Р Е Ш Е Н И Е № 480
гр. С., 02.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., наказателен състав, в публично
заседание седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 737
по описа за 2019 г. на Районен съд –
гр. С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.М.П. с ЕГН-**********
*** против Наказателно постановление №
39-0000162, издадено на 27.08.2019 г. от Е. В. А. – началник на Областен отдел
“Автомобилна администрация” – гр. С., с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1 500 лева
на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) за
нарушение на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно
и неправилно. Навежда доводи, че посочените факти не съответстват отразената
правна квалификация. Излагат се доводи за неясно и непълно фактическо описание.
Жалбоподателят твърди, че по това време е ползвал седмичната си почивка и не е
управлявал превозно средство. Навежда се довод за неправилно приложение на
санкционната разпоредба. Жалбоподателят
приема случая като маловажен. Моли за отмяна на процесното НП.
Жалбата е депозирана в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН,
от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Явилият се процесуален
представител поддържа жалбата и прави искане за събиране на други
доказателства. Защитникът не се явява в следващото с.з. Моли съда да даде ход в
отсъствието му. Поддържа жалбата. В депозираната писмена защита посочва, че
поддържа жалбата. Допълнително посочва, че превоза не попада в обхвата на
приложното поле на Регламент 561/2006 и Регламент 165/2014, поради това и не
съществува задължение водачът да предоставя на проверяващите ръчни записи и
разпечатки за 28-дневен период. Твърди, че регламента не се прилага, доколкото
е налице изключението, посочено в чл. 3 на Регламент 165/2014, а маршрута е от С.
до Д., т.е. разстоянието е под 50 километра. На следващо място твърди, че е
налице състав на друго нарушение. Според фактите в акта водачът е без ръчни
записи и разпечатки в периода от 13:25 ч. на 30.07.2019 г. до 04:54 ч. на
02.08.2019 г. Навеждат се доводи, че не е ясно каква дейност е извършвал водача
в този период. Твърди се, че фактите не кореспондират с посочената в НП правна
квалификация. Излагат се доводи, че текста на чл. 93в, ал. 17, ал. 3 от закона предвижда отговорност за водач, който
не представи определен вид документи, които са регистрирали определен
период от времето му на управление. Отговорността на водача по този текст ще
следва да се ангажира, ако не представи изискуемите документи, а не
за това, че не е регистрирал
по правилен начин времето си на управление. Навеждат
се доводи, че „не представи“ предписва поведението, което трябва да е
осъществено, а задълженията на водачите да регистрират времето на управление и
прекъсвания е нарушение по чл. 93в, ал. 19 и ал. 20 от закона, алтернативно чл.
93в, ал. 2. Изразява се становище, че е логичен и правен абсурд водачът да се
санкционира за непредставянето на документ, защото изпълнението на подобно
задължение не е възможно. Становището на защитника е, че отговорност може да се
ангажира, ако документа не е съставен.
За въззиваемата страна ОО “Автомобилна администрация” не
се явява представител. Моли се съда да потвърди процесното НП.
Редовно призовани Районна прокуратура - С. не изпращат
представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед
събраните доказателства по приложената преписка и непосредствено в съдебно
заседание, прие за установено следното от фактическа страна:
На 16.08.2019 г.
актосъставителят П.П. и свид. Д.Й., и двамата инспектори при ОО “АА” – С.,
извършвали проверка на преминаващите водачи на МПС в изпълнение на задълженията
си. Намирали се по път I-7 (С.
– Ш.) на км. 10 +793 м, в непосредствена близост до рампа за обслужване на автомобили.
На същото място около 12:30 ч. актосъставителят П. и свид. Й. спрели за
проверка водача на товарен автомобил категория N2 марка „МЕРЦЕДЕС 1224Л Атего“ с регистрационен № ТХ5425ХТ.
При проверката на представените от водача - жалбоподателя П.М.П. документи било
установено, че ППС е собственост на „Х. Т.“ ЕООД. Водачът извършвал превоз за
собствена сметка на хранителни продукти
по маршрут гр. С. – гр. Д., видно от заповед от 16.08.2019 г. на управителя на
„В. Т.“ ЕООД. Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф „CONTINENTAL
AUTOMOTIVE OTCO 1381.2074“.
Проверяващите извършили проверка на записите за 28 дни назад. Водачът смъкнал
дигиталната си карта и тя била поставена на електронно устройство тип четец със
специален софтуер, монтирано в служебния автомобил на проверяващите. Самото
устройство извличало информацията, съдържаща се в чипа на картата. От
съдържащото в картата било установено,
че няма отразено въвеждане на данни (разпечатки) за периода от 13:25 ч. на
30.07.2019 г. до 04:54 ч. на 02.08.2019 г. Софтуерът посочил, че за този период
няма данни. Актосъставителят пояснява в с.з., че това означава, че водачът не е
отразил дейностите за този период. Самият софтуер бил създаден по такъв начин,
за да не може да бъде извършена манипулация. По тази причина въвеждането можело
да стане веднага, а след това периода оставал заключен. Това означава, че
данните не могат да бъдат въвеждани впоследствие. Една част от дигиталните
тахографи били с работен език английски език, но всички водачи преминавали
квалификация за работа с тахограф.
При така установените
факти актосъставителят преценил, че доколкото водачът е без ръчни записи и
разпечатки за периода от 13:25 ч. на 30.07.2019 г. до 04:54 ч. на 02.08.2019
г., част от изискуемия 28-дневен период, е налице нарушение на чл. 36, § 2, т.
(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014. С акта
иззел и контролния талон на водача.
При предявяването жалбоподателят
вписал в графата за обяснения, че няма възражения.
В тридневния срок не било
депозирано възражение от жалбоподателя.
Въз основа на
съставения АУАН с бланков № 261942 било издадено и оспорваното НП № 39-0000162 от 27.08.2019 г., с което наказващият орган
ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя на основание
чл. 93в, ал. 17, т. 3
от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014, а именно глоба в размер на
1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
В хода на съдебното
следствие е отправено запитване до управителя на „В. Т.“ ЕООД с какъв вид
тахографи са оборудвани товарните автомобили, управлявани от жалбоподателя в
периода от 19.07.2019 г. до 16.08.2019 г. В отговора е посочено, че
жалбоподателят е управлявал товарни автомобили с дигитален и аналогов тахограф.
Горната фактическа
обстановка се установява чрез разпитите на актосъставителя П. и свид. Й., чиито
показания съдът кредитира, тъй като същите се подкрепят от писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото. Съдът дава вяра на показанията на
разпитаните свидетели като обективни, последователни и дадени въз основа на техни
непосредствени възприятия на фактите. Не са събрани някакви други
доказателства, които да опровергават събраните доказателства по делото.
СЪДЪТ с оглед
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната
законосъобразност на издадените АУАН и НП:
Съдът не установи
допускането на съществени нарушения на правилата по ЗАНН по
административнонаказателното производство. АУАН и атакуваното наказателно
постановление са издадени при спазване на процедурата по ЗАНН. Оспорваното наказателно постановление е
било издадено от компетентно за това лице, съгласно заповедта на Министъра на
транспорта, приложена на л. 11. Същевременно актът е съставен от компетентно
длъжностно лице – инспектор в ОО „АА“. Актът е издаден в срока,
предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление също
е издадено в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като наказващия орган се е
произнесъл в едномесечен срок от получаване на преписката.
Актът за установяване
на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице
са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Посочени са датата и
мястото на извършване на нарушението, собственото, бащино и фамилно име и
възрастта, точния му адрес и ЕГН на нарушителя, данните за актосъставителя и
данните, визирани в т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8
от чл. 42 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършеното
нарушение. Налице е фактическо описание на нарушението, както и
на обстоятелствата, при които то е извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се
подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на
административно нарушение. Актосъставителят е спазил изискванията, посочени в
ЗАНН. Правилно е посочено, че е налице нарушение на задълженията на водача,
посочени в чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014,
доколкото водачът е бил без данни ръчни записи и разпечатки, респективно не е
представил ръчни записи и разпечатки за периода от 13:25 ч. на 30.07.2019 г. до
04:54 ч. на 02.08.2019 г. Употребената дума „без“ не е от значение, тъй като не
променят факта, че водачът е бил без (не е представил) ръчни записи или разпечатки
за всички дни от изискуемия 28-дневен период, посочен в чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014.
В издаденото
наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име,
длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на
нарушението, кой е нарушителя, данните
относно актосъставителя,
както и данните, визирани в т. 2,
3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочена е разпоредбата, която
жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложеното наказание.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона
за автомобилните превози, доколкото не е установено водачът да е манипулирал
картата, което да е довело до подправяне на данните или да е установено
монтирано устройство, довело до поправяне на данните. Същевременно текста на
чл. 93в, ал. 2 от ЗАП не е приложим в случая. Дори да е налице неправилно
използване на картата, в случая е приложим текста на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАП,
доколкото при проверката водачът е бил без (не е представил) ръчни записи и
разпечатки за периода 13:25 ч. на 30.07.2019 г. до 04:54 ч. на 02.08.2019 г.,
които е следвало да регистрират времето за управление, прекъсванията и
почивките му през този период. Поради това съдът прецени, че наказващия орган
правилно е ангажирал административно наказателна отговорност на основание чл. 93в,
ал. 17, т. 3 от ЗАП.
С оглед материално-правната законосъобразност и
обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:
Според чл. 36, §2 от Регламент
(ЕС) № 165/2014 г., когато
водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той
трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на
контролен орган освен картата си и всички ръчни записи и разпечатки, направени през
текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и
Регламент (ЕО) № 561/2006. В нарушение на изискванията чл. 36, § 2, т. (ii) от регламента, водачът не е
представил ръчни записи и разпечатки за
периода от 13:25 ч. на
30.07.2019 г. до 04:54 ч. на 02.08.2019 г., а е спрян за проверка на 16.08.2019
г. Според чл. 34, §1, 3 и 5 всички
дейности (включително периодите на почивка), следва да се записват в тахографа
чрез използване на подходящи механизми за превключване. В случай на отсъствие
от превозното средство водачът трябва да регистрира дейността си със задна дата
чрез ръчно въвеждане на данни.
Именно поради това е ангажирана отговорност на водача на основание 93в, ал. 17,
т. 3 от ЗАП. Не е налице изключението, посочено в чл. 3 на Регламент 561/2006.
Действително е налице изключение, но
само когато се касае за превоз по редовна линия. Освен това не е налице
и никое от изключенията, посочени в б. „аа“ – б. „и“ на чл. 3 от Регламент
561/2006. Основание за пряката приложимост на регламентите е подписания Договор
за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Тези актове са
със задължителен характер за европейските граждани и нормите им са пряко
приложими във всички държави - членки на ЕС. Поради това съдът приема, че жалбоподателя
е нарушил чл. 36, §2, т. „ii“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Наказващият орган му е
наложил наказание на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАП, доколкото при
проверката водачът не е представил ръчни записи и разпечатки за периода 13:25
ч. на 30.07.2019 г. до 04:54 ч. на 02.08.2019 г., които е следвало да
регистрират времето за управление, прекъсванията и почивките му през този
период.
Служебно и във връзка с Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, съда следва да направи
преценка дали е налице маловажност на случая. В обхвата й се включва и проверка
за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са
задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Горното налага задължение за съда да провери дали са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно
чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
По делото не се установи наличието на обстоятелства,
поради които извършеното, с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид. Дори и към
момента не е ясно с каква дейност е бил ангажиран жалбоподателя в посочения
от наказващия орган период - за периода 30.07.2019 г. – 02.08.2019 г. При това положение не би
могло да се обоснове приложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд
- С.,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 39-0000162, издадено на 27.08.2019 г. от Е. В. А. – началник на
Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. С., с което на П.М.П. с ЕГН-**********
*** е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 93в, ал. 17,
т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) за нарушение на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на
Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Силвина Йовчева