№ 871
гр. ***, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430105046 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл.71, ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от
дискриминация.
Образувано е въз основа на искова молба с вх.№13824/21г., уточнена с молби
с № 17216/21 и вх.№ 22225/21г., от Г. В. В. с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „*** в Затв*** кл. №6 против *** „***“ (***) към М***, адрес:
гр.С***1. Посочва се в молбата, че на 31.05.2021г. за пореден път ищецът
подал молба до главния *** на *** чрез *** за преместване в З*** по *** на
лишения от свобода на основание чл.58 ЗИНЗПС. Твърди се, че на
01.07.2021г. бил уведомен за отговор на ***а на *** с рег.№ 6184/23.06.2021г.
по описа на ***, с вх.№ В 4698/23.06.2021г. по описа на *** в който му било
съобщено, че по повод обжалвана от ищеца заповед на ***а на *** относно
преместването му в *** било образувано административно производство,
поради което *** ще изпълни своевременно решението по отношение на
оспорвания адм.акт.посочва се от ищеца, че по този начин е дискриминиран,
тъй като не се уважава молбата му за преместване без основание. Твърди се,
че със заповед № А-919/08.03.2017г. на ***а на *** било утвърдено
разпределение на *** по ***Посочва се, че по сходни случаи лишеният от
свобода ***летка №7 в *** с постоянно *** му в гр.*** от *** произход,
1
подал молба на 02.03.2021г. за преместване от *** в З*** , като на 26.03.21г.
бил уведомен, че молбата му е уважена, а на 12.04.21г. лицето било преведено
в З***. По аналогичен начин били удовлетворени молбите на *** от ОЗ
гр.Л*** от ЗО гр.***а при идентични сходни обстоятелства - лицата са от
*** и *** Посочва се, че по този начин ищецът е дискриминиран на основание
признак „***“ и „*** като е поставен по-неблагоприятно положение от други
*** при сравнително сходни обстоятелства. Твърди се в молбата, че с
дискриминационното поведение спрямо ищеца, последният търпи
неимуществени вреди, а именно преживяван психо-емоционален стрес,
дискомфорт, унижено човешко достойнство, душевно страдание, потиснатост
и обострено чувство на отхвърленост, пренебрежение от липсата на
справедливост *** Сочи се, че вредите се резултат от поведението на
длъжностни лица от *** – главния *** на дирекцията и неговият
пълномощник ***. Иска се от съда да постанови решение, с което да установи
дикриминационното отношение от страна на главния *** на *** към ***, като
бъде осъден последния да се преустанови отношенията и да възстанови
положението преди нарушението, както и да се въздържа за в бъдеще от по-
нататъшни нарушения.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника.
В законовия месечен срок е постъпил отговор от ***, в който страната взема
становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
В съдебно заседание ищецът се явява лично. Представлява се от процесуален
представител адв. Б.Д. -***. Страната и представителят й молят съда да уважи
изцяло предявените искове, като излагат подробни съображения в писмени
защити по чл.149, ал.3 ГПК с вх.№ 12057/22г. и № 12049/22г.
Ответникът *** „***“, се представлява от *** – ***, която взема становище за
основателност на иска и излага подробни съображения в писмена защита с вх.
№ 12586/22.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е по делото, че ищецът изтърпява наказание „*** по НЧД
№430/2017г. на ОС-***, по НОХД № 303/11г. на ОС *** и НОХД № 30/2019г.
на РС В.***, за престъпление по чл.116, ал.1 т.7, т.9, т.10 , чл. 217, ал. 4,
2
чл.131, ал.1 т.10 и чл.339, ал.1 НК, като първоначално ищецът е бил настанен
в З***, а впоследствие бил преместен в град ***. В тази насока са справки с
№824/22г., №835/22г. и др.
Не се спори и, че на основание чл. 62, ал.1 т.4 от ЗИНЗПС ищецът е
преместен в *** за изтърпяване на наказанието, като е допуснато
предварително изпълнение на заповедта. Заповедта е влязла в сила на
07.09.2021 г. след обжалване пред А*** (адм.д. № 52/21г.), след оставяне на
жалбата без разглеждане поради невнесена държавна такса. В тази насока са
заверено копие на Заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главния *** на ***,
справка с рег.№ 6843/21г., справка с рег. № 12919/21г.
Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е приведен в *** на 28.12.2018г.,
като на основание заповед №101/31.12.2018г. е преместен в V – група. В тази
насока е и справка с изх.№ 3628/20.12.2021г. , от която се установява и
обстоятелството, че от 02.03.2019г. до 24.04.2020г. В. не е наказван на
основание чл.101, т.7 от ЗИНЗПС.
Не се спори, че по повод молба за преместване от *** в З***, ищецът
получил писмо с рег.№ 6184/21г. на ***, вх.№ В 4698/23.06.21г. от началник
отдел „***“ ***в, съгласно заповед № Л-1070827.02.2020г. Видно от писмото
молбата на Г. В. В. „е приета за разглеждане, като с оглед обжалване на
заповедта му за преместване в *** и образувано административно
производство, произнасяне ще е налице след постановяване на решение по
оспорвания административен акт“.
Установи се по делото, че отказът в писмо с рег.№ 6184/21г. на *** е
обжалвано пред АС-***, като производството е изпратено поради отводи в
***. С определение от 15.02.2022г. по адм.д. № 387/21г. по описа на ***
делото е изпратено на ВАС за определяне на друг адм.съд за разглеждане и
решаване на делото.
Не се спори по делото и се установява от справка с № 3976/2019г., справка с
№ В 835/22г. и др., че ищецът многократно отправял молби за преместване,
на основание затруднена комуникация с близките, влошено здравословно
състояние и предвид условията в зоната за повишена сигурност, на които
било отказано поради неоснователност на молбата.
Спори се между страните поставен ли е Г. В. В. в по-неблагоприятно
положение от други *** при сравнително сходни обстоятелства на основание
признак „***“ и „*** от кое лице, по какъв начин.
3
За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени множество
документи.
Видно от заверено копие на заповед № Л-919/08.03.2017г. на ГД на *** на
основание чл. 13, ал.2 т.1 и чл.58 от ЗИНЗПС осъдените *** от закрит тип се
настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т.4,.6 – в
з*** *** от област *** ***, *** и ***, т. 4.8.- в *** *** от област *** и ***.
Видно от заверено копие на т.3 на Заповед № Л-1070/27.0.2020г. – л. 225 и
л.243 от делото, Главния *** на *** на основание чл.13, ал.2 т.1 от ЗИНЗС
възложило на *** – нача***“ в *** да подписва изходящата кореспонденция
създадена при обработването и приключването на служебните преписки,
образувани по молби, жалби, сигнали и други от *** , *** и граждани и
контролира дейността по приключване на преписките, свързани с посочената
кореспонденция.
Установява се от заверено копие на писма с рег.№ 5514/20г., № 9929/21г., №
8015/21., че както преди, така и след дата 23.06.21г. били отправени
молби/жалби от ищеца до главния *** на *** с искане да бъде преместен В.
от *** в З*** вкл. молба от 25.05.21г . Подадена била молба и от *** В. – АК-
В.*** за преместване на баща му – Г.В.. Ищецът получил еднотипни писма за
отказ да бъдат разгледани по същество на основание чл.90, ал.5 ЗИПЗС
поради липса на нови факти и обстоятелства, изнесени от В. В тази насока са
отговор с рег.№ 12958/20г. (л. 101) и рег.№ 6843/07.07.21г. (л.103). В отговора
изрично било подчертано, че за да бъде настанено едно лице в з*** следва да
е налице промяна на постоянния адрес на лицата, с които осъденият поддържа
контакт на територията на област В.***, ***, *** или ***.
Установява се от заверено копие на писмо рег.№ 3426/20г., издадено от ГД на
*** с адресат ***, че във връзка с обявеното извънредно положение и
дадените препоръки на националния оперативен щаб за борба за
разпространението на коронавируса, на основание чл.13, ал. 2 т.1 от ЗИНЗП
временно било преустановено преместването на *** от един затвор в друг. За
съдържанието на писмото ищецът бил уведомен на 10.04.20г. лично срещу
подпис.
Видно от молба на л. 153 и отговор на л.152 от делото, синът на ищеца – ***
В. подал молба на основание чл.62, ал.1 т. 3 ЗИНЗС, ведно с удостоверение за
постоянен адрес на лицето на територията на обл.В.***, като на 23.06.2021г.
получил писмо с рег. №6185/21г. идентично съдържание като това на ищеца,
4
а именно че след приключване на административните производства по повод
обжалване заповедта за преместване, *** ще изпълни решението
своевременно.
Установява се от преписката на осъдения *** – преместен на 11.07.2017г. от
*** в З*** на основание чл.62, ал.1 т.3 ЗИНЗС след молба с цел да запази и
поддържа отношения с брат си и съпругата му, след представяне на
удостоверение за постоянен адрес и писмо – заявление от страна на брат му с
желание да бъде преместен. Отпаднали са основанията в Заповед ЛС-04-
096/14.12.2007г. и в съответствие с т.3 е констатиран явен прогрес в
намаляване на оценката му за риска и особено в междуличностните
отношения на лицето.
Установява се от преписката на ***, че същият е преместен със заповед № Л-
4862/2 от 05.08.2015г. на основание чл. 62, ал.1 т.4 ЗИНЗС от *** в ***.
Видно от преписката на о*** , лицето е преместено от *** във *** на
основание чл. 62, ал.1 т.4 ЗИНЗС (писмо с рег.№147/20г.) .
Установява се от преписката на о*** че със Заповед № Л-5713/29.12.2017г.
същия е преместен от *** в *** гр.***, на основание чл. 62, ал.1 т.3 ЗИНЗС –
молба за преместване и постоянен адрес на съпругата
Видно от материалите по делото, касаещи *** на основание чл.57, ал.2 от
ЗИНЗС и т.6.6 от заповед № ЛС-04-656/2009г. е осъдения е преведен от *** в
З*** , като лицето и близките му имат регистриран постоянен адрес в
обл.В.***. За *** е получено и положително становище от администрацията
на *** *** за приложение на разпоредбата на чл. 62, ал.1 т.3 и т.4 ЗИНЗС –
становище р-181/12.01.2011г.
Установява се още, че ***в е местен в различни места за изтърпяване на
наказанието си на основание чл. 58 ЗИНЗС и т.4.1 от заповед № Л-
919/08.03.2017г.;
Видно от преписката на ***в, на основание чл.62, ал.1 т.3 ЗИНЗС същият е
преведен от *** в ***,въз основа на молба за преместване и представено
удостоверение за постоянен адрес на роднините. За преместването е
депозирано положително становище от страна на адм. на *** – писмо №Р-
1246/2014г.
О*** е преместен след множество молби от *** в *** на основание чл.62,
ал.1 т.3 ЗИНЗС със заповед № Л-4894/2018г., след извършена служебна
проверка на основание чл.40а ППЗИНЗС.
5
Видно от преписката на *** ***, Заповед № Л-3161/2017г.за преместване се
обосновава с чл.62, ал.1 т.3 ЗИНЗС.
Установява се от приобщената по делото и неоспорена от ответника заверено
копие на Заповед № 20-04-103/26.02.2020г. на министъра на правосъдието, че
на основание чл.154, ал.5 от ЗИНЗПС били утвърдени правила за прилагане
на системата за оценка на лиска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи
наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения (затвори и
поправителни домове) на *** „***“ към ***. Видно от правилата системата
за оценка на риска от рецидив и вреди определя вероятността даден
правонарушител да извърши ново престъпление, както и включва надзор и
планиране на присъдата. Оценката е в основата на индивидуалния план за
работа с всеки осъден и подпомага вземането на решения вкл. за преместване
в друго пенитенциарно заведение. Съгласно т. 6 от раздел IV наличието на
конфиденциални данни в оценката на риска го прави закрит за
правонарушителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.71, ал.1 т.1 и т.2 от Закона
за защита от дискриминация за установяване на нарушение, извършено от
дл.лице от ***, изразяващо се в дискриминация на основание признак „***“ и
„етническа принадлежност“ чрез бездействие и отказ да бъде преместен Г. В.
В. с ЕГН **********, изтърпяващ н*** от *** в З***, с оглед
местоживеенето на семейството на В., за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението,
като се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения.
Предявените искове са родово и местно подсъдни на *** Надлежно пасивно
легитимиран по исковете е юридическото лица, към чийто длъжностни лица
са осъществили нарушение на ***. Съгласно чл.12 от ЗИНЗС прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода
и пробационните служби се осъществява от ******" – юридическо лице към
министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите,
поправителните домове и областните служби "***" са териториални служби
на ***. Не се спори между страните, че авторът на процесното писмо с рег.№
6184/23.06.21г., иманентно свързано с твърдените нарушения на
ЗЗДискиминация, е началник отдел в ***. Предвид горното *** притежава
6
необходимата пасивна процесуална легитимация, а исковете са процесуално
допустими.
По основателността на исковете по чл.71, ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от
дискриминация:
Съгласно разпоредбата на чл.9 от Закона за защита от дискриминация в
производство за защита от дискриминация след като страната, която твърди,
че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се
направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва
да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Следователно
ищецът, който твърди, че е бил жертва на дискриминация, следва да докаже
факти, въз основа на които може да се направи извод, че е налице
дискриминация, изразяваща се в различно, неравно третиране на лица на
основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане,
възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние
или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който *** е страна.
Чл.4, ал.2 и ал.3 от Закона за защита от дискриминация съдържа определения
на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация". Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка
дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4,
ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с
първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на
целта са подходящи и необходими.
В настоящото производство ищецът извежда твърденията си за проявено
спрямо него дискриминационно отношение в писмо с рег.№ 6184/23.06.21г.
основан на нормативно въведения признак "***" и "етническа
принадлежност", като според ищеца с писмото за пореден път
неоснователно е отказано преместването му в *** на основание чл.62, ал.1 т.3
7
ЗИНЗС.
В същото време в закона липсва легална дефиниция на признака "***". За
разлика от останалите изброени в разпоредбата признаци (пол, раса,
народност, религия, етническа принадлежност и т. н.) този признак няма и не
може да има изначално определено съдържание, но във всеки конкретен
случай би следвало да се разглежда от гледна точка на онези същностни за
личността белези, които на практика я обуславят като такава и които
предполагат еднаквото приложение на закона. Твърдението на ищеца за
наличието на такъв същностен за личността му белег, обусловил
неравностойното отношение към него, се основава на факта, че е осъден на
наказание *** и изтърпява наказанието си в ***, въпреки обстоятелството, че
семейството му живее и е регистрирано на постоянен адрес в обл.***, поради
което е ограничен във възможността да комуникира със своите близки и
роднини. В настоящия случай личното и обществено положение на ищеца е
обусловено от осъждането му да изтърпява наказание ***, като същото е
изтърпявано в *** ***, *** и от м.12.2018г. в ***.Съдът приема, че
осъждането на едно лице с влязла в сила присъда на "*** без право на замяна"
несъмнено има определящо значение за личностната му характеристика,
поради което е възможно да се интерпретира от гледна точка на защитения от
чл. 4 Закона за защита от дискриминация признак "***". Пряка
дискриминация, чрез неравно третиране съставлява по-неблагоприятно
такова в сравнение с това на друго лице при сходни обстоятелства, т. е. в
настоящия случай сравнението трябва да е с другите лица, осъдени да
изтърпяват наказание "*** без право на замяна".
За да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от
горепосочените признаци, трябва да се направи сравнение между начина, по
който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация, е третирано и
начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение,
т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства.
Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на
отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други
при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към
дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно
от защитен признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи
неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се
8
докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от
признаците, очертани в чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, като
следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи
следва да се изразява в признак по цитирания член чл.4, ал.1. Заключението за
наличие на дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато
са налице доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия
състав на приложимата специална правна норма, както от обективна страна,
така и по отношение на субектите. Така на доказване в настоящото
производство подлежат следните обстоятелства: налице ли е разлика в
третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признака,
предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и
защитения признак. В производство за защита от дискриминация, след като
страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на
които може да се направи предположение, че е налице дискриминация,
ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е
нарушен. В момента, в който съдът може да направи предположение, че е
налице дискриминация, доказателствената тежест по чл.9 от ***та обуславя
тежест за ответната страна да докаже, че принципът на равно третиране не е
нарушен.
В конкретния случай ищецът не изложи факти и такива не се съдържат в
писмото от 23.06.2021г., от които да се направи обосновано предположение,
че е осъществено дискриминационно отношение. Не се установи наличието
на твърдяната от ищеца неблагоприятна разлика в третирането, нито
причинно следствена връзка между дискриминационно отношение и
защитения признак. Ищецът не установи присъщ на личността му белег,
който да съществува обективно и с оглед на който той да е бил третиран
различно от останалите ***.
Следва да се има предвид, че общият принцип за преместване на осъдените
лица е в чл.58 ЗИНЗПС – на основание постоянна адресна регистрация и
изискуемата минимална жилищна площ. Същевременно специални хипотези
са регламентирани в чл.62 от ЗИНЗПС и преместването се извършва със
заповед на главния *** на *** при следните условия: 1. при включване в
обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода;
9
2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско
предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при
промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора
при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със *** или
*** - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с
ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата *** при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4;, като в този
случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. *** не могат да
бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на
здравословното им състояние. Дейността по превода на лицата, ***, от едно
заведение за изтърпяване на наказанието в друго такова е специфична
дейност, предоставена по закон изключително в дискреционната власт на ***
и в частност на ръководителя на ГД "***" и контролът върху тази дейност се
осъществява по реда на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС чрез жалба пред съответния
административен съд по правилата в АПК. Съгласно чл.62, ал.5 от ЗИНЗС
главният *** на *** "***" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1,
т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната
дирекция, който е с висше юридическо образование.
В конкретния случай ищецът е уведомен за съдържанието на писмо с рег.№
6184/23.06.21г. на *** – нача***“ в ***, оправомощен от ГД на *** да
отговаря за кореспонденцията с осъдените лица. По съществото писмото не е
адресирано за ищеца, като в него по същество не е наличен отказ да се
произнесе *** по молбата за преместване, а Г.В. бива уведомен, че по
молбата ГД ще се произнесе след приключване на адм.дела. Установи се по
делото, че към датата на издаване на писмото – 23.06.21г. е било висящо
производството по адм.д. № 52/21г. на А***, в хода на което е обжалвана
Заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главния *** на ***. Нещо повече
процесното писмо с рег.№ 6184/21г., възприето от ищеца като форма на
изричен отказ да бъде преместен, е предмет на оспорване като
административен акт по адм.д. № 387/21г. по описа на ***, което е висящо и
понастоящем.
Ето защо, отговорът на ***, в който уведомява осъдения Г.В., че резултата по
произнасяне по молбата е обусловено от изхода на административното
10
производство, не съставлява дискриминационно отношение, а обратно
изпълнение на вменените му функции да подписва изходящата
кореспонденция, създадена при обработването на служебните преписки.
Писмото съдържа позитивна информация за В. с оглед на обстоятелството, че
молбата му за преместване е приета за разглеждане. Съгласно чл.90, ал.1 и
ал.5 от ЗИНЗС *** могат да подават молби и жалби, както и да се явяват
лично пред началника на затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие (ал.1), но молби и жалби, подадени повторно, се разглеждат, ако
съдържат нови обстоятелства (ал.5). Писмото с рег.№ рег.№ 6184/23.06.21г.
на ***, удостоверява единствено, че молбата за преместване е приета и не е
оставена без разглеждане на основание чл.90, ал.5 ЗИНЗС. Нещо повече с
оглед законоустоновения срок по чл.77, ал.5 от ППЗИНЗПС, то писмото
следва да се тълкува с оглед на обстоятелството, че е налице усложнена
фактическа обстановка предвид обжалването на заповедта за преместване в
***. Молбата с правно основание чл.62, ал.2 т.3 ЗИНЗС за преместване би
била неоснователна при евентуална отмяна на Заповед № Л-5320/20.12.2018г.
на Главния *** на ***, с което изначално ще отпадне основанието за
изтърпяване на наказанието в ***.
Ето защо съдът не приема, че на 23.06.2021г. чрез писмото на Шемширов са
приобщени факти за дискриминационно отношение от страна на служител
при ***. Оставените от дл.л. при *** без уважение молби за преместване на
Г.В. в друг затвор, със заповед като изричен акт или с мълчалив отказ, не
могат също да бъдат квалифицирани като пряка дискриминация по смисъла
на чл.4, ал.1 от ***. По делото действително се установи, че както ищецът,
така и много други осъдени на наказание „*** без право на замяна“ са
подавали молби за преместване на основание чл.62, ал.1 т.3 ЗИНЗС, като по
отношение на част от тях молбите също са били оставяни без уважение в един
продължителен период от време. По делото обаче не се установиха сравними
сходни обстоятелства между правното положение на ищеца и останалите ***,
преместени в други затвори в страната. Видно от приобщените по делото
преписки на лица, изтърпяващи наказание „***“, то тази на *** са
неотносими поради липса на сходни обстоятелства. *** е преместен със
заповед № Л-4862/2 от 05.08.2015г. на друго правно основание чл. 62, ал.1 т.4
ЗИНЗС ( а не чл.62, ал.1 т.3 ЗИНЗС) и то не от *** в ***, а обратно от *** в
***, а Христов е преместен от *** във *** също на основание чл. 62, ал.1 т.4
11
ЗИНЗС ( писмо с рег.№147/20г.). Действително през различни времеви
интервали молбите на о*** ***, *** *** *** за преместване на основание
чл.62, ал.1 т.3 ЗИНЗС са били удовлетворени, но същите са преместени в
други места – във ***, *** и *** т.е. в различен затвор от този в ***.
Единственият осъден, чийто преписка е относима и показва отчасти наличие
на сходни обстоятелства с тази на Г.В., е тази на *** ***. На основание чл.57,
ал.2 от ЗИНЗС и т.6.6 от заповед № ЛС-04-656/2009г.последният е преведен
от *** в З***, на основание наличие на доказателства за постоянен адрес на
роднините му в обл.В.***. В този случай обаче по отношение на осъдения е
дадено положително становище от администрацията на *** *** за
приложение на разпоредбата на чл. 62, ал.1 т.3 и т.4 ЗИНЗС – становище р-
181/12.01.2011г.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищеца, че
обстоятелството в кой затвор се иска преместване е ирелевантно и не следва
да се отчита от състава като елемент от съпоставянето на сходни
обстоятелства по делото.
В конкретния случай преместването на В. в *** е на основание чл.62, ал.1 т. 4
ЗИПЗПС поради съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността
на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода, за които е
постъпила в МВР оперативна класифицирана информация. Наличието на
постоянен адрес на роднините и лицата, с които поддържа контакт, ищеца в
близост до З*** (каквито доказателства не са приобщени по делото) като
основание по чл.62, ал1 т.3 ЗИНЗПС не е единственият фактор, от значение за
преценката дали едно лице да бъде преместено или не в друго пенитенциарно
заведение. Отчитат се капацитетните възможности на зоните за повишена
сигурност в затворите съгласно чл.43, ал. 4 от ЗИНЗППС, изискванията за
сигурността, както и наличието на важни съображения, свързани с
ресоциализацията на осъденото лице. Аргументът на ищеца за липса респ.
ограничени контакти с роднини и близки се опровергава от информацията, че
в периода от 01.01.2019г. до 18.06.2021г. ищецът е закупил фонокарти на
стойност 480 лв., провел е 16 свиждания с близките и роднините си– справка
на л. 123 от делото, както и първоначалната оценка на риска от рецивид не е
променена. Същевременно към м. 12.21г. – след подаване на исковата молба,
ищецът не е съобщавал, че се чувства застрашен или че се опасява за живота
и здравето си, няма данни за психологична несъвместимост и конфликти с
12
други *** на територията на *** и обстановката, която да пречи за
нормалното изпълнение на наложеното наказание (л. 112 от делото).
Съгласно чл.40а ППЗИНЗС преместването на лишен от свобода по чл.62, ал.1
т.3 от ЗИНС се извършва след проверка и наличие на данни за поддържане на
социални контакти с близките му или с посочените от него лица. Следва да се
има предвид, че при вземането на решение законодателството изисква от
компетентния орган да отчита оценката на риска от рецидив за осъдения,
която обуславя дефицитните зони и има отношение към правонарушението,
начина на живот и обкръжението на осъдения, между личностните проблеми
и умения за мислене. В конкретния случай по делото са приобщени писмени
доказателства, че оценката на риска от рецидив на осъдения Г.В. не е
променена от първоначалното му постъпване в място за изтърпяване на
наказания.
По отношение на осъдените се отчитат и настъпили положителни промени:
лишеният от свобода да приема отговорността за собственото си поведение,
да осъзнава факторите, допринесли за извършване на деянието, да разбира
последствията от криминалното си минало, да проявява самокритичност, да
са осъзнати и налице устойчиви положителни промени в нагласите и
поведението, да умее да разпознава проблемите и да намира адекватни и
законосъобразни решения за тях. В тази насока следва да е налице становище
от администрацията на ***, че демонстрираните от Г.В. положителни
поведенчески нагласи са трайни, както и да е констатирана устойчива
позитивна промяна в личността, за да се приеме, че целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК са постигнати в необходимата степен.
Отчитат се и наличието на прогресивна линия на поведение, като в това число
се включва не само активност в предложените му дейности – културно-
масови, спортни или др., обстоятелството дали е награждавано осъденото
лице или е наказвано. За вземане на решение за от значение налице ли е
промяна в характера, мисленето и поведението т.е. трайни позитивни
промени, понижаване на риска от рецидив и вреди от среден към нисък,
възможност за възникване на конфликтни отношения с *** и др.
Преценката за наличието или не на гореизброените фактори е именно на
Главния *** на ***, а наличието на постоянен адрес на осъдения и този на
неговите близки на територията на друг затвор е само едно от условията,
които следва да бъдат отчетени.
13
В случая *** не е и встъпил в правата на главния *** (а и такива
правомощия не са му били делегирани), както и не е отказал на Г.В. да бъде
преместен от *** в з*** на основание чл.62, ал.1 т.3 ЗИНЗС. *** е изпълнил
вменените му задължения със заповед № Заповед № Л-1070/27.0.2020г. по
уведомяване на осъдения за хода на преписката, както и че молбата на ищеца
е приета за разглеждане.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че по делото ищецът не сочи и не
доказа наличие на дискриминационно отношение, изразено чрез
съдържанието на процесното писмо с рег.№ 6184/23.06.21г. на *** – нача***“
в *** или друго негово действие респ. бездействие в отговор на молба за
преместване, подадена от Г.В..
Не се установи по делото по-неблагоприятно третиране на ищеца не само на
основание на признака "***", но и на етническа принадлежност“.
Доказателства за принадлежността на кое да е от лицата вкл. на ищеца по
делото не се представиха с оглед сравнението им.
По делото не са налице и предпоставките за непряка дискриминация по чл. 4,
ал. 3 от закона, т. к. не са осъществени хипотезите на правната норма - липсва
привидно неутрална разпоредба, критерии или практика *** поставящи
ищеца в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите лица.
По изложените съображения и след обсъждане на представените и приети по
делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира,
че от същите не може да се изведе извод за осъществено дискриминационно
поведение *** вследствие на което ищецът да е бил третиран по-
неблагоприятно спрямо други *** лица.
Поради което настоящият съдебен състав счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът *** "***", гр. *** има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, материалното положение на
ищеца и броя на проведените открити съдебни заседания оценява на 300лв.
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.81 вр. 78, ал.8 ГПК
ищецът следва да заплати и дължимата държавна такса за водене на делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
14
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.71, ал.1 т.1 и т.2 от Закона за
защита от дискриминация на Г. В. В. с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „*** без право на замяна“ в Затв*** кл. №6, против *** „***“ (***)
към М***, адрес: гр.С***1, за установяване на нарушение, извършено на
23.06.2021г. от дл.лице от ***, изразяващо се в дискриминация на основание
признак „***“ и „*** чрез бездействие и отказ да бъде преместен Г. В. В. с
ЕГН **********, от *** - гр.*** в *** - гр.***, които нарушения са
инкорпорирани в писмо с рег.№ 6184/23.06.21г., както и за осъждане
ответника да преустанови нарушението и да бъде възстановено положението
преди нарушението, като се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни
нарушения, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.81 вр. 78, ал.8 ГПК Г. В. В. с ЕГН ********** да
заплати на *** „***“ (***) към М***, адрес: гр.С***1, направените деловодни
разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждание.
ОСЪЖДА на основание чл.81 вр. 78, ал.3 вр. ГПК Г. В. В. с ЕГН **********
да заплати по сметка на съдебната власт в полза на Р*** сумата от 50 лв.
държавна такса по чл.1 от ТДТССГПК за образуване на дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Окръжен съд – гр.***.
Съдия при ***– ***: _______________________
15