Р Е Ш Е Н И
Е
№ 822/3.5.2023г.
гр. Пловдив,
03.05.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХV състав, в публично съдебно заседание на двадесети април, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА,
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 828 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 145 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 84,ал.3 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Оспорва се Решение № 18720/16.12.2022
г., издадено от Заместник – председател на Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет на Република България, с което е отказано на А.А.Ф. да се
събере на територията на Република България със своята майка Х.Р.А.и със своя
баща А. Х., на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 вр. чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ.
Жалбоподателят А.А.Ф. с адрес по
регистрационна карта гр. П., ул.“***“ № *, ет.*, ап.* твърди, че решението е
незаконосъобразно, тъй като неправилно са преценени представените
доказателства. Твърди, че родителите му не могат да се грижат сами за себе си,
след земетресението в гр. Х. квартирата им се срутила и са останали без
подслон, а здравословното състояние на баща му се влошило още повече. Моли да
се отмени решението.
Ответникът – Заместник-Председател на
ДАБ при МС, редовно уведомен не се явява,не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено
следното:
Оспорваното решение е връчено на 20.02.2023г.,а
жалбата е изпратена по пощата на 02.03.2023г., поради което е в изискуемия
14-дневен срок. Подадена е от адресат на акт, който подлежи на обжалване,
съгласно разпоредбата на чл.84,ал.3 от ЗУБ. Налице е и правен интерес,
доколкото актът е неблагоприятен. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да постанови оспорвания отказ,
ответният административен орган се е мотивирал с това, че не са налице
предпоставките на чл.34,ал.3 ЗУБ във връзка с §1,т.3 от ДР на ЗУБ. Изложено е, че
от представените в хода на административното производство доказателства се
установява,че бащата има здравословни проблеми,но те не са от такъв характер,че
да не може да се грижи сам за себе си и да има нужда от чужда помощ. По
отношение на майката е установено, че здравословното й състояние също не е от
такъв характер, който да налага тя да живее в едно домакинство с молителя.
Решението е правилно.
Съгласно нормата на чл. 34, ал. 1 от
ЗУБ, чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право
да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България.
Определението за "членове на
семейството" по смисъла на този закон е дадено в § 1 от ДР на ЗУБ:
"Членове на семейството" са: а) съпругът, съпругата или лицето, с
което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили
пълнолетие, невстъпили в брак деца; б) навършилите пълнолетие, невстъпили в
брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради
сериозни здравословни причини; в) родителите
на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си
поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно
домакинство със своите деца.
Тоест, за да са налице предпоставките по
отношение на жалбоподателя, за родителите му следва да са установени
обстоятелствата по § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ и несъмнено да е,че
те са лица, които не са в състояние сами да се грижат за себе си, поради
напреднала възраст или тежко заболяване, и се налага да живеят в едно
домакинство с жалбоподателя.
От представените пред административния
орган доказателства се установява,че родителите са на 58 и 56 години. В този
смисъл възрастта им не е напреднала.
Бащата се установява да страда от хроничен
бронхит с разтягане на белите дробове, което не е тежко заболяване по смисъла
на §1 от ДР на БУБ. Това че се нуждае от помощ не е еднозначно с изискването на
закона да не е в състояние да се грижи за себе си.
Майката се установява да страда от
хронична болка в долната част на врата и
коленете и има ставна дегенерация с нужда от операция. Описаните заболявания
също не са от вид такъв,че да са довели до състояние,при което болния да не
може да се грижи за себе си.
От друга страна, от така представените в
хода на административното производство доказателства се установява,че
жалбоподателят не е единствено дете на родителите си, което също е
обстоятелство оборващо твърдението,че се налага да живеят в едно домакинство с
него.
В хода на съдебното производство нови
доказателства не са представени. Не се установява и твърдението, че родителите
на жалбоподателя са останали без подслон, въпреки че последното е извън
обстоятелствата по § 1 от ДР на ЗУБ. Според представената семейна книжка същите
живеят в област Дараа,която е в южната част на Сирия, а не както жалбоподателят
твърди в Х., която област е в северна Сирия.
Ето защо, съдът намира,че в хода на
административното и съдебното производство не се установява по безспорен начин,
че родителите на молителя страдат от тежко заболяване и не могат да се грижат
сами за себе си. /В този смисъл е и съдебната практика на ВАС по аналогични
случаи – решения по адм. д. № 2370/2016 г., по адм. д. № 2929/2015 г. по адм.
д. № 2023/2020 г., всички по описа на ВАС/.
С оглед на това и,доколкото оспореното
решение е издадено от компетентен орган, видно от заповед № 03-15/03.05.2022г.,
с която на основание чл. 52 от ЗУБ са делегирани правомощия на заместник
председателя на ДАБ при МС, при липса на съществени процесуални нарушения,
оспорването на същото следва да се отхвърли като неоснователно.
Разноски по делото не се претендират от
страните.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.А.Ф., ЕГН **********,
с адрес по регистрационна карта гр.Пловдив, ул.“***“ № *, ет.*,ап.* против Решение
№ 18720/16.12.2022 г., издадено от Заместник – председател на Държавна агенция
за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което е отказано на
А.А.Ф. да се събере на територията на Република България със своята майка Х.Р.А.и
със своя баща А. Х., на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 вр. чл. 34, ал. 1 и ал. 2
от ЗУБ.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: