Решение по дело №74/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград против Решение № 43 от 01.08.2023 год., постановено по АНД № 243 по описа за 2022 год. на Районен съд – Исперих. С него съдът е отменил НП № 17-2200057 от 03.10.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, с което на „Бруда“ ЕООД, гр. Исперих с ЕИК ********** на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция от 2 500 лв. за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 24, ал. 1 и т. 2.13. от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на наказаното дружество. Според жалбоподателя правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП е правилна, отговаря напълно на установените фактически обстоятелства и не е попречила на нарушителя да упражни правото си на защита в пълен обем. Твърди се още, че изводът на районния съд за неправилно ангажирана отговорност на „Бруда“ ЕООД като работодател, е неправилен. От съда се иска да отмени обжалваното въззивно решение и вместо него да постанови ново, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Бруда“ ЕООД, гр. Исперих, не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното: По повод на възникнал инцидент на строителен обект, находящ се в с. Делчево, общ. Исперих, ул. „Тракия“ № 4, приключил със смъртен случай на работника С. Ф. Х., служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград извършили проверка на място на 03.08.2022 год., при която било установено, че около 14.30 ч. на същата дата, при изливане на бетонни основи на ограда на частен дом, стрелата на бетон-помпата, която била разпъната максимално, се е счупила в основата и при счупването е паднала върху работещия С. Ф. Х. – работник на „Бруда“ ЕООД, при което му е нанесена травма в областта на главата и лицето починало на място.

На процесната дата А. Ф. Х., С. И. М. и С. Ф. Х. – и тримата работници на „Бруда“ ЕООД, били разпределени на работа на строителен обект „Изкуство“, находящ се в гр. Исперих, изграждан от „Бруда“ ЕООД. Около 13.00 ч. и тримата работници отпътували организирано с автомобил за с. Делчево, за да излеят бетон на положен куфраж за основи на ограда на частен имот, собственост на И. И. А. Бетонът бил доставен от бетонния възел с бетон-помпа, собственост на „Новакови комерс“ ЕООД, по заявка на „Бруда“ ЕООД, видно от експедиционна бележка № 25712. Около 13.30 ч. – 13.45 ч. на процесната дата А. Ф. Х., С. И. М. и С. Ф. Х. започнали работа, като С. Х. придържал и направлявал накрайника на стрелата на бетон-помпата от вътрешната страна на оградата, а другите двама заглаждали бетона от външната страна на оградата. Около 14.30 ч., когато бетон-помпата спряла работа, за да бъде разреден бетона, се чул силен трясък, като стрелата на бетон-помпата, която в този момент била разпъната максимално, паднала върху С. Ф. Х., при което му нанесла травма в областта на главата, вследствие от която работникът починал на място. В момента на проверката работното оборудване „бетон помпа – миксер GIFA MAGNUM MK 28 L“, монтирана на шаси на „Мерцедес 4141Б Актрос“ с рег. № РР8829ВС, собственост на „Новакови Комерс” ЕООД, се намирало до строителната площадка. Д „ИТ” – Разград приела за установено, че на 03.08.2022 год. работодателят „Бруда“ ЕООД е допуснал до работа на строителен обект, находящ се в с. Делчево, общ. Исперих, ул. „Тракия“ № 4, работещия С. Ф. Х., при съществуваща специфична опасност от падащи предмети, без последния да използва осигуреното му лично предпазно средство – каска.

Констатациите от проверката били отразени в Протокол № ПР2225429 от 01.09.2022 год. за извършена проверка по спазване на ЗЗБУТ и КТ, въз основа на който е съставен АУАН № 17-2200057 от 02.09.2022 год. за извършено нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 24, ал. 1 и т. 2.13. от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. АУАН бил връчен на дружеството–нарушител по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – при отказ на представляващия „Бруда“ ЕООД да го подпише, което е удостоверено чрез подписа на един свидетел. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП.

В хода на въззивното производство като свидетели били разпитани множество лица. От събраните свидетелски показания съдът приел, че макар действително С. Ф. Х., А. Ф. Х. и С. И. М. да са били работници на „Бруда“ ЕООД , не то им е възложило работата по процесния строителен обект, а собственикът на имота – И. И. А.

При така установените фактически обстоятелства районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Същевременно съдът е счел, че при съставянето им е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Според решаващият съд посочената като нарушена правна норма на т. 2.13 от Приложение № 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. е неотносима към процесното нарушение, а неправилната правна квалификация на нарушението е възпрепятствала наказаното дружество да разбере обвинението и съответно да организира адекватно своята защита. На следващо място, въззивният съд е приел, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на „Бруда“ ЕООД в качеството му на работодател. Счел е, че макар пострадалият работник да е бил в трудови правоотношения с дружеството, в конкретния случай не то му е възложил процесната работа, следователно дружеството не носи отговорност в качеството на работодател за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на този строителен обект. Посочил е, че липсват доказателства за съпричастност на „Бруда“ ЕООД към строителния обект в с. Делчево, и въпреки близката родствена връзка между управителя на дружеството и собственика на обекта, използването на работници на дружеството за постигане на лични цели на последния са само предположения, които не могат да ангажират отговорността на дружеството в качеството му на работодател за процесното нарушение. Въз основа на тези свои правни изводи въззивният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за валидно и допустимо, но неправилно.

На първо място, районният съд погрешно е стигнал до извода, че „Бруда” ЕООД в случая не е субект на описаното в НП нарушение, тъй като нямало качеството на работодател спрямо работника С. Ф. Х., защото не е възложило на този работник да извършва СМР на процесния строителен обект. Съгласно разпоредбата на §1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ "Работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Според § 1, т.1 от ДР на ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

В настоящият случай релевантен за правния спор е въпросът, кой е възложил работата на работника С. Х. на процесния строителен обект.

Касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че работата да излива бетон на строителен обект в с. Делчево, община Исперих, ул. „Тракия” № 4 около 13,30-14,30 часа на 03.08.2022 год. на лицето С. Ф. Х. е била възложена от Бруда” ЕООД с ЕИК *********, с което лицето е било в трудово правоотношение по силата на сключен писмен трудов договор. Този извод следва от показанията на свидетелите А. Ф. Х., С. М., Р. С., които са ясни, оследователни, логични и съответстват на другите писмени доказателства. В Правилника за вътрешния трудов ред изрично е отбелязано, че обедната почивка на работниците е между 12 и 13 часа. Свидетелят С. М., който не е заинтересован, посочва в показанията си, че работата в с. Делчево им е възложена от управителя на „Бруда” ЕООД – Г.  В дневника за производство на бетонни смеси на ЕТ „ Р. С.” /л.58/-документ от системата за производствен контрол и експедиционна бележка № 25712 от 03.08.2022 год. /л.59/ изрично е посочено, че заявител и получател на 8 куб.м. бетон марка „В-20” е „Бруда” ЕООД и че същият е доставен на обект с. Делчево с автомобил с рег. № РР 88-29 с водач Д. Н. Установено е, че работниците на обекта – пострадалия С. Ф., А. Ф. и С. М. са отишли в с. Делчево с автомобил, който се използва от дружеството. В отчетната форма за явяване на работа за деня/л.63/ не е отбелязано, че С. Ф. и С. М. са в самоотлъчка. Несъстоятелна е тезата, че тези работници са се самоотлъчили от работа след обедната почивка, едва ли не без разрешение са взели чужд автомобил и като частни лица по своя инициатива са отишли на строителния обект в с. Делчево, собственост на брата на управителя на дружеството работодател. Районният съд безкритично е кредитирал показанията на Г. А. и И. А. – братя на управителя на „Бруда” ЕООД в тази насока и е стигнал до неправилния извод, че в случая „Бруда” ЕООД не е работодател по смисъла на ЗЗБУТ и не може да е субект на описаното в НП нарушение.

На следващо място, следва да се отбележи, че изводът на въззивния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради неправилна правна квалификация на нарушението, което довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, е неправилен и незаконосъобразен. Описаното в НП деяние е квалифицирано от АНО като нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ, чл. 24, ал. 1 и т. 2.13 от приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год.

Както в АУАН, така и в НП деянието от фактическа страна е описано кратко, ясно и точно – На 03.08.2022 год. работодателят „Бруда” ЕООД е допуснал при съществуваща специфична опасност / опасност от падащи предмети/ до работа работещия С. Ф. Х. на строителен обект в с. Делчево, община Исперих, ул. „Тракия” № 4 за извършване на работа - изливане на основи на ограда, без да използва осигуреното му лично предпазно средство – каска, което е лично предпазно средство за защита от падащи предмети от височина. По този начин дружеството работодател е нарушило разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани, както и изискване на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. на строителната площадка да се допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и специални и работни облекла. Легално определение на лично предпазно средство е дадено в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗБУТ, според която „лично предпазно средство" е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел. В т. 1.1 от Приложение № 2 към чл. 17 от НАРЕДБА № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място /ДВ бр. 46/2001 г./ изрично е посочено, че каската е лично предпазно средство за защита на главата срещу удари от падащи или летящи предмети.

Действително нормата на т. 2.13. от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. не е относима към описаното от фактическа страна нарушение, тъй като тя касае декофриране и работа на височина с опасност от падане, каквато безспорно не е извършваната от пострадалото лице дейност. Настоящият касационен състав счита, че това нарушение не може да се квалифицира като съществено, защото не е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя в т.ч. да разбере в какво точно е обвинен от фактическа страна. По начина, по който е описано нарушението, нарушителят е могъл да разбере в какво точно е обвинен от фактическа страна и кои норми е нарушил и очевидно е упражнил правото си на защита в пълен обем в хода на административнонаказателното производство, както пред АНО, така и пред съда.

Ето защо съдът намира, че при издаване на НП административнонаказващият орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон - нарушителят е наказан именно за нарушението, в което е обвинен и извършването, на което от обективна страна, е безспорно доказано.

Като е приел противното, районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което обжалваното НП да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Разградският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 43 от 01.08.2023 год., постановено по АНД № 243 по описа за 2022 год. на Районен съд – Исперих, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-2200057 от 03.10.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград.

ОСЪЖДА „Бруда“ ЕООД с ЕИК ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:	/п/
Членове:	/п/ /п/