Номер 37720.11.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 20.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20203300500259 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 419 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, р-н Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, подадена чрез
юрисконсулт Недков срещу Разпореждане № 260107/21.IX.2020 г. по ч. гр. д. № 441/2020 г. по опис на КРС.
С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е оставил без уважение подаденото от "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Х. В. ,
ЕГН**********, с установен по делото постоянен адрес в гр.Кубрат, ул.“Струма“№9.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение на заявените по реда на чл.410 ГПК парични вземания,
КРС е приел, че като сключен в нарушение на визираните в чл.11, т.11 и т.12 ЗПК императивни изисквания,
обвързващия страните ДПК е недействителен. Съдът е указал на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 3 вр. ал.
1, т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.
В основание за отмяна на обжалваното разпореждане, частният жалбоподател релевира доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че процесните вземания произтичат от ДПК, валидно сключен с
длъжника в производството в изискуемата се от ЗПК писмена форма, при индивидуално постигнати договорки,
при ясно изявена воля за размера и характера на предоставените и поети в дълг парични вземания, за условията,
при които е предоставен кредита, за срока и крайния падеж на договора, за начина на погасяването му и относно
отговорността на длъжника при обективирана от него неизправност;
Акцентира, че предмет на заявлението е заповедно производство, а не исково такова, което има двустранен
и състезателен характер. Сочи, че в случая, доколкото заповедното производство е едностранно, законът не
изисква представяне на доказателства в подкрепа на поддържаните от кредитора твърдения, освен посочените в
чл. 410, ал. 3 ГПК. Твърди, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложен договорът за
потребителски кредит, от който произтича процесното вземане, предвид което следва да се приеме, че същото
отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК.
Излага, че едва след оспорване на твърденията на заявителя от длъжника посредством подадено от същия
възражение, тогава заявителят ще има възможност да инициира исково производство, в което да доказва
твърденията си. Твърди, че целта на заповедното производство по реда на чл. 410 и сл. ГПК е само да провери
дали вземането е спорно, като е достатъчно заявителят да твърди съществуването му, както и предпоставките за
1
предсрочната му изискуемост. Счита, че въпросите за доказването на обстоятелствата и фактите, на които се
основава въведеното в предмет на заповедното производство вземане , са въпроси, които не са в пределите на
изследване от заповедния съд.
На самостоятелно основание се твърди, че погрешно заповедният съд е приел, че в процесния случай са
нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 и т. 12 ЗПК. Като по т.11 на чл.11 ЗПК изтъква, че в
договора за кредит е уговорен фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите, поради което
съдържанието на двустранно подписания погасителен план, предвиждащ размер и периодичност на анюитетните
вноски, е съответно на законовите изисквания и не налага разбивка на периодичните вземания по компоненти.
Твърди, че изискването т.12 на чл.11 ЗПК е неприложимо, тъй като същото касае хипотези на предсрочно
предприето от кредитополучателя погасяване на задължение по срочен договор и изискано от него извлечение по
сметка.
По същество моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за цялото претендирано вземане., включващо дължима, непогасена и обявена за
предсрочно изискуема главница, дължима при действие на договора възнаградителна лихва договорна лихва и
лихва за забава
След преценка на изложените в частната жалба доводи и анализ на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Заповедното производство е било образувано по опис на КРС по заявление, подадено на 18.IX.2020г. по
реда на чл.410 ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против В. Х. В. , ЕГН**********, за издаване на
заповед за изпълнение на следните парични вземания:
- 7 371,56лв., по главница, дължима в изпълнение на ДПК №ЕMLN-16153512/22.VI.2018г., за периода от
20.XII.2018 до 20. IV.2021г. и обявена на 2.VII.2020 г. за предсрочно изискуема, поради неизпълнение на
повече от две падежирали анюитетни вноски; Вземането по главница се претендира ведно със законна лихва,
считано от дата на подаване на заявлението до дата на окончателното му изплащане;
- 720,38лв. , претендирани като договорена по ДПК лихва, дължима в срока на действието му, считано от
20.XII.2018 до 2.VII.2020 г. и
- 814,94лв., дължими в обезщетение за забава на главницата, обективирана в периода от 20.XII.2018 до
дата на подаване на заявлението - 18. IX.2020г.
Претендирано е изплащане и на сторените по делото разноски за държавна такса, както и 150лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са представени: Договор за потребителски кредит №ЕMLN-16153512/22.VI.2018г.;
погасителен план и условия към договора; сертификат №ЕMLN-16153512, удостоверяващ поето от
кредитополучателя задължение за сключване на застраховка „Защита на плащанията“ и Общи условия за
застраховане на кредитополучатели по ДПК . В заявлението си жалбоподателят е декларирал качеството си на
титуляр на вземанията по сключен с кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ „ договор за цесия;
обстоятелството, че последното плащане по договора е извършено от длъжника на 20.XII.2018 , след която дата
същият е в просрочие на задълженията си за повече от две падежирали вноски; че при наличие на визираните в
чл.5 от договора предпоставки е предприел действия по обявяване на предсрочната му изискуемост с адресирано
до кредитополучателя уведомление изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-16153512, връчено лично на последния чрез
ЧСИ на 2.VII.2020 г.
С обжалваното Разпореждане № 260107/21.IX.2020 г. , постановено по образуваното му на производство ч.
2
гр. д. № 441/2020 г. заповедният съд е отхвърлил искането като неоснователно, приемайки, че вземанията
произтичат от недействителен, сключен в противоречие с разпоредбата на чл.11, т.1 и т.12 ЗПК договор за
потребителски кредит.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна РОС приема следното:
Като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от имащо
правен интерес лице, частната жалба е допустима.
По същество въззивният съд я приема за основателна. Съображенията в тази насока са следните:
В заповедното производство съдът извърша преценка дали претендираното от заявителя срещу длъжника
вземане е дължимо. Отделно от тази преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е
длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и
добрите нрави, съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в заповедното производство съдът осигурява
реализация само на правнозащитими права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона,
съдът следи служебно и в заповедното производство, в изпълнение на правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от
ГПК.
Договора за паричен заем попада под разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Потребителски
кредит е форма на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период
от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне /аргументирано в чл. 9, ал. 1 ЗПК/. По смисъла на
посочената разпоредба потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 3 ЗПК).
Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай, при сключване на процесния договор за
потребителски кредит са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК /виж чл. 22 от
закона/. Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Посочени са
индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва
да върне, годишен процент на разходите, лихвен процент, фиксиран годишен лихвен процент, съдържа
погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на
вноските между различните неизплатени суми - само в случай че са дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. В настоящия случай договорът съдържа погасителен план, в който са посочени
погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора и за всички вземания по него изискването за посочване последователността на
разпределението на вноските е неприложимо.
По аналогични на гореизложените причини е неприложимо и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, тъй като
внимателният прочит на разпоредбата, тълкувана във връзка с § 1, т. 6 от ДП на ЗПК налага извода, че пълната
редакция на текста е свързана с изчисляване на приложимия към договора за потребителски кредит променлив
лихвен процент по кредита. Следователно задължението за разписана методика, определяща начина и реда за
промяна на лихвения процент като един от компонентите на договорната лихва, не касае настоящата хипотеза,
защото договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, а не променлив - поради
което е достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е сторено по договора, като по делото не се твърди
и не е установена едностранна промяна от страна на ищеца на параметрите по кредита.
3
Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска е въведено с
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата
по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само
случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 11, ал.3 ЗПК, според
която когато се прилага ал.1, т.12, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания. От страна на заемателя не е доказано, че е направил постъпки да извърши предсрочно
погасяване на отпуснатия заем, ето защо в настоящия случай тази хипотеза също не е налице.
От друга страна възнаградителната лихва е компонент от годишният процент на разходите по кредита. Страните
са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е фиксиран за целия срок на договора в размер на
10.81 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че
в клаузите на договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на
годишния процент на разходите при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона.
В случая съдът установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за
потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва
от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Изложеното до тук не сочи и на предпоставки за недействителност договора поради противоречие с чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България.
РОС счита за нужно да отбележи, че при недействителност на договора на основание неравноправност на негови
разпоредби, съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, потребителят остава задължен к чистата стойност по договора за
кредит .
С оглед изложеното и това, че в случая въззивният съд не установи неравноправност на клаузи от процесният
договор за потребителски кредит, то следва да се уважи изцяло искането за издаване на заповед за изпълнение за
претендираните със заявлението суми.
По изложените правни съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 260107/21.IX.2020 г. по ч. гр. д. № 441/2020 г. по опис на КРС и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, р-н Люлин, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против В. Х. В. , ЕГН**********, с установен по делото
постоянен адрес в гр.Кубрат, ул.“Струма“№9 за следните суми:
- 7 371,56лв., по главница, дължима в изпълнение на ДПК №ЕMLN-16153512/22.VI.2018г., за периода от
20.XII.2018 до 20. IV.2021г. и обявена на 2.VII.2020 г. за предсрочно изискуема, поради неизпълнение на
4
повече от две падежирали анюитетни вноски; Вземането по главница се претендира ведно със законна лихва,
считано от дата на подаване на заявлението до дата на окончателното му изплащане;
- 720,38лв. , претендирани като договорена по ДПК лихва, дължима в срока на действието му, считано от
20.XII.2018 до 2.VII.2020 г. и
- 814,94лв., дължими в обезщетение за забава на главницата, обективирана в периода от 20.XII.2018 до
дата на подаване на заявлението - 18. IX.2020г.
- 178,14лв. сторени по делото разноски за държавна такса, както и за юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на КРС за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, съобразно дадените указания.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5