Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №91 по описа на КАС за
2021 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от В.М.П. от ***, чрез пълномощник,
против Решение №39/16.04.2021 г., постановено
по анд №48/2021 г. по описа на Районен
съд – Момчилград. Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно. Счита, че при
постановяването му районният съд не взел предвид съществените нарушения на
процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. В тази връзка твърди, че в съставения акт за установяване на административно
нарушение не била посочена датата на извършване на нарушението. Счита, че АУАН
е издаден след изтичането на тримесечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, както и че
има несъответствие в описанието на нарушението и дадената правна квалификация.
Твърди също, че въззивния съд не обсъдил приложените
по делото доказателства, свързани с неизпълнение на изискванията на чл.52, ал.4
и чл.54 от ЗАНН, от страна на наказващия орган. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго такова, с което да се отмени процесното НП. Претендира направените по делото разноски. В
о.с.з., чрез процесуалния
си представител и в представено писмено становище, подържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Ответникът по
касация – Директор на РИОСВ-Хасково, чрез процесуалния си представител, намира
касационната жалба за неоснователна. Намира за безспорно установено по делото,
че касаторът не е изпълнил предписанието на
контролния орган – да изгради бетонна стена, за да се преустанови замърсяването
на съседни терени. Счита, че в хода на производството по издаване на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения, както и че е спазен
материалния закон. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, а датата и мястото на
нарушението са изрично описани, както в АУАН, така и в НП. Претендира и
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кърджали изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че нарушението е доказано
по безспорен начин и не са налице сочените касационни основания за отмяна на
оспореното решение.
Съдът, като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателства по делото, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211 от АПК, и от лице, имащо интерес от обжалването, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение, районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 62/ 09.03.2021 г. на Директора
на РИОСВ- Хасково, с което на касатора,
за нарушение на чл.166, т.3, вр.чл.156,
т.2 вр.чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната
среда /ЗООС/, е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева.
Като взел предвид събраните по делото
доказателства,
районният съд е приел че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното
лице. АУАН и наказателното постановление били издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и били били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния преклузивен
срок и съобразно
нормата на чл.57 от ЗАНН. По съществото на спора е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно
нарушение, защото, като лице, стопанисващо проверявания имот -
кравеферма,
не изпълнил задължителното предписание, дадено с констативен протокол № 1046/ 10.10.2019 г. - да
възстанови бетоновата стена на торохранилище, за да
се предотврати изтичането на торови отпадъци към съседни имоти, със срок за изпълнение –
30.04.2020 г. В мотивите към решението
са обсъдени всички доказателства по делото, както и възраженията на
жалбоподателя,
в т.ч. и документите, касаещи инвестиционното предложение за разширение на
съществуващата кравеферма, спазването на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, за
съставяне на АУАН, доводите за несъответствие между описаното
нарушение и дадената правна квалификация.
Решението на районния съд
е правилно.
Според
разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС, с наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които не изпълнят предписания, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи
по чл. 155 или 157б, издавани от съответните длъжностни лица. В чл.165, ал.1 ЗООС, към
който чл.166 препраща, по отношение на вида и размера на наказанията, е предвидено
наказание глоба, съответно имуществена санкция от 2 000 до 20 000 лв., за извършителя
на нарушението.
В случая,
видно от съдържанието на АУАН и НП, касаторът,
като собственик на кравеферма е наказан
за това, че не е изпълнил задължително
предписание по чл.155, ал.2 от ЗООС, съдържащо се
в констативен протокол №1046/10.10.2019 г., съставен от служители в РИОСВ-Хасково. С
последния протокол, на П. е предписано да възстанови бетонова стена, откъм
север и да се прекрати изтичането на торов отпад към
съседни имоти, със срок за изпълнение – 30.04.2020 г.
На 14.10.2020 г., при извършена
последваща проверка на място, служителите К. и Д., в
присъствието на В.П. установили, че горното предписание не било изпълнено от адресата.
Така установеното неизпълнение било отразено в
Констативен
протокол №945/14.10.2020 г. Въз основа на горните констатации е съставен
и АУАН №62/11.11.2020 г. за това, че лицето не е изпълнило дадените му
предписания по чл.155, ал.2 ЗООС, и с горното нарушило разпоредбата на чл.166,
т.3 ЗООС. Обратно на твърдяното в касационната жалба, в АУАН изрично е
отбелязана датата на извършване на нарушението - 01.05.2020 г., както и мястото
– ***, ПИ №***, в местността „***“.
По делото не са
представени никакви доказателства,
от страна на собственика,
че е изпълнил дадените му предписания по възстановяване на бетоновата стена, за да
се прекрати изтичането на торов отпад към съседни
имоти. При така установеното, правилно РС е приел, че лицето е нарушило горната разпоредба от ЗООС, както и че не е
налице твърдяното несъответствие в описанието на нарушението и дадената правна
квалификация.
Неоснователни са
възраженията на касатора за неспазване на тримесечния
срок по чл.34, ал.1 ЗАНН. Съгласно
посочената законова разпоредба не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване
на нарушителя. Началният момент, от който започва да тече горния срок този на
откриване на нарушителя, респ., когато са налице достатъчно данни за извършване
на нарушение и за самоличността на нарушителя. От приложените доказателства е
видно, че с такива данни за неизпълнение на задължителното предписание
контролният орган е разполагал на 10.10.2020 г.,
при извършената последваща
проверка, поради което нарушението и нарушителят са открити на 10.10.2020 г. От тази дата е започнал да тече тримесечният
срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, за съставяне на АУАН. Такъв е бил съставен на 11.11.2020 г., или в рамките на установения в закона срок.
Неотносима към настоящия спор, касаещ неизпълнено в срок предписание за възстановяване на
бетонова стена е документацията, свързана с инвестиционно предложение за
разширяване на съществуващата кравеферма.
По горните
съображения съдът намира,
че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на районен съд
– Момчилград е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, предвид
заявеното от ответната страна искане, касаторът
следва да заплати на ответника по касация, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева, определено
съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така и на основание
чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №39/16.04.2021г., постановено по анд №48/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград.
ОСЪЖДА, В.М.П.
от ***, ЕГН
**********, да
заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите – гр. Хасково, ***, деловодни разноски в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.