№ 208
гр. А., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101730 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 22
от ЗПК.
Ищцата В.К. твърди, че на 25.01.2021г. между нея и „Макроадванс“ АД
е сключен договор за потребителски кредит №121328, по силата на който й е
предоставена сумата от 500 лева, а тя се е задължила да върне същата, ведно с
договорна лихва в размер на 30,93% годишно при ГПР от 49,65% на 12
месечни вноски от 48,97 лева. Освен това е постигната договореност за
осигуряване на обезпечение, а при неизпълнение на това задължение – за
заплащане на неустойка в размер на 352,82 лева. Общият размер на
плащанията е 940,47 лева. Този договор не отговаря на редица императивни
разпоредби на закона. На първо място същият не е еднакъв по вид и форма и е
на шрифт, който е по-малък от 12. Общият размер на кредита не е посочен
коректно. Не е посочено по никакъв начин как се определя и изчислява
лихвения процент, липсва методология. Посоченият в него ГПР не отговаря
на реалния такъв. Неустойката е нищожна, тъй като противоречи на добрите
нрави и е прекомерна. Същата води до скрито оскъпяване на кредита. В
договора не се съдържа редът за предсрочно погасяване. В общите условия се
съдържа клауза, която ограничава правата на потребителя. Ето защо моли да
бъде постановено решение, с което договорът да бъде обявен за
1
недействителен.
Ответникът „Макроадванс“ АД оспорва предявения иск. Твърди, че
същият е недопустим поради липса на правен интерес. Евентуално твърди, че
е неоснователен. Твърди, че договорът е такъв за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, поради което се изключва приложението на чл. 11, ал.1
т. 27 от ЗПК. Тъй като договорът за кредит е сключен при фиксирана лихва от
41%, то не е необходимо да се посочи методика за изчисляването му. Същият
съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му. ГПР не
надвишава максимално допустимия по закон. В него по ясен, точен и
разбираем начин са посочени начинът и редът за предсрочно погасяване.
Оспорва твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, както и за
ограничаване на правата на потребителя. Ето защо моли предявения иск да
бъде отхвърлен. Възразява, че уговореното от ищеца адвокатско
възнаграждение е прекомерно.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 25.01.2021г. между тях е сключен
договор за потребителски кредит №121328, по силата на който на ищцата е
предоставена сумата от 500 лева, а тя се е задължила да я върне в срок от 12
месеца на 12 месечни вноски от 48,97 лева, в които е включена главница и
договорна лихва в размер на 41% годишно или общо 587,67 лева. Годишният
процент на разходите е 49,65% Освен това кредитополучателят се е задължил
да обезпечи кредита с поръчителство в срок от три работни дни от
сключването на договора, а в противен случай се дължи неустойка в размер
на 2,94 лева плюс 0,196% от усвоения размер на кредита за първия и за всеки
следващ ден, за който липсва обезпечение. Общо дължимата в този случай е
940,47 лева.
Безспорно е, че договорът за кредит е потребителски и следва да
отговаря на изискванията на ЗПК.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че
размерът на шрифта, на който е изготвен представеният по делото договор, е
11 при шрифт Times New Roman и 11.5 Free Serif. Поради това доводите, че
не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, са основателни. Това е
самостоятелно и достатъчно основание, на което договорът за потребителски
2
кредит е недействителен, съгласно изричната разпоредба на чл. 22 от ЗПК.
В договора е посочен общият размер на дължимата сума – 587,67 лева.
От съдържанието на същия е видно, че в тази сума не е включена
неустойката, предвидена в чл.10 от договора, съответно тя не е предвидена
като част и от ГПР. По този начин се заобикаля изискването на чл. 19, ал.4 от
ЗПК ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва или
50%. Освен това не е изпълнено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК в
договора да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Този извод се налага, тъй като е предвидено, че
неустойката се дължи на вноски, дължими заедно с вноските за погасяване на
кредита. Или всъщност уговорената неустойка е част от възнаграждението за
предоставения кредит, но е обособена отделно с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите.
Отделно от горното следва да се отбележи, че съдът следи служебно за
наличието на нищожност, което налага да се извърши преценка дали
договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие с
добрите нрави. За това следва да се отчетат естеството и размера на
задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е
обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.,
съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на
кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи,
изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални
ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време,
курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е
обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния
касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./
противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен
процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на
законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 41%. Предвид
характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че
3
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност,
присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва
противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е
уговорен този размер, е нищожна. Настоящият състав счита, че тази
нищожност влече след себе си нищожност на целия договор, тъй като не би
могло да се приеме, че кредитодателят би сключил същия без нея. Страната
се е позовала на разпоредбите на ЗПК, като с оглед на нищожността на
клаузата за възнаградителна лихва следва да се приеме също така, че този
договор е недействителен и на основание чл. 22 от ЗПК, доколкото не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК.
С оглед на горното договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поради това и съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК той е недействителен, съответно предявеният
иск е основателен и на това основание.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лева, внесена
държавна такса, 150 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице и 300 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА недействителността на договор за потребителски кредит
№121328 от 25.01.2021г., сключен между В. Н. К., ЕГН ********** от гр. А.,
ул.“С.“ №2, вх.Б, ет.3, ап.15, и „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Г. С. Раковски“ №147, ап.14,
представлявано от Виктор Георгиев Сергиев.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Г. С. Раковски“ №147, ап.14, представлявано от
Виктор Георгиев Сергиев, да заплати на В. Н. К., ЕГН ********** от гр. А.,
ул.“С.“ №2, вх.Б, ет.3, ап.15, сумата от 500 лева (петстотин лева), направени
по производството разноски.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5