№ 58
гр. Велико Търново, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500039 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 162/17.11.2021 г., постановено по гр.д. № 225/2021 г. Габровският
окръжен съд осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД – гр. София да заплати на СТ. В. ЯНК., от гр. Севлиево, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата 18 400 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, както и сумата от 182,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
претърпени вследствие от ПТП, настъпило на 25.06.2020 г., около 11:15 ч., в гр. Севлиево,
на ул. „Любен Каравелов“ № 2, при което П. Х., управлявайки МПС л.а. „Фиат“, модел
„Уно“ с рег. № ЕВ 8221 АВ, със застраховка „Гражданска отговорност“ при
застрахователното дружество № 81095492, по негова вина, неспазвайки правилата за
движение, блъска попътно движещата се по пътното платно пешеходка С.Я., както и да
заплати на ищцата законна лихва за забава върху обезщетенията в общ размер на 1 414,29
лв. за периода от 20.08.2020 г. до подаване на исковата молба – 20.05.2021 г., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
по посочена банкова сметка, като отхвърлил предявените искове, както следва: за
неимуществени вреди за сумата над 18 400 лв. до предявения размер от 50 000 лв.; за
имуществени вреди за сумата над 182,50 лв. до предявения размер от 196,27 лв., както и
искът за мораторна лихва върху претендираните обезщетения за сумата над 1 414,29 лв. до
предявения размер от 4 601,32 лв., като неоснователни и недоказани. Със същото решение
съдът осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр.
София да заплати: по сметка на Габровския окръжен съд – държавна такса и разноски за
експертиза в общ размер на 891,05 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК; на адв. И.И.-С. –
адвокатско възнаграждение в размер на 1 129,88 лв., на основание чл. 38 от ЗАдв. Oсъдил
СТ. В. ЯНК. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
1
Здраве“ АД – гр. София разноски по делото в размер на 127,01 лв., на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Въззивна жалба против горното решение в частта, с която са отхвърлени искът за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 18 400 лв. до предявения размер от
50 000 лв., искът за обезщетение за имуществени вреди за сумата над 182,50 лв. до
предявения размер от 196,27 лв., както и искът за мораторна лихва върху претендираното
обезщетение за сумата над 1 414,29 лв. до предявения размер от 4 601,32 лв., е подадена от
ищцата СТ. В. ЯНК., чрез адв. И.И.-С., с оплакване, че същото е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с
практиката на ВКС. В жалбата се излага, че съдът не е отчел поотделно и в тяхната
съвкупност болките и страданията, понесени от жалбоподателката вследствие на
получените от нея телесни повреди (една средна и две леки телесни повреди). Твърди се, че
съдът не е определил обезщетение за болките и страданията, понесени от ищцата вследствие
на причинените две леки телесни повреди, което е довело до определяне на занижен
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Посочва се, че съдът не е отчел и факта,
че ищцата е претърпяла, както няколко телесни увреждания, така и психични увреждания и
не го е взел предвид при определяне размера на обезщетението; в нарушение на правилото
на чл. 52 от ЗЗД, съдът не е посочил всички обстоятелства, имащи значение за размера на
обезщетението, не е преценил същите в съвкупност и не е изложил подробни мотиви за
справедливия размер на обезщетението. Твърди се също, че в обжалвания съдебен акт
липсва анализ на икономическата конюнктура в страната към момента,
хиперинфлационните процеси, както и на нивата на застрахователни лимити, определени
съгласно чл. 492 от КЗ. Излага се още, че неправилно съдът е обсъдил възражението за
съпричиняване, тъй като същото е неоснователно – било установено по делото, че причина
за настъпването на ПТП е закъснялата реакция на водача на МПС и неспазване на
необходимата дистанция, като по делото не е установено виновно поведение на
пострадалата. Жалбоподателката счита, че при постановяване на решението си Габровският
окръжен съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е
посочил всички искания и възражения на страните и не е направил коректна преценка на
доказателствата, което се е отразило на обосноваността на съдебния акт. Жалбоподателката
счита също, че неправилно съдът е приел, че тя дължи разноски на ответника по делото, тъй
като бил предявен иск за вреди от непозволено увреждане и ищцата не дължи разноски
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Направено е искане решението да бъде отменено в
обжалваната част, като уважи предявените искове в пълен размер. Претендира се
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за
производството пред въззивната инстанция.
Насрещната страна „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД – гр. София, чрез юрисконсулт И.В., е депозирала писмен отговор, в който заема
становище за неоснователност на жалбата. В отговора се посочва, че обжалваното решение е
законосъобразно, като съдът правилно е изследвал наличието на всички елементи от
фактическия състав, обуславящ отговорността на застрахователя за покриване на
причинените на СТ. В. ЯНК. имуществени и неимуществени вреди. Правилно съдът е
определил, че обезщетението следва да бъде намалено с оглед реално претърпените травми
от ищцата, както и с оглед наличието на значително съпричиняване от нейна страна.
Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено. В случай, че съдът намери въззивната жалба за основателна, се
прави искане да не бъде присъждан пълния размер на претендираното обезщетение.
Претендира се присъждането на разноски за производството пред въззивната инстанция.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивната жалба
оплаквания, становището на насрещната страна и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
2
Пред Габровския окръжен съд са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ от СТ. В. ЯНК. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД – гр. София за заплащане на следните обезщетения за претърпените от ищцата
в резултат на ПТП, настъпило на 25.06.2020 г. вреди: обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 196,27 лв., както и
мораторна лихва в размер на 4 601,32 лв. от датата на увреждането 25.06.2020 г. до
20.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
21.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
е оспорил исковете. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата.
От фактическа страна се установява следното:
Не е спорно между страните и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на 25.06.2020 г., около 11:15 ч., в гр. Севлиево, на ул. „Любен Каравелов“,
при управление на МПС – лек автомобил марка „Фиат“, модел „Уно“, с рег. № ЕВ 8221 АВ,
водачът П. К. Х. е нарушил правилата за движението по пътищата, като ударил с предната
част на автомобила пешеходката СТ. В. ЯНК., която в този момент се движела по пътното
платно. Вследствие на инцидента на С.Я. били причинени контузия на шията и поясната
област, счупване на лъчевата кост на дясната предмишница и охлузни рани. По случая било
образувано ДП № 258/2020 г. по описа на РУ на МВР – гр. Севлиево, като с постановление
на наблюдаващия прокурор от 3.02.2021 г. наказателното производство е прекратено,
поради обстоятелството, че деецът е починал.
Не е спорно също, че към датата на ПТП по отношение на виновния водач е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/30/120001558712, със срок на валидност от 9.06.2020 г. до 8.06.2021 г., сключена при
ответното застрахователно дружество.
С молба от 20.08.2020 г. ищцата С.Я., чрез адв. И.И.-С., е предявила извънсъдебно
претенцията си спрямо ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди. След проведена кореспонденция и представяне на
допълнителни писмени доказателства по образуваната щета, с писмо от 9.04.2021 г. ищцата
е уведомена, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй
като към момента застрахователят не може да вземе обосновано становище по отношение на
вината за настъпване на процесното ПТП. Ищцата е уведомена също, че наличните
документи по преписката са недостатъчни за формиране на подобно становище, поради
което претенцията за заплащане на обезщетение следва да бъде отказана.
От заключението на допуснатата по делото автотехническа експертиза се установява,
че на 25.06.2020 г., около 11:15 ч., в гр. Севлиево, на ул. „Любен Каравелов“ № 2, П. К. Х.,
при управление на МПС лек автомобил „Фиат“, модел „Уно“, с рег. № ЕВ 8221 АВ застига
попътно движещата се по платното за движение пешеходка СТ. В. ЯНК. и я блъска отзад,
при което същата се завърта и пада. Платното за движение е било сухо, времето – слънчево
и с добра видимост. В участъка на ПТП няма поставени пътни знаци и маркировка, платното
за движение е еднопосочно с нова асфалтова настилка. Няма други участници в движението
към момента на настъпване на процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че за определяне
на скоростта на лекия автомобил „Фиат Уно“ в приложените материали по делото няма
данни като спирачни следи, побитости и ожулвания. Предвид това, че преди ПТП водачът
на лекия автомобил е извършил ляв завой, експертът приема предполагаема скорост на
движение от около 20 – 30 км/ч., каквато е и скоростта в момента на удара. Скоростта на
движение на пешеходката е 3,5 – 4,4 км/ч. Тя се е движила по платното за движение, където
е и мястото на настъпване на ПТП. В района на инцидента има обособени тротоари.
Първоначалният удар е в седалищната област на пешеходката и предна дясна част на
3
автомобила. Пешеходката се е движила по платното за движение, заобикаляйки паркирал
автомобил, в същата посока, в която се е движил и лекият автомобил. Водачът е имал
видимост към мястото на ПТП и пешеходката от около 20 – 25 м. Вещото лице е изчислило
опасната зона на база на предполагаемата скорост, която не може да бъде доказана от
техническа гледна точка. При приетата скорост от 20 – 30 км/ч. опасната зона е 8,63 м –
14,42 м. Пешеходката не е предприемала внезапни и резки промени в поведението си преди
процесното ПТП. Водачът е имал видимост към мястото на ПТП и пешеходката от около 20
– 25 м. Времето, за което водачът би изминал това разстояние е изчислено, както следва: при
разстояние от 20 м – време от 3,6 – 2,4 сек.; при разстояние от 25 м – време от 4,5 – 3,0 сек.
Настъпилото ПТП е било предотвратимо от страна на водача чрез спиране или заобикаляне
на пешеходката. Времето, за което водачът ще измине опасната зона е изчислено на 1,91 –
2,27 сек. При съпоставяне на времената, вещото лице е достигнало до извода, че водачът е
имал техническа възможност да предотврати възникването на ПТП чрез спиране. Същият е
имал и достатъчно място да предотврати настъпването на ПТП чрез заобикаляне на
пешеходката.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е посочило, че не е
имало препятствие за водача, което да ограничава видимостта му. Пешеходката не е имала
видимост към автомобила, тъй като се е движила попътно. ПТП е било предотвратимо със
съответните действия от страна на водача. При положение, че е настъпило ПТП, движението
на пешеходката по пътното платно не е било безопасно. В участъка на инцидента има
изграден тротоар от двете страни на платното, като същевременно пешеходката се е
движила по платното за движение. Ищцата не е могла да възприеме автомобила, тъй като се
е движила попътно и е била обърната с гръб към него. Вещото лице е посочило още, че
предвид приетата хипотетична скорост на движение на автомобила преди настъпване на
ПТП, пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране на лекия автомобил.
Последният се е движил със скорост, разрешена за участъка на настъпване на процесното
ПТП. В близост до зоната на ПТП няма пешеходна пътека. Към момента на инцидента е
имало спряна кола, като пешеходката не се е движила по обособения тротоар, а покрай
колата, на платното за движение. Няма данни за други паркирани коли в този участък към
момента на настъпване на ПТП.
От заключението на допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че при настъпилото на 25.06.2020 г. ПТП на СТ. В. ЯНК. са причинени следните
травми: счупване на дясната лъчева кост на „типично място“ в областта на гривнената става
на дясната ръка; контузия в поясната област на гръбначния стълб, дясната раменна става
/т. нар. ротаторен маншон/ и шията, без увреждане на костни структури; охлузване на
десния лакът; охлузване на левия лакът с размери 0,5см в диаметър и косо-надлъжна
дъговидна драскотина по долната повърхност на лявата предмишница с кафеникаво-
червеникава коричка и размери около 5/0,1 – 0,2 см. Счупването на дясната лъчева кост на
типично място е причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за
срок от около 2 месеца. Наложена е гипсова имобилизация от долната трета на дясната
мишница до дланта на дясната ръка. При преглед на ищцата от съдебен лекар на 1.07.2020
г. е установена палпаторна болезненост в поясната област срединно. По повод болки в
кръста, главоболие и болки в дясната шийна област ищцата е консултирана на 6.10.2020 г.
със специалист невролог и й е предписано медикаментозно лечение. Освен неврологична
симптоматика, ищцата е споделила и психични оплаквания, поради което е консултирана с
психиатър. Повърхностните травми на меките тъкани на горните крайници са причинили
болка и страдания за срок от около 1 седмица. Същите не изискват специално лечение.
Телесните увреждания са получени при следния механизъм: пострадалата е блъсната в гръб
от движещ се зад нея лек автомобил, при което паднала върху капака на автомобила и след
това вдясно от него; след удара тя паднала назад и надясно, върху седалището си, като
преди това се подпряла върху дланите на двете си ръце, които били зад гърба , но тежестта
4
паднала повече на дясната ръка, тъй като падането било надясно. Именно при това
подпиране е получено счупването на т. нар. „типично място“ на дясната лъчева кост. При
падането върху седалището пострадалата е получила сътресение на тялото в областта на
кръста и шията. Травмите, получени от С.Я. не са причинени от съприкосновение с части на
автомобила, а от последващото падане върху терена. От експертизата се установява още, че
на ищцата е поставена гипсова имобилизация за 3 седмици, след което тя носила ортеза до
началото на 2021 г. До средата на м. септември 2020 г. се нуждаела от чужда помощ, за да се
обслужва /за около 2,5 месеца след инцидента/. Поради болките в таза, дясната раменна
става и шията, е предписан обезболяващ медикамент и е препоръчано носенето на поясен
корсет, използвала е и „Репарил-гел“ за мазане. След проведеното лечение състоянието на
ищцата се подобрило. След консултация с психиатър е назначено медикаментозно лечение с
„Тритико“; приемала го около 2 месеца, след което започнала да употребява успокояващи
препарати на билкова основа. Към 7.10.2021 г., когато на ищцата е извършен преглед от
вещото лице, движението в дясната гривнена става е възстановено. Има лека болка при
движения в крайна позиция на китката нагоре и надолу, при промяна на времето и при по-
интензивно натоварване. Болките в кръста, дясната раменна става и шията продължили
около 2-3 месеца и към момента на изготвяне на експертизата са епизодични. Основните
оплаквания на ищцата към този момент са страховите изживявания от автомобили, които тя
има при излизане на улицата. Чувства се спокойно, когато е придружена от някого. Не е
предписвана физиотерапия. На 7.10.2020 г. С.Я. е консултирана с психиатър, поради
оплаквания от напрегнатост, страх да излиза сама от вкъщи, безсъние. При прегледа било
установено, че ищцата е ситуативно напрегната, контакта, ориентирана, емоционално
лабилна, с правилен мисловен процес, ангажирана с психотравменото преживяване, изпитва
страх от излизане на открито, тъй като смята, че ще се случи нещо лошо. Назначена е
медикаментозна терапия. Основната поставена диагноза е паническо разстройство
/епизодична пароксизмална тревожност/. Влошеното психическо състояние е резултат от
стресогенното събитие, преживяно от С.Я.. При прегледа ищцата не е съобщила за
предходно психично заболяване. Вещото лице е дало заключение, че е налице причинна
връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания. Вещото лице е посочило още, че
като доказателства за направени разходи във връзка с лечението са представени фактура за
закупена ортеза за китка на ръката, колан за лумбални прешлени и за издадено съдебно-
медицинско удостоверение, както и за касовия бон за закупен медикамнт „Оклис“, който се
използва за обезболяване. Консумативите, медикаментите и услугите, фигуриращи в тези
фискални документи са относими към претърпяното от ищцата ПТП. Фискален бон №
50137612 за закупени лекарствени средства на стойност 13,77 лв., не може да бъде отнесен
категорично към претърпяното ПТП, тъй като не е посочено наименованието на
лекарствените средства.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице, изготвило
медицинската експертиза, е посочило, че не може да се отговори категорично на въпроса
дали е възможно констатираните увреждания в поясната област на гръбначния стълб и
шията да са с дегенеративен произход и да са съществували преди настъпването на
инцидента, тъй като е необходимо да се извърши неврологично образно изследване, което да
установи състоянието на гръбначния стълб. По данни на пострадалата, болките са започнали
след произшествието и съгласно механизма, по който е настъпило то, могат да бъдат
предизвикани от произшествието. Няма данни пострадалата да е боледувала преди това от
дегенеративни заболявания на гръбначния стълб. По време на извършения преглед ищцата
се движела самостоятелно, но я придружавал синът . Основните оплаквания, които и
понастоящем присъстват при нея, са страховите изживявания. Тя изпада в паника при
излизане навън. Влошеното психическо състояние не се дължи на получените травми, а на
изживения стрес при инцидента. Вещото лице е уточнило, че пострадалата може да получи
стрес дори без да има телесни повреди.
5
Като свидетел по делото е разпитан Х. Б. Я., син на ищцата. От показанията му се
установява, че в деня на инцидента ищцата излязла от вкъщи, за да отиде до пазара. Решила
да пресече пътя, за да премине под сянката на другия тротоар. В този момент автомобилът
завил и я блъснал. При падането тя се уплашила. Станала и се върнала вкъщи, като се
обадила на сестрата на свидетеля. Ръката започнала да отича. Сестрата на свидетеля
закарала ищцата в центъра за спешна медицинска помощ, където поставили гипс. След
като се прибрали вкъщи, С.Я. не могла да спи цяла нощ, поради което се наложило отново да
бъде откарана до болницата, където поставили инжекция, за да се успокои. Цяла седмица
след това изпитвала болки. Лекарят предписал болкоуспокояващи медикаменти. Поради
уплахата си ищцата изобщо не желаела да излиза навън. Преди излизала с приятелки, но
след инцидента се страхувала от автомобилите. След 30 дни премахнали гипса от ръката на
ищцата, като поставили лонгета. Тя изпитвала болки в ръката и не можела да се обслужва
сама; не можела да движи ръката си. Изпитвала страх като излезе на улицата; не искала да
излиза сама. И понастоящем нейните близки пазарували вместо нея. Помагали да се
обслужва до втория месец, тъй като с дясната си ръка не можела да прави нищо сама. Два
месеца постоянно трябвало да има друг човек около нея. За ищцата полагали грижи
дъщерята на свидетеля, която била във ваканция по това време, и самият той, когато не бил
на работа. Закарали я в с. Крушево, където живее и понастоящем, защото се страхувала да
излиза навън в града и не можела да привикне. Във връзка със страха, който изпитва,
ищцата провела консултация с психиатър, който предписал медикаменти за успокояване.
Последните тя приемала, когато се почувства по-зле; не ги приема постоянно, защото
дразнят стомаха. Изпитвала болки в ръката, таза, рамото и врата, които продължават и
понастоящем. За болките в таза бил предписан и колан. Ищцата била по-свита след
инцидента. Преди това имала приятелки, с които излизала, но сега се дистанцирала от тях.
Контактувала единствено с една възрастна жена в с. Крушево. Отделила се от хората;
изпитвала страх да излиза сама навън. Имала и проблем със съня, който, въпреки
приеманите медикаменти, не бил разрешен напълно. Болките в ръката били по-слаби, но
все още присъствали. При влошаване на времето изпитвала болки в областта на счупването.
Ищцата не работи, тъй като е пенсионер. Не е имала други заболявания и не е претърпявала
други подобни инциденти. Оплаквала се от болки в ръката, рамото и таза. Около месец не
можела да си вдига крака. Продължава да приема и понастоящем предписаните
медикаменти. Във връзка с оплакванията си е посещавала невролог и психолог. Не е
провеждала рехабилитация. Според свидетеля, ищцата все още не се е възстановила
напълно.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните правни изводи:
Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата вследствие на ПТП, е уважен за сумата от 18 400 лв.; предявеният иск за
имуществени вреди от същото ПТП е уважен за сумата от 182,50 лв., както и предявения иск
за мораторна лихва е уважен за сумата от 1 414,29 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на въззивното производство е решението, в частта, с която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 18 400лв. до 50 000 лв.; искът за
имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 182,50 лв. до 196,27 лв.; искът за
мораторна лихва е отхвърлен за разликата над 1 414,29 лв. до 4 601,32 лв. Решението в
тази част е валидно и допустимо.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди направените оплаквания, намира, че въззивната жалба на ищцата е
неоснователна.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото
право по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите на увреденото лице – СТ. В. ЯНК..
6
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са наличието на
деликт, наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача П. К.
Х., управлявал лек автомобил марка „Фиат“, модел „Уно“, с рег. № ЕВ 8221 АВ, са
безспорно установени по делото. Не се оспорва от страните и фактът на наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за виновния за
произшествието П. Х., към датата на увреждането. Пострадалото лице е предявило
извънсъдебно претенцията си пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, като от страна
на застрахователното дружество е последвал отказ за изплащане на претендираното
обезщетение.
С оглед наличието на вляло в сила решение до размера на уважената част от исковете
– 18 400 лв. по иска за неимуществени вреди; 182,50 лв. по иска за имуществени вреди,
предявените искове с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането са
установени по основание.
В случая страните спорят относно размера на обезщетенията за претърпените от
ищцата неимуществени и имуществени вреди, както и относно размера на дължимата
мораторна лихва.
По предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата
вследствие на процесното ПТП, съдът намира следното:
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при
преценка на конкретните обстоятелства – характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др. Утвърдилата се съдебна практика приема, че при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент/момента на увреждането/.
При определяне размера на дължимото на ищцата С.Я. обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди-болки и страдания въззивният съд взе предвид следните
обстоятелства: вида на уврежданията- счупване на дясната лъчева кост на „типично място“ в
областта на гривнената става на дясната ръка; контузия в поясната област на гръбначния
стълб, дясната раменна става /т. нар. ротаторен маншон/ и шията, без увреждане на костни
структури; охлузване на десния лакът; охлузване на левия лакът и косо-надлъжна дъговидна
драскотина по долната повърхност на лявата предмишница; проведеното лечение- гипсова
имобилизация за 3 седмици, последвана от носене на ортеза за около 5 месеца (до началото
на 2021 г.); терапия с обезболяващи медикаменти за болките в таза, дясната раменна става и
шията; носене на поясен корсет; медикаментозно лечение по отношение на психическите
проблеми, настъпили след инцидента; изпитваните от ищцата болки и страдания, които
първоначално са били много силни; изпитваните от ищцата неудобства в ежедневието
поради невъзможността да се обслужва сама – за около 2, 5 месеца ищцата е разчитала на
своя син и на внучката си за осъществяване на ежедневните си битови потребности;
неудобствата от необходимостта да бъде обслужвана и подпомагана от близките си;
възрастта на ищцата към момента на произшествието- 65 години; отражението на травмата
7
върху психическото й състояние - ищцата се страхувала да излиза сама навън; изпитвала
страх от автомобили; имала смущения в съня; след консултация с психиатър била
диагностицирана с паническо разстройство /епизодична пароксизмална тревожност/;
периода на възстановяване-около 3 месеца.
Съдът съобразява също и състоянието на ищцата към настоящия момент, което се
характеризира с наличието на епизодични болки в областта на кръста, дясната раменна става
и шията; обстоятелството, че при промяна в атмосферните условия и при по-интензивно
натоварване ищцата изпитва и болки при движение на китката в крайна позиция нагоре и
надолу; както и обстоятелството, че след инцидента ищцата изпитвала страхови
изживявания при излизане навън, което наложило промяна в местоживеенето от гр.
Севлиево в с. Крушево. Съдът съобразява също, че ищцата и понастоящем продължава да
изпитва подобни страхови изживявания и да страда от проблеми със съня.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в страната към
момента на увреждането-25.06.2020г. и съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД въззивният съд намира, че следва да бъде определено обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 23 000 лв. Този размер на
обезщетение представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Не са налице данни по делото, които да обосновават присъждането на обезщетение в
по-висок размер. Доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. В тази
насока съдът отчита и обстоятелството, че след извършен преглед и обстойно запознаване с
медицинската документация по делото, вещото лице по назначената съдебномедицинска
експертиза е установило, че при ищцата процесът на възстановяване е приключил успешно
към датата на прегледа /07.10.2021 г./ движението на дясната гривнена става е възстановено.
Няма данни и за възможни усложнения вследствие на получените травми.
Неоснователно се иска от жалбоподателката понесените болки и страдания от нея да
се обезщетят като се вземе предвид икономическата конюнктура в страната към настоящия
момент, както и хиперинхфлационните процеси.
Постоянна е съдебната практика, че при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди се отчитат и икономическите условия в страната, но към момента на
настъпване на увреждането, а не в последващ момент.
Неоснователен е доводът в жалбата, че първостепенният съд не е посочил и не е
съобразил всички обстоятелства, имащи значение към определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. В обжалваното решение съдът е посочил и отчел всички относими
към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства. Съдът е
съобразил всички причинени на ищцата телесни увреждания, включително и тези които
съставляват лека телесна повреда. Към момента на настъпване на деликта -25.06.2020г. в
страната не са били налице хиперинфлационни процеси, за да бъдат съобразявани. Всичко
изложено по-горе мотивира съда да приеме, че така определения размер на обезщетението
от 23 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради
обстоятелството, че същата, като пешеходка, се е движела по пътя, като е преминавала
покрай паркирано МПС и по този начин сама се е поставила в състояние, при което може да
бъде ударена от автомобил и да получи телесни увреждания. В съдебния си акт
първостепенния съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява
съпричиняване на вредоносните последици от страна на ищцата, поради което определеното
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с приетия от съда принос от
20%.
8
Настоящият състав на въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд за
наличие на принос от страна на пострадалото лице. Определеното обезщетение от 23 000лв.
следва да бъде намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
С.Я.. Същата е допуснала нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не се е движила по
обособения тротоар. От заключението по допуснатата и изслушана от първоинстанционния
съд съдебна автотехническа експертиза се установява, че пострадалата се е движила по
пътното платно, в същата посока, в която се е движил и автомобилът. Именно в тази част от
пътя е настъпил и инцидентът. Съобразно чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, пешеходците могат да
се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или
банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Като не е съобразила поведението си с
цитираните разпоредби, ищцата С.Я., като пешеходка, обективно е допринесла за
настъпването на инцидента. В тази насока извода на съда се основава на заключението на
автотехническата експертиза, вещото лице по която, е посочило, че движейки се по пътното
платно, а не по обособения за това тротоар, пострадалата е изложила живота и здравето си
на опасност. Неоснователен е доводът на въззивника за липсата на вина у пострадалата. Не е
необходимо пострадалото лице умишлено да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. В хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД попадат всички действия, с които увреденото
лице обективно е допринесло за реализирането на вредоносния резултат и които стоят в
причинна връзка с него. В случая по делото е установено, че с поведението си ищцата е
нарушила правилата за движение- не се е движила по обособения тротоар, а се е движела по
пътното платно и то в посока попътна, а не противоположна на превозните средства, с което
обективно е допринесла за настъпването на пътно транспортното произшествие. Ако същата
бе използвала обособения на мястото на инцидента тротоар, съобразно правилото на чл. 108,
ал. 1 от ЗДвП, инцидентът е щял да бъде избегнат.
Преценявайки извършеното от ищцата нарушение на правилата за движение по
пътищата, което също е допринесло за настъпване на пътнотранспортното произшествие, и
съпоставяйки го с поведението на водача на лекия автомобил, въззивният съд определя
съпричиняване в размер на 20%.
При така определения процент на съпричиняване определеното обезщетение в размер
на 23 000 лв., следва да се намали на 18400 лв. В този размер предявеният иск следва да се
уважи. За разликата до предявения размер от 50 000 лв. искът е неоснователен. Така
определеното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 21.05.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 18 400 лв. до 50 000 лв.
По отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди, претъпени от ищцата
вследствие на процесното ПТП, въззивният съд намира следното:
Ищцата претендира заплащането на сумата от 196,27 лв., представляваща понесените
от нея разходи за медицински манипулации и лекарствени продукти във връзка с травмите,
получени при процесното ПТП. Към исковата молба са приложени следните
разходооправдателни документи: фактура № **********/20.07.2020 г. за закупена ортеза за
китка на стойност от 32,50 лв.; фактура № **********/27.07.2020 г. за закупен колан за
лумбални прешлени на стойност от 87 лв.; фактура № **********/01.07.2020 г. за заплатена
такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение за нанесена телесна повреда на
стойност от 45 лв.; рецепта от 6.10.2020 г., с която е предписан медикамента „Оклис форте“,
придружена от фискален бон от същата дата на стойност от 18 лв.; фискален бон от
26.06.2020 г. за закупуване на неуточнени лекарства на стойност от 13,77 лв.
9
От заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза е установено, че
консумативите, медикаментите и услугите, фигуриращи във фактурите за закупена ортеза за
китка на ръката, за закупен колан за лумбални прешлени и за издадено съдебномедицинско
удостоверение, както и в касовия бон за закупен медикамнт „Оклис“, който се използва за
обезболяване, са относими към претърпяното от ищцата ПТП. По отношение на фискален
бон № 50137612 от 26.06.2020 г. за закупени лекарства на стойност 13,77 лв., вещото лице е
уточнило, че не може да бъде отнесен категорично към претърпяното ПТП, тъй като не е
посочено наименованието на лекарствените средства.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният от ищцата иск за обезщетение за
претърпени имуществени вреди е основателен до размер на сумата от 182,50 лв./ без
разходите на стойност 13,77 лв., за които не е установено за какви лекарства за направени/.
Няма основание да се присъжда и сумата от 13.77 лв., тъй като по делото не е установено
тази сума за какво е изразходвана и дали е за лечение на претърпените при процесното ПТП
увреждания.
За този размер по делото са представени доказателства за понесени от ищцата
разходи, които са свързани с травмите, получени от нея при процесното ПТП. За разликата
над 182,50 лв. до пълния претендиран размер от 196,27 лв. искът е недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен в тази част.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която предявеният
иск за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 182,50 лв. до претендирания размер
от 196,27 лв. Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 21.05.2021 г., до окончателното ѝ изплащане.
По отношение на предявения от ищцата иск за заплащане на законна лихва за забава
върху обезщетенията за периода от датата на увреждането – 25.06.2020 г. до 20.05.2021 г., в
общ размер от 4 601,32 лв., съдът намира следното:
С исковата молба е претендирана законна лихва за забава върху търсените
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на увреждането –
25.06.2020 г. до 20.05.2021 г. /денят, предхождащ депозирането на исковата молба в съда/.
Първоинстанционният съд е присъдил законна лихва върху обезщетението, считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция от ищцата – 20.08.2020 г. на
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ. Няма основание лихвата да се присъжда от датата на
увреждането-25.06.2020 г., както претендира ищцата, тъй като с разпоредбата на чл.429 ал.3
от КЗ ясно са посочени началните дати, от които застрахователят заплаща лихвите за
забава, дължими от застрахования. Общия размер на обезщетението за забава върху
определените от съда обезщетения за неимуществени вреди 18 4000 лв. и за имуществени
вреди от 182.50 лв. за периода 20.08.2020 г. до 20.05.2021 г. е размер от 1 414,29 лв. и в този
размер претенцията следва да бъде уважена.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с
която е отхвърлен иска за законна лихва за забава за разликата над 1 414,29 лв. до 4601.32лв.
Присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди се дължат ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.05.2021 г. до
окончателното им изплащане.
При този изход на делото в полза на ответната страна „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция в размер на
сумата от 100 лв.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162 от 17.11.2021 г. на Окръжен съд Габрово,
постановено по гр.д. № 225/2021 г. по описа на същия съд, в обжалваните части.
ОСЪЖДА СТ. В. ЯНК., ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. „Р.“ № 32, ет. 5, ап. 13
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж. к. „Дианабад“,
бул. „Г. М. Димитров“ № 1 сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11