№ 358
гр. Варна, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110204982 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ПЛ. Й. Н., ЕГН:**********, против
Наказателно Постановление № 21 – 0439 - 000556/03.11.2021 год. на
Началника на Трето РУ при ОД МВР- Варна, с което му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 /сто/ лв. и "Лишаване
от право да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т.1 пр. 1 от ЗДП.
В жалбата декларативно се оспорва фактическата обстановка, твърди
се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание, въз. П.Н., редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. П.М.,
1
ВАК отново моли за отмяна на постановлението поради липса на
субективната страна на нарушението, доколкото въззивника не е имал
виновно поведение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.
Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че
нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В заключение се иска постановлението да бъде
потвърдено и да бъде присъдено юриконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 21.06.2021 год. около 12:30 часа в гр.Варна свидетелите В.В. и
Г.В. – служители в Трето РУ при ОД МВР - Варна изпълнявали поставените
им служебни задачи. При движение по бул.»Цар Освободител», в посока
ул.»Димитър Пешев» забелязали л.а. «Тойота Ярис хибрид» който се движел
без поставени регистрационни табели. Спрели автомобила за проверка и му
поискали СУМПС, КТ и СРМПС. От представените документи установили,
че водача на автомобила е ПЛ. Й. Н., ЕГН:**********. Същият им заявил, че
е забравил да постави регистрационните табели на автомобила. След това на
П.Н. бил съставен АУАН, който е подписан от него с възражения.
С оглед на така установеното, била извършена проверка и било
образувано ДП № 688/2021 г. по описа на Трето РУ, а материалите били
изпратени на ВРП.
С Постановление от 03.09.2021 год. прокурор при ВРП отказал да
образува досъдебно производство, тъй като било установено, че въз. П.Н.
действително е управлявал МПС, без да са поставени на него регистрационни
табели. В постановлението било посочено, че материалите по преписката
следва да бъдат изпратени на Началник Трето РУ при ОД МВР – Варна „за
2
преценка относно налагането на административно наказание“.
Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното
Наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. П.Н. на
21.06.2021 г. около 12:30 часа.в гр.Варна е управлявал МПС - л.а. «Тойота
Ярис хибрид» без регистрационни табели. Нарушението било квалифицирано
като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДП и за него на въз. Н. на основание чл. 175,
ал. 1, т.1, пр. 1 от ЗДП било наложено наказание "Глоба" в размер на 100 /сто/
лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
писмени и гласни / разпит на св.В. и св.В./ доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и без противоречиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0439-000556/ 03.11.2021 год. е
издадено от компетентен орган - от Началника Трето РУ при ОД МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз - 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на
вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 34
от ЗАНН. То е било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която
норма, макар и да не е посочена в постановлението, предвижда, че
административно-наказателна преписка се образува без приложен акт само
3
когато производството е било прекратено от прокурора.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се
защитава. Описанието на нарушението в постановлението е направено с
достатъчна пълнота и конкретика. Не са налице процесуални нарушения,
които да са довели до ограничаване правото на защита на въз. Фотакиева,
което тя е реализирала в цялост с депозирането на жалба до въззивната
инстанция.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е
допуснато нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДП, доколкото по безспорен и
категоричен начин е установено, че въз. П.Н. е управлявала автомобил, който
е бил без поставени регистрационни табели. Разпоредбата на чл. 140, ал.1 от
ЗДП, поставя задължително изискване по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР предвижда, че табелите с
регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад)
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а
когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната
видимост и осветеност нощно време.Табелите с регистрационен номер да се
монтират на местата, определени от производителя, както и да се закрепват,
така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време и по начин,
непозволяващ неправомерното им демонтиране. По делото няма данни и
доказателства за това, автомобила да е придвижван аварийно. При горните
обстоятелства и доказателства АНО законосъобразно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя, съдът счита че действителните факти по
спора са такива, каквито са установени от органите на КАТ в хода на
административно-наказателното производство, сочещи на извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна и обективна страна, в
резултат на което правилно административно-наказващият орган го е
санкционирал по реда на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр.1 от ЗДвП.
4
Нарушението не се отличава с по-ниска обществена опасност от
обикновените нарушения, за да си приложи чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че
в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл.
28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28
ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения, като
описаните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, АНО е отчел при
налагане на санкцията, като и двете наказания са били определени в
предвидения от закона минимум. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната
дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай"
е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От
данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска
степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид.
Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му,
поради което и само липсата на такива не може да обоснове приложението на
чл. 28 ЗАНН.
Поради това и постановлението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.),
5
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
От процесуален представител на ОД на МВР - Варна е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от
негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 143, ал.
4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е. от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0439-000556/ 03.11.2021
г. от Началник Трето РУ при ОД МВР Варна, с което на ПЛ. Й. Н.,
ЕГН:**********, на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП са били
наложени административно наказание "глоба" в размер на 100.00 /сто/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА ПЛ. Й. Н., ЕГН:**********, да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7