№ 22494
гр. София, 27.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110137933 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
Париж, Франция, срещу А. А. М., която отговаря на изискванията за редовност, а
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Възражението на ответника по отношение на представителната власт на процесуалния
представител на ищеца е неоснователно, тъй като ищецът действа чрез своя законен
представител, в чиито правомощия влиза упълномощаване на процесуални представители.
Исковата молба е подадена на 11.07.2022 г., когато пълномощното на юрисконсулт М. не е
било с изтекъл срок. По делото е представено пълномощно, с което юрисконсулт М. е
упълномощена да представлява ищеца в производството. По аргумент от разрешенията,
дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. делот № 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното
правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и
граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена
единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, се налага
извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална недействителност на
упълномощителната сделка. В тази връзка следва да бъде посочено, че пълномощникът се
легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на
изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа
на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска
пълномощник и за обема на същата. Тази проверка, обаче е ограничена само до
установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва
проверка, дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е
направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което
е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления
и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия
1
обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на
нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда
при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната
страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната
сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от
упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от
пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за
обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 от
ГПК. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да
се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на
упълномощителя да потвърди действията /в този смисъл решение № 296/05.04.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, ГК, IV Г. О./.
Следва да бъде приложено към настоящото дело ч.гр.д. № 31755/2020 г. по описа на
СРС, 36 състав.
Съдът намира искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за
основателно.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства
под опис.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 31755/2020 г. по описа на СРС, 36 състав.
ДОПУСКА извършване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
от ищеца в исковата молба.
НАЗНАЧАВА като вещо лице В. Д. П., като му УКАЗВА, че съобразно разпоредбата
на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си най-малко една седмица преди
съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на съдебно-техническата
експертиза в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение като указва на ищеца, че при невнасяне на депозита в
определения срок съдът ще отмени определението, с което е допусната експертизата.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.10.2023 г. от 09:30 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи
и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
2
Ищецът – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК ..........., със
седалище в София, ..............., твърди, че между страните е налице договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
.............., по силата на който в полза на ответника е издадена кредитна карта Мастъркард.
Максималният кредитен лимит бил 700 лв. Падежът по кредита бил на всяко 1-во число на
месеца. Ответникът престанал да обслужва редовно револвиращия кредит на 01.05.2019 г.
Сочи, че при две или повече непогасени месечни вноски кредитът ставал предсрочно
изискуем, а на 09.09.2019 г. на ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение,
с която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Непогасените суми към датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.05.2020 г., са както следва: 387, 13
лв., представляващи главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата;
10, 66 лв., представляващи възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 05.09.2019
г.; както и 23 64 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 05.09.2019 г. до
28.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 28.07.2022 г. по ч.гр.д. № 31755/2020 г. на СРС, 36 с-в. Поради което предявява
настоящите искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца посочените
суми, като претендира и разноските по производството. В условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се предявяват осъдителни
искове за посочените вземания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения си особен процесуален
представител е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове.
Твърди, че уведомлението не е било надлежно връчено и преди заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредитът не е бил предсрочно изискуем. По отношение на
евентуалните искове сочи, че исковата молба е връчена на особения представител на
ответника и не може да се счита за уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост.
Оспорва размера на претенциите на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Доказателствена тежест:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: облигационно отношение между страните по
посочения договор, предаването на кредитната карта на кредитополучателя, активирането на
картата, усвояването на твърдения от ищеца кредит в претендирания размер от ответника,
че е настъпил крайният падеж на договора, респ., че в договора е уговорена клауза за
предсрочна изискуемост на вземанията, настъпването на обстоятелствата, даващи право на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и уведомяването на ответника за
предсрочната изискуемост. Следва да установи наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с надбавка - възнаградителна лихва,
както и да установи всяко едно от вземанията си по размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и останалите си възражения.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяването на дълга.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че между страните е налице договор за отпускане на
3
револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
.............., по силата на който в полза на ответника е издадена кредитна карта Мастъркард.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.govemmentbg/MPPubИcWeb/defaultaspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4