№ 626
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001001019 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД срещу решение №
261187 от 28.07.2021 г. по т.д.№ 361/2020 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 19 състав, с
което, по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ жалбоподателят е осъден да заплати на
„Привиа“АД – гр. София сумата от 42 767, 31 лв., представляваща част от застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско +“, в пълен размер от 45 000 лева, за обезщетяване на
вредите от застрахователно събитие кражба, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба- 18.02. 2020 г. до окончателното ù изплащане, както и по иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3124,39 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва,
дължима за периода от 31.05.2019 г. до 17.02.2020 г., представляващо част от лихвата за
забава в пълен размер от 4 675 лева, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК- разноски по
делото в размер на 5160, 81 лв.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е намерил за
неоснователно възражението на жалбоподателя - ответник по предявените искове за
нищожност на договора за застраховка поради невъзможен предмет, с довода, че
застрахованият автомобил „не е този, който е бил представен за застраховане“, при
наличието на данни, че към 3.11.2016 г., когато е бил сключен договорът за покупко-
продажба, с който „Привиа“АД е придобило собствеността върху него от трето лице „Роко
Трейд“ООД, автомобилът е бил увреден, вследствие на катастрофа. Посочено е също, че
1
след регистрацията на автомобила на 23.06.2017 г., на 13.10.2017 г. е подадено заявление за
нейното прекратяване поради „напускане на страната; износ“, а на 26.06.2018 г. отново е
подадено заявление за първоначална регистрация на автомобила. При тези данни
жалбоподателят счита, че макар в трите заявления, както и в полицата и протокола за опис
на застрахователя да е посочен един и същи номер на рамата - WP0AA29993S622202, съдът
е следвало да вземе предвид споменатите факти и обстоятелства, които сочат [въвеждане на
застрахователя] в заблуждение относно автомобила- предмет на застрахователния договор.
Жалбоподателят поддържа и възражението си, че в предложението-въпросник за сключване
на застрахователния договор ищецът е декларирал невярно обстоятелство, свързано с
начина на ползване на автомобила, а именно само като служебен, респ., че няма да се ползва
за дейности, които водят до по-висок риск. Поддържа, че макар, според твърдението на
ищеца, към датата на настъпване на застрахователното събитие автомобилът е бил
използван от служител на дружеството по постоянен трудов договор, но времевата рамка, в
която е осъществено противозаконното отнемане на процесното моторно превозно средство
навежда на съмнение, че автомобилът не е използван по предназначение за трудови цели,
което от своя страна води до по-голям риск от настъпване на застрахователното събитие,
което не би могло да бъде предвидено и предотвратено. Изложено е, че предоставянето на
автомобила на трети лица, заедно със свидетелство за регистрация и оригинални ключове,
както и използването му за лични цели, макар и от служители на дружеството, сериозно
увеличава риска от противозаконно отнемане и настъпване на щети по него. Евентуално се
поддържа, че застрахованият не е изпълнил задължението се по т. 10.7 от общите условия да
уведоми застрахователя за настъпили промени в декларираните обстоятелства, в случая-
относно начина на ползване на автомобила, от което възниква правото на застрахователя да
откаже заплащането на обезщетението или да го намали, съобразно чл. 395, ал. 4 от КЗ.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, евентуално- съдът
да намали размера на застрахователното обезщетение, предвид неизпълнение на
задължението на застрахования да предостави на застрахователя точна информация,
съгласно общите условия. Претендира присъждане на разноските, направени в
производството по делото пред двете инстанции и оспорва, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
размера на претендираното от въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият „Привиа“АД оспорва въззивната жалба.
В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника
му адв. Р., е оспорен доводът на жалбоподателя за нищожност на застрахователния договор
поради невъзможност да се индивидуализира застрахования лек автомобил, с възражението,
че по делото липсват доказателства за извършена преди сключването на договора
интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер, като основен
индивидуализиращ белег на моторното превозно средство. Счита за ирелевантно за
правилността на постановения съдебен акт дали към 3.11.2016 г. – когато е сключен
договорът за покупко-продажба, с който ищецът е придобил собствеността върху
2
автомобила, той е бил увреден, вследствие на катастрофа, както и последващото
прекратяване на регистрацията му на 13.10.2017 г., поради напускане на страната и
повторната регистрация от 26.06.2018 г., доколкото и в трите заявления, както и в
издадената от застрахователя полица и протокола за опис, е посочен един и същи номер на
рамата - WP0AA29993S622202. Посочено е, че в преписката по регистрация на автомобила
се съдържа удостоверение от 16.06.2017 г. за индивидуалното му одобряване, съгласно
изискванията на Наредба № Н-3/18.02.2013 г., като превозно средство, отговарящо на
изискванията постоянна регистрация без допълнително одобряване в Република България,
като изрично е посочен идентификационен му код, съответстващ на този, посочен в
застрахователната полица. Затова въззиваемият счита за правилен извода на
първоинстанционния съд, че към датата на сключване на застрахователния договор
автомобилът е бил надлежно индивидуализиран. Поддържа се неоснователност на
възражението на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД за неизпълнение на задълженията на
застрахования по т. 10.7 от общите условия да уведомява застрахователя за настъпили
промени в декларираните обстоятелства - в случая, че автомобилът е изложен на по-голям
риск, тъй като се предоставя за ползване на трети лица, а не само като служебен, с довода че
ответникът, който носи доказателствената тежест не ангажира никакви доказателства, които
да обосноват наличието на такова поведение у застрахованото лице, както и връзката между
него и настъпилото застрахователно събитие. Наведен е довод, че към датата на отнемането
му автомобилът е бил ползван от служител на ищцовото дружество, в изпълнение на
служебните му задължения. Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваната с нея част – потвърдено, както и за присъждане на
разноските на въззиваемото дружество по водене на делото пред въззивната инстанция и на
свой ред оспорва като прекомерно, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, претендираното от
жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с
доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК,
приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че процесният автомобил с марка „Порше“, модел „911 Карера”, с рег. №
********** и рама WP0AA29993S622202, е бил първоначално регистриран на територията
на Р. България на 1.01.2003 г., както и че с договор за покупко-продажба, сключен на
3.11.2016 г. с трето лице - „Роко Трейд“ООД, въззиваемото дружество „Привиа“АД е
придобило възмездно правото на собственост върху него. Видно от удостоверение с №
В004580/16.06.2017 г. за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, изд. от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, лекият автомобил с марка „Порше“,
модел „911 Карера”, с идентификационен номер WP0AA29993S622202, отговаря на
3
приложимите технически изисквания на Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на
пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на Европейския съюз, или
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и
може да получи постоянна регистрация без допълнително одобряване в Република България.
Със заявление от 13.10.2017 г. на представител на „Привиа“АД, е направено искане за
прекратяване на регистрацията на автомобила, поради „напускане на страната“. Към
заявлението е приложена декларация на заявителя, че превозното средство, ще бъде
изнесено от страната. Със заявление от 26.06.2018 г. „Привиа“АД е направило искане за
повторна първоначална регистрация на автомобила, поради неговото възстановяване. Към
заявлението е приложен протокол за преглед на техническата изправност на превозното
средство, както и изпитвателен протокол.
Не се спори между страните по делото, че със застрахователна полица №
440118213074446 от 27.06.2018 год. между „Привиа“АД и „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД е
бил сключен застрахователен договор при условията на „Каско +“ на процесния лек
автомобил, описан с индивидуализиращи белези, съответно рег. № **********, рама
WP0AA29993S622202, година на производство 2003 и дата на първа регистрация -
01.01.2018 г., при уговорена застрахователна премия в общ размер от 2638 лв., платима на
четири равни вноски, всяка от които от по 672.69 лв., съответно на 27.06.2018 г., 27.09.2018
г., 27.12.2018 г. и на 27.03.2019 г. Безспорно е между страните, че последната част от
разсрочената застрахователна премия в размер на 672,69 лева, с падеж след настъпване на
застрахователното събитие, не е била заплатена от „Привиа“ АД. Срокът на застрахователно
покритие на полицата е от 28.06. 2018 г. до 27.06.2019 г., а съгласно раздел II, т. 2. 2 от
общите условия, тя включва покриване на щетите от настъпване на застрахователно събитие
„кражба на цяло МПС“, разбирана като отнемане на чужда движима вещ от владението на
другиго без негово съгласие с намерение за противозаконно присвояване.
Видно от приложената по делото застрахователна преписка по щета №
44012951900017, с уведомление от 25.01.2019 г. служител на „Привиа“АД Д. З. И. е
съобщил на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД за настъпването на застрахователно събитие -
кражба на застрахования лек автомобил, извършена на 25.01.2019 г. между 10.30 ч. и 11.00
ч., в гр. С., ж.к. „***“, между бл. № 21 и бл.№ 22. Към съобщението е приложен списък на
документи, които по указания на застрахователя заявителят се е задължил да предостави
допълнително, а именно постановление от прокуратурата за спиране на наказателното
производство, оригинално нотариално заверено пълномощно и служебна бележка. В
дадените от заявителя допълнителни пояснения е посочено, че автомобилът е бил оставен
заключен, с включена аларма, както и че служителят, заявил за кражбата, е бил
единственото лице, упълномощено да разполага с него. Видно от трудов договор №
5/30.06.2017 г. между „Привиа“ООД (преобразувано чрез промяна в организационната
форма при условията на универсално правоприемство в „Привиа“АД) и Д. З. И. е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което той е изпълнявал
4
длъжността „Специалист по контрол на документи“.
Съгласно удостоверение № 338200-1374/30.01.2019 г., изд. от VІІ РУ-СДВР, на
25.01.2019 г. Д. З. И. е заявил, че е пострадал от престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, при
което е извършено противозаконно отнемане на автомобил марка и модел „Порше 911
Карера”, тъмносин на цвят, с регистрационен номер ***, номер на рама
WP0AA29993S622202, собственост на „Привиа“АД, паркиран в гр. С., жк. „***”, между бл.
№ 21 и бл. № 22, отнет през времето от 16.30 ч. на 24.01.19 г. до 10.30 ч. на 25.01.19 г., като
по случая е образувано досъдебно производство № 3382 ЗМК 162/2019 г. по описа на 7-мо
РУ-СДВР срещу неизвестен извършител. Посочено е, че МПС е собственост на „Привиа“АД
и за него е сключена застраховка „Автокаско“. Представено е и постановление от 25.03.2019
г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 и
чл. 199 от НПК, е спряно наказателно производство № 162/2019 г., пр. пр. № 2660/2019 г. за
престъпление по чл. 346. ал. 1 от НК.
В показанията си, дадени в о.с.з. по делото на 3.11.2020 г. пред първоинстанционния
съд, свидетелят Д. З. И. е изяснил обстоятелствата около сключването на застрахователния
договор, като е посочил, че представител на застрахователя е извършил оглед на целия
автомобил (отворил е всички врати, капаци, направи снимки от всички ъгли), след което е
издал констативен протокол за активация на застраховка „Каско“. Изложил е, че
единствените забележки на застрахователя по отношение състоянието на автомобила са
били „козметични“, свързани с драскотини по корпуса на автомобила, което е било отразено
в протокола. Удостоверил е, че застрахованият автомобил е бил ползван като заместващ, в
случаите, когато даден автомобил от автопарка е бил на сервиз, като е бил предоставян
както на клиенти на „Привиа“АД, така и на негови служители. Свидетелят е заявил, че към
датата на кражбата автомобилът е бил ползван от него като служител на дружеството, а не
от трето лице.
В първоинстанционно производство са приети основно и допълнително заключение
на автотехническа експертиза, извършена от вещото лице Й.. В заключението от 23.11.2020
г. вещото лице е посочило, че средната пазарна стойност на процесния лек автомобил
„Порше 911 Карера“, с рег.№ ***, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 48267 лв. Тази стойност експертизата е определила въз основа
на анализ на офертни цени за продажба на употребявани автомобили с аналогични
технически характеристики и оборудване, като е изходила от предпоставката, че
употребяваният автомобил е в нормално техническо и експлоатационно състояние,
съответстващо на годините на използването му, считано от датата на първата регистрация,
без липси и повреди по основните агрегати, възли и детайли. В отговора на втората задача,
експертизата е изложила изчерпателно и пълно техническите характеристики на процесния
автомобил по номер и рама, по данни от представителя на „Порше“ за Р. България, а в
отговора на третата задача- че за него има само един запис в базата данни - посещение на
11.04.2017 г. за сервизно обслужване и смяна на масло, към която дата той е бил с пробег от
64036 км. Експертизата е дала заключение, че ако в резултат на предишно произшествие,
5
автомобилът е бил тотално увреден, след което е бил възстановен в първоначалния си вид,
действителната му стойност може да бъде намалена с 10 %, съответно би била в размер на
43440 лв.
В допълнителното заключение експертизата е предложила алтернативен вариант на
действителната стойност на застрахования лек автомобил, като е съобразила наличните му
увреждания, отразени в електронен сайт, съдържащ данни за неговата история и снимков
материал от м. май 2016 г. Въз основа на тези данни, вещото лице е дало заключение, че е
възможно при така установеното състояние на автомобила, действителната му стойност да
бъде намалена с 5-6 %, респ. да възлиза на 45371 лв. В същото заключение експертизата е
констатирала, че по делото няма данни за наличие на тотална щета на процесния лек
автомобил.
При горните данни, настоящият въззивен състав намира следното :
С оглед обхвата на инстанционен контрол при т. нар. „ограничен въззив“, установен
в нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
обжалваното решение, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Между страните по делото е безспорно, че на 27.06.2018 г. между тях е бил сключен
договор за застраховка „Каско +“, обективиран в застрахователна полица №
440118213074446 от 27.06.2018 год., с който „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД се е задължило
да обезщети собственика на лекия автомобил - обект на застраховката - „Привиа“АД за
вредите, причинени в срока на нейното действие - от 00:00 ч. на 28.06.2018 г. до 23:59 ч. на
27.06.2019 г. от настъпване на застрахователно събитие, като съгласно клаузата на т. 2.2.1 от
общите условия, покрит от полицата застрахователен риск представлява и кражбата на
цялото застраховано моторно превозно средство (за разлика от частичните щети, вследствие
откраднати и липсващи агрегати, възли и детайли, които според т. 2.2.3 са извън обхвата на
застраховката).
От споменатото удостоверение № 338200-1374/30.01.2019 г., изд. от МВР- VІІ РУ-
СДВР се установява, че на 25.01.2019 г., в срока на действие на застрахователния договор,
Д. З. И., за който по делото е установено, че е служител на „Привиа“АД по безсрочен трудов
договор, е заявил за установеното на същата дата противозаконно отнемане на
застрахования автомобил, паркиран в гр. С., жк. „***”, между бл. № 21 и бл. № 22, отнет
през времето от 16.30 ч. на 24.01.19 г. до 10.30 ч. на 25.01.19 г., а от споменатото
постановление на СРП- че образуваното срещу неразкрит извършител наказателно
производство за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК е било спряно. От данните по
образуваната пред „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД преписка по щета № 44012951900017, е
установено, че на същата дата- 25.01.2019 г. Д. З. И. е уведомил застрахователя за
настъпването на застрахователно събитие.
С оглед инвокираните във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното
решение спорен между страните е въпросът дали от така сключения застрахователен
6
договор произтича валидно застрахователно правоотношение. Тезата на жалбоподателя, че
„автомобилът не е този, който е бил представен за застраховане“, следва да се тълкува във
връзка с направеното от него с отговора на исковата молба възражение, че автомобил с рама
WP0AA29993S622202 не е обект на застрахователното правоотношение, обективирано в
полица № 440118213074446 от 27.06.2018 год., тъй като преди сключване на
застрахователния договор автомобилът с такъв идентификационен номер е бил увреден до
степен, че не е могъл да бъде възстановен, респ. не е бил годен за експлоатация, поради
тотална щета, откъдето черпи довод за нищожност на застрахователния договор поради
фактическа невъзможност на предмета. По същество доводът на жалбоподателя за
невъзможност на предмета на застрахователното правоотношение се свежда до фактическа
невъзможност на застрахования обект. Твърди се също липса на идентичност между
автомобила, представен при сключване на застрахователния договор и процесния
автомобил, което по същество следва да се квалифицира като липса на съгласие относно
обекта на застрахователното правоотношение.
Настоящият въззивен състав намира тези доводи за неоснователни. Действително, по
делото са налице данни, че преди настъпване на процесното застрахователно събитие-
кражба, процесният автомобил е участвал в пътнотранспортно произшествие- в този смисъл
е и твърдението на процесуалния представител на „Привиа“АД в о.с.з. по делото пред
първоинстанционния съд от 2.02.2021 г. От това обаче не следва по необходимост, че той е
бил негоден обект на застрахователна закрила, от естество да обоснове твърдяната от
жалбоподателя нищожност, поради фактическа невъзможност на предмета- тотално
унищожено превозно средство, без експлоатационни качества. От събраните по делото
доказателства се установява, че при сключване на застрахователния договор представител на
застрахователя е извършил подробен оглед на автомобила, като е направил забележки
единствено по отношение наличието на драскотини върху предния ляв калник, предната
лява врата и на задната броня, което е било отразено в съставен за това документ.
Показанията на свидетеля Д. И. в този смисъл кореспондират и на допълнителното
заключение на автотехническата експертиза, която е основала изводите си за стойността на
автомобила по т. 1 от него, на вида и степента на наличните увреждания, установени по
електронно съхранявани в интернет пространството данни за състоянието му, подкрепени от
снимков материал, както и от констатацията на вещото лице, че по делото няма данни за
тотална щета по него. По делото липсват доказателства, към датата на сключване на
застрахователния договор лекият автомобил да е бил е бил повреден до степен, която
обуславя субстанциалната му негодност като обект на застрахователно правоотношение -
ответникът, който носи тежестта на доказване относно това обстоятелство, не е ангажирал
никакви доказателства за неговото установяване. Неоснователен е и доводът относно
липсата на идентичност на застрахования автомобил, а оттам- и на съгласие между страните
по предмета на договора. Основен индивидуализиращ белег на автомобила е номерът на
рамата, поставен от производителя. В случая, в споменатите заявления, съответно за
първоначална регистрация, за прекратяване на регистрацията и за повторна такава, както и в
застрахователната полица и протокола за опис, съставен от застрахователя, е посочен един и
7
същи номер на рамата - WP0AA29993S622202, който еднозначно и по несъмнен начин
индивидуализира обекта на застрахователното правоотношение, за чието застраховане
страните са постигнали обективираното в полицата съгласие. Съдът съобрази също, че по
делото липсват данни, а не се и твърди от жалбоподателя, преди сключването на
застрахователния договор да е била осъществена неправомерна интервенция върху
поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, с цел
въвеждане на застрахователя в заблуждение относно действителната идентичност на
автомобила, от естество да обоснове извод, че автомобилът с този номер на рамата е
различен от застрахования такъв. Съгласно трайната казуална практика на ВКС, формирана
по реда на чл. 290 от ГПК, за провеждане на пълно доказване чрез верига от косвени
доказателства е необходимо установените с тях доказателствени факти - индиции да се
намират в такава връзка с главния релевантен факт, че преценени по съвкупност да са от
естество да обосноват сигурно убеждение в неговото действително осъществяване. В случая
вносът на застрахованото превозно средство от страна извън Европейския съюз,
прекратяването на неговата регистрация, поради напускане на страната през 2017 г. и
повторната му регистрация по заявление от 26.06.2018 г., както и данните, че то е участвало
в пътнотранспортно произшествие, преценени поотделно и във връзка помежду им, не са от
естество да обосноват извод, че автомобилът със споменатия идентификационен номер е бил
унищожен, а при сключването на застрахователния договор е бил представен друг
автомобил, неправомерно обозначен със същия идентифициращ номер на рама.
Неоснователни са и оплакванията за неправилност на решението, с позоваване на
клаузата на т. 10.7 от общите условия, според която, при неизпълнение на задължението на
застрахования да уведоми писмено застрахователя, незабавно след узнаването, за всички
обстоятелства и промени в тях, които е декларирал и които са възникнали, или за които е
узнал по време на действието на договора, застрахователят може едностранно да прекрати
договора или да предложи изменение в условията му, а при настъпване на
застрахователното събитие- да намали размера на застрахователното обезщетение или
изцяло да откаже заплащането му.
В графата „предназначение на МПС“, в приетото като доказателство по делото
предложение-въпросник към комбинирана полица № 440118213074446/27.06.2018 г. е
посочено, че автомобилът е предназначен за служебно ползване и няма да бъде използван за
дейности, с по-голям риск, като учебна, таксиметрова, състезателна, превоз на опасни
товари и отдаване под наем. От показанията на разпитания по делото свидетел Д. И., който е
подписал застрахователната полица от името на „Привиа“АД и в чието държане се е
намирал автомобилът към датата на настъпване на застрахователното събитие, се
установява, че той е бил ползван като заместващ, когато автомобил от автопарка на
дружеството се е намирал в сервиз, като е бил временно предоставян за ползване както на
негови клиенти, така и на служителите на дружеството. С този начин на ползване на
застрахования автомобил в отклонение от посочения такъв във въпросника към
предложението за сключване на договора, застрахователят е обосновал правоотблъскващото
8
си възражение да откаже изцяло или частично заплащането на застрахователното
обезщетение, включително и при хипотезата на т. 10.7 от общите условия - поради
неизпълнение на задължението на застрахования да го уведоми за настъпилите след
сключване на договора изменения по отношение на това обстоятелство. Нормите на чл. 363,
ал. 1 и ал. 3 от КЗ уреждат правните последици от съзнателното неточно обявяване на
обстоятелство или от неговото премълчаване, в зависимост от това, дали при неговото
знание застрахователят изобщо не би сключил застрахователния договор (ал. 1), или би го
сключил, но при други условия (ал. 3). В първия случай в полза на застрахователя възниква
преобразуващото право едностранно да прекрати договора, упражнимо в едномесечен срок
от узнаване на обстоятелството, а във втория- в същия срок да предложи промяна в
условията на договора, която, ако не бъде приета от застрахования договорът се прекратява.
В ал. 4 на същия чл. законът урежда последиците от неточно обявените или премълчани
обстоятелства след настъпването на застрахователното събитие, в зависимост от степента на
въздействие, което те са оказали върху проявлението на застрахователния риск. Правото на
застрахователя да откаже изцяло или отчасти плащане на застрахователно обезщетение или
сума възниква само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало
въздействие за настъпването на събитието. Когато въздействието на тези обстоятелства е
ограничено само до увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже
плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената
премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск. От
цитираните норми е видно, че Кодексът на застраховането не предвижда формални
основания, при чието наличие безусловно възниква правото на застрахователя да откаже
заплащането на застрахователното обезщетение или едностранно да намали неговия размер.
Предпоставка за възникването на това право е неточно обявеното или премълчано
обстоятелство да се намира в причинна връзка с настъпването на конкретното
застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение или с увеличаване размера на
вредите от него, т.е. когато те биха били в по-ограничен обем, ако не беше въздействието на
тези обстоятелства, за които застрахователят не е бил уведомен, или уведомлението не
съответства на действителното фактическо състояние. Това се отнася и за предвиденото в
клаузата на т. 10.7 от общите условия задължение на застрахования да уведомява писмено
застрахователя, незабавно след узнаването, за всички декларирани обстоятелства, или
промени в тях, възникнали при действието на договора, от чието неизпълнение възниква
правото на застрахователя едностранно да прекрати договора или да предложи изменение на
условията му, а при настъпване на застрахователното събитие – да намали размера на
застрахователното обезщетение или изцяло да откаже заплащането му.
В случая, служебно ползване на застрахования автомобил, по смисъла на
предложението за сключване на застрахователния договор, е такова което се осъществява от
служители на дружеството, а не просто за осъществяване на неговата икономическа дейност
(каквото разбиране е възприето в данъчното законодателство във връзка с отчитане на
разходите за закупуване и експлоатация на леките автомобил), Това следва по аргумент от
примерно изброените във въпросника изключения, между които е посочено и отдаването му
9
под наем. По делото е установено, че през темпорално неопределен период преди кражбата
застрахованият автомобил системно е бил предоставян за ползване на трети лица като
заместващ такъв, за което застрахователят не е бил уведомен, независимо дали това е било
осъществявано като самостоятелна икономическа дейност, или като акцесорна, субсидиарна
дейност по отношение на основната такава, извършвана от дружеството. Независимо от това
обаче, при настъпване на процесното застрахователно събитие застрахованият
автомобил не е бил ползван от трето лице, а от служител на „Привиа“АД по трудово
правоотношение – свидетелят И., под чийто надзор се е намирал, който е подписал
застрахователната полица и е уведомил застрахователя и МВР-СДВР за извършената
кражба. Ето защо липсва причинна връзка между конкретното застрахователно събитие, за
вредите от което се претендира обезщетението и допуснатото през предходен период
отклонение в начина на ползване от декларирания в предложението такъв, поради което
неуведомяването на застрахователя за това обстоятелство не се е отразило на
неговото настъпване, нито е увеличило вредите от него. В този смисъл е и нормата на
чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, която предвижда право на застрахователя да откаже заплащането на
застрахователното обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, като и в тази хипотеза законовата норма изисква причинна
връзка между неизпълнението на задължението по застрахователния договор и
настъпването на застрахователното събитие. По горните съображения настоящият
въззивен състав намира, че в тежест на застрахователя е възникнало задължението за
заплати на застрахования обезщетение за репариране на вредите от проявлението на
покрития застрахователен риск, съизмеримо с действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. От допълнителното заключение на автотехническата експертиза
се установява, че действителната стойност на процесното моторно превозно средство към
деня на настъпване на събитието, при съобразяване на наличните му увреждания, отразени в
интернет-пространството, възлиза на 45 371 лв., която сума превишава претендираната по
иска такава от 43 440 лева. Предвид направеното от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД
възражение за прихващане с насрещното му вземане за сумата от 672,69 лева,
представляваща незаплатена четвърта вноска от дължимата застрахователна премия по
полицата, искът е основателен за сумата от 42 767, 31 лв., в какъвто размер правилно е бил
уважен. С оглед изхода на преюдициалния спор по чл. 405, ал. 1 от КЗ, основателен е и
искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетяване на мораторните вреди от неизпълнението на
главното парично задължение, в размер на законната лихва за период преди предявяването
на иска, като първоинстанционният съд правилно е определил датата на изпадане на
застрахователя в забава на 31.05.2019 год., при съобразяване изтичането на относително
определения 15-дневен срок по чл. 108, ал. 1 от КЗ, считано от представянето от
застрахования на всички доказателства, установяващи факта на настъпване на
застрахователното събитие и причинените от него вреди. Настоящият въззивен състав взе
предвид също, че във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания срещу
10
решението в частта по този иск, а отмяната му в тази част се претендира единствено поради
неговата обусловеност от изхода на спора за главното задължение за заплащане
застрахователното обезщетение.
По горните съображения решението на Софийския градски съд в обжалваната му
част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемия „Привиа“АД следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, което се претендира в
размер на 3206.40 лв. с ДДС. Съдът намира за основателно направеното от „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД с въззивната жалба искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неговото
намаляване. В производството пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства, нито са въвеждани нови доводи и възражения и разглеждането на делото е
приключило в едно заседание. Ето защо претендираното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималното такова, което определено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС възлиза на 2288.10 лв. с ДДС, в
какъвто размер следва да бъде уважено искането за присъждането му.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261187 от 28.07.2021 г., пост. по т.д.№
361/2020 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 19 състав, в частта, с която по
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД е
осъдено да заплати на „Привиа“АД сумата от 42 767,31 лв., представляваща
част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ в пълен
размер от 45 000 лева, дължимо за вредите от застрахователно събитие
„кражба“, ведно със законната лихва върху нея от 18.02.2020 г. до
окончателното ù изплащане, както и в частта, с която по иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД е осъдено да
заплати на „Привиа“АД сумата от 3124,39 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва, дължима за периода от 31.05.2019 г. до 17.02.2020
г., представляващо част от лихва за забава в пълен размер от 4675 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на „Привиа“АД, с ЕИК
*********, направените по водене на делото пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2288.10 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
11
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12