№ 280
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502988 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ВЛ. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. "'***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, чрез
процесуален представител адв. П., срещу Решение №262727/01.11.2021г.,
постановено по гр.д. № 15962/20г. по описа на ВРС, 43-ти с-в, с което е
отхвърлен предявения от въззивника против Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск за признаване
за установено по отношение на Д., че Държавата не е собственик на ПИ с
идентификатор 10135.2564.1080, с площ от 546 кв. м, находящ се в гр. Варна,
к.к. „***“, ул. „*“, трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс; стар
идентификтатор – няма; номер по предходен план – 17071700, при граници:
ПИ 10135.2564.1296, 10135.2564.1081, 10135.2564.1110, 10135.2564.1079, на
основание чл.124, ал.1 ГПК. В жалбата се излага, че решението е
незаконосъобразно, тъй като неправилни са изводите на съда, че ищецът не е
придобил имота на основание давност, доколкото такава не е могла да тече
поради това, че имотът е бил държавна собственост. Излага се, че горният
извод не се споделя, тъй като АДС е издаден едва 2017г., като в него е
посочено общото основание на чл.68 ал.1 ЗДС и никъде не е посочено, че е
1
налице одържавяване или конфискация на основание влязла в сила присъда. В
АДС не са посочени и предходни съставени актове. И доколкото актовете за
държавна собственост нямат правопораждащо действие, то и правото на
собственост не е придобито в патримониума на Държавата. Моли решението
да бъде отменено, а предявеният положителен установителен иск- уважен.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна
Държавата чрез МРРБ чрез Областния управител на област Варна, с който
жалбата се оспорва. Излага се, че решението е правилно и законосъобразно,
тъй като от изготвеното заключение безспорно се установява идентичност на
процесния имот с имотите, които са конфискувани в полза на Държавата въз
основа на влязла в сила присъда и Постановление за продажба на бившите
германски имущества в НРБ. Твърди се, че АДС от 2017г. само установява
придобиването на собствеността на посочените по-горе основания. Именно
поради това, че АДС няма правопораждащо действие, затова и не е
необходимо да е посочено в акта точното придобивно основание. Затова и
доколкото имотът е бил частна държавна собственост, то и по отношение на
същия давност не е могла и не е започвала да тече от 2007г., тъй като считано
от 31.05.2006г., давността е спряла и е спряна до 31.12.2022г. Моли
решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124
ГПК се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба се твърди от ищеца В.Д., че е собственик по
давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „***“, ул.
„*“, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2564.1080, с площ от 546 кв.
м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – за друг обществен обект, комплекс; стар идентификтатор – няма;
номер по предходен план – 17071700, при граници: ПИ 10135.2564.1296,
10135.2564.1081, 10135.2564.1110, 10135.2564.1079. Владението върху имота
е установено от ищеца през 2007 г., като до подаване на исковата молба,
същото е трайно и явно, и е упражнявано непрекъснато и необезпокоявано.
Сочи, че когато през 2020 г. предприел действия по снабдяване с констативен
нотариален акт, е установил, че за имота е съставен акт за частна държавна
2
собственост. Твърди, че с АЧДС е удостоверено несъществуващо право на
ответника, тъй като имотът не е придобит от Държавата въз основа на
способите предвидени със ЗДС. Обосновава правния си интерес от
предявяване на иска с обстоятелството, че за имота, който счита за свой е
съставен АДЧС, което е пречка за снабдяването му с констативен нотариален
акт.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Държавата, представлявана от
Министерство на регионалното развитие и благоустройството представя
отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността
на предявения иск. Оспорва да е налице правен интерес за ищеца от
предявяване на иска. Намира, че ищецът не е посочил каквито и да е факти,
които да обосновават правния му интерес. Сочи, че полагането на грижи за
чужд имот не е тъждествено на упражняване власт върху вещта или
намерение за своенето , тъй като това е дейност на обикновено управление,
присъщо на държателя. Излага, че се легитимира като собственик на имота,
за което е издаден акт за частна държавна собственост. Последният е издаден
от компетентен орган по законоустановения ред, въз основа на предходни
актове за държавна собственост. За процесния имот не е съставен акт за
общинска собственост, не е отписан от актовите книги за държавна
собственост, поради което актът е годен титул за собственост, въз основа, на
който държавата се легитимира като носител на правото. Сочи, че процесният
имот представлява част от дворище № 1814, кв.277а /278/ по плана на м-ст
„***“, курортно предградие „***“ и част от 1041 по КП 1956 г. на
„Крайбрежието“. ½ от цитираното дворище е одържавено с присъда от
03.07.1947 г. по конфискационно дело е от Ф. Ф. М.. За конфискацията е
съставен АДС № 58/15.08.1949 г. На основание ПМС № 736/08.09.1952 г. и
протокол за продажба на бившите германски имущества в НРБ, е одържавен
от Г. Х. Т., останалата ½ ид. ч. от овощна градина, лозе и хавра с кьошк –
вила, гараж и пристройка, общо застроено и незастроено място от 8 дка,
находящо се в гр. Варна, м-ст. „***“, съставляващ дворище № 1814 в кв.278
по плана на гр. Сталин. Съставен е АДС № 1374/09.03.1953 г. Освен това
ответникът излага и че е съставен и АДС № 13990/21.04.1978 г. за място с
площ от 585 кв. м, представляващо част от имот с пл. № 1057, кв.57 по плана
на Вилна зона, придадено по регулация към държавен имот с пл. № 1041,
кв.57 по АДС № 1374/09.03.1953 г. Заявява, че придобиването от Държавата
на имот, конфискуван с присъда в нейна полза, попада в хипотезата на чл.3,
т.5 ЗДС, в редакцията от 2005 г., приложима към сочения период на
давностно владение.
Твърди, че имотът не е излизал от патримониума на Държавата, тъй
като същият е придобит въз основа на влезли в сила съдебни актове. Не са
налице данни присъдата за конфискация да е била обезсилена, като не е
налице и основание за промяна в собствеността.
Сочи, че на основание чл.86 ЗС /ред. 1951 г. и ред. ДВ бр. 31/1990 г./, не
може да се придобие по давност социалистическа собственост, а през периода
3
– 1990 – 1996 г. – имот държавна или общинска собственост. Отделно,
спирането на давностните срокове с пар. 1 ЗДЗС, в сила от 31.05.2006 г., до
края на 2022 г. прави невъзможно придобиването на процесния имот чрез
давностно владение. Моли искът да бъде отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изложените в жалбата възражения касаят недопустимостта
посредством АДС да се създава легитимация на Държавата като собственик
на имота. Сочи се, че визираните в акта общи основания съгласно ЗДС и
ППЗДС не пораждат права.
Настоящият състав напълно споделя наведените твърдения, че актовете
за държавна собственост нямат правопораждащо действие, а само
констативно такова. Именно поради това и не би могло да се направи извод,
че ако в АДС не е посочено конкретното придобивно основание- правна
сделка, отчуждаване, конфискация и т.н. и АДС бъде оспорен, то Държавата
губи правото да се позове на непосоченото в АДС №9400/09.10.2017г., но
легитимиращо я придобивно основание. В срока по чл.131 ГПК ответникът се
е позовал на Акт №58/15.08.1949г., както и на Акт №1374/09.03.1953г., с
които актове процесният недвижим имот е завзет като държавен такъв.
Видно е от представеното по делото копие от акт за държавна
собственост №58 от 15.08.1949 г., че недвижим имот, бивша собственост на
Ф. Ф. М., представляващ ½ ид.ч. от овощна градина, лозе и хавра с кьошк –
вила, гараж и пристройка, находящи се в гр. Варна, м-ст „***“, съставляващи
дворище №1814, кв. 278 по плана на гр. Варна, курортно предградие „***“,
при граници: А. П., Я. Л., К. М., арх. Й. Й. и път, целият имот с площ от 8
декара, се актува като държавен, считано от 03.07.1947 г. От отбелязване в
АДС се установява, че собственик на другата ½ ид.ч. от имота е Г. Х. Т.,
живущ в гр. София. Тази ½ ид. ч. от имота е одържавена със съставяне на
АДС №1374/09.03.1953 г., въз основа писмо №6913/17.11.1952 г. на
Министерство на комуналното стопанство и постановление №736/08.09.1952
г. на Министерския съвет и протокола за продажба на бившите германски
имущества в НР България. Съгласно отбелязването, имотът става държавен от
01.07.1952 г. Видно от ръкописен текст изпълнен върху двата АДС, към
м.09.1972 г., целият имот се ползва от ОНС – Варна, а със заповед
№6809/21.12.1977 г., той е предаден на ГОНС – Варна.
На 21.04.1978 г., на основание чл112 ЗТСУ е съставен АДС №13990 за
имот с пл.№1057, находящ се в гр. Варна, Вилна зона, кв.57, с площ от 585
кв.м, придадено по регулация към държавен имот пл. №1041, парцел IV-1041,
кв.57, по актове 58 и 1374, като за същия е посочено, че е бивша собственост
на Г. К. М.. Съгласно отбелязването по т.2 от АДС, имотът се счита за
4
държавен от 30.03.1978 г.
Именно въз основа на цитираните АДС, които не са оспорени от ищеца
като официални писмени доказателства, ползващи се и с материална
доказателствена сила досежно удостоверените в тях факти- извършената
конфискация, одържавяване въз основа на протокола за продажба на бившите
германски имущества в НР България и придаване по регулация. Посочените в
акта основания са такива, които представляват придобивни основания,
легитимиращи Държавата като собственик на имота. Въпросът за
идентичността на процесния имот с част от описаните в цитираните АДС
имоти е безспорно установен от приетото като обективно и компетентно
дадено заключение на вещото лице. Ето защо и съставът приема, че към
09.10.2017г. – датата на издаване на АЧДС №9400, вписан в Служба по
вписванията – Варна, вх. рег. №27948/13.10.2017 г., дв. вх. рег. №27732, акт
№187, том LXVIII, д. №14548, Държавата се е легитимирала като собственик
на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.2564.1080, с площ от 546 кв.м,
находящ се в гр. Варна, ул. „**“ №*, представляващ имот с идентификатор
10135,2564.1080 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на
ИД на АГКК, с номер по предходен план 17071700, при граници: ПИ
10135.2564.1296, ПИ 10135.2564.1081, ПИ 10135.2564.1110, ПИ
10135.2564.1079. Посоченото в акта основание - чл. 68 ал.1 ЗДС, чл.104 ал.1
т.8 ППЗДС, е общо, поради което не изключва посочените в предходните
актове основания.
Предвид изложените съображения съставът приема, че процесният имот
е държавна собственост и от 1978г. не е излизал от патримониума на
Държавата. В тежест на ищеца по отрицателния установителен иск е да
докаже, че не са били налице пречки спорното право да бъде придобито от
него по давност. И доколкото процесният имот е частна държавна
собственост и като такъв може да бъде придобит по давност, съгласно
редакцията на чл.86 ЗС обн. ДВ бр. 33/19.04.1996 г. в сила от 01.06.1996 г.,
която давност обаче на основание §1, ал.1 ЗД на ЗС, ред. ДВ бр. 46/2006 г., е
спряла да тече до 31.12.2022г., то и с установяване на фактическата власт
върху имота от ищеца през 2007г., давността въобще не е започвала да тече.
Респективно, до подаване на исковата молба давност не е текла, поради което
и ищецът Д. не е установил липсата на пречки да придобие процесния имот
по давност.
Ако правният интерес от отрицателния установителен иск е обоснован с
твърдения, че предявилото иска лице е владяло спорния имот в срока на
придобивната давност, то носи тежестта да докаже само факта на
осъществяване на владение в срока по чл.79 ал.1 или ал.2 ЗС при прилагане
на презумпцията по чл.69 ЗС. Ако ответникът оспорва твърдението за
наличие на правен интерес, негова е тежестта да докаже възражението си,
като представи доказателства за наличието на обстоятелство, изключващо
възможността за настъпване на ефекта на придобивната давност, като съдът
дължи произнасяне по наличието на такава пречка, ако възражение в този
смисъл е направено от ответника или ако произтича от закона. В рамките на
производството още в отговора на исковата молба е направено възражение, че
5
за ищеца не е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск, тъй като същият не е придобил процесния имот по давност, доколкото
такава въобще не е могла да тече през посочения период върху държавен
имот. Такава не тече и понастоящем.
Обстоятелството, че имотът е собственост на държавата, е релевантно
към преценката за допустимостта на предявения иск, тъй като изключва
възможността за настъпване на ефекта на придобивната давност. /така и
решение №184 от 20.01.2020г. по гр.д.№1012/2019г. на I на ВКС, решение №
60138 по гр.д. № 1609/21г. по описа на ВКС, І г.о./
Следователно и след като по делото е установено, че процесният имот е
държавна собственост и при липсата на данни за промяна на собствеността ,
то за ищеца Д. не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск срещу Държавата. ОСГТК на ВКС приема в т.1 на ТР
№8/2012 от 27.11.2013г. по тълк. д. №8/2012г., при отрицателния
установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже
фактите, от които то произтича. Твърдяното от ищеца в исковата молба право
на собственост, придобито на оригинерно правно основание, на което същият
основава правния си интерес и чиято защита търси, не съществува, тъй като
се установи, че са били налице законови пречки за придобиването му.
Цитираното ТР №8/2013 г изрично предвижда в т.1, че ако ищецът не докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се
прекратява, тъй като правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането на иска по същество. Когато констатира, че
ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без
да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
По така изложените съображения настоящият състав приема, че
предявеният иск е недопустим. Постановеното от ВРС решение като
постановено по недопустим иск на осн. чл.270 ал.3 ГПК следва да бъде
обезсилено и производството по делото- прекратено.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК и предвид направеното искане в полза на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за защита пред настоящата инстанция, което съдът определя
в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОБЕЗСИЛВА Решение №262727/01.11.2021г., постановено по гр.д. №
15962/20г. по описа на ВРС, 43-ти с-в, И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №15962/20г. по описа на ВРС,
43-ти с-в, образувано по предявения от ВЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. "'***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, против Държавата, представлявана
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск за
признаване за установено по отношение на Д., че Държавата не е собственик
на ПИ с идентификатор 10135.2564.1080, с площ от 546 кв. м, находящ се в
гр. Варна, к.к. „***“, ул. „*“, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс;
стар идентификтатор – няма; номер по предходен план – 17071700, при
граници: ПИ 10135.2564.1296, 10135.2564.1081, 10135.2564.1110,
10135.2564.1079.
ОСЪЖДА ВЛ. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. "'***“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, да заплати в полза на Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, сума в размер на
100 /сто лева/, представляваща направени пред настоящата инстанция
разноски за защита от юрисконсулт на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7