РЕШЕНИЕ
№ 2769
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330103975 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. Н. Б. против „Ей Ес Пи“ ЕООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
215, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, вр. чл. 150 КТ, с които се претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 310 лв., представляваща
обезщетение за командировка за м. юни 2020г.; сумата от 138, 63 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от пет дни за 2020г.; сумата от 1079, 52
лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 208 часа за
периода 06.03.2020г- 01.07.2020г., по трудов договор *****., ведно със законната лихва
върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
01.03.2021г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е полагал труд при ответното дружество по силата на трудов
договор № ****., като е заемал длъжност „****“. Сочи се, че трудовото правоотношение е
било прекратено по взаимно съгласие между страните, считано от 01.07.2020г., за което е
издадена Заповед № ****г. Ищецът изтъква, че работното му място е било в гр. Пловдив, но
предвид факта, че охранява пратки, при тяхното транспортиране, то е изпълнявал
задълженията си и в други населени места. Предвид това, през времетраенето на трудовото
правоотношение, работодателят е изплащал командировъчни пари на ищеца. Не са му
заплатени обаче командировъчни за м. юни 2020г., в размер от 310лв. Ищецът поддържа и
че при прекратяването на трудовия договор не му е изплатено обезщетение за неизползвани
пет дни платен годишен отпуск за 2020г. Изтъква и че за периода 06.03.2020г.- 01.07.2020г. е
1
положил извънреден труд в размер на 208 часа, който е останал незаплатен от ответното
дружество. Сочи, че е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, като
часовете положен труд в рамките на една седмица надвишават определените в чл. 142, ал. 6
КТ 56 часа. Предвид това се претендира и сума в размер от 1 079, 52 лв. Моли се така
предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
претенциите се оспорват по основание и размер. Признава се обстоятелството, че в
процесния период ищецът е полагал труд при ответното дружество. Твърди се, че на ищеца
не му се следват командировъчни, доколкото естеството на работата му е налагало да
охранява и транспортира пратки от едно населено място в друго. Сочи, че доколкото
работата на ищеца е предполагала пътувания с цял охрана на пратките, то не издавани и
командировъчни заповеди. Поддържа се, че при прекратяване на трудовото
правоотношение, на ищеца са изплатени сума в размер от 310 лв. ( с превод от 02.07.2020г.)
и сума в размер от 313. 03 лв. ( с превод от 31.07.2020г. ). Твърди се, че тези суми покриват
задълженията за трудово възнаграждение за м.06.2020г. и обезщетението по чл. 224, ал .1
КТ. Поддържа се и че ежемесечно на ищеца са му заплащани суми в размер от 550 лв., без
наличие на правно основание за това. Възразява се и че ищецът не е полагал извънреден
труд в процесния период, като стриктно е спазвано уговореното работно време. В случай, че
бъде преценено, че ищецът е полагал извънреден труд и искът с правно основание чл. 262,
ал. 1, т. 4 КТ, вр. чл. 150 КТ бъде уважен, то се релевира възражение за прихващане между
претендираната от ищеца сума по посоченото перо, със сумата от 550лв., за която се твърди
да е заплатена на ищеца в периода м.03.2020г.- м.06.2020г. без правно основание. Моли се
исковете да бъде отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не съществува спор, а и се изяснява от приобщените доказателствени
материали, че между страните е сключен трудов договор № *****г по силата на който
ищецът е заемал длъжност „*****“. Установено е, че трудовото правоотношение е било
прекратено по взаимно съгласие между страните, считано от 01.07.2020г., за което е
издадена Заповед № ****г.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ: в исковата молба
ищецът твърди, че работодателя му дължи обезщетение за неизползван отпуск. Съдът е
допуснал съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема, тъй като е обектвивно,
пълно и компетентно изготвено. В същото е на същата са установени фактите, че към
30.06.2020 г. ищецът е имал дни неизползван платен годишен отпуск, като са изплатени от
„ЕЙ ЕС ПИ“ ЕООД.
Съобразно изложеното искът с правно основание чл. 224 ал.1 КТ следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
Досежно иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр чл. 121, ал. 1 КТ: на осн. чл.121,
ал. 1 КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работникът може да бъде командирован
2
за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му месторабота, но за
не повече от тридесет календарни дни без негово съгласие. Предвид това, командироването
предполага работа по трудовото правоотношение и работникът да е изпратен да я върши в
друго населено място, извън постоянната му месторабота. В конкретния случай, между
страните не съществува спор, че трудовата функция на ищеца се състои в извършването на
превоз и охрана на ценни пратки и товари - като тази дейност понякога налага и пътуването
до различни населени места. Не се твърди, а и не се установява да се е налагало ищецът да
нощува извън в гр. П., но поради характера на задълженията си той е пътувал извън П.
Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за командировките в страната“ Не се считат
командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването“,
в която хипотеза безспорно попада и разглеждания казус, предвид съществото на работата
на ищеца.
Съобразно изложеното искът с правно основание 215, ал. 1 КТ, вр чл. 121, ал. 1 КТ
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Нормата на чл.150 от КТ предвижда заплащане на извънреден труд в увеличен
размер, съгласно чл.262 от КТ. Предвид изложеното съдът стига до извода, че
предпоставките за заплащане на извънреден труд са следните: съществуване на валидно
трудово правоотношение, по което работникът престира работна сила извън установеното за
него работно време, със знанието и без противопоставянето, или по разпореждане на
работодателя; липса на заплащане на положеният труд в законоустановения увеличен
размер. В настоящият случай, с оглед на събраните доказателства, съдът счита, че ищецът
не проведе главно и пълно доказване на твърдените от него факти, а именно, че през
процесния период е положил труд извън рамките на установеното работно време, който не
му е заплатен. В чл. 142, ал. 2 КТ е предвидена възможност за работодателя да установява
сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен
период. Това е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време по чл. 136 и 140 КТ се спазва за определен период от
време, който е по-продължителен от един ден, респективно - седмица. В този случай,
продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава
нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период,
като балансът на работното време и почивките се спазва средно за периода, през който се
отчита /сумира/ работното време. Такъв е и настоящия случай. Когато в края на отчетния
период, нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на работното
време е превишена, ще е налице извънреден труд. /Решение № 16593 от 28.12.2012 г. по адм.
д. № 3236/2012 на Върховния административен съд/. В конкретиката на настоящия случай е
съвсем резонно да се приеме, че ищецът е бил фактически компенсиран за часовете, за
които е полагал „извънреден“ труд часове, които не са отработени и в които съответно
3
работното време не е било уплътнено. Вярно е, че не са представени документи, които да са
нарочно издадени за компенсиране на работни часове, но от приетите писмени
доказателства/ описи за предаване и приемане на материални ценности, на които се позовава
именно ишецът/ се установява, че не е полаган извънреден труд от ищеца, поради което
искът с правно основание чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, вр. чл. 150 КТ следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, то се поражда право на
разноски в полза на ответника. Последният претендира разноски за адвокатски хонорар в
общ размер от 420 лв. ( съобразно договор за правна защита и съдействие ). Предвид това
ищецът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ответното дружество.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Н. Б., с ЕГН********** срещу „Ей Ес Пи“ ЕООД, с
ЕИК ********* обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 215, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, вр. чл. 150 КТ, с които се
претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 310 лв.,
представляваща обезщетение за командировка за м. юни 2020г.; сумата от 138, 63 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от пет дни за 2020г.;
сумата от 1079, 52 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в
размер от 208 часа за периода 06.03.2020г- 01.07.2020г., по трудов договор № 80/
06.03.2020г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 01.03.2021г. до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА П. Н. Б., с ЕГН********** да заплати на „Ей Ес Пи“ ЕООД, с ЕИК
********* сумата от 420 лева, представляваща извършените от ответника разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4