О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
03.01.2020г., гр.Русе
Административен съд - Русе, в закрито заседание
на трети януари през две хиляди и двадесета година в състав :
Съдия:ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
като
разгледа докладваното от съдията адм. д. №
3 по
описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Постъпила е жалба от „Нетуоркс – България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, представлявано от управителя С.Р.М.,
действащ чрез адв.А.Ж. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 520/23.12.2019г., издадена от началника на отдел
"Оперативни дейности" – Варна,
в дирекция
"Оперативни дейности" към Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП - "запечатване на търговски обект" – каса Александровска, находяща се в гр.Русе,
ул.“Александровска“ №78, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни. Жалбата съдържаща особено искане за отмяна на
разпореждането за допускане предварително изпълнение на заповед за налагане на ПАМ,
обективирано в заповедта.
В особеното искане към жалбата
се поддържат оплаквания, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно, като
се изтъкват съображения в подкрепа на наведените основания за отмяната му. Сочат
се аргументи, конкретизирани с липсата на предпоставките, визирани в
процесуалния закон, обуславящи допускане предварителното изпълнение на индивидуалния
административен акт и се твърди, че с това предварително изпълнение не биха се
постигнали целите на закона. Претендира се отмяна на разпореждането за
допускане предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ.
След като прецени направеното искане и
данните от представените писмени доказателства, съдът намира следното:
По допустимост на производството
Жалбата
против разпореждането е подадена в рамките на установения за това преклузивен
процесуален срок по чл. 60, ал. 5 АПК, от
търговско дружество-адресат на административния акт – т.е. при наличието
на правен интерес, поради което е допустима.
По фактите
От
доказателствата по делото се установява, че на 18.12.2019 г. в 15:00 часа, била извършена оперативна проверка на търговски обект – каса
Александровска,
находяща се в гр.Русе,
ул.“Александровска“ №78, стопанисван от
жалбоподателя. При контролна
покупка на 1бр. такса за интернет и кабелна телевизия, заплатена с банкова карта от орган по приходите, е бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално
устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, както и бележка
от ПОС-терминал. Не е била констатирана разлика между разчетената касова
наличност от ФУ и фактическата наличност за деня на проверката. В хода на
проверката били приложени 1бр. КЛЕН отчет за дата 27.06.2019г. и разпечатка от
ПОС-терминала в обекта за дата 27.06.2019г. Констатациите са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0388408/18.12.2019 г., като изрично е
отбелязано, че контролният орган е установил, че на дата 27.06.2019г. при
плащане чрез ПОС-терминал на сума от 58.80лв. в 15.29ч. не е бил издаден ФКБ от
наличното в обекта фискално устройство. На 02.01.2020 г. бил съставен акт за установяване
на нарушение (АУАН) №F532756, след като е прието, че е налице нарушение по състава чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – нерегистриране и
неотчитане на извършваните от търговеца продажби на стоки чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон).
Предвид установеното от административния орган неизпълнение на законово
задължение – неспазване реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба, началникът на отдел "Оперативни
дейности" - Варна, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП, е издал заповед № 520 на 23.12.2019 г., с която на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС спрямо
търговеца-жалбоподател е приложил принудителна административна мярка
"запечатване на обект"– каса Александровска, находяща се в гр.Русе, ул.“Александровска“ №78, стопанисван от жалбоподателя и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранил достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.
В заповедта, на основание чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60 АПК, е разпоредено предварително изпълнение на
приложената ПАМ. В мотивите към разпореждането се излагат съображения по
три от хипотезите, визирани в чл.60, ал.1 АПК – защита на особено важен
държавен интерес, съществуване на опасност изпълнението на акта да бъде
осуетено, настъпване на значителни или трудно поправими вреди за бюджета от
закъснение на изпълнението.
По правото
Заповедта за
налагане на ПАМ в т.ч. оспореното в настоящото производство разпореждане, са
издадени от оправомощен орган, в предписания писмен вид и при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Служебно
известно е на съда във връзка с произнасяне по други производства със същия
предмет, че с цитираната в заповедта за налагане на ПАМ заповед
№ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, са предоставени правомощия
за началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“
към Главна дирекция“фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.
Съображенията за
допускане на предварително изпълнение съдържат общи, теоретични разсъждения по
цитираните хипотези и не се сочат конкретни фактически основания, които да
обосновават приложението им. Макар и подробни,
изложените в заповедта мотиви относно нуждата от допускане на предварително
изпълнение на заповедта са бланкетни и почиват на предположения, а не на реално
установени факти. На първо място е посочена
необходимостта да се защити особено важен държавен интерес – спазване на
фискалната дисциплина и правните
регламенти във връзка с изискванията за ползване на ЕСФП,
което се изразява в интереса на държавния бюджет за законосъобразно отчитане на
продажбите
чрез ФУ, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и
размера на неговите публични задължения. В тази връзка
като е съобразил вида на обекта и местоположението му, както и оборота на
обекта, наличието на голяма разлика между касова и фактическа наличност,
административният орган е преценил, че може да се направи обоснован извод за
неспазване на установения правов ред в
страната и отклонение от данъчното облагане.
На второ
място, аргумент за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ е посочена
възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта. Като аргумент е
посочено, че създадената в търговския обект организация няма за цел и не води
до изпълнение на установените правни регламенти и че една от целите пред
търговеца е именно отклонение от данъчното облагане, което водело винаги до
негативни последици за фиска. Именно за да се предотврати възможността за
неотчитане на приходите, както и поради другите допуснати нарушения на
действащото законодателство, следвало да се допусне предарително изпълнение на
заповедта. Изтъква се и аргумент за коригиране на поведението на търговеца.
На трето
място, според административния орган, от закъснението на изпълнението на ПАМ
може да последва значителна или трудно поправима вреда, а именно съществено
отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект. Това поведение
на търговеца препятствало нормалната контролна дейност на приходната
администрация и не позволявало да се осъществи проследяване на търговския
оборот в цялост.
В настоящия
случай съдът
счита, че спорното разпореждане е издадено след немотивирана
преценка, без
посочване на конкретни фактически обстоятелства, че
предварителното изпълнение на заповедта е наложително за осигуряване защитата
на особено важен държавен интерес, че съществува възможност изпълнението на
акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и че от закъснението на
изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда за
бюджета.
За допускане на предварително изпълнение в
тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и
да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на
предварителното изпълнение на акта, което не е сторено. В настоящия случай
предпоставките на закона не са обосновани от изложени допълнителни съображения,
обуславящи тяхното наличие, а необходимостта за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения от същия вид не обуславя
предварителното изпълнение на ПАМ, доколкото самата тя има преустановителен и
превантивен характер. Защитата на особено важен държавен интерес се обосновава
със съображения, относими към налагането на самата ПАМ, но не могат да
обосноват предварителното й изпълнение.
Втората
предпоставка на чл. 60 от АПК не е подкрепена с конкретни мотиви, доколкото не
се излагат никакви факти, сочещи опасност от затрудняване или осуетяване
изпълнението на наложената ПАМ. Основанието за допускане на предварително изпълнение
поради опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно забавено
цели да даде на административния орган възможност тогава, когато съществуват
обективни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи обосновано
заключение, че адресатът на акта ще осуети или ще забави изпълнението на акта,
да допусне предварително изпълнение, за да предотврати настъпването на тази
възможност. В случая АО е посочил най – общо за създадената организация в търговски обект и
за целите на търговеца,
но не и конкретни факти, въз основа на които да може да се направи обоснован
извод досежно поведението на конкретния търговец. Не става ясно по какъв начин вида
на търговския обект, неговото местоположение и оборота обосновават извода за
неспазване на установения правов ред. Колкото до посоченото наличие на голяма
разлика между касовата и фактическата наличност, същото не се подкрепя от
посочените констатации в протокола за проверка.
Не се
споделя и наличие на третата предпоставка за допускане на предварително
изпълнение на ПАМ, тъй като няма конкретни данни, относими към търговеца и
неговата дейност, от които да може да се направи извод за настъпване на
значителна или трудно поправима вреда, в случай че изпълнението на мярката бъде
отложено във времето. Основанието
за допускане на предварително изпълнение поради факта, че от закъснялото
изпълнение могат да последват значителни или трудно поправими вреди би могло по
принцип да се обоснове с потенциална възможност за отклонение от данъчно
облагане, но простото деклариране на това обстоятелство не го прави доказан
факт. В случая от фактите в процесната заповед не може по никакъв начин да бъде
направен обоснован извод за значителна, т.е. голяма по обем – в случая със
значителна стойност, или за трудно поправима, т.е. със сериозни последици,
които изискват огромен ресурс, за да бъдат преодолени вредите.
В заключение следва да се посочи, че както принудителната административна
мярка, така и допускането на нейното предварително изпълнение трябва да бъдат
необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с
установените факти и преследваната цел. В случая, освен общите разсъждения
относно защитата на обществения интерес, в заповедта не са изложени съображения
за системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска. От изложените
към разпореждането по чл. 60 от АПК мотиви не става ясно как при установените
при проверката данни се обосновава особено важният държавен интерес в
конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта
ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснение на изпълнението
могат да последват значителни и трудно поправими вреди. Очевидно законодателят
не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато
се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на
закона.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че в процесната
заповед необходимостта от предварителното й изпълнение не е обоснована с наличието на конкретни
факти, а допускането му не съответства на целта на закона.
Мотивиран така и
на основание чл.
60, ал. 6 АПК вр. чл. 188 от ЗДДС, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане за предварително изпълнение на
принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" –
каса
Александровска, находяща се в гр.Русе, ул.“Александровска“ №78, стопанисван от „Нетуоркс
– България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, представлявано от
управителя С.Р.М. и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, наложена
със Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 520/23.12.2019г. на Началника на
Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна, дирекция „Оперативни дейности“ към Главна Дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в седмодневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: