Решение по дело №918/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

04.11.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

02.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

918

по описа за

2019

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000140/ 31.07.2019г., издадено от Началник ОО„АА” гр.Кърджали, с което на основание чл.53 от ЗАНН са наложени наказания, както следва: по т.1 глоба в размер на 200лв. по чл.105 ал.1 от ЗАвП, по т.2 глоба в размер на 2000лв. по чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози и по т.3 глоба в размер на 10лв. по чл.183 ал.1 от ЗДвП, на З.Н.Д. *** с ЕГН ********** за това, че на 03.07.2019г. около 10.05ч. на път І- 5, в района на КПП Чилик 337км., водачът управлява автобус СЕТРА С 208 Х с ДК № СМ3587АМ от категория М3- собственост на превозвача и извършва случаен превоз на пътници от с.Елхово за гр.Бургас, видно от договор за транспортна услуга от 24.06.2019г. и допуска следните нарушения: 1.Автобусът не е обозначен с табела „случаен превоз“, с което е нарушил чл.72 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България; 2. При поискване не представя пътническа ведомост за случаен превоз, с което е нарушил чл.71 т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999г.; 3. Водачът не представя контролен талон към СУМПС, с което е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят З.Д., който намира наказателното постановление за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил нарушенията посочени в АУАН и НП, при съставянето им са допуснати съществени нарушения на ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество последният моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излага съображения, че задължение на превозвача, а не на водача е да осигури табела „случаен превоз“, а такава табела не се установява да е налична автобуса. Поради това счита, че не може да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй той не е разполагал с табела, което изключва вината му. По отношение на второто нарушение твърди, че наказващият орган неправилно приложил санкционната норма на чл.93 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като не е относима към установения случаен превоз, а е приложима само при обществен превоз за собствена сметка на пътници и това. Настоява, че в случая правната норма е чл.105 ал.1 от ЗАвП, поради което в правомощията на въззивния съд е да приложи закон за по- леко наказуемо административно нарушение и да измени наказателното постановление в тази му част. Настоява също, че водачът по време на проверката не е представил пътническа ведомост, но не била направена констатация дали такава изначално липсва или превозвача не я е представил при проверката, която разлика е относима към предвидените санкционни норми. Поради това моли съда да отмени наказателното постановление в частта по т.1 и т.2, и евентуално да го измени като наложи наказание по предвидения текст, а именно по чл.105 ал.1 от ЗДвП или евентуално по чл.93 ал.2 от същия закон.

Административно наказващият орган редовно призован се представлява от началника, който счита жалбата за неоснователна. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното наказателно постановление. Настоява, че представеният по време на проверката списък на пътниците и придружаващия ги ръководител не може да се приравни на пътническа ведомост по утвърдения формуляр Приложение № 11а към чл.68 ал.4 т.2 от Наредба № 33, тъй като не съдържа необходимите реквизити. Твърди, че случайният превоз представлява обществен превод на товари или пътници съгласно определението дадено в заключителните разпоредби на ЗАвП, поради което установеното нарушение съответства на наказателната норма на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП. По отношение на нарушението по т.1 то настоява, че водачът преди извършването на самия превоз е длъжен да провери цялото оборудване на автобуса заедно с необходимите документи за превоз, което не е сторил.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На датата 03.07.2019г. около 10.05ч. на главен път І- 5, на КПП- Чилик 337км., свидетелите М.М. и М.И.-***, спрели за проверка автобус „Сетра“ с ДК № СМ3587АМ от категория М3 собственост на „Ники- 1962“ЕООД. При нея установили, че водачът, който бил жалбоподателят З.Д., извършвал случаен превоз на пътници- деца, от с.Елховец за гр.Бургас като им дал Договор за транспортна услуга от 24.06.2019г. При поискване от проверяващите свидетели водачът Д. не представил пътническа ведомост по образец и контролния си талон Свидетелството за управление на МПС, а показал Списък на учениците включени в екскурзията издаден от Основно училище „Христо Ботев“ в с.Охлювец. При извършената проверка се установило, че спреният автобус не бил обозначен с табела „случаен превоз“. За тези нарушения същия ден на место бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.72 и чл.71 т.4 от Наредба № 33 о 03.11.1999г. на МТИТС, и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, който нарушителят подписал без възражения. На базата на него било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени три наказания глоба в размер съответно по т.1- 200лв., по т.2- 2000лв. и по т.3- 10лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите М.М. и М.И., Договор за извършване на транспортна услуга от 24.06.2019г. ведно със Списък на учениците включени в екскурзията, Акт за установяване на административно нарушение серия А № 253373 от 03.07.2019г. В синхрон с тази фактология са и показанията на разпитаната свидетелка З.С., която е  пътувала в проверявания автобус като ръководител на групата.    

От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима и делото следва да бъде разгледано по същество, тъй като е спазен 7- дневния срок за обжалване фиксиран в чл.59 ал.2 от ЗАНН. Това се установява от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на 30.08.2019г., а жалбата е подадена при административнонаказващият орган още същия ден.  

По т.1 от наказателното постановление: Обжалваното наказателното постановление е издадено по повод нарушение на чл.72 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, който задължава по време на работа автомобилите се обозначават с табели „Случаен превоз“. От приетите по делото доказателства- писмени и гласни, се установява, че на процесната дата с автобус, собственост на „Ники- 1962“ЕООД е бил извършван превоз на група пътници, посочени в нарочен списък, по маршрут Елховец- Асеновград- Бургас- Крайморие- Бургас- Асеновград- Елховец, с цел екскурзия. Доколкото се касае за превоз на предварително определена група лица, без предвидена промяна в състава на групата, по определен маршрут и за конкретна цел, съдът намира, че проверяващите правилно са констатирали извършването на превоз на пътници, представляващ „случаен“ такъв по смисъла на §1, т.24 от ДР на  Закона за автомобилните превози и на §1, т.5, б.“а“ от ДР на  Наредба № 33/ 03.11.1999г. Поради това правилно е посочена нарушената материална норма от жалбоподателя. Настоящата инстанция намира, че фактите по делото изпълват фактическия състав на твърдяното от наказващия орган административно нарушение с нормата на чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози, а освен това правилно е определен вида и размера на санкцията в единствения количествен израз от 200лв. Поради описаното настоящата инстанция намира обжалваното наказателно постановление в тази му част за правилно и законосъобразно издадено, поради което следва да се потвърди.

По т.2 от наказателното постановление: Обжалваното наказателното постановление е издадено по повод нарушение на чл.71 т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, който задължава по време на работа водачът да представя при поискване от контролните органи следните документи, а именно пътническа ведомост за случаен превоз (приложение № 11а). При събраните по делото доказателства е несъмнено, че жалбоподателят действително е извършил нарушения на цитирания текст. Поради това правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност и е санкциониран с обжалваното наказателно постановление на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози. Това е относимата норма, тъй като водачът е извършвал „обществен превоз“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на Закона за автомобилните превози, а именно превоз с моторно превозно средство срещу заплащане без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. От приложеното по делото копие от Договор за извършване на транспортна услуга от 24.06.2019г. е видно, че действително се касае за превоз, извършван срещу заплащане, за който няма спор, че е осъществяван посредством МПС. В случая той не е представил пътническа ведомост за случаен превоз по образец, която се изисква от подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвП. Това означава, че субект на това административно нарушение е водач на МПС, който извършва случаен превоз, какъвто е бил и настоящият жалбоподател към датата на деянието 03.07.2019г. Елемент от изпълнителното деяние е липсата на документ от посочените в текста, а по делото безспорно се установи, че превозвачът не е имал издаден такъв, който проверяваният водач З.Д. не е представил нито по време на проверката, нито след това. Следва да се отбележи, че случайният превоз е част от обществения превоз на пътници предвид систематичното място на нарушената материална норма на чл.71 т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Правилата, които регламентират обществения превоз на пътници са посочени в Дял втори на цитирания поднормативен акт, а нарушената материална норма е в същия дял в глава шеста раздел две. Поради всичко това следва обжалваното наказателно постановление и в тази му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като наложеното наказание е в единствено възможния размер, а именно глоба от 2000лв.

 По т.3 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.100 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи със себе си свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него. Правомощието на служители на автомобилна администрация произтича от разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 33/ 3.11.1999г. на МТ, който задължава по време на работа водачът да представя при поискване от контролните органи на документите по чл.100 ал.1 т.1- 3 от Закона за движението по пътищата. Безспорно по делото се установи, че това нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно наказващият орган го е подвел под състава на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП и му е наложил наказание в единствено възможния размер- глоба от 10лв. Поради това в тази част следва наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са били извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какви деяния са осъществени от жалбоподателя, кога са извършени и каква е тяхната правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норма, както и на санкционните такава.

Не се споделят възраженията от страна на жалбоподателя против обжалваното наказателно постановление по следните съображения: без значение е факта дали в автобуса е имало табела „случаен превоз“ или не. Задължението за поставянето на тази табела не е на превозвача, а е вменено на водача, поради което той е трябвало да откаже превоза при непредоставяне на такава от работодателя; по- горе бе посочено защо е относима по второто нарушение санкционната разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП, а не чл.105 ал.1 от ЗАвП, и то е защото обществен превоз на пътници включва в себе си и случаен такъв, поради систематичното място на правилата за случаен превоз, които са част от общите такива досежно обществения превоз на пътници; безспорно се установи, че водачът З.Д. нито по време на проверката, нито след това е представил пътническа ведомост по образец необходима при осъществявания от него превоз, поради което не приема довода на жалбоподателя, че наказващият орган не бил направил констатация дали такава изначално липсва или само водачът не я е представил. Ето защо, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29-0000140/ 31.07.2019г., издадено от Началник ОО„АА” гр.Кърджали, с което на основание чл.53 от ЗАНН са наложени наказания, както следва: по т.1 глоба в размер на 200лв. по чл.105 ал.1 от ЗАвП, по т.2 глоба в размер на 2000лв. по чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози и по т.3 глоба в размер на 10лв. по чл.183 ал.1 от ЗДвП, на З.Н.Д. *** с ЕГН ********** за това, че на 03.07.2019г. около 10.05ч. на път І- 5, в района на КПП Чилик 337км., водачът управлява автобус СЕТРА С 208 Х с ДК № СМ3587АМ от категория М3- собственост на превозвача и извършва случаен превоз на пътници от с.Елхово за гр.Бургас, видно от договор за транспортна услуга от 24.06.2019г. и допуска следните нарушения: 1.Автобусът не е обозначен с табела „случаен превоз“, с което е нарушил чл.72 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България; 2. При поискване не представя пътническа ведомост за случаен превоз, с което е нарушил чл.71 т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999г.; 3. Водачът не представя контролен талон към СУМПС, с което е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

 

                                                                 Районен съдия: