Решение по дело №842/2022 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 375/12.6.2023г.

гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик –VІІ-и състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА

при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно дело № 842 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Й.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена против Ревизионен акт (РА) № Р-16001620003004-091-001 от 25.08.2021 год., потвърден с Решение № 629 от 07.12.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) за установени задължения по ЗДДФЛ, ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и лихви по години, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ: за 2014 год. – главница, в размер на 1 942,46 лева и лихви – 1 246,29 лева; за 2015 год. – главница, в размер на 2 413,16 лева и лихви – 1 302,58 лева; за 2016 год. – главница, в размер на 1 829,62 лева и лихви в размер на 802,05 лева; за 2017 год. - главница, в размер на 1 423,75 лева и лихви в размер на 479,76 лева; за 2018 год. – 1 456,05 лева и лихви в размер на 343,01 лева; вноски за ДОО: за 2014 год. - главница, в размер на 3 686,40 лева и лихви – 2 412,64 лева; за 2015 год. – 2 735,32 лева и лихви – 1 524,05 лева; за 2016 год. главница, в размер на 3 993,60 лева и лихви – 1 798,02 лева; за 2017 год. главница, в размер на 4 305,60 лева и лихви – 1 506,74 лева; за 2018 год. главница, в размер на 4 608,43 лева и лихви 1 152,05 лева; вноски за ЗО за 12.2013 год. главница, в размер на 16,80 лева и лихви – 12,93 лева; вноски за ЗО за 2014 год. главница, в размер на 2 304,00 лева и лихви – 1 507,92 лева; за 2015 год. главница, в размер на 1 709,57 лева и лихви – 952,50 лева; за 2016 год. главница, в размер на 2 496,00 лева и лихви – 1 123,73 лева; за 2017 год. главница, в размер на 2 496,00 лева и лихви – 873,4 873,48 лева; за 2018 год. главница, в размер на 2 491,04 лева и лихви – 622,76 лева; за ДЗПО – УПФ: за 2014 год. главница, в размер на 1 440,00 лева и лихви – 942,44 лева; за 2015 год. главница, в размер на 1 068,48 лева и лихви – 595,32 лева; за 2016 год. главница, в размер на 1 560,00 лева и лихви – 702,36 лева; за 2017 год. главница, в размер на 1 560,00 лева и лихви – 545,91 лева; за 2018 год. главница, в размер на 1 556,90 лева и лихви – 389,21 лева, всичко в общ размер на 47 093,18 лева и лихви – 20 835,75 лева.

Процесуалният представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание на 12.05.2023 год. изрично оттегля предявеното оспорване срещу РА № Р-16001620003004 – 091 – 001 от 25.08.2021 год., потвърден с Решение № 629 от 07.12.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта по отношение на установените задължения за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО по години, както следва: за 2014 год. главница, в размер на 2 430,98 лева; за 2015 год. главница, в размер на 4 373,65 лева; за 2016 год. главница, в размер на 6 114,54 лева; за 2017 год. главница, в размер на 6 882,24 лева; за 2018 год. главница, в размер на 4 608,56 лева, както и прилежащите лихви по години, както следва: за 2014 год. – 1 655,31 лева; за 2015 год. – 2 456,72 лева; за 2016 год. – 2 775,86 лева; за 2017 год. – 2 427,37 лева; за 2018 год. – 1 213,47 лева. Съдът с протоколно определение от 12.05.2023 год. постановено по настоящото дело, влязло в сила на 31.05.2023 год. (л. 1071 от настоящото дело), на осн. чл. 155, ал. 1 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на Й.А.Й., подадена срещу РА № Р-16001620003004 – 091 – 001 от 25.08.2021 год., потвърден с Решение № 629 от 07.12.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта по отношение на установените задължения за ДОО, УПФ и ЗО по годни, както следва: за 2014 год. главница, в размер на 2 430,98 лева; за 2015 год. главница, в размер на 4 373,65 лева; за 2016 год. главница, в размер на 6 114,54 лева; за 2017 год. главница, в размер на 6 882,24 лева; за 2018 год. главница, в размер на 4 608,56 лева, както и прилежащите лихви по години, както следва: за 2014 год. – 1 655,31 лева; за 2015 год. – 2 456,72 лева; за 2016 год. – 2 775,86 лева; за 2017 год. – 2 427,37 лева; за 2018 год. – 1 213,47 лева и е прекратил производството по настоящото дело в тази му част.

Жалбата се поддържа в частта относно установените с обжалвания акт задължения за ЗДДФЛ, ЗО, ДЗПО-УПФ и лихви по години, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ: за 2014 год. – главница, в размер на 1 942,46 лева и лихви – 1 246,29 лева; за 2015 год. – главница, в размер на 2 413,16 лева и лихви – 1 302,58 лева; за 2016 год. – главница, в размер на 1 829,62 лева и лихви в размер на 802,05 лева; за 2017 год. – главница, в размер на 1 423,75 лева и лихви в размер на 479,76 лева; за 2018 год. – 1 456,05 лева и лихви в размер на 343,01 лева; вноски за ЗО за 12.2013 год. главница, в размер на 16,80 лева и лихви – 12,93 лева и вноски за ЗО за 2018 год. главница, в размер на 2 491,04 лева и лихви – 622,76 лева; за ДЗПО – УПФ: за 2018 год. главница, в размер на 1 556,90 лева и лихви – 389,21 лева, всичко в общ размер на 13 129,78 лева и лихви – 5 198,69 лева.

Жалбоподателят, чрез пълномощника му адв. Б., претендира отмяна на акта, в посочените му части поради незаконосъобразност и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, обективирани в становището по същество, изразено в последното съдебно заседание по делото. Представя и писмени бележки.

Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Я., в писмена молба с вх. № 3974 от 11.05.2023 год. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Представя и писмени бележки.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след извършена служебна проверка за законосъобразност на акта, в оспорените му части, съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира следното:

С жалбата се оспорва акт, в посочените му части, за който изрично е предвидено съдебно обжалване, съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Решението № 629 от 07.12.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП е връчено лично на Й.А.Й. на 15.08.2022 год. (л. 22 и л. 972 от делото). Жалбата е подадена чрез административния орган с вх. № 16649 на 22.08.2022 год., от надлежно лице и при наличието на правен интерес, поради което същата е процесуално допустима.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На Й.А.Й. е извършена повторна ревизия и е възложена във връзка с Решение № 212 от 15.05.2020 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, издадено по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, с което е отменен РА № Р-16001318007886-091-001 от 25.02.2020 год. и преписката е върната на органа по приходите за извършване на нова ревизия и издаване на нов РА (л. 659 – л. 674 от делото). Със Заповед за възлагане на ревизия № Р – 16001620003004-020-001 от 26.05.2020 год. (л. 675 от делото), издадена от В. П. А., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложено на К. Г. Н. – Главен инспектор по приходите и П. В. С. – Главен инспектор по приходите да се извърши повторна ревизия на жалбоподателя, като обхване следните видове задължения и периоди: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.; ДОО – за самоосигуряващи се от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се от 01.01.2013 год. до 31.12.2018 год.; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се от 01.01.2014 год. 31.12.2018 год. Посочено е, че ревизията следва да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на заповедта за възлагане на ревизията, а РД, обективиращ резултатите от извършената проверка от ревизиращите лица – съставен не по-късно от 14 дни след определения за извършването на ревизията срок. Жалбоподателят е получил лично на 04.06.2020 год. процесната заповед за възлагане на ревизията (л. 676). На същата дата Й. е получил и Искане № Р – 16001620003004 – 040 – 001 от 16.06.2020 год., издадено от П. В. С., на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, за представяне на документи и писмени обяснения от него (л. 677 – л. 679). С Протокол № Р – 16001620003004 – ППД – 001 от 16.06.2020 год. Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив – П. В. С., е присъединил документи от производство УИН: Р – 16001318007886, описани в т. 1 до т. 17. С Решение № Р – 16001620003004 – 106 – 001 от 29.06.2020 год., издадено от К. Г. Н., на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, е уважена молбата на Й. от 23.06.2020 год. за продължаване срока, определен от орган по приходите във връзка с извършвана ревизия, за представяне на документи и писмени обяснения до 15.07.2020 год. (л. 681).

С писмени обяснения от 15.07.2020 год. жалбоподателят е изпълнил задълженията си за представяне на писмени обяснения до органа по приходите и е представил писмени доказателства (л. 684 – л. 712). Ревизираното лице е посочил, че е женен за А. Г. Й., с която имат една дъщеря – Е. Й. А., семейна, с две деца. В подкрепа представя удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, издадено от Община Пазарджик на 09.07.2020 год. (л. 704 и л. 703 – л. 704). Сочи, че членовете на домакинството му са съпругата, дъщеря му Е. Й. А., с ЕГН ********** , зет му – А. Д. А. и двата му внука – Й. А. А. и Р. А. А. и живеят във Федерална Република Германия, гр. Кьолн, под наем в жилище на ул. ***, а през ваканциите си прекарват в РБългария, в гр. Пазарджик, в жилище, което представлява апартамент, находящ се в гр. Пазарджик, ул. ***. От 2013 година до 2016 година е живял със съпругата си при зет му, а сега на първия етаж, а семейството на дъщеря му – на четвъртия етаж. Откакто живее в едно домакинство във Федерална Република Германия със семейството на дъщеря му, зет му е работил, дъщеря му е получавала детски помощи, грижила се е за децата и дома, а ревизираното лице и съпругата му са работили на „черно“, като от 2016 год. съпругата му А. Й. официално има сключен договор. На л. 689 от делото е приложен сключеният трудов договор, в превод на български език от немски език, извършен от заклет преводач, между „Дърти Клин“ ООД и работника А. Й., с посочена дата на заетостта от 01.02.2016 год. и без уговорен краен срок на договора, съдържащ и уговорената брутна заплата за упражняване на дейност като „камериерка“, равняваща се на 9,80 евро на час при уговорено работно време от 15 часа на седмица. Определил е, че за ревизирания период от време със съпругата му са разполагали с около 1 200,00 евро на месец за двамата.

Към писмените обяснения до органа Й. е представил, в превод от немски език на български език, удостоверение, издадено от местните власти на гр. Кьолн, от което се установява, че съпругата му А. Й. е с адресна регистрация от 01.05.2019 год. в същия град, на ул. ***, (л. 691), както и такова потвърждаващо, че А. Д. А. – зет на жалбоподателя от 09.08.2013 год. е адресно регистриран в гр. Кьолн, ул. *** (л. 697). Представено е, в превод от немски език на български език, споразумение за удължаване на срочен трудов договор на А. Д. А., сключен между същото лице и „Ибр Мениджмънт на сгради“ ООД & Ко КД, Германия на 20.03.2019 год. и удължен до 19.10.2019 год. (л. 699). Също така, в превод от немски език на български език, е приложен договор, сключен между Х. Л. и А. Й., в качеството й на наемател за наемане на жилище, представляващо къща с жилищна площ около 30 кв. м., находяща се на адрес: гр. Кьолн, ул. ул. *** (л. 701). В договора е уговорено, че отдаването под наем започва на 01.04.2016 год. и е за неопределен срок от време. Жалбоподателят посочва, че от 2019 год. има официално сключен трудов договор, представен на л. 695 от делото. Същият е в превод от немски език на български език, извършен от заклет преводач и от него е видно, че в „Ровелвер ВИП Ауто Дизайн“ ООД, Германия лицето е постъпило на 01.01.2019 год. и получаваната от него брутна заплата е в размер на 150,00 евро, а нетна заплата – 139,95 евро. Представен е в превод, на български език от немски език, извършен от заклет преводач и удостоверение за регистрация за социално осигуряване, издадено на 25.03.2020 год. от „Ровелвер ВИП Ауто Дизайн“ ООД, Германия (л. 695) установяващо, че от 01.01.2020 год. до 31.03.2020 год. Й. е бил трудово зает в посоченото дружество, за което е получавал брутна работна заплата в размер на 525,00 евро, но регистрацията е прекратена поради приключила заетост. В обясненията до ревизиращия орган лицето е отбелязал, че през ревизирания времеви период не е осъществявал дейност като едноличен търговец, свободна професия, занаятчийство, не е отдавал имущество под наем, не е получавал обезщетения, командировки, нямам участие в търговски дружества, кооперации и граждански дружества, не е обработвал земя и не се е занимавал със селско стопанство, не е получавал пенсия, издръжка, помощи, лихви и други, не е получавал обезщетения по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, не е получавал печалби от състезания, лотарии, томболи и други игри на щастието. През ревизирания период не е реализирал доходи от наеми, няма кредити и други възмездни и безвъзмездни. Също така уточнява, че през 2015 година, чрез дарение е получил 1/8 идеални части от поземлен недвижим имот, находящ се в гр. Пазарджик с идентификатор № 55155.502.585, представляващ „незастроен имот за жилищни нужди“, целият с площ от 561,00 кв. м., с данъчна оценка на имота 986,10 лева – виж Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 174 от 21.12.2015 год. на л. 710 – л. 711, а през 2015 година е придобил чрез покупко-продажба, в режим на СИО, 5/8 идеални части от поземлен недвижим имот, находящ се в гр. Пазарджик, с идентификатор № 55155.502.585, представляващ „незастроен имот за жилищни нужди“, целият с площ от 561,00 кв. м., за сумата от 3 950,00 лева – виж Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 175 от 21.12.2015 год. на л. 705 – л. 707, както и че през 2016 год. е придобил чрез покупко-продажба, в режим на СИО, общо 5/8 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Пазарджик с идентификатор № 55155.502.585, представляващ „незастроен имот за жилищни нужди“, целият с площ от 561,00 кв. м., за сумата от 1 000,00 лева, за който е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96 от 05.12.2016 год. – л. 708 – л. 709. Уточнява, че парите с които са закупени тези идеални части от цитирания недвижим имот, са спестявания на съпругата му и на дъщеря му. Сочи, че през периода от 01.01.2014 година до 31.12.2018 година предимно е работила съпругата му и са се издържали от нейното трудово възнаграждение, тъй като Й. има здравословни проблеми и не може да работи всичко. Отбелязва, че семейството на дъщеря му са му помагали финансово всеки месец, а жалбоподателят е работил на „черно” без валидно сключен трудов договор, като от 2019 година официално е имал такъв в Република Германия.

В представените писмени обяснения Й. пояснява, че през ревизирания период той и семейството му не са ходили на почивка, живели са скромно като храната за него и съпругата му за един месец е в размер на около 300,00 евро. За облекло и дрехи са харчили около 150,00 евро на човек на година. От 2016 година е плащал наем, който е в размер на 300,00 евро, като в посочената сума се включват и разходите за вода, електроенергия и телефони. За разходите, представляващи домакински нужди на него и на жена му са му помагали дъщеря му и семейството й. Посочил е, че през ревизирания период не е придобивал МПС-та, не е сключвал договори за строеж на недвижими имоти, не притежавам движими ценности, благородни метали, скъпоценни камъни, произведения на изкуството и др., не е придобивал и не притежавал финансови активи, не е участвал и не е имал дялове в местни и чужди юридически лица, не е притежавал банкови сметки и парични депозити в лева или друга валута, не е сключвал договори за банкови сейфове и касети, не е сключвал застраховки - лични и имуществени, не е имал вземания от трети лица, не е предоставял заеми на физически или юридически лица, не е изпадал в задължения към трети лица, не е взимал пари на заем от физически или юридически лица. Жалбоподателят е приложил декларация от съпругата му А. Й. (л. 712), в която същата е заявила, че от 2014 год. до настоящия момент полага труд в Република Германия, като получаваните от нея парични средства са за нейната и на съпруга й издръжка, тъй като той по-трудно намира работа с оглед здравословните му проблеми.

По време на ревизионното производство е изготвено Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-16001320003004-039-001 от 28 08.2020 год. и са предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства.

С предложение от 02.09.2020 год. П. В. С., на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив е направил предложение от обхвата на ревизията да отпаднат следните видове задължения по периоди: за ЗО – за самоосигуряващи се лица: от 01.01.2013 год. до 31.12.2018 год. и за ЗО – за самоосигуряващи се лица: от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год. Като мотиви е посочено, че не са налице обстоятелствата по чл. 122 – чл. 124а от ДОПК за определяне на данъчна основа за 2013 год., както и че за 2013 год. е изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК.

Със Заповед № Р – 16001620003004 – 020 – 002 от 02.09.2020 год. Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив-В. П. А. е изменила заповедта за възлагане на ревизията като е посочила, че същата следва да бъде извършена от К. Г. Н. – Главен инспектор по приходите и П. В. С. – Главен инспектор по приходите и следва да обхване следните видове задължения по периоди, както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.12.2013 год. до 31.12.2018 год.; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.

На 09.09.2002 год. на адреса на ревизираното лице е изпратено съобщение за изготвено Уведомление № Р – 16001620003004 – 139 – 001 от 09.09.2020 год., издадено от П. В. С.-Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с което на осн. чл. 17, ал. 2, т. 2 от ДОПК на ревизираното лице са му разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс.

С Уведомление № Р – 16001620003004-113-001 от 09.09.2020 год. П. В. С., на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив е съобщено на Й. за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 7 от ДОПК и е посочено, че основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.12.2013 год. до 31.12.2018 год.; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год., ще бъде определена по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. Определен е срок за представяне на доказателства и взимане на становище. На 11.09.2020 год. ревизираното лице е получил процесното уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК.

На 09.09.2020 год. органът по приходите е изготвил Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице с № Р – 16001620003004 – 040 – 002 от 09.09.2020 год., получено на адреса на жалбоподателя на 11.09.2020 год. Във връзка с това писмо Й.Й. е депозирал пред местната данъчна администрация Обяснение с вх. № Р – 4242 от 21.09.2020 год. (л. 159), в което сочи, че не е в състояние да представя Удостоверение за местно лице от немската данъчна администрация за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год., тъй като през тези периоди не е бил официално регистриран, пребивавал е без регистрация. Също така е отбелязал, че не е в състояние да представя документ, удостоверяващ приложимото законодателство, издаден от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава членка за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год., тъй като не притежава такъв, както и не може да представи копия от документи от получени обезщетения и социални помощи за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год., тъй като пред тези години не е получавал такива от немските власти.

В писмените обяснения Й. пояснява, че дъщеря му, зет му и внуците му са заминали да живеят във Федерална Република Германия през 2013 год., а той и съпругата му А. Й. са решили да отидат да живеят при тях през 2014 год. Дъщеря му е получавала помощи, зет му работил, както и съпругата м. От 2014 год. съпругата му А. Й. е имала валидно сключен трудов договор, който е действащ и към настоящия момент. От 2014 год. до 2018 год., включително той почти не е упражнявал трудова дейност, тъй като е със здравословни проблеми. Сочи, че рядко е намирал работа на „черно” и не е сключвал трудов договор. От 2019 год. вече има валидно сключен трудов договор във Федерална Република Германия, поради което за посочения период от време да не е бил официално регистриран като местно лице в държавата - членка. През цялото време е живял там, като за прехраната, издръжката и всички други разходи се е грижела предимно съпругата му, с финансова помощ от дъщеря му и зет му. Направил е разчет на сторените разходи за издръжка по години при пребиваването му във Федерална Република Германия: за 2014 год. по 300,00 евро на месец или 3 600,00 евро за цялата година, като тази сума е покривала разходите за храна, отопление, квартира, консумативи, дрехи и др. от първа необходимост; за 2015 год. по 300,00 евро на месец или 3 600,00 евро за цялата година, като тази сума е покривала разходите за храна, отопление, квартира, консумативи, дрехи и др. от първа необходимост; за 2016 год. по 400,00 евро на месец или 4 800,00 евро за цялата година, като тази сума е покривала разходите за храна, отопление, квартира, консумативи, дрехи и др., от първа необходимост; за 2017 год. по 400,00 евро на месец или 4 800,00 евро за цялата година, като тази сума е покривала разходите за храна, отопление, квартира, консумативи, дрехи и др. от първа необходимост; за 2018 год. по 400,00 евро на месец или 4 800,00 евро за цялата година, като тази сума е покривала разходите за храна, отопление, квартира, консумативи, дрехи и др. от първа необходимост.

По отношение на направените разходи за пътуване в двете посоки от Федерална Република Германия и РБългария ревизираното лице е определил размерът им по години: за 2014 год. – през тази година е пътувал пет пъти, като разходите за едно пътуване са в размер на 800,00 евро, което възлиза в общ размер на 4 000,00 евро за цялата година; за 2015 год. е пътувал пет пъти, като разходите за едно пътуване са в размер на 800,00 евро за отиване и връщане, което възлиза в общ размер на 4 000,00 евро за цялата година; за 2016 год. е пътувал четири пъти, като за едно пътуване разходите възлизат на 800,00 евро за гориво, храна, вода тоалетна и др., а за цялата година в общ размер на 3 200,00 евро; за 2017 год. е пътувал три пъти, като за едно пътуване разходите възлизат на 800,00 евро за гориво, храна, вода тоалетна и др., възлизащи в общ размер на 2 400,00 евро; за 2018 год. е пътувал три пъти, като разходите за едно пътуване разходите възлизат на 800,00 евро за гориво, храна, вода тоалетна и др., възлизащи в общ размер на 2 400,00 евро.

Към писмените си обяснения от 21.09.2020 год. Й. е приложил декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год., 2018 год., всички с дата от 18.09.2020 год.

Във връзка с искането на ревизираното лице за представяне на допълнителни писмени доказателства от директора на ТД на НАП – Пловдив е издадено искане с № Р – 16001620003004 – Д49 – 001 от 26.10.2020 год. за продължаване на срока на извършваната ревизия до 04.05.2021 год. със Заповед № Р – 16001620003004 – ЗИД – 001 от 27.10.2020 год. Изпълнителният директор на НАП е удължила до 04.05.2021 год. срока за извършване на ревизията на Й.А.Й.. Със Заповед № Р – 16001620003004 – 020 -003 от 29.10.2020 год. В. П. А., в качеството й на Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив е изменена заповедта за възлагане на ревизията и е възложена тя да се извърши от К. Г. Н. – Главен инспектор по приходите и П. В. С. – Главен инспектор по приходите до 30.04.2021 год., с посочване на ревизирания период, както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.12.2013 год. до 31.12.2018 год.; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год.

Към административната преписка органът по приходите е приложил Искане за представяне на информация от трети лица № Р-16001620003004-041-002 от 12.01.2021 год. до ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „ПП“ относно Установяване собственост на МПС за лицето Й.Й., ведно с приложен отговор към него; Искане за представяне на информация от трети лица № Р-16001620003004-041-003 от 12.01.2021 год. до Община Пазарджик, Дирекция „ГРН“ относно информация за гражданското състояние на лицето Й.Й., ведно с приложен отговор към него.; Искане за представяне на информация от трети лица № Р-16001620003004-041-004 от 16.02.2021 год. до „САНСА ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК по Булстат *********, относно информация за извършено придобиване на МПС от лицето жалбоподателя, ведно с приложен отговор към него.

Също така е приложена изготвена справка за наличие на информация в ИМ на НАП и са установени неотчетените приходи от продажби формирани от извършени превози на пътници, товари и автомобила с платформа и разходи, определени като процентно съотношение за извършваната дейност. Размерът на получените приходи, разходи и стойността на дохода по години е както следва: след извършен анализ по чл. 122 ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа за доход от дейност като ЕТ в размери, както следва за 2014 год. - 9 422,40 лева, за 2015 год. - 7 095,11 лева, за 2016 год. - 22 749,75 лева, за 2017 год. - 25 663,15 лева, за 2018 год. - 16 577,54 лева. Размерът на определената данъчна основа за доходи от дейност като ЕТ по време на ревизионното производство на Й.Й. е участвала при определяне на годишния осигурителен доход и на дължимите суми за ЗОВ на лицето, във връзка, с което установените годишни размери са присъедини към ревизионното производство с Протокол КД-73 № Р-16001620003004-П73-002 от 14.05.2021 год.

Органът по приходите е извършил справка в ИМ на НАП, от която се установява, че по време на ревизионното производство Й. и А. Й. са извършили разпоредителна сделка с недвижимо имущество, представляващ апартамент, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“ № 68, ет. 1 ап. 1, като собствеността е преминала в патримониума на дъщеря им Е. Й. А., а недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „ Спартак“ № 5, ет. 4, ап. 22 е с отразена промяна вида собственост, като е станало преобразуване от собственост в ползвател, съгласно Декларация по чл. 14 от ЗМДТ № ДК14005395 от 12.11.2020 год.

Във връзка с ревизията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, на осн. чл. 117 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад № Р – 16001620003004 – 092 – 001 от 14.05.2021 год. ( л. 49 – л. 84) и е направено предложение за установяване (л. 85 – л. 87), връчени на Й. на 29.0.2021 год. С Протокол № Р – 16001620003 – П73 – 002 от 14.05.2021 год. (л. 94 – л. 95) органът по приходите е присъединил на размера на установените ЗОВ по време на ревизионното производство, обективирани в Приложение – лихвен лист (л. 89 – л. 93). Във връзка с изготвения ревизионният доклад е съставен Ревизионен акт № Р – 16001620003004 -091 – 001 от 25.08.2021 год. от В. П. А., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К. Г. Н., на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията (л. 105 – л. 113), връчен на 20.09.2021 год. на жалбоподателя (л. 114). С жалба вх. № 94 00-6229 от 04.10.2021 год. Й.Й. е обжалвал изцяло процесния РА пред директора на Дирекция „Данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив към ТД на НАП – Пловдив. Последният се е произнесъл с Решение № 629 от 07.12.2021 год., като на осн. чл. 155, ал. 2 от ДОПК е потвърдил процесния РА, издаден на Й.Й.. Същият е получен от ревизираното лице на 15.08.2022 год. (л. 22 и л. 972 от делото) и е обжалван по съдебен ред в цялост, но предвид направеното частично оттегляне от оспорване, в настоящото съдебно производство, предмет на разглеждане е Решение № 629 от 07.12.2021 год., в частта му, с която е потвърден Ревизионният акт от 25.08.2021 год., издаден на Й.Й. по установени задължения за ЗДДФЛ, ЗО, ДЗПО-УПФ и лихви по години, както следва:

данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ:

за 2014 год. - главница, в размер на 1 942,46 лева и лихви – 1 246,29 лева;

за 2015 год. - главница, в размер на 2 413,16 лева и лихви – 1 302,58 лева;

за 2016 год. - главница, в размер на 1 829,62 лева и лихви в размер на 802,05 лева;

за 2017 год. - главница, в размер на 1 423,75 лева и лихви в размер на 479,76 лева;

за 2018 год. – 1 456,05 лева и лихви в размер на 343,01 лева;

вноски за ЗО:

за 12.2013 год. главница, в размер на 16,80 лева и лихви – 12,93 лева и

вноски за ЗО за 2018 год. главница, в размер на 2 491,04 лева и лихви – 622,76 лева;

вноски за ДЗПО – УПФ:

за 2018 год. главница, в размер на 1 556,90 лева и лихви – 389,21 лева,

всичко в общ размер на главница – 13 129, 78 лева и лихви – 5 198,59 лева.

Административният орган е приел, че за ревизираните периоди 2014 год. – 2018 год. за Й.А.Й. няма декларирани данни за осигуряване, а в ревизионно производство са събрани доказателства, обосноваващи извод, че през посочения времеви интервал жалбоподателят е осъществявал търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Търговския закон ТЗ), изразяваща се в превоз на пътници с личните си МПС, без да има лиценз и за които е получавал доходи. Констатирано е, че Й. няма регистриран обект и ЕКАФП за осъществяваната дейност, не е регистриран по ЗДДС и не са представени лицензи и разрешителни за извършване на дейността, с оглед разпоредбата на чл. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр). Жалбоподателят е бил регистриран като Едноличен търговец (ЕТ) с наименование „Й.Й. - ШЕНАЙ 98“, с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Спартак“ № 5, ет. 4, ап. 22, в търговския регистър на Пазарджишки окръжен съд по фирмено дело № 1538 от 1998 год. Съгласно параграф 5, ал 1 от закона за Търговския регистър, търговецът е заличен в съдебен регистър, считано от 01.01.2012 год. Установено е, че ревизираното лице е семейно и има една пълнолетна дъщеря, омъжена.

По отношение на задълженията за внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2014 год. – 2018 год., общо в размер на 9 065,04 лева и лихви за просрочие 4 173,69 лева, ревизиращият орган е констатирал несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси, при която за лицето е установено несъответствие за 2014 год. в размер на 19 424,57 лева, за 2015 год. – 14 274,55 лева, за 2016 год. – 17 346,24 лева, за 2017 год. - 14 042,46 лева и за 2018 год. – 14 560,48 лева. Основно несъответствието при съпоставката е формирана от направени плащания за покупка на ППС и недвижими имоти, разходи за пътувания и екскурзии и други. Установено е, че Й. е получил парични средства от различни физически лица чрез Wester union през 2015 год. общо в размер на 9 857,00 лева, през 2016 год. – 950,00 лева и през 2017 год. – 195,00 лева, които не са декларирани от жалбоподателя и не са представени доказателства, поради което не са му определени налични парични средства в брой към 01.01.2014 год. Контролният данъчен орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – до започване на ревизията не е подадена „декларация, когато задължението се определя по декларация“, „налице са данни за укрити приходи или доходи“ и „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по години по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

По отношение на установените задължения на жалбоподателя за осигурителни вноски за ЗВО за 12.2013 год. главница, в размер на 16,80 лева и лихви – 12,93 лева органът е приел, че Й. не е подал декларация образец 7 и в нарушение на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО не е внесъл дължимите здравноосигурителни вноски за м. 12.2013 год. За другия период – 2018 год. е посочено, че с оглед обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК органът по приходите е определил облагаем доход на ревизираното лице на база на дохода с неустановен произход за 2018 год. в размер на 31 138,02 лева и прилежащите лихви, въз основа на които е установено, че не е внесъл за същата година вноски за ЗО главница, в размер на 2 491,04 лева и лихви – 622,76 лева. Констатацията е обоснована с мотивите, че задълженото лице не е представило доказателства за произхода на средствата, необходими за покриване на извършените от него разходи досежно този времеви период, поради което Й. е извършвал трудова дейност, от която са реализирани доходи и на осн. чл. 124а от ДОПК са му установени задължения за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. Органът се е позовал на РА от 25.08.2021 год., установяващ, че лицето е извършвало икономическа дейност – превоз на пътници срещу заплащане, което не са били инцидентни сделки, а редовни, с цел реализиране на приходи (доходи), което обосновал извод за неплатени задължения за осигурителни вноски. С оглед обстоятелство, че през този период от време лицето е работило „на черно“, без сключен договор в РГермания, без поименна и адресна регистрация и че е български гражданин е следвало да се осигурява в РБългария, с оглед правилото, че лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава – членка, на чиято територия полагат труд („leх loci laboris“) са подчинение на законодателството на тази държава – по арг. на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883 от 2004 год., т.е. при съобразяване на приложимото българско законодателство.

По отношение на установените задължения на жалбоподателя за осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 год. главница, в размер на 1 556,90 лева и лихви – 389,21 лева, които Й. е следвало да ги внесе, с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, определени в размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 9 от КСО досежно периода на упражняване на трудова дейност през предходната година, но не по-малко от минималния месечен осигурителен доход и по – голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

В хода на съдебното производство са приети като доказателства цялата административната преписка. Във връзка с указаните на страните доказателствена тежест и направено доказателствено искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е представено Писмо с вх. № 8371 от 21.10.2022 год. на началник отдел „Статистически изследвания – Пазарджик“ при Териториално статистическо бюро – юг, отдел „Статистически изследвания“ при Национален статистически институт (НСИ) (л. 1012), към което са приложени: Справка за общ разход по групи разходи и размер на домакинство за страната за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. – 5 броя (л.1013 – л. 1017), като по отношение на нея е отбелязано, че Информационна система „ИНФОСТАТ“ (раздел демографска и социална статистика, Доходи и разходи на наблюдение на домакинства) са налични данни за средните разходи на домакинство и средно на лице по групи разходи и размер на домакинството за страната за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. На ниво област и по населени места (в случая гр. Пазарджик) тези данни не се предоставят, поради извадковия характер на наблюдението; Справка за общ разход по групи разходи за област Пазарджик за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. – 1 брой (л. 1018), като по отношение на използването на данните по т. 2 за област Пазарджик за 2017 год. и 2018 год. е посочено, че следва да се има предвид, че на ниво област, поради извадковия характер на изследването, данните от Наблюдението на домакинските бюджети са обременени с голяма стохастична грешка, което ги прави ненадежни. В съответствие с политиката на НСИ за публикуване на резултати от изследванията, данни с максимална грешка над 15% не се публикуват, а тези с грешка между 10,1% и 15,% се отбелязват като ненадежни (с висока грешка).

По делото е приета съдебно – икономическа експертиза с вх. № 9736 от 01.12.2023 год. (л. 1019 – л. 1033), с приложени към нея 3 (три) броя таблични фигури. В заключението си вещото лице сочи, че за ревизирания период жалбоподателят Й.А.Й. е семеен, с едно пълнолетно дете и съпруга А. Й., регистриран е с постоянен адрес ***, където е и основното му жилище. Експертът е посочил, че не установил събрани данни по делото за осъществени екскурзии от жалбоподателя за процесния период, тъй като от събраните доказателства по спора следва да се определят като лични пътувания, за които не може да изчисли разходи. Във връзка с искане от страна на ревизиращия орган за предоставяне на документи и писмените обяснения от жалбоподателя, същият е посочил, че е пътувал до Република Германия при семейството на дъщеря му и съпругата както следва:

През 2014 год. общо 5 (пет) пъти, като посочва, че за всяко едно от пътуванията е разходвал по 800,00 евро за гориво и други съпътстващи разходи, или общо за годината разходите за пътувания са възлизали общо на 4 000,00 евро. с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 7 823,44 лева;

През 2015 год. общо 5 (пет) пъти, като посочва, че за всяко едно от пътуванията е разходвал по 800,00 евро за гориво и други съпътстващи разходи, или общо за годината разходите за пътувания са възлизали общо на 4 000,00 евро. с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 7 823,44 лева;

През 2016 год. общо 4 (четири) пъти до РБългария и обратно в РГермания, като посочва, че за всяко едно от пътуванията е разходвал по 800,00 евро за гориво и други съпътстващи разходи, или общо за годината разходите за пътувания са възлизали общо на 3 200,00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 6 258,66 лева;

През 2017 год. — общо 3 (три) пъти до РБългария и обратно в РГермания, като посочва, че за всяко едно от пътуванията е разходвал по 800,00 евро за гориво и други съпътстващи разходи, или общо за годината разходите за пътувания са възлизали общо на 2 400,00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 4 693,99 лева;

През 2018 год. — общо 3 (три) пъти до РБългария и обратно в РГермания, като посочва, че за всяко едно от пътуванията е разходвал по 800,00 евро за гориво и други съпътстващи разходи, или общо за годината разходиш за пътувания са възлизали общо на 2 400,00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 4 693,99 лева.

Вещото лице сочи, че общо посочените от жалбоподателя разходи за пътувания в процесния период са възлизали на 31 293,52 лева.

Експертът е установил, че за проверявания период са установени следните сделки за придобиване на недвижимо имущество и леки автомобили, които могат да бъдат определени като значителни:

Й.Й., в режим на СИО, е закупил през 2015 год. с НА № 175 от 21.12.2015 год. недвижим имот - 4/8 ид.ч. от поземлен имот в гр. Пазарджик, ул. „Вихрен" за сумата от 3 950,00 лева;

През 2015 год. Й. и А. Й. са закупили с НА № 75 от 24.06.2015 год. поземлен имот в гр. Пазарджик, ул. „Верила“, за сумата от 4 700,00 лева;

През 2016 год. Й. и А. Й. с НА № 96 от 05.12.2016 год. са закупили 1/8 идеални части от поземлен имот в гр. Пазарджик, ул. „Вихрен“ за сумата от 1 000,00 лева;

През 2014 год. ревизираното лице, в режим на СИО, е закупило с договор за покупко-продажба от 06.11.2014 год. лек автомобил марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ за 1 000,00 лева;

През 2014 год. Й.Й. в режим на СИО е закупил с договор за покупко-продажба на МПС от 08.10.2014 год. лек автомобил „Опел Зафира“ за сумата 3 500,00 лева;

През 2018 год. Й.Й. в режим на СИО е закупил с договор за покупко-продажба на МПС от 01.03.2018 год. ремарке за лек автомобил за сумата 320,00 лева;

Общо извършените разходи за придобиване на недвижими имоти и автомобили за процесния период са възлизали на 14 470,00 лева, като съответната ½ част от тези разходи, отговарящи на дела на проверяваното лице в СИО, възлизат на 7 235,00 лева.

Вещото лице е констатирало, че не са установени данни за банкови депозити на жалбоподателя.

Експертът е установил, че сумата от посочените от ревизията доходи от дейност като ЕТ, възлизащи на 81 487,95 лева, и установените като други недекларирани доходи 11 618,00 лева, възлизат на 93 105,95 лева. А декларираните от лицето разходи за пътуване до РГермания възлизат на 31 293,52 лева.

В заключение на тези въпроси специалистът е направил извод, че при съпоставяне на установените при присъединената ревизия доходи и декларираните разходи се установява, че личните доходи на жалбоподателя за проверявания период не са по-малки от личните му разходи за пътуване и тези разходи за придобиване на активи, които съответстват на дела му в СИО.

Във връзка с поставения под номер 2 въпрос на вещото лице със задача да изчисли в разходната част по години 1/2 от сумите за издръжка и покупки по РД, с оглед съществуващия режим на СИО и да съобрази в приходната част по години определените по РА № Р-16001620003004-091 -001 от 25.08.2021 год. доходи за:

2014 год. - 9 422,40 лева;

2015 год. - 7 095,11 лева;

2016 год. - 22 749,75 лева;

2017 год. - 25 663,15 лева и

2018 год. - 16 577,54 лева,

Съобразявайки тези суми е изчислен паричният поток на жалбоподателя по години 2014 год. – 2018 год. Вещото лице е извършило изчисления относно установяване на евентуално превишение на извършените разходи спрямо установените приходи на жалбоподателя за проверявания период при следните условия:

В приходната част са отразени определените с по РА № Р-16001620003004-091 - 001 от 25.08.2021 год. доходи като ЕТ за 2014 год. - 9 422,40 лева; 2015 год. - 7 095,11 лева; 2016 год. - 22 749,75 лева; 2017 год. - 25 663,15 лева и 2018 год. - 16 577,54 лева.

В приходната част са отразени установените получени чрез Wester Union през 2015 год. общо в размер на 9 857,00 лева, през 2016 год. – 315,00 евро и 950,00 лева и през 2017 год. - 195,00 лева;

В разходната част са отразени 1/2 от декларираните от жалбоподателя разходи за издръжка.

В разходната част са отразени по 1/2 от разходите за придобиване на недвижими имоти и автомобили и ремарке;

В разходната част са отразени 1/2 от платените местни данъци и такси.

А/. За периода 01.01.2014 год. - 31.12.2014 год.:

1. Налични парични средства в брой към 01.01.2014 год. – 0,00 лева.

2. Налични суми по банкови сметки към 01.01.2014 год. - 0,00 лева.

3. Източници на доходи на задълженото лице общо 9 422,40 лева.

3.1. Доходи, в качеството му на едноличен търговец 9 422,40 лева.

3.2. Получени приходи от задълженото лице през 2014 год. чрез Wester Union – 0,00 лв.

4. Извършени разходи и придобито имущество общ – 13 623,95 лева.

4.1. Разходи за издръжка и живот – 3 520,50 лева.

4.2. Комунални разходи по фактури от доставчици 0,00 лева.

4.2. Разходи за придобиване на недвижимо имущество 0,00 лева.

4.3. Разходи за придобиване на МПС 2 250,00 лева.

4.4. Разходи за пътувания зад граница - 7 823,31 лева.

4.5. Разходи за заплатени МДТ- 30,14 лева.

5. Налични суми по банкови сметки към 31.12.2014 год. – 0,00 лева.

6. Налични парични средства в брой към 31.12.2014 год. - 0,00 лева.

7. Разлика между посочените приходи и разходи - превишение на разходите с 4 201,55 лева.

8. Данък върху доходите за сумата на превишението на разходите - 630,23 лева.

Б/ За периода 01.01.2015 год. - 31.12.2015 год.

1. Налични парични средства в брой към 01.01.2015 год. – 0,00 лева.

2. Налични суми по банкови сметки към 01.01.2015 год - 0,00 лева.

3. Източници на доходи на задълженото лице общо 16 952,11 лева.

3.1. Доходи в качеството му на едноличен търговец 7 095,11 лева.

3.2. Получени приходи от задълженото лице през 2015 год. чрез Wester Union – 9 857,00 лева.

4. Извършени разходи и придобито имущество общо 16 214,28 лева.

4.1. Разходи за издръжка и живот – 3 520,50 лева.

4.2. Комунални разходи по фактури от доставчици 47,069 лева.

4.2. Разходи за придобиване на недвижимо имущество 4 368,57 лева

4.3. Разходи за придобиване на МПС – 0,00 лева.

4.4. Разходи за пътувания зад граница - 7 823,31 лева.

4.5. Разходи за заплатени МДТ- 28,21 лева.

5. Налични суми по банкови сметки към 31.12.2015 год. – 0,00 лева.

6. Налични парични средства в брой към 31.12.2015 год. - 0,00 лв.

7. Разлика между посочените приходи и разходи - превишение на приходите със 737,83 лева.

В/. За периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год.

1. Налични парични средства в брой към 01.01.2016 год. - 0,00 лева;

2. Налични суми по банкови сметки към 01.01.2016 год. - 0,00 лева.

3. Източници на доходи на задълженото лице общо 24 315,75 лева.

3.1. Доходи, в качеството му на едноличен търговец 22 749,75 лева.

3.2. Получени приходи от задълженото лице през 2016 год. чрез Wester Union – 1 566,00 лв.

4. Извършени разходи и придобито имущество общи 16 214,28 лева.

4.1. Разходи за издръжка и живот – 4 693,99 лева.

4.2. Комунални разходи по фактури от доставчици - 640,20 лева.

4.2. Разходи за придобиване на недвижимо имущество -1 000,00 лева.

4.3. Разходи за придобиване на МПС- 0,00 лева.

4.4. Разходи за пътувания зад граница – 6 258,66 лева.

4.5. Разходи за заплатени МДТ- 29,70 лева.

5. Налични суми по банкови сметки към 31.12.2016 год. - 0,00 лева.

6. Налични парични средства в брой към 31.12.2016 год. - 0.00 лева.

7. Разлика между посочените приходи и разходи - превишение на приходите с 11 693,20 лева.

Г/ За периода 01.01.2017 год. - 31.12.2017 год.

1. Налични парични средства в брой към 01.01.2017 год. - 0,00 лева.

2. Налични суми по банкови сметки към 01.01.2017 год. - 0,00 лева.

3. Източници на доходи на задълженото лице общо 25 858,15 лева.

3.1. Доходи, в качеството му на едноличен търговец 25 663,15 лева.

3.2. Получени приходи от задълженото лице през 2017 год. чрез Wester Union – 195,00 лева.

4. Извършени разходи и придобито имущество общо 16 428,47 лева.

4.1. Разходи за издръжка и живот – 4 693,99 лева.

4.2. Комунални разходи по фактури от доставчици-12,00 лева.

4.2. Разходи за придобиване на недвижимо имущество – 0,00 лева.

4.3. Разходи за придобиване на МПС- 0,00 лева.

4.4. Разходи за пътувания зад граница - 4 693,99 лева.

4.5. Разходи за заплатени МДТ - 29,70 лева.

5. Налични суми по банкови сметки към 31-12.2017 год. - 0,00 лева.

6. Налични парични средства в брой към 31.12.2017 год. – 0,00 лева.

7. Разлика между посочените приходи и разходи - превишение на приходите с 16 428,47 лева.

Д/ За периода 01.01.2018 год. - 31.12.2018 год.

1. Налични парични средства в брой към 01.01.2018 год. - 0,00 лева.

2. Налични суми по банкови сметки към 01.01.2018 год – 0,00 лева.

3. Източници на доходи на задълженото лице общо 16 577,54 лева.

3.1. Доходи, в качеството му на едноличен търговец 16 577,54 лева.

3.2. Получени приходи от задълженото лице през 2018 год.. чрез Wester Union – 0,00 лева.

4. Извършени разходи и придобито имущество общо 9 787,24 лева.

4.1. Разходи за издръжка и живот – 4 693,99 лева.

4.2. Комунални разходи по фактури от доставчици- 0,00 лева.

4.2. Разходи за придобиване на недвижимо имущество – 0,00 лева.

4.3. Разходи за придобиване на МПС- 320,00 лева.

4.4. Разходи за пътувания зад граница - 4 693,99 лева.

4.65. Разходи за заплатени МДТ - 79,26 лева.

5. Налични суми по банкови сметки към 31.12.2018 год. - 0,00 лева.

6. Налични парични средства в брой към 31.12.2018 год. - 0,00 лева.

7. Разлика между посочените приходи и разходи - превишение на приходите с 6 790,30 лева.

По поставения въпрос № 3 към вещото лице да изчисли дължимите суми за ЗОВ и лихви по години спрямо нетните доходи по РА от 25.08.2021 год. - 9 422,40 лева; 7 095,11 лева - 22 749,75 лева; 25 663,15 лева и 16 577,54 лева, като прибави 9 857,00 лева за 2015 год. и 950,00 лева за 2016 год. са направени следните изчисления, както следва:

3.1. За 2014 година:

Данъчна основа, облагаема с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в размер на 9 422,40 лева.

Дължими авансови суми за ЗОВ- 1 300,32 лева, в т.ч. за фонд ДОО -645,12 лева, за фонд ДЗПО - 252,00 лева, за фонд НЗОК - 403,20 лева.

Дължими суми за ЗОВ при годишно изравняване 1 130,66 лева за фонд ДОО - 560,95 лева, за фонд ДЗПО - 219,12 лева, за фонд НЗОК -350,59 лева.

Окончателно дължими ЗОВ общо 2 430,98 лева, от тях за: за фонд ДОО - 1206,07 лева, за фонд ДЗПО - 471,12 лева, за фонд НЗОК - 753,79 лева.

3.2. За 2015 година:

Данъчна основа, облагаема с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, в размер на 16 952,11 лева (7 095,11 лева + 9 857,00 лева).

Дължими авансови суми за ЗОВ 1 300,32 лева, в т.ч. за фонд ДОО 645,12 лева, за фонд ДЗПО 252,00 лева, за фонд НЗОК 403,20 лева.

Дължими суми за ЗОВ при годишно изравняване 3073,32 лева, за фонд ДОО 1 524,75 лева, за фонд ДЗПО 595,61 лева, за фонд НЗОК 952,97 лева.

Окончателно дължими ЗОВ общо 4 373,64 лева, от тях за: за фонд ДОО - 2169,87 лева, за фонд ДЗПО -1 847,61 лева, за фонд НЗОК – 1 356,17 лева.

3.3. За 2016 година:

Данъчна основа, облагаема с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в размер на 24 315,75 лева. Дължими авансови суми за ЗОВ 1 300,32 лева, в т.ч. за фонд ДОО – 645, 12 лева, за фонд ДЗПО - 252,00 лева, за фонд НЗОК - 403,20 лева.

Дължими суми за ЗОВ при годишно изравняване 4 973,14 лева, за фонд ДОО - 2 467,30 лева, за фонд ДЗПО - 963,79 лева, за фонд НЗОК – 1542,06 лева.

Окончателно дължими ЗОВ общо 6 273,46 лева, от тях за: за фонд ДОО – 3 112,42 лева, за фонд ДЗПО – 1 215,79 лева, за фонд НЗОК -1945,26 лева.

3.4. За 2017 година:

Данъчна основа, облагаема с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в размер на 25 858,15 лева. Дължими авансови суми за ЗОВ - 1 479,36 лева, в т.ч. за фонд ДОО 761,76 лева, за фонд ДЗПО - 276,00 лева, за фонд НЗОК - 441,60 лева.

Дължими суми за ЗОВ при годишно изравняване 5450,62 лева, за фонд ДОО – 2 806,66 лева, за фонд ДЗПО – 1 016,91 лева, за фонд НЗОК – 1 627,05 лева.

Окончателно дължими ЗОВ общо 6 929,98 лева, от тях за: за фонд ДОО – 3 568,42 лева, за фонд ДЗПО – 1 292,91 лева, за фонд НЗОК -2068,65 лева.

3.5. За 2018 година:

Данъчна основа за облагане с данък за чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в размер на 16 577,54 лева. Дължими авансови суми за ЗОВ 1 701,36 лева, в т.ч. за фонд ДОО – 905,76 лева, за фонд ДЗПО – 306,00 лева, за фонд НЗОК 489,60 лева.

Дължими суми за ЗОВ при годишно изравняване 2 907,20 лева, за фонд ДОО – 1 547,72 лева, за фонд ДЗПО – 522,88 лева, за фонд НЗОК - 836,60 лева.

Окончателно дължими ЗОВ общо 4 608,56 лева, от тях за: за фонд ДОО - 2453,48 лева, за фонд ДЗПО -8 28,88 лева, за фонд НЗОК – 1326,20 лева.

3.6. При посочените условия е изчислен данъкът по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 год., в размер на 630, 23 лева и общо задължителни вноски за проверявания период в размер на 24 616,63 лева.

На основание чл.175 от ДОПК. във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми за задължителни осигурителни вноски се дължи лихва в размер общо на 12 690,59 лева.

Вещото лице е дало отговор на въпрос 4, а именно: като има предвид отговорите по предходните въпроси и данните от статистиката, да изчисли какви биха били данъчната основа, респективно данък по чл. 17 от ЗДДФЛ, ЗОВ и лихви при два варианта - с 5 000,00 лева начално салдо към 01.01.2014 год. и с нулево такова.

4.1. При извършените изчисления съгласно поставените във въпрос № 2 условия, се установява превишение на разходите над приходите единствено за 2014 год.

Ако установеното превишение в размер на 4 201,55 лева се третира като установен доход, подлежащ на облагане и който следва да се определя и като осигурителен доход, то тогава са дължими:

• данък, в размер на 15% и възлизащ на 630,23 лева;

• ЗОВ, в размер общо на 1 083,99 лева, от които вноски за ДОО -537,80 лева, за ДЗПО - 210,07 лева и за здравни вноски - 336,12 лева.

На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми за задължителни осигурителни вноски се дължи лихва в размер общо на 13 790,44 лева.

4.2. При извършените изчисления съгласно поставените във въпрос № 2 условия, както и при допълнителните такива - вместо декларираните от жалбоподателя разходи за издръжка и живот да се ползват статистическите данни за потребителски разход за съответната година за 1 лице, се установява превишение на разходите над приходите единствено за 2014 год.

Ако установеното превишение в размер на 4 837,91 лева се третира като установен доход, подлежащ на облагане и който следва да се определя и като осигурителен доход, то тогава са дължими:

• данък, в размер на 15% и възлизащ на 725,69 лева;

• ЗОВ, в размер общо на 1 248,18 лева, от които вноски за ДОО -619,25 лева, за ДЗПО - 241,90 лева и за здравни вноски - 387,03 лева.

Дължимите задължителни вноски за целия период се увеличават с 1 248,18 лева и възлизат на 25 864,81 лева.

На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗПДТДПДВ за невнесените в срок суми за задължителни осигурителни вноски се дължи лихва в размер общо на 13 957,03 лева.

4.3. При извършените изчисления съгласно поставените във въпрос № 2 условия, както и при допълнителните такива - вместо декларираните от жалбоподателя разходи за издръжка и живот да се ползват статистическите данни за потребителски разход за съответната година за 1 лице и с налични 5 000,00 лева на 01.01.2014 год., не се установява превишение на разходите над приходите.

Посочено е, че при този вариант на изчисления са дължими единствено задължителни вноски в размер на 24 616,63 лева, които са изчислени при отговора на въпрос № 2.

По делото е приета допълнителна съдебна – икономическа експертиза с вх. № 1191 от 09.02.2023 год. (л. 1057 – л. 1060). В нея вещото лице сочи, че за 2016 год. е изчислил дължимите суми за ЗОВ и лихви по години спрямо нетните доходи по РА от 25.08.2021 год.: 9 422,40 лева за 2014 год.; 7 095,11 лева за 2015 год.; 22 749,75 лева за 2016 год.; 25 663, 15 лева за 2017 год. и 16 577,54 лева за 2018 год., като е прибавил 9 857,00 лева за 2015 год. и 950,00 лева за 2016 год., които е установил, както следва:

1.1. За 2016 година:

Нетен доход в размер на 23 699,75 лева (22 749,75 лева. + 950,00 лева).

Окончателно дължими ЗОВ общо 6 114,54 лева, от тях за:

За фонд ДОО – 3 033,57 лева;

За фонд ДЗПО – 1 184,99 лева;

За фонд НЗОК – 1 895,98 лева.

1.2. След преизчисляване на задължителните осигурителни вноски за 2016 г., се формира нов общ размер на тези вноски за процесния период, който възлиза на 25 457,71 лева.

Експертът е отразил и конкретните размери на изчислените осигурителни вноски, в т.ч. и за изчислените превишения за 2014 год. при поставените условия:

За ДОО – за 2014 год. – 1 206,07 лева, за 2015 год. - 2169,87 лева, за 2016 год. - 3033,57 лева, за 2017 год. - 3568,42 лева, за 2018 год. - 2453,48 лева, всичко възлизащо в размер на 12 431,41 лева. Посочената сума изчислена към установена сума за превишение 4 201,55 лева, възлиза в размер на 537,80 лева, а при превишение 4837,91 лева – 619,25 лева.

За УПФ – за 2014 год. – 471,12 лева, за 2015 год. – 1 847,61 лева, за 2016 год. – 1 184,99 лева, за 2017 год. – 1 292,91 лева, за 2018 год. – 828,88 лева, всичко възлизащо в размер на 5 625,51 лева. Посочената сума изчислена към установена сума за превишение 4 201,55 лева, възлиза в размер на 210,07 лева, а при превишение 4837,91 лева – 241,90 лева.

За ЗВ – за 2014 год. – 753,79 лева, за 2015 год. – 1 356,17 лева, за 2016 год. – 1 895,98 лева, за 2017 год. – 2068,65 лева, за 2018 год. – 1326,20 лева, всичко възлизащо в размер на 7400,79 лева. Посочената сума изчислена към установена сума за превишение 4 201,55 лева, възлиза в размер на 336,12 лева, а при превишение 4837,91 лева – 387,03 лева.

Всички задължителни осигурителни вноски за ЗОВ – ДОО, УПФ, ЗВ за 2014 год. е изчислено, че възлизат в размер на 2 430, 98 лева, за 2015 год. – 5 373,65 лева, за 2016 год. – 6114, 54 лева; за 2017 год. – 6929,88 лева, за 2018 год. – 4 608,56 лева; всичко в общ размер, възлизащ на 25 457,71 лева.

Посочената сума, изчислена към установена сума за превишение 4 201,55 лева, възлиза в размер на 336,12 лева, а при превишение 4837,91 лева – 387,03 лева.

2. На изчисленото за 2014 год. превишение на приходите над разходите е изчислен данъкът със ставка 10%.

2.1. За периода 01.01.2014 год. - 31.12.2014 год.

- Налични парични средства в брой към 01.01.2014 год. - 0,00 лева.

- Налични суми по банкови сметки към 01.01.2014 год. - 0,00 лева,

- Източници на доходи на задълженото лице общо 9 422,40 лева, в т.ч. доходи в качеството му на едноличен търговец - 9 422,40 лева.

Получени приходи от задълженото лице през 2014 год. чрез Wester Union – 0,00 лева.

- Извършени разходи и придобито имущество общо 13 623,95 лева, в т.ч. разходи за издръжка и живот – 3 520,50 лева.

Комунални разходи по фактури от доставчици - 0,00 лева.

Разходи за придобиване на недвижимо имущество - 0,00 лева.

Разходи за придобиване на МПС - 2 250,00 лева.

Разходи за пътувания зад граница - 7 823,31 лева.

Разходи за заплатени МДТ - 30,14 лв.

- Налични суми по банкови сметки към 31.12.2014 год. - 0,00 лева.

- Налични парични средства в брой към 31.12.2014 год. - 0,00 лева.

- Разлика между посочените приходи и разходи - превишение на разходите с 4 201,55 лева.

- Данък върху доходите за сумата на превишението на разходите в размер на 10% - 420,16 лева. Следва да се отбележи, че данъчната основа в този случай е определена без съобразяване с дължимите задължителни осигуровки.

2.2. При извършените изчисления съгласно поставените условия, се установява превишение на разходите над приходите единствено за 2014 год.

данък върху доходите в размер на 10% и възлизащ на 311,76 лева, като данъчната основа се изчислява на 3 117,56 лева = 4 201,55 лева – 1 083,99 лева;

ЗОВ в размер общо на 1 083,99 лева, от които вноски за ДОО -537,80 лева, за ДЗПО - 210,07 лева и за здравни вноски - 336,12 лева.

2.3. При извършените изчисления съгласно поставените условия, както и при допълнителните такива - вместо декларираните от жалбоподателя разходи за издръжка и живот при ползване статистическите данни за потребителски разход за съответната година за 1 (едно) лице, се установява превишение на разходите над приходите единствено за 2014 год.

данък върху доходите в размер на 10% и възлизащ на 358,97 лева, като данъчната основа се определя в размер на 3 589,73 лева = 4837,91 лв. – 1 248,18 лв.;

ЗОВ в размер общо на 1 248,18 лева, от които вноски за ДОО -619,25 лева, за ДЗПО - 241,90 лева и за здравни вноски -387,03 лева.

2.4. При извършените изчисления съгласно поставените условия, както и при допълнителните такива - вместо декларираните от жалбоподателя разходи за издръжка и живот при ползвани статистическите данни за потребителски разход за съответната година за 1 лице и с налични 5 000,00 лева на 01.01.2014 год., не се установява превишение на разходите над приходите.

По делото е приета втора допълнителна съдебна – икономическа експертиза с вх. № 3751 от 04.05.2023 год. (л. 1061 – л. 1066). В нея експертът сочи, че за изчисляване на задължителните осигурителни вноски и лихви за 2016 год. съобразно данните в поставения въпрос № 3 в предходното допълнително заключение, а именно: За изчисляване дължимите суми за ЗОВ и лихви по години спрямо нетните доходи по РА от 25.08.2021 год.: 9 422,40 лева за 2014 год.; 7 095,11 лева за 2015 год.; 22 749,75 лева за 2016 год., 25 663,15 лева за 2017 год. и 16 577,54 лева за 2018 год., като прибави 9 857,00 лева за 2015 год. и 950,00 лева за 2016 год.:

1.1. За 2016 година:

Нетен доход в размер на 23 699,75 лева (22 749,75 лева +950,00 лева).

Окончателно дължими ЗОВ общо 6 114,54 лева, от тях за:

За фонд ДОО – 3 033,57 лева;

За фонд ДЗПО – 1 184,99 лева;

За фонд НЗОК – 1 895,98 лева.

На осн. чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесени в срок суми се дължи лихва до 25.08.2021 год. (датата на процесния ревизионен акт) в размер на 2 775,86 лева.

1.2. За 2014 година:

Данъчна основа, облагаема с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в размер на 9 422,40 лева.

Дължими авансови суми за ЗОВ - 1 300,32 лева, в т.ч.

За фонд ДОО - 645,12 лева;

За фонд ДЗПО - 252,00 лева;

За фонд НЗОК - 403,20 лева;

Дължими суми за ЗОВ при годишно изравняване 1 130,66 лева.

За фонд ДОО - 560,95 лева.

За фонд ДЗПО - 219,12 лева.

За фонд НЗОК - 350,59 лева.

Окончателно дължими ЗОВ общо 2 430,98 лева, от тях за:

За фонд ДОО – 1 206,07 лева;

За фонд ДЗПО - 471,12 лева;

За фонд НЗОК – 753,79 лева.

На основание чл. 17 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесени в срок суми се дължи лихва до 25.08.2021 год. (датата на процесния ревизионен акт) в размер на 1 655,31 лева.

1.3. За 2015 година:

Данъчна основа, облагаема с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в размер на 16 952,11 лева (7 095,11 лв. + 9 857 лева).

Дължими авансови суми за ЗОВ 1 300,32 лева, в т.ч.

За фонд ДОО - 645,12 лева;

За фонд ДЗПО - 252,00 лева;

За фонд НЗОК - 403,20 лева.

Дължими суми за ЗОВ при годишно изравняване 3 073,32 лева.

За фонд ДОО - 1 524,75 лева;.

За фонд ДЗПО - 595,61 лева;

За фонд НЗОК - 952,97 лева.

Окончателно дължими ЗОВ общо 4 373,64 лева, от тях за:

За фонд ДОО -2169,87 лева;

За фонд ДЗПО – 1 847,61 лева;

За фонд НЗОК – 1 356,17 лева

На осн. чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесени в срок суми се дължи лихва до 25.08.2021 год. (датата на процесния ревизионен акт), в размер на 2 456, 72 лева.

1.4. За 2017 година:

Данъчна основа, облагаема с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в размер на 25 663,15 лева.

Дължими авансови суми за ЗОВ 1 479,36 лева, в т.ч.

За фонд ДОО - 761,76 лева;

За фонд ДЗПО - 276,00 лева;

За фонд НЗОК - 441,60 лева;

Дължими суми за ЗОВ при годишно изравняване 5 402,88 лева.

За фонд ДОО – 2 782,08 лева.

За фонд ДЗПО – 3 543,84 лева;

За фонд НЗОК – 1 612,80 лева.

Окончателно дължими ЗОВ общо 6 882,24 лева, от тях за:

За фонд ДОО – 3 543,84 лева;

За фонд ДЗПО – 1 284,00 лева;

За фонд НЗОК – 2 054,40 лева.

На основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесени в срок суми се дължи лихва до 25.08.2021 год. (датата на процесния ревизионен акт), в размер на 2 427,37 лева.

1.5. За 2018 год.

Данъчна основа за облагане с данък за чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в размер на 16 577,54 лева.

Дължими авансови суми за ЗОВ 1 701,36 лева, в т.ч.

За фонд ДОО - 905,76 лева;

За фонд ДЗПО - 306,00 лева;

За фонд НЗОК - 489,60 лв.

Дължими суми за ЗОВ при годишно изравняване 2 907,20 лева.

За фонд ДОО – 1 547,72 лева;

За фонд ДЗПО - 522,88 лева;

За фонд НЗОК - 836,60 лева.

Окончателно дължими ЗОВ общо 4 608,56 лева, от тях за:

За фонд ДОО – 2 453,48 лева;

За фонд ДЗПО - 828,88 лева;

За фонд НЗОК – 1 326,20 лева.

На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесени в срок суми се дължи лихва до 25.08.2021 год. (датата на процесния ревизионен акт), в размер на 1 213, 47 лева.

1.6. След преизчисляване на задължителните осигурителни вноски за 2016 год. и за 2017 год. се формира нов общ размер на тези вноски за процесния период, който възлиза на 24 409, 97 лева.

В обобщение са изчислените осигурителни вноски, в т.ч. и за изчислените превишения за 2014 год. при поставените условия, както и дължимите лихви, както следва:

Осигурителни вноски за ДОО за 2014 год. – 1 206,07 лева; за 2015 год. – 2 169,87 лева; за 2016 год. – 3 033,57 лева; за 2017 год. – 3 543,84 лева; за 2018 год. – 2 453,48 лева, всичко в общ размер на 12 406,83 лева.

Осигурителни вноски за УПФ за 2014 год. – 471,12 лева; за 2015 год. – 2 169,87 лева; за 2016 год. – 1 184,99 лева; за 2017 год. – 1 284,00 лева; за 2018 год. – 828,88 лева, всичко възлизащо в общ размер на 4 616,60 лева.

Осигурителни вноски за ЗВ за 2014 год. – 753,79 лева; за 2015 год. – 1 356,17 лева; за 2016 год. – 1 895,98 лева; за 2017 год. – 2 054,40 лева; за 2018 год. – 1 326,20 лева, всичко възлизащо в общ размер на 7 386,54 лева.

Обобщено е, че всичко ЗОВ, възлиза за 2014 год. – 2 430,98 лева; за 2015 год. – 4 373,65 лева; за 2016 год. – 6 114,54; за 2017 год. – 6 882,24 лева; за 2018 год. – 4 608,56 лева, всичко възлизащо в общ размер на 24 409,97 лева.

Изчислена е дължимата лихва до 25.08.2021 год. в общ размер за всички осигурителни задължения: за 2014 год. – 1 655,31 лева; за 2015 год. – 2 456,72 лева; за 2016 год. – 2 775,86 лева; за 2017 год. – 2 427,37 лева; за 2018 год. – 1 213,47 лева, всичко възлизащо в общ размер на 10 528,73 лева.

Изчислена е дължимата лихва за ДОО: за 2014 год. – 821,19 лева; за 2015 год. – 1 218,53 лева; за 2016 год. – 1 376,83 лева; за 2017 год. – 1 250,09 лева; за 2018 год. – 645,57 лева, всичко възлизащо в общ размер на 5 312,21 лева.

Изчислена е дължимата лихва за УПФ: за 2014 год. – 321,13 лева; за 2015 год. – 476,60 лева; за 2016 год. – 538,52 лева; за 2017 год. – 454,04 лева, всичко възлизащо в общ размер на 2 008,71 лева.

Изчислена е дължимата лихва за ЗВ: за 2014 год. – 512,99 лева; за 2015 год. – 761,59 лева; за 2016 год. – 860,51 лева; за 2017 год. – 723,24 лева; за 2018 год. – 349,48 лева, всичко възлизащо в общ размер на 3 207,81 лева.

2. На изчисленото за 2014 год. превишение на приходите над разходите е изчислен данъкът със ставка 10%.

2.1. За периода 01.01.2014 год. - 31.12.2014 год.

- Налични парични средства в брой към 01.01.2014 год. - 0,00 лева.

- Налични суми по банкови сметки към 01.01.2014 год. - 0,00 лева.

- Източници на доходи на задълженото лице общо 9 422,40 лева, в т.ч.

Доходи в качеството му на едноличен търговец 9 422,40 лева.

Получени приходи от задълженото лице през 2014 год. чрез Wester Union – 0,00 лева.

- Извършени разходи и придобито имущество общо 13 623,95 лева, в т.ч.

Разходи за издръжка и живот – 3 520,50 лева.

Комунални разходи по фактури от доставчици 0,00 лева.

Разходи за придобиване на недвижимо имущество 0, 00лева.

Разходи за придобиване на МПС – 2 250,00 лева.

Разходи за пътувания зад граница - 7 823,31 лева.

Разходи за заплатени МДТ - 30,14 лева.

- Налични суми по банкови сметки към 31.12.2014 год. - 0,00 лева.

- Налични парични средства в брой към 31.12.2014 год. - 0,00 лева.

- Разлика между посочените приходи и разходи - превишение на разходите с 4 201, 55 лева.

Данък върху доходите за сумата на превишението на разходите в размер на 10% - 420 16,00 лева. Следва да се отбележи, че данъчната основа в този случай е определена без съобразяване с дължимите задължителни осигуровки.

На осн. чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесени в срок суми се дължи лихва за периода от 01.05.2015 год. до 25.08.2021 год. (датата на процесния ревизионен акт), в размер на 269,58 лева.

2.2. При извършените изчисления съгласно поставените условия, както и при допълнителните такива - вместо декларираните от жалбоподателя разходи за издръжка и живот да се ползват статистическите данни за потребителски разход за съответната година за 1 лице, се установи превишение на разходите над приходите единствено за 2014 год., което възлиза на 4 837,91 лева.

Данък върху доходите за сумата на превишението на разходите в размер на 10% - 483,79 лева. Следва да се отбележи, че данъчната основа в този случай е определена без съобразяване с дължимите задължителни осигуровки.

На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПВ за невнесени суми в срок се дължи лихва за периода от 01.05.2015 год. до 25.08.2021 год. (датата на процесния ревизионен акт) в размер на 310,40 лева.

2.3. При извършените изчисления съгласно поставените условия, както и при допълнителните такива - вместо декларираните от жалбоподателя разходи за издръжка и живот да се ползват статистическите данни за потребителски разход за съответната година за 1 (едно) лице и с налични 5 000,00 лева на 01.01.2014 год. не се установява превишение на разходите над приходите.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят С. Ю. Е., който заявява, че познава Й.Й. и съпругата му от гр. Кьолн, РГермания, тъй като са живели през една къща. Сочи, че жалбоподателят е болен – диабетик и други болести има и не е работел, а като си е тръгвал за РБългария да се лекува, свидетелят му е давал пари, помагал му е, събирали са се три-четири човека и са давали на ревизираното лице пари за нафта, за гориво, делили са си я и са се прибирали в страната. Съпругата, дъщерята и зетят на жалбоподателя са работили и той е живял с тях в една квартира, за която всички са си поделяли разходите – за ток, вода и наем. Двамата му внука също са живели при тях и са били ученици. Сега единият е пораснал и също работи. Свидетелят заявява, че Й. е разполагал на година с около 5-6 000,00 лева в брой, имал ги е от предходни години. През периода 2014 год. – 2018 год. ревизираното лице и съпругата му са се връщали в РБългария, стояли са по 2-3 месеца и пак са се прибирали при дъщеря им в РГермания.

Във връзка с компетентността на ревизиращите органи по делото са представени Заповед № РД-09-1530 от 30.09.2020 год. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с направено отбелязване за влизането й в сила от 01.10.2020 год. (л. 8- л. 9), Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 год., с направено отбелязване за влизането й в сила от 16.12.2019 год. (л. 10) и Приложение № 1 и Приложение № 2 към нея (л. 12 и л. 13).

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, срещу Ревизионен акт, обжалван в посочените му части, в предвидения за това срок, пред компетентния в приходната администрация орган, който с решението си не го е отменил досежно установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2014 год. – 2018 год.; вноски за ЗО: за 12.2013 год. главница, и за 2018 год.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 год.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания, в посочените му части, Ревизионен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, счита жалбата за основателна.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.

Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с направено отбелязване за влизането й в сила от 16.12.2019 год. (л. 10) и Приложение № 1 и Приложение № 2 към нея (л. 12 и л. 13), на основание чл. 7, ал. 3 и чл. 11, ал. 3 от Закона за националната приходна агенция (ЗНАП), във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали (л. 7 и сл.). В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – В. К. К., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, е сред органите посочени в Приложение № 1 към цитираната заповед, т. 9, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия и последвалите заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл. 113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис.

Възложената за извършване ревизия на Й.А.Й. е извършена от определените със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620003004 – 020 – 010 от 26.05.2020 год. (л. 675), К. Г. Н. – Главен инспектор по приходите (ръководител ревизия) и П. В. С. – Главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-1600162000304 – 092 – 001 от 14.05.2021 год. (чл. 117, ал. 1 от ДОПК).

Заповедта за възлагане на ревизия, Ревизионният доклад и издаденият въз основа на него Ревизионен акт, са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител (приложения с административната преписка CD-R). В случая, от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма (ЗЕДЕУУФ) и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

Задължително условие за преминаването към ревизия по чл. 122 – чл. 124 от ДОПК е безсъмненото наличие на една или повече от изчерпателно изброените предпоставки в чл. 122, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Само при това положение съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 от същата разпоредба данъчна основа. В чл. 124, ал. 2 от ДОПК изрично е регламентирано, че в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, но именно заради предвиденото в разпоредбата разместване на доказателствената тежест относно установяването на релевантните за данъчното задължение факти, според нормата оборимата доказателствена сила на констатациите е налице, само когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.

В случая, за провеждане на ревизията по чл. 122 – чл. 124 от ДОПК, при условията на повторна ревизия по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, органът по приходите е приел констатации за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – 1. До започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; 2. Налице са данни за укрити приходи или доходи; 3. Когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; 4. Липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; 7. Декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период:

данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ:

за 2014 год. - главница, в размер на 1 942,46 лева и лихви – 1 246,29 лева;

за 2015 год. - главница, в размер на 2 413,16 лева и лихви – 1 302,58 лева;

за 2016 год. - главница, в размер на 1 829,62 лева и лихви в размер на 802,05 лева;

за 2017 год. - главница, в размер на 1 423,75 лева и лихви в размер на 479,76 лева;

Относно установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 год. – 2017 год.:

Ревизията на Й.Й. обхваща задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2017 год., общо в размер на 7 608,99 лева – главница и лихви в размер на 3 830,68 лева.

По делото е установено, че ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, с постоянен и настоящ адрес *** и съгласно чл. 4, ал 1 т. 4 от ЗДДФЛ лицето е местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни

Местният данъчен орган е посочил за установено в оспорения административен акт, в обжалваните му части, че Й.Й. е осъществявал търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, изразяваща се в превоз на пътници с личните си МПС, без да има лиценз и за които е получавал доходи. Й.Й. няма регистриран обект и ЕКАФП за осъществяваната дейност. Лицето не е регистрирано по ЗДДС. Лицензи и разрешителни за извършване на дейността не са представени. Съгласно чл. 6 от Закона за автомобилните превози Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на РБългария, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността.

Спорен по делото е въпросът дали е налице заплащане на транспортна услуга, изразяваща се в превоз на пътници, за да е налице обществен превоз или се касае за споделено пътуване в рамките на Европейския съюз, осъществяван от Й.Й. и след като се отговори на този въпрос следва да се пристъпи към разглеждане на спора относно констатациите на приходния орган относно процесните установени задължения.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП обществен превоз е такъв, който се извършва с МПС и срещу заплащане, според § 1, т. 3 „превоз на пътници“ е превоз на пътници срещу заплащане със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства. При съобразяване понятията обществен превоз и превоз на пътници, следва извод, че обществен превоз е общото, съвкупно понятие, отнасящо се до всички тези видове превози, като характерното е, че се следва заплащане било от пътника, от друго физическо или юридическо лице. В разпоредбата на чл. 66 от Наредба № ЗЗ от 03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е прието, че при извършена проверка, водачът на МПС, осъществяващ специализиран превоз, е длъжен при поискване да представи удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза). От приетите и приложени доказателства по делото не се установява, че жалбоподателят е осъществявал обществен превоз в границите на Европейския съюз. Констатациите, изложени в обжалваното решение, така и в потвърдения ревизионен акт, не са установени от страна на данъчния орган с никакви доказателства, от които да се направим извод за осъществяването на обществена превозна дейност на пътници. В хода на административното производство не са събрани надлежни доказателства, установяващи, че е налице възмезден превоз по определен маршрут и график, осъществява от жалбоподателя.

С Решение № 212 от 15.05.2020 год., неоспорено и влязло в законна сила, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. Пловдив е отменен Ревизионен акт № Р – 16001318007886 – 091 – 001 от 25.02.2020 год., издаден на Й.А.Й., за допълнително установените задължения по ЗОО, ведно с начислените лихви за 2012 год. и за м. 01 – м. 11.2013 год., отменен е и същият РА досежно установените задължения по ЗДДФЛ за всички периоди, КСО и ЗЗО и лихви за просрочия за м.12.2013 год., 2014 год., за 2015 год., за 2016 год., за 2017 год. и за 2018 год. и преписката е върната на осн. чл. 155, ал. 4 от ДОПК на органа по приходите, за издаване на нов РА по ЗДДФЛ за всичките периоди, по КСО и ЗЗО за м. 12.2013 год., 2014 год., за 2015 год., за 2016 год., за 2017 год. и за 2018 год., с цел правилно и мотивирано определяне на данъчните и осигурителните задължения, съобразно дадените указания. В процесното решение, на л. 10 от него, е указано, че приходният орган следва да изиска от лицата, пътували с автомобил, собственост на Й., информация относно маршрута и целта на пътуването, данни за начина на свързване с превозвача, за платената от тях сума за споделеното пътуване и други данни, като се съберат годни доказателства, подкрепящи твърденията за извършване на превоз.

Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК, производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна, като допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. С обжалвания акт, издаден по реда на чл. 155, ал. 2 от ДОПК, данъчно – осигурителния орган не е изпълнил дадените му задължителни указания и не е събрал достатъчно относними доказателства относно твърдяното от него извършване на търговска дейност, изразяваща се в превоз на пътници. В контекста на изложеното, административният орган не установява по безспорен начин твърденията си за извършване превоз, който да отговаря на критериите за обществен превоз, според цитираната по-горе легална дефиниция по § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП. По делото не се спори, а напротив – ревизиращият орган изрично е отбелязал, че Й. не е притежавал изискуем документ за тази цел - лиценз на Общността, нито удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България. Следователно, неподкрепени от доказателствата по делото остават изводите на административния орган, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, изразяващи се в превоз на пътници с лични МПС. В тази връзка по делото не може да се направи заключение за възмездна престация от страна на пътуващи лица с ревизираното лице в двете посоки от РГермания и РБългария или в други посоки, които в оспорения акт не са конкретизирани. По косвен начин се прави извод за извършване на обществен превоз в границите на Европейския съюз. Легалното определение на понятието „обществен превоз на пътници“ се съдържа в ДР § 1, т. 2 ЗАвП: „Превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

От събраните в хода на съдебно-административното производство не се установяват конкретни обстоятелства, уточняващи с кое ППС, по кой маршрут – с посочен график и колко пътника са превозвани от страната до РГермания или в обратен маршрут, през кои държави – членки е преминал жалбоподателят. Също така не се установява дали лицето е шофирало ППС или е придружавал само пътниците при превозването им, както и по какъв начин тези лица са се уговаряли с Й. за тези пътувания, дали същите са били ежеседмични, ежемесечни, ежетримесечни или през други периоди от години (органът е посочил само, че икономическата дейност на Й. е от неинцидентни сделки). Данъчният орган е прибързал да изложи констатациите си относно дължимостта на установените осигурителни задължения от страна на жалбоподателя, като преди това не е определил естеството на твърдените превози на пътници и начина им на осъществяване. От приложената справка за съвместно пътуване на лица и ППС за периодите от 01.01.2012 до31.02.2017 год., издадена от служител в „Група оперативен анализ и полицейска статистика“ – Пазарджик, изпълнена на 19.08.2019 год. (л. 382 – л. 418), в преходната ревизия може да се направи извод, че са пътували не повече от десет лица в едно ППС, а понякога и по-малко (4 на брой), както и че Й. е пътувал сам. Видно от същата се установява, че жалбоподателят е бил и пътник в някои от тези пътувания. Тези констатации нито са оборени, нито са потвърдени в обжалваното ревизионно производство.

С Определение № 1376 от 23.09.2022 год. постановено по настоящото дело съдът е указал доказателствената тежест на страните (л. 946 – л. л. 947). На ответната страна - да докаже по делото съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания РА и изпълнение на законовите изисквания при издаването му, предвид чл. 170, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. На жалбоподателя е указано, че на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, във § 2 от ДР на ДОПК, в негова тежест е да установи по делото всички твърдени в жалбата факти, на които основава искането си за отмяна на обжалвания РА. Независимо от разпределената от съда доказателствена тежест по спора административният орган не е извършил пълно и главно доказване на фактите, установени от него, посочени в РА, сред които е и извършването на обществен превоз от страна на жалбоподателя.

Процесуалният представител на ревизираното лице, чрез гласните свидетелски показания на свидетеля Е., неоспорени в хода на съдебното производство, установи, че Й. е осъществявал пътуванията си между РГермания и РБългария в режим на споделено пътуване. Свидетелят разясни пред съда, че лица, на доброволни начала, са се организирали и пътували в посока от/до двете държави-членки на ЕСъюз. Лицата са се възползвали от възможността да пътуват икономично, в едно превозно средство като са си разделяли разходите за гориво и други. Тезата на административния орган за извършвана търговска дейност, изразяваща се в превоз на пътници от страна на Й. е неизяснена и неаргументирана, а въз основа на нея аргументите за дължимост на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2017 год. са необосновани и недоказани. В тази връзка е налице практика на СЕС. Същият е анализирал услугата на „Юбер“ в Решение от 20 декември 2017 год. от Съда на Европейския съюз СЕС по дело С- 435/15 Asociaciуn Profesional Elite Taxi срещу Uber Systems SpainSL, постановено по повод преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на член 56 ДФЕС, член 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 год. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 год., член 3 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) и членове 2 и 9 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар. Прието е, че в посоченото решение, след уточняване на правната квалификация на горепосочената услуга с оглед правото на Съюза, СЕС е достигнал до заключението, че за разглежданата посредническа услуга не се прилага Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар, тъй като съгласно член 2, параграф 2, буква г) от същата Директива услугите в областта на транспорта са сред изрично изключените от нейното приложно поле. Воден от тези мотиви СЕС е възприел, че този извод следва да бъде съотнесен към разглежданата в главното производство посредническа услуга, която е възприета като неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортна услуга, и следователно е квалифицирана не като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31, а като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123. Обосновавайки така приетата правна квалификация, СЕС се е позовал на предходна своя практика, съгласно която понятието „услуга в областта на транспорта“ обхваща не само транспортните услуги като такива, но и всяка услуга, неразривно свързана с физическо действие на придвижване чрез превозно средство на хора или стоки от едно място на друго, поради което Директива 2000/31 не намира приложение в разглеждания случай.

В разглеждания случай, предвид изложеното, следва да се направи извод за „споделено пътуване“, а не за превоз на пътници, както е приел решаващият орган. Чрез използването на т. нар. „споделено пътуване“ се позволява на лицата, притежаващи собствен автомобил, да споделят ползването на своите лични превозни средства и да възстановят разходите по притежанието и ползването на автомобилите си. Споделяйки разходите за пътуване, пътуващите се придвижват в града или от едно населено място до друго, или от една държава до държава, срещу по - малко пари, докато собствениците на автомобилите имат полза от споделянето на разноските за своя автомобил. Основният извод на съда е, че за да е налице обществен превоз, не е достатъчно шофьори да предлагат на пътници услуга по превоз до избрана от самия шофьор дестинация, но и да се получават определено възнаграждение, което да е значително по - високо от разходите, което в разглеждания случай не се установи от приобщения доказателствен материал. Разликата между „споделено пътуване“ и „обществен превоз“ е във формирането на приходите, получени вследствие на извършения транспорт, т. е. има безвъзмездност при „споделеното пътуване“. С оглед извършения анализ и направените констатации като краен извод следва да се приеме, че неправилно приходният орган е приел, че жалбоподателят е извършвал обществен транспорт, чрез превоз на пътници, а е трябвало да извърши преценка относно вида на дейността, която представлява посредническа услуга съставляваща „услуга в областта на транспорта“, като за нея не е приложим член 56 ДФЕС, отнасящ се общо до свободното предоставяне на услуги, а член 58, параграф 1 ДФЕС, който е специална разпоредба, предвиждаща, че „свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта се регулира от разпоредбите на дела, отнасящ се до транспорта“. Ето защо, след като не може да се направи извод, че тази дейност не е донесла доходи на Й., то той не е следвало и да ги декларира, предвид липсата на такива, поради което не са налице и основанията на приходните органи да проведат ревизията по особения ред при наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 7 от ДОК. Не са налице достатъчно данни за прилагане на особения ред за облагане и установяване на задължения. Основателно е възражението на жалбоподателя, поддържано и в хода на ревизионното производство, че е осъществявал търговска дейност, изразяваща се в обществен превоз на пътници срещу заплащане, поради което неправилен е изводът на административния орган за дължимост на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ:

за 2014 год. - главница, в размер на 1 942,46 лева и лихви – 1 246,29 лева;

за 2015 год. - главница, в размер на 2 413,16 лева и лихви – 1 302,58 лева;

за 2016 год. - главница, в размер на 1 829,62 лева и лихви в размер на 802,05 лева;

за 2017 год. - главница, в размер на 1 423,75 лева и лихви в размер на 479,76 лева;

всичко в общ размер на 7 608,99 лева – главница и лихви в размер на 3 830,68 лева.

При положение, че не се дължат, не следва да се коментира правилно или неправилно са изчислени съответните задължения.

Относно установените задължения по ЗЗО и ДЗПО – УПФ, в обжалваните им части:

Допълнително установените задължения на жалбоподателя, установени с процесния РА, в посочената му част, осигурителен доход по реда на чл. 122 — чл. 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от цитирания са вноски за:

ЗО за 2018 год. главница, в размер на 2 491,04 лева и лихви – 622,76 лева и вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 год. главница, в размер на 1 556,90 лева и лихви – 389,21 лева,

в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО за посочения период. Размерът на осигурителните вноски е определен по реда на 6, ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от 2015 год., в сила от 01.01.2016 год.) от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). За невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ и за ДЗПО – УПФ, върху определения осигурителен доход за посочените години, са начислени дължимите лихви.

С Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 год. по тълк. дело № 8 от 2020 год. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. В тълкувателното решение е прието, че съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО правопораждащият юридически факт за задължително обществено и здравно осигуряване е започването на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1, всички от същия кодекс, а такава по делото не е установена, както от ревизиращия орган, така и в хода на съдебното производство. С тълкувателното решение е прието, че върху органите по приходите е тежестта да докажат посочения факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а от ДОПК за периоди след 15.02.2011 г. В процесния случай приходните органи са приели, че Й.Й. е осъществявал трудова дейност, свързана с услуги по транспорт на пътници и реализирал печалби, но както по-горе съдът констатира, в хода на ревизионното производство не е установено това обстоятелство, а тезата на органа е изградена без да е подкрепена от доказателства, поради което неправилно органът е установил процесните задължения, в оспорените им части за ЗО за 2018 год. главница, в размер на 2 491,04 лева и лихви – 622,76 лева и вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 год. главница, в размер на 1 556,90 лева и лихви – 389,21 лева. При положение, че не се дължат, не следва да се коментира правилно или неправилно са изчислени съответните задължения, включително и приетите и неоспорени по делото съдебно – технически експертизи, справка от националния статистически институт и други.

Предвид гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна досежно обжалваната част на РА, който следва да бъде отменен като незаконосъобразен, в разглежданите му части.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161 ДОПК на жалбоподателя се дължат сторените в производството съдебно – деловодни разноски. Същите са обективирани в становището по същество, изразено в последното съдебно заседание по делото, което съдът приема за списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и са посочени в размер на 10,00 (десет) лева за държавна такса, 618,60 (шестстотин и осемнадесет лева и шестдесет стотинки) лева – депозити за вещо лице и 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева – адвокатски хонорар, уговорен и заплатен на 02.05.2023 год., предвид приложения на л. 1069 от делото договор за правна помощ и защита. Материалният интерес по делото е в размер на 67 928,93 (шестдесет и седем хиляди деветстотин двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки) лева, но предвид направеното оттегляне от частично оспорване на РА, материалният интерес по делото възлиза в размер на 18 328,37 (осемнадесет хиляди триста двадесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), следователно на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения полагащото се адвокатско възнаграждение в минимален размер е 2 049,55 (две хиляди четиридесет и девет лева и петдесет и пет стотинки) лева. Последният размер е законовият минимум, дължим при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, който в случая е уговорен и заплатен на стойност 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева, поради което възражението на ответната страна за неговата прекомерност е неоснователно. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски, както следва: 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева, 10,00 (десет) лева за държавна такса и 618,60 (шестстотин и осемнадесет лева и шестдесет стотинки) лева – депозити за вещо лице, или разноски в общ размер 2 128,60 (две хиляди сто двадесет и осем лева и шестдесет стотинки) лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-Пазарджик, VІІ – и състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001620003004-091-001 от 25.08.2021 год., потвърден с Решение № 629 от 07.12.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта му за установени задължения по ЗДДФЛ, ЗО, ДЗПО-УПФ и лихви по години, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ: за 2014 год. – главница, в размер на 1 942,46 лева и лихви – 1 246,29 лева; за 2015 год. – главница, в размер на 2 413,16 лева и лихви – 1 302,58 лева; за 2016 год. – главница, в размер на 1 829,62 лева и лихви в размер на 802,05 лева; за 2017 год. – главница, в размер на 1 423,75 лева и лихви в размер на 479,76 лева; за 2018 год. – 1 456,05 лева и лихви в размер на 343,01 лева; вноски за ЗО: за 12.2013 год. главница, в размер на 16,80 лева и лихви – 12,93 лева и вноски за ЗО за 2018 год. главница, в размер на 2 491,04 лева и лихви – 622,76 лева; вноски за ДЗПО – УПФ: за 2018 год. главница, в размер на 1 556,90 лева и лихви – 389,21 лева, всичко в общ размер на главница – 13 129, 78 лева и лихви – 5 198,59 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Й.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2 128,60 (две хиляди сто двадесет и осем лева и шестдесет стотинки) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: (П)

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	12 юни 2023 г.
Съдия:	Мария Белева Хубчева

Дело:	20227150700842
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	2 септември 2022 г.

Решение по дело №842/2022 на Административен съд - Пазарджик

Съдържание на акта