Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 09.10.2015                   Град  Карлово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На девети септември                                 две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: И.П.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1430 по описа за 2014 година

и за да се произнесе, взе предвид:

         Искове  с правно основание член 127, ал. 2 от СК.

В исковата си молба ищецът - Д.Д.Т. твърди, че живял с ответницата на съпружески начала до 2010г. От съвместното им съжителство имали родени две деца - К.Д.Т. с ЕГН ********** и Г.Д. Т. с ЕГН **********. След като се разделили се разбрали, че по принцип, децата ще живеят с нея, а той като си намери работа, ще започне да им помага, като превежда ежемесечно суми за издръжката на децата. Въпреки тази им уговорка получил документи, от които разбрал, че тя е завела дело за издръжка на децата в Районен съд К., под № 476/2011г. по описа на Районен съд К.. По делото постигнали споразумение, което било одобрено от съда в проведеното съдебно заседание на 07.06.2011г. Съгласно споразумението, ищецът се задължил да заплаща на малолетното си дете К.Д.Т., чрез майка месечна издръжка в размер на 90 лева на основание чл. 143, ал.2 от СК за периода от 17.03.2011г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, както и месечна издръжка в размер на 90 лева на основание чл.149 от СК за периода от 01.07.2010г. до 17.03.2011г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. За детето Г.Д. Т. се задължил да заплаща, чрез неговата майка издръжка в размер на 75 лева на основание чл. 143, ал. 2 от СК за периода от 17.03.2011г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, както и месечна издръжка в размер на 75 лева на основание чл.149 от СК за периода от 01.07.2010 г. до 17.03.2011г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Така присъдената издръжка заплащал редовно до месец май на 2014г., когато и двете деца заявили, че желаят да живеят при него и той да се грижа за тях, тъй като майка им работела в чужбина - А. и реално те съжителствали не със нея, а с баба си и дядо си по майчина линия. Още когато ответницата заминала в чужбина в началото на месец януари на 2014г., децата започнали да го молят да ги вземе при себе си. Обяснил им, че той също иска да живеят при него, но е по добре К. да завърши учебната година в училището в град К., тъй като след като майка й я няма, а той не разполагал с документ, че родителските права са предоставени на него, ще е невъзможно да я запише и премести в учебно заведение в град С.. Сочи, че връзката с децата му никога не била прекъсвана, а и по принцип той също искал да се грижи за тях, но при първото дело просто нямал финансова възможност за това, защото бил безработен, но сега не можал да им откаже и да не изпълни желанието им. Твърди, че откакто децата останали да живеят с майка си, ги вземал при себе си единствено през лятото. По този начин и от месец май и по-точно от 30.05.2014г., след като дъщеря му завършила учебната година, децата живеели при него в дома му в село К.А. и единствено той се грижел за тяхното отглеждане и възпитание. Къщата, в която живеели с децата в момента била на баща му, но в нея имало идеални условия за тяхното отглеждане. След като децата се преместили при него, родителите му им предоставили целият първи етаж от жилището, който се състоял от салон, две стаи и хол и те с децата го обитавали самостоятелно. Майка му и баща му го подкрепяли и му помагали много за отглеждането и възпитанието на децата, защото ежедневно пътувам до работа и обратно. Сочи, че получавал доходи и можел да отглежда децата си и да им осигурява необходимото. Децата желаели да ходят на градина, респ. по-голямата на училище в град С., като детска градина имало и в село К.А.. Ето защо и с оглед на обстоятелството, че майката на децата му реално живеела извън пределите на Република България, както и поради факта, че децата желаели да живеят при него и той споделял тяхното желание, имал правен интерес от завеждане на настоящото дело. Наред с това твърди, че ответницата живее и работи в А. и реализира добри доходи, поради това била в състояние да заплаща издръжка за децата им.

МОЛИ съда, да постанови решение, по силата на което да предостави на ищеца упражняването на родителските права по отношение К.Д.Т. с ЕГН ********** и Г.Д. Т. с ЕГН **********, и определи местоживеенето им при него на адрес - село К.А., община С., улица „К.” № ***, а на ответницата бъде определен режим за лични контакти. Поддържа се и искане  съдът да измени определението на Районен съд К., постановено по гражданско дело № 476 по описа за 2011г. на PC К., като ответницата бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева за детето К.Д.Т., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител, считано от 01.06.2014г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане, както и месечна издръжка в размер на 120 лева за детето Г.Д. Т., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител, считано от 01.06.2014г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане. Претендира  за направените по делото разноски.

ОТВЕТНИЦАТА - М.С.Р. намира предявените искове са неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца живеели на съпружески начала, но в началото на 2010г. се разделили. До раздялата се стигнало след поредица от спорове с ищеца, произтичащи главно от обстоятелството, че същия не се задържал често на работа, които спорове продължавали през повечето време на съвместното им съжителство. Д. постоянно сменял работните си места, като през повечето време бил безработен. До голяма степен той разчитал на родителите си за осигуряване на собствената му издръжка, които покривали задълженията му. През цялото време на съвместното им съжителство, с изключение на периодите, в които ищцата била в майчинство работела, за да осигурява издръжката на семейството им. След раздялата им тя и децата се преместили да живеят в дома на нейните родители в с. Д., община К.. Ищецът не плащал издръжка на децата им, въпреки че многократно го приканвала доброволно да изпълни това си задължение. Към онзи момент и двете деца били на такава възраст, че се нуждаели непрекъснато от непосредствените й грижи, поради което обстоятелство, не можела да започне работа, за да ги издържа сама. Изпаднала в положение на безизходица и притисната от множеството финансови задължения, които имала по издръжката на децата, се принудила да заведе дело за издръжка против ищеца. Делото било образувано през месец март 2011г. - повече от година след фактическата им раздяла, като чак след това бащата започнал да дава малки суми за издръжката на децата. В тази връзка не можела да се съгласи с твърдението на ищеца, изложено в исковата молба, че бил изненадан от това, че е потърсила правата на децата им по съдебен ред. С определение по гражданско дело № 476 по описа на Районен съд град К. за 2011г. било одобрено постигнатото между тях споразумение, по силата на което бащата Д.Т., следвало да заплаща на: 1/ К.Д.Т. месечна издръжка в размер на 90 лева за периода от 17.03.2011г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, както и месечна издръжка в размер на 90 лева, на основание член 149 от СК за периода от 01.07.2010 г. до 17.03.2011 г.; 2/ Г.Д. Т., месечна издръжка в размер на 75 лева за периода от 17.03.2011г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, както и месечна издръжка в размер на 75 лева, на основание член 149 от СК за периода от 01.07.2010г. до 17.03.2011г. След сключване на споразумението, бащата не плащал редовно определената издръжка, като многократно забавял същата и до настоящия момент дължал пари по нея. Същият не бил платил и издръжката на децата по член 149 от СК за периода от 01.07.2010г. до 17.03.2011г., на която също бил осъден.

В село Д. децата и майката устроили живота си. К. била записана като ученичка в СОУ „В.Л.” град К., където провеждала своето обучение и в предходните години. През учебната година К. взимала и частни уроци по английски език. Г. посещавал Целодневна детска градина „******”- град К., филиал село Д., която посещавал и в предходните години. В дома на родителите й осигурила всички необходими битови условия за живот на децата, като им подсигурила стая и необходимото обзавеждане на същата. Задоволила всичките техни нужди по прехрана, облекло, посещаване на училище и детска градина, отопление през зимата, както и всичко друго необходимо за нормалното им съществуване, като се стремяла да не ги лишава от нищо. Същевременно при отглеждането на децата получавала помощ от родители си, към които децата се привързали емоционално. Създали и своя приятелска среда. Същевременно получавали и необходимия контрол от нейна страна и страна на родителите й. До голяма степен след раздялата им ищецът бил дезинтересиран от децата. Същите го посещавали само, когато той пожелаел, а това ставало главно през лятото. Поради това, че не можела да осигури необходимите средства за цялостната издръжка на децата и предвид на обстоятелството, че бащата не плащал редовно издръжката, на която бил осъден поради факта, че отново бил без работа, била принудена през месец януари 2014г. да замине на работа в А.. Там се установила при нейната сестра, която също работела в А.. След заминаването й грижите по децата били поети изцяло от нейните родители, които правели всичко необходимо децата да се чувстват добре, но им упражнявали и необходимия контрол. Всичко това ставало под нейно наблюдение, т.к. ежедневно поддържали връзка, за да бъда информирана за децата си. От А. изпращала подаръци за децата, както и пари, за да осигури издръжката им. Въпреки, че работела в Кралство В., не реализирала високи доходи, като същите й стигали до толкова, че да осигури издръжката на децата си, въпреки многобройните трудности за това, както и собствената си издръжка.

Ответницата сочи, че с ищеца имали уговорка след края на учебната 2013 - 2014 година, през лятната ваканция, децата да отидат при него, за да прекарат лятото заедно, както правели и в предходните години. Уговорката им била децата да се върнат в дома й в с. Д. за започване на новата учебна година. През това време ищецът нито веднъж във водените разговори помежду им, не бил споменавал, че има претенции да упражнява родителските права по отношение на децата им. Не й била известно след заминаването й за А., децата да са молили баща си да отидат да живеят при него. Реалното местоживеене ***, където се намирали всички техни дрехи и вещи, където те посещавали училище и детска градина и където бил устроен животът им. След заминаване на децата в село К.А. за лятната ваканция, при повечето й разговори с К., детето казвало, че трябва да му се обажда само, когато баща й е на работа. От известно време насам повечето опити да се свърже с тях по телефона оставали без успех. Много често, когато звъняла по телефона, за да чуе децата как са, никой не й  отговарял. В редките случаи, когато това се случвало й отговаряла К., но разговорът с нея бил много кратък и тя бързала да го прекрати. Когато успявала да се свърже с Г. усещала, че детето иска да говори с нея, но не му се позволявало. При проведен разговор между майка й и Д., същият й е заявил, че повече „няма да чуят и видят децата” и „какво щяло да стане ако не ги върне за учебната година?”. От този момент същият не отговарял и на обажданията на майка й. При проведените разговори преди с децата, същите многократно се оказвали сами в къщата на ищеца, като на въпроса: къде е баща ви?, те отговаряли, че го няма, че бил на кафе и други подобни отговори. Това водело до извода, че децата стоят сами без контрол. При един от последните разговори с децата, същите й заявили, че ищецът им казал, че няма да иска повече да ги вижда, ако кажат, че искат да живеят при майка си.

От друга страна ответницата счита, че ищецът не притежавал необходимия опит и родителски качества, които да му позволят да полага грижи по отглеждането и възпитанието на децата им. Същият до голяма степен бил несериозен във всяко едно отношение, което означавало, че това му качество ще се прояви и при упражняване родителските права по отношение на децата им. Счита, че децата нямало да получат необходимите грижи по тяхното отглеждане, възпитание и по отношение на обучението им. Смята, че основният мотив на ищеца за завеждане на настоящото дело е обстоятелството, че работи в А., но това счита, че не следва да е решаващо при вземане решението кой да упражнява родителските права по отношение на децата. Решението й да работи там било продиктувано именно от интереса на децата - да обезпечи издръжката им и да им даде добър старт на живота. На самата нея не й било лесно да вземе това решение, но трябвало да направи компромис със собствените си чувства в името на благополучието на децата си. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В едномесечния срок за отговор, съдът е сезиран с НАСРЕЩНА искова молба подадена от М.С.Р. против ищеца - Д.Д.Т. по първоначалния иск за постановяване на решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение К.Д.Т. с ЕГН ********** и Г.Д. Т. с ЕГН ********** и определи местоживеенето им при нея на адрес - село Д., община К., улица „***” № ****.

Ищцата - М.С.Р. поддържа обстоятелствата, подборно изнесени в отговора на исковата молба, по първоначално предявените искове. Конкретизира и следните обстоятелства: твърди, че с бащата имали противоречие по въпроса кой да упражнява родителските права по отношение на тях. Същият нарушил уговорката, която имали, децата да живеят при нея, като действал самоволно без да разговарят. Ответникът по този иск без да я предупреди и без да иска мнението ѝ под предлог, че децата ще прекарат лятната си ваканция при него, взел същите и повече не ги върнал в дома им. За истинските намерения на ответника разбрала едва с получаване на исковата молба, с която той иска да му бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на двете им деца. Ответникът действал тайно от нея, като най-вероятно записал децата на детска градина и на училище в село К.А.. Предвид на обстоятелството, че той до настоящия момент не върнал децата в дома им се наложило да изпратят есенните им дрехи там, тъй като децата имали само летни такива. С тези си действия счита, че ответникът нарушил до голяма степен установения режим и навици на децата, като объркал същите по отношение на това, кой е техния дом и кои са приятелите им. Твърди, че никога не била възпрепятствала контактите на бащата с децата. Нещо повече, винаги когато той е поискал е идвал в дома им, за да ги види, като е нощувал при тях, а също така при изразено от него желание децата са ходили в К.А., какъвто е бил случая и с последното им отиване там.

Ответникът - Д.Д.Т. намира предявения насрещен иск за допустим, но  неоснователен. Твърди, че не отговаряло на истината изложеното в исковата молба, че след края на учебната 2013-2014г. имали уговорка, бащата да вземе само за лятната ваканция децата при себе си след, което да ги върне при баба им и дядо им по майчина линия. Той искал да вземе децата си и по-рано, но изчакал да приключи учебната година за всяко от тях и едва тогава да ги вземе. Изложените в исковата молба твърдения намира за противоречиви и нелогични, като ищцата едновременно твърдяла, че не могла да се свърже с децата от както живеели при баща си, а ако се свържела разговорите били кратки, и същевременно с това твърди, че децата едва ли не били оставени сами да се отглеждат и възпитават в дома на баща им, без какъвто и да контрол от него или от неговите близки. Твърди, че не отговаряло на истината твърдението, че бащата ми непритежавал необходимия опит и нужните родителски качества, за да се грижи за децата си и да ги възпитава, че бил безотговорен и това му качество щяло да рефлектира и върху качеството на упражняваните от него родителски права в случай, че му бъдат предоставени. Отделно от това, в дома му имало идеални условия за отглеждането на децата. Не отговаряло на истината твърдението, че бил безработен. Напротив, не само реализира доходи, но разчита изцяло на своите близки, които го подкрепят и подпомагат по всякакъв начин в отглеждането и възпитанието и на двете деца. И към настоящия момент и двете деца живеели в дома му и се чувствали добре, създали си своя социална среда и кръг от приятели. Единственото време, което са прекарали с майка си било това по коледно-новогодишната ваканция.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представените удостоверения за раждане, че страните - Д.Д.Т. и М.С.Р. са родители на малолетните деца - К.Д.Т. с ЕГН ********** и Г.Д. Т. с ЕГН **********.

С влязло в сила на 15.06.2011г. протоколно определение № 658 от проведено открито съдебно заседание на 07.06.2011г., съдът е одобрил споразумение, сключено между страните по настоящото дело, по силата на което Д.Д.Т. се задължил да заплаща на малолетното си дете К.Д.Т., месечна издръжка в размер на 90 лева на основание член 143, ал.2 от СК за периода от 17.03.2011г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, както и месечна издръжка в размер на 90 лева на основание член 149 от СК за периода от 01.07.2010г. до 17.03.2011г. За детето Г.Д. Т., същият се задължил да заплаща, месечна издръжка в размер на 75 лева на основание член 143, ал. 2 от СК за периода от 17.03.2011г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, както и месечна издръжка в размер на 75 лева на основание член 149 от СК за периода от 01.07.2010г. до 17.03.2011г.

Представеното удостоверение № 684/02.09.2014г. на СОУ „В.Л.“ град К., удостоверява обстоятелството, че за учебната 2014/2015г., детето К.Д.Т. било записано като ученик в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст на стр. 88, № 93. Представената служебна бележка № 227/01.09.2014г. на ЦДГ „****“ град К. удостоверява обстоятелството, че детето Г.Д. Т. посещава ЦДГ № 7„*****“ град К., филиал село Д..

Относно доходите на бащата, от представеното удостоверение за доходи № 1435 от 02.07.2014г., издадено от „О. И.“ ООД се установява, че средното месечно брутно трудово възнаграждение на Д.Д.Т. възлиза в размер на 600 лева за периода месец декември 2013г. – месец май 2014г. Представено е копие от трудов договор  № 232 от 23.10.2014г., сключен между „П.“ ЕАД и Д.Д.Т., видно от който на последният му е възложено и същият приема да изпълнява длъжността общ работник в инфраструктурни обекти – К.А. с основно месечно трудово възнаграждение от 510 лева.

Ответната страна ангажира писмени документи, приети в открито съдебно заседание на 18.02.2015г., които установяват образувано изпълнително дело за събиране на присъдена и неизплатена издръжка от ищеца, както и такива, които удостоверяват изпратени от майката колети за децата, както и направени покупки за тях.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал и изслушал свидетели на двете страни. Свидетелят Н. Я. твърди, че познава страните по делото, но отблизо повече от десет години познава Д.. Сочи, че децата в момента били при него. Двамата, с ответницата не живеели заедно. Децата гледал Д., в дома си, в село К.А. от края на май 2014г. Преди това децата били в К. и ги гледала майка им, но същата заминала за А.. Д. живеел с майка си и баща си, а сега вече и с децата. Децата имали самостоятелна стая за живеене. Разполагали с телевизор и компютър. Малкият ходел на детска градина в селото, а голямото момиче ходело на училище от началото на учебната година в С.. Д. *** Андреево на Митницата. Твърди, че бащата работел на дневни смени и имал възможност да се грижи за децата. Като го нямало вкъщи, родителите му се грижели за децата. Когато имал възможност ги извеждал навън, в парка, на разходки. Децата имали приятели. Разказва, че постоянно виждал в селото, когато майка му вземала малкия от градина и момиченцето се прибира от училище. Имало училищен автобус от селото до училището в С. и момиченцето пътува с автобуса. Баба му идвала да го посреща на автобусната спирка. Не е чул бащата или родителите му да настройват децата против майката. В отсъствието на децата, не е чувал коментари по неин адрес. Сочи, че преди месец май 2014г. децата идвали в село К.А. през лятото на 2013г. Около два месеца били там. Откакто родителите им били разделени, децата идвали само за лятото. Уточнява, че Д. работел на това място от около 4-5 месеца. Преди това също работел - бил шофьор на камион в Х.. Имало е случаи да остава без работа, но за кратко. Сочи, че децата били чисти и изпрани. Твърди, че ходи поне веднъж седмично в дома им и виждал децата, че са чисти, изпрани и нахранени. Всеки ден по интернет и по телефона децата разговаряли с майка си.

Свидетелката Г. Р., майка на ответницата твърди, че в началото страните живели в село К.А., в къщата на родителите на Д.. К. била на 3 години, когато се прибрали в село Д., да живеят у тях. Отношенията им в началото били добри. Месец по късно, Д. заминал за А. заедно с малката й дъщеря. Изкарал там осем месеца. През това време К. и дъщеря й останали в село Д.. Като се прибрал Д., останали в Д., същият започнал работа в една фирма. Г. се родил през 2009г. Д. напуснал работа преди да се роди Г. и не работел. Когато детето било на 20 дни се върнали в село К.А.. Живели там, докато детето навърши 8 месеца. След това дъщеря й се обадила, че не били в добри отношения с Д.. Отишли да я приберат, заедно с децата, при тях. Това се случило през 2010 година. Децата живели до май 2014г. при тях, в село Д.. В началото Д. не взимал децата, но след като минало първото дело, започнал да ги взема през лятото. Дъщеря й в момента живеела и работела в А.. Не могла да си намери работа в България. Въпреки, че била в А., същата можела да си гледа децата. Не й било известно, дали Д. може да се грижи за децата. Издръжката я превеждал, но не редовно. Той се грижел за децата, не ги оставял. Причината дъщеря й да замине в А. била, че тук в България нямала работа, за да подсигури по-добър живот. Тя работела като фризьор. Нямала клиенти и закрили салона. От януари 2014г. дъщеря й заминала в А. и тя получавала издръжката за децата. Имало случаи, в които Д. не е плащал цялата сума. Децата в Д. се чувствали добре. Твърди, че помагала на дъщеря й, а тя като имала възможност се грижела за тях. Момичето ходело на училище в К., СОУ „В.Л.“, момчето в детска градина в село Д.. Момичето ходело на частни уроци по английски език. Успехът й бил добър. Добре се справяло. Сочи, че през лятото на 2014г. отишли в село К.А., тъй като по принцип децата ходели при баща си всяко лято и той ги връщал в края на август за училище. Тогава бащата дошъл да ги вземе на 30-ти май. В началото се обаждала по телефона и говорили, но в последствие децата започнали да не й вдигат редовно телефона. На 11.09.2014г. му се обадила да го пита кога ще ги върне. Той й казал, че децата ще учат при него, че е кадърен родител и може да ги гледа. При този разговор той й казал, че няма да им разреши да виждат децата и да не им се обажда. След разговора на 11.09.2014г. се чувала с децата, но разговорът бил кратък. Децата си прехвърляли телефона за няколко минути. Като ги питала как са, те казвали, че са добре. На 23.12.2014г. ги взели на Д. за ваканцията. Д. нямал възражения. Уговорката била да ги върнат обратно за училище. Децата при тях били по-жизнени, но за тези 10 дни, в които ги взели й се сторили по-затворени. Смята, че дрехите били занемарени и не били изпрани. В дома на Д. имало нормални битови условия като всяка къща за отглеждане на децата. За периода, когато заминала дъщеря й в А. до вземането им от Д. от дома, дъщеря й изпращала пари, за да ги поддържа. Изпращала и дрехи. Твърди, че изцяло ги обгрижвала, ходила на родителски срещи. Сочи, че докато дъщеря й живеела заедно с Д., изтеглили кредит, но той бил на нейно име и тя го изплащала. Тя замина за А., за да може да си изплати дълга и да изпраща пари. Всеки път изпращала различни суми – по 200-300 лева, като 450 лева била най-голямата изпратена сума. Твърди, че дъщеря й нямала постоянна работа в А.. Живеела при сестра си. Помагали й сестрите й, които също живеели в А. от години. През времето, когато живеели заедно, Д. често оставал без работа. Тя не е оставяла без работа, а само той. Твърди, че дъщеря й вземала детски надбавки за двете деца по банкомата. Докато нея я нямало, тя теглила детските. Сумите към момента били в картата, я тя била в нея. Картата била на името на дъщеря й. Твърди, че отказала на Д. да му даде тази карта, тъй като тя била на името на дъщеря й.

Изслушан в съдебно заседание на 18.02.2015г., ищецът - Д.Д.Т. признава, че може да си гледа децата. На 03.01.2014г. М. му се обадила и казала: „Заминавам за А., ела да прибереш децата!“ След това, същия ден или след ден го попитала дали ще може да се справи, а той й отговорил, че им бил баща и ще ги гледа. Смята, че може да ги отглежда. Имал възможност да ги отглежда, тъй като работел. През деня бил на работа, дъщеря му е на училище до 17.00 часа. Малкият бил на село, на детска градина. Събота и неделя си бил вкъщи, с децата постоянно. Успехът на дъщеря му бил по-добър в училище. В крайна сметка, като родител по-добре той може да се грижи за децата и те да имат контрол, отколкото баба им. Не мисли, че една баба ще упражни достатъчен контрол върху тях. Сочи, че не отказвал на М. да гледа децата. Понякога ги карал да й се обадят. Даже се скарал на К. затова, че не искала да им се обажда. В повечето случаи ги оставял насаме да си говорят с баба си, да не ги притеснява. Искал децата да останат при него, докато майка им е в А..

Изслушана в съдебно заседание на 18.02.2015г., ответницата - М.С.Р. признава, че бащата не би се справил по-добре като родител, отколкото майка й. Тя е отгледала три дъщери. Твърди, че бил безотговорен родител. Оставал често без работа, стоял с месеци вкъщи, разчитал на родителите си. Тя го издържала. Опитът му в отглеждането на деца бил като живели заедно, докато К. била на 5 години. Това било и когато тя присъствала. Сам не се е грижил за тях. След като се разделили ги вземал за по три месеца за лятото, но се връщали мръсни, неугледни и неизпрани. Смята, че тя е подходящият родител, защото една жена е по-подходяща за гледане на деца. Старала се да работи и да се грижи за тях. След като нямала възможност да изплаща кредита бяла осъдена да плаща двойно по него. Не било възможно да отглежда децата си и да плаща кредит. В момента осигурявала и преди това е осигурявала финансово децата. На 03.01.2014г. заминала на А.. Сестрите й помогнали да си намери работа. Сочи, че е самоосигуряваща се и нямала документи за това, че работи и какви й са доходите, но изпращала пари на майка й, за да отглежда децата и да се грижи за тях. С децата общувала по Скайп, почти всеки ден се чували в последно време, но лятото обажданията били доста ограничени. Няколко пъти се е случвало да са сами. Разказва, че един път докато си говорили по скайп с включена камера, отишъл дядо им и ударил шамар на Г. зад врата. Детето се разплакало, а К. го попитала защо го удря. Това я притеснявало. Не знаела дали са добре. Обадила се на Д. преди да замина за А. и го попитала „Мога ли да разчитам на теб да продължиш да изплащаш издръжката редовно?”. Той казал, че няма проблем, нали е родител. Издръжката била изплащана със закъснение, рядко и нередовно. Иска да събере пари за децата, за тяхното образование, което не могла да направя в България.

            По делото е представен  социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” – С., съгласно който, въз основа на извършеното проучване е установено, че децата се отглеждат от бащата, с помощта на бабата и дядото по бащина линия при подходящи условия, задоволяват се техните основни потребности и имат подкрепяща мрежа. Бащата е в състояние да се грижи за децата и да упражнява родителски права. Притежава необходимия капацитет и родителски умения да полага адекватни грижи. Налице са добри взаимоотношения в домакинството. Сочи се, че независимо при кой от двамата родители ще се отглеждат децата и кой ще упражнява родителските права е необходимо да имат контакт и с двамата родители. Необходимо е да се задоволяват по най-добър начин потребностите на децата и да се осигури благополучието им и най-добрия интерес.

По делото е постъпило писмо от Дирекция „Социално подпомагане” – К., което дава информация, че майката на ответницата – Г. Р. ги информирала, че майката на децата отново е заминала за Кралство В. и пребивава извън страната от месец януари 2014г. Битовите условия в дома на бабата били добри, обзаведено е подходящо, хигиената е поддържана на необходимото ниво. Г. Р. заявила, че внуците им за отминалите Коледни и Новогодишни празници им гостували в село Д..

Видно от представената ученическа книжка, К.Д.Т. за учебната 2014/2015г. е ученичка в СОУ „Д-р П.Б.“ град С..

Детето - К.Д.Т. изслушано по реда на член 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, в открито съдебно заседание, проведено на 18.03.2015г. заявява учи в С., в СОУ „Д-р П.Б.“ и е в четвърти клас. Братчето й Г. ходи на детска градина в село К.А.. Сочи, че живее в К.А. с тати, баба и дядо. Баба й и дядо й са добри. Тати се държи добре с нея. Излизат тримата заедно на разходки. Има нов клас, но добре се случили нещата. Не я е притеснявало нищо. Има приятелчета, които добре се държат. Сочи, че преди това живеела в Д., при мама, дядо С. и баба Г.. Твърди, че по-добре се чувства в С.. Не може да каже, защо не й харесва в Д..  В класа в С. се чувства по-добре. С татко си говорят за мама. Казвал й да й се обаждат, но те не й се обаждали често. Твърди, че и тя не им се обажда понякога, защото била на работа. Изпращала им подаръци – дрехи и играчки. Твърди, че тя много работи. Не може да каже кой се грижи по добре за нея. Добре й било и на едното, и на друго място. Не се виждала мама и й било мъчно за нея. Мама, като ходи на работа й липсва. Иска да си е в България. Ако мама е на А., няма да се чувства добре в Д.. Иска и мама да е там. Тя се грижела добре за нея и братчето й, когато живеели там. Ставайки сутрин, отивала на училище, като татко й я изпращал за училище. Посрещал я от училище, който е свободен - понякога тате, понякога баба. Изявява желание да живее при татко си, а на Д., когато мама е там. Когато я няма, не иска да живее там.

По делото е изслушано заключение на вещото лице  А.Д. по назначена комплексна съдебно-психиатрична експертиза, което съдът го възприема, като обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно заключението, К.Д.Т. не е била повлияна по никакъв начин от един от родителите, за да даде отговорите на изслушването в съдебно заседание. К.Д.Т. се чувства добре реално в дома на баща си. К.Д.Т. получава необходимите грижи за нейното отглеждане и възпитание. К.Д.Т. не е подлагана на психологически натиск, с оглед евентуалното приключване на производството в полза на един от родителите.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:

Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на член 4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на децата им  - К.Д.Т. и Г.Д. Т. и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях те да живеят и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.  Разпоредбата на член 127 ал.2 от СК, въз основа на която е предявен и настоящия иск, касае разногласие относно  местоживеенето на детето и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители, какъвто е настоящия случай. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живеят децата, съдът  следва да постанови и  кой ще упражнява родителските права и задължения, респ. да определи режим на лични отношения между детето и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка. След  сравнителен анализ и преценка на  родителския капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и възможностите  на всеки един от двамата родители за  отглеждане и възпитание на малолетните деца, съдът счита, че  в интерес на К.Д.Т. и на Г.Д. Т. е те  да  живеят при  баща си в село К.А., както и на бащата да се  предостави упражняването на родителските права и задължения по следните съображения:

При равнопоставеност на родителските и възпитателските качества на двамата родители, при равнопоставеност на битовите условия, при които живеят, спорът по член 127 от СК следва да се разреши като се изхожда преди всичко от интересите на детето. Съдът намира, че с оглед интересите на децата те следва да живеят при бащата, на когото следва се предостави упражняването на родителските. Този извод се налага от обстоятелството, че в дома на бащата са налице добри битови условия – данни за което се съдържат в представения Социален Доклад на Д „СП“ град С., като се отдаде приоритетно значение и на обстоятелството, че децата са адаптирани към социалната среда, в която живеят. Изслушана по реда на член 15 от ЗЗДет., ****-годишната К.Д.Т. е изразила категоричното си желание да продължи да живее с баща си, тъй като майка й е в чужбина. Детето заявява, че не желае да е в село Д., при баба си, при отсъствието на майка си. Желанието на едно дете да продължи да живее с единия от родителите не е решаващо при спора за упражняване на родителските права, но то следва да се преценява заедно с останалите обстоятелства и преди всички с оглед охраняване интересите на детето. С оглед категоричното становище на детето, че желае да продължи да живее в дома на баща си и в обстановката, с която е свикнало и към която е привързано, евентуална промяна на социалната среда, а и изпълнението на съдебното решение – предвид настоящето психическо състояние на детето, обективирано в изразено нежелание да живее при баба си по майчина линия, би се отразило крайно неблагоприятно върху неговата психика и развитие и би причинило допълнителни травми. Ето защо интересите на детето налагат да не се променя социалната среда, към която е адаптирано, като едновременно с това се полагат усилия за пълното възстановяване на връзката между майката и детето, за което най-голяма отговорност носи родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Този проблем е преодолим и посредством общи усилия на родителите за осигуряване спокойствие и сигурност за децата. 

Решаващо значение при определяне  при кой от двамата родители да живеят децата има и обстоятелството, че майката  е напуснала страната. Действително, притисната от икономическата обстановка в страната и финансовата й нестабилност, майката е заминала в чужбина, където да реализира доходи, като е оставила децата за отглеждане и възпитание при своята майка, в село Д.. Към настоящия момент, загрижеността към децата освен по телефона и чрез интернет връзката се проявява и с даване на пари и подаръци, което е недостатъчна. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от  подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на образование, възпитаване на малолетните деца  към адаптиране и развитие в обществото, формиране на възгледите им, за да израсне и живее като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност. Съдът намира, че към момента това може да се предостави от техния баща по-добре, отколкото от техните баба и дядо, с оглед отсъствието на майката от страната. Бащата  не е спирал да се интересува от децата и да поддържа контакти с тях от момента на раздялата на родителите до сега; има желание и готовност да  се грижи и ги да възпитава; осигурил е  много добри материални и хигиенно – битови условия за отглеждането им; може да разчита на  опита и подкрепа от страна на своите близки.

След като  упражняването на  родителските права и задължения  се предоставят само на единия родител, съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения на детето с другия родител.  Следва да се определи установения  в съдебната практика режим на свиждане  на децата с майката, т.е. всяка първа и трета събота и неделя в месеца  от  08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с приспиване в дома по местоживеенето на майката, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния годишен отпуск на бащата.

Относно предявения иск за издръжка съдът съобрази следното: Основното задължение на родителите е визирано в член 125 ал.1 от СК, а именно – родителите са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Конкретно изражение на грижата за детето е и даването на издръжка. Съгласно императивната разпоредба  на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка  на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразявайки в съвкупност  нуждите на детето  К.  възможностите на родителите и нормативно установената граница на издръжката, съдът счита, че общият размер на издръжката за детето К. възлиза на  250 лева, от които майката следва да поеме по-голямата  част – 130 лева,  доколкото за същата има данни, че преимуществено живее и работи в А., където реализира по-високи доходи, а останалата част от издръжката, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето остават в тежест на бащата. По отношение на детето  Г., при същите мотиви, съдът счита, че общият размер на издръжката за детето възлиза на  200 лева, от които майката следва да поеме половината  част, а именно – 100 лева. Доколкото издръжката на децата към настоящия момент е уредена с влязло в сила на 15.06.2011г. протоколно определение № 658 от проведено открито съдебно заседание на 07.06.2011г., с което месечна издръжка на двете деца, на основание член 143, ал.2 от СК е регламентирана за периода от 17.03.2011г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, то настоящата такава следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2014г. За разликата до пълния предявен размер от 150.00 лева за К.Д.Т. и 120.00 лева за Г.Д. Т., искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

С оглед обстоятелството, че съдът предоставя упражняването на родителските права върху децата на бащата и  определя режим на свиждане на майката с детето, то предявения от ищцата иск следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските.

Такива се претендират от ищеца. Съдът намира следното:

Като предоставя упражняването на родителските права върху децата на единия родител и определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения - относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга (не отрича и не признава) съществуването им. Видно от разпоредбата на член 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК, спорът се решава от районния съд. Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично приложението на разпоредбите на член 78 от ГПК. Условно в случая е определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се определи като такава, на която иска е уважен.  Ето защо искането за разноски следва да се отхвърли, като неоснователно и такива не следва присъждат.

На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответницата да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху определената издръжка в размер на 331.20 лева. Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

             Мотивиран от изложеното от горното

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата К.Д.Т. с ЕГН ********** и Г.Д. Т. с ЕГН ********** на бащата Д.Д.Т. *** с ЕГН**********, като определя местоживеене на детето при бащата.

ОПРЕДЕЛЯ  режим на лични отношения на майката М.С.Р. *** с ЕГН *********** с децата К.Д.Т. с ЕГН ********** и Г.Д. Т. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от  08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с приспиване в дома по местоживеенето на майката, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния годишен отпуск на бащата..

ОСЪЖДА  М.С.Р. *** с ЕГН *********** да заплаща на детето К.Д.Т. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Д.Д.Т. *** с ЕГН********** месечна издръжка от 130.00 (сто и тридесет) лева,  считано от датата на завеждане на исковата молба - 22.08.2014г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата над 130.00 лева до пълният предявен размер от 150.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА  М.С.Р. *** с ЕГН *********** да заплаща на детето Г.Д. Т. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Д.Д.Т. *** с ЕГН********** месечна издръжка от 100.00 (сто) лева,  считано от датата на завеждане на исковата молба - 22.08.2014г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата над 100.00 лева до пълният предявен размер от 120.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от М.С.Р. *** с ЕГН *********** срещу  Д.Д.Т. *** с ЕГН********** иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение К.Д.Т. с ЕГН ********** и Г.Д. Т. с ЕГН ********** и определяне местоживеенето им при майката на адрес - село Д., община К., улица „****” № ****, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката. 

ОСЪЖДА, М.С.Р. *** с ЕГН *********** да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-К., държавна такса в размер на 331.20 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца - Д.Д.Т. *** с ЕГН********** за присъждане на основание член 78, ал. 1 на направените от тях разноски по делото,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СН.Д.