Р Е Ш Е Н И Е №150
гр. Пловдив, 05.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV гр. състав, в публично заседание на седемнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ПЛАЧКОВА, при участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №376 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът Е.Н.А., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си
твърди, че на 10.05.2002г. е бил привлечен като обвиняем за това, че през
периода м.януари – м.февруари 2002г. в ** в съучастие с друго лице като
съизвършител чрез използване на документ с невярно съдържание е направил опит
да получи без правно основание пари на стойност 114 300,00 лева,
собственост на Д. Ж.В. с намерение противозаконно да ги присвои, като измамата
е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Подробно в
хронологичен ред ищецът е посочил как се е развило наказателното производство.
След множество прекратявания, връщане от съда на прокуратурата и възобновявания
делото в съдебната фаза е приключило с решение на Върховен касационен съд от
04.03.2013г., с което е отменена присъдата на Окръжен съд – гр.Стара Загора,
постановена по ВНОХД №1240/2012г. и ищецът е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.211, пр.1, вр. с чл.209, ал.1, вр. с
чл.18, ал.1 НК, като е прието, че извършеното от него деяние не съставлява
престъпление. Така влязла в сила оправдателната присъда по НОХД №1287/2011г. по
описа на Районен съд – гр.Стара Загора.
Поддържа се, че повдигането и поддържането от страна на
прокуратурата на обвиненията, по които е оправдан, са причинили на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в следното: силен психоемоционален стрес, притеснение,
загуба на самочувствие, чувство на безпомощност, обреченост, ниска самооценка и
самоуважение, злепоставяне, влошаване на психическото му състояние; спиране на
осъществяваната от него стопанска дейност, свързано със значителни загуби,
което довело до стрес, притеснения и чувство на малоценност; близки и познати
се отдръпнали от него, а съседите започнали да странят заради многократните
посещения на служители на МВР – гр.Стара Загора за връчване на призовки; преди
всяко заседание по делото приемал медикамент за успокоение; настъпил разрив в
отношенията с родителите му, здравословното състояние на майка му се влошило,
което задълбочило у него чувството за вина; обтегнали се отношенията с децата и
съпругата му, които заминали в чужбина; широкото медийно отразяване на случая
довело до сриване на авторитета и самочувствието на ищеца.
Поддържа се, че ищецът е претърпял и имуществени вреди в
общ размер на 9000,00 лева, които е заплатил на адв.Е.Н. за защита в
наказателното производство лева /съгласно допуснатото изменение на размера на
иска, извършено с протоколно определение от 27.09.2018г./.
Като твърди, че описаните вреди са в причинно-следствена
връзка с повдигнатите му обвинения от страна на прокуратурата, ищецът сезира
съда с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата 150 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата
9 000,00 лева - обезщетение за имуществени вреди. Сумите се претендират ведно
със законна лихва, считано от 04.03.2013г., когато е влязла в сила
оправдателната присъда до окончателното изплащане. Претендират се и направените
по делото разноски.
Ответникът Прокуратурата
на Република България в срока по чл.131, ГПК е депозирал писмен отговор, с
който исковете се оспорват по основание и размер. Посочва се, че прокуратурата
не може да отговаря за действията на служителите на МВР и за отразяването на
случая в медиите. Застъпва се становище, че не са налице доказателства, че
стопанската дейност на ищеца е преустановена в резултат на наказателното
производство. Освен това ответникът счита размера на претендираното обезщетение
за силно завишен, като търсената сума не отговаря на критериите за
справедливост и на съдебната практика в аналогични случаи. Навежда се
възражение за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения за защита в
наказателното производство. Претенцията за лихви се оспорва като погасена по
давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира
за установено следното:
Страните не спорят относно следните факти,
които се установяват и от приложеното НОХД №1287/2011г. по описа на Районен съд
– гр.Стара Загора, а именно:
С
постановление от 10.05.2002г., постановено по следствено дело №109/2002г. по
описа на ОСС – **, Е.Н.А. е бил привлечен като обвиняем за това, че през периода м.януари – м.февруари
2002г. в ** в съучастие с друго лице като съизвършител чрез използване на
документ с невярно съдържание е направил опит да получи без правно основание
пари на стойност 114 300,00 лева, собственост на Д. Ж.В.с намерение
противозаконно да ги присвои, като измамата е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай. Взета е била мярка за неотклонение „подписка“.
В съдебната фаза делото е било образувано последно под №1287/2011г. на Районен
съд – гр.Стара Загора, по което с присъда от 21.05.2012г. ищецът е бил оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.211, пр.1, вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК. С присъда от 14.11.2012г., постановена по
ВНОХД №1240 по описа на Окръжен съд – гр.Стара Загора, присъдата на първоинстанционния
съд е отменена изцяло и А. е признат за виновен по така повдигнатото обвинение.
С решение от 04.03.2013г., постановено по КНОХД №41/2013г. на Върховен
касационен съд присъдата по ВНОХД №1240/2012г. е отменена и Е.А. е оправдан.
За установяване на вида и интензитета на твърдените от ищеца неимуществени
вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства. Според показанията
на **Т.Г.А./който познава ищеца повече от 20 години/, след образуване на делото
срещу А. същият бил много притеснен, стресиран, нервен. Делото му се отразило
зле психически, финансово и в семеен план. Влошили се отношенията в семейството
му – възникнали конфликти с родителите му, жена му заминала в ** да гледа
внучетата и така и не се върнала. Приятели, познати и хора от бизнеса се
отдръпнали от него, защото разбрали, че е осъден, бизнесът му западнал,
започнал да иска пари на заем. А. не можел да работи, изпаднал в тежко
състояние, загубил самочувствие, чувствал се безпомощен и злепоставен. След
като го оправдали отново започнал да се занимава с бизнес.
** Г.А.Б. познава ищеца от 30 години и знае, че воденето срещу него дело го
обидило много, тъй като е човек с достойнство; посърнал, психиката му се
променила, пострадал авторитета му на коректен ** в града; станал изнервен,
сприхав, нетърпелив, спрял да се занимава с бизнеса си; написаното в медиите се
отразило изключително негативно на неговия авторитет и самочувствие; изгубил
доста контакти, близки и приятели; няколко пъти настоявал съпругата му да се
върне от чужбина, но и до сега тя е там и не живеят заедно; по време на делото
взимал „валидол“ за успокоение.
По делото са приети две психологичи експертизи. ** Л.С. установява, че
воденото срещу А. наказателно производство е довело до поведенчески и
емоционални промени, засилена тревожност, засягане на чест и достойнство,
професионални и лични неудачи. Според ** Д.Т. към момента на завеждане на
наказателното дело ищецът е преживял психичен шок, изразяващ се в обърканост,
силен страх, ужас от неизвестността, безпомощност. Като трайно съществуващи
последици към настоящия момент от воденото срещу А. наказателно производство
експертът отчита нарушения в семейното му, психо-социално и емоционално функциониране,
изразяващо се в постоянен страх за членовете на семейството му, чувство за
вина, съзнателна социална изолация, срам от негативната атестация в обществото,
усещане за липса на справедливост, недоверие, понижено самочувствие, хронична
депресивност.
Съдът кредитира показанията на ** като логични, последователни и
непротиворечиви. Същите обаче не установяват по безспорен начин, че именно
поддържаното от ответника обвинение е довело до влошаване на отношенията на
ищеца с неговата съпруга /свидетелите сочат, че поводът тя да замине в чужбина
е друг/, като и до финансови затруднения, от които пострадал бизнеса му. Ето
защо съдът приема тези твърдения за недоказани.
Въз основа на така събраните доказателства по безспорен начин се
установява, че продължилото почти единадесет години наказателно преследване с
поддържане на обвинение в извършване на тежко престъпление е причинило на ищеца
неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от
обвинението, а именно – преживени силни негативни емоции и стрес, накърняване на
честта и достойнството, злепоставяне в обществото, притеснения и негативи в
личен план от гледна точка на осъзнавана отговорност за членовете на
семейството, социална изолация.
Ответникът от своя страна не доказа наличие на виновно поведение от страна
на ищеца, което да е станало причина за настъпване на вредоносния резултат,
поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.
Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано и тази отговорност е обективна. Тя
може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл.
2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на
действията на правозащитните органи: повдигане и поддържане на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан с влязъл в
сила съдебен акт. Отговорността в случая следва да се ангажира в лицето на
ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия ** повдига и
поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното
производство. Следва да се подчертае обаче, че отразяването на наказателния процес
в медиите е обстоятелство, което не зависи от дейността на **, нито е
провокирано целенасочено от нея, поради което тя не може да носи отговорност за
неблагоприятните последици, произлезли за ищеца от това оповестяване.
Съгласно чл.52 ЗЗД дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се
определи по справедливост. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
значителната продължителност на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално
качество/ наказателно производство – от привличането му в качеството му на обвиняем
през м.май 2002г. до постановяване на оправдателна присъда на 04.03.2013г.,
през който период спрямо него са извършвани множество процесуално – следствени
действия, а обвинението е за извършване на тежко умишлено престъпление. Едновременно с това следва да се отчете
факта, че по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение –
„подписка“.
Предвид изложеното съдът счита, че справедлива
за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди е сума в размер на
12000,00 лева, като за разликата над този размер до пълния претендиран размер
от 150 000,00 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
Видно от договор за правна защита от 01.10.2011г. /л.89/ ищецът е заплатил
на адв.Н. за защита по НОХД №1287/2011г. сума в размер на 2400,00 лева.
Съгласно преводни нареждания от 17.10.2012г. и от 14.01.2013г. /л.90, 91/ А. е
заплатил за защита по посоченото дело още 6 600,00 лева. Така заплатените
средства представляват пасив в имуществената сфера на ищеца, който е настъпил в
причинна връзка с дейността на ответника по поддържане на обвинение в
наказателното производство. Ответникът не може да прави възражение за
прекомерност на така платеното адвокатско възнаграждение, доколкото това
плащане не е извършено за защита в настоящото производство и разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК е неприложима. Ето защо искът за обезщетение за имуществени
вреди ще следва да се уважи в пълния предявен размер от 9000,00 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД обезщетенията по
принцип се дължат със законна лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда /в случая от 04.03.2013г./ до окончателното изплащане. В
настоящото производство е направено възражение за погасителна давност за
претендираните лихви. Възражението е частично основателно, доколкото съгласно
чл.111, б.”в” ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Поради това лихви върху двете главници ще се присъдят само за времето
от три години преди подаване на исковата молба в съда т.е. от 13.02.2015г., тъй
като за периода от 04.03.2013г. до 12.02.2015г. претенцията за лихви е погасена
по давност.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца
внесената държавна такса от 10,00 лева, както и 5,00 лева държавна такса за
удостоверение. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие
ищецът е заплати на пълномощника си адв.С. възнаграждение в размер на
4 600,00 лева. Предвид частичното уважаване на претенциите на ищеца на
същия ще се присъдят разноски за адвокат съразмерно с уважената част от
исковете, а именно сума в размер на 608,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес ***, да заплати на Е.Н.А., ЕГН ********** ***, сумата 12000,00 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения,
стрес, накърняване на честта и достойнството, злепоставяне в обществото,
негативи в личен план от гледна точка на осъзнавана отговорност за членовете на
семейството, социална изолация, които вреди са претърпени в резултат на
воденото срещу него наказателно производство по НОХД №1287/2011г. по описа на Районен
съд – гр.Стара Загора, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда,
ВЕДНО със законна лихва върху сумата, считано от 13.02.2015г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12000,00 лева до пълния предявен
размер от 150 000,00 лева, както и претенцията за присъждане на лихва върху
главницата за периода от 04.03.2013г. до 12.02.2015г.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес ***, да заплати на Е.Н.А., ЕГН ********** ***, сумата 9000,00 /девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за
защита в наказателното производство по НОХД №1287/2011г., ВЕДНО със законна лихва върху сумата,
считано от 13.02.2015г. до окончателното изплащане, като отхвърля претенцията
за присъждане на лихва върху главницата за периода от 04.03.2013г. до 12.02.2015г.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес ***, да заплати на Е.Н.А., ЕГН ********** *** сумата 15,00 лева – направени от ищеца
разноски за държавна такса, както и сумата 608,00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: