквала категоризирания труд да бъде полаган и
отчитан единствено в сектор строителство, обособени звена и стопанска сметка.
Всеки положен труд с идентични характеристики на изброените в тази относима
норма длъжности се ползвал от по-благоприятните разпоредби. В случая било
доказано, че жалбоподателят извършвал строително-ремонтни дейности на обекти на
ОДМВР – Хасково като боядисване, обновяване на сградния фонд, строителство на
нови сгради и съоръжения.
Претендира се отмяна на решението и връщане на
преписката на съответния компетентен административен орган с указания за
правилно прилагане на материалното право, както и разноски по делото.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Навежда доводи
в насока неоснователност на същата, като посочва, че за да бъде категоризиран
положеният от оспорващия труд в периода от 01.06.1989г. до 01.06.1993г.,
следвало този труд да бил полаган ежедневно и в пълен капацитет от работното
време. В случая не била налице такава хипотеза. Служителят не изпълнявал
нормите за полагане на толкова тежък труд, че да можело този труд да се
определи като такъв от втора категория. Нормата на т.26 от отменения Правилник
за категоризиране на труда при пенсиониране предвиждала условия в тази насока –
налични обособени звена като самостоятелна стопанска сметка, заплащане по
разценки за строителство, отчитане на дейността в отрасъл „Строителство“,
целогодишно извършване на строително-монтажна дейност и проектосметна
документация. Тези обстоятелства не били доказани по отношение на
жалбоподателя, поради което в конкретния казус т.26 от ПКТП (отм.) не намирала
приложение. На следващо място, при подаване на заявлението на 08.09.2019г.
жалбоподателят не отговарял на условията за придобиване правото на пенсия по
чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като към тази дата нямал осигурителен стаж от 15 г.
втора категория труд. Такъв бил придобит едва на 22.01.2022г., поради което
правилно пенсионният орган отпуснал пенсия именно от тази дата, а не от датата
на подаване на заявлението. Правото по чл.69б, ал.2 от КСО било придобито в
процеса на административното производство. Моли се за решение съобразно
изложеното и се претендират разноски по делото.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 08.10.2019г. жалбоподателят В.Г.В. *** Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ)
вх.№2113-26-1883/08.10.2019г., ведно с документи, доказващи осигурителен стаж и
доход, вкл.УП-2, изх.№272000-7661/01.06.2018г. от ОД на МВР – Хасково (л.5 от
адм. пр.) и УП-3,
изх.№272000-7774/29.05.2019г. от ОД на МВР – Хасково (л.110).
Като приложение към декларация с
вх.№2113-26-1883-12/21.10.2021г. В.В. представил пред ТП на НОИ – Хасково
Типова длъжностна характеристика за длъжността „инспектор/организация на
строителството“ (л.52).
Във връзка със заявлението и подаден по този повод
сигнал изх.№1051-26-1669/17.11.2021г., е изготвен Констативен протокол № КП-5-26-01049126/15.12.2021г.
(л.56). В същия са описани установените от инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – Хасково обстоятелства в хода на извършена проверка при осигурителя ОДМВР
- Хасково. Записано е, че по време на проверката били предоставени
разплащателни ведомости от ОДМВР – Хасково за периода от м.06.1989г. до
м.09.1993г., и трудовото досие на лицето В.Г.В.. Последният представил
удостоверение обр. УП-3 с изх. № 2772000-7774/29.05.2019г., издадено
от ОД на МВР – Хасково за периода от 01.06.1989г. до 01.06.1993г. на длъжност
„организатор строителство“. На 21.10.2021г. В. декларирал, че за периода от 01.06.1989г. до
01.06.1993г. работил на длъжност „организатор строителство“, като приложил
формуляр за длъжностна характеристика. Сочи се в констативния протокол, че В. ***
с Трудов договор №377/25.05.1989г., на длъжност “организатор строителство“, с
шифър 211000, категория персонал:
технически, сектор „ТИЛ“, на пълно работно време с трудово възнаграждение в
размер на 180 лева, като постъпил на работа считано от 01.06.1989г. Съгласно
Трудов договор № 492/03.06.1993г.
бил назначен на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ за неопределено време –
2 месеца, на пълно работно време. В трудовото досие на лицето не се съхранявала
длъжностна характеристика. От представените
и проверени за периода от м. 06.1989г. до м. 09.1993г. разплащателни ведомости – строителни работници, статия 19, извън списъчен състав,
гражданска администрация помощен персонал, волнонаемани, се установило, че В.
фигурирал в разплащателните ведомости с начислени и изплатени възнаграждения за
периода от 01.06.1989г. до 31.05.1993 г.,
като имал отработени дни на длъжност „организатор строителство“, и за периода
от 01.06.1993г. до 16.09.1993г. на длъжност „шофьор на товарен автомобил“. От
разплащателните ведомости – строителни работници, статия 19, извън списъчен
състав, гражданска администрация помощен персонал, волнонаемани за периода от
01.06.1989г. до 31.05.1993г. се установило също, че всички лица били с отразени
длъжности „строителни работници“. С приключването на проверката се констатирало,
че издаденото удостоверение образец УП-3 с изх.№ 272000-7774/29.05.2019г. на
лицето В.Г.В. за положения осигурителен стаж за периода от 01.06.1989г. до
01.06.1993г. на длъжност „организатор строителство“ и от 01.06.1993 г. до 16.09.1993г. на длъжност „шофьор на
товарен автомобил“ в осигурителя ОДМВР – Хасково, бил верен и отговарял на
разплащателните ведомости.
С Разпореждане №**********-2140-26-338/23.03.2022г.
(л.63) на ръководителя на „Пенсионния орган“ при ТП на НОИ – Хасково, на
жалбоподателя е било отказано отпускане на ЛПОСВ.
Издаденото разпореждане е било оспорено по
административен ред, пред директора на ТП на НОИ – Хасково (л.79).
След постъпване на жалбата, относно процесния период –
от 01.06.1989г. до 01.06.1993г., директорът на ТП на НОИ – Хасково е изпратил
до ОДМВР – Хасково писмо изх.№1012-26-194-3/16.06.2022г. (л.85), с което
помолил да бъде уведомен за това дали полагания през периода труд от В.Г.В. на
длъжност „организатор строителство“, отговаря на условията на т.26 от ПКТП
(отм.), респ. коя категория бил трудът.
В отговор на писмото, директорът на ОДМВР – Хасково
посочил в писмо рег.№272000-12350/20.05.2022г. (л.87), че възнагражденията на В.Г.В. били
начислени в звено „ГАПП“ – гражданска администрация помощен персонал.
Възнаграждението било формирано от заплата за длъжност, % за работа в МВР, %
прослужено време, т.е. работната заплата не се сформирала на основание
извършена работа и по разценка за определен вид работа в строителството. Не
било констатирано наличие на обособено звено на самостоятелна стопанска сметка,
нито заплащане по разценка на строителството, а така също и отчитане на дейност
в отрасъл „Строителство”. От ведомости и рекапитулации на ОДМВР било видно, че за визирания период на
лицето били начислени осигурителни вноски за ДОО в размер на 30 %, респективно
35%, считано от 01.03.1991г. Изразено е становище, че в ОДМВР – Хасково не били
налице обстоятелства, на основание на които да можело да се посочи, че положения
от В. труд попадал в обхвата на разпоредбата на т.26 от ПКТП (отм) т.е. по
условията на втора категория труд.
Предвид установените с Констативен протокол №
КП-5-26-01049126/15.12.2021г. и със съставения след това Констативен протокол №
КП-5-26-01129382/12.05.2022г. (л.82), факти и обстоятелства, и изложената в
писмо рег.№272000-12350/20.05.2022г. на ОДМВР – Хасково информация, с Решение
№1012-26-194-5 от 20.05.2022г. (л.88) директорът на ТП на НОИ – Хасково отменил
Разпореждане №**********-2140-26-338/23.03.2022г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на жалбоподателя е било отказано
отпускане на ЛПОСВ, и върнал преписката на пенсионния орган за ново
разглеждане, съобразно мотивите на решението.
Видно от Опис на осигурителен стаж, изготвен на
26.05.2022г. (л.93), зачетеният на жалбоподателя осигурителен стаж е както
следва: I категория –
5 г. 4 м. и 15 д.; II категория – 9 г. 7 м. и 15 д.; III категория –
6 г. 3 м. и 16 д.; III категория, стаж от чужд осигурител, 14 г. 11 м. и 26
д.. Видно е, че стажът за спорния период, от 01.06.1989г. до 01.06.1993г., е приет
като такъв от III категория.
С Разпореждане
№**********/№9/прот.№N01197/01.06.2022г. (л.97), издадено от ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на В.Г.В. е била отпусната ЛПОСВ пожизнено по чл.69б, ал.2
от КСО във вр. с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО и във вр. с Регламент
№883/2004г., по заявлението, подадено на 08.10.2019г. и навършена възраст 60 г.
и 7 м. В разпореждането е посочен осигурителен стаж от I категория труд и по
чл.104, ал.12 от КСО – 5 г. 4 м. и 15 д.; осигурителен стаж от II категория
труд – 9 г. 7 м. и 15 д.; осигурителен стаж от III категория труд – 6 г. 3 м. и
16 д. На основание чл.104 от КСО, общ осигурителен стаж превърнат към III
категория труд - 27г. 3 м. и 12 д.;
осигурителен стаж без превръщане – 21 г. и 3 м.; осигурителен стаж,
представляващ разлика между общия осигурителен стаж, превърнат към III
категория труд и осигурителния стаж без превръщане – 6 г.; осигурителен стаж за
право на пенсия, положен в чужбина – 14 г. 11 м. и 26 д.; осигурителен стаж за
определяне размера на пенсията, положен в чужбина – 14 г. 11 м. и 26 д..
Пенсията е отпусната от дата 22.01.2022г.
Разпореждане № **********/№9/прот.№N01197/01.06.2022г.
е било оспорено от В.Г.В. пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с
обжалваното Решение №1012-26-280-1 от 21.07.2022г. е отхвърлил жалбата. Административният
орган е приел, че пенсионният орган правилно е зачел осигурителен стаж, положен
за периода 02.10.1980г. до 22.01.2022 г. с прекъсване, както следва: 5 г. 4 м.
и 15 дни от първа категория труд, 9 г. 7 м. и 15 дни от втора категория труд, 6
г. 3 м и 16 дни от трета категория труд, осигурителен стаж за право на пенсия,
положен в чужбина – 14 г. 11 м. 26 дни.
Жалбоподателят
към датата на подаване на заявление за ЛПОСВ – 08.10.2019г., не отговарял на
условията за придобиване право на пенсия по чл.69б, ал.2, от КСО, тъй като
нямал осигурителен стаж от 15г. от втора категория труд, същия придобил такъв
едва на 22.01.2022г., поради което правилно пенсионният орган бил отпуснал
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. на основание чл. 69б, ал.2 от КСО във връзка с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент
ЕО/883/2004г., считано от 22.01.2022г.
По делото се разпитаха свидетелите К. К. Т. и П. С. Д.
– бивши колеги на жалбоподателя в ОДМВР - Хасково.
Като доказателства по делото бяха приети представените
писмени такива с писмо вх.№ 7357/01.11.2022г. от ОД на МВР – Хасково,
представляващи лично трудово досие на В.Г.В.. От същото става ясно, че
жалбоподателят е постъпил на работа в Областно управление на МВР – Хасково,
считано от 01.06.1989г. (л.105 от делото) и бил на длъжност „организатор
строителство“ до 01.06.1993г. (л.118). В същото не се съдържа длъжностна
характеристика за длъжността „организатор строителство“, която да е била
предявена на жалбоподателя при постъпване на процесната длъжност.
При така
установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентния за това
административен орган, в чиито правомощия законодателят е включил разглеждането
на жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях – чл.117,
ал.1, т.2, б.„а“ и чл.117, ал.3 от КСО.
Административният акт е издаден в изискуемата от
закона форма, съдържа предвидените в чл.59, ал.1 и 2 от АПК реквизити. Същият е
в писмена форма, съдържа мотиви, наименование на органа, който го издава,
наименование на акта, индивидуализация на адресата на акта, означение на вида и
характера на искането и обекта, за който то е отправено, фактическите и правни
основания за издаването му и разпоредителна част. Посочено е и пред кой орган и
в какъв срок актът може да се обжалва, като има подпис на издателя му.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които на
самостоятелно правно основание да водят до отмяна на оспорения акт.
Относно спазване на материалния закон, съдът намира
следното:
Според разпоредбата на § 2 от Заключителната
разпоредба на ПМС № 235/20.10.1998г. за приемане на Наредбата за категоризиране
на труда при пенсиониране, „трудовият стаж при пенсиониране на работниците и
служителите, придобит до 31 декември 1999г. включително, се зачита от
съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране (ПКТП).
Съгласно т.26
от ПКТП (отм.), втора категория
е трудът на „строително-монтажни
работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия,
дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен
бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи
непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително
ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно,
инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини
и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на
енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в
специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Началник
на строителен обект при изграждане на промишлени стоманобетонови комини.
Машинисти на всички видове строителни и пътни машини. Работници по изграждане
на специализирани шахтови кладенци тип "Раней". Работници в
производството на строителна, силикатна, облицовъчна, подова керамика и
строителни облицовки. Работници в производството на изолационни и
хидроизолационни материали: каменинови и киселиноустойчиви изделия, изолационни
пана, шистопорит и керамзит. Работници, заети в производството на бетонови и
стоманобетонови конструкции и изделия. Работници, заети в производството и
полагането на асфалт и асфалтово-бетонни смеси.“.
Нормата на чл.67 от ПКТП (отм.) предвижда трудът на работниците и служителите,
посочени в раздел I и II на правилника, да се причислява към съответната
категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата
им е свързана със същата вредност и
тежест на труда.
По смисъла на разпоредбите на ПКТП (отм.),
причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на
пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е
заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно
установени като такива от съответната категория и самото формално наличие на
които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност, както
става ясно от цитирания по-горе текст, се изразява в правото да се докаже по
съответния ред, че макар да не е положен на длъжност и в отрасъл от
производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и
тежест като на работещите на тези длъжности и отрасли.
В случая от събраните в хода на административното
производство доказателства не се установява жалбоподателят да е бил с място на
работа, които са изрично нормативно установени като такива от съответната
категория и самото формално наличие на които да презюмира тежестта и вредността
на полагания труд. Този факт не е спорен между страните. Жалбоподателя обаче
претендира, че макар да не е положен на длъжност и в отрасъл от производството,
посочени в правилника, трудът му за процесния период е бил със същата вредност
и тежест като на работещите на тези длъжности и отрасли.
За така изложените твърдения от страна на
жалбоподателя се ангажираха гласни доказателства. От последните обаче не се
стига до извод, че извършваната от жалбоподателя дейност за спорния в
производството период е била с тежест и интензивност като на работниците
визирани в т.26 от ПКТП (отм.). Установява се че същият е имал организационни
функции и е разпределял задачите на строителните работници, но не и че
непосредствено е бил зает на пълно работно време със строителна дейност или с
дейност осъществявана в условията на строителната такава.
От Констативен протокол №
КП-5-26-01049126/15.12.2021г., сътв. и от Трудов договор №377/25.05.1989г.
(л.105), Акт за встъпване в длъжност (л.107), Карта за оценка на работника,
както и от свидетелските показания по делото, става ясно, че В.В. е изпълнявал
дейности към ОДМВР – Хасково като „организатор на строителство“. От посочените доказателства обаче, както и
другите такива по делото, не се установява вредността и тежестта на положения
труд да са такива обосноваващи квалифициране то му като положен при условията
на втора категория.
Предвид разпределената в производството
доказателствена тежест, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателя не
ангажира в хода на съдебното производство доказателства, които да оборят
направените от органа констатации за характера на полагания от жалбоподателя
труд за спорния по делото период. Ето защо изложените в жалбата твърдения за
незаконосъобразност на обжалваното решение и Разпореждане №**********/№9/прот.№N01197/01.06.2022г.
се явяват неоснователни и недоказани, предвид което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При този
изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева.
Мотивиран така
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.В.
***, с посочен съдебен адрес:***, офис ***, подадена чрез пълномощник адв. В.Ч., против Решение № 1012-26-280-1 от 21.07.2022г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на
Националния осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата
му срещу Разпореждане №**********/№9 /прот.№N01197/01.06.2022г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА В.Г.В. ***, да заплати на ТП на НОИ
- Хасково направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: