Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Мл.
съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Йорданова ч.гр.дело № 10200 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7472/08.07.2019
г., подадена от длъжника М.С.И. чрез надлежно упълномощен процесуален
представител адв. Н., срещу отказ на ЧСИ М.М.да прекрати изп. дело №20127860403980
по отношение на длъжника М.И..
Жалбоподателят поддържа, че срокът по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е започнал да тече с образуване на изп. дело –
17.09.2012 г. и до извършване на последното изпълнително действие спрямо М.И. –
молба за опис от 29.01.2018 г. е бил изтекъл. Сочи, че молбата на взискателя респ.
акта на ЧСИ за спиране на изп. производство не спира спора по чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК, тъй като е в резултат от избора на взискателя, а не от невъзможност
за извършване на действия по принудително събиране на вземането. Сочи, че
предприетите срещу другия длъжник в изп. производство ЕТ „Е.Л.И.“ не води до
прекъсване на срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК спрямо длъжника И..
Претендират се разноски в настоящото производство.
Взискателят „Ю.Б.“ АД е депозирал
становище, в което излага, че подадената молба е неоснователна. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за
нейната неоснователност. Поддържа, че на основание подадена от взискателя молба
от 05.11.2012 г. производството по изп. дело е било спряно, като при спряно
производство не текат срокове и не се извършват изпълнителни действия освен
налагане на обезпечителни мерки. Сочи, че за периода от 05.11.2012 г. до
06.06.2019 г. сроковете по изпълнителното дело са спрели да текат, с оглед на
което не е приложима нормата на чл.433. ал.1, т. 8 от ГПК и не са налице
предпоставки за прекратяване на производството.
Жалбата е депозирана от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок
за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По молба от „Ю. и Е.Д.Б.“ АД от 17.09.2012
г. е било образувано изпълнително дело № 20127860403980 по описа на ЧСИ М.М.срещу
Л.В.И.– Я. в качеството ѝ
на ЕТ „Е.-Л.И.“- кредитополучател и М.С.И. - поръчител въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 31.07.2012 г. по гр.д. № 36245/2012 г. по описа
на СРС, 38 състав, съгласно който лицата солидарно следва да заплатят
посочените в листа суми. С молбата е поискано да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника М.И.. На основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено
на съдебния изпълнител да извърши пълно проучване на имущественото състояние на
длъжниците, да прави справки и да определи начина на изпълнението.
На 06.11.2012 г. по искане на взискателя „Ю.
и Е.Д.Б.“ АД ЧСИ е постановил спиране на изп.производство, тъй като длъжникът Е.-Л.И.“
е предприел действия по заплащане на задълженията.
На 03.02.2014 г. взискателят е депозирал
молба за извършване на справка за банковите сметки на ЕТ „Е.-Л.И.“ и евентуално
налагане на запор върху същите.
На 28.01.2016 г. взискателят е депозирал
молба за извършване на справка за банковите сметки на ЕТ „Е.-Л.И.“ и евентуално
налагане на запор върху същите.
На 18.01.2018 г. взискателят е депозирал
молба за за извършване на справка за банковите сметки на ЕТ „Е.-Л.И.“ и
евентуално налагане на запор върху същите.
На 29.01.2018 г. взискателят е депозирал
молба за извършване на опис на секвестируемите движими вещи в офиса на ЕТ „Е.-Л.И.“
и на М. С.И..
На 06.06.2019 г. от взискателя е подадена
молба за възобновяване на изпълнителните действия спрямо двамата длъжници.
Поискано е извършване на справка и налагане на запор върху банковите сметки и
на двамата длъжници. Производството е възобновено от ЧСИ на същата дата.
На 07.06.2019 г. са изпратени запорни
съобщения до две банки, в които длъжника И. има банкови сметки.
На 21.06.2019 г. е изпратено запорно
съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М.И..
На 18.06.2019 г. длъжникът И. е подал
молба до ЧСИ изп. дело спрямо него да бъде прекратено. Молбата е оставена без
уважение, като на длъжника е изпратено съобщение, получено от адв. Н. на
03.07.2019 г.
При така установените факти съдът намира
следното от правна страна.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на
иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи
производството до постановяването на решение, независимо от това извършва ли
ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В гражданското право давността е правна
последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да
действа, тогава давност не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки
че има правна възможност да го стори, давността тече. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/.
Предвид изложеното, молбата на взискателя за
спиране на изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за
спиране на принудителното изпълнение/, не спира течението на давностния срок за
вземането, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на
кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на
вземането си /така Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Г./
Настоящият състав приема, че в случай като
настоящия - на множество длъжници по едно и също изпълнително дело,
прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички тях,
така и само по отношение на част от тях. Срокът на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
тече самостоятелно за всеки длъжник, предприетите изпълнителните действия по
отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо
другия такъв, т. е. предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК подлежат на
установяване в настоящото производство единствено спрямо длъжника, поискал
прекратяване на изпълнението. По изп. дело се съдържат молби, депозирани след
спиране на изп. производство от 28.01.2016 г., 18.01.2018 г. и 29.01.2018 г., с които взискателят иска извършване на
справка за банковите сметки на ЕТ „Е.-Л.И.“ и евентуално налагане на запор
върху същите. Волята на взискателя е ясна и исканията обективирани в молбите са
насочени единствено срещу главния длъжник, като не влекат правни последици за
солидарния длъжник.
С оглед изложеното, следва да се посочи, че в настоящия случай след образуване на изпълнителното дело с молба от 17.09.2012 г. спрямо длъжника И. не са извършени принудителни действия в период от повече от пет години, като едва с молба от 29.01.2018 г. от взискателя е поискано извършването на опис на вещи на длъжника. При тези факти, и с оглед приетите от съда правни положения, че молбата на взискателя за спиране на изпълнителното производство, спира течението на давностния срок за вземането и че при множество длъжници прекратяване на изп. производство може да може да настъпи в различно време за всеки от тях, настоящият състав намира, че срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция спрямо М.С.И. е изтекъл. Срокът е изтекъл две години след образуване на изпълнителното производство – на 17.09.2014 г.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с оглед на което подадената частна жалба следва да бъде уважена
По разноските:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо
от изхода на спора. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу
която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно
предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на
съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Настоящото решение не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника по изпълнението
М.С.И., ЕГН: ********** отказа за прекратяване на изпълнително дело №
20127860403980 по описа на ЧСИ М.М.по отношение на длъжника М.С.И..
ПРОГЛАСЯВА настъпило по закон прекратяване
на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20127860403980 по описа на ЧСИ М.М., по отношение на длъжника
М.С.И. на дата 17.09.2014 г., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.