МОТИВИ
ПО АНД № 95 по
описа на ПпРС за 2020 г.
Производството
е по реда на Глава XXVIII-ма
от НПК.
Против обвиняемия Ц.П.Р. *** е било образувано и водено БП № 153/2020 г. по описа на
РУ“Полиция“П. за извършено престъпление по чл. 354а,ал.3,т.1 НК. След
приключването му с мнение за съд и след като преценил, че деянието представлява маловажен случай и са налице предпоставките
за прилагане на чл.78а НК, прокурор от РП Т., ТО П. е изготвил постановление,
което е внесъл в първостепенният съд с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание спрямо
обвиняемия за това, че „за времето от 22.04.2020 г. до 24.04.2020 г. в
с.М., община П., в близост до гробищния парк, без надлежно разрешително, е
придобил и държал високорискови наркотични вещества – марихуана с нетно тегло
2,47 грама, и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 14,90% на
стойност 14,82 лева, и метамфетамин с нетно тегло
0,119 грама и процентно съдържание на активно вещество 60,35% на стойност 2,98
лева, или всичко наркотични вещества на стойност 17,80 лева, като деянието е
маловажен случай“–
престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с
ал.3, т.1 от НК.
Обвиняемият Р. се явява в с.з.,
представлява се от надлежно упълномощен
защитник адв.Б.К. от гр.П., ТАК, който не оспорва
констатациите по внесеното постановление и пледира за налагане на минимално
наказание.
Районна прокуратура Т., ТО П. чрез
прокурор Пламен Трифонов поддържа внесеното постановление, пледира за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на минимално
административно наказание.
Съдът,
след запознаване с доказателствата по приложеното БП № 153/2020 г. по описа на
РУП П., постановлението на РП П. и с оглед разпоредбите на чл.378, ал.2 и ал.3 НПК, в рамките на събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият Ц.П.Р. ***, бил с висше образование, работел като машинен оператор
във фирма “W. L.“ в гр.О., бил неосъждан. На
22.04.2020 г. обв.Р. закупил за лична употреба от неустановено по делото
лице, за сумата 20 лв. малко количество високорисково наркотично вещество – метафметамин, което носел в дрехите си.
На 24.04.2020 г. вечерта, след
работа обв.Р. се събрал с приятелите си – свидетелите
Н. И. и И. И. От своя страна по-рано същият ден св.Н. И. бил провел разговор по
телефона с лицето М. С. И. относно възможността да закупи малко количество
марихуана за лична употреба. Обв.Р. също пожелал да
си закупи марихуана и решил да отиде с приятеля си Н. И. до мястото на срещата им
с М И. По-късно, с управлявания от св.Н.И. л.а. с рег.№ Т **** АК тримата, заедно
със М. И. отишли до с.М., общ. П., където М. И. закупил от неустановено лице
три найлонови пликчета с марихуана за общо 60 лв., от която за 20 лв. продал на
обв.Р..
При движение на л.а. в посока към
гр.П., до гробищния парк на с.М. л.а. бил спрян за проверка от служители на РУ
П., като при задържането му обв.Р. доброволно предал
посочения по-горе амфетамин с тегло 0.27 г, а в
л.а.било намерено и пликче, изтървано по-рано от обвиняемия Р. с канабис с
тегло 2.81 г. Било образувано ДП, в хода на което била назначена комплексна
физико-химична експертиза,при която в.л. Б. К. от ОДМВР-Т. дало заключение за /л.26/ за това, че „обектът, представляващ бяло вещество на
кристали с нето тегло 0.119 г съдържа метамфетамин с
60.35 % активен компонент, а обект №2 представляващ суха, зелена растителна
маса с нето тегло 2.47 г представлява коноп /марихуана/ със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол /THC/ в процентно съдържание 14.90 %“ . Наред с това, вещото лице съобразявайки стриктно правилата за оценка, визирани в Постановление
№ 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството /Обн., ДВ, бр.15/1998 г./ изчислило, че стойността на
намереното у обвиняемия количество марихуана определена по тези правила,
възлиза на 14.82 лв., а на метамфетамина 2.98 лв.,
или обща стойност на намерените наркотични вещества 17.80 лв.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от събраните в
с.з. доказателства, посредством приложените по БП № 153/2020 г. по описа на РУП
П. доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл.378,ал.2 от НПК.
При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
доказано по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемия Ц.П.Р. е осъществил
състава на престъплението, описано в постановлението РП П., за което следва да
се ангажира наказателната му отговорност.
Марихуаната /коноп, канабис/, както и амфетамина /солите и препаратите му/ имат наркотично
действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са под контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
обнародван в ДВ бр.30/1999г. Съгласно същият закон марихуаната и амфетамина са включени в Приложение №1 на чл.3 ал.2 – „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. С действията си обв.Р., в нарушение на установеният в чл.30 ЗКНВМП запрет е държал
високорискови наркотични вещества от списъка по чл.3,ал.2,т.1, на
стойност 2.98 лв. – амфетамин с концентрация и
съдържание на активен компонент, посочени по-горе в уводната част на мотивите,
респ. в нарушение на установеният по чл.27,ал.1,пр.3 от ЗКНВМП запрет е държал и марихуана /канабис/ - 2.47 г с
концентрация на тетрахидроканабинол 14,90 % на
стойност 14.82 лв., или общо високорискови наркотични вещества на обща стойност
17.80 лв. От субективна страна несъмнено деянието е извършено
при пряк умисъл от обвиняемия, който е разбирал, че е придобил и държи
високорискови наркотични вещества в нарушение на законовите разпоредби, съзнавал е общественоопасния характер на запретеното
от закона свое поведение, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал тяхното настъпване, като е имал за цел да го ползва за
своя лична употреба /липсват данни за намерение за продажба/.
Анализирайки действията и на обвиняемия
във връзка с извършеното престъпление съдът споделя като правилна и обоснована
преценката на наблюдаващият прокурор за това, че се касае за деяние със
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните
случаи на подобни престъпления. По-ниската степен на обществена опасност
съответно обуславя и по-лека наказуемост, която в случая е отразена именно чрез
квалификацията по чл.354а, ал.5,вр. с ал.3,т.1 НК.
Легалната дефиниция за престъпление, което представлява „маловажен случай” е
дадена в чл.93,т.9 от НК, като в конкретният случай, вредните последици от
престъплението са крайно незначителни, като в този контекст следва да се отчете
начина на придобиване на наркотичното вещество /респ. и последващото
му доброволно предаване/, и не на последно място изключително ниската стойност
на предмета на престъплението, и добрите характеристични данни за обвиняемия.
С оглед на така установеното съдът
намира, че са налице кумулативните условия за освобождаване на обв.Р. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като: 1./за
извършеното престъпление е предвидено наказание глоба до 1000 лв.; 2./ Обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VІІІ, раздел ІV на НК; 3./не
са причинени имуществени вреди от престъплението. При определяне на наказанието
„глоба” съдът съобрази семейното и имотно състояние на обвиняемия. Видно от
приложената по делото декларация за семейно положение и имотно състояние /л.37/
и протокол за разпит /л.26/ обвиняемият декларира, че е с висше образование,
специалност „МИО“, работи като машинен оператор, получава 700 лв. месечно, не
притежава недвижими имоти и МПС. При така установените обстоятелства съдът,
прие, че наказанието „глоба” следва да се индивидуализира в минималния размер,
посочен в разпоредбата на чл.78а,ал.1 НК, а именно 1 000 лв. /който принципно
не може да бъде увеличен, поради забраната в чл.78а,ал.5 от НК/, като счете
подобно наказание е достатъчно за реализиране
на наказателната превенция.
Съдът се произнесе и по въпроса за
разпореждане с веществените доказателства и разноските, като предвид изхода на
делото съдът осъди обвиняемия да заплати
сумата 175.37 лв. за вещо лице от досъдебното производство - в полза на
държавата, по сметка на ОДМВР Т. На осн.чл.354а,ал.5
от НК съдът отне в полза на държавата 2.15 г марихуана, 0.08 г метамфетамин и 2 бр. опаковки от изследвани ВД предадени на
Д. С. домакин при РУ П., като постанови тяхното унищожаване.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: