Р Е Ш Е Н И Е
№…459. 04.05.2023 г., град Бургас
Административен
съд-Бургас, ХІХ-ти касационен състав, в публично заседание на шести април две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИН
ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
При участието на
секретаря Д. Д. и в присъствието на прокурора Соня
Петрова, като разгледа докладваното от съдията Н. Стоянова КАНД № 248 по описа
за 2023 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по подадена касационна
жалба на „Мартен груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 40, представлявано от управителя М.Н.против
решение № 1183/22.12.2022 г., постановено по АНД № 3947/2022 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 116/03.12.2021г. на директора на РИОСВ – Бургас, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Мартен груп“ ЕООД за нарушение на
чл. 95, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС) и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗООС му е наложена „имуществена
санкция” в размер 5 000 (пет хиляди) лева.
Касаторът
оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно, издадено
в противоречие на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита, че
по делото не е безспорно установено от фактическа и правна страна твърдяното
нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗООС във връзка с чл. 81, ал .1, т. 2 от ЗООС,
тъй като поставените в имота каравани не са експлоатирани като „къмпинг”. Сочи,
че в АУАН и НП не е посочена датата на нарушението, а само датата на
установяването му. Поради изложените доводи прави искане, касационната
инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас и да отмени
процесното наказателно постановление. Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител иска
отмяна на оспореното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. Представя писмено становище, с което пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение и претендира разноски.
Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението
на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба
отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано за това
лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими
по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С оспореното пред районния съд НП № 116/03.12.2021г. на директора на РИОСВ – Бургас, административнонаказателната
отговорност на „Мартен груп“ ЕООД е ангажирана, затова че при извършена
проверка на 11.10.2021 година от експерти в РИОСВ-Бургас на поземлен имот с
идентификатор 81178.50.63 по КК на гр.Черноморец, с НТП „изоставена орна земя“,
вид територия „земеделска“, категория 4, собственост на дружеството е
реализиран къмпинг без издаден от директора на РИОСВ -гр.Бургас, краен административен
акт по реда на глава шеста от ЗООС.
За така възприетото от фактическа и правна
страна, длъжностното лице – гл.експерт „Опазване на водите“ в отдел „Атмосферен
въздух, вредни физични фактори, води, опасни химични вещества и КПКЗ“, Дирекция
„Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ-Бургас съставило срещу „Мартен груп“ ЕООД - касатор Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 116/29.10.2021г., като приел,
че са нарушени разпоредбите на чл. 95, ал. 1 от ЗООС във връзка с чл. 81, ал .1, т. 2 от
ЗООС. За
извършената проверка и направените констатации бил съставен Констативен протокол
№ 020377/К-8-84/11.10.2021 г., цитиран в съставения АУАН като неразделна негова
част.
На 04.11.2021 г. в РИОСВ – Бургас от „Мартен груп“
ЕООД – гр. Бургас, било
подадено възражение срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, директора
на РИОСВ-Бургас издал НП № 116/03.12.2021г., с което за нарушение
на чл. 95, ал. 1 от ЗООС във връзка с
чл. 81, ал .1, т. 2 от ЗООС и на основание чл.
162, ал. 1 от ЗООС на дружеството
касатор, била наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас
е потвърдил наказателното постановление като приел, че при съставяне на АУАН и
при издаване на НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че чрез бездействието си, жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му нарушение, като деянието правилно е квалифицирано по
чл. 95, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС.
С решението съдът е осъдил „Мартен груп“ ЕООД да заплати на РИОСВ-Бургас сумата 80.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно, тъй като е
постановено при нарушение на материалния закон.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство и на съдебното такова, преписката не е попълнена с надлежни
доказателства за датата на извършване на нарушението, като такава не е посочена
нито в АУАН, нито в НП в нарушение на изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН.
Безспорно е, че с разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС
е предвидено, че оценка на въздействието върху околната среда се извършва на
инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно
приложения № 1 и 2. Съгласно т. 12 б. „г” от Приложение № 2 на ЗООС ОВОС такава
се извършва на инвестиционни предложения за изграждане на къмпинги и места за
паркиране на каравани. Във връзка с изпълнение на това изискване на закона,
разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС
предвижда задължение за възложителя на инвестиционно предложение да информира
писмено компетентния орган. Посочената разпоредба съдържа в себе си задължението, а санкцията при
неговото неизпълнение е регламентирана в чл.162, ал.1 от ЗООС.
Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗООС за нарушенията по този закон
физическите лица, областните управители, кметовете на общини, кметовете на
райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 200 до
20 000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат
имуществени санкции от 5000 до 500 000 лв. Тази
административно-наказателната норма е бланкетна и съдържанието й и състава на
нарушението се попълва от конкретна разпоредба от ЗООС, която е нарушена. В
случая това е посочената като нарушена разпоредба на чл.95, ал.1 от ЗООС,
която предвижда възложителят на инвестиционно предложение в най-ранния етап на
своето инвестиционно намерение да информира компетентните органи и засегнатото
население, като го обявява писмено. Задължението за възложителя да уведоми
РИОСВ за инвестиционното си намерение е свързано с преценката, която следва да
направи този орган за необходимостта от екологична оценка и от оценка за
въздействието му върху околната среда. Съгласно чл.81, ал.1 от ЗООС,
екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват
на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и
технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са
възможни значителни въздействия върху околната среда, които са изброени.
Правилно първоинстанционния съд е установил, че в процесния поземлен имот 81178.50.63 по КК на гр.
Черноморец, собственост на „Мартен груп“ ЕООД (съгласно НА № 187/10.09.2019 г.)
е имало изграден къмпинг със ситуирани четири броя каравани с обособени дървени
навеси и подиуми, четири санитарно-хигиенни блока, една къща тип бунгало, една
дървена постройка – бар, с изградена водоснабдителна и канализационна мрежа в
имота за нуждите на ситуираните обекти. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 31 от
ДР на Закона за туризма „Къмпинг“ е охраняван терен със съответната инфраструктура
и с необходимите условия за пребиваване на туристи със собствена или наета
палатка или каравана, както и за паркиране на автомобили и предлагане на
туристически услуги. На територията на къмпинга може да се разполагат бунгала,
каравани (временно стационарно подвижно (колесно) място за настаняване без
задължително изискване за кухненски бокс и санитарен възел), други места за
настаняване, хранене и търговия. При съпоставка на направеното описание на
обекта в АУАН и НП със разпоредбата на § 1, т. 31 от ДР на Закона за туризма се
достига до извод, че процесния обект притежава всички необходими по закона
белези за квалифицирането му като „къмпинг”. Този извод се подкрепя и от
показанията на свидетеля Ходжа-Хюсеинали, съгласно които освен описаните
постройки е установено и, че на прилежащата плажна ивица има поставени шезлонги
и чадъри, които също свидетелстват, че обектите се използват за туризъм и
отдих. С оглед на това следва, че при изграждането на този къмпинг „Мартен
груп“ ЕООД ООД е имало задължението по
чл. 95, ал. 1 от ЗООС да информира писмено директора на РИОСВ Бургас.
В тази
връзка съдът не споделя твърденията в жалбата, че поставените в имота каравани
били за служебно ползване и не са експлоатирани като „къмпинг”. Предвид че
предназначението на територията в която са поставени обектите е „земеделска“,
то във всички случаи за дружеството е възникнало задължение да информира компетентния
орган, като в компетентността на органа е да извърши преценка за необходимостта
от екологична оценка и от оценка за въздействието му върху околната среда.
Съдът обаче възприема
изцяло оплакванията в жалбата, че в АУАН, и в НП не е посочено време на
извършване на административното нарушение, съобразно изискванията на чл.42, т.2
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в двата процесуални
документа (АУАН и НП) е казано, че нарушението е констатирано на 11.10.2021г.
по време на извършване на проверката. Предвид факта, че административното
нарушение е извършено чрез бездействие, представляващо въздържане и пропускане
да се изпълни определено задължение, установено в правната норма, АНО е следвало
да установи и да посочи в обстоятелствената част на АУАН и НП периода от време,
който се явява най-ранния етап на инвестиционното намерение за дадения обект на
„Мартен груп“ ЕООД и да го посочи като дата на нарушението. Именно през този
период от време възложителят е следвало да извърши писмено уведомление на
РИОСВ-Бургас по силата на чл.95, ал.1 от ЗООС за инвестиционното си
намерение и с бездействието му в този период от време е осъществило нарушението
на ЗООС. Като не е посочил време на извършване на нарушението АНО е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото
на защита на соченото за нарушител дружество.
Съдът счита, че деянието е извършено
под форма на бездействие и не спада към категорията на т.нар. „продължени“
нарушения, съставът на които се осъществява непрекъснато във времето и
продължава, докато бъде изпълнено дължимото действие или бъдело установено
нарушението. Такова тълкуване не намира опора в закона, и не може да се прави
аналогия с продължените престъпления, които се отличават с непрекъснато
осъществяване на състава на определено престъпление.
Липсата
на събрани доказателства за времето, което представлява най-ранния етап на
инвестиционното намерение, липсата фактически установявания за крайната дата от
този етап препятства съдебния контрол при проверката за спазването на сроковете
в чл.34 от ЗАНН при издаване на АУАН и на НП за
нарушението.
В
допълнение, част от съдебната проверка за законосъобразност на НП е проверката
дали е спазено изискването на чл.3 от ЗАНН и след като в АУАН и в НП липсва посочена дата на нарушението, тъй като не
е установен и посочен периода от време, когато инвестиционното намерение е било
в най-ранния етап, както въззивния, така и касационният състав не могат да
установят кои са действащите към датата на извършване на нарушението правни
норми и да преценят законосъобразно ли е издадено НП с което е
наложена имуществена санкция.
С оглед на
изложеното, като е потвърдил издаденото НП, РС Бургас е постановил неправилен
съдебен акт, който противоречи на материалния закон и който следва да бъде
отменен и вместо него да се постанови друг, с който процесното НП се отмени
като незаконосъобразно.
С жалбата касаторът е направил искане за присъждане на
разноски. Искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй
като по делото не са представени доказателства че са извършени такива.
С оглед изложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд -
Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1183/22.12.2022 година по АНД № 3947/2022 година
на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 116/03.12.2021 година на
директора на РИОСВ – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.