РЕШЕНИЕ
№994/9.7.2020г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и втори юни
Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1846 по описа на
съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Г.М. - ЕГН ********** , против Наказателно
постановление № 18-0819-004310 / 05.11.2018г. на Началника на група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД-МВР-Варна.
По повод на тази жалба е
било образувано НАХД № 1206/2019г. по описа на ВРС, 32-ри състав. С Решение №
1453/16.07.2019г. постановлението е било потвърдено в пункт 1, с който на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП
на въз.М. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100/сто/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месеца за
нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.
„в“ от ЗДвП, и отменено в пункт 2 , с който на основание чл. 185 от ЗДвП на въззивника е
било наложено наказание „Глоба“ в размер на 20
лева за нарушение на чл. 190 ал.3 от ЗДвП, в пункт 3 , с който на основание чл. 100 ал.1
от ЗДвП е било наложено наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, в пункт
4, с който на основание чл. 183 ал.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева и в пункт 5
, с който на основание чл. 183 ал.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 10/десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Решението било обжалвано и с Решение № 591/ 2020г. на Административен съд
–Варна решението на ВРС е било отменено в частта, с която е било потвърдено
наказателното постановление в частта, с която на въз.М. е било наложено
наказание на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП и делото е било върнато за ново
разглеждане в тази му част.
В
жалбата не се оспорва, че въз.М. е участвал в пътно-транспортно произшествие,
но сочи, че не е бил виновен за неговото настъпване и го е напуснал след
разговор с другия водач. Поради това и иска постановлението да бъде
отменено.
В
съдебно заседание въз. М., редовно призован,
явява се лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Г.Г.
пледира постановлението да бъде отменено в
атакуваната му част , с която на
въз.М. е наложено наказание на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, тъй като не е
имало разногласия относно вината за произшествието и между двамата водачи е
имало проведен разговор. Защитникът излага становище, че с последвалото
сигнализиране на органите на КАТ от страна на другия водач той е направил опит
да прикрие собствените си нарушения на ЗДП и счита, че е житейски неоправдано и
нелогично пострадалия от инцидента да бъде санкциониран.В заключение се иска
отмяна на постановлението в обжалваната му част и присъждане на направените по
делото разноски. Въз.М. на свой ред обяснява случилото се и сочи, че другия
автомобил се е ударил в неговия, че е бил помолен от водача му да не вика КАТ и
след като преценил, че щетите му с а минимални, си тръгнал.Въззивникът
сочи, че не е имал каквато и да било причина да напуска произшествието.
Въззиваемата
страна, редовно призована не се представлява .Постъпили са писмени бележки , в
които се сочи, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и се иска постановлението да бъде потвърдено .Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
алтернативност -възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 20.06.2018 г.,
около 17.50 ч. въз.М. управлявал
собственият си л.а. „ Ауди“ А8 с рег. № В 88 66 ВК , като се движел в гр.Варна,
по бул.“ Васил Левски“ в посока ХЕИ.По
същото време на този пътен участък, в лявата пътна лента се движел л.а.
„Фолксваген „ с рег. № Н 64 68 ВС, управляван от св.Г.П.. Въз.М. му подал
светлинен сигнал, но свидетелят продължил да управлява автомобила си в лявата
пътна лента .Тогава въззивникът преминал в дясната
лента, изпреварил другата кола и отново влязъл в лявата лента, където намалил
скоростта си на движение. Св.П. от своя страна не успял да спре на време и се
ударил в задната част на автомобила на въз.М.. По двете превозни средства имало
деформации в съответните им части.Въз. М. и св.П. слезли от автомобилите си и
разговаряли. Въззивникът преценил, че щетите му не са
значителни и тъй като нямал вина за инцидента си тръгнал.Св.П. от своя страна
подал сигнал за инцидента и на място пристигнали служители на сектор ПП при
ОД-МВР-Варна, един от които св.Г.П.. Въз.М. бил установен по посочения от
свидетел номер на автомобила му и бил извикан на място, като му били направени
проби за употреба на алкохол и наркотици.Св.Г.П. съставил против въз.М. акт за
установяване на нарушение, за това че като участник в ПТП е напуснал мястото
без да уведоми компетентната служба на МВР, както и че е управлявал с незаплатена
глоба и без да носи СУМПС, контролен талон и СРМПС част ІІ. Първото нарушение
било квалифицирано като такова по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП.При
предявяването на акта въз.М. посочил като възражения, че автомобила е негов и
го управлява само той.Бил съставен протокол за ПТП, в който били описани
причинените по автомобилите деформации. Против св.П. също бил съставен акт за
неспазване на дистанция.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.М. не депозирал
писмени възражения.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което
административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в
акта както и правната квалификация на
нарушението в пункт 1, а именно по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП. За него, на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП на въз.М.
било наложено наказание „Глоба” в размер на по 100 лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
В хода на съдебното следствие като
свидетели бяха разпитани св. Г. П. –актосъставител , чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. От тях стана ясно, че
двамата водачи след инцидента си разменили реплики, че въз.М. си е тръгнал, но
след като е бил извикан от полицейските служители, веднага се е върнал на
мястото .Съдът разпита и св. Г. П.- другия
участник в инцидента, чиито показания също кредитира. От тях безспорно се
установи, че той и въззивникът са разговаряли след
инцидента, както и че св.П. е извикал КАТ, тъй като е бил убеден, че другия
водач има вина за произшествието.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 18-0819-004310/05.11.2018г. е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор ПП-КАТ-Варна, съгласно заповед № 8121з- 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок.В него се съдържат изискуемите по смисъла на чл.57 от ЗАНН реквизити. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени възражения, в които да се съдържат спорни обстоятелства, нуждаещи се от разглеждане.
Съдът
намира, че административно-наказващия орган правилно от фактическа страна е
приел, че въз. М. е
участвал ПТП и е напуснал мястото
му без да уведоми съответните служби на МВР.От показанията на разпитаните по
делото свидетели обаче се установява, че след настъпване на произшествието той
и другия водач са разговаряли. Св.П. заявява, че към него момент е считал, че
не е виновен за инцидента, тъй като е бил „засечен“ и за това е настоявал да се
извика полиция. Въз.М. от своя страна и в жалбата срещу постановлението, и в
хода по същество на делото, сочи, че свидетелят е бил този, който го е помолил
да не се вика КАТ на мястото, тъй като са щели да му напишат акт, но след
разговор с баща си е размислил с оглед настъпилото застрахователно събитие. При
съпоставка и анализ на тези гласни доказателства съдът намира, че не може да се
направи категоричен извод, че между
участниците в инцидента е имало разногласия .Действително, те не са попълнили
двустранен констативен протокол за ПТП, но това само по себе си не може да
доведе до извод, че въз.М. , който не е имал вина за произшествието, следва да
бъде санкциониран за това, че е напуснал мястото без да подаде сигнал до
контролните органи. От друга страна,
действията на въззивника в тази насока не са били описани нито в акта, нито в
постановлението, като лаконично е било
посочено, че той е напуснал мястото без да уведоми съответните служби при
МВР.Било е прието, че той е нарушил
разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДП, която сочи че когато е възникнало ПТП само с
материални щети, ако между участниците в него няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат произшествието, уведомяват
съответната служба за контрол.В случая обаче нито в акта, нито в
постановлението е посочено, че между въз.М. и св.П. е имало разногласия, за да
се приеме, че от обективна страна въззивникът е
нарушил описаната норма.
Поради
това съдът намира, че атакуваното постановление
разглежданата му част е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените
искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че
следва на С.М. да се присъдят
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в раздел ІV
„Възнаграждения по наказателни и административнонаказателни
дела“, в чл.18 е предвидено, че ако административното наказание е под формата
на глоба, то възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху
стойността на санкцията. В чл. 7 ал.2 т.1 е посочено, че при интерес до
1 000лв., възнаграждението е в размер на 100лв. Посочените разпоредби с описаното съдържание са в сила от
15.05.2020г. В случая, след като на въз.М. е била наложена „ глоба“ в размер на
100лв., то и размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразен с
чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата и да бъде от 100лв. В представеният по делото
договор за правна защита и съдействие и списък на направени разноски, изготвени
на 22.06.2020г. е посочено , че са
направени разноски за един адвокат в размер на 500 лв. за процесуално
представителство по настоящото производство до приключването му, на основание чл.8 ал.3 от Наредбата. Тази
разпоредба обаче не се отнася до административнонаказателни
дела, каквото настоящото е.От друга страна, разглеждането на делото приключи в
едно съдебно заседание, като казусът не е с фактическа и правна сложност.Поради
това съдът намира, че на въз.М. следва да се присъдят разноски в размер на
100лв.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0819-004310 / 05.11.2018г. на Началника на група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД-МВР-Варна в
частта , с която на С.Г.М. е
наложено административно
наказание „Глоба” в размер на ,00 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Варна да заплати на С.Г.М. - ЕГН **********, сумата от 100лв. /сто
лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: