Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 23.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на 18.02.2021г. /осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година / в състав:
Районен съдия: Борислав М.
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията Борислав М. гражданско дело № 715 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Г.И. с ЕГН:**********, с адрес: *** против „А.2.“ ООД ***, ЕИК:********* за заплащане на трудово възнаграждение за месеците 02, 07 и 08.2019г. в общ размер на 995.00 лв.; за заплащане на обезщетение за неползван платен отпуск от 7 дни за 2019г. в размер 175.00 лв.; за неизплатен извънреден труд в размер на 150 лева и за неспазено предизвестие по чл.7 от трудовия договор в размер на 560.00 лв., ведно със законната лихва.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 7 от 23.04.2018г. с ответното дружество е изпълнявал длъжността „работник озеленител“ в същото. Твърди, че трудовият договор е прекратен едностранно от работодателя, в нарушение на чл. 7 от този договор на 16.08.2019г., като от този момент ищецът е преустановил изпълнение на задълженията си по същия.
Релевира, че при прекратяването на трудовия договор дружеството работодател е следвало да му заплати трудово възнаграждение за месеците 02, 07 и 08/2019г., при ОМЗ от MP3 – 560.00 лв., или общо 995, 00 лв., което до настоящия момент не е сторено. Наред с незаплатената сума за работна заплата работодателят му дължи и обезщетение за неизползван отпуск от 7 дни за 2019г. в размер на 175.00лв., както и една заплата от 560.00лв. за неспазен срок на предизвестие по чл.7 от трудовия договор. Претендира се и неизплатен извънреден труд в размер на 150 лева.
Ответникът не отрича, че с ищеца са имали трудовоправни взаимоотношения, но твърди, че част от задълженията са платени към него, а трудовото правоотношение е прекратено по реда на чл.325, ал.1, т. 1 от КТ по изрична писмена молба на работника до работодателя.
По иска за неизплатени трудови възнаграждения: Излага твърдения, че за посочените месеци на работника се дължи трудово възнаграждение, както следва: - м.02 – 203,63 лв.; м.07 – 382,53 лв. и м.08-191,25 лв. или общо 777,41 лв..
По иска за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск: Излага твърдения, че на работника е дължимо обезщетение за неизползван отпуск за 2019г. за 6 дни в размер на 144,00 лв..
По иска за обезщетение за неспазено предизвестие: Излага твърдения, че такова не се дължи в хипотезата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, а именно прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и инициирано по писмена молба на работника. Сочи се, че ищцата не е полагала извънреден труд и възнаграждение за такъв не й се дължи.
Ответникът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове частично като неоснователни. Претендира и направените разноски по делото.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично и с адв.М.С. ***, като поддържа предявените
искове и моли съда да постанови решение, с което да уважи същите. Оспорва отговора на исковата молба, както и представеното
като доказателство, а именно копие на молба за прекратяване на трудовото
правоотношение от името на работника М.Г.И. до работодателя „А.2.“ ООД *** от
14.08.2019г..
Ответникът „А.2.“ ООД *** не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От представен по делото Трудов договор №07/23.04.2018г., сключен между ответника „А.2.“ ООД *** и ищеца М.Г.И., се установява че на посочената дата последната е назначена на длъжността „Работник озеленяване“ с адрес на месторабота гр.К..
В Заповед №15 от 15.08.2019г. е отразено, че на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ ответникът „А.2.“ ООД *** и ищецът М.Г.И. са прекратили по взаимно съгласие, считано от 16.08.2019г., сключения Трудов договор №07/23.04.2018г.. В представеното и прието по делото копие на страница от Трудова книжка №193/617 на ищцата М.Г.И., са отбелязани датите на възникване и прекратяване на трудовото правоотношение.
Представени по делото са и фишове за работна заплата за месеците 02/2019г.; 07/2019г. и 08/2019г., от които се установява начисленото и дължимо от работодателя на работника трудово възнаграждение за съответните месеци.
От представени по делото Заповед №8/22.07.2019г. и молба към нея; Заповед №9/29.07.2019г. и молба към нея; Заповед №6/05.07.2019г. и молба към нея; Заповед №4/21.05.2019г. и молба към нея; Заповед №06/20.05.2019г. и молба към нея; Заповед №05/01.04.2019г. и молба към нея се установява използването от ищцата на общо 6 /шест/ дни платен годишен отпуск от полагащия й се такъв за 2019г..
Приложена по делото е жалба на бивши работници на ответното дружество „А. 2.“ЕООД гр.Разград до Инспекция по труда гр.Враца, подписана и от ищеца М.И., в която е изложено, че на работниците не са изплатени заплати, както и дължими суми при прекратяване на трудовото правоотношение.
От приложени по делото разплащателни ведомости за м. 02, м. 07 и м. 08.2019г. се установяват и дължимите суми за трудови възнаграждения от ответника „А. 2.“ЕООД на ищеца М.И..
Установява се и движението по банкова сметка ***:***, на името на ищцата в банка „ОББ“АД, на която са превеждани заплатите от работодателя „А. 2.“ЕООД гр.Р..
По делото като свидетел е разпитана Г. И. В., която е работила с ищцата в „А. 2.“ЕООД гр.Р.. Според свидетеля заплатите са получавали единствено по банков път. Твърди, че служителите са били карани да подписват молби за напускане предварително, без на тях да е посочена дата. При напускане на работа не е изплащан на работниците суми за неизползван отпуск. Извънреден труд е полаган от работниците, без заповед, а само по устно нареждане на управителя на дружеството – Б. Х.Според В. ищцата М.И. е полагала извънреден труд през 2019г., но не помни кои дни. Извънредният труд е полаган след работно време, а също и в почивните дни. Часовете за положения извънреден труд от всеки работник е записван в тетрадка, която обаче е била прибрана от Б. Х..
Разпитан като свидетел е и Ц. М. С., също бивш работник на „А. 2.“ЕООД гр.Р., който е работил заедно с ищцата. Според свидетеля, М.И. има да получава заплати от дружеството-работодател за м.02, м.07 и м.08.2019г.. Заплатите са били изплащани само по банков път. Твърди, че при прекратяване на трудовите им договори, не са им изплащани суми за неизползван отпуск. Не знае дали ищцата е полагала извънреден труд, тъй като той не е полагал такъв и не е виждал кои негови колеги са работили извънредно. Извънредна работа е възлагана на работниците от Г. В..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, обективни и кореспондиращи си.
От назначена и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо дължимото възнаграждение за положен труд от работодателя е в размер на 777,41 лева, от които сумата от 203,63 лева за м.02.2019г.; сумата от 382,53 лева за м.07.2019г. и сумата от 191,25 лева за м.08.2019г.. Посочено е, че дължимото от работодателя брутно възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 147 лева, за неизползвани 6 дни.
От заключението на експертизата се установява, че от ответното дружество не са представили документи за извънреден труд, тъй като такива не са съставяни, като по данни на управителя работниците не са полагали извънреден труд, поради това, че работното време е синхронизирано с работното време на всички работници на площадката на „А. К.“ и няма как неговите служители да бъдат допускани извънредно.
Съдът кредитира заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, като вярно, обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени трудови искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл.128, т.2,
вр. чл.150 от КТ, вр.чл.220, ал.1, вр. чл.224, ал.1 от КТ.
Същите са процесуално допустими, а
разгледани по същество са частично основателни.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
Съгласно чл.128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
При предявен иск по чл. 128 от КТ в тежест на работника е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
С доклада по делото, съдът е приел за безспорен между страните факта, че между тях е съществувало трудовоправоотношение, прекратено със Заповед №15/15.08.2019г. на Управителя на „А.2.“ООД ***. Това трудово правоотношение е възникнало на 23.04.2018г., когато е сключен Трудов договор №07.
Установи се по делото, че за претендирания с исковата молба период през месеците 02, 07 и 08.2019г. между страните е съществувало трудово правоотношение. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи следното:
През м.02.2019г. при 20 работни дни ищецът е отработил 5 дни, ползвал е 2 дни платен годишен отпуск и 1 ден неплатен отпуск, като е ползвал и болничен отпуск, поради заболяване, като от тях има за сметка на работодателя и за сметка на НОИ. Според вещото лице БТВ е в размер на 257,25 лв., а чисто за получаване от работника е в размер на 203,63 лв..
През м.07.2019г. при 23 работни дни, ищцата е отработила 20 дни и 3 дни е била в платен годишен отпуск. Отразено е, че БТВ е в размер на 492,95 лв., а чисто за получаване е в размер на 382,53 лв..
През м.08.2019г. при 22 работни дни ищцата е отработила 11 дни. Посочено е, че БТВ е в размер на 246,47 лв., а чисто за получаване е в размер на 191,25 лева.
От разпитаните по делото свидетели се установи, че ищцата М.Г.И. през месеците 02, 07. и 08.2019г. е била на работа като е престирала труд на работодател, но не е получила възнаграждение за него.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че общо дължимото от ответника на ищеца възнаграждение за извършената работа през месеците 02, 07 и 08.2019г. е в размер на 777,41 лева, до размера на която сума искът следва да бъде уважен, като в останалата част над тази сума до претендирания размер от 995 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Като законна последици върху сумата от 777,41 лева, следва да се присъди и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 27.08.2020г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1
от КТ:
Видно от нормата на чл.220, ал.1 от КТ, страната която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието.
В настоящия случай, ответникът с отговора на исковата молба представи Заповед №15 от 15.08.2016г., от която е видно, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, при изразено взаимно съгласие. Посочената норма на чл.325, ал.1, т.1 от КТ изрично предвижда, че при изразено взаимно съгласие между страните за прекратяване на трудовото правоотношение не се дължи предизвестие от никоя от тях.
Представената от ответното дружество молба от работника М.Г.И. до работодателя „А.2.“ ООД *** от 14.08.2019г. за освобождаване от работа по взаимно съгласие бе оспорена от ищцата, поради което съдат откри производство по чл.193, ал.1 от ГПК. Ответникът от своя страна обаче не представи оригинала на молбата, за да бъде извършена допуснатата съдебно-графическа експертиза. Поради това съдът приема, че представената от ответника молба от работника М.Г.И. до работодателя „А.2.“ ООД *** от 14.08.2019г. за освобождаване от работа по взаимно съгласие е неистинска и я изключва от доказателствата по делото.
В чл.7 от представения Трудов договор №7 от 23.04.2018г. е посочено, че срокът на предизвестие при прекратяването му е 30 дни.
Съдът намира, че ответникът не доказа твърдението си за основанието за прекратяване на трудовия договор – по взаимно съгласие, тъй като не представи в оригинал оспорената от ищеца молба за освобождаване от длъжност. Следователно е доказано твърдението на ищеца, че работодателят едностранно е прекратил трудовия договор и следователно му дължи обезщетение за неспазено предизвестие.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с допълнително споразумение към трудовия договор, считано от 01.01.2019г., работното време е намалено на седем часа, а възнаграждението на работника М.И. е намалено на 490 лева.
От горепосоченото трябва да бъде направен извод, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 490 лева за неспазен срок на предизвестие, поради което искът следва да бъде уважен до тази сума, а в останалата част до пълния предявен размер от 560 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху уважената част от иска, като законна последица следва да се присъди и законната лихва от дата на подаване на исковата молба 27.08.2020г. до окончателното погасяване на вземането.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1
от КТ:
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ.
От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимото от ответника на
ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 147 лева,
за неизползвани от работника 6 дни платен годишен отпуск. Според вещото лице
този отпуск е за 2019г., като не са представени доказателства същият да е
погасен по давност.
Поради това исковата претенция следва да бъде уважена до размера на сумата от 147 лева, а в останалата част над тази сума до претендирания размер от 175 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху уважената част от иска, като законна последица следва да се присъди и законната лихва от дата на подаване на исковата молба 27.08.2020г. до окончателното погасяване на вземането.
По иска с правно основание чл. 150 от КТ:
Съгласно нормата на чл.150 от КТ за положен извънреден труд от работника, на последния се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл.262 от КТ.
От заключението на съдебно-счетоводната експертизата се установява, че от ответното дружество не са представили документи за извънреден труд, тъй като такива не са съставяни, като по данни на управителя работниците не са полагали извънреден труд, поради това, че работното време е синхронизирано с работното време на всички работници на площадката на „А. К.“ и няма как неговите служители да бъдат допускани извънредно. Според вещото лице работодателят „А. 2.“ЕООД гр.Р. не е пускал заповед за полагане на извънреден труд, а след като няма такава заповед, то в счетоводството не са изчислявали и заплащали такъв.
Свидетелят Г. В. заяви, че ищцата М.И. е полагала извънреден труд през 2019г., но не помни кои дни. Извънредният труд бил полаган след работно време, а също и в почивните дни. Свидетелят В. не посочи дни и часове, в които ищцата е палагала извънреден труд, докато е работила при ответника „А. 2.“ЕООД гр.Р.. Другият разпитан по делото свидетел - Ц. С., заяви, че не знае ищцата да е полагала извънреден труд, тъй като той не е полагал такъв и не е виждал колегите му, които са полагали такъв.
Според практиката на ВКС - за положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и независимо дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд. Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателства – писмени, гласни /свидетелски показания/, заключения на вещи лица и пр..
В разглеждания случай, не се установяват дните и часовете, в които ищцата е полагала извънреден труд. От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че липсват данни за полагане на извънреден труд от срана на ищцата. Показанията единствено на св.Вашкова, в които се твърди, че М.И. е полагала извънреден труд през 2019г. не са достатъчни. Това е така, тъй като не се установява в кои дни и часове на 2019г. е полаган твърдения от ищцата в исковата молба и свидетеля при разпита му извънреден труд. Поради това не е налице възможност да бъде пресметнат и изчислен размерът на претендирания извънреден труд. При така възприетите фактически положения и правни изводи съдът намира, че искът за сумата 150 лв. за положен извънреден труд е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съдът следва и на основание чл.78, ал.6 ГПК да осъди ответника да заплати на РС Козлодуй държавната такса, представляваща сбора от държавните такси върху всеки от обективно съединените искове /по 4%/, от която е освободен ищеца в размер на 50,00лева, или общо сумата от 150 лева, както и 100,00 лева за изплатеното възнаграждение на вещото лице.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно уважената част от исковете
и сумата от 451,40 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.235 ГПК, Козлодуйският Районен Съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от Б. В. Х. – Управител да заплати на М.Г.И. с ЕГН:**********, с адрес: *** сумата в размер на 777,41 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците 02, 07 и 08 на 2019г., както и законната лихва върху сумата 777,41 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 777,41 лева до претендирания размер от 995 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от Б. В. Х. – Управител да заплати на М.Г.И. с ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 147 лева, представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 2019г. от 6 дни, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 147 лева до претендирания размер от 175 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от Б. В. Х. – Управител да заплати на М.Г.И. с ЕГН:**********, с адрес: *** сумата в размер на 490,00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие по смисъла на чл.220 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 490 лева до претендирания размер от 560 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като недоказан предявения иск от М.Г.И. с ЕГН:**********, с адрес: *** против „А.2.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от Б. В. Х.– Управител, за сумата в размер на 150,00 лева, представляваща обезщетение за незаплатен извънреден труд по чл.150 от КТ.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от Б. В. Х. – Управител да заплати на М.Г.И. с ЕГН:**********, с адрес: *** сумата 451,40 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от Б. В. Х. – Управител да заплати на РС-Козлодуй сумата в размер на 150 лева, представляваща държавна такса и сумата в размер на 100 лева заплатено възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: