Решение по дело №2463/2010 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 338 Година 06.03.2012 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на шести декември две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря С.А.

Прокурор Станимир Х.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 2463 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Пома груп” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Шейново” № 61А, представлявано от управителя А.И.П. срещу ревизионен акт № 02251000025/14.09.2010г. издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите гр.Бургас, в частта в която е потвърден с решение № РД-10-353/18.11.2010г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Моли да бъде постановено решение с което да се отмени изцяло оспорения ревизионен акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да се отмени ревизионния акт.

Ответникът по жалбата – Директора на Д“ОУИ“ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли съда да потвърди обжалвания ревизионен акт и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски.

Окръжна прокуратура гр.Бургас, чрез представляващия я прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Със заповед за възлагане на ревизия № 1000003/22.02.2010г.(л.4318 от делото), издадена от главен инспектор по приходите Дирекция „СДО” при ТД на НАП гр.Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на “Пома груп” ЕООД, относно задължения за данък по чл.34-36 от ЗКПО за данъчен период 01.01.2006г.-31.12.2006г., данък по чл.194-204 от ЗКП за данъчен период 01.01.2007г.-31.12.2008г., корпоративен данък за данъчен период 01.01.2006г.-31.12.2008г. и данък върху добавената стойност за данъчен период 01.06.2006г.-31.12.2009., със срок за извършване на ревизията до 3 месеца от връчването на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-7/04.01.2010г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и на 01.03.2010г. е надлежно връчена на ревизираното лице.

Със заповед за възлагане на ревизия № 1000025/31.05.2010г.(л.4316 от делото) издадена от началник отдел „Контрол”, дирекция „СДО” при ТД на НАП гр.Бургас е удължен срока за извършване на ревизията до 30.06.2010г. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-7/04.01.2010г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.114, ал.2 от ДОПК и на 10.06.2010г. е надлежно връчена на ревизираното лице.

С уведомление изх.№ ИТ-00-8136/09.06.2010г. (л.589 от делото), на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, „Пома груп” ЕООД е уведомена, че при извършване на ревизията е установено, че са налице данни за укрити приходи или доходи за 2008г. и 2009г., липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане във връзка с нотариален акт № 178/25.08.2006г. за учредяване право на строеж върху недвижими имот срещу задължение за строителство, договор за прехвърляне на права и задължения от 30.08.2006г., разрешение за строеж № П-149/13.09.2006г., удостоверение за въвеждане в експлоатация № 145/15.06.2009г.. Ето защо основата за облагане с корпоративен данък за 2008г. и 2009г. и основата за облагане с ДДС за периодите 01.02.2008г.-28.02.2008г. и 01.06.2009г.-30.06.2009г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. В уведомлението е определен срок до 25.06.2010г. за представяне на доказателства и вземане на становище. Уведомлението е връчено на 10.06.2010г.

С ревизионен доклад № 1000025/14.07.2010г.(л.1097-1185 от делото) съставен на основание чл.117 от ДОПК е направено предложение за установяване на задължения по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 14.07.2010г. на “Пома груп” ЕООД. Ревизионния доклад е връчен на 19.07.2010г. на ревизираното лице, като видно от писмо изх.№ ИТ-00-10372#1/16.08.2010г. (л.1091 от делото) е удължен срока за представяне на възражения до 01.09.2010г. Срещу ревизионния доклад са постъпили писмени възражения вх.№ ИТ-00-11286 (л.1080-1090 от делото).

С ревизионен акт № 02251000025/14.09.2010г. (л.1069-1076 от делото) издаден от старши инспектор по приходите, при ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с правомощията му делегирани със заповед № К 1000025/14.07.2010г. (л.1094 от делото) издадена от началник отдел „Контрол”, дирекция „СДО” при ТД на НАП гр.Бургас е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 14.09.2010г. на “Пома груп” ЕООД. Ревизионният акт е надлежно връчен на ревизираното лице на 20.09.2010г. и по административен ред е обжалван с жалба вх.№ 04-П-Ж-294/08.10.2010г. (л.50-66 от делото), с приложени към нея писмени доказателства. С решение № РД-10-353/18.11.2010г. (л.23-35 от делото) на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП ревизионния акт е частично потвърден като законосъобразен. Решението е връчено на 22.11.2010г. и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, ревизионния акт в частта в която е потвърден е обжалван с жалба вх.№ 04-П-Ж-294#9/02.12.2010г. (л.4-20 от делото).

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. Настоящият съдебен състав счита, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процесуалноправните разпоредби на закона.

ПО ЗДДС

За данъчен период 01.06.2006-30.06.2006г., е посочено, че на основание чл.68 от ЗДДС е упражнено право на данъчен кредит общо в размер на 8 540,00 лева по данъчна фактура № 66/30.06.2006г. издадена от „Алфатрейд 04” ЕООД, с данъчна основа 42 700,00 лева и ДДС 8 540,00 лева, за закупена стрела за кран пайнер.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „Алфатрейд 04” ЕООД за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-1/10.05.2010г. (л.2932-2933 от делото). Във връзка с връченото на дружеството искане за представяне на писмени документи и обяснения изх.№ ВхК-18387-1/06.04.2010г. (л.2936 от делото), са представени договор от 01.03.2006г. (л.2946-2947 от делото) с който „Алфатрейд 04” ЕООД приема да достави на „Пома груп” ЕООД кулов кран „Пайнер” и кранова стрела „Пайнер” и договор за доставка сключен между И. П. М. и „Алфатрейд 04” ЕООД (л.2951 от делото) с който физическото лице се е задължило да достави кулов кран „Пайнер” и кранова стрела „Пайнер” за сумата от 44 000,00 лева, която дружеството следва да заплати в 5-дневен срок от получаването на стоката. Представените са аналитични ведомости на счетоводни с-ки 45362, 411, 702, 401, 302 и 703 и писмени обяснения от управителя на дружеството, съгласно които „След като договорих сделката с двете страни и заплатих на И. М. стоката, срещнах И. М. с г-н П. и двамата се договориха как да транспортират крана. „Пома груп” ЕООД ми заплати всичко което съм фактурирал за периода от 15.03.2006-08.12.2006, когато беше последния превод с което закрихме дължимите суми.”. Не са представени документи за извършено плащане.

Установено е, че предходния доставчик И. П. М. е починал на 19.05.2007г., поради което не може да му бъде извършена насрещна проверка. В същото време по представените счетоводни справки на „Алфатрейд 04” ЕООД не е видно заприхождаване на стоки кулов кран „Пайнер” и кранова стрела „Пайнер” за 44 000,00 лева по с-ка 304-стоки и съответно изписване на такива при продажбата им. В дневниците за покупки на „Алфатрейд 04” ЕООД за периода от сключването на договора с И. М. до предаването на стоките на „Пома груп” ЕООД, съгласно приемо-предавателен протокол от 16.10.2006г. (л.2948 от делото) не е отразено покупка на стоки от физическото лице И. М..

От страна на „Пома груп” ЕООД освен договора и приемо-предавателния протокол са представени и банкови извлечения за извършени разплащания по банков път. В счетоводството на „Пома груп” ЕООД е заведен един дълготраен актив „Кран Пайнер” по счетоводна с-ка 204 – машини и съоръжения с инвентарен № 36 в САП, въведен в експлоатация на 16.11.2006г. с годишна амортизационна норма 30 %.

Във връзка с транспортирането на кулов кран „Пайнер” и Кранова стрела „Пайнер”, като превозвач е посочена фирма „Дарлинг 49” ООД и е приложено копие от международна товарителница, в която изпращач е Saaid Rasoull Industrieprodukte Германия, а получател ЕТ „Сийка В.-Р.М.”. Международната товарителница е изготвена на 10.04.2006г. и на мястото на реквизит „стоките получени” е поставен печат на ЕТ „Сийка В.-***.

Поради невъзможност да се извърши насрещна проверка на И. П. М. е извършена проверка в информационната база на НАП – програмен продукт „VAT” за декларирани продажби към лицето И. П. М. от страна на ЕТ „Сийка В.-Р.М.”, за периода от получаване на стоките – 10.04.2006г. до 16.10.2010г. дата на приемо-предавателния протокол, като е установено, че няма такива.

С оглед на изложеното е направен извода, че не е възможно безспорно да се докаже произхода на кулов кран „Пайнер” и кранова стрела „Пайнер” и изходната точка, времето и начина на превозването му от мястото на произхода до крайния получател. Ето защо на основание чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл.6 и чл.25 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит в размер на 8 540,00 лева, по процесната фактура.

В сезиращата съда жалба се правят възражения, че закупените активи по процесната фактура съществуват, отразени са в счетоводството на дружеството и за тях има изготвена експертна оценка от лицензирани оценители в периода на закупуването им, т.е. активите съществуват и доставките са реални.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. С така посочените разпоредби законодателя е дал възможност за проверка не само на преките доставчици, но и на предходните, а оттам и право на отказ от признаване на данъчен кредит поради действия на предходни доставчици.

Съгласно чл.6 от ЗДДС (отм.) доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.

Съгласно чл.24 от ЗДДС (отм.) данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги по смисъла на чл.7-10, извършени от данъчнозадължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната, износът по смисъла на чл.14, извършен от данъчнозадължено по този закон лице, както и вносът на стоки по смисъла на чл.11.

Видно от изложеното в специалния закон, какъвто се явява ЗДДС (отм.) е въздигнато като условие за да се приеме, че е налице доставка, да бъде установено, че доставчика е прехвърлил на получателя, правото на собственост върху предмета на доставката. В случая от представените в хода на ревизионното производство доказателства не се установява към момента на издаване на процесната фактура - 30.06.2006г. и съставянето на приемо-предавателния протокол – 16.10.2006г., доставчика „Алфатрейд 04” ЕООД, да е бил собственик на стоката предмет на доставката - стрела за кран Пайнер.

В представените в хода на ревизионното производство разпечатка на счетоводна сметка 304-стоки, в кореспонденция със сметки 401 и 702 на „Алфатрейд 04” ЕООД, не е отразено дружеството да е придобило стоката предмет на процесната доставка и да се е разпоредило с нея, т.е. тази стока нито е заприходена като закупена, нито е изписана като продадена. Също така в дневниците за покупки на дружеството не е отразена покупка на стоки от физическото лице И. М., който се сочи за предходен доставчик.

Представен е приемо-предавателен протокол от 16.06.2006г. (л.2948 от делото) съгласно който „Алфатрейд 04” ЕООД като изпълнител е предала на „Пома груп” ЕООД, като възложител кран кулов „Пайнер” и кранова стрела „Пайнер”, с посочени номера. Този протокол е в противоречие с дадените от името управителя на дружеството писмени обяснения, в който се сочи, че „След като договорих сделката с двете страни и заплатих на И. М. стоката, срещнах И. М. с г-н П. и двамата се договориха как да транспортират крана.”, тоест предаването е извършено от физическото лице И. М..

С оглед събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства и така дадените обяснения следва да се приеме, че в случая „Алфатрейд 04” ЕООД не е придобило правото на собственост по отношение на стоката предмет на доставката, а е извършило посредническа услуга, като е свързал „Пома груп” ЕООД с физическото лице И. М.. Ето защо, след като „Алфатрейд 04” ЕООД не е придобила правото на собственост по отношение на стоката предмет на процесната доставката - стрела за кран пайнер, няма как в последствие да е прехвърлила и правото на собственост на дружеството-жалбоподател и правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по издадената фактура.

Твърденията на жалбоподателя, че действително е придобил правото на собственост по отношение на стрела за кран „Пайнер”, не биха могли да доведат до извод различен от изложения, тъй като по делото няма спор, че дружеството е придобило правото на собственост по отношение на тази стока, но от събраните доказателства не се установява безспорно, че това право е прехвърлено и придобито от „Алфатрейд 04” ЕООД.

През данъчен период 01.10.2006-31.10.2006г. е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 23 555,00 лева, по данъчна фактура № 146/16.10.2006г. издадена от „Алфатрейд 04” ЕООД, с данъчна основа 40 000,00 лева и ДДС 8 000,00 лева, за закупен кран „Пайнер” и данъчна фактура № 24/30.10.2006г. издадена от „Свежест Н.” ЕООД с данъчна основа 77 750,00 лева и ДДС в размер на 15 550,00 лева, за закупен Форд „Транзит”.

Изложеното за предходния данъчен период се отнася и до данъчна фактура № 146/16.10.2006г. издадена от „Алфатрейд 04” ЕООД, с данъчна основа 40 000,00 лева и ДДС 8 000,00 лева, за закупен кран „Пайнер”. След като от събраните в хода на ревизионното производство доказателства не се установява, че „Алфатрейд 04” ЕООД е придобило правото на собственост по отношение на стоката предмет на процесната доставка - кран „Пайнер”, няма как в последствие да е прехвърлила и правото на собственост на дружеството-жалбоподател и правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по издадената фактура.

Във връзка с доставката за която от „Свежест Н.” ЕООД е издадена данъчна фактура № 24/30.10.2006г. (л.3458 от делото), с данъчна основа 77 750,00 лева и ДДС в размер на 15 550,00 лева, с предмет на доставката Пътнически автомобил Форд „Транзит”, на жалбоподателя е връчено искане за представяне на писмени документи и обяснения от задълженото лице изх.№ ИТ-00-5271/31.03.2010г. (л.2971 от делото). Във връзка с искането са представени копия на съответните фактури и договори за доставка на превозни средства.

Изпратено е и искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица с изх.№ 92-04-240/16.03.2010г. (л.1672 от делото) до Областна дирекция „Полиция”, сектор „Пътна полиция-КАТ” гр.Бургас, с което е изискана информация за регистрираните МПС по партидата на „Пома груп” ЕООД. В отговор е получено писмо рег.№ РК-4579/19.04.2010г. (л.1673 от делото) с приложени към него копия на документи за придобИ.е на превозните средства, представени от дружеството при регистрацията. Същата информация е поискана и от Общинска дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” гр.Бургас и гр.Несебър с искане изх.№ 08-Б-29/16.03.2010г. (л.1737 от делото) и изх.№ 08-Б-29#4/31.05.2010г. (л.1840 от делото). В отговор са получени писма изх.№ 24-00-365/05.05.2010г. от Община Бургас (л.1738 от делото) и изх.№ 92-00-1022/22.06.2010г. от Община Несебър (л.1841 от делото). Към писмата са приложени копия от декларации по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежавани пътни превозни средства, без леки автомобили, както и на приложени към тях документи за придобИ.е.

От органа по приходите е прието, че при съпоставка на представените от ревизираното лице фактури и договори за доставка и тези получени от ОД „Полиция”, Община Бургас и Община Несебър се установява, че голяма част от представените от лицето фактури и договори се различават от тези представени от съответните държавни и общински органи. По отношение на процесната доставка е посочено, че от ревизираното лице са представените договор за доставка на товарни коли и камион от 01.10.2006г. (л.3459 от делото) с цена 77 750 лева без ДДС и приемо-предавателен протокол от 01.10.2006г. (л.3461 от делото), а от съответните органи е представен договор за покупко-продажба на МПС от 26.01.2007г. (л.1684 от делото) с цена 800 лева, без да е посочено, че ДДС се дължи отделно. С оглед констатираните различия и поради това, че договора представен пред КАТ е с нотариална заверка на подписите, за разлика от този приложен в счетоводството е направен извода, че фактурите по които ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит са издадени без основание. Липсват доказателства страните по сделката да са променяли договорените условия, в частност продажната цена, която е основния елемент на всеки договор за продажба. Посочено е, че предвид изискванията на чл.144, ал.1 и ал.2 от ЗДвП в случай, че настъпят промени по някой от елементите на договора за прехвърляне на собственост на автомобила, то тези промени следва да бъдат удостоверени в писмена форма, с нотариална заверка на подписите. В случая не са представени допълнителни споразумения към договора за продажба, поради което не може да се приеме за основателно издаването на фактури с многократно по-високи стойности. В същото време към фактурите по които „Пома груп” ЕООД претендира право на данъчен кредит са приложени договори, при които не е спазена формата за действителност, поради което същите не удостоверяват истинността на вписаните в тях цени.

С оглед на изложеното е направен извода, че за фактурата е налице хипотеза на чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС (отм.) – доставчика е начислил данък без да са налице основания за това, във връзка с чл.6 и чл.25 от ЗДДС (отм.).

Правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по процесната фактура, но на основания различни от изложените.

По отношение на процесната доставка за която е издадена от „Свежест Н.” ЕООД данъчна фактура № 24/30.10.2006г. с данъчна основа 77 750,00 лева и ДДС в размер на 15 550,00 лева и предмет Форд „Транзит” е представен договор с нотариална заверка на подписите от 26.01.2007г. (л.1684 от делото). С този договор „Пома груп” ЕООД е закупил от „Свежест-Н.” ЕООД Форд „Транзит” с посочени номера на двигател, рама, шаси и държавен контролен номер, за сумата от 800 лева. Договора е с нотариална заверка на подписите и е спазена предвидената в чл.144 от ЗДвП форма за действителност.

За извършената насрещна проверка на доставчика, във връзка с процесната доставка е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 0225-01-01-1000003-3/09.04.2010г. (л.932 от делото), който е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и като такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. При проверката е установено, че дружеството е издало процесната фактура, тя е описана в дневника за продажби и включена в СД по ЗДДС за съответния период, прихода е начислен по сметка 70211 и ДДС е начислен по сметка 4532 за текущия период. Извършени са две плащания по фактурата по банков път – на 08.11.2006г. в размер на 13 000,00 лева и на 24.11.2006г. в размер на 2550,00 лева, като не са представени данни за плащане на данъчната основа. Представени са приемо-предавателен протокол от 01.10.2006г. за доставка на МПС Форд „Транзит” /фургон работилница на колела/, с представен документ за произход Договор за покупко-продажба на МПС от 17.10.2006г., сключен с Р. К. Х.. Продадения автомобил не е нов, отчетната му стойност е стойност на придобИ.е – 1000,00 лева, не са представени документи за извършени ремонти и подобрения.

Договор за доставка на товарни коли и камиони от 01.10.2006г. (л.959 от делото) е сключен между „Пома груп” ЕООД – възложител и „Свежест Н.” ЕООД – изпълнител. По силата на договора изпълнителя се е задължил да достави пътнически автобус 8+1, Форд Транзит, с посочени номера на шаси и двигател в срок до 30.10.2006г., за сумата от 77 750 лева, без ДДС, която следва да бъде заплатена разсрочено до 31.12.2006г..

С договор за покупко-продажба на МПС от 17.10.2006г., „Свежест Н.” ЕООД е закупил от Р. К. Х. е закупил лек автомобил Форд „Транзит” с посочени държавен контролен номер и номера на рама и двигател. В случая е спазена предвидената в чл.144 от ЗДвП форма за действителност на договора и той е с нотариална заверка на подписите, поради което следва да се приеме, че „Свежест Н.” ЕООД е придобило правото на собственост върху автомобила по силата на този договор.

С договор с нотариална заверка на подписите от 26.01.2007г. (л.1684 от делото) „Пома груп” ЕООД е закупил от „Свежест-Н.” ЕООД, Форд „Транзит” с посочени номера на двигател, рама, шаси и държавен контролен номер, за сумата от 800 лева. Договора е с нотариална заверка на подписите и е спазена предвидената в чл.144 от ЗДвП форма за действителност, поради което следва да се приеме, че „Пома груп” ЕООД действително е придобил правото на собственост върху МПС от „Свежест-Н.” ЕООД, но на дата 26.01.2007г..

С оглед на събраните по делото доказателства не се установява, към момента на издаване на данъчната фактура да е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Както беше посочено по-горе правото на собственост е придобито от „Пома груп” ЕООД по силата сключения договор с нотариална заверка на подписите на 26.01.2007г. и тази е датата на данъчното събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС (отм.). Действително налице е частично авансово плащане на продажната цена, но то е извършено на 08.11.2006г. и 24.11.2006г., и това са съответните дати на настъпване на данъчното събитие по смисъла на чл.25, ал.7 от ЗДДС (отм.). Ето защо към момента на издаване на процесната фактура 30.10.2006г., след като не е налице данъчно събитие правилно е отказано правото на данъчен кредит. Същото е следвало да се ползва през периода на извършените плащания – м.11.2006г. и през периода на прехвърлянето на правото на собственост м.01.2007г.

За данъчен период 01.12.2006-31.12.2006г. е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 23 050,00 лева по издадени от ЕТ „С.В.-Р.М.” данъчни фактури № 32/14.12.2006г. (л.770 от делото) с данъчна основа 9 000,00 лева и ДДС 15 550,00 лева, с предмет на доставката Форд „Транзит” и № 35/27.12.2006г. (л.771 от делото) с данъчна основа 37 500,00 лева и ДДС в размер на 7 500,00 лева, с предмет на доставката „По договор за доставка на ДМА”.

За данъчен период 01.02.2007-28.02.2007г. е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 4 500,00 лева, по издадена от ЕТ „С.В.-Р.М.” данъчна фактура № 3/22.02.2007г. (л.771 от делото) с данъчна основа 22 500,00 лева и ДДС 4 500,00 лева, за окончателно плащане на закупен Фолксваген Транспортер.

Във връзка с доставките на жалбоподателя е връчено искане за представяне на писмени документи и обяснения от задълженото лице изх.№ ИТ-00-5271/31.03.2010г. (л.2971 от делото) и от него са представени копия на съответните фактури и договори за доставка на превозни средства.

Изпратено е и искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица с изх.№ 92-04-240/16.03.2010г. (л.1672 от делото) до Областна дирекция „Полиция”, сектор „Пътна полиция-КАТ” гр.Бургас, Общинска дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” гр.Бургас и гр.Несебър с искане изх.№ 08-Б-29/16.03.2010г. (л.1737 от делото) и изх.№ 08-Б-29#4/31.05.2010г. (л.1840 от делото), с които е изискана информация за регистрираните МПС по партидата на „Пома груп” ЕООД. В отговор е получено писмо рег.№ РК-4579/19.04.2010г. (л.1673 от делото) от ОД на МВР гр.Бургас с приложени към него копия на документи за придобИ.е на превозните средства, представени от дружеството при регистрацията и писма изх.№ 24-00-365/05.05.2010г. от Община Бургас (л.1738 от делото) и изх.№ 92-00-1022/22.06.2010г. от Община Несебър (л.1841 от делото), към които са приложени копия от декларации по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежавани пътни превозни средства, без леки автомобили, както и на приложени към тях документи за придобИ.е.

С оглед констатираните различия и поради това, че договора представен пред КАТ е с нотариална заверка на подписите, за разлика от този приложен в счетоводството е направен извода, че фактурите по които ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит са издадени без основание.

С оглед на изложеното е направен извода, че за фактурите е налице хипотеза на чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС (отм.) – доставчика е начислил данък без да са налице основания за това, във връзка с чл.6 и чл.25 от ЗДДС (отм.).

По отношение на доставка за която е издадена от ЕТ „С.В.-Р.М.” данъчна фактура № 32/14.12.2006г. (л.770 от делото) с данъчна основа 9 000,00 лева и ДДС 15 550,00 лева, с предмет на доставката Форд „Транзит” е представен договор от 12.12.2006г. (л.768 от делото). По силата на този договора „Пома груп” ЕООД купува от ЕТ „С.В.-Р.М.” МПС – Форд „Транзит” шаси WFOHXXGBVHNL57856, двигател NL 57856 за сумата от 24 550 лева с ДДС, като е договорено предаването на МПС в срок до 14.12.2006г.. При извършена проверка в Търговския регистър е установено, че предприятието на едноличния търговец, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е прехвърлено на „Серафимстрой” ЕООД, съгласно договор за продажба на търговско предприятие от 26.02.2008г. (л.1055 от делото). На „Серафимстрой” ЕООД, като правоприемник на ЕТ „С.В.-Р.М.” е извършена насрещна проверка за която е съставен съответния протокол № 0225-01-01-1000003-18/30.04.2010г..

Правилно по отношение на процесната доставка органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит. Съгласно чл.144, ал.1 от ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като съгласно ал.2 при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³ подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.

В случая предмет на договора от 12.12.2006г. (л.768 от делото) е прехвърлянето на правото на собственост на МПС – Форд „Транзит” шаси WFOHXXGBVHNL57856, двигател NL 57856 за сумата от 24 550 лева. По делото липсват доказателства установяващи, че ЕТ „С.В.-Р.М.” е била собственик на това МПС, към момента на извършване на продажбата и да е могла да прехвърли това право, съответно „Пома груп” ЕООД да го придобие. Следва да се има в предвид, че точно това МПС, с посочените номера на рама и шаси са били предмет на договора за доставка на товарни коли и камиони от 01.10.2006г. (л.959 от делото) сключен между „Пома груп” ЕООД – възложител и „Свежест Н.” ЕООД – изпълнител и с договор за покупко-продажба на МПС от 17.10.2006г., с нотариална заверка на подписите „Свежест Н.” ЕООД е закупил от Р. К. Х. този автомобил и в последствие с го е продал на „Пома груп” ЕООД също с договор с нотариална заверка на подписите от 26.01.2007г. (л.1684 от делото).

С оглед така представените договори за продажба на автомобила следва да се приеме, че „Пома груп” ЕООД действително е придобил правото на собственост върху МПС – Форд „Транзит” шаси WFOHXXGBVHNL57856, двигател NL 57856, но не от ЕТ „С.В.-Р.М.”, а от „Свежест-Н.” ЕООД.

Ето защо, след като ЕТ „С.В.-Р.М.” не е придобила правото на собственост по отношение на описаното МПС, няма как в последствие да е прехвърлила това правото на дружеството-жалбоподател и правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по издадената фактура.

В допълнение на изложеното, следва да се има в предвид, че в процесната данъчна фактура като стойност на сделката е записана сумата от 9 000,00 лева, на ДДС 15 550,00 лева, тоест отразения размер на ДДС не съответства на предвидения в ЗДДС размер от 20 % от стойността на сделката. След като данъчната основа е посочена в размер на 9 000,00 лева, размер на ДДС се определя на 1 800,00 лева, тоест дори и да беше установено в хода на производството реалното извършване на сделката, жалбоподателя би имал право на данъчен кредит в размер на 1 800,00 лева, а не в размера в който е ползвал – 15 550,00 лева.

Така изложеното се отнася и до другите фактури издадени от ЕТ „С.В.-Р.М.”, а именно № 35/27.12.2006г.(л.771 от делото) с данъчна основа 37 500,00 лева и ДДС в размер на 7 500,00 лева, с предмет на доставката „По договор за доставка на ДМА” и № 3/22.02.2007г. (л.771 от делото) с данъчна основа 37 500,00 лева и ДДС в размер на 7 500,00 лева, с предмет на доставката „По договор за доставка на ДМА”.

По отношение на тази доставка е представен договор от 15.12.2006г. (л.772 от делото), сключен между „Пома груп” ЕООД – купувач и ЕТ „С.В.-Р.М.” – продавач. По силата на този договор купувача купува от продавача МПС Фолксваген бус ел.работилница, за сумата от 60 000,00 лева без ДДС. Договорено е заплащането на цената да бъде извършено на две вноски – аванс в размер на 37 500,00 лева и окончателно 22 500,00 лева на вноски разсрочено до 31.05.2007г..

По делото липсват доказателства за прехвърляне правото на собственост на МПС Фолксваген бус ел.работилница от „С.В.-Р.М.” на „Пома груп” ЕООД, съобразно изискванията на чл.144 от ЗДвП. Във връзка с връченото на дружеството-жалбоподател искане за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с процесната доставка е представено свидетелство за регистрация на МПС (л.3501 от делото) с посочен ДК№ А4799КК, рама № WV2ZZZ70ZTH211704, при регистрацията на който автомобил е представен договор за покупко-продажба на МПС от 15.01.2008г. (л.1682 от делото), сключен между „Свежест-Николови” ЕООД, като продавач и „Пома груп” ЕООД, като купувач. С оглед така представения договор, следва да се приеме, че правото на собственост върху МПС е придобито „Пома груп” ЕООД от „Свежест-Николови” ЕООД, а не от ЕТ „С.В.-Р.М.” и по процесните доставки не е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Също така по делото не се установява това МПС да е било собственост на ЕТ „С.В.-Р.М.”, като при насрещната проверка е представена митническа декларация (л.774 от делото) за внос на употребяван товарен автомобил Фолксваген Транспортер, чийто номера на двигател и шаси се различават от тези в представения талон за регистрация на автомобила.

За данъчен период 01.04.2007-30.04.2007г. е отказано правото на данъчен кредит в размер на 14 000,00 лева, по данъчна фактура № 17/27.04.2007г. (л.3625 от делото) издадена от „Политраф 04” ЕООД, с данъчна основа 7 000,00 лева и ДДС 14 000,00 лева, за закупен кран фолксваген Транспортер.

Във връзка с доставката на жалбоподателя е връчено искане за представяне на писмени документи и обяснения от задълженото лице изх.№ ИТ-00-5271/31.03.2010г. (л.2971 от делото) и от него са представени копия на фактурата, договор за доставка от 02.04.2007г., свидетелство за регистрация на автомобил, удостоверение за застрахователна оценка, пазарна оценка, хронологична справка за сметка 401-доставчици за 2007г., за елемент на аналитично ниво 1:”Политраф 04” ЕООД и съответната справка за задълженията и плащанията по посочената сметка и отчети по сметка (л.3625-3650 от делото).

Изпратени са искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица с изх.№ 92-04-240/16.03.2010г. (л.1672 от делото) до Областна дирекция „Полиция”, сектор „Пътна полиция-КАТ” гр.Бургас, до Общинска дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” гр.Бургас и гр.Несебър с искане изх.№ 08-Б-29/16.03.2010г. (л.1737 от делото) и изх.№ 08-Б-29#4/31.05.2010г. (л.1840 от делото), с които е изискана информация за регистрираните МПС по партидата на „Пома груп” ЕООД. В отговор е получено писмо рег.№ РК-4579/19.04.2010г. (л.1673 от делото) от ОД на МВР Бургас, с приложени към него копия на документи за придобИ.е на превозните средства, представени от дружеството при регистрацията, писма изх.№ 24-00-365/05.05.2010г. от Община Бургас (л.1738 от делото) и изх.№ 92-00-1022/22.06.2010г. от Община Несебър (л.1841 от делото), към които са приложени копия от декларации по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежавани пътни превозни средства, без леки автомобили, както и на приложени към тях документи за придобИ.е.

Органа по приходите е приел, че при съпоставка на представените от ревизираното лице документи и тези получени от ОД „Полиция”, Община Бургас и Община Несебър се установява, че от ревизираното лице са представените договор за доставка на товарни коли и камион от 02.04.2007г. (л.3626 от делото) с цена 70 000 лева без ДДС, а от съответните органи е представен договор за покупко-продажба на МПС от 15.08.2008г. (л.1700 от делото) с цена 1 000 лева, без да е посочено, че ДДС се дължи отделно. С оглед констатираните различия и поради това, че договора представен пред КАТ е с нотариална заверка на подписите, за разлика от този приложен в счетоводството е направен извода, че фактурите по които ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит са издадени без основание.

С оглед на изложеното е направен извода, че за фактурата е налице хипотеза на чл.70, ал.5 от ЗДДС – тя е издадена без основание и данъка по нея е начислен неправомерно, както и обстоятелствата на чл.68, ал.1, т.1 и чл.68, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.6 и чл.25 от ЗДДС – липса на реална доставка, поради което е прието, че за „Пома груп” ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

Правилно органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит по процесната фактура.

Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. В закона няма легално определение на понятието “неправомерно начислен данък” по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. Законодателя е въвел като кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, поради което начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е “неправомерно” по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. В случая за да бъде признато право на данъчен кредит по този ред е необходимо да се изследва реалността на доставките по процесните фактури. Съгласно чл.6 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, поради което за да възникне задължение за начисляване на ДДС от доставчика и право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка, т. е. да е възникнало данъчното събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчни фактури, а поставя изискване да са налице реално осъществени доставки. Поради това, при преценката от страна на органите по приходите дали е възникнало за получателя по доставките право на приспадане на данъчен кредит, същите имат правомощието и задължението да проверят дали реално е осъществена доставка, т.е. дали е възникнало данъчно събитие. В настоящия случай, за да се установи дали е налице облагаема доставка, следва да се установи дружеството-жалбоподател придобило ли е правото на собственост върху МПС, предмет на процесната доставка.

Съгласно чл.144, ал.1 от ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като съгласно ал.2 при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³ подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.

В случая по делото се съдържа договор за покупко-продажба на МПС от 15.08.2008г. (л.1700 от делото), съгласно който „Политраф 04” ЕООД прехвърля на „Пома груп” ЕООД товарен автомобил Фолксваген Транспортер с рег.№ 0531КА, за сумата от 1000 лева. С оглед така представения договор, следва да се приеме, че по отношение на продажбата на МПС е спазена предвидената в нормата на чл.144, ал.2 от ЗДвП форма за действителност на договора, поради което следва да се приеме, че дружеството действително е придобило правото на собственост върху посоченото МПС, но на посочената в договора дата - 15.08.2008г. .

В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на „Политраф 04” ЕООД за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-16/07.04.2010г. (л.777 от делото) и е установено, че дружеството е издало процесната фактура, плащането е извършено по банков път, както следва: 20 000,00 лева на 30.05.2007г., 20 000,00 лева на 01.06.2007г., 20 000,00 лева на 04.06.2007г. и 24 000,00 лева на 06.06.2007г.. Представени са доказателства за предходния доставчик, извършени плащания, завеждане на автомобила като дълготраен материален актив в „Политраф 04” ЕООД за периода от закупуването до продажбата му през 04.2007г., начислени са амортизации. Сочи се, че фактурата е отразена в дневника за продажби и СД по ЗДДС за съответния период и ДДС е начислен от задълженото лице по реда на чл.86 от ЗДДС. За периода е извършена ревизия на „Политраф 04” ЕООД, приключила с издаване на ревизионен акт, по който е отказано право на данъчен кредит по издадена от „МИМ 2004” ЕООД данъчна фактура за извършено посредничество при продажбата на процесния товарен автомобил.

С оглед на събраните по делото доказателства не се установява, към момента на издаване на данъчната фактура да е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Както беше посочено по-горе правото на собственост е придобито от „Пома груп” ЕООД по силата сключения договор с нотариална заверка на подписите на 15.08.2008г. и тази е датата на данъчното събитие по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС. Действително налице е авансово плащане на продажната цена, но то е извършено на части на 30.05.2007г., 01.06.2007г., 04.06.2007г. и 06.06.2007г., поради което през тези месеци „Пома груп” ЕООД, съобразно нормата на чл.25, ал.7 от ЗДДС е можело да ползва съответното правото на данъчен кредит, съобразно извършеното авансово плащане. Ето защо към момента на издаване на процесната фактура 27.04.2007г., след като не е налице данъчно събитие правилно е отказано правото на данъчен кредит.

За данъчен период 01.07.2007-31.07.2007г. е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 37 000,00 лева, по следните данъчни фактури: № 11/30.07.2007г. (л.2923 от делото) издадена от „Тракер” ЕООД с данъчна основа 95 000,00 лева и ДДС 19 000,00 лева, с предмет на доставката челен товарач Бобкат, № 18/10.07.2007г. (л.3429 от делото) издадена от „Свежест Н.” ЕООД с данъчна основа 20 000,00 лева и ДДС в размер на 4 000,00 лева, с предмет на доставката Мазда и № 19/11.07.2007г. (л.3435 от делото) издадена от „Свежест Н.” ЕООД с данъчна основа 70 000,00 лева и ДДС в размер на 14 000,00 лева, с предмет на доставката Фолксваген Транспортер.

Във връзка с доставките за които са издадените данъчни фактури на жалбоподателя е връчено искане за представяне на писмени документи и обяснения от задълженото лице изх.№ ИТ-00-5271/31.03.2010г. (л.2971 от делото) и са представени копия на съответните фактури и договори за доставка на превозни средства.

Изпратени са и искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица с изх.№ 92-04-240/16.03.2010г. (л.1672 от делото) до Областна дирекция „Полиция”, сектор „Пътна полиция-КАТ” гр.Бургас и искания изх.№ 08-Б-29/16.03.2010г. (л.1737 от делото) и изх.№ 08-Б-29#4/31.05.2010г. (л.1840 от делото) до Общинска дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” гр.Бургас и гр.Несебър, с които е изискана информация за регистрираните МПС по партидата на „Пома груп” ЕООД. В отговор е получено писмо рег.№ РК-4579/19.04.2010г. (л.1673 от делото) от ОД на МВР Бургас с приложени към него копия на документи за придобИ.е на превозните средства, представени от дружеството при регистрацията и писма изх.№ 24-00-365/22.03.2010г. от Община Бургас (л.1737 от делото) и изх.№ 92-00-1022/22.06.2010г. от Община Несебър (л.1841 от делото), към които писма са приложени копия от декларации по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежавани пътни превозни средства, без леки автомобили, както и на приложени към тях документи за придобИ.е.

С оглед на изложеното е направен извода, че за фактурите е налице хипотеза на чл.70, ал.5 от ЗДДС – те са издадени без основание и данъка по тях е начислен неправомерно, както и обстоятелствата на чл.68, ал.1, т.1 и чл.68, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.6 и чл.25 от ЗДДС – липса на реални доставки, поради което е прието, че за „Пома груп” ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав:

Неправилно органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит по отношение на доставката за която е издадена от „Свежест Н.” ЕООД данъчна фактура № 18/10.07.2007г. (л.3429 от делото) с данъчна основа 20 000,00 лева и ДДС в размер на 4 000,00 лева, с предмет „Мазда”.

Между „Пома груп” ЕООД и „Свежест Н.” ЕООД е сключен договор за доставка от 03.06.2007г. (л.3430 от делото) по силата на който „Свежест Н.” ЕООД се е задължил да достави автомобил Мазда, модел 323, с рама JMZBA145201331281, за сумата от 20 000 лева, без ДДС. Съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 10.07.2007г. (л.1686 от делото) „Пома груп” ЕООД е закупил от „Свежест Н.” ЕООД, посоченото МПС за сумата от 24 000 лева. Видно от представената от ОД на МВР гр.Бургас информация автомобила е регистриран, като собственост на дружеството, въз основа на договора за покупко-продажба и декларация от управителя на „Свежест Н.” ЕООД (л.1688 от делото) и е издадено свидетелство за регистрация от 17.07.2007г. (л.3432 от делото).

В случая не е била налице регистрация на автомобила в страната, като е представено копие от холандска фактура с дата 26.06.2007г. (л.939 от делото) поради което съгласно чл.144 от ЗДвП, правото на собственост върху него се прехвърля с писмен договор, без да е необходима нотариална заверка на подписите. Тази форма за действително на договора е спазена, като писмения договор от 10.07.2007г. се съдържа в ревизионната преписка (л.1686 от делото). С оглед така представените договори за продажба на автомобила следва да се приеме, че „Пома груп” ЕООД действително е придобил правото на собственост върху него от „Свежест-Н.” ЕООД.

За извършената насрещна проверка на дружеството, във връзка с процесната доставка е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 0225-01-01-1000003-3/09.04.2010г. (л.932 от делото), който е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и като такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. При проверката е установено, че дружеството е издало процесната фактура, тя е описана в дневника за продажби и включена в СД по ЗДДС за съответния период, прихода е начислен по сметка 70211 и ДДС е начислен по сметка 4532 за текущия период. Извършени са четири плащания по фактурата по банков път – на 12.07.2007г. в размер на 14 000,00 лева, на 03.09.2007г. в размер на 4 000,00 лева, на 05.10.2007г. в размер на 5 000,00 лева и на 19.11.2007г. в размер на 85 000 лева, от който оставащите 1000 лева по фактура № 18/10.07.2007г. и остатъка по фактура № 19/11.07.2007г.. Ето защо, следва да се приеме, че процесната фактура е надлежно осчетоводена, а ДДС начислен.

С оглед на изложеното неправилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка и е отказал правото на данъчен кредит по издадената от „Свежест Н.” ЕООД данъчна фактура № 18/10.07.2007г. (л.3429 от делото) с данъчна основа 20 000,00 лева и ДДС в размер на 4 000,00 лева, с предмет на доставката Мазда.

В случая не е налице и разминаване между стойността на автомобила отразена в счетоводството на жалбоподателя и тази отразена в договора представен при регистрацията на автомобила, както се твърди в ревизионния доклад и макар и в хода на съдебното производство да е ангажирана съдебно-техническа експертиза за определяне пазарната стойност на автомобила същата не следва да се обсъжда, тъй като не са налице предвидените от законодателя предпоставки при наличието на които данъчната основа да е пазарната цена на стоката. На първо място извършената на дружеството данъчна ревизията по отношение на данъчен период м.07.2007г. не е по реда на чл.122 от ДОПК, не са констатирани обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, за да бъде определена данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като недопустимо е това да бъде извършвано в хода на съдебното производство, тъй като се нарушава правото на защита на ревизираното лице и би могло да се стигне до утежняване на неговото положение. На второ място съгласно чл.27, ал.3 от ЗДДС (редакция ДВ бр.63/2006г.) данъчната основа е пазарната цена при следните доставки: 1. доставка между свързани лица; 2. доставка на стоки по чл.111; 3. безвъзмездна доставка по чл.9, ал.2, т.4., като в случая нито се твърди нито се установява да са налице посочените предпоставки. В допълнение следва да се има в предвид, че в разпоредбата на чл.80, §1 , букви а), б) и в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност са предвидени изчерпателно обстоятелствата, при които държавите членки могат да облагат сделки с ДДС въз основа на тяхната пазарна стойност и то в случаите когато доставчика или клиента нямат пълно право на приспадане и са свързани лица. Тези хипотези в случая не са налице, поради което основата за облагане на доставката с ДДС не следва да се определя, като пазарната стойност на доставената стока. В този смисъл е и извършената от законодателя промяна на нормата на чл.27 от ЗДДС (редакция ДВ бр.99/2011г., в сила от 01.01.2012г..), която възпроизвежда разпоредбите на чл.80, §1, букви а), б) и в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета.

Неправилно органа по приходите е отказал изцяло правото на данъчен кредит по другата доставка извършена от „Свежест Н.” ЕООД, за която е издадена данъчна фактура № 19/11.07.2007г. (л.3435 от делото) с данъчна основа 70 000,00 лева и ДДС в размер на 14 000,00 лева, с предмет на доставката Фолксваген Голф.

Между страните е сключен договор за доставка от 15.06.2007г. (л.3436 от делото) по силата на който „Свежест Н.” ЕООД се е задължил да достави товарен автомобил Фолксваген, с рама WVWZZZ1JZ2V092433, за сумата от 70 000 лева, без ДДС. В договора е предвидено, че сумата по него се изплаща разсрочено до 31.12.2007г., а доставката е в срок до 30.07.2007г. Към този договор е представен приемо-предавателен протокол от 11.07.2007г.(л.3438 от делото) по силата на който „Пома груп” ЕООД е приела от „Свежест Н.” ЕООД автомобила, чиято доставка е договорена. За доказване произхода на автомобила е представена митническа декларация (л.944 от делото).

Съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 15.01.2008г. (л.1689 от делото), с нотариална заверка на подписите „Пома груп” ЕООД е закупил от „Свежест Н.” ЕООД, посоченото МПС за сумата от 700 лева. Видно от представената от ОД на МВР гр.Бургас информация автомобила е регистриран, като собственост на дружеството, въз основа на този договор за покупко-продажба и е издадено свидетелство за регистрация от 17.01.2008г. (л.3439 от делото). В случая с оглед така представения договор за продажба на МПС, който е с нотариална заверка на подписите, следва да се приеме, че правото на собственост върху МПС действително е прехвърлена от „Свежест Н.” ЕООД на „Пома груп” ЕООД.

В случая макар и договора да е сключен на 17.01.2008г., правилно процесната фактура е издадена на 11.07.2007г., с оглед нормата на чл.6, ал.2, т.2 от ЗДДС, съобразно която за доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок. На тази дата автомобила е бил фактически предаден на „Пома груп” ЕООД, видно от съставения приемо-предавателен протокол от 11.07.2007г. (л.3438 от делото), което е сторено съобразно срока предвиден в сключения договор за доставка, като в съответствие с условията по договора по фактурата е извършено плащане по банков път на 19.11.2007г., видно от съставения протокол за извършена насрещна проверка на „Свежест Н.” ЕООД - № 0225-01-01-1000003-3/09.04.2010г. (л.932 от делото). Този протокол е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и като такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. При проверката е установено, че дружеството е издало процесната фактура, тя е описана в дневника за продажби и включена в СД по ЗДДС за съответния период, прихода е начислен по сметка 70211 и ДДС е начислен по сметка 4532 за текущия период. Ето защо, следва да се приеме, че процесната фактура е надлежно осчетоводена, а ДДС начислен.

В случая е налице разминаване между стойността на автомобила отразена в счетоводството на жалбоподателя – 70 000,00 лева без ДДС и тази отразена в договора представен при регистрацията на автомобила – 700,00 лева.

За установяване на действителната пазарна цена в хода на съдебното производство е допусната единична съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е определило пазарна стойност на автомобила 13 360,00 лева без ДДС, а на монтираното оборудване 55 468,00 лева без ДДС или обща пазарна стойност към датата на придобИ.е 68 830,00 лева без ДДС (л.4371-4372 от делото). По делото е допусната и тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която са определили пазарна стойност на автомобила 10 840,00 лева без ДДС (л.4509-4510 от делото), като те не са определяли пазарна стойност на монтираното оборудване, поради липса на така поставен въпрос.

Настоящия съдебен състав, кредитира заключението на вещите лица, като компетентни и безпристрастни, като възприема определената от тройната експертиза пазарна стойност на автомобила в размер на 10 840,00 лева без ДДС, а относно стойността на монтираното оборудване възприема заключението по единичната експертиза в размер на 55 468,00 лева без ДДС. При изготвяне на своите заключения, вещите лица са извършили проучване на пазара на автомобили, като са ползвали оферти и фактури на доставчици, извършили са оглед на наличните при жалбоподателя ДМА и съобразно наличната документация за състоянието на тези активи при закупуването им са изготвили своето заключение. С оглед така установената пазарна стойност в размер на 66 308,00 лева, на жалбоподателя следва да се признае право на данъчен кредит в размер на 13 261,60 лева.

С оглед на изложеното неправилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка и е отказал изцяло правото на данъчен кредит по издадената от „Свежест Н.” ЕООД данъчна фактура № 19/11.07.2007г. (л.3435 от делото) с данъчна основа 70 000,00 лева и ДДС в размер на 14 000,00 лева, с предмет на доставката товарен автомобил Фолксваген. Правото на данъчен кредит следва да бъде признато в размер на 13 261,60 лева и да бъде отказано в размер на 738,40 лева, представляващо разликата между ДДС по издадената фактура и действителната пазарна стойност на стоката предмет на доставка. По отношение на така отказаното право на данъчен кредит в размер на 738,40 лева, следва да бъдат определени и лихва в размер на 300,84 лева изчислена до датата на издаване на ревизионния акт.

Във връзка с доставката за която от „Тракер” ЕООД е издадена данъчна фактура № 13/30.07.2077г. (л.2923 от делото), на стойност 95 000 лева и ДДС 19 000 лева, с предмет „челен товарач Бобкат” от ревизираното лице освен процесната фактура е представен и договор за доставка.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „Тракер” ЕООД за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-15/04.05.2010г. (л.2903-2905 от делото), като след като е започната процедура по чл.32 от ДОПК за връчване на ИПДПОЗЛ в ТД на НАП гр.Бургас се е явил пълномощник на дружеството на който е връчено искането. В дадения срок не са постъпили изисканите документи и писмени обяснения. При проверката в данъчното досие на дружеството е установено, че процесната фактура е издадена от „Тракер” ЕООД и е включена в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период. На 11.05.2010г. част от изисканите документи са получени с куриер за което е съставен протокол № 1000084/11.05.2010г. (л.2911 от делото). Представени са копия от договори от 01.07.2007г. и 01.08.2007г., приемо-предавателен протокол за кофа за челен товарач от 30.08.2007г., копия от фактурите, счетоводна справка-дневник на с-ка 4532 и за периода 01.07.2007г.-30.08.2007г. и оборотна ведомост за същия период и писмени обяснения. Съгласно писмените обяснения „Стоката е закупена от В.М. /който е управител на „Тракер” ЕООД/ в Германия и там е платена в брой. При закупуването стоките са били почти нови… Транспорта от Германия до тук, доколкото съм уведомен от предходния управител е извършен с камион на „Пома груп” ЕООД. Платено е в брой на предходния управител, за което има издадени касови бележки.”. Приложено е копие на RECHNUNG № 000024/01.06.2007г., за което е прието, че е „явно представляващ документ за придобИ.е”, който е съставен на немски език, като на копието не са видни подписи и печати. Като продавач е посочен Heizung&Stanitar Kainz, с посочен адрес Am Sterzelbach 7, 97437 Hassfurt и цена на придобИ.е по немския документ 33 400 евро (65 324,72 лева) за челен товарач и 1 300 евро (2 542,58 лева) за кофа за челния товарач. Няма приложена счетоводна справка на с-ка 304-стоки, от която да е видно заприхождаването на „челен товарач” и „кофа за челен товарач” , съответно за изписването им. В приложената оборотна ведомост за периода 01.07.2007г.-31.12.2007г. има движение само по дебита на сметка 304-стоки, в размер на 55 000 лева, докато стойността на цитираните стоки е 67 867,30 лева (34 700 евро). За периода няма движение по с-ка 702-приходи от продажба на стоки. В оборотната ведомост има начални салда на с-ка 503-разплащателна сметка и с-ка 702-приходи от продажба на стоки и има движение само по с-ка 304- стоки, с-ка 401-доставчици, с-ка 411-клиенти, с-ка 4531, с-ка 4532, с-ка 501-каса, с-ка 503-разплащателна сметка и с-ка 703-приходи от продажба на услуги.

От страна на „Пома груп” са представени същите договори от 01.07.2006г. и от 01.08.2008г., приемо-предавателен протокол за кофа за челен товарач от 30.08.2007г., два броя РКО за извършени заплащания в брой № 1325/08.08.2007г. и 1423/30.08.2008г., в които като получатели на сумите не са посочени физически лица а „Тракер” ЕООД. В счетоводството на „Пома груп” ЕООД е заведен дълготраен актив „челен товарач Бобкат” по с-ка 204-машини и съоръжения, с инвентарен № 55 в САП, въведен в експлоатация от 30.08.2007г., с годишна амортизационна норма 30 %, както и дълготраен актив „кофа за челен товарач” по същата сметка с инвентарен № 58 в САП, въведен в експлоатация от 30.09.2007г. ,с годишна амортизационна норма 30 %. Относно транспортирането на челния товарач и кофата за него в изготвената от „Пома груп” ЕООД „Справка транспорт” на реда за „Тракер” ЕООД срещу фактура № 11/30.07.2007г. за покупка на челния товарач е посочен „Фолксваген Транспортер А 0531”, дата 27.04.2007г., срещу фактура 13/30.08.2007г. за покупка на кофа за челен товарач е посочен „Форд Транзит А 4970” с дата 30.08.2007г. В колоната за приложен транспортен документ е посочено „без регистр.и п.лист”. В приложените към справката копия на пътни листове няма такъв удостоверяващ превозването на челен товарач Бобкат и кофа за него на посочената дата.

С оглед на изложеното от органа по приходите е направен извода, че не може безспорно да се докаже изходната точка, времето и начина на превозване на челния товарач и кофата за него до крайния получател „Пома груп” ЕООД. Съществуват доста неясноти и несъответствия, липсват данни и в счетоводството на „Тракер” ЕООД за придобИ.е на стоката. Съгласно обясненията на настоящия управител на дружеството, стоките са закупени от предишния управител В.М. в Германия, а транспорта до България е извършен с камион на „Пома груп” ЕООД. Съгласно датата на немския документ, покупката би следвало да е извършена на 01.06.2007г., а в същото време има представен приемо-предавателен протокол относно предаването на кофа за челен товарач от доставчика на „Пома груп” с дата 30.08.2007г.. За предаването на челния товарач няма приемо-предавателен протокол, а съгласно обясненията на доставчика датата на превоза е 27.04.2007г., която дата е преди датата на която е придобит товарача от доставчика . В същото време в счетоводния амортизационен план на „Пома груп” ЕООД , актив „челен товарач Бобкат” е въведен като придобит на дата 30.07.2007г. и въведен в експлоатация на 30.08.2007г.. Липсват и документи доказващи транспорта – пътен лист, командировъчна заповед на шофьор, фактура за закупено гориво и др. Няма данни и в счетоводството на „Пома груп” ЕООД за включване в отчетната стойност на активите на направените транспортни разходи, които предвид разстоянието до Германия и обратно са значителни. Няма данни и от доставчика във връзка с предаването на активите, кога и къде е станало от кого и на кого са предадени.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Правилно органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит по процесната фактура.

По делото е представен договор за доставка от 01.07.2006г. (л.2917 от делото), съгласно който на „Тракер” ЕООД се възлага от „Пома груп” ЕООД да достави челен товарач „Бобкат”, рама *********, за сумата от 95 000 лева, без ДДС. В договора е предвидено, че продавача се задължава да достави стоката до 30.07.2007г., като договорената цена се заплаща разсрочено до 31.12.2007г.. На 30.07.2007г. е издадена процесната фактура, като не се спори между страните по делото, че тази фактура е надлежно осчетоводена при доставчика и е начислен ДДС.

В случая от представените в хода на ревизионното производство доказателства не се установява към момента на издаване на процесната фактура - 30.07.2007г., доставчика „Тракер” ЕООД, да е бил собственик на стоката предмет на доставката - челен товарач „Бобкат”. В хода на ревизионното производство е представена оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за периода 01.07.2007г.-31.12.2007г.(л.2925-2927 от делото), в която не е отразено дружеството да е придобило стоката предмет на процесната доставка и да се е разпоредило с нея, т.е. тази стока нито е заприходена като закупена, нито е изписана като продадена. Също така в дневника на сметка 453/2 за периода 01.07.2007г.-31.12.2007г.(л.2928-2930 от делото) е отразена извършената от „Тракер” ЕООД продажба, но липсват доказателства за отразяване на покупката.

Също така е представен на немски език договор за покупка на „Baumaschine „Bobcat”” (л.2924 от делото) от „Тракер” ЕООД, но в договора липсват данни посредством които да се индивидуализира така закупената строителна техника, поради което не би могло да се установи нейната идентичност с тази посочена, като доставена на „Пома груп” ЕООД. В договора е посочена дата 01.06.2007г., тоест стоката е закупена близо два месеца, преди издаване на процесната фактура, като по делото липсват представени доказателства, къде е съхранявана през този период и как е извършено нейното транспортиране до Република България.

Освен договора за доставка от 01.07.2007г., липсват доказателства за предаването на стоката от страна на „Тракер” ЕООД на „Пома груп” ЕООД, като с оглед дадените обяснения вх.№ ИТ-00-4286/11.05.2010г. (л.2916 от делото) това би следвало да е станало в Германия, но не се установявана от кого действително е извършено това предаване.

С оглед събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства и дадените от доставчика обяснения следва да се приеме, че в случая „Тракер” ЕООД не е придобило правото на собственост по отношение на стоката предмет на доставката. Ето защо, след като „Тракер” ЕООД не е придобила правото на собственост по отношение на стоката предмет на процесната доставката - челен товарач „Бобкат”, няма как в последствие да е прехвърлил и правото на собственост на „Пома груп” ЕООД и правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по издадената фактура.

Твърденията на жалбоподателя, че действително е придобил правото на собственост по отношение на челен товарач „Бобкат”, не биха могли да доведат до извод различен от изложения, тъй като по делото няма спор, че дружеството е придобило правото на собственост по отношение на тази стока, но от събраните доказателства не се установява безспорно, че това право е прехвърлено и придобито от „Тракер” ЕООД.

С оглед на изложеното правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по издадената от „Тракер” ЕООД данъчна фактура № 13/30.07.2077г., на стойност 95 000 лева и ДДС 19 000 лева, с предмет „челен товарач Бобкат”.

С оглед другите констатации за този данъчен период, ревизионния акт следва да бъде изменен, като на дружеството бъдат установени задължения по ЗДДС в общ размер на 19 738,40 лева, представляващ сбора между непризнатото право на данъчен кредит по данъчна фактура № 13/30.07.2077г. издадена от „Тракер” ЕООД в размер на 19 000,00 лева и частично непризнатото право на данъчен кредит по данъчна фактура № 19/11.07.2077г. издадена от „Свежест Н.” ЕООД в размер на 738,40 лева, ведно с лихва в общ размер на 8 041,53 лева, изчислена до датата на издаване на ревизионния акт.

Така изложеното се отнася и до данъчен период 01.08.2007-31.07.2007г., през който на „Пома груп” ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 200,00 лева, по данъчна фактура № 13/30.08.2007г. (л.770 от делото) издадена от „Тракер” ЕООД с данъчна основа 6 000,00 лева и ДДС 1 200,00 лева, с предмет на доставката кофа за челен товарач Бобкат.

Правото на данъчен кредит по процесната фактура е отказано на основанията посочени в предходния данъчен период.

По делото е представен договор за доставка от 01.08.2007г. (л.2919 от делото), съгласно който на „Тракер” ЕООД се възлага от „Пома груп” ЕООД да достави кофа за челен товарач „Бобкат”, за сумата от 6 000 лева, без ДДС. В договора е предвидено, че продавача се задължава да достави стоката до 30.08.2007г., като договорената цена се заплаща разсрочено до 31.12.2007г.. На 30.08.2007г. е издадена процесната фактура, като не се спори между страните по делото, че тази фактура е надлежно осчетоводена при доставчика и е начислен ДДС.

В случая от представените в хода на ревизионното производство доказателства не се установява към момента на издаване на процесната фактура - 30.08.2007г., доставчика „Тракер” ЕООД, да е бил собственик на стоката предмет на доставката – кофа за челен товарач „Бобкат”. В хода на ревизионното производство е представена оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за периода 01.07.2007г.-31.12.2007г.(л.2925-2927 от делото), в която не е отразено дружеството да е придобило стоката предмет на процесната доставка и да се е разпоредило с нея, т.е. тази стока нито е заприходена като закупена, нито е изписана като продадена. Също така в дневника на сметка 453/2 за периода 01.07.2007г.-31.12.2007г.(л.2928-2930 от делото) е отразена извършената от „Тракер” ЕООД продажба, но липсват доказателства за отразяване на покупката.

Представен е на немски език договор за покупка на „Loffel fur Baumaschine „Bobcat”” (л.2924 от делото) от „Тракер” ЕООД, но в договора липсват данни посредством които да се индивидуализира така закупената строителна техника, поради което не би могло да се установи нейната идентичност с тази посочена, като доставена на „Пома груп” ЕООД. Също така, договора е с дата 01.06.2007г., тоест стоката е закупена близо три месеца, преди издаване на процесната фактура, като по делото липсват представени доказателства, къде е съхранявана през този период и как е извършено нейното транспортиране до Република България.

Освен договора за доставка от 01.08.2007г., е представен приемо-предавателен протокол от 30.08.2007г. (л.2921 от делото), подписан от „Тракер” ЕООД и „Пома груп” ЕООД, съгласно който стоката е предадена в гр.Бургас. Този протокол е в противоречие с дадените от управителя на „Тракер” ЕООД обяснения вх.№ ИТ-00-4286/11.05.2010г. (л.2916 от делото), съгласно които транспорта от Германия е извършен с транспорт на „Пома груп” ЕООД, тоест предаването на стоката би следвало да е извършено в Германия, а не както е отразено в протокола.

С оглед така събраните в хода на производството писмени доказателства и дадените от доставчика обяснения следва да се приеме, че в случая „Тракер” ЕООД не е придобило правото на собственост по отношение на стоката предмет на доставката. След като „Тракер” ЕООД не е придобила правото на собственост по отношение на стоката предмет на процесната доставката – кофа за челен товарач „Бобкат”, няма как в последствие да е прехвърлила и правото на собственост на дружеството-жалбоподател и правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по издадената фактура.

Твърденията на жалбоподателя, че действително е придобил правото на собственост по отношение на кофа за челен товарач „Бобкат”, не биха могли да доведат до извод различен от изложения, тъй като по делото няма спор, че дружеството е придобило правото на собственост по отношение на тази стока, но от събраните доказателства не се установява безспорно, че това право е прехвърлено и придобито от „Тракер” ЕООД.

През данъчен период 01.09.2007-30.09.2007г. е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издадени актове обр.19 за извършени и приети СМР, а именно акт обр.19 № 2/19.09.2007г. за обект „Канализация с.Мъглен” по Договор № ОП-06-8/30.11.2006г., сключен с община Айтос на стойност 41 960,38 лева и акт обр.19 № 1/24.09.2007г. за обект „Канализация с.Тополица” по Договор № ОП-07-6/02.07.2007г., сключен с община Айтос на стойност 33 200,45 лева. Във връзка с тези актове са издадени фактури № 126/09.01.2008г. с данъчна основа 41 960,38 лева и № 127/09.01.2008г. с данъчна основа в размер на 66 666,67 лева.

Органът по приходите е приел, че са извършени облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.9, ал.1 от същия, но не са издадени фактури във връзка с доставките, при възникване на данъчното събитие. Посочено е, че съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, а съгласно ал.2 данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл.25, ал.5 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал .2 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли – в конкретния случай това са датите на актове обр.19 за извършени и приети СМР. Предвид изложеното е направен извода, че на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, задълженото лице е следвало да издаде данъчен документ за процесните облагаеми доставки на строителни услуги, в който да посочи данъка общо в размер на 15 032,17 лева на отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за данъчния период в справката-декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи документа в дневника за продажби. На основание тези констатации за периода е доначислен ДДС в размер на 15 032,17 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършени строителни услуги.

В резултата на констатациите при ревизията е установен резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 15 894,70 лева, като е направена вноска в размер на 862,53 лева на 16.10.2007г. в законоустановения срок. За закъснението за внасяне на допълнително установения при ревизията ДДС в размер на 15 032,17 лева на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК е определена лихва в размер на 744,69 лева определена за периода от 15.10.2007г. до 14.02.2008г.

В случая не е налице спор по така изложената фактическа обстановка.

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчните събития, а именно датите на подписване на съответните актове обр.19 – 19.09.2007г. и 24.09.2007г..

Съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, жалбоподателят е следвало да издаде данъчни фактури за извършените от него доставки на услуги не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчните събития, т.е. до 24.09.2007 г., съответно на 29.09.2007г., тъй като данъчните събития, в конкретния случай са настъпила на датите на които услугите са завършени, съобразно съставените актове обр.19, с оглед нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС. Дружеството-жалбоподател не е сторило това в законоустановения срок, а е издало данъчна фактури № 126/09.01.2008г. и № 127/09.01.2008г., поради което правилно през процесния период от органа по приходите е доначислил ДДС по извършените доставки на СМР.

С оглед по-късното начисляване на дължимия ДДС през месец януари 2008г., вместо през месец септември 2007г., за невнесения ДДС в срока по чл.89, ал.1 от ЗДДС, правилно е определена лихва в размер на 744,69 лева, изчислена за периода от 15.10.2007г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.02.2008г. (датата на която фактически е начислен).

Така изложеното се отнася и до данъчен период 01.10.2007-31.10.2007г., през който е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издадени актове обр.19 за извършени и приети СМР, а именно акт обр.19 № 1/22.10.2007г. за обект „Канализация с.Карагеоргиево” по Договор № ОП-07-7/02.07.2007г., сключен с община Айтос на стойност 61 851,53 лева и акт обр.19 № 2/22.10.2007г. за обект „Канализация с.Тополица” по Договор № ОП-07-6/02.07.2007г., сключен с община Айтос на стойност 50 132,32 лева. Във връзка с тези актове са издадени фактури № 128/09.01.2008г. с данъчна основа 61 851,53 лева, като по отношение на втория акт обр.19 са издадени данъчни фактури № 127/09.01.2008г., като част от стойността на тази фактура в размер на 33 466,22 лева е относима към акт обр.19 № 2/22.10.2007г. и данъчна фактура № 220/01.10.2008г., като част от стойността на тази фактура в размер на 16 660,10 лева е относима към акт обр.19 № 2/22.10.2007г..

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчните събития, а именно датите на подписване на съответните актове обр.19 – 22.10.2007г.. Съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, жалбоподателят е следвало да издаде данъчни фактури за извършените от него доставки на услуга не по – късно от 5 дни от датата на възникване на данъчните събития, т.е. до 27.10.2007 г., тъй като данъчните събития, в конкретния случай са настъпила на датите на които услугите са завършени, съобразно съставените актове обр.19, с оглед нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС. Дружеството-жалбоподател не е сторило това в законоустановения срок, а е издало данъчни фактури № 126/09.01.2008г, № 127/09.01.2008г. и № 220/01.10.2008г., поради което правилно през процесния период от органа по приходите е доначислил ДДС по извършените доставки на СМР.

С оглед по-късното начисляване на дължимия ДДС през месец януари 2008г. и месец октомври 2008г., вместо през месец октомври 2007г., за невнесения ДДС в срока по чл.89, ал.1 от ЗДДС, правилно е определена лихва в общ размер на 1 217,26 лева. Тази лихва представлява сбора между лихвите върху сумата от 19 063,55 лева в размер на 710,50 лева, изчислена за периода от 15.11.2007г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.02.2008г.(датата на която фактически е начислен част от дължимия ДДС) и лихвите върху сумата от 3 333,22 лева в размер на 506,76 лева изчислена за периода от 15.11.2007г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.11.2008г. (датата на която фактически е начислена другата част от дължимия ДДС).

За данъчен период 01.11.2007-30.11.2007г., е посочено, че на основание чл.68 от ЗДДС е упражнено право на данъчен кредит общо в размер на 48 000 лева по фактура № 37/29.11.2007г.(л.2832 от делото) издадена от „Топ транс” ООД, с данъчна основа 240 000 лева и ДДС 48 000 лева, с предмет на договора „Аванс по договор”.

Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.6 и чл.25 от ЗДДС, след като органа по приходите е приел, че предмет на процесните доставки са „закупени валяк, седлови влекач МАН, ремарке и полуремарке” и е изследвал реалността на доставката.

По отношение на договорените „седлови влекач МАН, ремарке и полуремарке” органа по приходите е приел, че от жалбоподателя и доставчика е представен договор за продажба на скеле от 01.11.2007г.(л.2829-2830 от делото), с цени за влекач МАН – 128 000,00 лева, ремарке за влекач – 40 000,00 лева и валяк вибрационен – 60 000,00 лева и Приемо-предавателен протокол от 22.02.2008г. (л.2831 от делото). Съответно от ОД „Полиция”, Община Бургас и Община Несебър са представени договори за покупко-продажба от 22.02.2008г. с цени 4 000,00 лева (л.1691 от делото), 1000,00 лева (л.1694 от делото) и 800,00 лева (л.1697 от делото) и опростена фактура № 65/22.02.2008г. (л.1698 от делото). С оглед констатираните различия е направен извода, че фактурите по които ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит са издадени без основание.

По отношение на договорения „валяк вибрационен Benford” е извършена насрещна проверка на доставчика „Топ транс” ООД за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-13/03.05.2010г. (л.2867-2872 от делото). Започната е процедура по чл.32 от ДОПК за връчване на ИПДПОЗЛ в ТД на НАП гр.Бургас, след което се е явил пълномощник на дружеството на който е връчено искането. В дадения срок не са постъпили всички изискани документи. При проверката в данъчното досие на дружеството е установено, че процесната фактура е издадена от „Топ транс” ЕООД и е включена в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период. На 11.05.2010г. част от изисканите документи са получени с куриер за което е съставен протокол № 1000085/11.05.2010г. (л.2820 от делото). Представени са копия от договор за покупко-продажба на скеле 01.11.2007г., приемо-предавателен протокол от 22.02.2008г., копие от фактурата, копие от Rechnung № 200866/05.02.2008г., счетоводна справка-дневник на с-ка 4532 и за периода 01.10.2007г.-31.12.2007г. и оборотна ведомост за същия период и писмени обяснения. Съгласно писмените обяснения „Фактура № 37 касае аванс, който ми беше платен на 29.11.2007г. и с който закупих описаните в протокола активи от Германия. Платено ми е по банка и от моя страна също съм платил в Германия по банка”. Прието е, че приложения договор е сключен на 01.11.2007г., като съгласно същия купувача заплаща на продавача посочената сума в 3-дневен срок след одобряване на машините и оборудването по снимки и оферти на продавача от Германия, като посочената сума е в общ размер на 240 000,00 лева, без да е посочено включва ли ДДС. На 29.11.2007г. „Пома груп” ЕООД превежда 288 000,00 лева по сметка на „Топ Транс” ООД в Инвестбанк и е издадена фактура № 37/29.11.2007г. с основание „Аванс по договор” , с данъчна основа 240 000,00 лева и ДДС 48 000,00 лева. Приложеното копие от Rechnung № 200866/05.02.2008г., явно представлява документ за придобИ.е на валяка, съставен на немски език. Издаден е от Khadro Baumaschinen, Германия, като на копието не са видни подписи и печати, с посочена цена на придобИ.е 6 000 евро (11 734,98 лева). Няма приложена счетоводна справка на с-ка 304-стоки, от която да е видно заприхождаването на валяка, съответно за изписването му. В приложената оборотна ведомост за периода 01.10.2007г.-31.12.2007г. няма движение по сметка 304-стоки,няма начални салда на заведените сметки и има движение само по сметки 401-доставчици, 411-клиенти, 4531, 4532, 503-разплащателна сметка, 609-други разходи, 702-приходи от продажба на стоки и 703-приходи от продажба на услуги. При извършената проверка в информационния масив на НАП, програмен продукт VAT е установено, че от „Топ транс” ООД е деклариран извършен ВОП от Khadro Baumaschinen, Германия, през данъчен период м.02.2008г. със същата стойност 11 734,98 лева.

От страна на „Пома груп” са представени същия договор от 01.11.2007г. и приемо-предавателен протокол от 22.02.2008г., като към фактура № 37/29.11.2007г. е съставен мемориален ордер № 3/92 от 27.02.2008г. с основание „закрИ.е на аванс „Топ транс” ООД с доставени ДМАктиви, внос от Германия, 27.02.2008г., Ман – 128 000,00, ремарке – 40 000,00, платформа – 12 000,00 и влекач 60 000,00”. Съставена е счетоводна статия Dt с-ка 205-транспортни средства с 180 000 лева, Dt с-ка 204-машини и съоръжения с 60 000 лв. и Кt с-ка 402 – доставчици по аванс с 240 000 лева. Съгласно представения счетоводен амортизационен план е заведен дълготраен актив „валяк” по с-ка 204-машини и съоръжения, с инвентарен № 67, въведен в експлоатация от 27.03.2008г., с годишна амортизационна норма 30 %. Относно транспортирането на валяка в изготвената от „Пома груп” ЕООД „Справка транспорт” на реда за „Топ транс” ООД срещу фактура № 37/29.11.2007г. е посочен „с Ман и ремарке”, без посочена дата. В колоната за приложен транспортен документ е посочено „без регистр.и п.лист”. В приложените към справката копия на пътни листове няма такъв удостоверяващ превозването на валяка. От ревизираното лице е обяснено, че закупените с фактурата влекач Ман, ремарке и платформа и валяк са транспортирани, като влекача е бил на собствен ход, за него е закачено ремаркето, а платформата и валяка върху ремаркето, на 27.02.2008г.. въпреки това няма съставен пътен лист от водача на влекача, доказващ твърденията на ЗЛ, няма и командировъчни заповеди, фактури за закупено гориво и др. Няма данни и в счетоводството на „Пома груп” ЕООД за включване в отчетната стойност на активите на направените транспортни разходи, които предвид разстоянието до Германия и обратно са значителни. Няма данни и от доставчика във връзка с предаването на активите, кога и къде е станало от кого и на кого са предадени.

С оглед на изложеното, органа по приходите е отказал данъчен кредит в размер на 48 000,00 лева и е установил резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 48 447,33 лева, от които внесени 447,33 лева. Върху невнесената сума в размер на 48 000,00 лева на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК е определена лихва в размер на 17 241,02 лева, изчислена за периода от 15.12.2007г. (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.09.2010г. (датата на издаване на ревизионния акт).

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл.68, ал.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3. осъществен от него внос; 4. изискуемия от него данък като платец по глава осма, като съгласно ал.2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС. В този момент възниква и задължение на доставчика да начисли ДДС.

Съгласно чл.25, ал.2 и ал.3 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в изрично предвидените в ал.3 случай. С оглед посочените разпоредби извършването на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникване и упражняване на право на данъчен кредит. Съгласно чл.6 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

За разлика от отменения ЗДДС, в действащия ЗДДС не е предвидено на датата на авансовото плащане да възниква данъчно събитие, но по силата на чл.25, ал.6 от ЗДДС, в редакцията му действала през процесния период данъка става изискуем и в този случай, т.е. за регистрираното лице възниква задължение да го начисли при получаване на плащането, преди да е прехвърлена собствеността. Ето защо, независимо, че закона не предава на авансовото плащане характер на данъчно събитие, нормата на чл.68 от ЗДДС предвижда данъчен кредит да се ползва и от лицето извършило плащане преди възникване на данъчно събитие, тъй като принципа е, че правото на данъчен кредит възниква в момента в който данъка стане изискуем.

В случая фактура № 37/29.11.2007г. е с предмет „Аванс по договор” с данъчна основа 240 000,00 лева и ДДС 48 000,00 лева като не е налице спор между страните, че на 29.11.2007г. „Пома груп” ЕООД е превела сумата от 288 000,00 лева по сметка на „Топ Транс” ООД в Инвестбанк. Ето защо, след като процесната фактура е за извършено авансово плащане, с оглед нормата на чл.25, ал.6 от ЗДДС е налице самостоятелно основание за възникване на данъчно събитие. Съгласно чл.72 от ЗДДС в редакцията към процесния момент, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода, поради което неоснователно е отказано правото на данъчен кредит по процесната фактура на „Пома груп” ЕООД и ревизионния акт в тази му част следва да бъде отменен.

През данъчен период 01.12.2007-31.12.2007г. е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издаден акт за извършени и приети СМР обр.19 № 3/10.12.2007г. за обект „Канализация с.Мъглен” по Договор № ОП-06-8/30.11.2006г., сключен с община Айтос на стойност 76 752,55 лева. Във връзка с този акт са издадени фактури № 125/08.01.2008г. с данъчна основа 45 292,62 лева и № 373/11.05.2008г. с данъчна основа в размер на 31 459,93 лева.

Органът по приходите е приел, че са извършени облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.9, ал.1 от същия, но не са издадени фактури във връзка с доставките, при възникване на данъчното събитие. Посочено е, че съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, а съгласно ал.2 данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл.25, ал.5 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал .2 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли – в конкретния случай това са датите на актове обр.19 за извършени и приети СМР. Предвид изложеното е направен извода, че на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, задълженото лице е следвало да издаде данъчен документ за процесните облагаеми доставки на строителни услуги, в който да посочи данъка общо в размер на 15 350,51 лева на отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за данъчния период в справката-декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи документа в дневника за продажби. На основание тези констатации за периода е доначислен ДДС в размер на 15 350,51 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършени строителни услуги.

В резултата на констатациите при ревизията е установен резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 32 162,29 лева, а не както е декларирано от дружеството-жалбоподател ДДС за възстановяване в размер на 47 512,80 лева.

В случая не е налице спор по така изложената фактическа обстановка.

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчните събития, а именно датите на подписване на акт обр.19 – 10.12.2007г..

Съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, жалбоподателят е следвало да издаде данъчна фактура за извършената от него доставка на услуга не по – късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, т.е. до 15.12.2007 г., тъй като данъчното събитие е настъпило на датата на която услугата е завършена, съобразно съставения акт обр.19, с оглед нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС. Дружеството-жалбоподател не е сторило това в законоустановения срок, а е издало данъчни фактури № 125/08.01.2008г. и № 373/11.05.2008г. поради което правилно през процесния период от органа по приходите е доначислил ДДС по извършените доставки на СМР. В резултат на изложеното правилно е променен декларирания от дружеството резултата за ЗДДС от ДДС за възстановяване в размер на 47 8512,80 лева на ДДС за възстановяване в размер на 32 162,29 лева. С оглед установения на дружеството ДДС за възстановяване, правилно не са определени и лихви за забава по отношение на доначисления ДДС, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК.

През данъчен период 01.01.2008-31.01.2008г. са издадени следните фактури във връзка с извършени СМР, съгласно актове обр.19 за извършени и приети СМР по Договори с Община Айтос за обекти „Канализация с.Мъглен”, „Канализация с.Карагеоргиево” и „Канализация с.Тополица”, описани в констатациите за м.09., м.10., м.12.2007г.:

-фактура № 125/08.01.2008г. с данъчна основа 45 292,62 лева и начислен ДДС 9 058,52 лева;

-фактура № 126/09.01.2008г. с данъчна основа 41 960,38 лева и начислен ДДС 8 392,08 лева;

-фактура № 127/09.01.2008г. с данъчна основа 66 666,67 лева и начислен ДДС 13 333,33 лева;

-фактура № 128/09.01.2008г. с данъчна основа 61 851,53 лева и начислен ДДС 12 370,31 лева;

По посочените фактури е начислен ДДС общо в размер на 43 154,24 лева.

Предвид констатациите за м.09., м.10., м.12.2007г. с начисления ДДС по тези фактури е намален начисления ДДС от ЗЛ за настоящия данъчен период. В резултат на извършеното намаление на начисления ДДС, за периода се установява резултата ДДС за възстановяване в размер на 21 938,83 лева, а не както е декларирало дружеството ДДС за внасяне в размер на 21 215,41 лева. На основание чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС, така установения при ревизията ДДС за възстановяване за текущия период, участва в процедура по приспадане възникнала през м.12.2007г.

Изложените от органа по приходите мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В случая след като тези фактури са издадени в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, а именно след изтичане на предвидения от законодателя 5 дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие, неправилно същите са включени в справката-декларация и дневниците за м.01.2008г., вместо в периодите на възникването на данъчните събития. Ето защо, след като с ревизионния акт те са включени при определяне на резултатите за м.09., м.10., м.12.2007г., правилно органа по приходите е намалил резултата за м.01.2008г., тъй като в противен случай би се стигнало до двойно отразяване на тези фактури – през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо.

За данъчен период 01.02.2008-29.02.2008г. в хода на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, изразяващи се в наличие на данни за укрити приходи във връзка с извършени строителни услуги по изграждане на жилищна сграда находяща се в гр.*** и в това, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Във връзка с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление изх.№ ИТ-00-8136/09.06.2010г. (л.589 от делото) и дружеството е известено, че основата за облагане с ДДС за периодите 01.02.2008г.-28.02.2008г. и 01.06.2009г.-30.06.2009г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.

В мотивите на ревизионния доклад е прието, че с нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство № 178, т.ІІІ, рег.№ 5207, дело 527/25.08.2006г. (л.1930 от делото), Р.В.Д. учредява в полза на „Пома груп” ЕООД право на строеж за изграждане и придобИ.е на собственост на конкретни обекти в предвидената за строителство жилищна града находяща се в гр.*** , срещу задължението дружеството със собствени средства, труд и материали да изгради предвидената по проект в имота жилищна сграда, със степен на завършеност и разпределение на обектите в същата при условията на договора. „Пома груп” ЕООД получава правото на строеж и собственост върху апартаменти № 4, 5, 6, 7, 8 и ателие № 5, а Р.Д. си запазва правото на строеж за изграждане и придобИ.е в собственост на офис, магазини № 1 и 2 и апартаменти № 1, 2 и 3. Съгласно цитирания нотариален акт „Пома груп” ЕООД се задължава да изпълни строителството на сградата съобразно утвърдените инвестиционни проекти, при посочена степен на завършеност.

На 30.08.2006г. между „Пома груп” ЕООД и А.И.П. /който е и представляващ „Пома груп” ЕООД/ и Д.И. П. /брат на А.И.П./ е сключен договор за прехвърляне на права и задължения по силата на който „Пома груп” ЕООД прехвърля всички свои права и задължения по договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство от 25.08.2006г., обективирани в нотариален акт № 178, т.ІІІ, рег.№ 5207, дело 527/25.08.2006г. Съгласно т.2 от договора „Прехвърлителя „Пома груп” ЕООД се задължава в срок до 3 месеца от подписване на този договор да прехвърли правото на строеж на получателите по цена, определена от лицензиран оценител”, а съгласно т.3 „Получателите се задължават да изпълнят всички задължения по договора за прехвърляне на правото на строеж срещу строителство, като от момента на подписване на този договор „Пома груп” ЕООД се освобождава изцяло от задълженията си по нот.акт № 178, т.ІІІ, рег.№ 5207, дело 527/25.08.2006г., като спрямо прехвърлителя на правото на строеж Р.В.Д. задължени лица са Получателите по този договор.”. Съгласно т.4 от договора „Получателите се задължават да изпълнят задълженията по нот.акт № 178, т.ІІІ, рег.№ 5207, дело 527/25.08.2006г., като изградят сградата, предмет на този нотариален акт, до степен на завършеност и предадат същата с Разрешение за ползване”.

В изпълнение на договореностите по т.2 от договора на 26.10.2006г. се прехвърлени правата на строеж на апартаменти № 4, 6, 7, 8 и ателие № 5, както следва:

- С нотариален акт № 24 , т.V, рег.№ 6902, дело 753 от 2006г., (л.520 от делото) „Пома груп” ЕООД продава на Д.И. П. право на строеж за изграждане и придобИ.е в собственост на апартамент № 6 на цена 26 000 лева;

- С нотариален акт № 25 , т.V, рег.№ 6804, дело 754 от 2006г., (л.522 от делото) „Пома груп” ЕООД продава на А.И.П. право на строеж за изграждане и придобИ.е в собственост на апартаменти № 4 и № 8 и ателие № 5 на цена 25 000 лева;

- С нотариален акт № 26 , т.V, рег.№ 6805, дело 755 от 2006г., (л.518 от делото) „Пома груп” ЕООД продава на А.И.П. право на строеж за изграждане и придобИ.е в собственост на апартамент № 7 на цена 29 000 лева.

Цената на продадените права на строеж са определени с Експертна оценка за определяне справедлива пазарна стойност на отстъпено право на строеж за обособени обекти от жилищна сграда, изготвена от „Финконсулт-Бургас” ООД.

При ревизията е установено, че гореописаните документи не са отразени в счетоводството на „Пома груп” ЕООД. Съгласно изискванията на счетоводното законодателство придобитото съгласно нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство № 178 от 25.08.2006г., вещно право на строеж е разход за придобИ.е на предстоящата да се построи сграда, тъй като същото е получено срещу поето задължение за изграждане на сградата. Необходимо е да се състави следната счетоводна статия във връзка с придобИ.ето му: Dt с-ка 609-други разходи/Kt с-ка 412-клиенти по аванси със стойността на правото на строеж за апартаменти № 4, 6, 7 и 8 и ателие № 5. Поради факта, че този вид сделка се третира като бартер, стойността на правото на строеж е равна на стойността на строителната услуга за построяване на сградата. Тъй като пет дни след сключване на нотариален акт № 178 от 25.08.2006г. е сключен Договор за прехвърляне на права и задължения, с който „Пома груп” ЕООД се освобождава от поетите задължения в полза на А. и Д. П.и и е извършена продажба на правото на строеж на апартаменти № 4, 6, 7 и 8 и ателие № 5, следва да се състави и счетоводна статия Dt с-ка 412-клиенти по аванси /Kt с-ка с 709-други приходи със същата стойност. В този смисъл размера на разхода за придобито право на строеж по нотариален акт № 178 от 25.08.2006г. е равен на размера от прихода от продажба на правото на строеж по цитираните 3 нотариални акта, като същата съгласно представената пазарна оценка е 80 000 лева. Видно от изложеното размера на неотчетените разходи и съответно приходи е еднакъв – 80 000 лева, поради което неосчетоводяването на същите не води до промяна на размера на финансовия резултат на ревизираното лице за 2006г.

На А.И.П. и Д.И. П. са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица изх.№ ИТ-00-5271#3/12.05.2010г. и изх.№ ИТ-00-5271#4/12.05.2010г.. В отговор са представени само копие от разрешение за строеж № П-149/13.09.2006г. издадено от Община Бургас в полза на „Пома груп” ЕООД и Р.В.Д. и обяснения съгласно които „сградата се строи по стопански начин, с труд на семейството и физически лица за различните дейности”, като „за закупените материали не са вземани фактури, а касовите бележки не се съхраняват.”.

Поради факта, че разрешение за строеж № П-149/13.09.2006г. е издадено от Община Бургас в полза на „Пома груп” ЕООД и Р.В.Д. и няма данни за извършена смяна на „Пома груп” ЕООД с физическите лица е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица изх.№ 92-04-240/12.05.2010г. (л.1856 от делото) до Община Бургас. В отговор е получено писмо с вх.№ 92-04-240/01.06.2010г. (л.1857 от делото) , към което са представени копия от разрешението за строеж, с щампа влязло в сила на 28.05.2006г. (л.1858 от делото), удостоверение № 145/15.06.2009г. за въвеждане в експлоатация на строежа (л.1859 от делото) и искане за регистриране на строеж четвърта категория вх.№ 70-П-241/09.06.2009г. (л.1860 от делото), с приложения към него.

След преглед на представените от Община Бургас документи е установено, че във всички тях, като възложител и строител е посочена „Пома груп” ЕООД, с изключение на протокола за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа обр.2 от 16.10.2006г. и акт за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството обр.10 от 25.11.2006г. в които като строител е посочена фирма ЕТ ”Тоди 97”. В тази връзка е извършен и запис в заповедта книга № 158/16.10.2006г. обр.4 относно промени настъпили по време на строителството, а именно „Считано от 25.11.2006г. се променя строителя от ЕТ ”Тоди 97” става „Пома груп” ЕООД, гр.Бургас. При смяната има извършени само изкопни работи”. В цитирания акт за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството обр.10 от 25.11.2006г. се установява че към този момент са „изпълнени само изкопни работи” и това, че „строителството не се преустановява, променя се само строителя”. Във всички останали актове, съставени във връзка със строителството, като възложител и строител е посочена „Пома груп” ЕООД. Договора за възлагане на строителен надзор е сключен на 12.10.2006г. между „Пома груп” ЕООД и „Карел консулт” ООД (л.1880 от делото). Акта за технически преглед на асансьор № 455/29.05.2009г. е съставен в присъствието на А. П., като представител на „Пома груп” ЕООД и Д. К. като представител на „Лифтком” ЕООД. Искането за регистриране на строеж четвърта категория вх.№ 70-П-241/09.06.2009г. е от името на А. П., като представител на „Пома груп” ЕООД.

С оглед на изложеното е направен извода, че строителството на жилищната сграда, без частта на изкопните работи е извършено от „Пома груп” ЕООД. Предвид факта че А. П. и Д. П. са собственици на правото на строеж на апартаменти № 4, 6, 7 и 8 и ателие № 5, по силата на представените нотариални актове, както и че са задължени да построят останалата част от жилищната сграда в полза на Р.В.Д. и че във всички строителни книжа, като строител е посочен „Пома груп” ЕООД е прието, че А. П. и Д. П. са възложили извършването на строителството на сградата на ”Пома груп” ЕООД. В същото време физическите лица в представените обяснения твърдят, че „сградата се строи по стопански начин, с труд на семейството и физически лица за различните дейности”, като „за закупените материали не са вземани фактури, а касовите бележки не се съхраняват.”. Освен това в счетоводството на „Пома груп” ЕООД липсват данни за начислени приходи или начислен ДДС във връзка с продажбата на строителни услуги в полза на физическите лица.

При направена справка в Служба по вписванията е установено, че физическите лица с нотариален акт № 95, т.І, рег.№ 1146, дело 84 от 26.02.2008г.(л.1892 от делото) са продали апартамент № 8 на А. Д. А., с нотариален акт от 22.07.2009г.(л.525 от делото) е продаден апартамент № 4 на Т.К.М. и с нотариален акт от 22.07.2009г. е продадено ателие № 5 на И. Г. К.. Апартамент № 8 съгласно представените от Община Бургас документи е построен до груп строеж.

Предвид изложеното, ревизиращия екип е приел, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК – данни за укрити приходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч. или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане във връзка с извършеното строителство на жилищната сграда.

В хода на ревизията е възложено извършване на експертиза за определяне пазарната цена на строителната услуга, като е изготвена експертна оценка на строителната услуга, без включено ДДС, както следва:

Апартамент № 4 – 34 618 лева;

Апартамент № 5 -15 741 лева;

Апартамент № 6 – 91 066 лева;

Апартамент № 7 – 102 663 лева;

Апартамент № 8 – 17 843 лева;

Офис – 17 064 лева;

Магазин № 1 – 27 915 лева;

Магазин № 2 27 746 лева;

Апартамент № 1 – 49 827 лева;

Апартамент № 2 – 50 077 лева;

Апартамент № - 50 134 лева

С оглед така определената пазарна цена на строителна услуга по изграждане на апартамент № 8, на етап груп строеж в размер на 17 843,00 лева, данъчната основа на извършените от „Пома груп” ЕООД доставки за текущия данъчен период в размер на 209 671,12 лева е завишена със 17 843,00 лева или същата се определя в размер на 227 514,12 лева. На основание чл.86 от ЗДДС, във връзка с чл.122, ал.1 от ДОПК дължимия данък е определен в размер на 41 934,20 лева или разлика в размер на 3 568,60 лева. С оглед на изложеното декларирания от дружеството ДДС за възстановяване 9 452,36 лева е променен на 5 883,76 лева, който участва в процедура по приспадане на ДДС за възстановяване възникнала м.12.2007г.

От жалбоподателя се правят възражения, че неправилно са установени тези задължения, тъй като се твърди, че дружеството не е извършвало въпросната строителна услуга. Твърди се, че поради грешка в счетоводството на „Пома груп” ЕООД са отразени някои фактури за материали на обща стойност 78 000 лева с включено ДДС, която грешка е следвало да се коригира от ревизиращите органи, чрез непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит, около 13 000 лева и начисляване на данък по ЗКПО за около 6 500 лева. Вместо това основавайки се на обстоятелството, че строителната документация е на името на „Пома груп” ЕООД и това, че дружеството е осчетоводило фактури свързани със строежа, макар и на ниска стойност е прието, че дружеството по възлагане от физическите лица е извършило СМР на въпросната сграда, но не е осчетоводило приходи и не е издавало фактури с начислен ДДС. Възразява се, че никога между дружеството и физическите лица не е сключван договор в писмена или устна форма за възлагане извършването на СМР на обекта, дружеството не е получавало възнаграждение за извършената услуга и не е изграждало със собствени средства въпросните обекти. Твърди се, че изграждането на обекта е извършено от физическите лица по стопански начин, те са декларирали придобитите имоти с декларация по чл.14 от ЗМДТ, а при продажбите са декларирали доходи в декларациите по чл.50 от ЗДДФЛ, поради което не са налице основания за прилагане на чл.122 от ДОПК и неправилно е начислен ДДС.

В хода на съдебното производство е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която е установило, че „Пома груп” ЕООД е приспаднал ДДС в общ размер на 11 353,85 лева, по фактури във връзка с извършване на строителството на сградата.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

С оглед на обстоятелството, че в цялата строителна документация на жилищната сграда, като строител е посочен „Пома груп” ЕООД и дружеството е отчитало частични разходи във връзка със строителството и е приспадало ДДС по издадените фактури, правилно от органа по приходите е прието, че в случая са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи и по отношение на извършените доставки на строителни услуги не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч.

След като в случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. С оглед така разменената доказателствена тежест, жалбоподателя следва да ангажира доказателства, които да оборят фактическите констатации на органа по приходите, което не е сторено в хода на съдебното производство. Налице са твърдения, че дружеството не е предоставяло строителната услуга, а строителството на жилищната сграда е извършено от физическите лица по стопански начин, но не се ангажират никакви доказателства в подкрепа на така изложените твърдения.

В случая, дружеството е вписано като възложител на строежа в издаденото разрешението за строеж и удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа, а те по своята същност са официални удостоверителни документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и като такива се ползват с обвързваща съда материална, доказателствена сила относно удостоверените в тях факти и обстоятелства.

Също така от името на дружеството е направено искането за регистриране на строеж, сключен е договора за възлагане на строителен надзор, подписан е акт за технически преглед на асансьора, подавани са декларации относно степента на завършеност на обекта и липсата на водени преписки в ДНСК, неговите структури по места, в Община Бургас и съдебни дела за отмяна на строителните книжа, тоест самото дружеството се е представяло, като възложител на строежа както в отношението си с държавните и общинските власти, така и в договорните си отношения с третите лица.

В случая дружеството е отчитало и разходи свързани със строителството, макар и с ниска стойност, като относно твърденията в жалбата, че това е в резултат на допусната грешка по делото не са ангажирани никакви доказателства.

С оглед на изложеното и след като се има в предвид, че „Пома груп” ЕООД и физическите лица А.И.П. и Д.И. П., са свързани лица, правилно от органа по приходите е прието, че дружеството е извършило доставка на строителни услуги, по изграждане на жилищната сграда, находяща се в гр.***, от които услуги не е декларирало приходи.

По отношение на пазарната цена на тези услуги в хода на ревизионното производство е възложено извършване на експертиза, като изготвена експертна оценка не е оспорена от жалбоподателя и по делото не се ангажират доказателства посредством които да се установи, че установената пазарна цена не е правилно определена, поради което настоящия съдебен състав я възприема и съобразно нея, правилно са установени задълженията на „Пома груп” ЕООД, за процесния период. Следва да се има в предвид, че след като продажбата на апартамент № 8 е извършена на 26.02.2008г., правилно органа по приходите е приел, че това е датата на настъпване на данъчното събитие, тъй като апартамента е продаден на груб строеж, като липсва поето задължение за неговото довършване.

С оглед на изложеното правилно от органа по приходите е доначислен ДДС през процесния период за извършената строителна услуга и е определен резултат на дружеството ДДС за възстановяване в размер на 5 883,76 лева, вместо декларирания ДДС за възстановяване в размер на 9 452,36 лева.

През данъчен период 01.05.2008-31.05.2008г. е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издаден акт за извършени и приети СМР обр.19 № 5/19.05.2008г. за обект „Канализация с.Карагеоргиево” по Договор № ОП-07-7/02.07.2007г., сключен с община Айтос на стойност 83 519,85 лева. Във връзка с този акт е издадена фактура № 193/25.08.2008г. с данъчна основа 16 853,50 лева, като допълнително е представена и данъчна фактура № 390/14.09.2010г. (л.582 от делото) с данъчна основа 66 666,35 лева.

Органът по приходите е приел, че са извършени облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.9, ал.1 от същия, но не са издадени фактури във връзка с доставките, при възникване на данъчното събитие. Прието е че на основание чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, а съгласно ал.5 на датата на възникване на данъчното събитие по ал.2 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Предвид изложеното е направен извода, че на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, задълженото лице е следвало да издаде данъчен документ за процесните облагаеми доставки на строителни услуги, в който да посочи данъка общо в размер на 16 703,97 лева на отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за данъчния период в справката-декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи документа в дневника за продажби. На основание тези констатации за периода е доначислен ДДС в размер на 16 703,97 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършени строителни услуги.

Дружеството е декларирало ДДС за внасяне в размер на 5536,51 лева, като в резултата на констатациите при ревизията е установен резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 22 240,48 лева.

В случая не е налице спор по така изложената фактическа обстановка, като от жалбоподателя не се оспорва, че определената лихва се дължи, но се правят възражения, че след като данъка е внесен по-късно не следва да се внася втори път. Тези възражения са направени в хода на административното обжалване, като от решаващия орган е прието, че фактурите са издадени след визирания в чл.113, ал.4 от ЗДДС срок, през невключени в обхвата на данъчната ревизия периоди от 01.01.2010г. до 30.09.2010г. и няма как да се вземат в предвид. Сочи се, че в друго ревизионно производство, което ще обхваща тези периоди органът по приходите ще следва да се съобрази с констатациите в настоящия ревизионен акт и съответно да намали данъчната основа на облагаемите доставки и начисления данък за тези периоди по фактури, издадени във връзка с посочените в ревизионния доклад актове обр.19.

Направените от жалбоподателя възражения са основателни.

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчните събития, а именно датите на подписване на акт обр.19 – 19.05.2008г..

В случая след като фактурите са издадени в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, а именно след изтичане на предвидения от законодателя 5 дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие, неправилно същите са включени в справката-декларация и дневниците за месеците когато са издадени, вместо в периодите на възникването на данъчните събития. По отношение на фактура № 193/25.08.2008г., след като с ревизионния акт тя е изключена, при определяне на резултатите за м.08.2008г., правилно органа по приходите е увеличил резултата за м.05.2008г., тъй като в противен случай би се стигнало до двойно отразяване на тези фактури – през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо.

Що се отнася до фактура № 390/14.09.2010г., издадена за част от сумата по съставения акт обр.19, не се спори между страните, че ДДС по тази фактура е отразен в дневника за продажби за м.09.2010г. и участва в резултата по СД за същия месец, макар и не през данъчния период в който е следвало това да стане с оглед нормата на чл.89, ал.1 от ЗДДС, поради което данъка не е дължим повторно. Обратното би означавало, да се дължи два пъти един и същ данък и да се чака евентуалното му бъдещо връщане, както е прието в решението на Директора на Дирекция „ОУИ”. Ето защо със сумата на ДДС по тази фактура, следва да бъдат намалени, установените на дружеството задължения по ЗДДС за данъчен период м.05.2008г..

С оглед на изложеното резултата на дружеството следва да бъде изменен, като се установят задължения в размер на 3370,70 лева ДДС по данъчна фактура № 193/25.08.2008г..

С решението на директора на Дирекция „ОУИ” са отменени установените на дружеството задължения за лихви, за процесния период, поради което същите не следва да се обсъждат.

През данъчен период 01.06.2008-31.06.2008г. на основание чл.68 от ЗДДС е упражнено правото на данъчен кредит в размер на 3 000,00 лева по фактура № 9/04.06.2008г. (л.2800 от делото) издадена от „Солак 1” ЕООД, с данъчна основа 15 000,00 лева и ДДС 3 000,00 лева, с предмет на доставката – кофа за багер.

Във връзка с доставката е извършена насрещна проверка на „Солак 1” ЕООД, за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-10/30.04.2010г. (л.2789 от делото). От дружеството са представения копия на фактурите, договор за покупко-продажба на строителна механизация от 08.05.2008г., приемо-предавателни протоколи, документ на немски език, копия от банкови извлечения за периода 02.07.2008г.-14.07.2008г., хронологична справка на с-ка 4532 в кореспонденция със с-ки 4101 и 7010 и писмени обяснения. Установено е, че фактурите са отразени в дневника за продажби и са подадени СД по ЗДДС за съответните периоди. Съгласно дадените от управителя писмени обяснения (л.2795 от делото) стоките са закупени от Германия и за продажбите е контактувал с управителя на „Пома груп” ЕООД, транспорта е за сметка на „Пома груп” ЕООД, платено е изцяло по банкова сметка. ***ите за багер на немски език с дата 12.05.2008г. и посочена цена 5 530 евро (10 815,74 лева).

От страна на „Пома груп” са представени същия договор, приемо-предавателни протоколи и банкови извлечения за извършени плащания. В счетоводството на „Пома груп” ЕООД е заведен един дълготраен актив „кофа за багер 04.06.2008г.” по с-ка 204-машини и съоръжения, с инвентарен № 45 в САП, въведен в експлоатация от 04.07.2008г. с годишна амортизационна норма 30 % и един дълготраен актив „кофа за багер 03.07.2008г.” по с-ка 204-машини и съоръжения, с инвентарен № 62 в САП, въведен в експлоатация от 03.08.2008г. с годишна амортизационна норма 30 %. Относно транспортирането на кофите за багер в представената от „Пома груп” ЕООД справка е посочено „МАН А7233КК с ремарке”, дата 22.02.2008г., а в колоната приложен транспортен документ е посочено „без регистр. и п.лист”. В приложените към справката копия на пътни листове няма такъв удостоверяващ превозването на каравана. Липсват документни доказващи извършването на транспорта – пътен лист, командировъчна заповед на шофьор, фактура за закупено гориво и др. Няма данни и в счетоводството на „Пома груп” ЕООД за включване в отчетната стойност на активите на направените транспортни разходи, които предвид разстоянието до Германия и обратно са значителни.

С оглед на изложеното е направен извода, че не е възможно безспорно да се докаже изходната точка, времето и начина на превозване на кофите до „Пома груп” ЕООД. Няма информация от доставчика във връзка с предаването на кофите, кога и къде е станало, от кого и на кого са предадени. Не става ясно как е станало плащането на кофите в Германия с оглед противоречивите обяснения на управителя. Допълнително е посочено, че от страна на доставчика няма приложена счетоводна справка на с-ка 304-стоки, от която да е видно заприхождаването на кофи за багер на посочената стойност и съответно за изписването на такива.

В случая неправилно органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит по процесната фактура.

По делото се съдържа договор за покупко-продажба на строителна механизация от 08.05.2008г. (л.2802 от делото), съгласно който „Солак 1” ЕООД продава на „Пома груп” ЕООД строителна механизация – 2 бр. кофа за багер, за сумата от по 15 000 лева. В договора е предвидено, че продавача се задължава да предаде кофите в срок до 15.07.2008г., като при предаването да се сключи приемо-предавателен протокол, като продажната цена ще се заплати разсрочено на вноски до 31.12.2008г.. В съответствие с така поетите задължения е съставен приемо-предавателен протокол от 04.06.2008г. (л.2804 от делото), съгласно който между страните по договора в гр.Бургас е предадена 1 бр.кофа за багер. На тази дата е издадена и процесната фактура № 9/04.06.2008г.. Не се спори между страните по делото, че тази фактура е надлежно осчетоводена както при доставчика и е начислен ДДС. Плащането по тази фактура е извършено по банков път на 14.07.2008г., тоест в срока предвиден в сключения между страните договор.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. В случая предмет на доставката е родово определена вещ „кофа за багер”, правото на собственост върху която се прехвърля с нейното предаване, за което е съставен приемо-предавателен протокол. Действително на датата на която е сключен договора за покупко-продажба между „Пома груп” ЕООД и „Солак 1” ЕООД, последното дружеството не е било собственик на стоките предмет на доставката, тъй като ги е закупило на 12.05.2008г., съгласно представения договор на немски език, но тъй като договора за продажба на строителна механизация не е формален, няма пречка правото на собственост да бъде придобито с предаването на стоката и издаването на съответната фактура. В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че стоката предмет на процесната доставка е надлежно отразена в амортизационния план на дружеството на датата на издаване на фактурата – 04.06.2008г.. Действително договора, фактурата и приемо-предавателния протокол са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експерти, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях. Ето защо към момента на издаване на процесната фактура 04.06.2008г., е налице данъчно събитие, неправилно е отказано правото на данъчен кредит по нея и ревизионния акт в тази му част следва да бъде отменен.

В случая не е налице и разминаване между стойността на стоката отразена в счетоводството на жалбоподателя и тази отразена в издадената фактура и макар и в хода на съдебното производство да е ангажирана съдебно-техническа експертиза за определяне пазарната стойност на стоката същата не следва да се обсъжда, тъй като не са налице предвидените от законодателя предпоставки при наличието на които данъчната основа да е пазарната цена на стоката.

През данъчен период 01.07.2008-31.07.2008г. на основание чл.68 от ЗДДС е упражнено правото на данъчен кредит в размер на 22 200,00 лева по фактури издадени от „Солак 1” ЕООД № 12/03.07.2008г.(л.2800 от делото) с данъчна основа 15 000,00 лева и ДДС 3 000,00 лева, с предмет на доставката – кофа за багер и № 13/07.07.2007г., с данъчна основа 80 000 лева и ДДС 16 000,00 лева, с предмет на доставката Форд Транзит и фактура издадена от „Р-2007” ЕООД № 39/25.07.2008г., с данъчна основа 16 000,00 лева и ДДС 3 200,00 лева и предмет на доставката – комисионна за продажба на недвижим имот.

Изложеното за предходния данъчен период се отнася и до отказаното право на данъчен кредит по издадена от „Солак 1” ЕООД данъчна фактура № 12/03.07.2008г.(л.2800 от делото) с данъчна основа 15 000,00 лева и ДДС 3 000,00 лева, с предмет на доставката – кофа за багер. В случая неправомерно е отказано правото на данъчен кредит, тъй като от събраните в хода на производството доказателства се установява извършването на процесната доставка. По делото се съдържа договор за покупко-продажба на строителна механизация от 08.05.2008г. (л.2802 от делото), съгласно който „Солак 1” ЕООД продава на „Пома груп” ЕООД строителна механизация – 2 бр. кофа за багер, за сумата от по 15 000 лева. В договора е предвидено, че продавача се задължава да предаде кофите в срок до 15.07.2008г., като при предаването да се сключи приемо-предавателен протокол, като продажната цена ще се заплати разсрочено на вноски до 31.12.2008г.. В съответствие с така поетите задължения е съставен приемо-предавателен протокол от 03.07.2008г. (л.2805 от делото), съгласно който между страните по договора в гр.Бургас е предадена 1 бр.кофа за багер. На тази дата е издадена и процесната фактура № 12/03.07.2008г. и не се спори между страните по делото, че тя е надлежно осчетоводена, като при доставчика е начислен и ДДС. Плащането по тази фактура е извършено по банков път на 14.07.2008г., тоест в срока предвиден в сключения между страните договор.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. В случая предмет на доставката е родово определена вещ „кофа за багер”, правото на собственост върху която се прехвърля с нейното предаване, за което е съставен приемо-предавателен протокол. Действително на датата на която е сключен договора за покупко-продажба между „Пома груп” ЕООД и „Солак 1” ЕООД, последното дружеството не е било собственик на стоките предмет на доставката, тъй като ги е закупило на 12.05.2008г., съгласно представения договор на немски език, но тъй като договора за продажба на строителна механизация не е формален няма пречка правото на собственост да бъде придобито с предаването на стоката и издаването на съответната фактура. В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че стоката предмет на процесната доставка е надлежно отразена в амортизационния план на дружеството на датата на издаване на фактурата – 03.07.2008г.. Действително договора, фактурата и приемо-предавателния протокол са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експерти, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях.

През периода е отказано правото на данъчен кредит и по отношение на издадена от „Солак 1” ЕООД данъчна фактура № 13/07.07.2007г. (л.2796 от делото) с данъчна основа 80 000 лева и ДДС 16 000,00 лева, с предмет на доставката Форд Транзит.

Изпратено е и искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица с изх.№ 92-04-240/16.03.2010г. (л.1672 от делото) до Областна дирекция „Полиция”, сектор „Пътна полиция-КАТ” гр.Бургас, с което е изискана информация за регистрираните МПС по партидата на „Пома груп” ЕООД. В отговор е получено писмо рег.№ РК-4579/19.04.2010г. (л.1673 от делото) с приложени към него копия на документи за придобИ.е на превозните средства, представени от дружеството при регистрацията. Същата информация е поискана и от Общинска дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” гр.Бургас и гр.Несебър с искане изх.№ 08-Б-29/16.03.2010г. (л.1737 от делото) и изх.№ 08-Б-29#4/31.05.2010г. (л.1840 от делото). В отговор са получени писма изх.№ 24-00-365/05.05.2010г. от Община Бургас (л.1738 от делото) и изх.№ 92-00-1022/22.06.2010г. от Община Несебър (л.1841 от делото). към писмата са приложени копия от декларации по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежавани пътни превозни средства, без леки автомобили, както и на приложени към тях документи за придобИ.е.

Посочено е, че при съпоставка на представените от ревизираното лице фактури и договори за доставка и тези получени от ОД „Полиция”, Община Бургас и Община Несебър се установява, че голяма част от представените от лицето фактури и договори се различават от тези представени от съответните държавни и общински органи. По отношение на процесната доставка е посочено, че от ревизираното лице са представените договор за доставка на товарни коли и камион от 01.07.2008г. (л.3650 от делото) с цена 80 000 лева без ДДС, а от съответните органи е представен договор за покупко-продажба на МПС от 07.07.2008г. (л.1702 от делото) с цена 9 600 лева и опростена фактура № 33/07.07.2008г. (л.1703 от делото). С оглед констатираните различия и поради това, че договора представен пред КАТ е с нотариална заверка на подписите, за разлика от този приложен в счетоводството е направен извода, че фактурите по които ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит са издадени без основание.

С оглед на изложеното е направен извода, че за фактурата е налице хипотеза на чл.70, ал.5 от ЗДДС – тя е издадена без основание и данъка по нея е начислен неправомерно, както и обстоятелствата на чл.68, ал.1, т.1 и чл.68, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.6 и чл.25 от ЗДДС – липса на реална доставка, поради което за „Пома груп” ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав:

Между „Пома груп” ЕООД и „Солак 1” ЕООД е сключен договор от 01.07.2008г. (л.2797 от делото) по силата на който „Солак 1” ЕООД продава на „Пома груп” ЕООД МПС Форд „Транзит”, шаси WFOLXL09736 за сумата от 80 000 лева, без ДДС. Видно от представената от ОД на МВР гр.Бургас информация автомобила е регистриран, като собственост на дружеството, въз основа на договора за покупко-продажба от 07.07.2008г. (л.1702 от делото) и фактура № 33/07.07.2008г. (л.1703 от делото), в който е посочена продажна цена 9 600 лева. За автомобила е издадено свидетелство за регистрация от 24.10.2008г. (л.3302 от делото).

В случая не е била налице регистрация на автомобила в страната, поради което съгласно чл.144 от ЗДвП, правото на собственост върху него се прехвърля с писмен договор, без да е необходима нотариална заверка на подписите. Тази форма за действително на договора е спазена, като писмения договор от 07.07.2008г. се съдържа в ревизионната преписка (л.1686 то делото). С оглед така представените договори за продажба на автомобила следва да се приеме, че „Пома груп” ЕООД действително е придобил правото на собственост върху него от „Солак 1” ЕООД.

Във връзка с доставката е извършена насрещна проверка на „Солак 1” ЕООД, за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-10/30.04.2010г. (л.2789 от делото). Този протокол е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и като такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. При проверката е установено, че дружеството е издало процесната фактура, тя е описана в дневника за продажби и включена в СД по ЗДДС за съответния период, прихода е начислен по сметка 7010 и ДДС е начислен по сметка 4532 за периода през който е издаден документа. Извършено е разплащане по банков път на 14.07.2008г.. Ето защо, следва да се приеме, че процесната фактура е надлежно осчетоводена, а ДДС начислен.

В случая е налице разминаване между стойността на автомобила отразена в счетоводството на жалбоподателя – 80 000,00 лева без ДДС и тази отразена в договора представен при регистрацията на автомобила – 9 600,00 лева.

За установяване на действителната пазарна цена в хода на съдебното производство е допусната единична съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е определило пазарна стойност на автомобила 13 310,00 лева без ДДС, а на монтираното оборудване 68 000,00 лева без ДДС или обща пазарна стойност към датата на придобИ.е 81 310,00 лева без ДДС (л.4367 от делото). По делото е допусната и тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която са определили пазарна стойност на автомобила 13 300,00 лева без ДДС (л.4508 от делото), като те не са определяли пазарна стойност на монтираното оборудване, поради липса на така поставен въпрос.

Настоящия съдебен състав, кредитира заключението на вещите лица, като компетентни и безпристрастни, като възприема определената от тройната експертиза пазарна стойност на автомобила в размер на 13 300,00 лева без ДДС, а относно стойността на монтираното оборудване възприема заключението по единичната експертиза в размер на 68 000,00 лева без ДДС. При изготвяне на своите заключения, вещите лица са извършили проучване на пазара на автомобили, като са ползвали оферти и фактури на доставчици, извършили са оглед на наличните при жалбоподателя ДМА и съобразно наличната документация за състоянието на тези активи при закупуването им са изготвили своето заключени. Така установената пазарна стойност в размер на 81 300,00 лева е малко по-висока от тази по издадената данъчна фактура – 80 000,00 лева, поради което на жалбоподателя следва да се признае право на данъчен кредит в пълен размер – 16 000,00 лева, съобразно издадената фактура.

С оглед на изложеното неправилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка и е отказал изцяло правото на данъчен кредит по издадената от „Солак 1” ЕООД данъчна фактура № 13/07.07.2007г. (л.2796 от делото) с данъчна основа 80 000 лева и ДДС 16 000,00 лева, с предмет на доставката Форд Транзит.

През периода е отказано правото на данъчен кредит и по отношение на издадена от „Р-2007” ООД данъчна фактура № 39/25.07.2008г. (л.2699 от делото), с данъчна основа 16 000,00 лева и ДДС 3 200,00 лева и предмет на доставката – комисионна за продажба на недвижим имот.

Във връзка с доставката е извършена насрещна проверка на „Р-2007” ООД, за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-9/10.06.2010г. (л.2687 от делото). След започната процедура по чл.32 от ДОПК на управителя на дружеството на 12.05.2010г. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (л.2728 от делото), като с куриерска пратка са получени копия от процесните фактури, договори за посредничество при сделки с недвижими имоти от 15.01.2008г. (л.2696 от делото) и 21.03.2008г. (л.2692 от делото), счетоводна справка с наименование „хронологични записвания ЖО2 към дата 31.12.2008г.” включваща с-ки 411, 703 и 4532 (л.2700 от делото), детайлна оборотна ведомост с натрупване с дата 31.12.2008г.(л.2706 от делото) и писмени обяснения от управителя на дружеството(л.2691 от делото). Съгласно писмените обяснения процесната фактура касае продажбата на апартаменти в с.Свети Влас, като в резултат на намерени клиенти от М. Н. А., не са представени други документи, като нотариален акт и търговска кореспонденция, които имат отношение за доказване наличието на фактурираните услуги. Не са представени документи доказващи, че дружеството разполага с необходимия потенциал за извършване на доставката. Не са представени платежни документи за извършени разплащания, като фактурите са отразени в дневниците за продажби и подадените СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. При извършените на дружеството ревизии са установени задължения в много големи размери, които не са внесени от фирмата.

Съгласно писмените обяснения от М. Н. А. управител на „Р-2007” ООД „ при осъществяване на търговската дейност с „Пома груп” ЕООД е контактувано с управителя му А. П.. Не знам и не помня по какъв начин е установен контакт с него. Договарянето е ставало в неговия офис, находящ се в гр.Бургас, ул.”Шейново”… Във връзка с изплатената комисионна, същата касае продажбата на апартаменти в с.Свети Влас, като резултат на намерени от мен клиенти за закупуване на апартаменти. По всички фактури е извършено плащане от „Пома груп” ЕООД към мен”.

При извършена проверка н Търговския регистър е установено, че за периода от регистрация на дружеството до 02.09.2008г. собственици са били Б.Л. Х. и Д. Р. Р., които са продали дяловете си на М.А.Ш. и М. Н. А.. В същото време още на 06.06.2008г. са сключени договор за продажба на дружествени дялове с който Б.Л. Х. продава дела си на М. Н. А. и договор за възлагане на управление, с който е възложено управлението на М. Н. А., като договорите са с нотариално заверени.

Договорите за посредничество при сделки с недвижими имоти от 15.01.2008г. и 21.03.2008г. са сключени с представителството на Д. Р. Р., а обясненията са дадени от М. Н. А. управител на „Р-2007” ЕООД, към момента на извършване на проверката.

На 12.04.2010г. в ТД на НАП е входирана молба вх.№ ИТ-00-4285/12.04.2010г. от М. Н. А., в която лицето твърди, че е „трайно инвалидизиран, изцяло неграмотен” и че „при прехвърляне на фирмата бях заблуден и не би бе обяснено, че става дума за подобни действия”. Ето защо е прието, че лицето М. Н. А. е в невъзможност да извърши всички договорени дейности – да направи проучване на пазара и предложи подходяща оферта за продажба на апартаменти в жилищна сграда „Влас-Юг”, намираща се в гр.Свети Влас, да осигури сключването на съответния предварителен договор, за покупко-продажба на обекта, като доведе клиенти в офиса на фирмата, така също да осигури подписване с купувача на договор за обслужване на комплекса в който се намира закупувания обект. Още повече, че „Р-2007” ООД не са представили предварителни договори за покупко-продажба, нотариални актове или търговска кореспонденция, от които да е видно извършването на съответните услуги.

С оглед на изложеното е направен извода, че по процесната фактура, няма реално извършена доставка. Налице е хипотезата по чл.70, ал.5 от ДОПК – фактурата е издадена без основание и данъка по нея е начислен неправомерно, както и обстоятелствата по чл.68, ал.1, т.1, във връзка с чл.6 и чл.25 от същия закон – липса на реална доставка, поради което за „Пома груп” ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура.

В сезиращата съда жалба се правят възражения по отношение на процесната доставка, че реално продажби на недвижими имоти в този период са извършени от дружеството, че е нормална търговска практика за оказаните услуги при посредничеството и намиране на клиенти да се изплащат комисионни възнаграждения.

Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. В закона няма легално определение на понятието “неправомерно начислен данък” по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. Законодателя е въвел като кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, поради което начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е “неправомерно” по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. В случая за да бъде признато право на данъчен кредит по този ред е необходимо да се изследва реалността на доставките по процесните фактури. Съгласно чл.9 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като съгласно чл.8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

На първо място в процесната фактура е посочен предмет на доставката „Комисионна за продажба на апартамент”, но от нея и представените от жалбоподателя и доставчика доказателства и писмени обяснения не се установява за продажбата на кой точно апартамент е заплатена тази комисионна, въз основа на който договор е сторено това, след като между страните са сключени два договора на 15.01.2008г. и на 21.03.2008г., кое е лицето което е закупило апартамент с посредничеството на „Р-2007” ООД и на коя дата и въз основа на кой нотариален акт е прехвърлено правото на собственост на това лице.

Въпреки изложеното с оглед идентичността между договорената в договор за посредничество от 15.01.2008г. цена и тази отразена в процесната фактурата, настоящия съдебен състав, приема, че той е приложим по отношение на процесната доставка. С този договор „Пома груп” ЕООД е възложило на „Р-2007” ООДУ, посредническа услуга, включваща проучване на пазара и предлагане на подходяща оферта за продажба на изрично изброени три апартаменти, по цени и при условия за плащане уточнени в приложение неразделна част от договорите, да осигури сключването на съответния предварителен договор за покупко-продажба на обект, като доведе клиента в офиса на фирмата и осигури подписването с купувача на договор за обслужване на комплекса, в който се намира закупувания обект. С оглед предмета на договора, доставчикът е поел множество задължения, като по делото липсват доказателства за тяхното изпълнение. Липсват доказателства за проучване на пазара, не са представени предложени от него оферти, сключени предварителни договори, както и договори за обслужване. С оглед неангажирането на доказателства установяващи изпълнението на поетите договорни задължения, правилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка. Също така, комисионното възнаграждение е определено в общ размер на 19 200,00 лева с ДДС за трите апартамент, като се дължи по банков път. За това възнаграждение е издадена процесната фактура, като по делото липсват доказателства за извършено разплащане.

От представените по делото доказателства, не се установява безспорно, че с посредничеството на „Р-2007” ООД са извършени продажби на апартаменти собственост на „Пома груп” ЕООД. По делото липсват доказателства за осъществена между дружествата кореспонденция, начина на свързването им, както и за водене на преговори в присъствието на посредника и за оказано от него съдействие за сключване на договорите, тоест за изпълнение на задълженията по договора за посредничество от страна на изпълнителя. Ето защо правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по издадената от „Р-2007” ООД данъчна фактура № 39/25.07.2008г. (л.2699 от делото), с данъчна основа 16 000,00 лева и ДДС 3 200,00 лева и предмет на доставката – комисионна за продажба на недвижим имот.

С оглед на изложеното за процесния данъчен период 01.07.2008-31.07.2008г., оспорения ревизионен акт следва да бъде изменен, като бъдат установени задължения на дружеството единствено в размер на 3 200 лева по издадена от „Р-2007” ООД данъчна фактура № 39/25.07.2008г., ведно със съответните лихви в размер на 826,91 лева, изчислена до датата на издаване на ревизионния акт

През данъчен период 01.08.2008-31.08.2008г. е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издаден акт за извършени и приети СМР обр.19 № 1/29.08.2008г. (л.2261 от делото), за обект „Допълнителни СМР на обект Канализация с.Мъглен – взривяване на скална маса” по Договор от 2007г.(л.2254 от делото), сключен с община Айтос на стойност 58 272,24 лева. Във връзка с този акт е издадена фактура № 212/29.09.2008г. (л.2260 от делото) с данъчна основа 46 617,79 лева.

Органът по приходите е приел, че е извършена облагаема доставка на услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.9, ал.1 от ЗДДС, но не е издадена фактури във връзка с доставката, при възникване на данъчното събитие. Данъчното събитие е възникнало на датата на съставяне на акт обр.19 за извършени и приети СМР – 29.08.2008г.. Предвид изложеното е направен извода, че на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, задълженото лице е следвало да издаде данъчен документ за процесната облагаема доставка на строителни услуги, да включи размера на данъка при определяне на резултата за данъчния период в справката-декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи документа в дневника за продажби. На основание тези констатации за периода е доначислен ДДС в размер на 11 654,45 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършени строителни услуги.

През процесния период във връзка с акт обр.19 № 5/19.05.2008г. за приети и извършени СМР на обект „Канализация с.Карагеоргиево” по договор с Община Айтос е издадена фактура № 193/25.08.2008г. с данъчна основа 16 853,50 лева и начислен ДДС 3 370,70 лева. С оглед на така установеното е намален начисления ДДС за м.08.2008г. със сумата от 3 370,70 лева.

В случая не е налице спор по така изложената фактическа обстановка.

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчното събитие, а именно датите на подписване на акт обр.19 – 29.08.2008г..

Съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, жалбоподателят е следвало да издаде данъчна фактура за извършената от него доставка на услуга не по – късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, т.е. до 03.09.2007 г., тъй като данъчното събитие е настъпило на датата на която услугата е завършена, съобразно съставения акт обр.19, съобразно нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС. Дружеството не е сторило това в законоустановения срок, а е издало данъчна фактура № 212/29.09.2008г. с данъчна основа 46 617,79 лева. Правилно органа по приходите е променил резултата за периода по ЗДДС, като е доначислил ДДС в размер на 11 654,45 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършената строителна услуга.

Що се отнася до данъчна фактура № 193/25.08.2008г. с данъчна основа 16 853,50 лева и начислен ДДС 3 370,70 лева, която е издадена в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, а именно след изтичане на предвидения от законодателя 5 дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие, в случая дата на съставяне на акт обр.19 № 5/19.05.2008г., неправилно същите са включени в справката-декларация и дневниците за м.08.2008г., вместо в периодите на възникването на данъчните събития. Ето защо, след като с ревизионния акт те са включени при определяне на резултатите за м.05.2007г., правилно органа по приходите е намалил резултата за м.08.2008г., тъй като в противен случай би се стигнало до двойно отразяване на тези фактури – през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо.

С оглед на изложеното, след като е налице по-късното начисляване на дължимия ДДС, вместо през месец август 2008г. ДДС, за невнесения в срок ДДС в размер на 8 283,75 лева (получен като разлика между неправилно начисленото ДДС през м.септември - 11 654,45 лева и доначисления от органа по приходите ДДС през месец май – 3 370,70 лева), правилно е определена лихва от органа по приходите в размер на 105,62 лева, изчислена за периода от 15.09.2008г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.10.2008г.(датата на която фактически е внесен).

През този период на основание чл.68 от ЗДДС е упражнено правото на данъчен кредит в общ размер на 46 792,00 лева по издадени от „Р-2007” ЕООД данъчни фактури № 48/29.08.2008г., с данъчна основа 170 000,00 лева и ДДС в размер на 34 000,00 лева, с предмет на доставката – аванс за строителна механизация и № 47/02.08.2008г. с данъчна основа 63 960,00 лева и ДДС 12 792,00 лева, с предмет на доставката – комисионна за продажба на недвижим имот.

По отношение на данъчна фактура № 47/02.08.2008г. с данъчна основа 63 960,00 лева и ДДС 12 792,00 лева, с предмет на доставката – комисионна за продажба на недвижим имот, органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит на основанията посочени в предходния данъчен период по отношение на другата издадена от същото дружество данъчна фактура № 39/25.07.2008г., с аналогичен предмет.

В случая правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по данъчна фактура № 47/02.08.2008г. с данъчна основа 63 960,00 лева и ДДС 12 792,00 лева, с предмет на доставката – комисионна за продажба на недвижим имот.

Въпреки изложеното с оглед идентичността между договорената в договор за посредничество от 21.03.2008г. цена и тази отразена в процесната фактурата, настоящия съдебен състав, приема, че той е приложим по отношение на процесната доставка. С този договор „Пома груп” ЕООД е възложило на „Р-2007” ООД, посредническа услуга, включваща проучване на пазара и предлагане на подходяща оферта за продажба на изрично изброени дванадесет апартамента, по цени и при условия за плащане уточнени в приложение неразделна част от договорите, да осигури сключването на съответния предварителен договор за покупко-продажба на обект, като доведе клиента в офиса на фирмата и осигури подписването с купувача на договор за обслужване на комплекса, в който се намира закупувания обект.

Видно от така изложеното, във връзка с договорената посредническа услуга доставчика е поел множество задължения, като по делото липсват доказателства за тяхното изпълнение. Липсват доказателства за проучване на пазара, не са представени предложени от него оферти, сключени предварителни договори, както и договори за обслужване. С оглед неангажирането на доказателства установяващи изпълнението на поетите договорни задължения, правилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка. Също така, комисионното възнаграждение е определено в общ размер на 76 752,00 лева с ДДС за всички дванадесет апартамента, като се дължи по банков път, за нето е издадена процесната фактура, като по делото липсват доказателства за извършено разплащане.

През този период е отказано правото на данъчен кредит и по издадена от „Р-2007” ЕООД данъчна фактура № 48/29.08.2008г., с данъчна основа 170 000,00 лева и ДДС в размер на 34 000,00 лева, с предмет на доставката – аванс за строителна механизация.

Във връзка с доставката е извършена насрещна проверка на „Р-2007” ООД, за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-9/10.06.2010г. (л.2687 от делото). След започната процедура по чл.32 от ДОПК на управителя на дружеството на 12.05.2010г. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (л.2728 от делото), като с куриерска пратка са получени копия от процесните фактури, договори за доставка на машини и съоръжения от 01.12.2008г. и от 01.09.2008г., копия от приемо-предавателни протоколи от 10.03.2009г. и от 30.10.2008г., копие от международна товарителница с обявен превозвач „Перчемлиев” ЕООД за 2х Rutelplalle и Форд Транзит, счетоводна справка с наименование „хронологични записвания ЖО2 към дата 31.12.2008г.” включваща с-ки 411, 703 и 4532 (л.2700 от делото), детайлна оборотна ведомост с натрупване с дата 31.12.2008г.(л.2706 от делото), копия от 9 броя документи съставени на немски език и писмени обяснения от управителя на дружеството(л.2691 от делото). Не са представени писмени обяснения относно предаването на стоките – имената на лицата и длъжност във фирмата, както и информация къде е ставало предаването/получаването на стоките съответно при товаренето/разтоварването за лицата които са го извършили. Не са представени платежни документи за извършени разплащания, като фактурите са отразени в дневниците за продажби и подадените СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. При извършените на дружеството ревизии са установени задължения в много големи размери, които не са внесени от фирмата.

Съгласно писмените обяснения от М. Н. А. управител на „Р-2007” ООД, „При осъществяване на търговската дейност с „Пома груп” ЕООД е контактувано с управителя му А. П.. Не знам и не помня по какъв начин е установен контакт с него. Договарянето е ставало в неговия офис, находящ се в гр.Бургас, ул.”Шейново”. стоките от чужбина са закупувани по интернет. Плащането е по банка, а транспорта е организиран и осъществен от „Пома груп” ЕООД, за което представям и ЧМР.”

От органа по приходите е прието, че представения договор за доставка на машини и съоръжения е сключен на 01.09.2008г., докато фактура № 48 с предмет „аванс за доставка на ДМА” е издадена на 29.08.2008г., тоест преди да е договорена доставката. Машините са предадени на 30.10.2008г., съгласно представения приемо-предавателен протокол, а в същото време от доставчика са дадени обяснения и са представени ЧМР, съгласно които стоките са получени на 01.12.2008г.. В същото време няма приложена счетоводна справка на с-ка 304-стоки, от която да е видно заприхождаването на тези стоки и съответно тяхното изписване.

От страна на „Пома груп” във връзка с ИПДПОЗЛ изх.№ ИТ-00-5271/31.03.2010г. (л.2971 от делото) са представени същите договори и приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения за извършени разплащания по банков път по фактура № 48 – 204 000,00 лева на 29.08.2008г., по фактура № 58 – три броя платежни документа общо за 78 000 лева и по фактура № 61 – 360 000,00 лева на 15.12.2008г.

С оглед на изложеното е направен извода, че датата на получаване на машините и съоръженията е 01.12.2008г., а приемо-предавателните протоколи са съставени на 30.10.2008г. и 10.03.2009г.. Няма информация от доставчика относно предаването на стоките – къде, кога и от кого е станало. От представените документи на немски език не би могло да се разбере както точно е закупено. Липсват представени доказателства за заприхождаване, съответно изписване на стоките от страна на доставчика. Общата стойност на закупените стоки по документи е в размер на 54 298 евро /106 197,66 лева/, а са продадени на обща стойност 585 600,00 лева с ДДС, тоест стойността е завишена десетократно, при положение и че транспорта е поет от „Пома груп” ЕООД. Допълнително е и обстоятелството, че на 12.04.2010г. в ТД на НАП е входирана молба вх.№ ИТ-00-4285/12.04.2010г. от М. Н. А., подробно описана при извършената насрещна проверка на ЕТ „Астория-ТП-69-М. А.”, на която фирма лицето е също представляващи управител. В същата се твърди, че е „трайно инвалидизиран, изцяло неграмотен” и че „при прехвърляне на фирмата бях заблуден и не би бе обяснено, че става дума за подобни действия”.

С оглед на изложеното е отказано правото на данъчен кредит по издадената от „Р-2007” ЕООД данъчна фактура № 48/29.08.2008г., с данъчна основа 170 000,00 лева и ДДС в размер на 34 000,00 лева, с предмет на доставката – аванс за строителна механизация.

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав.

В случая фактура № 48/29.08.2008г. е с предмет „аванс за строителна механизация” с данъчна основа 170 000,00 лева и ДДС 34 000,00 лева като не е налице спор между страните, че на 29.08.2008г. „Пома груп” ЕООД е превела сумата от 204 000,00 лева по сметка на „Р-2007” ООД. Ето защо, след като процесната фактура е за извършено авансово плащане, с оглед нормата на чл.25, ал.6 от ЗДДС е налице самостоятелно основание за възникване правото на данъчен кредит. Съгласно чл.72 от ЗДДС в редакцията към процесния момент, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода, поради което неоснователно е отказано правото на данъчен кредит по процесната фактура на „Пома груп” ЕООД.

С оглед на изложеното, оспорения ревизионен акт следва да бъде изменен, като за данъчен период 01.08.2008-31.08.2008г., бъдат установени задължения на дружеството в общ размер на 21 075,75 лева, от които 8 283,75 лева получени като разлика между неправилно начисленото ДДС през м.септември - 11 654,45 лева и доначисления от органа по приходите ДДС през месец май – 3 370,70 лева) и 12 792,00 лева, по издадена от „Р-2007” ООД данъчна фактура № 47/02.08.2008г..

За невнесения ДДС в срока по чл.89, ал.1 от ЗДДС, следва да се определи лихва в обща размер на 3 243,37 лева, от които 105,62 лева, изчислена върху сумата от 8 283,75 лева за периода от 15.09.2008г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.10.2008г.(датата на която фактически е внесен) и 3 137,75 лева изчислена за периода от 15.09.2008г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.09.2010г.(датата на издаване на ревизионния акт).

През данъчен период 01.09.2008-30.09.2008г. е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издаден акт за извършени и приети СМР обр.19 № 1/09.09.2008г. за обект „Канализация с.Тополица” по Договор с община Айтос на стойност 101 446,63 лева. Във връзка с този акт е издадена фактура № 220/01.10.2008г. с данъчна основа 81 157,33 лева, като допълнително е представена и данъчна фактура № 396/14.09.2010г. (л.588 от делото) с данъчна основа 20 289,30 лева.

Органът по приходите е приел, че са извършени облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.9, ал.1 от същия, но не са издадени фактури във връзка с доставките, при възникване на данъчното събитие. Посочено е, че конкретния случай датата на данъчното събитие съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, на която данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли е датата на акт обр.19 за извършени и приети СМР – 01.10.2008г.. На основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, задълженото лице е следвало да издаде данъчен документ за процесните облагаеми доставки на строителни услуги, да включи размера на данъка при определяне на резултата за данъчния период в справката-декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи документа в дневника за продажби. На основание тези констатации за периода е доначислен ДДС в размер на 20 289,33 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършените строителни услуги.

През процесния период във връзка с акт обр.19 № 1/29.08.2008г. за приети и извършени СМР на обект „Допълнителни СМР на обект Канализация с.Мъглен – взривяване на скална маса” по Договор от 2007г.(л.2254 от делото), сключен с община Айтос на стойност 58 272,24 лева е издадена фактура № 212/29.09.2008г. (л.2260 от делото) с данъчна основа 46 617,79 лева и начислен ДДС 9 323,56 лева. С оглед на така установеното е намален начисления ДДС за м.09.2008г. със сумата от 9 323,56 лева.

В случая не е налице спор по изложената фактическа обстановка, като от жалбоподателя не се оспорва, че определената лихва се дължи, но се правят възражения, че след като данъка е внесен по-късно не следва да се внася втори път. Тези възражения са направени в хода на административното обжалване, като от решаващия орган е прието, че фактурите са издадени след визирания в чл.113, ал.4 от ЗДДС срок, през невключени в обхвата на данъчната ревизия периоди от 01.01.2010г. до 30.09.2010г. и няма как да се вземат в предвид. Сочи се, че в друго ревизионно производство, което ще обхваща тези периоди органът по приходите ще следва да се съобрази с констатациите в настоящия ревизионен акт и съответно да намали данъчната основа на облагаемите доставки и начисления данък за тези периоди по фактури, издадени във връзка с посочените в ревизионния доклад актове обр.19.

Направените от жалбоподателя възражения са основателни.

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчното събитие, а именно датите на подписване на акт обр.19 – 09.09.2008г..

В случая след като фактурите са издадени в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, а именно след изтичане на предвидения от законодателя 5 дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие, неправилно същите са включени в справката-декларация и дневниците за месеците когато са издадени, вместо в периодите на възникването на данъчните събития. По отношение на фактура № 220/01.10.2008г., след като с ревизионния акт е изключена при определяне на резултатите за м.10.2008г., правилно органа по приходите е увеличил резултата за м.09.2008г., тъй като в противен случай би се стигнало до двойно отразяване на тези фактури – през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо.

Що се отнася до фактура № 396/14.09.2010г., издадена за част от сумата по съставения акт обр.19, не се спори между страните, че ДДС по тази фактура е отразен в дневника за продажби за м.09.2010г. и участва в резултата по СД за същия месец, макар и не през данъчния период в който е следвало това да стане с оглед нормата на чл.89, ал.1 от ЗДДС, поради което същия не е дължим повторно. Обратното би означавало, да се дължи два пъти един и същ данък и да се чака евентуалното му бъдещо връщане, както е прието в решението на Директора на Дирекция „ОУИ”. Ето защо със сумата на ДДС по тази фактура, следва да бъдат намалени установените на дружеството задължения по ЗДДС за данъчен период м.09.2008г..

С оглед на изложеното резултата на дружеството следва да бъде изменен, като се приеме, че ДДС в размер на 4 057,86 лева по данъчна фактура № 396/14.09.2010г., не е дължим, като се определят задължения в размер на 6 907,91 лева, получен като разлика между начисления с данъчна фактура № 22/01.10.2008г. ДДС в размер на 16 231,47 лева и неправилно начисления ДДС с фактура № 212/23.09.2008г. ДДС в размер на 9 323,56 лева.

В случая, след като е налице по-късното начисляване на дължимия ДДС, вместо през месец септември 2008г., правилно е определена лихва в общ размер на 1 036,01 лева. Тази лихва е изчислена, като за невнесения ДДС в размер на 6 907,91 лева (получен като разлика между начисления с данъчна фактура № 22/01.10.2008г. ДДС в размер на 16 231,47 лева и неправилно начисления ДДС с фактура № 212/23.09.2008г. ДДС в размер на 9 323,56 лева), правилно е определена лихва от органа по приходите в размер на 92,40 лева, изчислена за периода от 15.10.2008г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.11.2008г.(датата на която фактически е внесен). По отношение на сумата от 4 057,86 лева, по данъчна фактура № 396/14.09.2010г., правилно е определена лихва в размер на 943,41 лева изчислена за периода от 15.09.2008г.(дата на която е бил дължим ДДС) до 14.09.2010г. (датата на издаване на ревизионния акт).

През данъчен период 01.10.2008-31.10.2008г. е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издаден акт за извършени и приети СМР обр.19 № 2/22.10.2007г. за обект „Канализация с.Тополица” по Договор с община Айтос е издадена данъчна фактура № 220/01.10.2008г. с данъчна основа 81 157,23 лева и начислен ДДС 16 231,47 лева. Част от стойността на тази фактура в размер на 16 666,10 лева е относно описаните в акт обр.19 № 2/22.10.2007г. извършени строителни услуги, а останалата част в размер на 64 491,23 лева е относно друг издаден за този обект акт обр.19 № 1/09.09.2008г.

Органа по приходите е приел, че предвид констатациите при ревизията за данъчни периоди м.10.2007г. и м.09.2008г. с начисления ДДС в размер на 16 231,47 лева по фактура № 220/01.10.2008г. следва да се намали начисления ДДС на „Пома груп” ЕООД за настоящия период.

Изложените от органа по приходите мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В случая след като тези фактури са издадени в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, а именно след изтичане на предвидения от законодателя 5 дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие, неправилно същите са включени в справката-декларация и дневниците за м.10.2008г., вместо в периодите на възникването на данъчните събития. Ето защо, след като с ревизионния акт те са включени при определяне на резултатите за м.10.2007г. и м.09.2008г., правилно органа по приходите е намалил резултата за м.10.2008г. със сумата от 16 231,47 лева по данъчна фактура № 220/01.10.2008г., тъй като в противен случай би се стигнало до двойно отразяване на тези фактури – през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо.

През този период на основание чл.68 от ЗДДС е упражнено правото на данъчен кредит в размер на 13 000,00 лева по издадени от „Р-2007” ЕООД данъчна фактура № 58/30.10.2008г. (л.2710 от делото), с данъчна основа 65 000,00 лева и ДДС в размер на 13 000,00 лева, с предмет на доставката – строителна механизация.

Във връзка с доставката е извършена насрещна проверка на „Р-2007” ООД, за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-9/10.06.2010г. (л.2687 от делото). След започната процедура по чл.32 от ДОПК на управителя на дружеството на 12.05.2010г. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (л.2728 от делото), като с куриерска пратка са получени копия от процесните фактури, договори за доставка на машини и съоръжения от 01.12.2008г. и от 01.09.2008г., копия от приемо-предавателни протоколи от 10.03.2009г. и от 30.10.2008г., копие от международна товарителница с обявен превозвач „Перчемлиев” ЕООД за 2х Rutelplalle и Форд Транзит, счетоводна справка с наименование „хронологични записвания ЖО2 към дата 31.12.2008г.” включваща с-ки 411, 703 и 4532 (л.2700 от делото), детайлна оборотна ведомост с натрупване с дата 31.12.2008г. (л.2706 от делото), копия от 9 броя документи съставени на немски език и писмени обяснения от управителя на дружеството (л.2691 от делото). Не са представени писмени обяснения относно предаването на стоките – имената на лицата и длъжност във фирмата, както и информация къде е ставало предаването/получаването на стоките съответно при товаренето/разтоварването за лицата които са го извършили. Не са представени платежни документи за извършени разплащания, като фактурите са отразени в дневниците за продажби и подадените СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. При извършените на дружеството ревизии са установени задължения в много големи размери, които не са внесени от фирмата.

Съгласно писмените обяснения от М. Н. А. управител на „Р-2007” ООД „При осъществяване на търговската дейност с „Пома груп” ЕООД е контактувано с управителя му А. П.. Не знам и не помня по какъв начин е установен контакт с него. Договарянето е ставало в неговия офис, находящ се в гр.Бургас, ул.”Шейново”. стоките от чужбина са закупувани по интернет. Плащането е по банка, а транспорта е организиран и осъществен от „Пома груп” ЕООД, за което представям и ЧМР.”

С оглед на изложеното е прието, че датата на получаване на машините и съоръженията е 01.12.2008г., а приемо-предавателните протоколи са съставени на 30.10.2008г. и 10.03.2009г.. Няма информация от доставчика относно предаването на стоките – къде, кога и от кого е станало. От представените документи на немски език не би могло да се разбере какво точно е закупено. Липсват представени доказателства за заприхождаване, съответно изписване на стоките от страна на доставчика. Общата стойност на закупените стоки по документи е в размер на 54 298 евро /106 197,66 лева/, а са продадени на обща стойност 585 600,00 лева с ДДС, тоест стойността е завишена десетократно, при положение и че транспорта е поет от „Пома груп” ЕООД. Допълнително е и обстоятелството, че на 12.04.2010г. в ТД на НАП е входирана молба вх.№ ИТ-00-4285/12.04.2010г. от М. Н. А., подробно описана при извършената насрещна проверка на ЕТ „Астория-ТП-69-М. А.”, на която фирма лицето е също представляващи управител. В същата се твърди, че е „трайно инвалидизиран, изцяло неграмотен” и че „при прехвърляне на фирмата бях заблуден и не ми бе обяснено, че става дума за подобни действия”.

Изводите на органа по приходите се споделят от настоящия съдебен състав.

Процесната фактура № 58/30.10.2008г.(л.2710 от делото) е издадена от доставчика „Р-2007” ООД и е с предмет доставка по договор 235 000,00 лева, от която сума е приспаднат аванс в размер на 170 000,00 лева и е посочена данъчна основана 65 000,00 лева и ДДС 13 000 лева. Съгласно договор за доставка на машини и съоръжения от 01.09.2008г. (л.2711 от делото) „Р-2007” ООД се е задължило да достави на „Пома груп” ЕООД описани машини и съоръжения, на обща стойност 235 000,00 лева без ДДС. В договора изрично е посочено, че изпълнителя се задължава да достави съоръженията в срок до 30.11.2008г.. На 30.10.2008г. е издадена процесната фактура и е подписан приемо-предавателен протокол към договора за доставка от 01.09.2009г. (л.2713 от делото).

В случая от представените в хода на ревизионното производство доказателства не се установява към момента на издаване на процесната фактура - 30.10.2008г., доставчика „Р-2007” ООД, да е бил собственик на стоката предмет на доставката. В хода на ревизионното производство са представени писмени обяснения от доставчика и ЧМР, съгласно които стоките са получени на 01.12.2008г., тоест няма как те да са били предадени в гр.Бургас на 30.10.2008г., когато е посочено в представения приемо-предавателен протокол. Също така по делото липсват доказателства „Р-2007” ЕООД да е отразило в счетоводството си придобИ.ето на стоките предмет на процесната доставка и да се е разпоредило с тях, т.е. не се установява тези стоки нито да са заприходени като закупени, нито е изписани като продадени. Представени са документи на немски език, но в тях липсват данни посредством които да се индивидуализира така закупената строителна техника, поради което не би могло да се установи нейната идентичност с тази посочена, като доставена на „Пома груп” ЕООД.

С оглед така събраните в хода на производството писмени доказателства и дадените от доставчика обяснения следва да се приеме, че в случая „Р-2007” ООД не е придобило правото на собственост по отношение на стоката предмет на доставката. След като „Р-2007” ООД не е придобила правото на собственост по отношение на стоките предмет на процесните доставка, няма как в последствие да е прехвърлила и правото на собственост на дружеството-жалбоподател и правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по издадената фактура.

Твърденията на жалбоподателя, че действително е придобил правото на собственост по отношение на стоките, не биха могли да доведат до извод различен от изложения, тъй като по делото няма спор, че дружеството е придобило правото на собственост по отношение на тази стока, но от събраните доказателства не се установява безспорно, че това право е прехвърлено и придобито от „Р-2007” ООД. Ето защо, жалбата на „Пома груп” ЕООД по отношение на процесната доставка е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение в тази и част.

През данъчен период 01.11.2008-30.11.2008г. е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издадени актове за извършени и приети СМР обр.19 № 3/14.11.2008г. за обект „Канализация с.Карагеоргиево” по Договор с община Айтос на стойност 148 526,78 лева и № 3/24.11.2008г. за обект „Канализация с.Мъглен ІІ етап” по Договор с община Айтос на стойност 198 111,63 лева. Във връзка с тези актове са издадени фактури № 250/05.12.2008г. с данъчна основа 81 860,13 лева и ДДС 16 372,02 лева – за първия акт, № 262/08.01.2009г. с данъчна основа 69 840,31 лева и ДДС 13 968,06 лева, № 372/11.05.2010г. с данъчна основа 44 936,65 лева и ДДС 8 987,33 лева и фактура № 374/28.05.2010г. с данъчна основа 0,33 лева и начислен ДДС в размер на 0,07 лева – за втория акт. Допълнително са представени данъчна фактура № 391/14.09.2010г., на стойност 66 666,65 лева (л.583 от делото) по първия акт обр.19 и № 387/14.09.2010г., на стойност 83 334,32 лева по втория акт обр.19.

Органът по приходите е приел, че са извършени облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.9, ал.1 от същия, но не са издадени фактури във връзка с доставките, при възникване на данъчното събитие. Посочено е, че конкретния случай датата на данъчното събитие съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, на която данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли е датата на акт обр.19 за извършени и приети СМР – 14 и 24.11.2008г.. На основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, задълженото лице е следвало да издаде данъчен документ за процесните облагаеми доставки на строителни услуги, да включи размера на данъка при определяне на резултата за данъчния период в справката-декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи документа в дневника за продажби. На основание тези констатации за периода е доначислен ДДС в размер на 69 327,68 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършените строителни услуги.

В случая не е налице спор по така изложената фактическа обстановка, като от жалбоподателя не се оспорва, че така определената лихва се дължи, но се правят възражения, че след като данъка е внесен по-късно не следва да се внася втори път. Тези възражения са направени в хода на административното обжалване, като от решаващия орган е прието, че фактурите са издадени след визирания в чл.113, ал.4 от ЗДДС срок, през невключени в обхвата на данъчната ревизия периоди от 01.01.2010г. до 30.09.2010г. и няма как да се вземат в предвид. Сочи се, че в друго ревизионно производство, което ще обхваща тези периоди органът по приходите ще следва да се съобрази с констатациите в настоящия ревизионен акт и съответно да намали данъчната основа на облагаемите доставки и начисления данък за тези периоди по фактури, издадени във връзка с посочените в ревизионния доклад актове обр.19.

Направените от жалбоподателя възражения са основателни.

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчното събитие, а именно датите на подписване на акт обр.19 – 14 и 24.11.2008г..

Съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, жалбоподателят е следвало да издаде данъчна фактура за извършената от него доставка на услуга не по – късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, т.е. до 19 и 29.11.2008 г., тъй като данъчното събитие е настъпило на датата на която услугата е завършена, съобразно съставения акт обр.19, с оглед нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС. Дружеството не е сторило това в законоустановения срок, а е издало данъчни фактури № 250/05.12.2008г., № 262/08.01.2009г., № 372/11.05.2010г., № 374/28.05.2010г., № 387/14.09.2010г. и 391/14.09.2010г.. Правилно органа по приходите е променил резултатите по периода по ЗДДС, като е доначислил ДДС в размер на 69 327,68 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършени строителни услуги.

В случая след като фактурите са издадени в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, а именно след изтичане на предвидения от законодателя 5 дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие, неправилно същите са включени в справката-декларация и дневниците за месеците когато са издадени, вместо в периодите на възникването на данъчните събития. По отношение на фактури 250/05.12.2008г. и № 262/08.01.2009г., след като с ревизионния акт те са изключени при определяне на резултатите за м.12.2008г. и м.01.2009г., правилно органа по приходите е увеличил резултата за м.11.2008г., тъй като в противен случай би се стигнало до двойно отразяване на тези фактури – през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо.

Що се отнася до фактури № 372/11.05.2010г., № 374/28.05.2010г., № 387/14.09.2010г. и 391/14.09.2010г., издадени за част от сумите по съставените актове обр.19, не се спори между страните, че ДДС по тези фактури е отразен в дневника за продажби за м.05.2010г. и м.09.2010г., участва в резултата по СД за същите месеци, макар и не през данъчния период в който е следвало това да стане с оглед нормата на чл.89, ал.1 от ЗДДС, поради което същия не е дължим повторно. Обратното би означавало, да се дължи два пъти един и същ данък и да се чака евентуалното му бъдещо връщане, както е прието в решението на Директора на Дирекция „ОУИ”. Ето защо със сумите на ДДС по тези фактури, следва да бъдат намалени установените на дружеството задължения по ЗДДС за данъчен период м.11.2008г..

С оглед на изложеното резултата на дружеството следва да бъде изменен, като се приеме, че ДДС в общ размер на 38 987,59 лева по данъчни фактури № 372/11.05.2010г., № 374/28.05.2010г., № 387/14.09.2010г. и 391/14.09.2010г., не е дължим, като се определят задължения в размер на 30 340,09 лева, по данъчни фактури № 250/05.12.2008г. и № 262/08.01.2009г..

С оглед по- късното начисляване и внасяне на дължимия ДДС, вместо през месец ноември 2008г., ДДС е начислен през месеците декември 2008г., януари 2009г., май 2010г. и м.09.2010г. за невнесения в срок, по чл.89, ал.1 от ЗДДС, ДДС правилно е определена лихва от органа по приходите в общ размер на 8 303,50 лева.

Лихвата по отношение на сумата от 16 372,03 лева, за която е издадена данъчна фактура през м.декември 2008г. в размер на 218,51 лева правилно е изчислена за периода от 15.12.2008г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.01.2009г.(датата на която фактически данъка е внесен).

Лихвата по отношение на сумата от 13 968,06 лева, за която е издадена данъчна фактура през м.януари 2009г. в размер на 362,10 лева правилно е изчислена за периода от 15.12.2008г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.02.2009г.(датата на която фактически данъка е внесен).

Лихвата по отношение на сумата от 8 987,40 лева, за която са издадени данъчни фактури през м.май 2010г. в размер на 1 541,61 лева изчислена за периода от 15.12.2008г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 15.05.2010г.(датата на която фактически данъка е внесен).

Лихвата по отношение на сумата от 30 000,19 лева, за която са издадени данъчни фактури през м.септември 2010г. е в размер на 6 181,28 лева, изчислена за периода от 15.12.2008г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.09.2010г.(датата на която е издаден ревизионния акт).

През този период на дружеството-жалбоподател е отказано правото на данъчен кредит в размер на 54 680,00 лева, по данъчни фактури издадени „Валя и Алекс” ЕООД - № 8/30.11.2008г. с данъчна основа 97 800,00 лева и ДДС 19 560,00 лева за закупен камион Хюндай; № 9/30.11.2008г. с данъчна основа 59 300,00 лева и ДДС 11 860,00 лева за закупен автомобил Рено Меган; № 10/30.11.2008г. с данъчна основа 58 600,00 лева и ДДС 11 720,00 лева за закупен автомобил Пежо Партнер и № 11/30.11.2008г. с данъчна основа 57 700,00 лева и ДДС 11 540,00 лева за закупен автомобил Тойота Корола.

Изпратено е и искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица с изх.№ 92-04-240/16.03.2010г. (л.1672 от делото) до Областна дирекция „Полиция”, сектор „Пътна полиция-КАТ” гр.Бургас, с което е изискана информация за регистрираните МПС по партидата на „Пома груп” ЕООД. В отговор е получено писмо рег.№ РК-4579/19.04.2010г. (л.1673 от делото) с приложени към него копия на документи за придобИ.е на превозните средства, представени от дружеството при регистрацията. Същата информация е поискана и от Общинска дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” гр.Бургас и гр.Несебър с искане изх.№ 08-Б-29/16.03.2010г. (л.1737 от делото) и изх.№ 08-Б-29#4/31.05.2010г. (л.1840 от делото). В отговор са получени писма изх.№ 24-00-365/05.05.2010г. от Община Бургас (л.1738 от делото) и изх.№ 92-00-1022/22.06.2010г. от Община Несебър (л.1841 от делото). към писмата са приложени копия от декларации по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежавани пътни превозни средства, без леки автомобили, както и на приложени към тях документи за придобИ.е.

С оглед на изложеното е направен извода, че за фактурите е налице хипотеза на чл.70, ал.5 от ЗДДС – те са издадени без основание и данъка по тях е начислен неправомерно, както и обстоятелствата на чл.68, ал.1, т.1 и чл.68, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.6 и чл.25 от ЗДДС – липса на реални доставки, поради което за „Пома груп” ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав:

По отношение на процесните фактури е сключен договор за доставка на коли от 30.09.2008г. (л.3087 от делото) по силата на който „Валя и Алекс” ЕООД се е задължил да достави на „Пома груп” ЕООД в срок до 31.12.2008г. товарни автомобили Рено Меган за сумата от 59 300 лева, Пежо Партнер за сумата от 58 600 лева, Тойота Корола за сумата от 57 700 лева и Камион Хюндай за сумата от 97 800 лева. Съгласно договори за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 30.11.2008г. (л.1712, 1714, 1716 и 1718 от делото) „Пома груп” ЕООД е закупил от „Валя и Алекс” ЕООД, посочените МПС за сумата в общ размер на 25 000 лева, като видно от представената от ОД на МВР гр.Бургас информация автомобилите са регистрирани, като собственост на дружеството, въз основа на тези договори за покупко-продажба и за тях са издадени свидетелства за регистрация на 11.12.2008г. (л.3090, 3093, 3096 и 3126 от делото от 17.07.2007г. (л.3432 от делото). В случая е спазена предвидената в чл.144 от ЗДвП форма за действителност на договора за продажба на МПС, поради което следва да се приеме, че „Пома груп” ЕООД действително е придобил правото на собственост върху автомобилите от „Валя и Алекс” ЕООД. Също така видно от основното заключение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, по процесните фактури е извършено безкасово плащане.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Следва да се има в предвид и че стоката предмет на процесните доставки е надлежно отразена в счетоводството на дружеството по сметка 205-транспортни средства, като са заведени в САП, като въведени в експлоатация на 01.02.2009г., съответно на 09.02.2009г.. Действително договора и фактурата са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и със заключенията по допуснатите по делото съдебни експертизи и свидетелските показания на разпитаните свидетел, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях.

В случая е налице и разминаване между стойността на закупения камион Хюндай автомобила отразена в счетоводството на жалбоподателя – 97 800,00 лева без ДДС и тази отразена в договора представен при регистрацията на автомобила – 5 000,00 лева.

За установяване на действителната пазарна цена в хода на съдебното производство е допусната единична съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е определило пазарна стойност на автомобила 5 740,00 лева без ДДС, а на монтираното оборудване 88 565,00 лева без ДДС или обща пазарна стойност към датата на придобИ.е 94 305,00 лева без ДДС (л.4373 от делото). По делото е допусната и тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която са определили пазарна стойност на автомобила 5 100,00 лева без ДДС (л.4511 от делото), като те не са определяли пазарна стойност на монтираното оборудване, поради липса на така поставен въпрос.

Настоящия съдебен състав, по изложените за предходните периоди мотиви кредитира заключението на вещите лица, като възприема определената от тройната експертиза пазарна стойност на автомобила в размер на 5 100,00 лева без ДДС, а относно стойността на монтираното оборудване възприема заключението по единичната експертиза в размер на 88 565,00 лева без ДДС. С оглед така установената пазарна стойност в размер на 93 665,00 лева, на жалбоподателя следва да се признае право на данъчен кредит в размер на 18 733,00 лева.

С оглед на изложеното неправилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка и е отказал изцяло правото на данъчен кредит по издадената от „Валя и Алекс” ЕООД данъчна фактура № 8/30.11.2008г. с данъчна основа 97 800,00 лева и ДДС 19 560,00 лева за закупен камион Хюндай. Правото на данъчен кредит следва да бъде признато в размер на 18 733,00 лева и бъде отказано в размер на 827,00 лева, представляващо разликата между ДДС по издадената фактура и действителната пазарна стойност на стоката предмет на доставка. По отношение на така отказаното право на данъчен кредит в размер на 827,00 лева, следва да бъдат определени и лихви в размер на 170,39 лева изчислени до датата на издаване на ревизионния акт.

Налице е и разминаване между стойността на закупеното Рено Меган отразена в счетоводството на жалбоподателя – 59 300,00 лева без ДДС и тази отразена в договора представен при регистрацията на автомобила – 5 000,00 лева. За установяване на действителната пазарна цена в хода на съдебното производство е допусната единична съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е определило пазарна стойност на автомобила 11 735,00 лева без ДДС (л.4374 от делото). По делото е допусната и тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която са определили пазарна стойност на автомобила 12 360,00 лева без ДДС (л.4511 от делото). По изложените за предходните периоди мотиви следва да се кредитира заключението на вещите лица по тройната експертиза, съобразно която пазарна стойност на автомобила е в размер на 12 360,00 лева без ДДС и на жалбоподателя следва да се признае право на данъчен кредит в размер на 2 472,00 лева.

С оглед на изложеното неправилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка и е отказал изцяло правото на данъчен кредит по издадената от „Валя и Алекс” ЕООД данъчна фактура № 9/30.11.2008г. с данъчна основа 59 300,00 лева и ДДС 11 860,00 лева за закупен автомобил Рено Меган. Правото на данъчен кредит следва да бъде признато в размер на 2 472,00 лева и бъде отказано в размер на 9 388,00 лева, представляващо разликата между ДДС по издадената фактура и действителната пазарна стойност на стоката предмет на доставка. По отношение на така отказаното право на данъчен кредит в размер на 9 388,00 лева, следва да бъдат определени и лихви в размер на 1934,34 лева изчислени до датата на издаване на ревизионния акт.

Налице е и разминаване между стойността на закупеното Пежо Партнер отразена в счетоводството на жалбоподателя – 58 600,00 лева без ДДС и тази отразена в договора представен при регистрацията на автомобила – 10 000,00 лева. За установяване на действителната пазарна цена в хода на съдебното производство е допусната единична съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е определило пазарна стойност на автомобила 16 050,00 лева без ДДС, а на монтираното оборудване 39 235,00 лева без ДДС или обща пазарна стойност към датата на придобИ.е 55 285,00 лева без ДДС (л.4374 от делото). По делото е допусната и тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която са определили пазарна стойност на автомобила 16 050,00 лева без ДДС (л.4511-4512 от делото), като те не са определяли пазарна стойност на монтираното оборудване, поради липса на така поставен въпрос. По изложените за предходните периоди мотиви следва да се кредитира заключението на вещите лица, съобразно която пазарна стойност на автомобила с оборудването е в размер на 55 285,00 лева без ДДС и на жалбоподателя следва да се признае право на данъчен кредит в размер на 11 057,00 лева.

С оглед на изложеното неправилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка и е отказал изцяло правото на данъчен кредит по издадената от „Валя и Алекс” ЕООД данъчна фактура № 10/30.11.2008г. с данъчна основа 58 600,00 лева и ДДС 11 720,00 лева за закупен автомобил Пежо Партнер. Правото на данъчен кредит следва да бъде признато в размер на 11 057,00 лева и бъде отказано в размер на 663,00 лева, представляващо разликата между ДДС по издадената фактура и действителната пазарна стойност на стоката предмет на доставка. По отношение на така отказаното право на данъчен кредит в размер на 663,00 лева, следва да бъдат определени и лихви в размер на 136,61 лева изчислени до датата на издаване на ревизионния акт.

Налице е и разминаване между стойността на закупеното Тойота Корола отразена в счетоводството на жалбоподателя – 57 700,00 лева без ДДС и тази отразена в договора представен при регистрацията на автомобила – 5 000,00 лева. За установяване на действителната пазарна цена в хода на съдебното производство е допусната единична съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е определило пазарна стойност на автомобила 8 460,00 лева без ДДС, а на монтираното оборудване 52 940,00 лева без ДДС или обща пазарна стойност към датата на придобИ.е 61 400,00 лева без ДДС (л.4374-4375 от делото). По делото е допусната и тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която са определили пазарна стойност на автомобила 8 460,00 лева без ДДС (л.4512 от делото), като те не са определяли пазарна стойност на монтираното оборудване, поради липса на така поставен въпрос. По изложените за предходните периоди мотиви следва да се кредитира заключението на вещите лица, съобразно която пазарна стойност на автомобила с оборудването е в размер на 61 400,00 лева без ДДС и тя е по-висока от тази по издадената данъчна фактура, поради което на жалбоподателя следва да се признае право на данъчен кредит в пълен размер – 11 540,00 лева.

По изложените мотиви за настоящия данъчен период, ревизионния акт следва да бъде изменен, като се установят задължения на дружеството в размер на 41 218,00 лева, ведно с лихви в размер на 10 544,84 лева, изчислени до датата на издаване на ревизионния акт.

През данъчен период 01.12.2008-31.12.2008г. е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издадени актове за извършени и приети СМР обр.19 № 2/12.12.2008г. за обект „Външен водопровод с.Драганово” по Договор № 92-0-105/17.10.2008г. с община Бургас на стойност 208 053,72 лева и № 2/12.12.2008г.(л.2004 от делото) за обект „Допълнителни СМР за Канализация с.Равадиново” по Договор № 533/03.12.2008г. с община Созопол (л.1985 от делото) на стойност 373 973,50 лева.

Във връзка с тези актове са издадени фактури № 271/02.02.2009г. с данъчна основа 94 039,29 лева и ДДС 18 807,86 лева и № 350/05.02.2010г. с данъчна основа 114 014,41 лева и начислен ДДС 22 802,88 лева – за първия акт и № 265/07.01.2009г. с данъчна основа 249 160,86 лева и ДДС 49 832,17 лева и № 369/12.04.2010г. с данъчна основа 124 812,64 лева и ДДС 24 962,53 лева – за втория акт.

Органът по приходите е приел, че са извършени облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.9, ал.1 от същия, но не са издадени фактури във връзка с доставките, при възникване на данъчното събитие. Посочено е, че конкретния случай датата на данъчното събитие съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, на която данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли е датата на акт обр.19 за извършени и приети СМР – 12.12.2008г.. На основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, задълженото лице е следвало да издаде данъчен документ за процесните облагаеми доставки на строителни услуги, да включи размера на данъка при определяне на резултата за данъчния период в справката-декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи документа в дневника за продажби. На основание тези констатации за периода е доначислен ДДС в размер на 116 405,44 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършените строителни услуги.

През процесния период във връзка с акт обр.19 № 3/14.11.2008г. за приети и извършени СМР на обект „Канализация с.Карагеоргиево” по Договор с община Айтос е издадена фактура № 250/05.12.2008г. с данъчна основа 81 860,13 лева и начислен ДДС 16 372,03 лева. С оглед на така установеното е намален начисления ДДС за м.12.2008г. със сумата от 16 372,03 лева.

Направените от жалбоподателя възражения са основателни.

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчното събитие, а именно датите на подписване на акт обр.19 – 12.12.2008г..

Съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, жалбоподателят е следвало да издаде данъчна фактура за извършената от него доставка на услуга не по – късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, т.е. до 17.12.2008 г., тъй като данъчното събитие е настъпило на датата на която услугата е завършена, съобразно съставения акт обр.19, с оглед нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС. Дружеството не е сторило това в законоустановения срок, а е издало данъчни фактури № 271/02.02.2009г., № 350/05.02.2010г., № 265/07.01.2009г. и № 369/12.04.2010г.. Правилно органа по приходите е променил резултатите по периода по ЗДДС, като е доначислил ДДС в размер на 116 405,44 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършени строителни услуги.

В случая след като фактурите са издадени в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, а именно след изтичане на предвидения от законодателя 5 дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие, неправилно същите са включени в справката-декларация и дневниците за месеците когато са издадени, вместо в периодите на възникването на данъчните събития. По отношение на фактурите № 271/02.02.2009г. и № 265/07.01.2009г., след като с ревизионния акт те са изключени при определяне на резултатите за м.01 и м.02.2009г., правилно органа по приходите е увеличил резултата за м.12.2008г., тъй като в противен случай би се стигнало до двойно отразяване на тези фактури – през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо.

Що се отнася до фактурите № 350/05.02.2010г. и № 369/12.04.2010г., издадени за част от сумите по издадените актове обр.19, не се спори между страните, че ДДС по тези фактури е отразен в дневника за продажби за м.02. и м.04.2010г. и участва в резултата по СД за същите месеци, макар и не през данъчния период в който е следвало това да стане с оглед нормата на чл.89, ал.1 от ЗДДС, поради което същия не е дължим повторно. Обратното би означавало, да се дължи два пъти един и същ данък и да се чака евентуалното му бъдещо връщане, както е прието в решението на Директора на Дирекция „ОУИ”. Ето защо със сумите на ДДС по тези фактури, следва да бъдат намалени установените на дружеството задължения по ЗДДС за данъчен период м.12.2008г..

С оглед на изложеното резултата на дружеството следва да бъде изменен, като се приеме, че ДДС в общ размер на 47 765,41 лева по данъчни фактури № 350/05.02.2010г. и № 369/12.04.2010г. не е дължим, като се определят задължения в размер на 68 640,03 лева, по данъчни фактури № 271/02.02.2009г. и № 265/07.01.2009г..

С оглед по-късното начисляване на дължимия ДДС, вместо през месец декември 2008г., ДДС е начислен през месеците януари и февруари 2009г. и февруари и април 2010г. за невнесения в срока по чл.89, ал.1 от ЗДДС, ДДС правилно е определена лихва от органа по приходите в общ размер на 7 832,86 лева.

Лихвата по отношение на сумата от 2 435,83 лева (представляваща разликата между сумата от 18 807,86 лева - ДДС по данъчна фактура № 271/02.02.2009г. и сумата от 16 372,03 лева - ДДС по данъчна фактура № 250/05.12.2008г., с което е намален резултата за периода) е в размер на 56,60 лева, изчислена за периода от 15.01.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.03.2009г. (датата на която е подадена справка-декларация по ЗДДС в която е включена фактура № 271/02.02.2009г.).

Лихвата по отношение на сумата от 22 802,88 лева, за която е издадена данъчна фактура № 350/05.02.2010г. е в размер на 3 207,67 лева, изчислена за периода от 15.01.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.03.2009г. (датата на която е подадена справка-декларация по ЗДДС в която е включена фактура № 350/05.02.2010г.).

Лихвата по отношение на сумата от 49 832,17 лева, за която е издадена данъчна фактура № 265/07.01.2009г. е в размер на 626,74 лева изчислена за периода от 15.01.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.02.2009г. (датата на която фактически данъка е внесен).

Лихвата по отношение на сумата от 24 962,53 лева, за която е издадена данъчна фактура № 369/12.04.2010г. в размер на 3 941,85 лева правилно е изчислена за периода от 15.01.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.05.2010г.( датата на която е подадена справка-декларация по ЗДДС в която е включена фактура № 369/12.04.2010г.).

През този период на основание чл.68 от ЗДДС е упражнено правото на данъчен кредит в размер на 60 000,00 лева по издадена от „Р-2007” ЕООД данъчна фактура № 61/18.12.2008г.(л.2715 от делото), с данъчна основа 300 000,00 лева и ДДС в размер на 60 000,00 лева, с предмет на доставката – аванс по договор.

Във връзка с доставката е извършена насрещна проверка на „Р-2007” ООД, за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-9/10.06.2010г. (л.2687 от делото). След започната процедура по чл.32 от ДОПК на управителя на дружеството на 12.05.2010г. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (л.2728 от делото), като с куриерска пратка са получени копия от процесните фактури, договори за доставка на машини и съоръжения от 01.12.2008г. и от 01.09.2008г., копия от приемо-предавателни протоколи от 10.03.2009г. и от 30.10.2008г., копие от международна товарителница с обявен превозвач „Перчемлиев” ЕООД за 2х Rutelplalle и Форд Транзит, счетоводна справка с наименование „хронологични записвания ЖО2 към дата 31.12.2008г.” включваща с-ки 411, 703 и 4532 (л.2700 от делото), детайлна оборотна ведомост с натрупване с дата 31.12.2008г.(л.2706 от делото), копия от 9 броя документи съставени на немски език и писмени обяснения от управителя на дружеството(л.2691 от делото). Не са представени писмени обяснения относно предаването на стоките – имената на лицата и длъжност във фирмата, както и информация къде е ставало предаването/получаването на стоките съответно при товаренето/разтоварването за лицата които са го извършили. Не са представени платежни документи за извършени разплащания, като фактурите са отразени в дневниците за продажби и подадените СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. При извършените на дружеството ревизии са установени задължения в много големи размери, които не са внесени от фирмата.

Съгласно писмените обяснения от М. Н. А. управител на „Р-2007” ООД „ при осъществяване на търговската дейност с „Пома груп” ЕООД е контактувано с управителя му А. П.. Не знам и не помня по какъв начин е установен контакт с него. Договарянето е ставало в неговия офис, находящ се в гр.Бургас, ул.”Шейново”. стоките от чужбина са закупувани по интернет. Плащането е по банка, а транспорта е организиран и осъществен от „Пома груп” ЕООД, за което представям и ЧМР.”

С оглед на изложеното са направени следните изводи:

В случая датата на получаване на машините и съоръженията е 01.12.2008г., а приемо-предавателните протоколи са съставени на 30.10.2008г. и 10.03.2009г.. Няма информация от доставчика относно предаването на стоките – къде, кога и от кого е станало. От представените документи на немски език не би могло да се разбере както точно е закупено. Липсват представени доказателства за заприхождаване, съответно изписване на стоките от страна на доставчика. Общата стойност на закупените стоки по документи е в размер на 54 298 евро /106 197,66 лева/, а са продадени на обща стойност 585 600,00 лева с ДДС, тоест стойността е завишена десетократно, при положение и че транспорта е поет от „Пома груп” ЕООД.

Допълнително е и обстоятелството, че на 12.04.2010г. в ТД на НАП е входирана молба вх.№ ИТ-00-4285/12.04.2010г. от М. Н. А., подробно описана при извършената насрещна проверка на ЕТ „Астория-ТП-69-М. А.”, на която фирма лицето е също представляващи управител. В същата се твърди, че е „трайно инвалидизиран, изцяло неграмотен” и че „при прехвърляне на фирмата бях заблуден и не би бе обяснено, че става дума за подобни действия”.

С оглед на изложеното е отказано правото на данъчен кредит по издадената от „Р-2007” ЕООД данъчна фактура 61/18.12.2008г.(л.2715 от делото), с данъчна основа 300 000,00 лева и ДДС в размер на 60 000,00 лева, с предмет на доставката – аванс по договор.

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав.

В случая фактура 61/18.12.2008г. е с предмет „аванс по договор” с данъчна основа 300 000,00 лева и ДДС 60 000,00 лева като не е налице спор между страните, че на 15.12.2008г. „Пома груп” ЕООД е превела сумата от 360 000,00 лева по сметка на „Р-2007” ООД. Ето защо, след като процесната фактура е за извършено авансово плащане, с оглед нормата на чл.25, ал.6 от ЗДДС е налице самостоятелно основание за възникване на данъчно събитие. Съгласно чл.72 от ЗДДС в редакцията към процесния момент, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода, поради което неоснователно е отказано правото на данъчен кредит по процесната фактура на „Пома груп” ЕООД.

С оглед на изложеното, оспорения ревизионен акт следва да бъде изменен, като за данъчен период 01.12.2008-31.12.2008г., бъдат установени задължения на дружеството в общ размер на главницата 68 640,03 лева и лихви в размер на 7 832,86 лева.

През данъчен период 01.01.2009-31.01.2009г. са издадени фактури № 262/08.01.2009г. с данъчна основа 69 840,31 лева и начислен ДДС 13 968,06 лева и № 265/07.01.2009г. с данъчна основана 249 160,86 лева и начислен ДДС 49 832,17 лева.

Предвид констатациите за м.11 и м.12.2008г. с начисления ДДС по тези фактури в общ размер на 63 800,23 лева е намален начисления ДДС от ЗЛ за настоящия данъчен период.

Изложените от органа по приходите мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В случая след като тези фактури са издадени в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, а именно след изтичане на предвидения от законодателя 5 дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие, неправилно същите са включени в справката-декларация и дневниците за м.01.2009г., вместо в периодите на възникването на данъчните събития. Ето защо, след като с ревизионния акт те са включени при определяне на резултатите за м.11 и м.12.2008г., правилно органа по приходите е намалил резултата за м.01.2009г., тъй като в противен случай би се стигнало до двойно отразяване на тези фактури – през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо.

През този период на дружеството-жалбоподател е отказано правото на данъчен кредит в размер на 18 000,00 лева, по издадена от „Валя и Алекс” ЕООД данъчна фактура № 19/30.01.2009г.(л.2589 от делото) с данъчна основа 90 000,00 лева и ДДС 18 000,00 лева за закупена каравана Хоби 12А

По отношение на доставките е извършена насрещна проверка на „Серафимстрой” ЕООД, като правоприемник на „Валя и Алекс” ЕООД, за която проверка съставен съответния протокол № 0225-01-01-1000003-19/30.04.2010г. (л.2564 от делото). Искането е връчено на пълномощник на управителя на дружеството, след като е започната процедура по реда на чл.32 от ДОПК за неговото връчване. На 27.04.2010г. чрез експресна поща от Бургас са получени част от изисканите документи – копия от издадените фактури, договори за покупко-продажба и приемо-предавателни протоколи към тях, платежни документи, оборотна ведомост, дневник на с-ка 4532, 8 броя съставени на немски език документи относно произхода на стоката и писмени обяснения от управителя на дружеството. Съгласно писмените обяснения контактувано е с А. П. – управител на „Пома груп” ЕООД, плащането е по сметка, а транспорта за сметка на купувача. Стоките са закупени от Германия и Холандия, като всички автомобили и ремаркета-работилници са били специализирани за извършване на някаква специфична дейност. Стоките в чужбина са плащани в брой и по сметка, а в България само по сметка. Няма приложена счетоводна справка на с-ка 304-стоки, от която да е видно заприхождаването и изписването на стоките

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав:

По отношение на процесната доставка за която е издадена от „Валя и Алекс” ЕООД данъчна фактура № 19/30.01.2009г. (л.2589 от делото) с данъчна основа 90 000,00 лева и ДДС в размер на 18 000,00 лева, с предмет на доставката „Оборудван фургон работилница” с посочен номер на шаси, между „Пома груп” ЕООД и „Валя и Алекс” ЕООД е сключен договор за доставка на товарни коли и камиони от 28.01.2009г. (л.2627 от делото). По силата на този договор „Валя и Алекс” ЕООД се задължава да достави на „Пома груп” ЕООД, фургон-работилница на колела, оборудван напълно за регистрация в КАТ и обзаведен с места за сядане и кухненски бокс, за сумата от 90 000,00 лева

Видно от представената от ОД на МВР гр.Бургас информация фургон с номер на рама идентичен с този посочен в данъчна фактура № 19/30.01.2009г. е регистрирано, като собственост на дружеството на 09.02.2009г., въз основа на договор за покупко-продажба от 30.01.2009г., данъчна фактура № 33/30.01.2009г. и документи на немски език (л.1709-1711 от делото). В случая не е била налице регистрация на ремаркето в страната, като при извършената насрещна проверка на доставчика са представени документите на немски език, който са представени и пред КАТ, при регистрацията. С оглед липсата на регистрация в Република България, съгласно чл.144 от ЗДвП, правото на собственост върху фургона се прехвърля с писмен договор, без да е необходима нотариална заверка на подписите. Тази форма за действително на договора е спазена, като по делото се съдържа писмен договор от 30.01.2009г., поради което следва да се приеме, че „Пома груп” ЕООД действително е придобил правото на собственост върху фургона от „Валя и Алекс” ЕООД.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Към датата на която е сключен договора за покупко-продажба между „Пома груп” ЕООД и „Валя и Алекс” ЕООД, последното дружеството е било собственик на ремаркето предмет на доставката, тъй като ги е закупило на 10.02.2009г., съгласно представения договор на немски език. В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че стоката предмет на процесната доставка е надлежно отразена в счетоводството на дружеството. Действително договора и фактурата са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експерти, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях.

За извършената насрещна проверка на дружеството, във връзка с процесната доставка е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 0225-01-01-1000003-19/30.04.2010г. (л.2564 от делото), който е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и като такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. При проверката е установено, че дружеството е издало процесната фактура, тя е описана в дневника за продажби и включена в СД по ЗДДС за съответния период и по нея е извършено цялостно плащане. Ето защо, следва да се приеме, че процесната фактура е надлежно осчетоводена, а ДДС начислен.

В случая е налице и разминаване между стойността на караваната отразена в счетоводството на жалбоподателя – 90 000,00 лева без ДДС и тази отразена в договора представен при регистрацията – 5 000,00 лева.

За установяване на действителната пазарна цена в хода на съдебното производство е допусната единична съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е определило пазарна стойност на караваната 1 995,00 лева без ДДС, а на монтираното оборудване 68 650,00 лева без ДДС или обща пазарна стойност към датата на придобИ.е 70 645,00 лева без ДДС (л.4371-4372 от делото). По изложените в предходните данъчни периоди мотиви, съдът кредитира заключението на вещото лице, като възприема определената от експертизата пазарна стойност на караваната с оборудването в размер на 70 645,00 лева без ДДС, като съобразно нея на жалбоподателя следва да се признае право на данъчен кредит в размер на 14 129,00 лева и бъде отказано в размер на 3 871,00 лева, представляващо разликата между ДДС по издадената фактура и действителната пазарна стойност на стоката предмет на доставка.

По изложените съображения резултата за периода на „Пома груп” ЕООД, следва да бъде изменен в ДДС за възстановяване в размер на 59 929,23 лева.

През данъчен период 01.02.2009-28.02.2009г. във връзка с акт обр.19 № 2/12.12.2008г. за приети и извършени СМР на обект „Външен водопровод с.Драганово” по Договор с Община Бургас е издадена фактура № 271/02.02.2009г. с данъчна основа 94 039,29 лева и начислен ДДС 18 807,86 лева. Предвид констатациите за м.12.2008г. с начисления ДДС по тази фактура е намален начисления ДДС от ЗЛ за настоящия данъчен период.

Изложените от органа по приходите мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В случая след като тези фактури са издадени в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, а именно след изтичане на предвидения от законодателя 5 дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие, неправилно същите са включени в справката-декларация и дневниците за м.02.2009г., вместо в периода на възникване на данъчното събитие. Ето защо, след като с ревизионния акт тя е включена при определяне на резултатите за м.12.2008г., правилно органа по приходите е намалил резултата за м.02.2009г., тъй като в противен случай би се стигнало до двойно отразяване на тези фактури – през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо.

През този период на дружеството-жалбоподател е отказано правото на данъчен кредит в размер на 63 206,00 лева, по данъчни фактури издадени „Валя и Алекс” ЕООД - № 33/22.02.2009г. с данъчна основа 89 650,00 лева и ДДС 17 930,00 лева за закупена каравана Кнаус; № 34/28.02.2009г. с данъчна основа 69 440,00 лева и ДДС 13 888,00 лева за закупен автомобил Фиат Дукато; № 35/28.02.2009г. с данъчна основа 14 200,00 лева и ДДС 2 840,00 лева за закупен минимиксер BELLE MINIMIX и по издадени от „Астория-ТП-М. А.” данъчни фактури № 4/18.02.2009г. с данъчна основа 67 700,00 лева и ДДС 13 540,00 лева за закупено полуремарке Карди и № 8/26.02.2009г. с данъчна основа 75 040,00 лева и ДДС 15 008,00 лева за закупена строителна механизация.

По отношение на доставките за които са издадени от „Валя и Алекс” ЕООД процесните данъчни фактури е извършена насрещна проверка на „Серафимстрой” ЕООД, като правоприемник на „Валя и Алекс” ЕООД, за която проверка съставен съответния протокол № 0225-01-01-1000003-19/30.04.2010г. (л.2564 от делото). На 27.04.2010г. чрез експресна поща от Бургас са получени част от изисканите документи – копия от издадените фактури, договори за покупко-продажба и приемо-предавателни протоколи към тях, платежни документи, оборотна ведомост, дневник на с-ка 4532, 8 броя съставени на немски език документи относно произхода на стоката и писмени обяснения от управителя на дружеството. Съгласно писмените обяснения контактувано е с А. П. – управител на „Пома груп” ЕООД, плащането е по сметка, а транспорта за сметка на купувача. Стоките са закупени от Германия и Холандия, като всички автомобили и ремаркета-работилници са били специализирани за извършване на някаква специфична дейност. Стоките в чужбина са плащани в брой и по сметка, а в България само по сметка. Няма приложена счетоводна справка на с-ка 304-стоки, от която да е видно заприхождаването и изписването на стоките

От страна на „Пома груп” във връзка с ИПДПОЗЛ изх.№ ИТ-00-5271/31.03.2010г. (л.2971 от делото) са представени същите договори и приемо-предавателни протоколи. В счетоводството на „Пома груп” ЕООД е заведена механизацията по с-ка 204-машини и съоръжения, като минимиксер BELLE MINIMIX е заведен в САП под инвентарен № 85, придобит на 28.02.2009г. и въведен в експлоатация на 28.09.2009г.. Закупения автомобил Фиат Дукато и каравана Кнаус са отразени по с-ка 205-транспортни средства и са заведен в САП под инвентарен № 72 Фиат Дукато, и № 73 каравана Кнаус придобити на 28.02.2009г. и въведен в експлоатация на 30.04.2009г.. Разплащането между страните е осъществено изцяло по фактури № 34, 35 и 36.

Относно транспортирането в представената от „Пома груп” ЕООД справка срещу ф.34/28.02.2009г. за Фиат „Дукато е посочено „собствен ход”, няма посочена дата, а в колоната приложен транспортен документ е посочено „без регистр. и п.лист”. В приложените към справката копия на пътни листове няма такъв, няма и представена заповед за командироване на шофьор. Срещу фактура № 35 е посочено „теглене Фиат Дукато А2407 и фургон Кнаус” с дата 30.03.2009г., а в колоната приложен транспортен документ е посочено „без регистр. и п.лист”. Съгласно представените приемо-предавателни протоколи минимиксера е предаден на 28.02.2009г. и с тази дата е записан като придобит в САП.

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав:

По отношение на процесната доставка за която е издадена от „Валя и Алекс” ЕООД данъчна фактура № 33/28.02.2009г. (л.3143 от делото) с данъчна основа 89 6650,00 лева и ДДС в размер на 17 930,00 лева, с предмет на доставката Фургон работилница Кнаус между двете дружества е сключен договор за покупко-продажба на МПС от 28.02.2009г. (л.3144 от делото) по силата на който „Валя и Алекс” ЕООД продава на „Пома груп” ЕООД, МПС марка Кнаус, модел 1802-640, рама № 28А0080, за сумата от 89 650 лева, без ДДС. Видно от представената от ОД на МВР гр.Бургас информация МПС е регистрирано, като собственост на дружеството на 30.03.2009г., въз основа на договор за покупко-продажба от 28.02.2009г., данъчна фактура № 33/28.02.2009г. и документи на немски език (л.1722-1725 от делото). В случая не е била налице регистрация на автомобила в страната, като при извършената насрещна проверка на доставчика са представени документите на немски език, който са представени и пред КАТ, при регистрацията на МПС. С оглед липсата на регистрация на МПС в Република България съгласно чл.144 от ЗДвП, правото на собственост върху него се прехвърля с писмен договор, без да е необходима нотариална заверка на подписите. Тази форма за действително на договора е спазена, като по делото се съдържа писмен договор от 28.02.2009г., поради което следва да се приеме, че „Пома груп” ЕООД действително е придобил правото на собственост върху МПС от „Валя и Алекс” ЕООД.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Към датата на която е сключен договора за покупко-продажба между „Пома груп” ЕООД и „Валя и Алекс” ЕООД, последното дружеството е било собственик на МПС предмет на доставката, тъй като ги е закупило на 10.02.2009г., съгласно представения договор на немски език. В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че стоката предмет на процесната доставка е надлежно отразена в счетоводството на дружеството по сметка 205-транспортни средства, като са заведени в САП, като придобити на 28.02.2009г. и въведени в експлоатация на 30.04.2009г.. Действително договора и фактурата са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експерти, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях.

В случая не е налице и разминаване между стойността на фургона отразена в счетоводството на жалбоподателя и тази отразена в договора представен при неговата регистрация и с оглед изложените мотиви за предходните периоди не са налице предвидените от законодателя предпоставки, при наличието на които данъчната основа да се определя съобразно пазарната цена на стоката.

С оглед на изложеното неправилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка и е отказал правото на данъчен кредит по издадената от „Валя и Алекс” ЕООД данъчна фактура № 33/28.02.2008г. с данъчна основа 89 650,00 лева и ДДС в размер на 17 930,00 лева, с предмет на доставката Фургон работилница Кнаус.

По отношение на процесната доставка за която е издадена от „Валя и Алекс” ЕООД данъчна фактура № 34/28.02.2009г. (л.3140 от делото) с данъчна основа 69 440,00 лева и ДДС в размер на 13 888,00 лева, с предмет на доставката Пътнически автомобил Фиат Дукато между двете дружества е сключен договор за покупко-продажба на МПС от 28.02.2009г. (л.3142 от делото) по силата на който „Валя и Алекс” ЕООД продава на „Пома груп” ЕООД, автомобил Фиат Дукато с рама ZFA24400007313487, за сумата от 69 440 лева, без ДДС. Видно от представената от ОД на МВР гр.Бургас информация автомобила е регистриран, като собственост на дружеството на 30.03.2009г., въз основа на данъчна фактура № 34/28.02.2009г. и договор на немски език от 27.02.2009г.. В случая не е била налице регистрация на автомобила в страната, като при извършената насрещна проверка на доставчика е представена KAUFVERTRAG с дата 27.02.2009г. с основание „FIAT модел Geschlossen” и цена 5 600 евро (л.2611 от делото). С оглед липсата на регистрация на МПС в Република България съгласно чл.144 от ЗДвП, правото на собственост върху МПС се прехвърля с писмен договор, без да е необходима нотариална заверка на подписите. Тази форма за действително на договора е спазена, като по делото се съдържа писмен договор от 28.02.2009г.. С оглед така представения договор за продажба на автомобила следва да се приеме, че „Пома груп” ЕООД действително е придобил правото на собственост върху него от „Валя и Алекс” ЕООД.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Към датата на която е сключен договора за покупко-продажба между „Пома груп” ЕООД и „Валя и Алекс” ЕООД, последното дружеството е било собственик на автомобила предмет на доставката, тъй като ги е закупило на 27.02.2009г., съгласно представения договор на немски език. В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че стоката предмет на процесната доставка е надлежно отразена в счетоводството на дружеството по сметка 205-транспортни средства, като са заведени в САП, като придобити на 28.02.2009г. и въведени в експлоатация на 30.04.2009г.. Действително договора и фактурата са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експерти, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях.

За извършената насрещна проверка на дружеството, във връзка с процесната доставка е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 0225-01-01-1000003-19/30.04.2010г. (л.2564 от делото), който е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и като такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. При проверката е установено, че дружеството е издало процесната фактура, тя е описана в дневника за продажби и включена в СД по ЗДДС за съответния период и по нея е извършено цялостно плащане- Ето защо, следва да се приеме, че процесната фактура е надлежно осчетоводена, а ДДС начислен.

В случая не е налице и разминаване между стойността на автомобила отразена в счетоводството на жалбоподателя и тази отразена в договора представен при неговата регистрация и с оглед изложените мотиви за предходните периоди не са налице предвидените от законодателя предпоставки, при наличието на които данъчната основа да се определя съобразно пазарната цена на стоката.

С оглед на изложеното неправилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка и е отказал правото на данъчен кредит по издадената от „Валя и Алекс” ЕООД данъчна фактура № 34/28.02.2008г. с данъчна основа 69 400,00 лева и ДДС в размер на 13 888,00 лева, с предмет на доставката автомобил Фиат Дукато.

По отношение на процесната доставка за която е издадена от „Валя и Алекс” ЕООД данъчна фактура № 35/28.02.2009г. (л.2585 от делото) с данъчна основа 14 200,00 лева и ДДС в размер на 2 840,00 лева, с предмет на доставката Минимиксер BELLE MINIMIX между двете дружества е сключен договор за доставка на машини и съоръжения от 20.02.2009г. (л.2623 от делото) по силата на който „Валя и Алекс” ЕООД приема да достави на „Пома груп” ЕООД, минимиксер електрически „Belle minimix” 150, за сумата от 14 200 лева. На 28.02.2009г. е издадена процесната фактура и е съставен приемо-предавателен протокол (л.2625 от делото), с който е предадена стоката предмет на договора от 20.02.2009г.. Не се спори между страните по делото, че тази фактура е надлежно осчетоводена както при доставчика и е начислен ДДС. Плащането по тази фактура е извършено изцяло от Пома груп” ЕООД по банков път, видно от заключението на вещото лице, по допусната и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. В случая предмет на доставката е родово определена вещ – минимиксер , правото на собственост върху които се прехвърля с нейното предаване, за което в случая е съставен приемо-предавателен протокол. Към дата на която е сключен договора за покупко-продажба между „Пома груп” ЕООД и „Валя и Алекс” ЕООД, последното дружеството е било собственик на стоката предмет на доставката, тъй като ги е закупило на 12.01.2009г., съгласно представения договор на немски език (л.2598 от делото). В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че стоката предмет на процесната доставка е надлежно отразена в счетоводството на дружеството по сметка 204-машини и съоръжения. Действително договора и приемо-предавателния протокол са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експерти, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях.

Ето защо, следва да се приеме, че към момента на издаване на процесната фактура 28.02.2009г., е налице данъчно събитие и неправилно е отказано правото на данъчен кредит по нея.

По отношение на процесната доставка за която е издадена от ЕТ „Астория-ТП-М. А.” данъчни фактури № 4/18.02.2009г.(л.2467 от делото) с данъчна основа 67 700,00 лева и ДДС 13 540,00 лева за закупено полуремарке Карди е извършена насрещна проверка на доставчика, за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-17/07.04.2010г. (л.2460 от делото). Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено на управителя на дружеството, като в законоустановения срок са представени копия от документи и писмени обяснения. Установено е, че процесните фактури са издадени от дружеството, със съответните описани данъчни основи и начислен. Има извършено частично плащане по банков път по фактура № 4/18.02.2009г. в размер на 3 000 лева и към фактура № 8/26.02.2009г., също в размер на 3 000 лева. Продаденото с фактура № 4/18.02.2009г. ремарке е закупено в гр.София и транспортирано до гр.Бургас с влекач, осигурен от „Пома груп” ЕООД, като не е приложен документ за закупуването му. По счетоводни данни е заприходено на стойност 15 000 лева на 31.03.2009г.. От представените счетоводни справки относно осчетоводяване на продажбите е установено, че са отчетени приходи от продажбите и е начислен ДДС, съгласно издадените фактури, като са представени и счетоводни справки относно изписването на стоките. Няма данни за регистрация на МПС в ОД „Полиция”. Фактурите са отразени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на едноличния търговец за съответните данъчни периоди, ДДС е начислен от ЗЛ по реда на чл.86 от ЗДДС.

След приключване на насрещната проверка на 12.04.2010г. в ТД на НАП е входирана молба вх.№ ИТ-00-4285/12.04.2010г. от М. Н. А. – представляващ и управляващ едноличния търговец, със следния текст „Във връзка с ваше писмо-искане с изх.№ ИТ-00-4285/24.03.2010г. давам следните обяснения: Възползвайки се от тежкото ми здравословно състояние, бившите собственици на ЕТ „Астория-ТП-69-М. А.”, ме принудиха да ми прехвърлят посочената фирма без да съм наясно с последствията от това, към момента на прехвърлянето бях в състояние, където шансовете ми да оживея бяха 0 %. Водени от това бившите собственици се възползваха от състоянието ми и осъществиха прехвърлянето, като вероятно тогава са ме заставили да подпиша пълномощно за управление на фирмата. Искам да обясня и социалния си статус – от ромски произход съм, отглеждам самостоятелно децата си, безработен, трайно инвалидизиран, изцяло неграмотен и по никакъв начин не съм вършил действия по управление на фирмата. Искам да посоча в тази връзка, че не мога да представя изисканите от Вас документи, тъй като не разполагам с тях и не съм извършвал никаква дейност. Искам да отбележа, че при прехвърлянето на фирмата бях заблуден и не ми беше обяснено, че става дума за подобно действие. Имайки предвид гореизложеното ВИ МОЛЯ, да разпоредите проверка на изложеното от мен и след установяване на истинността му, да насочите претенциите си към виновните лица, като при нужда бих ви оказал пълно съдействие.” Към обяснението е приложено копие от връченото ИПДПОЗЛ с изх.№ ИТ-00-4285/24.03.2010г. във връзка с описаната по-горе насрещна проверка. При връчване на същото е установено, че лицето е от ромски произход и по негови твърдения е неграмотен – не може да чете и пише. Разписката на искането е попълнена от органа по приходите и лицето се е подписало на посоченото му място. С оглед на така дадените обяснения, всички изпратени с куриерска пратка копия на документи и счетоводни справки не са приети, като годно доказателство във връзка с ревизията.

От страна на „Пома груп” във връзка с ИПДПОЗЛ изх.№ ИТ-00-5271/31.03.2010г. (л.2971 от делото) са представени фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, свидетелства за регистрация на автомобил, удостоверения за застрахователна стойност, договор за разсрочване на плащанията от 11.01.2010г.. Липсват доказателства за извършени плащания, съгласно клаузите на договора. Не са представени международни товарителници, удостоверяващи кой, кога, по какъв маршрут е управлявал товарните автомобили, нито заповеди за командироване на шофьорите и фактури за закупено гориво.

Изводите на органа по приходите не се споделят изцяло от настоящия съдебен състав:

По отношение на процесната доставка за която е издадена от ЕТ „Астория-ТП-М. А.” данъчна фактура № 4/18.02.2009г.(л.2467 от делото) с данъчна основа 67 700,00 лева и ДДС 13 540,00 лева за закупено полуремарке Карди, по делото се съдържа договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 18.02.2009г.(л.1730 от делото). Въз основа на този договор МПС е регистрирано, като собственост на „Пома груп” ЕООД на 19.02.2009г., видно от представената от ОД на МВР гр.Бургас информация. В случая е била налице регистрация на МПС, поради което съгласно чл.144, ал.2 от ЗДвП, правото на собственост върху него се прехвърля с писмен договор, с нотариална заверка на подписите. Тази форма за действително на договора е спазена, поради което следва да се приеме, че „Пома груп” ЕООД действително е придобил правото на собственост върху МПС от ЕТ „Астория-ТП-М. А.”. Следва да се има в предвид, че в договора за покупко-продажба изрично е вписано, че продавача ЕТ „Астория-ТП-М. А.” се представлява от пълномощник, с представено нотариално заверено пълномощно, поради което обясненията дадени от лицето представляващо търговеца, след извършване на насрещната проверка, не следва да се коментират.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, тъй като правото на собственост е прехвърлено по силата на представения договор с нотариална заверка на подписите. В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че стоката предмет на процесната доставка е надлежно отразена в счетоводството на дружеството по сметка 205-транспортни средства, видно от основното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и за МПС е издадено свидетелство за регистрация от 19.02.2009г. (л.3016 от делото). Действително договора и фактурата са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експерти, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях.

За извършената насрещна проверка на дружеството, във връзка с процесната доставка е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 0225-01-01-1000003-17/07.04.2010г. (л.2460 от делото), който е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и като такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. При проверката е установено, че дружеството е издало процесната фактура, тя е описана в дневника за продажби и включена в СД по ЗДДС за съответния период и по нея не е извършено цялостно плащане. Ето защо, следва да се приеме, че процесната фактура е надлежно осчетоводена, а ДДС начислен.

С оглед на изложеното неправилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка и е отказал правото на данъчен кредит по издадената от ЕТ „Астория-ТП-М. А.” данъчна фактура № 4/18.02.2009г. с данъчна основа 67 700,00 лева и ДДС 13 540,00 лева за закупено полуремарке Карди.

По отношение на процесната доставка за която е издадена от ЕТ „Астория-ТП-М. А.” данъчна фактура № 8/26.02.2009г. (л.3030 от делото) с данъчна основа 75 040,00 лева и ДДС 15 008,00 лева за закупени компресор за боядисване, фугорез 300 мм и трансформатор за ток, по делото се съдържа договор за доставка на машини и съоръжения от 26.02.2009г. (л.3031 от делото) по силата на който ЕТ „Астория-ТП-М. А.” приема да достави на „Пома груп” ЕООД компресор за боядисване, фугорез и трансформатор за ток, за сумата от 75 040 лева без ДДС. Договорено е съоръженията да се доставят в срок до 30.04.20009г.. На датата на сключване на договора е издадена процесната фактура, а на 20.03.2009г. (л.3032 от делото) е съставен приемо-предавателен протокол (л.3032 от делото). Не се спори между страните по делото, че тази фактура е надлежно осчетоводена както при доставчика и е начислен ДДС. По тази фактура е извършено частично плащане на сумата от 3 000 лева, по банков път.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. В случая предмет на доставката е родово определени вещи – компресор за боядисване, фугорез и трансформатор за ток, правото на собственост върху които се прехвърля с тяхното предаване. По делото е представен приемо-предавателен протокол от 20.03.2009г., тоест към момента на издаване на процесната фактура не е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС. Също така по процесната фактура е налице частично плащане на сумата от 3 000 лева на 11.05.2009г., видно от приложеното платежно нареждане (л.4873 от делото), тоест на датата на издаване на процесната фактура не е налице и данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.7 от ЗДДС. След като към момента на издаване на процесната фактура 26.02.2009г., не е налице данъчно събитие, правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит. Същото е следвало да се ползва през периода на прехвърлянето на правото на собственост м.03.2009г.

По изложените съображения резултата за периода на „Пома груп” ЕООД се изменя в ДДС за възстановяване в размер на 3 799,86 лева, представляващ разлика между сумата от 18 807,86 лева - ДДС по данъчна фактура № 271/02.02.2009г., с която е намален резултата за периода и сумата от 15 008,00 лева - ДДС по данъчна фактура № 8/26.02.2009г. издадена от ЕТ „Астория-ТП-М. А.”.

През данъчен период 01.03.2009-31.03.2009г. на „Пома груп” ЕООД е отказано правото на данъчен кредит по данъчни фактури издадени „Валя и Алекс” ЕООД - № 41/30.03.2009г. с данъчна основа 179 250,00 лева и ДДС 35 850,00 лева за закупени 15 бр. фугорези; № 42/30.03.2009г. с данъчна основа 49 700,00 лева и ДДС 9 940,00 лева за закупена фугореза за бетон и № 43/30.03.2009г. с данъчна основа 14 900,00 лева и ДДС 2 980,00 лева за закупен бензинов миксер.

От страна на „Пома груп” във връзка с ИПДПОЗЛ изх.№ ИТ-00-5271/31.03.2010г. (л.2971 от делото) са представени същите договори и приемо-предавателни протоколи. В счетоводството на „Пома груп” ЕООД е заведена механизацията по с-ка 204-машини и съоръжения, като 15 бр. фугорези са заведен в САП под инвентарни номера от 86-100, придобит на 30.03.2009г. и въведени в експлоатация на 30.04.2009г., фугорез бетон е заведен под инвентарен № 101, придобит на 30.03.2009г. и въведени в експлоатация на 30.04.2009г. и бензиновия миксер е заведен под инвентарен № 102, придобит на 30.03.2009г. и въведени в експлоатация на 30.04.2009г.

Относно транспортирането в представената от „Пома груп” ЕООД справка срещу ф.41, 42 и 43 е посочено „теглене Фиат Дукато А2407 и фургон Кнаус” с дата 30.03.2009г., а в колоната приложен транспортен документ е посочено „без регистр. и п.лист”. Съгласно представените приемо-предавателни протоколи банзиновия миксер и фугорезите са предадени на 30.03.2009г. и с тази дата е записан като придобит в САП.

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав:

По отношение на процесните доставки за които са издадени от „Валя и Алекс” ЕООД данъчни фактури № 41/30.03.2009г. (л.2584 от делото), № 42/30.03.2009г. (л.2590 от делото) и № 43/30.03.2009г. (л.2584 от делото) е представен договор за доставка на машини и съоръжения сключен на 25.02.2009г. (л.2630 от делото). По силата на договора „Валя и Алекс” ЕООД се задължава да достави на „Пома груп” ЕООД, бензинов миксер за сумата от 14 900,00 лева, фугорез за бетон за сумата от 49 700,00 лева и 15 бр. фугорез за сумата от 179 250,00 лева, в срок до 30.04.2009г., като е договорено при доставката да се подпише приемо-предавателен протокол.

На 30.03.2009г. са издадени процесните фактура и е съставен приемо-предавателен протокол (л.2632 от делото), с който е предадена стоката предмет на договора от 25.02.2009г.. Не се спори между страните по делото, че тези фактури са надлежно осчетоводени, както и че при доставчика е начислен ДДС. Плащането по тази фактура е извършено изцяло от „Пома груп” ЕООД по банков път, видно от заключението на вещото лице, по допусната и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза и представените платежни нареждания.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. В случая предмет на доставките са родово определени вещи – миксер и фугорези, правото на собственост върху които се прехвърля с тяхното предаване, за което е съставен приемо-предавателен протокол. Към дата на която е сключен договора за покупко-продажба между „Пома груп” ЕООД и „Валя и Алекс” ЕООД, последното дружеството е било собственик на стоката предмет на доставката, тъй като ги е закупило на 12.01.2009г., съгласно представения договор на немски език (л.2598 от делото). В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че стоката предмет на процесната доставка е надлежно отразена в счетоводството на дружеството по сметка 204-машини и съоръжения. Действително договора и приемо-предавателния протокол са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експерти, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях. Ето защо, следва да се приеме, че към момента на издаване на процесните фактури 30.03.2009г., е налице данъчно събитие и неправилно е отказано правото на данъчен кредит по тях.

С оглед на изложеното, жалбата на „Пома груп” ЕООД е основателна и ревизионния акт в тази му част, следва да бъде отменен.

През данъчен период 01.05.2009-31.05.2009г. е отказано правото на данъчен кредит по издадени „Астория-ТП-М. А.” данъчни фактури № 21/30.05.2009г. с данъчна основа 81 200,00 лева и ДДС 16 240,00 лева за закупен автомобил Пежо 306, № 22/30.05.2009г. с данъчна основа 77 740,00 лева и ДДС 15 548,00 лева за закупен автомобил Мерцедес 208Д и № 23/30.05.2009г. с данъчна основа 59 900,00 лева и ДДС 11 980,00 лева за закупена машина за рязане на бетон и асфалт, както и по издадени от „Б-2” ЕООД данъчни фактури № 7/30.05.2009г. с данъчна основа 86 460,00 лева и ДДС 17 292,00 лева за закупен автомобил Мицубиши и № 8/30.05.2009г. с данъчна основа 77 360,00 лева и ДДС 15 472,00 лева за закупен автомобил Сузуки Витара.

По отношение на доставките за които са издадени от ЕТ „Астория-ТП-М. А.” данъчни фактури, правото на данъчен кредит е отказано от органа по приходите на основания аналогични на изложените в предходните данъчни периоди.

По отношение на доставка за която е издадена от ЕТ „Астория-ТП-М. А.” данъчна фактура № 21/30.05.2009г.(л.2479 от делото) с данъчна основа 81 200,00 лева и ДДС 16 240,00 лева за закупен товарен автомобил Пежо, по делото се съдържа договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 30.05.2009г. (л.1728 от делото). Въз основа на този договор МПС е регистрирано, като собственост на „Пома груп” ЕООД на 29.07.2009г., видно от представената от ОД на МВР гр.Бургас информация. В случая е била налице регистрация на МПС, поради което съгласно чл.144, ал.2 от ЗДвП, правото на собственост върху него се прехвърля с писмен договор, с нотариална заверка на подписите. Тази форма за действително на договора е спазена, поради което следва да се приеме, че „Пома груп” ЕООД действително е придобил правото на собственост върху МПС от ЕТ „Астория-ТП-М. А.”. Следва да се има в предвид, че в договора за покупко-продажба изрично е вписано, че продавача ЕТ „Астория-ТП-М. А.” се представлява от пълномощник, с представено нотариално заверено пълномощно, поради което обясненията дадени от лицето представляващо търговеца, след извършване на насрещната проверка, не следва да се коментират.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, тъй като правото на собственост е прехвърлено по силата на представения договор с нотариална заверка на подписите. В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че стоката предмет на процесната доставка е надлежно отразена в счетоводството на дружеството по сметка 205-транспортни средства, видно от основното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и за МПС е издадено свидетелство за регистрация от 29.07.2009г. (л.2981 от делото). Действително договора и фактурата са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експерти, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях.

Също така за извършената насрещна проверка на дружеството, във връзка с процесната доставка е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 0225-01-01-1000003-17/07.04.2010г. (л.2460 от делото), който е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и като такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. При проверката е установено, че дружеството е издало процесната фактура, тя е описана в дневника за продажби и включена в СД по ЗДДС за съответния период. Ето защо, следва да се приеме, че процесната фактура е надлежно осчетоводена, а ДДС начислен.

С оглед на изложеното неправилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка и е отказал правото на данъчен кредит по издадената от ЕТ „Астория-ТП-М. А.” данъчна фактура № 21/30.05.2009г. с данъчна основа 81 200,00 лева и ДДС 16 240,00 лева за закупен товарен автомобил Пежо.

Така изложеното се отнася и до издадена от ЕТ „Астория-ТП-М. А.” данъчна фактура № 22/30.05.2009г.(л.2975 от делото) с данъчна основа 77 740,00 лева и ДДС 15 548 лева за закупен автомобил Мерцедес 208Д. По делото е представен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 30.05.2009г.(л.1726 от делото), въз основа на който договор МПС е регистрирано, като собственост на „Пома груп” ЕООД на 29.07.2009г., видно от представената от ОД на МВР гр.Бургас информация. В случая е спазена предвидената в нормата на чл.144, ал.2 от ЗДвП, форма за действителност на договора, поради което следва да се приеме, че „Пома груп” ЕООД действително е придобил правото на собственост върху МПС от ЕТ „Астория-ТП-М. А.”. Следва да се има в предвид, че в договора за покупко-продажба изрично е вписано, че продавача ЕТ „Астория-ТП-М. А.” се представлява от пълномощник, с представено нотариално заверено пълномощно, поради което обясненията дадени от лицето представляващо търговеца, след извършване на насрещната проверка, не следва да се коментират.

В случая, към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, тъй като правото на собственост е прехвърлено по силата на представения договор с нотариална заверка на подписите, стоката предмет на процесната доставка е надлежно отразена в счетоводството на дружеството по сметка 205-транспортни средства, видно от основното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и за МПС е издадено свидетелство за регистрация от 29.07.2009г. (л.2977 от делото).

С оглед на изложеното неправилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесната доставка и е отказал правото на данъчен кредит по издадената от ЕТ „Астория-ТП-М. А.” данъчна фактура № 22/30.05.2009г. с данъчна основа 77 400,00 лева и ДДС 15 548,00 лева за закупен автомобил Мерцедес 208Д.

По отношение на доставката за която е издадена от ЕТ „Астория-ТП-М. А.” данъчна фактура № 23/30.05.2009г. (л.2489 от делото) с данъчна основа 59 900,00 лева и ДДС 11 980,00 лева за закупена машина за рязане на бетон и асфалт, по делото се съдържа договор за покупко-продажба на машина за рязане на асфалт и бетон „Nettemboum” от 04.05.2009г.(л.3034 от делото). По силата на този договор на „Пома груп” ЕООД се прехвърля правото на собственост върху описаната машина за сумата от 59 900 лева без ДДС, като продавача се задължава да я предаде в срок до 15.06.2009г., като за предаването да се състави приемо-предавателен протокол.

На 30.05.2009г. е издадена процесната фактура и е съставен приемо-предавателен протокол (л.3036 от делото), с който е предадена стоката предмет на договора от 04.05.2009г.. Не се спори между страните по делото, че тези фактури са надлежно осчетоводени, както и че при доставчика е начислен ДДС. Плащането по тази фактура е извършено изцяло от „Пома груп” ЕООД по банков път, видно от заключението на вещото лице, по допусната и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза и представените платежни нареждания.

Действително договора и приемо-предавателния протокол са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експерти, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях. Ето защо, следва да се приеме, че към момента на издаване на процесната фактура - 30.05.2009г., е налице данъчно събитие и неправилно е отказано правото на данъчен кредит по нея.

По отношение на доставките от „Б-2” ЕООД, за които са издадени данъчни фактури № 7/30.05.2009г. с данъчна основа 86 460,00 лева и ДДС 17 292,00 лева за закупен автомобил Мицубиши и № 8/30.05.2009г. с данъчна основа 77 360,00 лева и ДДС 15 472,00 лева за закупен автомобил Сузуки Витара, е извършена насрещна проверка на „Давена-ИВ”, като правоприемник на „Б-2”ЕООД. За проверката е съставен съответния протокол № 0225-01-01-1000003-20/16.04.2010г. (л.2733 от делото). При проверката е установено, че „Б-2” ЕООД е издало процесните фактури, като за доставките са сключени договори от същата дата, няма извършени плащания по фактурите, като във връзка с придобИ.ето на стоките са предоставени две фактури и договори за покупко-продажба, като плащания към тях няма. Приложени са счетоводни справки за начисляване приходите от продажбите, взиманията от клиенти и изписването на продадените автомобили. Процесните фактури са отразени в дневника за продажби и СД по ЗДДС на „Б-2” ЕООД за данъчен период м.05.2009г., като ДДС е начислен по реда на чл.86 от ЗДДС.

От страна на „Пома груп” ЕООД във връзка с процесните доставки са представени същите договори. Товарен автомобил Мицубиши фактури № 7/30.05.2009г. е заведен, като дълготраен актив в счетоводството на „Пома груп” ЕООД по с-ка 205-транспортни средства и инвентарен № 115, въведен в експлоатация на 30.06.2009г. с амортизационна норма 25 %, а автомобил Сузуки Витара с инвентарен № 116 въведен в експлоатация на 30.06.2009г. с амортизационна норма 25 %. Относно транспортирането на автомобилите в представената от „Пома груп” ЕООД справка е посочено „собст.ход”, няма посочена дата, а в колоната за приложен транспортен документ е посочено „без регистр. и п.лист”. В приложените към справката копия на пътни листове няма такъв удостоверяващ предвижването на автомобилите. Липсват документни доказващи извършването на транспорта – пътен лист, командировъчна заповед на шофьор, фактура за закупено гориво и др. Няма данни и в счетоводството на „Пома груп” ЕООД за включване в отчетната стойност на активите на направените транспортни разходи. Разплащането между страните не е осъществено, а е представен договор за разсрочване на плащания от 12.01.2010г.. Описаните автомобили са доста употребявани преди придобИ.ето им от „Пома груп” ЕООД, съгласно представените свидетелства за регистрация на МПС и в този смисъл прави впечатление високата цена на която са придобити още от доставчика на ревизираното лице „Б-2” ЕООД и още повече, три месеца след това, без да са направени подобрения върху тях са продадени на повече от двойна цена, която сама по себе си е по-висока от цената за покупката на нови автомобили.

Неправилно органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит по процесните фактури.

По делото се съдържат два договора за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 30.05.2009г.(л.1732 и 1734 от делото). Въз основа на тези договор МПС са регистрирани, като собственост на „Пома груп” ЕООД на 29.07.2009г., видно от представената от ОД на МВР гр.Бургас информация. В случая е била налице регистрация на МПС, поради което съгласно чл.144, ал.2 от ЗДвП, правото на собственост върху тях се прехвърля с писмен договор, с нотариална заверка на подписите. Тази форма за действително на договора е спазена, поради което следва да се приеме, че „Пома груп” ЕООД действително е придобило от „Б-2” ЕООД правото на собственост върху двата автомобила – Мицубиши и Сузуки Витара.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчните фактури е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, тъй като правото на собственост е прехвърлено по силата на представените договори с нотариална заверка на подписите. В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че стоката предмет на процесната доставка е надлежно отразена в счетоводството на дружеството, видно от основното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и за МПС са издадени свидетелства за регистрация от 29.07.2009г.. Действително договорите и фактурите са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експерти, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях.

За извършената насрещна проверка на правоприемника на доставчика дружеството, във връзка с процесните доставки е съставен протокол, който е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и като такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. При проверката е установено, че дружеството е издало процесните фактури, те са описана в дневника за продажби и включена в СД по ЗДДС за съответния период. Ето защо, следва да се приеме, че процесните фактури са надлежно осчетоводена, а ДДС начислен.

В случая не е налице и разминаване между стойността на автомобилите отразена в счетоводството на жалбоподателя и тази отразена в договорите представени при тяхната регистрация и с оглед изложените мотиви за предходните периоди не са налице предвидените от законодателя предпоставки, при наличието на които данъчната основа да се определя съобразно пазарната цена на стоката.

С оглед на изложеното неправилно органа по приходите е приел, че не е налице реалност на процесните доставки и е отказал правото на данъчен кредит по издадените от „Б-2” ЕООД данъчни фактури № 7/30.05.2009г. с данъчна основа 86 460,00 лева и ДДС 17 292,00 лева за закупен автомобил Мицубиши и № 8/30.05.2009г. с данъчна основа 77 360,00 лева и ДДС 15 472,00 лева за закупен автомобил Сузуки Витара.

За данъчен период 01.06.2009-30.06.2009г. в хода на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, изразяващи се в наличие на данни за укрити приходи във връзка с извършени строителни услуги по изграждане на жилищна сграда находяща се в гр.*** и в това, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Във връзка с това на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление изх.№ ИТ-00-8136/09.06.2010г. (л.589 от делото), с което дружеството е известено, че основата за облагане с ДДС за периодите 01.02.2008г.-28.02.2008г. и 01.06.2009г.-30.06.2009г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.

По мотиви изложени за данъчен период 01.02.2008г.-29.02.2008г. органа по приходите е приел, че строителството на жилищна сграда находяща се в гр.***, без частта на изкопните работи е извършено от „Пома груп” ЕООД. Предвид факта че А. П. и Д. П. са собственици на правото на строеж на апартаменти № 4, 6, 7 и 8 и ателие № 5, по силата на представените нотариални актове, както и че са задължени да построят останалата част от жилищната сграда в полза на Р.В.Д. и че във всички строителни книжа, като строител е посочен „Пома груп” ЕООД, е прието, че А. П. и Д. П. са възложили извършването на строителството на сградата на ”Пома груп” ЕООД.

При направена справка в Служба по вписванията е установено, че с нотариален акт от 22.07.2009г.(л.525 от делото) е продаден апартамент № 4 на Т.К.М. и с нотариален акт от 22.07.2009г. е продадено ателие № 5 на И. Г. К..

Предвид изложеното, ревизиращия екип е приел, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК – данни за укрити приходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч. Или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане във връзка с извършеното строителство на жилищната сграда.

Апартамент № 4 – 34 618 лева;

Апартамент № 5 -15 741 лева;

Апартамент № 6 – 91 066 лева;

Апартамент № 7 – 102 663 лева;

Апартамент № 8 – 17 843 лева;

Офис – 17 064 лева;

Магазин № 1 – 27 915 лева;

Магазин № 2 27 746 лева;

Апартамент № 1 – 49 827 лева;

Апартамент № 2 – 50 077 лева;

Апартамент № - 50 134 лева.

С оглед така определената пазарна цена на строителна услуга в размер на 466 851,00 лева, без тази по изграждане на апартамент № 8, данъчната основа на декларираните от „Пома груп” ЕООД, като извършени доставки за текущия данъчен период на стойност 906 950,12 лева е завишена със 466 851,00 лева, или същата е определена в размер на 1 373,801,12 лева. На основание чл.86 от ЗДДС, във връзка с чл.122, ал.1 от ДОПК дължимия данък е определен в размер на 274 760,22 лева, като начисления от дружеството е 181 390,02 или разликата е в размер на 93 370,20 лева.

От жалбоподателя се правят възражения, че неправилно са установени тези задължения, тъй като се твърди, че дружеството не е извършвало въпросната строителна услуга. Твърди се,че поради грешка в счетоводството на „Пома груп” ЕООД са отразени някои фактури за материали на обща стойност 78 000 лева с включено ДДС, която грешка е следвало да се коригира от ревизиращите органи, чрез непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит, около 13 000 лева и начисляване на данък по ЗКПО за около 6 500 лева. Възразява се, че никога между дружеството и физическите лица не е сключван договор в писмена или устна форма за възлагане извършването на СМР на обекта, дружеството не е получавало възнаграждение за извършената услуга и не е изграждало със собствени средства въпросните обекти. Твърди се, че изграждането на обекта е извършено от физическите лица по стопански начин, те са декларирали придобитите имоти с декларация по чл.14 от ЗМДТ, а при продажбите са декларирали доходи в декларациите по чл.50 от ЗДДФЛ, поради което не са налице основания за прилагане на чл.122 от ДОПК и неправилно е начислен ДДС.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

С оглед на обстоятелствата, че в цялата строителна документация на жилищната сграда, като строител е посочен „Пома груп” ЕООД и дружеството е отчитало частични разходи във връзка със строителството и е приспадало ДДС по издадените фактури, правилно от органа по приходите е прието, че в случая са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи и по отношение на извършените доставки на строителни услуги не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч.

След като в случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. С оглед така разменената доказателствена тежест, жалбоподателя следва да ангажира доказателства, които да оборят фактическите констатации на органа по приходите, което не е сторено в хода на съдебното производство. Налице са твърдения, че дружеството не е предоставяло строителната услуга, а строителството на жилищната сграда е извършено от физическите лица по стопански начин, но не се ангажират никакви доказателства в подкрепа на така изложените твърдения.

В случая дружеството е вписано като възложител на строежа в издаденото разрешението за строеж и удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа, а те по своята същност са официални удостоверителни документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и като такива се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти и обстоятелства.

От името на дружеството е направено искането за регистриране на строеж, сключен е договора за възлагане на строителен надзор, подписан е акт за технически преглед на асансьора, подавани са декларации относно степента на завършеност на обекта и липсата на водени преписки в ДНСК, неговите структури по места, в Община Бургас и съдебни дела за отмяна на строителните книжа, тоест само дружеството се е представяло, като възложител на строежа както в отношението си с държавните и общинските власти, така и в договорните отношения с третите лица.

С оглед на изложеното правилно от органа по приходите е доначислен ДДС през процесния период за извършената строителна услуга в посочения размер.

През периода е отказано правото на данъчен кредит по следните данъчни фактури: № 67/22.06.2009г. (л.2585 от делото) издадена от „Валя и Алекс” ЕООД с данъчна основа 213 660,00 лева и ДДС 42 732,00 лева за закупена строителна механизация; № 28/26.06.2009г. (л.2495 от делото) издадена от ЕТ „Астория-ТП-М. А.” с данъчна основа 207 380,00 лева и ДДС 41 476,00 лева и № 19/26.06.2009г. (л.3322 от делото) издадена от „Серафимстрой” ЕООД с данъчна основа 210 330,00 лева и ДДС 42 066,00 лева за закупено фасадно скеле.

По отношение на доставката по данъчна фактура № 67/22.06.2009г. издадена от „Валя и Алекс” ЕООД е извършена насрещна проверка на „Серафимстрой” ЕООД, като правоприемник на „Валя и Алекс” ЕООД, за която проверка съставен съответния протокол № 0225-01-01-1000003-19/30.04.2010г. (л.2564 от делото). На 27.04.2010г. чрез експресна поща от Бургас са получени част от изисканите документи и писмени обяснения от управителя на дружеството. Съгласно писмените обяснения контактувано е с А. П. – управител на „Пома груп” ЕООД, плащането е по сметка, а транспорта за сметка на купувача. Стоките са закупени от Германия и Холандия, като всички автомобили и ремаркета-работилници са били специализирани за извършване на някаква специфична дейност. Стоките в чужбина са плащани в брой и по сметка, а в България само по сметка. Няма приложена счетоводна справка на с-ка 304-стоки, от която да е видно заприхождаването и изписването на стоките

От страна на „Пома груп” във връзка с ИПДПОЗЛ изх.№ ИТ-00-5271/31.03.2010г. (л.2971 от делото) са представени същите договори и приемо-предавателни протоколи. В счетоводството на „Пома груп” ЕООД не е заведена закупената строителна механизация с фактура № 67/22.06.2009г. нито в счетоводния нито в данъчния амортизационен план към 31.12.2009г.

Относно транспортирането в представената от „Пома груп” ЕООД справка срещу фактура 67/22.06.2009г. е посочен „МАН А7233КК с ремарке А 8830”, дата 12.02.2009г.. В колоната за приложен транспортен документ е посочен „пътен лист”. В приложените към справката копия на пътни листове е приложен такъв за автомобила за дати 09.02.—16.02.2009г.. съгласно пътния лист на дати 09, 10 и 11.02 е изминат маршрут Бургас-Пасао Германия от 1608 км., на дати 12 и 13.02 е имало престой – товарене фасадно скеле /а не строителна механизация/, а на дати 14, 15 и 16.02.2009г. е изминат маршрут Пасау Германия – Бургас от 1 608 км. Или общо 3 216 км.. Приложена е и справка за сключен трудов договор с Ж. Д.Г. на 01.04.2002г., но няма представена заповед за командировка.

Съгласно представените приемо-предавателни протоколи закупената механизация е предадена на 22.06.2009г. от „Валя и Алекс” ООД на „Пома груп” ЕООД, а съгласно писмените обяснения е транспортирана на 12.02.2009г.

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав.

Съгласно договор за покупко-продажба на строителна механизация от 18.06.2009г. (л.2621 от делото), „Валя и Алекс” ООД продава на „Пома груп” ЕООД описана строителна механизация, като продавача се е задължил да предаде съоръженията в срок до 30.06.2009г.

На 22.06.2009г. е издадена процесната фактура и е съставен приемо-предавателен протокол (л.2620 от делото), с който е предадена стоката предмет на договора от 18.06.2009г.. Не се спори между страните по делото, че тази фактура е надлежно осчетоводена, както и че при доставчика е начислен ДДС. Плащането по тази фактура е извършено изцяло от „Пома груп” ЕООД по банков път и стоките за заприходени в счетоводството на жалбоподателя, видно от заключението на вещото лице, по допусната и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза и представените платежни нареждания.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. В случая предмет на доставките са родово определени вещи, подробно описани в сключения договор, правото на собственост върху които се прехвърля с тяхното предаване, за което в случая е съставен приемо-предавателен протокол. Към дата на която е сключен договора за покупко-продажба между „Пома груп” ЕООД и „Валя и Алекс” ЕООД, последното дружеството е било собственик на стоката предмет на доставката, тъй като ги е закупило на 12.01.2009г. и 14.01.2009г., съгласно представените договори на немски език и протоколи (л.2598-2603 от делото). Действително договора и приемо-предавателния протокол са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експертизи, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях. Ето защо, следва да се приеме, че към момента на издаване на процесната фактура 22.06.2009г., е налице данъчно събитие и неправилно е отказано правото на данъчен кредит по тях.

По отношение на процесната доставка за която е издадена от ЕТ „Астория-ТП-М. А.” данъчни фактури № 28/26.06.2009г.(л.2495 от делото) с данъчна основа 207 380,00 лева и ДДС 41 476,00 лева за закупена строителна механизация е извършена насрещна проверка на доставчика, за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-17/07.04.2010г. (л.2460 от делото). Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено на управителя на дружеството, като в законоустановения срок са представени копия от документи и писмени обяснения. Установено е, че процесните фактури са издадени от дружеството, със съответните описани данъчни основи и начислен. Няма извършено плащане по фактурата. Фактурите са отразени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на едноличния търговец за съответните данъчни периоди, ДДС е начислен от ЗЛ по реда на чл.86 от ЗДДС.

От страна на „Пома груп” във връзка с ИПДПОЗЛ изх.№ ИТ-00-5271/31.03.2010г. (л.2971 от делото) са представени фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, договор за разсрочване на плащанията от 11.01.2010г.. Липсват доказателства за извършени плащания, съгласно клаузите на договора.

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав:

По отношение на процесната доставка по делото се съдържа договор за покупко-продажба на кофражни елементи от 19.06.2009г. (л.2496 от делото) по силата на който ЕТ „Астория-ТП-М. А.” продава на „Пома груп” ЕООД кофражна система тип „Пери”, по посочени цени на елементите от системата. Договорено е съоръженията да се доставят в срок до 30.06.2009г.. На 26.06.2009г. е издадена процесната фактура и е съставен приемо-предавателен протокол (л.2498 от делото). Не се спори между страните по делото, а и от основното заключение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по тази фактура няма плащане и тя е надлежно осчетоводена от доставчика и е начислен ДДС.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Предмет на доставките са родово определени вещи, подробно описани в сключения договор, правото на собственост върху които се прехвърля с тяхното предаване, за което в случая е съставен приемо-предавателен протокол. Към дата на която е сключен договора за покупко-продажба между „Пома груп” ЕООД и ЕТ „Астория-ТП-М. А.”, последното дружеството е било собственик на стоката предмет на доставката, тъй като ги е закупило на 15.01.2009г., съгласно представените договори на немски език (л.2503-2603 от делото). Също така, видно от представените в хода на ревизионното производство извлечения от хронологични записвания, оборотни ведомости (л.2499-2502) се установява, че придобИ.ето, съответно разпореждането с процесния кофражен комплект е отразено в счетоводството на доставчика ЕТ „Астория-ТП-М. А.”. Действително договора и приемо-предавателния протокол са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експертизи, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях.

Следва да се има в предвид, че в представените писмени обяснения в хода на ревизионното производство (л.2466 от делото) изрично е посочено, че стоката е осигурена от пълномощника на ЕТ „Астория-ТП-М. А.”, Н.Д.Н. „за което има издадено съответното нотариално заверено пълномощно”, поради което обясненията дадени от лицето представляващо търговеца, след извършване на насрещната проверка, не следва да се коментират.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че към момента на издаване на процесната фактура 22.06.2009г., е налице данъчно събитие и неправилно е отказано правото на данъчен кредит по тях.

По отношение на процесната доставка за която е издадена от „Серафимстрой” ЕООД данъчни фактури № 19/26.06.2009г.(л.3322 от делото) с данъчна основа 210 330,00 лева и ДДС 42 066,00 лева за закупено фасадно скеле 850 кв.м. е извършена насрещна проверка на доставчика, за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-7/30.04.2010г. (л.731 от делото). В законния срок, чрез експресна поща са получени част от исканите документи – копия от фактура, договор за покупко-продажба, копие от два документа на немски език, счетоводна справка с наименование „Хронологични записвания, ЖО 2”, включваща счетоводни с-ки 411-клиенти, 4532 и 702-продажба на стоки, справка за изписване на скеле на 30.06.2009г., оборотна ведомост за месеца за движението на номенклутурни номера към 31.12.2009г. за с-ка 304 0-скеле (л.752-767 от делото) и писмени обяснения (л.749 от делото). Съгласно писмените обяснения, предишния собственик на фирмата е контактувал с А. П. от „Пома груп” ЕООД и с него е договаряно всичко, стоката е предадена от Р.М., до момента няма извършени плащания, транспорта е за сметка на купувача, с подсигурен от него камион. Скелето е закупено в Германия от нерегистрирана по ДДС фирма, с която е контактувано по интернет, плащането е извършено в брой, покупката и продажбата са отразени счетоводно. При извършена справка в Търговския регистър е установено, че Р.М. е била собственик на дружеството от 30.01.2008г. до 18.03.2009г. , когато е продала дела си на З.Н.А.. Това лице е посочено и като представляващ продавача в договора от 18.06.2009г., следователно с него е договорена покупко-продажбата на скелето, а не както се твърди в обясненията с Р.М.. В представените документи на немски език е посочена цена на придобИ.е 63 750 евро (124 684,16 лева) и на тази стойност е заприходено, а в последствие и изписано скелето, съгласно приложените счетоводни справки. Втория приложен документ на немски език удостоверявана предаването на стоката от немския доставчик на „Серафимстрой” ЕООД.

От страна на „Пома груп” във връзка с ИПДПОЗЛ изх.№ ИТ-00-5271/31.03.2010г. (л.2971 от делото) са представен същия договор, но и приемо-предавателен протокол от 26.06.2009г.(л.3325 от делото), към договор за доставка от 18.06.2009г.(л.3323 от делото). Скелето е заведено в счетоводството на „Пома груп” ЕООД по с-ка 204-машини и съоръжения със стойност 210 330,00 лева, но не е заведено нито в счетоводния нито в данъчния амортизационен план към 31.12.2009г.. Включено е в амортизационния план от м.04.2010г.. Разплащане между страните не е осъществено, а е представен договор за разсрочване на плащанията (л.3329 от делото). Относно транспортирането в представената от „Пома груп” ЕООД справка срещу фактура 67/22.06.2009г. е посочен „МАН А7233КК с ремарке А 8830”, дата 12.02.2009г.. В колоната за приложен транспортен документ е посочен „пътен лист”. В приложените към справката копия на пътни листове е приложен такъв за автомобила за дати 09.02.—16.02.2009г.. съгласно пътния лист на дати 09, 10 и 11.02 е изминат маршрут Бургас-Пасао Германия от 1608 км., на дати 12 и 13.02 е имало престой – товарене фасадно скеле /а не строителна механизация/, а на дати 14, 15 и 16.02.2009г. е изминат маршрут Пасау Германия – Бургас от 1 608 км. Или общо 3 216 км.. Приложена е и справка за сключен трудов договор с Ж. Д.Г. на 01.04.2002г., но няма представена заповед за командировка. В случая обясненията на „Пома груп” ЕООД относно транспортирането се разминават с документите представени от доставчика. При формиране на отчетната стойност на актива – фасадно скеле не са включени направените транспортни разходи за доставката му от Германия, които са значителни. В същото време доставчика придобива скелето за 124 684,16 лева, а го продава за 210 330,00 лева, с уговорката транспорта да е за сметка на купувача, което допълнително увеличава разходите за придобИ.е на скелето.

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав:

По отношение на процесната доставка по делото се съдържа договор за покупко-продажба на кофражни елементи от 18.06.2009г. (л.3323 от делото) по силата на който „Серафимстрой” продава на „Пома груп” ЕООД фасадно скеле, включващо подови елементи и предпазен парапет 850 кв.м. за сумата от 210 330 лева без ДДС. Договорено е скелето да се предаде в срок 30.06.2009г.. На 26.06.2009г. е издадена процесната фактура и е съставен приемо-предавателен протокол (л.3325 от делото). Не се спори между страните по делото, а и от основното заключение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по тази фактура няма плащане и тя е надлежно осчетоводена от доставчика и е начислен ДДС.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Предмет на доставките са родово определена вещ - скеле, правото на собственост върху която се прехвърля с нейното предаване, за което в случая е съставен приемо-предавателен протокол. Към дата на която е сключен договора за покупко-продажба между „Пома груп” ЕООД и „Серафимстрой” ЕООД, последното дружеството е било собственик на стоката предмет на доставката, тъй като ги е закупило от Германия, съгласно представения договор и протокол към нето, като от представените в хода на ревизионното производство извлечения от хронологични записвания, оборотни ведомости се установява, че придобИ.ето, съответно разпореждането с процесното скеле е отразено в счетоводството на доставчика „Серафимстрой” ЕООД. Действително договора и приемо-предавателния протокол са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експертизи, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях.

По изложените съображения жалбата на „Пома груп” ЕООД се явява частично основателна и ревизионния акт следва да бъде изменен, като за м.06.2009г. следва да бъдат определени задължения на дружеството в размер на 93 370,20 лева, представляващи разликата между декларирания и дължимия от дружеството ДДС, във връзка с извършените строителни услуги, ведно с лихва в размер на 11 78305 лева, изчислена до датата на издаване на ревизионния акт.

През данъчен период 01.07.2009-31.07.2009г. е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издадени актове обр.19 за извършени и приети СМР, както следва: № 1/31.07.2009г. за обект „Канализация с.Карагеоргиево” по Договор № ОП-07-7/02.07.2007г., сключен с община Айтос на стойност 97 488,69 лева; 1/30.07.2009г. за обект „Канализация с.Мъглен ІІ етап” по Договор № ОП-08-2/21.08.2007г., сключен с община Айтос на стойност 100 712,01 лева; 1/30.07.2009г. за обект „Домови отклонения с.Мъглен” по Договор № ОП-9-7/09.07.2009г., сключен с община Айтос на стойност 33 510,75 лева и № 9/02.07.2009г. за обект „Водоснабдяване група села – Община Руен, ІІ етап” по Договор за изпълнение на СМР № 1/08.01.2009г., сключен с община Руен на стойност 565 636,52 лева.

Във връзка с тези актове са издадени фактури № 361/11.03.2010г. с данъчна основа 97 488,69 лева – за първия акт обр.19; фактури с № 360/05.03.2010г.(л.2282 от делото) с данъчна основа 50 000,00 лева и № 362/17.03.2010г. с данъчна основа 50 712,01 лева – за втория акт обр.19; фактура № 364/17.03.2010г.(л.2313 от делото) с данъчна основа 33 510,75 лева – за третия акт обр.19 и фактура № 368/01.04.2010г. с данъчна основа 565 363,52 лева – за четвъртия акт обр.19.

Органът по приходите е приел, че са извършени облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.9, ал.1 от същия, но не са издадени фактури във връзка с доставките, при възникване на данъчното събитие. Прието е че на основание чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, а съгласно ал.5 на датата на възникване на данъчното събитие по ал.2 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Предвид изложеното е направен извода, че на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, задълженото лице е следвало да издаде данъчен документ за процесните облагаеми доставки на строителни услуги, в който да посочи данъка общо в размер на 16 703,97 лева на отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за данъчния период в справката-декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи документа в дневника за продажби. На основание тези констатации за периода е доначислен ДДС в размер на 159 469,59 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършени строителни услуги.

Дружеството е декларирало ДДС за внасяне в размер на 513,36 лева, като в резултата на констатациите при ревизията е установен резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 159 982,95 лева. Направена е вноска в размер на 513,36 лева на 17.08.2009г., като за това закъснение е определена лихва в размер на 0,50 лева, която е внесена на 18.08.2009г.. За невнесения установен при ревизията дължим ДДС в размер на 159 469,59 лева са определени лихви за забава в общ размер на 12 536,96 лева.

Направените от жалбоподателя възражения са основателни.

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчните събития, а именно датите на подписване на акт обр.19 – м.07.2009г..

В случая правилно от органа по приходите е начислен ДДС през месец юли 2009г., когато е настъпило данъчното събитие и е следвало да се издадат процесните фактури, но неправилно е определено повторното внасяне на данъка. Не се спори между страните, че ДДС по тези фактури е отразен през данъчен период м.март и м.април 2010г. и е внесен и след като данъка веднъж е внесен, макар и не през данъчния период в който е следвало това да стане с оглед нормата на чл.89, ал.1 от ЗДДС, то същия не е дължим повторно. Обратното би означавало, да се заплати два пъти един и същ данък и да се чака евентуалното му бъдещо връщане, както е прието в решението на Директора на Дирекция „ОУИ”.

С оглед по-късното начисляване и внасяне на дължимия ДДС, вместо през месец юли 2009г., ДДС е начислен през месец март и месец април 2010г. за невнесения в срок, по чл.89, ал.1 от ЗДДС, ДДС правилно е определена лихва от органа по приходите в общ размер на 12 536,96 лева. Тази лихва правилно е изчислена за периода от 15.08.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.04.2010г.(датата на която е подадена СД по ЗДДС в която са включени фактури № 361/11.03.2010г., № 360/05.03.2010г. № 362/17.03.2010г., № 364/17.03.2010г.) по отношение на сумата от 46 342,29 лева, за която са издадени данъчни фактури през м.март 2010г. и съответно за периода от 15.08.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.05.2010г.(датата на която е подадена СД по ЗДДС в която е включена фактура № 368/01.04.2010г.) по отношение на сумата от 113 127,30 лева, за която е издадена данъчна фактури през м.април. 2010г.. С така определените лихви ревизираното лице е санкционирано за несвоевременното начисляване и внасяне на ДДС по процесните доставки. Задължаването на лицето да внесе ДДС и начисляването на лихви след 14.05.2010г. би означавало повторно внасяне на данъка и получаване на лихви върху вече получена главница, което е недопустимо.

По изложените съображения жалбата на „Пома груп” ЕООД се явява частично основателна и ревизионния акт следва да бъде изменен, като за м.07.2009г. следва да бъдат определени задължения на дружеството единствено за лихви за несвоевременно внесения ДДС в общ размер на 12 536,96 лева.

През данъчен период 01.08.2009-31.08.2009г. на основание чл.68 от ЗДДС е упражнено правото на данъчен кредит в размер на 19 554,00 лева по фактура № 29/20.08.2009г. (л.2522 от делото) издадена от „Транс Ауто” ЕООД, с данъчна основа 97 770,00 лева и ДДС 19 554,00 лева, с предмет на доставката – каравана Мюнстерланд.

Във връзка с доставката е извършена насрещна проверка на „Транс Ауто” ЕООД, за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-11/12.05.2010г. (л.2516 от делото). На 12.05.2010г. са получени копия на част от изисканите документи с куриерска пратка, като не може да се установи тяхната достоверност, тъй като не е извършено сравняване на оригиналните документи от инспектор по приходите. Представеното копие на фактура № 29/20.08.2009г. е с предмет на сделката специализирана работна каравана с шаси 34223 с данъчна основа 97 770,00 лева и ДДС 19 544,00 лева и тя е включена в дневника за продажби на дружеството за данъчен период м.08.2009г.. Приложено е копие от KAUFVERTRAG за придобИ.е на работната каравана от физическо лице, като при проверка в информационната система VAT-8 е установено, че в дневника за покупки на „Транс Ауто” ЕООД за съответния период не е включено подобно придобИ.е. В обяснителната записка на управителя на „Транс Ауто” ЕООД (л.2537 от делото) се сочи, че не е направено плащане между страните, но в приложения дневник на с-ка503 е отразено плащане на цялата стойност по фактурата на 20.08.2009г.. Няма документи за предаване на стоката, складов или спедиционен документ, за лицата натоварили или разтоварили стоката, както и за лицата за контакт между двете дружества, за извършен транспорт и за регистрация на транспортното средство.

От страна на „Пома груп” са представени същия договор, като караваната е заведена по счетоводна с-ка 205 транспортни средства, със стойност 97 770,00 лева, но не е заведена в счетоводния и данъчния амортизационен план на дружеството към 31.12.2009г., а е включена в тези от 2010г. регистрацията на транспортното средство в КАТ е на 29.04.2010г.. Относно транспортирането на караваната в представената от „Пома груп” ЕООД справка е посочено „теглена от БУС А 6828 КС”, няма посочена дата, а в колоната приложен транспортен документ е посочено „без регистр. и п.лист”. В приложените към справката копия на пътни листове няма такъв удостоверяващ превозването на каравана. Липсват документни доказващи извършването на транспорта – пътен лист, командировъчна заповед на шофьор, фактура за закупено гориво и др. Няма данни и в счетоводството на „Пома груп” ЕООД за включване в отчетната стойност на активите на направените транспортни разходи, които предвид разстоянието до Германия и обратно са значителни. В същото време „Транс Ауто” ЕООД придобива караваната за 22 000 евро (43 028,26 лева), а я продава на „Пома груп” ЕООД за 97 770,00 лева без ДДС, с уговорката транспорта да е за сметка на купувача, което допълнително увеличава разходите за придобИ.е на караваната.

Разплащането между страните не е осъществено. От „Пома груп” ЕООД е представен договор за разсрочване на плащанията от 14.01.2010г., който не е представен от „Транс Ауто” ЕООД. В дадените обяснения от управителя на „Транс Ауто” ЕООД се твърди, че плащане не е извършвано към момента, а в приложената счетоводна справка – дневник на с-ка 503-разплащателна сметка за периода м.08.2009г. е осчетоводено плащане по процесната фактура на датата на която е издадена – 20.08.2009г..

Правилно органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит по процесната фактура.

В случая по делото се съдържа договор за покупко-продажба на МПС от 15.07.2009г. (л.2520 от делото), съгласно който „Транс Ауто” ЕООД продава на „Пома груп” ЕООД специализирана работна каравана, шаси № 34243, за сумата от 97 770 лева без ДДС. Същевременно относно придобИ.ето на правото на собственост върху тази каравана от страна на „Транс Ауто” ЕООД е представен договор за покупка (л.2523 от делото), с посочена дата 27.07.2009г. и след като правото на собственост е придобито от „Транс Ауто” ЕООД на 27.07.2009г., няма как то да е прехвърлено на „Пома груп” ЕООД на 15.07.2009г., когато е сключен договора за покупко-продажба. Също така по делото липсва последващ документ по силата на който това право да е било придобито.

С оглед на събраните по делото доказателства не се установява, към момента на издаване на данъчната фактура да е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. По делото липсват доказателства за датата на фактическото предаване на караваната, с оглед която дата да бъде определено данъчното събитие съобразно чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС (редакция ДВ бр.113/28.12.2007г.). В този смисъл следва да се има в предвид, че самото дружество „Пома груп” ЕООД е отразило в амортизационните си планове караваната не през 2009г., а в тези от 2010г., като дори регистрацията в КАТ е на 29.04.2010г..

В хода на ревизионното и съдебното производство не са ангажирани доказателства за извършване на плащане по фактурата, което обстоятелство се установява и от основното заключение на вещото лице А. по допуснатата и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, поради което датата на настъпване на данъчното събитие не би могла да бъде определена съобразно нормата на чл.25, ал.6 от ЗДДС (редакция ДВ бр.113/28.12.2007г.). Ето защо към момента на издаване на процесната фактура 20.08.2008г., след като не е налице данъчно събитие правилно е отказано правото на данъчен кредит по процесната фактура в размер на 19 554,00 лева. С оглед дължимостта на така установените задължения по ЗДДС правилно и законосъобразно се явява и определянето на лихви по отношение на тях, в съответствие с нормата на чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.

През данъчен период 01.09.2009-30.09.2009г. е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издадени актове обр.19 за извършени и приети СМР, както следва: № 2/11.09.2009г. за обект „Канализация с.Карагеоргиево” по Договор № ОП-07-7/02.07.2007г., сключен с община Айтос на стойност 145 364,69 лева; 2/07.09.2009г. за обект „Канализация с.Мъглен ІІ етап” по Договор № ОП-08-2/21.08.2007г., сключен с община Айтос на стойност 197 950,21 лева; 1/07.09.2009г. за обект „Домови отклонения с.Карагеоргиево” по Договор № ОП-9-5/09.07.2009г., сключен с община Айтос на стойност 114 661,20 лева и № 1/07.09.2009г. за обект „Домови отклонения с.Тополица” по Договор № 1 ОП-9-6/09.07.2009г., сключен с община Айтос на стойност 20 330,00 лева.

Във връзка с тези актове са издадени фактури № 365/18.03.2010г. с данъчна основа 83 333,33 лева – за първия акт обр.19; за втория акт обр.19 няма издадена фактура; фактура № 371/11.05.2010г.(л.2287 от делото) с данъчна основа 83 333,33 лева - за третия акт обр.19 и фактура № 358/05.03.2010г.(л.2302 от делото) с данъчна основа 20 330,00 лева – за четвъртия акт обр.19.

Допълнително са представени данъчни фактури № 392/14.09.2010г. (л.584 от делото) за остатъка от сумата по първия акт обр.19, № 388/14.09.2010г. (л.580 от делото) за сумата по втория акт обр.19 и № 375/30.06.2010г. (л.578 от делото) за остатъка от сумата по третия акт обр.19

Органът по приходите е приел, че са извършени облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.9, ал.1 от същия, но не са издадени фактури във връзка с доставките, при възникване на данъчното събитие. Прието е че на основание чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, а съгласно ал.5 на датата на възникване на данъчното събитие по ал.2 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Предвид изложеното е направен извода, че на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, задълженото лице е следвало да издаде данъчен документ за процесните облагаеми доставки на строителни услуги, в който да посочи данъка общо в размер на 95 661,22 лева на отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за данъчния период в справката-декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи документа в дневника за продажби. На основание тези констатации за периода е доначислен ДДС в размер на 95 661,22 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършени строителни услуги.

Дружеството е декларирало ДДС за внасяне в размер на 625,47 лева, като в резултата на констатациите при ревизията е установен резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 96 286,69 лева. Направена е вноска в размер на 625,47 лева. За невнесения установен при ревизията дължим ДДС в размер на 95 661,22 лева са определени лихви за забава в общ размер на 6 854,73 лева.

Направените от жалбоподателя възражения са основателни.

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчните събития, а именно датите на подписване на акт обр.19 – м.09.2009г..

Съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, жалбоподателят е следвало да издаде данъчна фактура за извършената от него доставка на услуга не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, тъй като данъчното събитие е настъпило на датата на която услугите са завършени, съобразно съставения акт обр.19, съобразно нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС. Дружеството не е сторило това в законоустановения срок.

По отношение на цялата стойността на строителните услуги за които са съставени четирите акта обр.19, от „Пома груп” ЕООД са издадени общо шест данъчни фактури, като видно от основното и допълнително заключение на вещото лице А. по допусната и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза са включени от дружеството в дневника за продажби през последващи датата на данъчното събитие периоди. Прихода по тези фактури е отразен в счетоводството на дружеството по кредита на с-ка 703-Приходи от продажба на услуги и прихода участва при формиране на крайния финансов резултата на дружеството за 2010г.. Съобразно допълнителното заключение в резултат на издаваните фактури, касаещи СМР за които са издавани актове обр.19 през процесния период, впоследствие издаваните към тях кредитни известия липсва изменение на начисления ДДС по първоначално издадената фактура.

В случая правилно от органа по приходите е начислен ДДС през месец септември 2009г., когато е настъпило данъчното събитие и е следвало да се издадат процесните фактури, но неправилно е определено повторното внасяне на данъка. Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че ДДС по тези фактури е отразен през данъчни периоди м.март, м.май и м.септември 2010г. и е внесен. След като данъка веднъж е начислен, макар и не през данъчния период в който е следвало това да стане с оглед нормата на чл.89, ал.1 от ЗДДС, то същия не е дължим повторно. Обратното би означавало, да се заплати два пъти един и същ данък и да се чака евентуалното му бъдещо връщане, както е прието в решението на Директора на Дирекция „ОУИ”.

С оглед по- късното начисляване и внасяне на дължимия ДДС, вместо през месец септември 2009г., ДДС е начислен през месец март, май и септември 2010г. за невнесения в срок, по чл.89, ал.1 от ЗДДС, ДДС неправилно е определена лихва от органа по приходите в общ размер на 7 875,46 лева, като същата следва да бъде определена в размер на 7 765,63 лева.

По отношение на ДДС в размер на 16 666,67 лева, за който е издадена данъчна фактура № 365/18.03.2010г. лихвата следва да бъде изчислена за периода от 15.10.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.04.2010г. (датата на която е подадена СД по ЗДДС в която е включена фактурата) и тя е в размер на 882,84 лева.

По отношение на ДДС в размер на 12 406,27 лева, за която е издадени данъчни фактура № 392/14.09.2010г. лихвата следва да бъде изчислена за периода от 15.10.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.09.2010г. (датата на която е издаден ревизионния акт) и тя е в размер на 1193,91 лева.

По отношение на ДДС в размер на 39 590,04 лева, за която е издадени данъчни фактура № 388/14.09.2010г. лихвата следва да бъде изчислена за периода от 15.10.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.09.2010г. (датата на която е издаден ревизионния акт) и тя е в размер на 3 809,96 лева.

По отношение на ДДС в размер на 16 666,67 лева, за която е издадени данъчни фактура № 371/11.05.2010г. лихвата следва да бъде изчислена за периода от 15.10.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.06.2010г. (датата на която е подадена СД по ЗДДС в която е включена фактурата) и тя е в размер на 1 170,39 лева.

По отношение на ДДС в размер на 6 265,67 лева, за която е издадени данъчни фактура № 375/30.06.2010г. лихвата следва да бъде изчислена за периода от 15.10.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.07.2010г. (датата на която е подадена СД по ЗДДС в която е включена фактурата) и тя е в размер на 493,15 лева, а не както е изчислена от органа по приходите до 14.09.2010г. (датата на която е издаден ревизионния акт).

По отношение на ДДС в размер на 4 066,00 лева, за която е издадени данъчна фактура № 358/05.03.2010г. лихвата следва да бъде изчислена за периода от 15.10.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.04.2010г. (датата на която е подадена СД по ЗДДС в която е включена фактурата) и тя е в размер на 215,38 лева.

С така определените лихви ревизираното лице е санкционирано за несвоевременното начисляване и внасяне на ДДС по процесните доставки. Задължаването на лицето да внесе ДДС и начисляването на лихви след посочените дати, би означавало повторно внасяне на данъка и получаване на лихви върху вече получена главница, което е недопустимо.

По изложените съображения жалбата на „Пома груп” ЕООД се явява частично основателна и ревизионния акт следва да бъде отменен в частта относно определения като дължим ДДС и изменен в частта относно размера на определените лихви.

Така изложеното се отнася и до данъчен период 01.10.2009-31.10.2009г., през който е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издаден акт обр.19 за извършени и приети СМР, № 2/07.10.2009г. за обект „Домови отклонения Канализация с.Мъглен” по Договор № ОП-9-7/09.07.2009г., сключен с община Айтос на стойност 44 681,00 лева, като е посочено, че във връзка с този акт няма издадена фактура.

За доставката на тези строителни услуги от жалбоподателя е издадена данъчна фактура № 393/14.09.2010г. (л.585 от делото) с основа 44 681,00 лева и ДДС 8 936,20 лева.

По мотиви аналогични на изложените за предходния период органа по приходите е доначислен ДДС в размер на 8 936,20 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършени строителни услуги.

Дружеството е декларирало ДДС за внасяне в размер на 192,19 лева, като в резултата на констатациите при ревизията е установен резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 9 128,39 лева. Направена е вноска в размер на 192,19 лева. За невнесения установен при ревизията дължим ДДС в размер на 8 936,20 лева са определени лихви за забава в общ размер на 618,19 лева.

Направените от жалбоподателя възражения са основателни.

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчните събития, а именно датите на подписване на акт обр.19 – м.10.2009г., като дружеството жалбоподател не е спазило задължението си по чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, да издаде данъчна фактура за извършената от него доставка на услуга не по – късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие.

По отношение на процесния акт обр.19 е издадена данъчна фактура № 393/14.09.2010г. (л.585 от делото) с основа 44 681,00 лева и ДДС 8 936,20 лева.

Видно от основното и допълнително заключение на вещото лице А. по допусната и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза тази фактура е включена от дружеството-жалбоподател в дневника за продажби през последващ датата на данъчното събитие период. Прихода по тези фактури е отразен в счетоводството на дружеството по кредита на с-ка 703-Приходи от продажба на услуги и прихода участва при формиране на крайния финансов резултата на дружеството за 2010г.. Съобразно допълнителното заключение в резултат на тази фактура, касаещи СМР за които е издаван акт обр.19 през процесния период, впоследствие не са издавани към нея кредитни известия.

В случая правилно от органа по приходите е начислен ДДС през месец октомври 2009г., когато е настъпило данъчното събитие и е следвало да се издадат процесната фактура, но неправилно е определено повторното внасяне на данъка. Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че ДДС по тези фактури е отразен през данъчен период м.септември 2010г.. След като данъка веднъж е начислен, макар и не през данъчния период в който е следвало това да стане с оглед нормата на чл.89, ал.1 от ЗДДС, то същия не е дължим повторно. Обратното би означавало, да се заплати два пъти един и същ данък и да се чака евентуалното му бъдещо връщане, както е прието в решението на Директора на Дирекция „ОУИ”.

С оглед по-късното начисляване на дължимия ДДС, правилно е определена лихва от органа по приходите в размер на 774,75 лева, изчислена за периода от 15.10.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.09.2010г. (датата на която е издаден ревизионния акт).

С така определените лихви ревизираното лице е санкционирано за несвоевременното начисляване и внасяне на ДДС по процесните доставки. Задължаването на лицето да внесе ДДС би означавало повторно внасяне на данъка и получаване на лихви върху вече получена главница, което е недопустимо.

По изложените съображения жалбата на „Пома груп” ЕООД се явява частично основателна и ревизионния акт следва да бъде отменен в частта относно установените задължения на дружеството по ЗДДС за м.10.2009г..

Изложеното за предходните два данъчни периода се отнася и до данъчен период 01.11.2009-30.11.2009г., през който следва да бъдат определени задължения на дружеството единствено за лихви за несвоевременно внесения ДДС.

През този период е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издадени актове обр.19 за извършени и приети СМР, както следва: № /14.11.2009г. за обект „Допълнителни СМР административна сграда Община Созопол” по Договор № 444/08.09.2009г., сключен с община Созопол на стойност 114 706,03 лева и № 3/02.11.2009г. за обект „Домови отклонения с.Мъглен” по Договор № ОП-09-7/09.07.2009г., сключен с община Айтос на стойност 124 591,25 лева. Посочено е че във връзка с първия акт е издадена данъчна фактура № 341/05.01.2010г. с данъчна основа 114 706,03 лева, а във връзка с втория акт няма издадена фактура.

По мотиви аналогични на изложените за предходния период органа по приходите е доначислен ДДС в размер 47 859,46 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършени строителни услуги.

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчните събития, а именно датите на подписване на акт обр.19 – м.11.2009г., като жалбоподателя не е спазил законоустановения срок по чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, за издаване на данъчна фактура.

По отношение на акт обр.19 за извършени и приети СМР /14.11.2009г. за обект „Допълнителни СМР административна сграда Община Созопол” по Договор № 444/08.09.2009г., сключен с община Созопол на стойност 114 706,03 лева е издадени данъчни фактури 341/05.01.2010г. с данъчна основа 114 706,03 лева.

По отношение на акт обр.19 за извършени и приети СМР № 3/02.11.2009г. за обект „Домови отклонения с.Мъглен” по Договор № ОП-09-7/09.07.2009г., сключен с община Айтос на стойност 124 591,25 лева е издадена данъчна фактура № 394/14.09.2010г.(л.586 от делото), с основа 124 591,25 лева и ДДС 24 918,25 лева.

Видно от основното и допълнително заключение на вещото лице А. по допусната и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза тези фактури са включени от дружеството в дневника за продажби през последващи датата на данъчното събитие периоди. Прихода по тези фактури е отразен в счетоводството на дружеството по кредита на с-ка 703-Приходи от продажба на услуги и прихода участва при формиране на крайния финансов резултата на дружеството за 2010г.. Съобразно допълнителното заключение в резултат на тази фактура, касаещи СМР за които е издаван акт обр.19 през процесния период, впоследствие не са издавани към нея кредитни известия.

В случая правилно от органа по приходите е начислен ДДС през месец ноември 2009г., когато е настъпило данъчното събитие и е следвало да се издадат процесните фактури, но неправилно е определено повторното внасяне на данъка. Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че ДДС по тези фактури е отразен през данъчни периоди м.януари и м.септември 2010г.. След като данъка веднъж е начислен, макар и не през данъчния период в който е следвало това да стане с оглед нормата на чл.89, ал.1 от ЗДДС, то същия не е дължим повторно. Обратното би означавало, да се заплати два пъти един и същ данък и да се чака евентуалното му бъдещо връщане, както е прието в решението на Директора на Дирекция „ОУИ”.

С оглед по- късното начисляване и внасяне на дължимия ДДС, правилно е определена лихва от органа по приходите в общ размер на 2 351,51 лева.

По отношение на ДДС в размер на 22 941,06 лева, за който е издадена данъчна фактура № 341/05.01.2010г. лихвата правилно е изчислена за периода от 15.12.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.02.2010г.( датата на която е подадена СД по ЗДДС в която е включена фактурата) и тя е в размер на 410,90 лева.

По отношение на ДДС в размер на 24 918,25 лева, за която е издадени данъчни фактура № 394/14.09.2010г., правилно лихвата е изчислена за периода от 15.12.2009г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.09.2010г. (датата на която е издаден ревизионния акт) и тя е в размер на 1 940,61 лева.

По изложените съображения жалбата на „Пома груп” ЕООД се явява частично основателна и ревизионния акт следва да бъде отменен в частта относно установените на дружеството задължения за ДДС в размер на 47 859,46 лева, за данъчен период м.11.2009г..

През данъчен период 01.12.2009-31.12.2009г. е извършена доставка на строителни услуги, съгласно издадени актове обр.19 за извършени и приети СМР, както следва: № 11/18.12.2009г. за обект „Водоснабдяване група села – Община Руен, ІІ-ри етап” по Договор № 1/08.01.2009г., сключен с община Руен на стойност 60 042,77 лева и № 12/21.12.2009г. за обект „Водоснабдяване група села – Община Руен, ІІ-ри етап” по Договор № 1/08.01.2009г., сключен с община Руен на стойност 143 018,89 лева.

Посочено е че във връзка с първия акт е издадена данъчна фактура № 370/05.05.2010г. с данъчна основа 60 042,77 лева, а във връзка с втория акт данъчна фактура № 357/05.03.2010г. с данъчна основа 143 018,89 лева.

По мотиви аналогични на изложените за предходния период органа по приходите е доначислен ДДС в размер 40 612,33 лева, представляващо неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка с извършени строителни услуги.

Направените от жалбоподателя възражения са основателни.

Правилно органа по приходите е определил датата на възникване на данъчните събития, а именно датите на подписване на акт обр.19 – м.12.2009г., но дружеството не е издало данъчни фактури в срока установен в чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, а е издало данъчни фактури № 370/05.05.2010г. и № 357/05.03.2010г..

В случая правилно от органа по приходите е начислен ДДС през месец декември 2009г., когато е настъпило данъчното събитие и е следвало да се издадат процесните фактури, но неправилно е определено повторното внасяне на данъка. Не се спори между страните, че ДДС по тези фактури е отразен през данъчен период м.март и м.май 2010г.. След като данъка веднъж е начислен, макар и не през данъчния период в който е следвало това да стане с оглед нормата на чл.89, ал.1 от ЗДДС, то същия не е дължим повторно. Обратното би означавало, да се заплати два пъти един и същ данък и да се чака евентуалното му бъдещо връщане, както е прието в решението на Директора на Дирекция „ОУИ”.

С оглед по-късното начисляване на дължимия ДДС, правилно е определена лихва от органа по приходите в общ размер на 1246,53.

Тази лихва правилно е изчислена в размер на 732,03 лева за периода от 15.01.2010г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.04.2010г.( датата на която е подадена СД по ЗДДС в която е включена фактурата) по отношение на сумата от 28 603,78 лева, за която е издадена данъчна фактура № 357/05.03.2010г. и съответно 514,50 лева за периода от 15.01.2010г., (дата на която е бил дължим ДДС) до 14.06.2010г.( датата на която е подадена СД по ЗДДС в която е включена фактурата) по отношение на сумата от 12 008,55 лева, за която е издадена данъчна фактура № 370/05.05.2010г..

С така определените лихви ревизираното лице е санкционирано за несвоевременното начисляване и внасяне на ДДС по процесните доставки. Задължаването на лицето да внесе ДДС и начисляването на лихви след посочените дати би означавало повторно внасяне на данъка и получаване на лихви върху вече получена главница, което е недопустимо.

През този период на дружеството-жалбоподател е отказано правото на данъчен кредит в размер на 5 512,00 лева, по данъчна фактура № 13/22.12.2009г. издадена от „Финимел” ЕООД с данъчна основа 27 560,00 лева и ДДС 5512,00 лева за закупена строителна механизация.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „Финимел” ЕООД за която е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 0225-01-01-1000003-5/12.05.2010г. (л.2469 от делото). На 10.05.2010г. са получени част от изисканите документи с куриерска пратка, като е посочено, че не може да се установи достоверността на копията, тъй като са изпратени по куриер и не извършено сравнение с оригиналите от инспектор по приходите. Сочи се, че на всички изпратени документи липсват имената на лицата извършили заверките и не може да се уточни по различните подписи кои и в какво качеството ги е заверил. Представено е копие от процесната фактура, като при проверка в информационния масив на НАП е установено, че тя е включена в дневника за продажби и СД през данъчен период м.12.2009г.. В дневник покупки не е включена цитираната покупка, като по данни от писмените обяснения строителната механизация е закупена от физическо лице от гр.Остенберг, Германия, за което е представен договор за покупка. Представени са хронологични записвания по счетоводни сметки. Строителната механизация включва 1 бр.компресор, 4 бр.къртач и 3 бр.помпи. представен е договор за покупко-продажба и приемо-предавателен протокол на строителна механизация между „Пома груп” ЕООД и „Финимел” ЕООД. Не са представени документи за извършено разплащане между страните.

От страна на „Пома груп” са представени същия договор от 08.11.2009г., приемо-предавателен протокол от 22.12.2009г.. В счетоводството на „Пома груп” ЕООД е заведена строителната механизация, описана в процесната фактура по с-ка 204-машини и съоръжения, със стойност 27 560 лева, но не са заведени в счетоводния и данъчния амортизационен план към 31.12.2009г., а са включени в тези за 2010г.. Разплащане между страните не е осъществено, като единствено от „Пома груп” ЕООД е представен договор за разсрочване на плащания сключен на 20.01.2010г. Относно транспортирането в представената от „Пома груп” ЕООД справка е посочено „Тойота А7734 и фург-раб.”, дата 22.12.2009г., а в колоната приложен транспортен документ е посочено „без регистр. и п.лист”. В приложените към справката копия на пътни листове няма такъв удостоверяващ превозването на каравана. В приложените към справката копия на пътни листове няма такъв удостоверяващ превозването на компресор, къртач и помпи с превозно средство Тойота А7734 на посочената дата. Липсват документни доказващи извършването на транспорта – пътен лист, командировъчна заповед на шофьор, фактура за закупено гориво и др. Няма данни и в счетоводството на „Пома груп” ЕООД за включване в отчетната стойност на активите на направените транспортни разходи, които предвид разстоянието до Германия и обратно са значителни.

С оглед на изложеното е направен извода, че е налице несъответствие между фактите установени от представените документи и писмени обяснения от доставчиците на ревизираното лице.

Изводите на органа по приходите не се споделят от настоящия съдебен състав:

В случая по делото се съдържа договор за покупко-продажба на строителна механизация от 08.11.2009г. (л.2655 от делото), съгласно който „Финимел” ЕООД продава на „Пома груп” ЕООД строителна механизация – компресор 1 бр., къртачи 4 бр. и помпи 30 м3/час – бр., за общата сума от 27 560 лева. В договора е предвидено, че продавача се задължава да предаде строителната механизация в срок до 31.12.2009г., като при предаването да се сключи приемо-предавателен протокол. В съответствие с така поетите задължения е съставен приемо-предавателен протокол от 22.12.2009г. (л.2657 от делото), съгласно който между страните по договора в гр.Бургас е предадена договорената строителна механизация. На тази дата е издадена и процесната фактура № 13/22.12.2009г.. Не се спори между страните по делото, че тази фактура е надлежно осчетоводена както при доставчика и е начислен ДДС. Плащането по тази фактура не извършено, като от Пома груп” ЕООД е представен договор от 20.01.2010г. за разсрочване на плащания (л.3360 от делото) .

С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. В случая предмет на доставката е родово определени вещи – компресор, къртачи и помпи, правото на собственост върху които се прехвърля с тяхното предаване, за което в случая е съставен приемо-предавателен протокол. Действително на датата на която е сключен договора за покупко-продажба между „Пома груп” ЕООД и „Финимел” ЕООД, последното дружеството не е било собственик на стоките предмет на доставката, тъй като ги е закупило на 08.11.2009г., съгласно представения договор на немски език, но тъй като договора за продажба на строителна механизация не е формален няма пречка правото на собственост да бъде придобито с предаването на стоката и издаването на съответната фактура. В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че стоката предмет на процесната доставка е надлежно отразена в счетоводството на дружеството по сметка 204- машини и съоръжения. Действително договора, фактурата и приемо-предавателния протокол са оспорени от ответника в настоящото производство и жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тях. В случая тези документи са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Също така те си кореспондират както взаимно, така и с другите събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експерти, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни писмени доказателства за отразеното в тях.

Ето защо към момента на издаване на процесната фактура 22.11.2009г., е налице данъчно събитие и неправилно е отказано правото на данъчен кредит по нея.

В случая макар и да са ангажирани доказателства за пазарната стойност на стоката предмет на процесната доставка, същата не следва да се обсъжда, тъй като както и за предходните данъчни периоди не са налице предвидените от законодателя предпоставки при наличието на които данъчната основа да се определя според пазарната цена на стоката.

По изложените съображения жалбата на „Пома груп” ЕООД се явява частично основателна и ревизионния акт следва да бъде отменен в частта относно установените на дружеството задължения по ЗДДС в размер на главницата 46 124,33 лева и изменен в частта за лихвите, като се определят такива в размер на 1246,53 лева.

По ЗКПО

За данъчен период 01.01.2006г.-31.12.2006г. на дружеството-жалбоподател са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) в размер на главницата 875,89 лева и лихва 398,09 лева.

За да определи задълженията на лицето, органа по приходите на основание чл.23, ал.3, т.11 от ЗКО (отм.) във връзка с чл.14 от ЗКПО (отм.), данъчно признатия размер на амортизациите на ревизираното лице за 2006г. определен в размер на 71 847,22 лева е намален със сума в размер на 5 839,24 лева, представляваща неправомерно начислен разход за амортизации в ДАП за следните три актива:

N по ред	Наименование на актива	Дан.аморт. стойност съгл.ДАП на ЗЛ	Нач.ам/я за 2006г. от ЗЛ	Справед-лива стойност	Дан.призн. Аморти-зация,уста-новена при ревизията	Разлика
1	кран/вкл.стрела/ "Пайнер"	87 700,00	4 385,00	43 943,00	1 647,86	2 737,14
2	Форд Мондео	5 000,00	625,02	7 000,00	729,17	-104,15
3	Форд Транзит	77 750,00	3239,58	800,00	33,33	3 206,25
ВСИЧКО:		170 450,00	8249,60	51 743,00	2 410,36	5 839,24

В следствие на това финансовия резултат на дружеството за 2006г. се преобразува за данъчни цели както следва:

Финансов резултат за данъчно преобразуване – 49 851,29 лева.

Общо увеличение на финансовия резултат – 72 704,14 лева, в това число:

-71 847,22 лева по реда на чл.23, ал.2, т.19 от ЗКПО (отм.) – счетоводно начислените разходи за амортизации за текущия период;

-856,92 лева по реда на чл.23, ал.2, т.19а от ЗКПО (отм.)-балансовата стойност на отписаните амортизируеми активи към момента на отписването им от САП.

Общо намаление на финансовия резултат – 66 864,90 лева, в това число:

-66 007,98 лева по реда на чл.23, ал.3, т.11 от ЗКПО (отм.) – данъчно признатия размер на разходите за амортизация;

-856,92 лева по реда на чл.23, ал.2, т.12 от ЗКПО (отм.)- данъчна балансова стойност на отписаните амортизируеми активи към момента на отписването им от ДАП.

Финансов резултат след данъчно преобразуване 55 690,53 лева

Корпоративен данък 15 % - 8 353,58 лева

След приспадане на авансовите вноски внесените от дружеството в общ размер на 1 167,00 лева, дължимия корпоративен данък е 7 186,58 лева, от който внесен 6 310,69 лева и за довнасяне 875,89 лева.

Върху дължимия данък в размер на 875,89 лева е определена и лихва в размер на 398,09 лева.

Разликата в декларирания от дружеството финансов резултат и този установен от органа по приходите се дължи на данъчната амортизационна стойност на посочените три дълготрайни активи, която е посочено от дружеството в изготвения от него Данъчно-амортизационен план (ДАП) и тази установена от орган по приходите в хода на ревизионното производство.

1.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Кран /вкл.стрела/ Пайнер” - 87 700,00 лева, а в хода на ревизионното производство е определяна справедлива пазарна стойност в размер на 43 943,00 лева, съобразно изготвената експертна оценка. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 88 200,00 лева без ДДС, по единичната експертиза (л.4376 от делото) и 88 200,00 лева без ДДС, по тройната експертиза (л.4513 от делото).

В случая при изготвянето и на трите експертизи са използвани едни и същи методи, но тази изготвена в хода на ревизионното производство и единичната експертиза не следва да се кредитират.

От експертизата изготвена в хода на ревизионното производство (л.4282-4315 от делото), не би могло да се установи, по какъв начин и посредством каква информация е определило пазарната стойност на оценяваните ДМА от вещото лице. Същевременно при изготвянето на заключението по единичната и тройната експертиза, вещите лица са извършили проучване на пазара на автомобили, като са ползвали оферти и фактури на доставчици, извършили са оглед на наличните при жалбоподателя ДМА и съобразно наличната документация за състоянието на тези активи при закупуването им са изготвили своето заключение. Ето защо, настоящия съдебен състав, счита, че в случая справедливата пазарна стойност на „Кран /вкл.стрела/ Пайнер” е в размер на 88 200,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, като крана е отразен като закупен през м.10.2006г., а стрелата за него през м.06.2006г. и въведен в експлоатация актив „Кран /вкл.стрела/ Пайнер” през м.11.2006г., следва да се начислят амортизации в размер на 3 675,00 лева. Амортизациите са изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

2.При определяне на справедливата пазарна стойност на Форд „Мондео” с посочена от лицето 5 000 лева, органа по приходите е приел за такава сумата от 7 000,00 лева и въз основа на последната стойност е определил размер на данъчните амортизации – 729,17 лева. Така определените пазарна стойност не се оспорва от жалбоподателя, поради което се приема от съда, като правилна. В случая обаче, въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като закупен през м.06.2006г. и въведен в експлоатация м.07.2006г., следва да се начислят амортизации в размер на 875,00 лева, при годишна амортизационна норма 25 %. В случая амортизациите следва да се изчислят за период от 6 месеца изчислен от месеца следващ месеца датата на закупуване на ДМА до края на годината, а не както е изчислен от органа по приходите за период от 5 месеца.

3.При определяне на справедливата пазарна стойност на Форд „Транзит” с посочена от лицето 77 750,00 лева, органа по приходите е приел за такава сумата от 800,00 лева отразена в представения пред ОД на МВР гр.Бургас, договор и въз основа на последната стойност е определил размер на данъчните амортизации – 33,33 лева. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност само на автомобила в размер на 8 300,00 лева без ДДС и на оборудването в размер на 29 062,00 лева, по единичната експертиза (л.4377 от делото) и 7 550,00 лева без ДДС, на автомобила по тройната експертиза (л.4508 от делото).

Заключенията на вещите лица, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, като при изготвянето им вещите лица са извършили проучване на пазара на автомобили, като са ползвали оферти и фактури на доставчици, извършили са оглед на наличните при жалбоподателя ДМА и съобразно наличната документация за състоянието на тези активи при закупуването им са изготвили своето заключение. Ето защо, настоящия съдебен състав, счита, че в случая справедливата пазарна стойност на Форд „Транзит” е в размер на 36 612,00 лева (определена като сбор от пазарната стойност на автомобила – 7 550,00 лева и монтираното оборудване – 29 062,00 лева), съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като закупен през м.10.2006г. и въведен в експлоатация през същия месец, следва да се начислят амортизации в размер на 1 525,50 лева. Амортизациите са изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

С оглед на така изложеното данъчно признатите амортизации за 2006г. се определят в общ размер на 6 075,50 лева. (определена като сбор от сумите на амортизации не трите ДМА 3 675,00 лева, 875,00 лева и 1 525,50 лева.). Задълженото лице е начислило амортизации в общ размер на 8 249,60 лева или разликата е в размер на 2 174,10 лева, с която сума следва да се увеличи финансовия резултат на дружеството за 2006г.

Финансов резултат за данъчно преобразуване – 49 851,29 лева.

Общо увеличение на финансовия резултат – 72 704,14 лева, в това число:

Общо намаление на финансовия резултат – 66 864,90 лева, в това число:

-69 673,12 лева по реда на чл.23, ал.3, т.11 от ЗКПО (отм.) – данъчно признатия размер на разходите за амортизация;

Финансов резултат след данъчно преобразуване 52 025,39 лева

Корпоративен данък 15 % - 7 803,80 лева

След приспадане на авансовите вноски внесените от дружеството в общ размер на 1 167,00 лева, дължимия корпоративен данък е 6 636,80 лева, от който внесен 6 310,69 лева и за довнасяне 326,11 лева. Върху дължимия данък в размер на 326,11 лева се определена и лихва в размер на 183,01 лева.

С оглед на изложеното обжалвания ревизионен акт следва да бъде изменен, като за 2006г. се установят задължения на дружеството по ЗКПО в размер на главницата 326,11 лева и лихва 183,01 лева.

За данъчен период 01.01.2007г.-31.12.2007г. на дружеството-жалбоподател са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на главницата 33 273,47 лева и лихва 10 628,22 лева.

За да определи задълженията на лицето, органа по приходите е приел, че през периода от „Пома груп” ЕООД са издадени актове обр.19, като част от тях фактурите са издадени през 2008г.и 2010г.. По този начин приходите от тези извършени работи в размер на 263 897,23 лева, представляваща сбор от сумите от 118 712,93 лева, 61 851,53 лева и 83 332,77 лева, по трита договора, по които не са издадени своевременно фактури, не са отчетени за отчетния период, през който са извършени и предадени на Възложителя и през който са отчетени разходи свързани с тях.

Органа по приходите е приел, че в случая са нарушени изискванията на т.6.1 от СС 11-Договори за строителство и чл.4 от ЗСч., поради което неотчетените приходи в размер на 263 897,23 лева са включени при формиране на данъчната основа за корпоративен данък за 2007г.

В резултат на ревизията и на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО във връзка с чл.16 от ЗКПО, данъчно признатия размер на амортизации на ревизираното лице за 2007г. определени от него в размер на 171 595,84 лева, са намалени със сумата от 68 837,52 лева, представляваща неправомерно начислени разходи за амортизации в ДАП за активите, описани в следната таблица:

N по ред	Наименование на актива	Дан.аморт. стойност съгл.ДАП на ЗЛ	Нач.ам. за 2007г.	Справедлива стойност	Уст. при ревизията дан.призн. ам/я	разлика
1	Кран /вкл. стрела/ "Пайнер"	87 700,00	26 310,00	43 943,00	13 182;90	13 127,10
2	Форд Мондео	5 000,00	1 250,04	7 000,00	1 750,00	-499,96
3	Форд Транзит	77 750,00	19 437,48	800,00	200,00	19 237,48
4	Форд Транзит	9 000,00	2 250,00	800,00	200,00	2 050,00
5	Фолксваген Транспертер	60 000,00	12 500,00	700,00	145,83	12 354,17
6	Челен товарач Бобкат	95 000,00	11 875,00	65 267,00	8158,33	3 716,67
7	Кофа за челен товарач	6 000,00	600,00	2 458,00	245,8	354,20
8	Мазда 323	20 000,00	1 779,16	24 000,00	2 000,00	-220,84
9	Фолксваген Голф	70 000,00	7 291,65	700,00	72,92	7 218,73
10	Фолксваген Транспортер	70 000,00	11 666,64	10 000,00	166,67	11 499,97
ВСИЧКО:		500 450,00	94 959,97	146 668,00	26 122,45	68 837,52

В следствие на изложеното финансовия резултат на „Пома груп” ЕООД за 2007г. е преобразуван за данъчни цели по следния начин

Счетоводен финансов резултат – 320 677,06 лева.

Общо увеличение на финансовия резултат – 444 700,34 лева, в това число:

-171 595,84 лева по реда на чл.54, ал.2 от ЗКПО – счетоводни разходи за амортизации;

-9 207,27 лева по реда на чл.35 от ЗКПО – непризнати разходи от последващи оценки на активи и пасиви /отписани вземания, отчетени по с-ка 699-извънредни разходи/

-263897,23 лева по реда на чл.78 от ЗКПО – неотчетени приходи от строителни услуги.

Общо намаление на финансовия резултат – 102 763,60 лева, в това число:

-102 758,32 лева по реда на чл.54, ал.1 от ЗКПО – годишни данъчни амортизации;

-5,28 лева по реда на чл.37 от ЗКПО – признаване за данъчни цели на непризнати разходи от последващи оценки на вземания.

Данъчен финансов резултат – 662 613,80 лева

Корпоративен данък 10 % - 66 261,38 лева

След приспадане на авансовите вноски внесените от дружеството в общ размер на 787,00 лева, дължимия корпоративен данък е 65 474,37 лева, от който внесен 32 200,91 лева и за довнасяне 33 273,47 лева.

Върху дължимия данък в размер на 33 273,47 лева е определена и лихва в размер на 10 628,22 лева.

В случая правилно от органа по приходите е увеличен финансовия резултата на дружеството за 2007г. със сумата от 263 897,23 лева, представляваща стойността на извършените строителни услуги през 2007г., за които са издадени данъчни фактури през 2008г.. По изложените съображения по ЗДДС, фактурите за тези услуги е следвало да бъдат издавани не по-късно от 5 дни от датата на подписване на съответния акт обр.19 през 2007г., а не както е сторено от дружеството през следващите данъчни години.

Установения от органа по приходите размер на амортизациите за 2007г. не се споделя от настоящия съдебен състав.

1.По изложените съображения за предходния период по ЗКПО, справедливата пазарна стойност на „Кран /вкл.стрела/ Пайнер”, следва да бъде определена в размер на 88 200,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, следва да се начислят амортизации в размер на 26 460,00 лева. Амортизациите са изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

3.По изложените съображения за предходния период по ЗКПО, справедливата пазарна стойност на Форд „Транзит” е в размер на 36 612,00 лева (определена като сбор от пазарната стойност на автомобила – 7 550,00 лева и монтираното оборудване – 29 062,00 лева), съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, следва да се начислят амортизации в размер на 9 153 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

4.При определяне на справедливата пазарна стойност на Форд „Транзит” с посочена от лицето 9 000,00 лева, органа по приходите е приел за такава сумата от 800,00 лева отразена в представения пред ОД на МВР гр.Бургас, договор и въз основа на последната стойност е определил размер на данъчните амортизации – 200,00 лева. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност на автомобила в размер на 5 390,00 лева без ДДС и на оборудването в размер на 6 980,00 лева, по единичната експертиза (л.4377 от делото) и 5 390,00 лева без ДДС, на автомобила по тройната експертиза (л.4508 от делото).

Заключенията на вещите лица, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, като при изготвянето им вещите лица са извършили проучване на пазара на автомобили, като са ползвали оферти и фактури на доставчици, извършили са оглед на наличните при жалбоподателя ДМА и съобразно наличната документация за състоянието на тези активи при закупуването им са изготвили своето заключение. Ето защо, настоящия съдебен състав, счита, че в случая справедливата пазарна стойност на Форд „Транзит” е в размер на 12 370,00 лева (определена като сбор от пазарната стойност на автомобила – 5 390,00 лева и монтираното оборудване – 6 980,00 лева), съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като закупен през м.12.2006г., следва да се начислят амортизации в размер на 3 082,50 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

5.При определяне на справедливата пазарна стойност на Фолксваген „Транспортер” посочена от лицето в размер на 60 000,00 лева, органа по приходите е приел за такава сумата от 800,00 лева отразена в представения пред ОД на МВР гр.Бургас, договор и въз основа на последната стойност е определил размер на данъчните амортизации – 145,83 лева. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност само на автомобила в размер на 8 880,00 лева без ДДС и на оборудването в размер на 48 600,00 лева, по единичната експертиза (л.4365 от делото) и 8 880,00 лева без ДДС, на автомобила по тройната експертиза (л.4508 от делото).

Заключенията на вещите лица, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, като при изготвянето им вещите лица са извършили проучване на пазара на автомобили, като са ползвали оферти и фактури на доставчици, извършили са оглед на наличните при жалбоподателя ДМА и съобразно наличната документация за състоянието на тези активи при закупуването им са изготвили своето заключение. Ето защо, настоящия съдебен състав, счита, че в случая справедливата пазарна стойност на Фолксваген „Транспортер”е в размер на 57 480,00 лева (определена като сбор от пазарната стойност на автомобила – 8 880,00 лева и монтираното оборудване – 48 600,00 лева), съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като закупен през м.02.2007г., следва да се начислят амортизации в размер на 11 975,00 лева, при годишна амортизационна норма 25 %.

6.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Челен товарач Бобкат” – 95 000,00 лева, а в хода на ревизионното производство е определяна справедлива пазарна стойност в размер на 65 267,00 лева, съобразно изготвената експертна оценка (л.4290 от делото). Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 95 160,00 лева без ДДС, по единичната експертиза (л.4377 от делото), а по тройната експертиза, не е оценено, тъй като на вещите лица е представена заповед за бракуване (л.4531 от делото).

В случая при изготвянето и на двете експертизи са използвани едни и същи методи, но тази изготвена в хода на ревизионното производство не следва да се кредитират.

От експертизата изготвена в хода на ревизионното производство (л.4282-4315 от делото), не могло да се установи, по какъв начин и посредством каква информация е определило пазарната стойност на оценяваните ДМА. Същевременно при изготвянето на заключението по единичната експертиза, вещото лице е извършили проучване на пазара на автомобили, като е ползвало оферти и фактури на доставчици, извършили са оглед на наличните при жалбоподателя ДМА и съобразно наличната документация за състоянието на тези активи при закупуването им е приложило корекционни коефициенти и е изготвило своето заключение. Ето защо, настоящия съдебен състав, счита, че в случая справедливата пазарна стойност на „Челен товарач Бобкат” е в размер на 95 160,00 лева, съобразно заключението на вещото лице по единичната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, като крана е отразен като закупен през м.07.2007г., следва да се начислят амортизации в размер на 9 912,50 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

7.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Кофа за челен товарач” – 6 000,00 лева, а в хода на ревизионното производство е определяна справедлива пазарна стойност в размер на 2 458,00 лева, съобразно изготвената експертна оценка. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 4 800,00 лева без ДДС, по единичната експертиза (л.4377 от делото) и 4 650,00 лева без ДДС, по тройната експертиза (л.4513 от делото).

В случая, с оглед на изложените за предходните ДМА мотиви справедливата пазарна стойност на „Кофа за челен товарач”, следва да се определи, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза и тя е в размер на 4 650,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, като крана е отразен като закупен през м.08.2007г., следва да се начислят амортизации в размер на 465,00 лева. Амортизациите са изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

8.По отношение на пазарна стойност на „Мазда 323”, дружеството е посочило 20 000,00 лева, а органа по приходите е приел за справедлива пазарна стойност 24 000,00 лева и въз основа на нея е определил размер на данъчните амортизации – 2 000,00 лева. Така определените пазарна стойност не се оспорва от жалбоподателя, поради което се приема от съда, като правилна. В случая обаче, въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като закупен през м.07.2008г., следва да се начислят амортизации в размер на 2 500,00 лева, при годишна амортизационна норма 25 %. В случая амортизациите следва да се изчислят за период от 5 месеца изчислен от месеца следващ месеца датата на закупуване на ДМА до края на годината, а не както е изчислен от органа по приходите за период от 4 месеца.

9.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на Фолксваген „Голф” – 70 000,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 700,00 лева отразена в представения пред ОД на МВР гр.Бургас, договор и въз основа на последната стойност е определил размер на данъчните амортизации – 72,92 лева. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност на автомобила в размер на 13 360,00 лева без ДДС и на оборудването в размер на 55 468,00 лева, по единичната експертиза (л.4372 от делото) и 10 840,00 лева без ДДС, на автомобила по тройната експертиза (л.4510 от делото).

Заключенията на вещите лица, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на Фолксваген „Голф” е в размер на 66 308,00 лева (определена като сбор от пазарната стойност на автомобила – 10 840,00 лева и монтираното оборудване – 55 468,00 лева), съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като закупен през м.07.2007г., следва да се начислят амортизации в размер на 6 907,08 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

10.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на Фолксваген „Транспортер” – 70 000,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 1000,00 лева отразена в представения пред ОД на МВР гр.Бургас, договор и въз основа на последната стойност е определил размер на данъчните амортизации – 166,67 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност на автомобила в размер на 4 410,00 лева без ДДС и на оборудването в размер на 66 215,00 лева, по единичната експертиза (л.4372 от делото) и 3 900,00 лева без ДДС, на автомобила по тройната експертиза (л.4510 от делото).

Заключенията на вещите лица, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на Фолксваген „Транспортер” е в размер на 70 115,00 лева (определена като сбор от пазарната стойност на автомобила – 3 900,00 лева и монтираното оборудване – 66 215,00 лева), съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като закупен през м.04.2007г., следва да се начислят амортизации в размер на 11 685,83 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

С оглед на така изложеното данъчно признатите амортизации за 2007г. се определят в общ размер на 82340,91 лева, определена като сбор от сумите на амортизации на десетте описани в таблицата ДМА. Задълженото лице е начислило амортизации в общ размер на 94 959,97 лева или разликата е в размер на 12 619,06 лева, с която сума следва да се увеличи финансовия резултат на дружеството за 2007г.

Счетоводен финансов резултат – 320 677,06 лева.

Общо увеличение на финансовия резултат – 444 700,34 лева, в това число:

-171 595,84 лева по реда на чл.54, ал.2 от ЗКПО – счетоводни разходи за амортизации;

-263 897,23 лева по реда на чл.78 от ЗКПО – неотчетени приходи от строителни услуги.

Общо намаление на финансовия резултат – 158 982,06 лева, в това число:

-158 976,78 лева по реда на чл.54, ал.1 от ЗКПО – годишни данъчни амортизации;

Данъчен финансов резултат – 606 395,34 лева

Корпоративен данък 10 % - 60 639,53 лева

След приспадане на авансовите вноски внесените от дружеството в общ размер на 787,00 лева, дължимия корпоративен данък е 59 852,53 лева, от който внесен 32 200,91 лева и за довнасяне 27 651,62 лева. Върху дължимия данък в размер на 27 651,62 лева се определя лихва в размер на 8 710,31 лева.

От органа по приходите е прието, че през 2007г. „Пома груп” ЕООД дължи авансови вноски за корпоративен данък в размер на 73,05 лева за месеците от първото тримесечие изчислени върху облагаемата печалба за 2005г.. За другите месеци от три тримесечия в размер на 4 56,97 лева изчислена върху облагаемата печалба за 2006г.

В случая правилно са изчислени лихвите за дължимата авансова вноска за месец януари, след като тя е внесена на 13.02.2007г., в размер на 0,79 лева. Правилно не са изчислени лихви за втората и третата вноска, тъй като те са своевременно внесени. По отношение на останалите вноски правилно са определени лихви в общ размер на 146,82 лева или дължимата лихва за несвоевременно внесените авансови вноски е в размер на 147,61 лева

С оглед на изложеното обжалвания ревизионен акт следва да бъде изменен, като за 2007г. се установят задължения на дружеството по ЗКПО в размер на главницата 27 651,62 лева и лихва 8 857,92 лева.

За данъчен период 01.01.2008г.-31.12.2008г. на дружеството-жалбоподател са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на главницата 124 478,91 лева и лихва 22 881,32 лева.

За да определи задълженията на лицето, органа по приходите е посочил, че ревизията за периода се извършва по реда на чл.122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, изразяващи се в данни за укрити приходи във връзка с извършени строителни услуги по изграждане на жилищна сграда в гр.*** и това, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. По мотиви аналогични на изложените при определяне на задълженията на „Пома груп” ЕООД по ЗДДС за м.02.2008г. и съобразно определената пазарна оценка на строителната услуга в размер на 17 843,00 лева, по изграждане на апартамент № 8, подаден през този данъчен период е увеличен финансовия резултат на дружеството с посочената сума.

През периода от „Пома груп” ЕООД са издадени актове обр.19, като част от тях фактурите са издадени през 2009г.и 2010г.. По този начин приходите от тези извършени работи в размер на 962 081,68 лева, представляваща сбор от сумите по договорите, по които не са издадени своевременно фактури, не са отчетени за отчетния период, през който са извършени и предадени на Възложителя и през който са отчетени разходи свързани с тях. Съответно със сумата от 232 437,30 лева са намалени приходите на лицето през 2007г., която сума представлява приходи по издадени през 2007г. актове обр.19.

През отчетния период съгласно фактура № 61/18.12.2008г. издадена от „Р-2007” ЕООД и договор за доставка на машини и съоръжения са закупени посочени машини и съоръжения, на обща стойност 300 000,00 лева, без ДДС. В счетоводството на ревизираното лице, същите не са отнесени като разход за материали по с-ка 601-разходи за материали, която е приключена със с-ка 611-разходи за основан дейност и през с-ка 612 -разходи за спомагателна дейност, която от своя страна е приключена със с-ка 123-печалби и загуби от текущата година. По този начин закупените машини и съоръжения са отчетени като текущ разход за отчетния период и са участвали при формирането на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2008г..

На основание т.2 от СС16-Дълготрайни материални активи, закупените машини и съоръжения по посочената фактура следва да се признаят за ДМА, които са амортизируеми съгласно т.2 от СС4-Отчитане на амортизации. Въпросните машини са признати като ДМА, но през 2009г., като съгласно САП са въведени в експлоатация от 15.04.2009г.

Съгласно чл.58, ал.1 от ЗКПО, начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчния амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец, от което следва, че през 2008г., не следва да се начисляват амортизации на тези активи. Предвид изложеното отчетения разход в размер на 300 000,00 лева изцяло не следва да се взема в предвид, при формиране на данъчната основа за определяне на корпоративен данък за 2008г.

Органа по приходите е посочил, че балансовата стойност на продадените активи /строителни материали и горива/ установена при ревизията е в размер на 35 420,59 лева, в това число на продадените горива 29 920,59 лева, а на строителните материали 5 500,00 лева. В счетоводството на „Пома груп” ЕООД, поради дублирана сума по дебита на с-ка 702, балансовата стойност е завишена с 25 797,41 лева, поради което отчетения разход в този размер под балансова стойност на продадени активи не следва да се взема в предвид при формиране на данъчната основа за определяне на корпоративен данък за 2008г.

В резултат на ревизията и на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО във връзка с чл.16 от ЗКПО, данъчно признатия размер на амортизации на ревизираното лице за 2008г. определени от него в размер на 468 538,53 лева, са намалени със сумата от 144 308,31 лева, представляваща неправомерно начислени разходи за амортизации в ДАП за активите, описани в следната таблица:

N по ред	Наименование на актива	Дан.аморт Стойност съгл.ДАП на ЗЛ	Нач.ам. за 2009г.	Справедлива Стойност	Уст.при Ревизията Дан.призн. Ам/я	Разлика
1	Кран /вкл. стрела/ "Пайнер"	87 700,00	26 310,00	43 943,00	13 182,90	13 127,10
2	Форд Мондео	5 000,00	1 250,04	7 000,00	1 750,00	-499,96
3	Форд Транзит	77 750,00	19 437,48	800,00	200,00	19 237,48
4	Форд Транзит	9 000,00	2 250,00	800,00	200,00	2 050,00
5	Фолксваген Транспертер	60 000,00	15 000,00	700,00	175,00	14 825,00
6	Челен товарач Бобкат	95 000,00	28 500,00	65 267,00	1 9580,10	8 919,90
7	Кофа за челен товарач	6 000,00	600,00	2 458,00	737,40	1 062,60
8	Мазда 323	20 000,00	5 337,48	24 000,00	6 000,00	-662,52
9	Фолксваген Голф	70 000,00	17 499,96	700,00	175,00	17 324,96
10	Фолксваген Транспортер	70 000,00	17 499,96	1 000,00	250,00	17 249,96
11	Седлови влекач МАН K8AH	128 000,00	26 666,70	4 000,00	750,00	25 916,70
12	Полуремарке Фруехауф ¢`pyexaycb	12 000,00	2 50,00	1 000,00	187,50	2 312,50
13	Ремарке Сарис	40 000,00	8 333,30	800.00	150.00	8183,30
14	Валяк Бендорф	60 000,00	15 000,00	11 667,00	2 625,08	12 374,92
15	Кофа за багер	15 000,00	2 250,00	5 505,00	688,13	1 561,87
16	Кофа за багер	15 000,00	1 875,00	5 505,00	550,50	1 324,50
ВСИЧКО:		770 450,00	191 509,92	175 145,00	47 201,61	144 308,31

Данъчно признатия размер на амортизации на ревизираното лице за 2008г. е определен в размер на 324 230,22 лева.

Органа по приходите е посочил, че през 2003г. от „Пома груп” ЕООД са сключени шест дългосрочни договора за заем на пари, по които са начислени лихви в общ размер на 27 196,00 лева, които не са изплатени към 31.12.2008г., поради което са погасени по давност задължения и следва да бъдат отписани като такива през настоящия период. Ето защо определените извънредни приходи от отписани задължения в размер на 27 196,00 лева, следва да се вземат предвид при формирането на данъчната основа за определяне на корпоративен данък.

Въз основа на изложеното е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на 2 145 459,01 лева, като дължимия данък е в размер на 214 545,90 лева, от който внесен 90 066,99 лева и за довнасяне 124 478,91 лева. Върху така установения данък за довнасяне е определена лихва в размер на 20 301,24 лева, изчислена до датата на издаване на ревизионния акт.

В случая правилно от органа по приходите е увеличен финансовия резултата на дружеството за 2008г. със сумата от 17 843,00 лева, представляваща пазарната стойност на предоставената от „Пома груп” ЕООД, строителна услуга по изграждането на апартамент № 8, находящ се в гр.***. От събраните по делото доказателства и по мотивите изложени за м.02.2008г. по ЗДДС, правилно органа по приходите е приел, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК и е определил стойността на предоставената от дружеството строителна услуга, която не е отчетена и със стойността на която следва да бъде увеличен финансовия резултат за 2008г.

Правилно в случая са увеличен, съответно намален финансовия резултат на „Пома груп” ЕООД за 2008г., със стройността на извършените строителни услуги през 2008г. – 962 081,68 лева, за които са издадени данъчни фактури през 2009г. и 2010г. и съответно го е намалил със стройността на извършените строителни услуги през 2007г. – 232 437,30 лева, за които са издадени фактури през 2008г. По изложените съображения по ЗДДС, фактурите за тези услуги е следвало да бъдат издавани не по-късно от 5 дни от датата на подписване на съответния акт обр.19 през 2007г., съответно през 2008г., а не както е сторено от дружеството през следващите данъчни години.

Правилно органа по приходите е увеличил финансовия резултат на дружеството със сумата от 300 000,00 лева, по фактура № 61/18.12.2008г. издадена от „Р-2007” ЕООД и договор за доставка на машини и съоръжения са закупени посочени машини и съоръжения, на обща стойност 300 000,00 лева, без ДДС, но не по изложените съображения. В случая във фактура № 61/18.12.2008г. (л.3205 от делото), като предмет на доставката е посочено „Аванс по договор”, поради което неправилно задълженото лице е отнесло като разход за материали по с-ка 601-Разходи за материали общата стойност по посочената фактура в размер на 300 000,00 лева. Със тази сума е неправилно е намален финансовия резултат на дружеството за 2008г.. След като във фактурата е посочено, че същата касае аванс по договор, тя е следвало да бъде осчетоводена по разчетна сметка от група 40 /Доставчици/, която не намира отражение в годишния финансов резултат. Ето защо неправилно жалбоподателя е осчетоводил заплатения аванс и сумата по него не следва да участва при формиране на годишния финансов резултат на дружеството.

Предвид изложеното със сумата в размер на 300 000,00 лева, неправилно отчетена като разход, следва да се коригира финансовия резултат за 2008г. на дружеството в посока увеличение.

Установения от органа по приходите размер на амортизациите за 2008г. не се споделя от настоящия съдебен състав.

По изложените съображения за предходния период по ЗКПО, справедливата пазарна стойност на дълготрайните материални активи следва да бъде определена от съда, както следва:

1.„Кран /вкл.стрела/ Пайнер” - 88 200,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, следва да се начислят амортизации в размер на 26 460,00 лева. Амортизациите са изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

2. Форд „Мондео” – 7 000,00 лева, определена от органа по приходите, въз основа на която, следва да се начислят амортизации в размер на 1 750 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

3. Форд „Транзит” е в размер на 36 612,00 лева (определена като сбор от пазарната стойност на автомобила – 7 550,00 лева и монтираното оборудване – 29 062,00 лева), съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, следва да се начислят амортизации в размер на 9 153,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

4.Форд „Транзит” - 12 370,00 лева (определена като сбор от пазарната стойност на автомобила – 5 390,00 лева и монтираното оборудване – 6 980,00 лева), съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като закупен през м.12.2006г., следва да се начислят амортизации в размер на 3 092,05 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

5.Фолксваген „Транспортер” - 57 480,00 лева (определена като сбор от пазарната стойност на автомобила – 8 880,00 лева и монтираното оборудване – 48 600,00 лева), съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като закупен през м.02.2007г., следва да се начислят амортизации в размер на 14 370,00 лева, при годишна амортизационна норма 25 %.

6. „Челен товарач Бобкат” – 95 160,00 лева, съобразно заключението на вещото лице по единичната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, като крана е отразен като закупен през м.07.2007г., следва да се начислят амортизации в размер на 23 790,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

7. „Кофа за челен товарач” – 4 650,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, като крана е отразен като закупен през м.08.2007г., следва да се начислят амортизации в размер на 1 395,00 лева. Амортизациите са изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

8.„Мазда 323”, дружеството е посочило 20 000,00 лева, а органа по приходите е приел за справедлива пазарна стойност 24 000,00 лева и въз основа на нея е определил размер на данъчните амортизации – 6 000,00 лева. Така определените пазарна стойност не се оспорва от жалбоподателя, поради което се приема от съда, като правилна, поради което правилно е определен и размера на амортизациите 6 000,00 лева, при годишна амортизационна норма 25 %.

9.Фолксваген „Голф” – 66 308,00 лева (определена като сбор от пазарната стойност на автомобила – 10 840,00 лева и монтираното оборудване – 55 468,00 лева), съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като закупен през м.07.2007г., следва да се начислят амортизации в размер на 16 577,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

10.Фолксваген „Транспортер” – 70 115,00 лева (определена като сбор от пазарната стойност на автомобила – 3 900,00 лева и монтираното оборудване – 66 215,00 лева), съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като закупен през м.04.2007г., следва да се начислят амортизации в размер на 17 528,75 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

11. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Седлови влекач МАН” – 128 000,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 4 000,00 лева отразена в представения пред ОД на МВР гр.Бургас, договор и въз основа на последната стойност е определил размер на данъчните амортизации – 750,00 лева. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност на автомобила в размер на 30 420,00 лева без ДДС и (л.4372 от делото) и 30 400,00 лева без ДДС, на автомобила по тройната експертиза (л.4510 от делото).

Заключенията на вещите лица, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Седлови влекач МАН” е в размер на 30 400,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.03.2008г., следва да се начислят амортизации в размер 5 670,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

12. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Полуремарке Фруехауф” – 12 000,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 1 000,00 лева отразена в представения пред ОД на МВР гр.Бургас, договор и въз основа на последната стойност е определил размер на данъчните амортизации – 187,50 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност на ремаркето в размер на 9 780,00 лева без ДДС по единичната(л.4375-4376 от делото) и по тройната експертизи (л.4510 от делото).

Заключенията на вещите лица, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Полуремарке Фруехауф” е в размер на 9 780,00 лева, съобразно заключението на вещите лица. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.03.2008г., следва да се начислят амортизации в размер на 1 833,75 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

13. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Ремарке Сарис” – 40 000,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 800,00 лева отразена в представения пред ОД на МВР гр.Бургас, договор и въз основа на последната стойност е определил размер на данъчните амортизации – 150,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност на ремаркето в размер на 1 500,00 лева без ДДС и на оборудването – 9910,00 лева по единичната експертиза (л.4376 от делото), и 1 450,00 лева на ремаркето по тройната експертизи (л.4513 от делото).

Заключенията на вещите лица, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Ремарке Сарис” е в размер на 11 360,00 лева, съобразно заключението на вещите лица, по единичната и тройната експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.03.2008г., следва да се начислят амортизации в размер на 2 130,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

14. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Валяк Бендорф” – 60 000,00 лева, в хода на ревизионното производство е определяна справедлива пазарна стойност в размер на 11 667,00 лева, съобразно изготвената експертна оценка. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 58 920,00 лева без ДДС, по единичната експертиза (л.4377 от делото) и 58 900,00 лева без ДДС, по тройната експертиза (л.4514 от делото).

В случая, с оглед на изложените за предходните ДМА мотиви справедливата пазарна стойност на „Валяк Бендорф”, следва да се определи, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза и тя е в размер на 58 900,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.03.2008г., следва да се начислят амортизации в размер на 13 252,50 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

15. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Кофа за багер” – 15 000,00 лева, в хода на ревизионното производство е определяна справедлива пазарна стойност в размер на 5 505,00 лева, съобразно изготвената експертна оценка. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 15 120,00 лева без ДДС, по единичната експертиза (л.4377 от делото) и по тройната експертиза (л.4514 от делото).

В случая, с оглед на изложените за предходните ДМА мотиви справедливата пазарна стойност на „Кофа за багер”, следва да се определи, съобразно заключението на вещите лица и тя е в размер на 15 120,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.07.2008г., следва да се начислят амортизации в размер на 1 890,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

16. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Кофа за багер” – 15 000,00 лева, в хода на ревизионното производство е определяна справедлива пазарна стойност в размер на 5 505,00 лева, съобразно изготвената експертна оценка. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 15 120,00 лева без ДДС, по единичната експертиза (л.4377 от делото) и по тройната експертиза (л.4514 от делото).

В случая, с оглед на изложените за предходните ДМА мотиви справедливата пазарна стойност на „Кофа за багер”, следва да се определи, съобразно заключението на вещите лица и тя е в размер на 15 120,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.08.2008г., следва да се начислят амортизации в размер на 1 512,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

С оглед на така изложеното данъчно признатите амортизации за 2008г. се определят в общ размер на 146 404,10 лева, определена като сбор от сумите на амортизации на шестнайсетте описани в таблицата ДМА. Задълженото лице е начислило амортизации в общ размер на 191 509,92 лева или разликата е в размер на 45 105,82 лева, с която сума следва да се увеличи финансовия резултат на дружеството за 2008г.

Органа по приходите е посочил, че балансовата стойност на продадените активи /строителни материали и горива/ установена при ревизията е в размер на 35 420,59 лева, в това число на продадените горива 29 920,59 лева, а на строителните материали 5 500,00 лева. В случая след като в счетоводството на „Пома груп” ЕООД, поради дублирана сума по дебита на с-ка 702, балансовата стойност е завишена с 25 797,41 лева, правилно органа по приходите е приел, че отчетения разход в този размер под балансова стойност на продадени активи не следва да се взема в предвид при формиране на данъчната основа за определяне на корпоративен данък за 2008г.

В случая след като дружеството през 2003г. е намалило финансовия си резултат със сумата от 27 196,00 лева, представляваща лихви по посочените договори за заем и до 31.12.2008г., към който момент е изтекъл общия пет годишен давностен срок по ЗЗД, същите не са изплатени, то следва задължението за лихви да бъде отписано и да бъде отчетено, като извънреден приход, с който финансовия резултат на дружеството да се коригира в посока увеличение. В този смисъл съгласно чл.37, ал.2 от ЗКПО, в приложимата му редакция за 2008г. изтичането на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години, от момента в който вземането е станало изискуемо е основание да се признаят за данъчни цели непризнати приходи и разходи. В случая вземането е станало изискуемо през 2003г. и е признато през тази година за данъчни цели, поради което с изтичането на давностния срок, същите следва да бъдат отнесени, като извънреден приход и да се елиминира влиянието на неплатените суми.

От органа по приходите е прието, че през 2008г. „Пома груп” ЕООД дължи авансови вноски за корпоративен данък в размер на 456,97 лева за месеците от първото тримесечие изчислени върху декларираната облагаемата печалба за 2006г.. За другите месеци от три тримесечия в размер на 4 56,97 лева изчислена върху декларираната облагаема печалба за 2007г.

В случая правилно са изчислени лихви в общ размер на 2 642,08 лема, за дължимата авансова вноска, след като дружеството не е внасяло такива.

Въз основа на изложеното се определя данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на 2 046 256,52 лева, като дължимия данък е в размер на 204 625,65 лева, от който внесен 90 066,99 лева и за довнасяне 114 558,66 лева. Върху така установения данък за довнасяне следва да се определи лихва в размер на 18 683,23 лева, изчислена до датата на издаване на ревизионния акт.

С оглед на изложеното обжалвания ревизионен акт следва да бъде изменен, като за 2008г. се установят задължения на дружеството по ЗКПО в размер на главницата 114 558,66 лева и лихва 18 683,23 лева.

За данъчен период 01.01.2009г.-31.12.2009г. на дружеството-жалбоподател са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на главницата 225 348,54 лева и лихва 16 171,16 лева.

За да определи задълженията на лицето, органа по приходите е посочил, че ревизията за периода се извършва по реда на чл.122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, изразяващи се в данни за укрити приходи във връзка с извършени строителни услуги по изграждане на жилищна сграда в гр.*** и това, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. По мотиви аналогични на изложените при определяне на задълженията на „Пома груп” ЕООД по ЗДДС за м.06.2009г. и съобразно определената пазарна оценка на строителната услуга в размер на 466 851,00 лева, по изграждане на всички недвижими имоти с изключение на апартамент № 8, е увеличен финансовия резултат на дружеството с посочената сума.

През периода от „Пома груп” ЕООД са издадени актове обр.19, като част от тях фактурите са издадени през 2010г.. По този начин приходите от тези извършени работи в размер на 1 770 780,33 лева, представляваща сбор от сумите по договорите, по които не са издадени своевременно фактури, не са отчетени за отчетния период, през който са извършени и предадени на Възложителя и през който са отчетени разходи свързани с тях. Съответно със сумата от 413 040,46 лева са намалени приходите на лицето през 2009г., която сума представлява приходи по издадени през други данъчни периоди актове обр.19.

В резултат на ревизията и на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО във връзка с чл.16 от ЗКПО, данъчно признатия размер на амортизации на ревизираното лице за 2009г. определени от него в размер на 862 953,10 лева, са намалени със сумата от 392 454,05 лева, представляваща неправомерно начислени разходи за амортизации в ДАП за активите, описани в следната таблица:

N по ред	Наименование на актива	Дан.аморт Стойност съгл.ДАП на ЗЛ	Нач.ам. за 2009г.		Справедлива Стойност	Уст.при Ревизията Дан.призн. Ам/я	Разлика
1	Кран /вкл. стрела/ "Пайнер"	87 700,00	26 310,00		43 943,00	13 182,90	13 127,10
2	Форд Мондео	5 000,00	1 250,04		7 000,00	1 750,00	-499,96
3	Форд Транзит	77 750,00	19 437,48		800,00	200,00	19 237,48
4	Форд Транзит	9 000,00	2 250,00		800,00	200,00	2 050,00
5	Фолксваген Транспортер	60 000,00	15 000,00		700,00	175,00	14 825,00
6	Челен товарач Бобкат	95 000,00	28 500,00		65 267,00	19 580,10	8 919,90
7	Кофа за челен товарач товарач	6 000,00	1 800,00		2 458,00	737,40	1 062,60
8	Мазда 323	20 000,00	5 337,48		24 000,00	6 000,00	-662,52
9	Фолксваген Голф	70 000,00	17 499,96		700,00	175,00	17 324,96
10	Фолксваген Транспортер	70 000,00	17 499,96		1 000,00	250,00	17 249,96
11	Седлови влекач МАН K8AH	128 000,00	32 000,04		4 000,00	1 000,00	31 000,04
12	Полуремарке Фруехауф	12 000,00	3 000,00		1 000,00	250,00	2 750,00
13	Ремарке Сарис	40 000,00	9 999,96		800,00	200,00	9 799,96
14	Валяк Бендорф	60 000,00	18 000,00		11 667,00	3 500,10	14 499,90
15	Кофа за багер	15 000,00	4 500,00		5 505,00	1 651,50	2 848,50
16	Кофа за багер	15 000,00	4 500,00		5 505,00	1 651,50	2 848,50
17	Самосвал Форд	47 000,00		11 750,04	10 000,00	2 291,67	9 458,37
18	Багер Хитачи	98 425,00		29 527,44	32 393,00	8 908,08	20 619,36
19	Трамбовъчна машина	9 620,00		2 886,00	1 480,00	407,00	2 479,00
20	Трамбовъчна машина	9 620,00		2 886,00	1 480,00	407.00	2 479,00
21	метален шип	18 150,00		5 445,00	4 575,00	1 258,13	4 186,87
22	метален шип	18 150,00		5 445,00	4 019,00	1 105,23	4 339,77
23	2 бр. кофа за багер	16 500,00		4 950,00	6 190,00	1 702,25	3 247,75
23	2 бр. кофа за багер	16 500,00		4 950,00	6 190,00	1 702,25	3 247,75
24	камион Хюндай	97 800,00		22 412,50	5 000,00	1 041,67	21 370,83
25	Рено Меган	59 300		13 589,62	5 000,00	1 041,67	12 547,95
26	Пежо Партнер	58 600,00		13 429,13	10 000,00	2 083,33	11 345,80
27	Тойота Корола	57 700,00		13 222,88	5 000 00	1 041,67	12 181,21
28	фургон Хоби	90 000,00		20 625,00	9 000,00	1 875,00	18 750,00
29	Фургон Кнаус	89 650,00		16 809,39	1 775,00	295,83	16 513,56
30	Фиат дукато	69 440,00		13 020,03	39 419,00	6 569,83	6 450,20
31	Минимиксер Беле	14 200,00		3 550,00	11 784,00	2 651,40	898,60
32	15 бр. фугорези	11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
		11 950,00		2 688,75	6 388,00	1 277,60	1 411,15
33	фугорез бетон	49 700,00		11 182,50	34 039,00	6 807,80	4 374,70
34	бензинов миксер	14 900,00		3 352,50	11 532,00	2 306,40	1 046,10
35	Мицубиши	86 460,00		12 608,75	8 637,00	1 079 63	11 529,12
36	Сузуки Витара	77 360,00		11 281,69	9 480,00	1 185,00	10 096,69
37	полуремарке Карди	67 700,00		14 104,20	38 199,00	7 162,31	6 941,89
38	Пежо 306	81 200,00		11 841,69	5 563,00	695,38	11 146,31
39	Мерцедес 208 Д	77 740,00		11 337,06	2 081,00	260,13	11 076,93
40	компресор за боядисване	14 700 00		3 675,00	9 619,00	2 164,28	1 510,72
41	4 бр. фугорез 6етон	12 800,00		3 200,00	8 034,00	1 807,65	1 392,35
		12 800,00		3 200,00	8 034,00	1 807,65	1 392,35
		12 800,00		3 200,00	8 034,00	1 807,65	1 392,35
		12 800,00		3 200,00	8 034,00	1 807,65	1 392,35
42	2бр. трансформатор за ток	4 570,00		1 142,50	1 750,00	393,75	748,75
42	2бр. трансформатор за ток	4 570,00		1 142,50	1 750,00	393,75	748,75
ВСИЧКО:		2 250 455		526 182,59	579 056,00	133 728,54	392 454,05

Данъчно признатия размер на амортизации на ревизираното лице за 2008г. е определен в размер на 470 499,05 лева.

Органа по приходите е посочил, че през 2003г. и 2004г. от „Пома груп” ЕООД са сключени осем дългосрочни договора за заем на пари, по които са начислени лихви в общ размер на 36 440,49 лева, които не са изплатени към 31.12.2009г., поради което са погасени по давност задължения и следва да бъдат отписани като такива през настоящия период. Ето защо определените извънредни приходи от отписани задължения в размер на 36 440,49 лева, следва да се вземат предвид при формирането на данъчната основа за определяне на корпоративен данък.

Въз основа на изложеното е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на 2 790 897,93 лева, като дължимия данък е в размер на 279 089,79 лева, от който внесен 53 741,25 лева и за довнасяне 225 348,54 лева. Върху така установения данък за довнасяне е определена лихва в размер на 10 640,89 лева, изчислена до датата на издаване на ревизионния акт.

В случая правилно от органа по приходите е увеличен финансовия резултата на дружеството за 2009г. със сумата от 466 851 лева, представляваща пазарната стойност на предоставената от „Пома груп” ЕООД, строителна услуга по изграждането на всички недвижими имоти, с изключение на апартамент № 8, находящ се в гр.***. От събраните по делото доказателства и по мотивите изложени за м.06.2009г. по ЗДДС, правилно органа по приходите е приел, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК и е определил стойността на предоставената от дружеството строителна услуга, която не е отчетена и със стойността на която следва да бъде увеличен финансовия резултат за 2009г.

Правилно в случая са увеличен, съответно намален финансовия резултат на „Пома груп” ЕООД за 2009г., със стройността на извършените строителни услуги през 2008г. – 1 770 780,33 лева, за които са издадени данъчни фактури през 2010г. и съответно го е намалил със стройността на извършените строителни услуги през 2007г. и 2008г. – 413 040,46 лева, за които са издадени фактури през 2009г. По изложените съображения по ЗДДС, фактурите за тези услуги е следвало да бъдат издавани не по-късно от 5 дни от датата на подписване на съответния акт обр.19 през 2007г., съответно през 2008г., а не както е сторено от дружеството през следващите данъчни години.

10.Фолксваген „Транспортер” – 70 115,00 лева (определена като сбор от пазарната стойност на автомобила – 3 900,00 лева и монтираното оборудване – 66 215,00 лева), съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, следва да се начислят амортизации в размер на 17 528,75 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

11.„Седлови влекач МАН” – 30 400,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, следва да се начислят амортизации в размер 7 600,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

12.„Полуремарке Фруехауф” – 9 780,00 лева, съобразно заключението на вещите лица. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, следва да се начислят амортизации в размер на 2 445,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

13.„Ремарке Сарис” – 11 360,00 лева, съобразно заключението на вещите лица, по единичната и тройната експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.03.2008г., следва да се начислят амортизации в размер на 2 840,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

14.„Валяк Бендорф” – 58 900,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, следва да се начислят амортизации в размер на 17 670,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

15.„Кофа за багер” – 15 120,00 лева, съобразно заключението на вещите лица. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, следва да се начислят амортизации в размер на 4 536,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

16.„Кофа за багер” – 15 120,00 лева, съобразно заключението на вещите лица. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, следва да се начислят амортизации в размер на 4 536,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

17.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Самосвал Форд” – 47 000,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 10 000,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност на самосвала в размер на 5 315,00 лева без ДДС и на оборудването – 11 931,00 лева по единичната експертиза (л.4371 от делото).

Заключенията на вещото лице, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Самосвал Форд” е в размер на 17 250,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по единичната експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.01.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 3 953,12 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

18.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Багер Хитачи” – 98 425,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 32 393,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 96 000,00 лева без ДДС по единичната експертиза (л.4379 от делото) и 64 000,00 лева по тройната експертиза (л.4515 от делото).

Заключенията на вещите лица по тройната съдебна експертиза, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Багер Хитачи” е в размер на 64 000,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.01.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 17 600,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

19. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Трамбовъчна машина” – 9 620,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 1 480,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 9 450,00 лева без ДДС по единичната експертиза (л.4378 от делото) и по тройната експертиза (л.4515 от делото).

Заключенията на вещите лица, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Трамбовъчна машина” е в размер на 9 450,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.01.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 2 598,75 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

20. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Трамбовъчна машина” – 9 620,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 1 480,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 9 450,00 лева без ДДС по единичната експертиза (л.4378 от делото) и по тройната експертиза (л.4515 от делото).

21. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Метален шип” – 18 150,00 лева, в хода на ревизионното производство е определяна справедлива пазарна стойност в размер на 4 575,00 лева, съобразно изготвената експертна оценка. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 17 815,00 лева без ДДС, по единичната експертиза (л.4378 от делото) и 11 250,00 лева без ДДС, по тройната експертиза (л.4514 от делото).

В случая, с оглед на изложените за предходните ДМА мотиви справедливата пазарна стойност на „Метален шип”, следва да се определи, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза и тя е в размер на 11 250,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.01.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 3 093,75 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

22. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Метален шип” – 18 150,00 лева, в хода на ревизионното производство е определяна справедлива пазарна стойност в размер на 4 575,00 лева. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 17 815,00 лева без ДДС, по единичната експертиза (л.4378 от делото) и 11 250,00 лева без ДДС, по тройната експертиза (л.4514 от делото).

23. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „2бр. кофи за багер” – по 16 500,00 лева, в хода на ревизионното производство е определяна справедлива пазарна стойност в размер на 6 190,00 за всяка от кофите. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност за всяка от кофите в размер на 15 960,00 лева без ДДС, по единичната експертиза (л.4378 от делото) и 15 100,00 лева без ДДС, по тройната експертиза (л.4514 от делото).

В случая, с оглед на изложените за предходните ДМА мотиви справедливата пазарна стойност на „2бр. кофи за багер”, следва да се определи, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза и тя е в размер на 15 100,00 лева, за всяка от тях. Въз основа на така определената пазарна стойност на тези ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.01.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на по 4 152,50 лева или общо 8 305,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

24.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Камион Хюндай” – 97 800,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 5 000,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 5 740,00 лева без ДДС за камиона и 88 562 лева без ДДС на оборудването по единичната експертиза (л.4373 от делото) и 5 100,00 лева на камиона по тройната експертиза (л.4511 от делото).

Заключенията на вещото лице, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Камион Хюндай” е в размер на 93 662,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.02.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 19 512,92 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

25.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Рено Меган” – 59 300,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 5 000,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 11 735 лева без ДДС за автомобила по единичната експертиза (л.4374 от делото) и 12 360,00 лева по тройната експертиза (л.4511 от делото).

Заключенията на вещите лица по тройната експертиза, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Рено Меган” е в размер на 12 360,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.02.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 2 575,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

26.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Пежо Партнер” – 58 600,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 10 000,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 16 050,00 лева без ДДС за автомобила и 39 235 лева без ДДС на оборудването по единичната експертиза (л.4374 от делото) и 16 050,00 лева на автомобила по тройната експертиза (л.4512 от делото).

Заключенията на вещото лице, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Пежо Партнер” е в размер на 55 285,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.02.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 11 517,71 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

27.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Тойота Корола” – 57 700,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 5 000,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 8 460,00 лева без ДДС за автомобила и 52 938 лева без ДДС на оборудването по единичната експертиза (л.4375 от делото) и 8 460,00 лева на автомобила по тройната експертиза (л.4512 от делото).

Заключенията на вещото лице, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Тойота Корола” е в размер на 61 398,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.02.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 12 791,25 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

28.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Фургон Хоби” – 90 000,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 9 000,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 1 995,00 лева без ДДС за фургона и 68 649,00 лева без ДДС на оборудването по единичната експертиза (л.4368 от делото).

Заключенията на вещото лице, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Фургон Хоби” е в размер на 70 644,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.02.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 14 717,50 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

29.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Фургон Кнаус” – 89 650,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 1 775,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 4 694,00 лева без ДДС за фургона и 74 431,00 лева без ДДС на оборудването по единичната експертиза (л.4367 от делото) и 2 800,00 лева на автомобила по тройната експертиза (л.4509 от делото).

Заключенията на вещото лице, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Фургон Кнаус” е в размер на 77 231,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по единичната и тройната експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.04.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 12 871,83 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

30.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Фиат Дукато” – 69 440,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 39 419,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 15 000,00 лева без ДДС за автомобила и 53 102,00 лева без ДДС на оборудването по единичната експертиза (л.4364 от делото).

Заключението на вещото лице, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Фиат Дукато” е в размер на 68 102,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.04.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 11 350,33 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

31.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Минимиксер Беле” – 14 200,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 11 784,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 14 315,00 лева без ДДС по единичната експертиза (л.4380 от делото) и 9 500,00 лева без ДДС по тройната експертиза (л.4515 от делото).

Заключението на вещите лица по тройна експертиза се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Минимиксер Беле” е в размер на 9 500,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.03.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 2 137,50 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

32. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „15бр. фугорези” – по 11 950,00 лева за всяка от тях, в хода на ревизионното производство е определяна справедлива пазарна стойност в размер на 6 388,00 за всяка от тях. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност за всяка от фугорезите в размер на 12 175,00 лева без ДДС, по единичната експертиза (л.4381 от делото) и по тройната експертиза (л.4516 от делото).

В случая, с оглед на изложените за предходните ДМА мотиви справедливата пазарна стойност на „15бр. фугорези”, следва да се определи, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза и тя е в размер на 12 175,00 лева, за всяка от тях. Въз основа на така определената пазарна стойност на тези ДМА, отразени като въведен в експлоатация през м.04.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на по 2 435,00 лева или общо 36 525,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

33.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Фугорез бетон” – 49 700,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 34 039,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 49 385,00 лева без ДДС по единичната експертиза (л.4381 от делото) и 46 100,00 лева без ДДС по тройната експертиза (л.4516 от делото).

Заключението на вещите лица по тройна експертиза се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Фугорез бетон” е в размер на 46 100,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.04.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 9 220,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

34.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Бензинов миксер” – 14 900,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 11 532,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 14 320,00 лева без ДДС по единичната експертиза (л.4381 от делото) и 14 300,00 лева без ДДС по тройната експертиза (л.4516 от делото).

Заключението на вещите лица по тройна експертиза се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Бензинов миксер” е в размер на 14 300,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.04.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 2 860,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

35.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Мицубиши” – 86 460,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 8 637,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 9 810,00 лева без ДДС за автомобила и 76 388,00 лева без ДДС на оборудването по единичната експертиза (л.4364 от делото) и 6 540,00 лева без ДДС за автомобила по тройната експертиза (л.4509 от делото)

Заключението на вещите лица, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Мицубиши” е в размер на 82 928,00 лева, съобразно заключението на тройната експертиза за стойността на автомобила и това по единичната експертиза за стойността на оборудването. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.06.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 10 366,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

36.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Сузуки Витара” – 77 360,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 2 081,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 7 860,00 лева без ДДС за автомобила и 65 840,00 лева без ДДС на оборудването по единичната експертиза (л.4371 от делото).

Заключението на вещото лице се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Сузуки Витара” е в размер на 73 700,00 лева, съобразно заключението на единичната експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.06.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 9 212,50 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

37.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Полуремарке Карди” – 67 700,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 38 199,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 10 900,00 лева без ДДС по единичната експертиза (л.4375 от делото).

Заключението на вещото лице се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Полуремарке Карди” е в размер на 10 900,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.03.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 2 043,75 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

38.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Пежо 306” – 81 200,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 5 563,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 4 040,00 лева без ДДС за автомобила и 71 535,00 лева без ДДС на оборудването по единичната експертиза (л.4369 от делото).

Заключението на вещото лице се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Пежо 306” е в размер на 75 575,00 лева, съобразно заключението на единичната експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.06.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 9 446,87 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

39.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Мерцедес 208 Д” – 77 740,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 2 081,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност в размер на 2 330,00 лева без ДДС за автомобила и 71 864,00 лева без ДДС на оборудването по единичната експертиза (л.4370 от делото) и 2 330,00 лева без ДДС на автомобила по тройната експертиза

Заключението на вещите лица се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Мерцедес 208 Д” е в размер на 74 194,00 лева, съобразно заключението на единичната и тройната експертиза. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.06.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 9 274,25 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 25 %.

40.Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „Компресор за боядисване” – 14 700,00 лева, а органа по приходите е приел за такава сумата от 9 619,00 лева. Тази стойност е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещото лице по които са определили пазарна стойност в размер на 3 200,00 лева без ДДС по единичната експертиза (л.4384 от делото).

Заключението на вещото лице се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, по изложените по-горе аргументи, поради което справедливата пазарна стойност на „Компресор за боядисване” е в размер на 3 200,00 лева. Въз основа на така определената пазарна стойност на този ДМА, отразен като въведен в експлоатация през м.03.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на 720,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

41. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „4бр. фугорез бетон” – по 12 800,00 лева за всяка от тях, в хода на ревизионното производство е определяна справедлива пазарна стойност в размер на 8 034,00 за всяка от тях. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност за всяка от фугорезите в размер на 12 141,00 лева без ДДС, по единичната експертиза (л.4384 от делото) и 10 790,00 лева по тройната експертиза (л.4517 от делото).

В случая, с оглед на изложените за предходните ДМА мотиви справедливата пазарна стойност на „4бр. фугорез бетон”, следва да се определи, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза и тя е в размер на 10 790,00 лева, за всяка от тях. Въз основа на така определената пазарна стойност на тези ДМА, отразени като въведен в експлоатация през м.03.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на по 2 427,75 лева или общо 9 711,00 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

42. Задълженото лице е посочило данъчно амортизационна стойност на „2бр. трансформатор за ток” – по 4 570,00 лева за всеки от тях, в хода на ревизионното производство е определяна справедлива пазарна стойност в размер на 1 750,00 за всеки. Тази оценка е оспорена от жалбоподателя, като в хода на съдебното производство са допуснати и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са определили пазарна стойност за всеки от трансформаторите в размер на 4 450,00 лева без ДДС, по единичната експертиза (л.4383 от делото) и 3 425,00 лева по тройната експертиза (л.4517 от делото).

В случая, с оглед на изложените за предходните ДМА мотиви справедливата пазарна стойност на „2бр. трансформатор за ток”, следва да се определи, съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза и тя е в размер на 3 425,00 лева, за всеки от тях. Въз основа на така определената пазарна стойност на тези ДМА, отразени като въведен в експлоатация през м.03.2009г., следва да се начислят амортизации в размер на по 770,63 лева или общо 1 541,26 лева, изчислени, при годишна амортизационна норма 30 %.

С оглед на така изложеното данъчно признатите амортизации за 2009г. се определят в общ размер на 389 380,60 лева, определена като сбор от сумите на амортизации на 42 описани в таблицата ДМА. Задълженото лице е начислило амортизации в общ размер на 526 182,59 лева или разликата е в размер на 136 801,99 лева, с която сума следва да се увеличи финансовия резултат на дружеството за 2009г.

Органа по приходите е посочил, че през 2003г. и 2004г. от „Пома груп” ЕООД са сключени осем дългосрочни договора за заем на пари, по които са начислени лихви в общ размер на 36 440,49 лева, които не са изплатени към 31.12.2009г., поради което са погасени по давност задължения и следва да бъдат отписани като такива през настоящия период. Ето защо определените извънредни приходи от отписани задължения в размер на 36 440,49 лева, са взети предвид при формирането на данъчната основа за определяне на корпоративен данък.

В случая след като дружеството през 2004г. е намалило финансовия си резултат със сумата от 36 440,49 лева, представляваща лихви по посочените договори за заем и до 31.12.2009г., към който момент е изтекъл общия пет годишен давностен срок по ЗЗД, същите не са изплатени, то следва задължението за лихви да бъде отписано и да бъде отчетено, като извънреден приход, с който финансовия резултат на дружеството да се коригира в посока увеличение. В този смисъл съгласно чл.37, ал.2 от ЗКПО, изтичането на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години, от момента в който вземането е станало изискуемо е основание да се признаят за данъчни цели непризнати приходи и разходи. В случая вземането е станало изискуемо през 2004г. и е признато през тази година за данъчни цели, поради което с изтичането на давностния срок, същите следва да бъдат отнесени, като извънреден приход и да се елиминира влиянието на неплатените суми.

От органа по приходите е прието, че през 2009г. „Пома груп” ЕООД дължи авансови вноски за корпоративен данък в размер на 3 023,89 лева за месеците от първото тримесечие изчислени върху декларираната облагаемата печалба за 2008г.. За другите месеци от трите тримесечия в размер на 8 256,14 лева изчислена върху декларираната облагаема печалба за 2008г.

В случая правилно са изчислени лихви в общ размер на 5 530,27 лева, за дължимата авансова вноска, след като дружеството не е внасяло такива.

Въз основа на изложеното се определя данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на 2 535 245,87 лева, като дължимия данък е в размер на 253 524,59 лева, от който внесен 53 741,25 лева и за довнасяне 199 783,34 лева. Върху така установения данък за довнасяне е определена лихва в размер на 9 433,70 лева, изчислена до датата на издаване на ревизионния акт.

С оглед на изложеното обжалвания ревизионен акт следва да бъде изменен, като за 2009г. се установят задължения на дружеството по ЗКПО в размер на главницата 199 783,34 лева и лихва в общ размер на 14 963,97 лева.

От жалбоподателя не са претендирани направените по делото съдебни разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

От процесуалния представител на ответника в проведеното на 06.12.2011г. съдебно заседание е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски. При този изход на делото и с оглед частичната основателност на жалбата следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 255,92 лева по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и направени разноски по делото за възнаграждение на вещите лица в размер на 557,15 лева, съобразно размера на обжалваните и определените с решението задължения или разноски в общ размер на 16 813,07 лева.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ ревизионен акт № 02251000025/14.09.2010г. издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите гр.Бургас, с който са установени на “Пома груп” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Шейново” № 61А, данъчни задължения, както следва:

За данъчен период 01.07.2007г.-31.07.2007г., през който са установени задължения за ДДС в размер на главницата 37 000,00 лева и лихва 15 073,92 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения по ДДС в размер на главницата 19 738,40 лева и лихва 8 041,53 лева.;

За данъчен период 01.05.2008г.-31.05.2008г., през който са установени задължения за ДДС в размер на главницата 16 703,97 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения по ДДС в размер на главницата 3 370,70 лева.;

За данъчен период 01.07.2008г.-31.07.2008г., през който са установени задължения за ДДС в размер на главницата 22 200,00 лева и лихва 4 565,84 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения по ДДС в размер на главницата 3 200,00 лева и лихва 826,91 лева.;

За данъчен период 01.08.2008г.-31.08.2008г., през който са установени задължения за ДДС в размер на главницата 55 075,75 лева и лихва 11 583,15 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения по ДДС в размер на главницата 21 075,75 лева и лихва 1 036,01 лева.;

За данъчен период 01.09.2008г.-30.09.2008г., през който са установени задължения за ДДС в размер на главницата 10 965,77 лева и лихва 1 036,01 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения по ДДС в размер на главницата 6 907,91 лева и лихва 3 243,37 лева.;

За данъчен период 01.11.2008г.-30.11.2008г., през който са установени задължения за ДДС в размер на главницата 124 007,68 лева и лихва 19 108,48 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения по ДДС в размер на главницата 41 218,00 лева и лихва 10 544,84 лева.;

За данъчен период 01.12.2008г.-31.12.2008г., през който са установени задължения за ДДС в размер на главницата 160 033,41 лева и лихва 19 394,63 лева, като определя задължения по ДДС в размер на главницата 68 640,03 лева и лихва 7 832,86 лева.;

За данъчен период 01.01.2009г.-31.01.2009г., през който е установен ДДС за възстановяване в размер на главницата 45 800,23 лева, като ОПРЕДЕЛЯ ДДС за възстановяване в размер на 59 929,23 лева.;

За данъчен период 01.02.2009г.-28.02.2009г., през който са установени задължения за ДДС в размер на главницата 44 398,14 лева, като ОПРЕДЕЛЯ ДДС за възстановяване в размер на 3 799,86 лева.;

За данъчен период 01.06.2009г.-30.06.2009г., през който са установени задължения за ДДС в размер на главницата 219 644,20 лева и лихва 27 718,49 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения по ДДС в размер на главницата 93 370,20 лева и лихва 11 783,05 лева.;

За данъчен период 01.09.2009г.-30.09.2009г., през който са установени задължения за лихви в размер на 7 875,46 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения за лихви в размер на 7 765,63 лева.;

За данъчен период 01.12.2009г.-31.12.2009г., през който са установени задължения за лихви в размер на 1 626,07 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения за лихви в размер на 1 246,53 лева.;

За данъчен период 01.01.2006г.-31.12.2006г., през който са установени задължения по ЗКПО в размер на главницата 875,83 лева и лихви в размер на 398,09 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 326,11 лева и лихви в размер на 183,01 лева.;

За данъчен период 01.01.2007г.-31.12.2007г., през който са установени задължения по ЗКПО в размер на главницата 33 273,47 лева и лихви в размер на 10 628,22 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 27 651,62 лева и лихви в размер на 8 857,92 лева.;

За данъчен период 01.01.2008г.-31.12.2008г. през който са установени задължения по ЗКПО в размер на главницата 124 478,91 лева и лихви в размер на 22 881,32 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 114 558,66 лева и лихви в размер на 18 683,23 лева.;

За данъчен период 01.01.2009г.-31.12.2009г. през който са установени задължения по ЗКПО в размер на главницата 225 348,54 лева и лихви в размер на 16 171,16 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 199 783,34 лева и лихви в размер на 14 963,97 лева.;

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 02251000025/14.09.2010г. издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите гр.Бургас, с който на “Пома груп” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Шейново” № 61А, представлявано от управителя А.И.П. са установени следните задължения:

За данъчен период 01.11.2007г.-30.11.2007г. задължения за ДДС в размер на главницата 48 000,00 лева и лихва 17 241,02 лева.;

За данъчен период 01.06.2008г.-30.06.2008г. задължения за ДДС в размер на главницата 3 000,00 лева.;

За данъчен период 01.03.2009г.-31.03.2009г. задължения за ДДС в размер на главницата 48 770,00 лева и лихва 7 475,99 лева.;

За данъчен период 01.05.2009г.-31.05.2009г. задължения за ДДС в размер на главницата 76 532,00 лева и лихва 10 442,85 лева.;

За данъчен период 01.07.2009г.-31.07.2009г. задължения за ДДС в размер на главницата 159 469,59 лева.;

За данъчен период 01.09.2009г.-30.09.2009г. задължения за ДДС в размер на главницата 95 661,22 лева.;

За данъчен период 01.10.2009г.-31.10.2009г. задължения за ДДС в размер на главницата 8 936,20 лева.;

За данъчен период 01.11.2009г.-30.11.2009г. задължения за ДДС в размер на главницата 47 859,46 лева.;

За данъчен период 01.12.2009г.-31.12.2009г. задължения за ДДС в размер на главницата 46 124,33 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пома груп” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Шейново” № 61А, представлявано от управителя А.И.П., в останалата и част.

ОСЪЖДА “Пома груп” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Шейново” № 61А, представлявано от управителя А.И.П. да заплати в полза на Дирекция “ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 813,07 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	338
Дата:	6 март 2012 г. (в сила от 24 юли 2013 г.)
Съдия:	Даниела Динева Драгнева

Дело:	20107040702463
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	10 декември 2010 г.

Решение по дело №2463/2010 на Административен съд - Бургас

Съдържание на акта