Решение по дело №2669/2020 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - Париж, Франция, с номер на регистрация: *********  на Търговски фирмен регистър на Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от упълномощен представител юрисконсулт Любомира Тошкова /съгласно допълнително уточнение на въззивната жалба/ против Решение № 260235 от 18.09.2020 г. по гр.д. №2303/2020 г. по описа на БРС, в ЧАСТТА,  в която районният съд е осъдил „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, рег. № ********* – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление гр. Париж, бул. Осман № 1, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, да заплати на Я.В.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 965,41 лева (деветстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща платена от ищцата К. възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № CREX-14940771 от 04.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2020 г. до окончателното плащане на главницата, както и сумата от 340,48 лева (триста и четиридесет лева и четиридесет и осем стотинки) за направени по делото съдебно-деловодни разноски.

            С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и като необосновано. Въззивникът възразява срещу изводите на районния съд за недействителност на сключения между страните договор за кредит, като сключен в нарушение на изискването в чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно размера на шрифта. Сочи, че съдът въпреки липсата на  въведено подобно възражение от ищцовата страна, липсата на указания в доклада относно необходимостта от ангажиране на доказателства по този въпрос, както и без да разполага със специални знания, е възприел, че договорът е с шрифт по – малък от 12. Въпросът относно размера на шрифта бил технически, поради което за изясняването му по делото следвало да се назначи техническа експертиза, а не да бъде извършвана преценка на око. Твърди, че договорът бил съставен на шрифт Garamond, размер 12, и бил отпечатан от автоматизиран софтуер на банката, т.е. без ръчна намеса и промяна на предварително зададените параметри. Излага становище относно противоречието на чл. 10, ал. 1 от ЗКП, в частта, с която е определен минимален размер на шрифта с Директива 2008/48/ЕО, която не съдържала подобно изискване. На следващо място, прави оплакване за неправилно приложение на закона- чл. 11, ал. 1 т. 11 и т. 12 от Закона за потребителския кредит, като счита, че съдът не е разграничил изискуемите съгласно тези норми реквизити. Сочи, че е спазено както изискването на чл. 11, ал. 1 т. 11 от ЗПК относно изчерпателното съдържание на погасителния план, като част от договора за кредит, така и предвиденото в чл.11, ал. 1 т. 12 от ЗПК изискване в договора да се съдържа информация относно правото на длъжника да поиска във всеки един момент подробно извлечение под формата на погасителен план. Договорът за кредит бил сключен при фиксиран лихвен процент, поради което изискването погасителния план да съдържа разбивка на различните дължими суми било неприложимо. Посочва, че страните не спорят относно наличието на облигационно отношение помежду си, нито относно размера на възнаградителната лихва и размера на общата сума на плащанията. При това положение, ищцата била наясно както с точния размер на сумата, която получава в заем, така и с размера на сумата, която е длъжна да върне. Правят се оплаквания по приложението на чл. 162 от ГПК, като съдът обосновал преценката си относно размера на иска въз основа на допълнително събрани от него доказателства, без да е предоставил възможност на страните да участват в събирането им и да изразят становище. Излагат се възражения и относно допуснати процесуални нарушения, като вместо да назначи експертиза, съдът направил собствени изчисления, използвайки онлайн кредитен калкулатор, чийто софтуер не е известно дали е приведен в съответствие със законоустановената формула за изчисляване на ГПК, регламентирана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Прави доказателствени искания за назначаване на съдебно – техническа и съдебно-икономическа експертиза, към които поставя конкретно формулирани въпроси. В проведеното пред БОС съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.

 Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата Я.К., чрез процесуалния й представител адв. Койнов на 22.10.2020 г., който в срока по чл. 263 от ГПК  е подал писмен отговор като оспорва жалбата като недопустима и моли за прекратяване на производството. Посочва, че жалбата е подадена от клона на ответното дружество - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, рег. № *********, Франция, който не разполагал със самостоятелна правосубектност. Посочва, че макар клона да разполага с представителна власт да осъществява процесуално представителство, то същият не може да участва като страна в настоящото производство и не притежава право на въззивна жалба, поради което се иска прекратяване на въззивното производство. Не се излагат доводи по наведените във въззивната жалба оплаквания по същество касаещи неправилност на обжалваното решение. В съдебно заседание страната не се явява и не изпраща представител.

С оглед направеното възражение за недопустимост на подадената жалба, с Определение № 260909 от 24.11.2020 г. по настоящото дело, въззивният съд е указал на въззивната страна да уточни дали жалбата е подадена от името на клона или от името на принципала – търговското дружество „БНБ Париба Пърсънал файненс С.А“, Франция. В изпълнение на дадените указания по делото е постъпило допълнение към въззивна жалба, с оглед съдържанието на което, съдът приема, че жалбата е подадена от името на процесуално легитимираната страна в процеса, а именно  „БНБ Париба Пърсънал файненс С.А“, Франция чрез надлежно упълномощен представител, видно от приложените по делото пълномощни. Така с пълномощно, издадено от принципала „БНБ Париба Пърсънал файненс С.А“, Франция  в полза на Д. Т. Д., назначен за заместник-управител на регистрирания клон на банката в България е учредена представителна власт за осъществяване на представителството на принципала като ищец или ответник по съдебни производства, с право да се използват всички възможности за обжалване на съдебните актове, както и с право да задържа, наема и отстранява адвокати и други професионални съветници. Наред с това по делото е представено второ пълномощно, учредяващо представителна власт на юрисконсулт Любомира Тошкова за осъществяване на представителство на дружеството пред всички съдилища, с правото да води дела до окончателното им приключване, съобразно правата, регламентирани в чл. 34 от ГПК. Въз основа на така представените доказателства и направеното уточнение, съдът намира, че е сезиран с допустима жалба, подадена от процесуално легитимирано лице, с оглед на което съдът следва се произнесе по нейната основателност.

След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор.

Въз основа на извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Пред Бургаския районен съд е предявен осъдителен иск от Я.В.К. против „БНП Париба  Пърсънъл Файненс“- Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с който се иска съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 992,41 лева, която същото е получило без основание като платена по недействителен договор за потребителски паричен кредит №CREX-14940771, сключен между страните на 04.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения за възникнало между страните облигационно правоотношение по силата на сключен договор за банков кредит, в изпълнение на който ответната банка предоставила на ищцата банков кредит при следните параметри и условия: размер на кредита – 2882.03 лева /формиран от сумата от 2601.11 лева – стойността на закупени чрез кредита стоки, както и сумата от 280.92 лева – застрахователна премия/; месечна погасителна вноска от 160.31 лева, брой погасителни вноски – 24, обща стойност на плащанията в размер на 3847.44 лева, годишен процент на разходите -32.02 %, лихвен процент -28.10 %. Ищцата изцяло погасила кредита, като общо изплатената от нея сума, включваща и възнаградителна лихва, възлизала в размер на 3847.44 лева.  Твърди се, че договора за кредит бил недействителен към момента на неговото сключване, тъй като не отговарял на императивно установените в чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит изисквания, както и на тези относно задължителното съдържание , залегнали в чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 9а, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Поради недействителността на договора за кредит, ищцата следвало да върне на банката само чистата стойност на предоставения финансов ресурс в размер на 2882.03 лева, поради което разликата до общо заплатената от нея сума от 3847.44 лева, равняваща се на исковата сума в размер на 992.41 лева, подлежала на връщане от ответника като получена в хипотезата на изначална липса на основание. Подробно са изложени доводи относно несъответствието на процесния договор за кредит с разпоредбите на Закона за потребителския кредит: не били посочени компонентите, въз основа на които са определени годишния лихвен процент и годишния процент на разходите, като стойностите им били изчислени по абсолютно неясна методика, липсвала информация относно допълнителните допускания, използвани при изчисляване на ГПР, както и не ставало ясно дали в определения ГПР са включени всички други разходи, които иначе били заложени в месечната погасителна вноска в размер на 160.31 лева. Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която методиката за изчисление на приложимия към кредита лихвен процент следва да е част от самия договор, доколкото представлява негов съществен елемент, а не от някакви вътрешни правила на банката. Освен това било необходимо клаузите на договора да са ясни и разбираеми, но не само от граматическа гледна точка, но също така по прозрачен начин да е изложен механизма за формиране на дължимите суми, както и механизма за изменение на договора, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии, произтичащите за него икономически последици. В тази връзка са цитирани  редица решения на Съда на Европейския съюз. На следващо място се сочи, че в договора бил посочен размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но не била посочена последователността на разпределение на вноските между дължимите суми за главница и лихва. Допуснатите нарушения на императивните разпоредби от Закона за потребителския кредит /чл. 22, вр. чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1 т. 9а, т. 10 и т. 11/ обосновавали извод за недействителност на кредитното правоотношение между страните. Наред с това ищцата се позовава и на потребителската защита, предвидена в чл. 143 и сл. от Закона за защита на потребителя, като посочва, че в случая не е налице индивидуално договорена клауза, тъй като договорът е бил предварително съставен и ищцата не е имала възможност да влияе върху неговото съдържание.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответното дружество, чрез процесуалния си представител е оспорило предявения иск като неоснователен. Изложени са възражения против доводите на ищцата за недействителност на договора за кредит. Твърди се, че договора е сключен в съответствие с изискванията на чл. 10 и чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, а именно в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с еднакъв по размер и форма шрифт, не по – малък от 12 и в 2 екземпляра, по един за всяка от страните. Възразява се срещу приложимостта на чл. 11, ал. 1 т. 9а от ЗПК, тъй като изискването за посочване  на методиката по чл. 33а от ЗПК за определяне на лихвения процент в договора, следвало да се прилага само когато се касае до референтен лихвен процент, докато процесния договор бил сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора /28.10%/. По тези съображения и цитираната от ищцата съдебна практика се явявала неотносима към настоящия случай. Твърди се, че при изчисление на ГПР са спазени изискванията на чл. 19, ал. 2, 3 и 4, при отчитане на уредените общи положения и допълнителни допускания, както и че е използвана законоустановената формула, регламентирана в Приложение № 1 към ЗПК. Това се установявало от предоставения на ищцата Стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация, от който било видно, че другите разходи по кредита, посочени в раздел III, т. 7 не били включени в ГПР, информацията, за който се съдържала в т. 2 от раздел III. Липсвало законоустановено задължение, кредиторът да включва в съдържанието на договора съдържанието на формулата, по която се определя ГПР, още повече, че същата е регламентирана в закона. Позоваването на разпоредбите на общия Закон за защита на потребителя също не обосновава извод за недействителност на договора за кредит. Липсата на индивидуално договаряне само по себе си не обосновавало извод за неравноправност на договорните клаузи.

С доклада по чл. 146 от ГПК, съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД като така дадената правна квалификация въззивният съд намира за правилна.

Въз основа на изявленията на страните и представените писмени доказателства, районният съд е приел за безспорни обстоятелствата, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение на основание сключен между страните  Договор за потребителски кредит CREX – 14940771 от 04.06.2017 г., по силата на който ищцата е усвоила сума в размер на 2882,03 лева, че за погасяване на задълженията по посочения договор за кредит същата е изплатила общо сума в размер на 3847.44 лева, както и че към датата на предявяване на иска дължимите суми по кредита са погасени.

Спорните по делото въпроси касаят действителността на договора за кредит с оглед съответствието му с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит. За да уважи предявения иск, районният съд е приел, че договора не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1 т.11 и 12 от ЗПК, според което в същия следва да е отразен погасителен план, съдържащ разбивка на отделните дължими суми, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК е счел договора за недействителен.

В допълнение съдът е посочил, че представеното копие на договора за кредит по делото е с шрифт по – малък от 12, като е приел, че това е самостоятелно основание за недействителността на договора.

Въззивният съд намира, че доколкото нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, то по отношение на същите приложение намират дадените разрешения в т.1 и т.3 от ТР №1/2013г. на ВКС по тълк. дело №1/2013г., ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т. е. той може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.

С оглед тези правомощия на въззивната инстанция, настоящият състав извърши самостоятелна преценка за действителността на договора за кредит, с оглед изискванията на ЗПК относно изискванията на чл. 11 т. 10 и т. 11, касаещи ГПР и условията за издължаване на кредита. В резултат на извършената проверка, съдът намира, че при изготвянето на договора не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Първите две изисквания са спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице последното изискване- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК /ред. към ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г./, годишният процент на разходите по кредита общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието "общ разход по кредита" е дадено в пар. 1 т.1 от ДР на ЗПК /ред. към ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г./, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 32,02 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Още повече, че в конкретния случай, безспорно се установява, че към договора за кредит е сключена застраховка „сигурност на плащанията“,  дължимата застрахователна премия по която възлиза на сума в размер на 280,92 лева и същата неминуемо представлява разход, който е следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР. От съдържанието на договора обаче не може да се направи категоричен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито  че същите са изключени. При това положение не става ясно по какъв начин и от какви компоненти се състои ГПР в процесния договор за кредит, както и се създава основателно съмнение относно посочване в договора за кредит на ГПР, по-нисък от действителния такъв. Това се установява и от представения по делото Стандартен европейски формуляр, в който от една страна е посочено, че общият размер на кредита е 2882.03 лева, в която сума е включена и застрахователната премия от 280.92 лева, т.е. предпоставя се извод, че и въпросната премия, доколкото представлява част от формираната главница се олихвява с възнаградителната лихва от 28.10 %. Същевременно като премия по договор за застраховка „сигурност на плащанията“ същата има по – скоро характер на разход за застраховка, свързан с договора за кредит или друг вид допълнителна услуга и следва да бъде отчетена именно при формирането на ГПР. Видно от Стандартния европейски формуляр, част III, т. 3, в която е необходимо да бъдат посочени разходите от такова естество /застраховки или за други допълнителни услуги/, е посочено, че такива разходи не са предвидени, което на свой ред обоснова извод за съществуваща неяснота в клаузите касаещи формирането на приложимия ГПР. Този извод се подкрепя допълнително и съдържащата се в т. 2 на част III от СЕФ информация, според която „ГПР се изчислява за всеки конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет“. Всъщност подобни параметри като гратисен период и матуритет дори не фигурират сред изрично изброените в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, в което се съдържа правната регламентация на формулата за изчисляване на ГПР и отделните параметри, заложени в същата.

Ето защо, съдът намира, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Като това задължително съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК следва да е налице към момента на подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно към този момент същия следва да изрази своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри. В тази връзка изясняването на въпроса дали процесния ГПР е изчислен съобразно нормативно установената формула посредством поисканата едва пред въззивния съд експертиза, няма да доведе като последица до саниране на посоченото нарушение досежно съдържанието на договора.

С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че договор за потребителски паричен кредит №CREX-14940771, сключен между страните на 04.06.2017 г. е недействителен само на посоченото основание - чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Като в този случай, както и правилно районният съд е приел, потребителят дължи на основание чл. 23 ЗПК само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От материалите по делото се установява, че чистата стойност на усвоения от длъжника финансов ресурс възлиза на 2882,03лв. В случая няма спор, че заплатената от ищцата сума е в общ размер на 3847.44 лева, като разликата която се явява платена при липса на основание възлиза на 992.41 лева. Доколкото обаче решението, в частта, в която съдът е отхвърлил иска за сумата над 965.41 лева  е влязло в сила, поради липса на жалба от страна на ищцата, съдът следва да се произнесе само до размера на обжалваната част.

Що се отнася до изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно минималния шрифт, на който следва да бъде изготвен договора за кредит, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд необосновано е заключил, че извод за неспазването на това изискване може да бъде направен само чрез преценка на представеното по делото копие на договора, още повече, че на страните не са били дадени указания, че относно този факт не сочат доказателства в изпълнение на нормата на чл. 146, ал. 2 от ГПК. Независимо от горното, настоящата инстанция счита, че изводът за недействителност на договора за потребителски кредит не може да почива само на посоченото основание, а същото следва да се преценява съвместно с изискването за представяне на информацията по ясен и разбираем начин. Съдът намира, че в конкретния случай, потребителят не е бил лишен от възможността да се запознае със съдържанието на договора, но доколкото вече бе посочено, че то излага неясна и ограничена информация, която не дава възможност потребителя да прецени икономическите последици от сключването му, то посочените нарушения на императивните норми, приети от законодателя в защита на потребителския интерес водят до извод за недействителност на договора.

Останалите изложени във въззивната жалба оплаквания относно допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в приобщаване на допълнителни доказателства посредством извършване на изчисления чрез онлайн кредитен калкулатор след приключване на устните прения, както и нарушения по приложението на чл. 162 от ГПК съдът намира за неоснователни. В случая извършените от съда изчисления касаят сума в размер на 47,28 лева, за която предявеният иск е отхвърлен и в която част решението е влязло в сила. От друга страна дори да се приеме, че именно извършените от съда изчисления са обосновали извода за недействителност на договора, то същите се оказват без значение за изхода от спора, предвид изложените по – горе изводи, въз основа на които въззивният съд, след самостоятелна преценка на съдържанието на договора, в частта касаеща информацията за начина на формиране на ГПК, прие, че е налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК.

С оглед този изход от делото, право на разноски има въззиваемата страна, но поради липса на отправено искане за присъждане на такива, както и липса на доказателства за извършването им, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

С оглед на горното Бургаският окръжен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260235 от 18.09.2020 г. по гр.д. №2303/2020 г. по описа на БРС, в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2. мл.с.