Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия Х.И.С. *** за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 от НК
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Счита
същото за безспорно установено въз основа на самопризнанието на подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в
хода на досъдебното производство
доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимия да се определи
наказание при условията на чл. 58а от Нк в размер на една година лишаване от
свобода. Иска се също определеното наказание да се кумулира
с наказанието по присъда по НОХД ***г на ЯРС като определеното общо наказание
бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Подсъдимият С. участва
лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник адвокат. Признава се
за виновен по предявеното му обвинение и на осн. Чл.
371 т.2 НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.Чрез защитника
си изразява становище за доказаност на обвинението и
моли за определяне на наказание към минималния, предвиден в текста на закона
размер, с приложение на чл. 58а НК и
намалява с една трета на размера му. Иска се също определяне на общо наказание
с присъдата, посочена от обвинителната власт.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 19.11.2019г около
20.00ч. подсъдимият Х.С. решил да влезе в частен дом , находящ
се в гр. Я. ул. „Я.С.“ № ** с цел да извърши кражба на вещи. В изпълнение на
намисленото С. счупил един от прозорците на къщата, отворил го и през него
проникнал във вътрешността на имота. Там намерил и взел със себе си 1 чифт
маратонки, 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“, 1 бр.
цветен телевизор Съни, ведно с кашон за него, 1 бр.
адаптер за турска телевизия, 1 бр. адаптер за българска телевизия, 1 бр.
адаптер за телефон Самсунг, 3 бр. дистанционни за
телевизор Съни, 1 бр. антена марка „Стронг“ и 3 бр. килими. Всички вещи били собственост на св.
Н.М.. Част от изброените вещи подсъдимия поставил в кашона с телевизора като по
този начин заедно с останалите вещи ги изнесъл от дома на М.. С отнетите вещи
подсъдимият се насочил към дома си като по пътя забелязал полицейски служители
и се уплашил, че може да бъде заловен. По тази причина С. изхвърлил кашона с
намиращите се в него вещи – цветен телевизор, 1 бр. адаптер за турска
телевизия, 1 бр. адаптер за българска телевизия, 1 бр. адаптер за телефон Самсунг, 3 бр. дистанционни за телевизор Съни и 1 бр. антена марка „Стронг“.
Останалите вещи пренесъл в дома си и се разпоредил с тях по неустановен по делото начин.
*** св. Т.и св. Д. забелязали действията на подсъдимия, свързани с
изхвърлянето на кашона, като сигнализирали оперативния дежурен и запазили
района на местопроизшествието. По-късно на място бил извършен оглед .
На 5.12.2020г. срещу
разписка на св. М. били върнати цветен телевизор, 1 бр. адаптер за турска
телевизия, 1 бр. адаптер за българска телевизия, 1 бр. адаптер за телефон Самсунг, 3 бр. дистанционни за телевизор Съни и 1 бр. антена марка „Стронг“.
От заключението на
изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза се установява, че общата
стойност на отнетите от подсъдимия вещи възлиза на 484лв.
От заключението на
изслушаната по делото дактилоскопна експертиза се
установява, че дактилоскопните следи намерени и
иззети по време на огледа на процесния телевизор са
оставени от подсъдимия Х.С.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че С. е многократно осъждан, в това
число и на лишаване от свобода, като по отношение на същия има постановени и
влезли в сила двайсет присъди.
Със Споразумение,
одобрено с Определение № ***г по НОХД № *** на ЯРС, влязло в законна сила на
23.01.20г е осъден на три месеца лишаване
от свобода при първоначален общ режим за престъпление, извършено в
периода 5.02-8.02.2019г
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установено въз основа на самопризнанието на
подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно:
обясненията на подсъдимия в хода на досъдебното производство, показанията на св. Т. , св. Д., св. М., св. Н.,
писменото заключение на изслушаната дактилоскопна
експертиза, писменото заключение на изслушаната стоково-оценителна експертиза и
въз основа на приложените писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие и приложени към него фотоалбум- 2 бр. , разписка, справка за
съдимост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието
си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престапление
по чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 НК, тъй като на
19.11.2019г около 20:00ч. в гр. Я., ул.Я.С. № ** от частен дом, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот-счупване на стъкло
на прозорец е отнел чужди движими вещи на обща стойност 484лв. от владението на
собственика им Н.А.М. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин както въз
основа на самопризнанието на подсъдимия, на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, така и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и преди всичко от обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите Д. и Т. и писменото заключение на
изслушаната дактилоскопна експертиза. Предмет на
престъплението са чужди движими вещи, които към датата на отнемането им са притежавали
определена парична стойност. При определяне размера на същата съдът даде вяра
на заключението на изслушаната стоково-оценителна експертиза като компетентно и
обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. Владението върху процесните вещи се е упражнявало от техния собственик – св.
М.. С отнемането на вещите подсъдимият е прекъснал упражняваната от собственика
фактическа власт и е установил своя такава. Не е било налице съгласие на
собственика на вещите за извършването на това своене.
Както от обясненията на
подсъдимия и от показанията на пострадалия собственик така и от данните,
съдържащи се в огледния протокол се установява, че
подсъдимият е проникнал в процесния имот взломявайки единия от прозорците му. Последният несъмнено
представлява преграда, здраво направена за защита на имот , поради което
деянието следва да се квалифицира по по-тежко наказуемия състав на чл. 195 ал.1
т.3 от НК.
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал че лишава от фактическа власт досегашния
собственик на вещите, предвиждал е
преминаването им в негова фактическа власт и пряко е целял нейното
установяване. Налице е била и користна цел при извършване на деянието, за което
свидетелства обстоятелството, че непосредствено след осъществяването му подсъдимият
се е разпоредил с процесните вещи.
При определяне вида и
размера на наложеното наказание съдът взе предвид следното:
От една страна взе
предвид високата обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от
високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната, високата
лична обществена опасност на подсъдимия, който е многократно осъждан за
престъпления против собствеността. От друга страна съдът съобрази сравнително
невисоката стойност на отнетите вещи. Възстановяване на част от предмета на
престъплението, направените самопризнания в хода на досъдебното производство, с
което подсъдимият е способствал за разкриване на обективната истина по делото.
С оглед всичко това съдът определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността отговорността обстоятелства към
минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца. Същевременно съдът прецени, че изложените
по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито
многобройни и най-лекото , предвидено в текста на закона наказание не е
несъразмерно тежко за извършеното, поради което съдът отказа да приложи
разпоредбата на чл. 55 НК
На осн.
Чл. 58а НК съдът намали с една трета
така определеното наказание, а именно от една година и шест месеца лишаване от
свобода на една година лишаване от свобода.
Съдът прецени, че са
налице предпоставките на чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1
от НК за определяне на общо наказание на С. по настоящата присъда и по НОХД ***Г,
тъй като деянията по тях са извършени в условията на реална съвкупност, тоест
преди да има постановена и влязла в сила присъда по което и да било от тях.
По правилата за
определяне на общо наказание като такова следва да бъде наложено по-високото по
вид и размер такова, а именно лишаване от свобода за срок от една година.
Наличните предходни
осъждания на С. на лишаване от свобода
представляват законни пречки за приложение на института на условното
осъждане, поради което съдът определи общ режим на изтърпяване на наложеното
общо наказание.
Тъй като подсъдимият
беше признат за виновен по предявеното му обвинение съдът, на осн. Чл. 189 НПК го осъди да заплати направените по делото
разноски в размер на 251лв, вносими в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол.
По изложените
съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: