Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 30.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6
състав
в публичното заседание на петнадесети
декември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 17198 по описа
за 2012 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
С.С.Г. е сезирала съда с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
против ответника Г.Д.Я..
Ищцата
претендира обезщетение в размер на 60 000 лв. за причиненото й от ответника
непозволено увреждане, изразяващо се в не осъществяване на качествена
гинекологична помощ, а именно: твърди се, че ответникът не е снел подробна
анамнеза за минали и придружаващи заболявания и подробен обективен статус на
пациента, не е издаден медицински документ за прегледа, не е извадил старата
спирала с марка „Cooper T“, която е била с изтекъл
срок на годност за ползване през м.септември 2007 г., като заблудил ищцата за
тези свои действия и не й обяснил последствията, до които неизваждането на
спирала в срок може да доведе по отношение на репродуктивното здраве на ищцата
и здравословното й състояние като цяло, не е предупредил ищцата за нежелани
реакции и болестни симптоми от поставяне на спирала „Мирена“ и че при
проявяване на такива следва незабавно да се обърне към АГ-специалист, не е
казал на ищцата, че следва да отиде на контролен преглед в рамките на 1 до 3
месеца след поставяне на спиралата видно от листовката на Мирена. Поддържа се,
че това виновно и противоправно поведение е в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, довело като
усложнение до тежко гинекологично заболяване, от което е последвал перитонит,
механичен илеус, довело до операция по спешност и
отстраняване на маточна шийка, матка, маточни тръби и яйчници.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор и от
ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва
всички направени с исковата молба твърдения от ищцата. Оспорва представените с
исковата молба писмени доказателства като неистински и неотносими
към спора.
Ищцата
поддържа в съдебно заседание така предявения иск чрез своя процесуален
представител. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва изцяло така
предявения иск. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноските по
делото, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Третото
лице помагач в съдебно заседание чрез процесуалния си представител с писмена
молба моли съда да отхвърли предявените искове по съображения изложени в
писмено становище от 06.03.2018 г.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
С влязлата
в сила на 19.04.2017 г. Присъда от 01.10.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 4950/2013
г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 102 състав, Г.Д.Я.
е признат за невиновен в това, че на 18.03.2008 г. в гр.София, в качеството си
на лекар по акушерство и гинекология в „Диагностично-консултативен център VІІІ“
ЕООД гр.София, нарушил действащия към тази дата Закон за съсловните организации
на лекарите и на лекарите по дентална медицина-чл.36,
т.2, чл.36, т.1 и чл.3 от Кодекса за професионална етика и след като е бил
длъжен съгласно длъжностната му характеристика „своевременно назначава и
извършва консултативни прегледи, диагностични изследвания и процедури,
отговарящи на всички правила на добрата медицинска практика“, поради немарливо
изпълнение на занятие , представляващо източник
на повишена опасност-при поставяне на С.С.Г. противозачатъчна
спирала в матката без да извади наличната в нея спирала, с което на 15.10.2008
г. в УМБАЛ „Св.Анна“ ЕООД гр. София причинил на С.С.Г.
тежка телесна повреда-загуба на матката, реализирала медико-биологичния признат
детеродна неспособност и е оправдан по внесеното обвинение за извършено
престъпление по чл.134, ал.1, т.1, вр. с чл.128,
ал.2, вр.а ал1 НК.
От
приетото по делото заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице Д. се
установява, че тазовото възпалително заболяване при ищцата, както и развилият
се перитонит, не са в причинно-следствена връзка с поставянето на вътрематочна спирала през м.февруари 2008 г. Обикновено
развитието на инкубационния период на възпалителните процеси независимо от
какъв причинител е, е от 2 до 21 дни, докато в конкретния
случай периодът е шест месеца.
От
показанията на разпитаната свидетелка П.С.Г., се установява, че с ищцата са
приятелки от много години, над 10 години. Спомня си, че през 2008 г. ищцата си
била купила някаква много скъпа, модерна за времето спирала. Лично свидетелката
я била закарала с колата си до VІІІ поликлиника, при д-р Я., за да й постави
спиралата. След поставянето й започнали здравословните проблеми на ищцата-болките
в стомаха, вечно била бледа, нямала желание за хранене. Знае също така, че лекарят не извадил старата
спирала, а е сложил и новата. Това се разбрало в болницата, където С. постъпила
за лечение и където извадили и двете спирали. С. била оперирана в края на
лятото. Свидетелката я посетила в болницата. С. била много зле. През периода
преди операцията тя се измъчвала, не знаела какво й е. Слабеела, била бледа.
След операцията възстановителният период бил много тежък. Ищцата била много
зле, била прегърбена и ходела като баба, едвам пристъпвала. Психическото й
състояние също не било добро. Била психически срината, не знаела на кой свят се
намира. Основно грижи за нея през този
период полагала дъщеря й, а понякога и снаха й.
Разпитан
свидетелят А.З.Л.установява, че през
2008 г. били интимни приятели с
ищцата. Всичко започнало през м. март 2008 г., когато С. решила, че трябва да
си смени спиралата. След като направила това, положението й с всеки изминат ден
започнало да се влошава все повече и повече, за да се стигне до печалния
резултат през м. ноември, когато била приета в Окръжна болница за изследване,
при което се показало, че има две спирали в нея. Последвала тежка операция,
която продължила много време и която била наречена от лекаря животоспасяваща
операция. Касаело се за перитонит, но за да спасят ищцата, се е стигнало до
изваждане на детеродните органи. В продължение на една седмица ищцата била в
реанимация, след което болничното лечение продължило около един месец. В къщи
лечението продължило шест месеца, през което време ищцата имала нужда от грижи,
защото не можела да става, не можела да се обслужва. Ищцата била много травмирана,
защото я болело, не можела да ходи да работи, не се чувствала пълноценно като
жена. Ищцата има дъщеря. На тази възраст не е имала намерение да има други
деца.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата, тя следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищцата и
то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.
Настоящият
състав намира, че с оглед ангажираните и събраните по делото доказателства,
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
От
фактическа страна и с оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд,
безспорно се установи липсата на противоправно
поведение от страна на ответника, както и получена в пряка причинна връзка от
това поведение травматична увреда, от която ищцата е
претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания.
Налице е съдебна
практика обективирана в решения, постановени
по реда на чл.290 от ГПК: Решение № 138 от 03.01.2020
г., постановено по т.д. № 293/2019 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение,
Решение № 177 от 06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т. о. Съобразно тази практика гражданският съд в рамките на съдебното производство
по претенция за компенсиране
на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване
на изпълнителното деяние с друг вид нарушение,
различно от това по приключилото
с оправдателна присъда наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие, само ако разглежда въведени
други фактически действия, изпълняващи
друг специален състав,
различен от този, разгледан
от наказателния съд. Гражданският съд не може да обоснове деликт, позовавайки се на общия състав на престъплението, чието осъществяване е отречено с оправдателната присъда, с оглед конкретния специален фактически състав, който е предмет на повдигнатото
обвинение и който определя обективните предели на присъдата”. С мотивите към присъдата наказателният
съд обхваща цялостният предмет на спора и установява
по този начин пределите на задължителност и обвързаност на гражданския съд от присъдата с оглед приложението на общата разпоредба на чл.342, ал.1 НК, поради
което всичко, което присъства в изпълнителното деяние като
действие/бездействие, относимо към конкретен
юридически факт, следва да бъде
прието като вече разрешено
за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от присъдата.
Съобразно приетото
по-горе за настоящия
граждански съд въпросите
виновно и противоправно ли е деянието, за което ответникът е оправдан с влязлата в сила присъда, са разрешени по задължителен начин с влязлата в
сила присъда на наказателния
съд и гражданският съд не може да ги пререшава.
Въведените с исковата
молба фактически действия, включително
и тези с молба депозирана в проведеното на
06.03.2018 г. открито съдебно
заседание /л.397 от том ІІ/ не изпълняват друг специален състав, различен от този, който е разгледан
от наказателния съд.
Напротив всички твърдения
се отнасят към твърдяно немарливо изпълнение на занятие, представляващо
източник на повишена опасност във връзка
с осъществяване на същото събитие, а именно: консултация и поставяне на противозачатъчна
спирала в матката без да извади
наличната в нея спирала и
не осъществяване на качествена
гинекологична помощ в
периода от 31.01.2008
г. до 10.04.2008 г., в пряка причинна връзка, от което и на 15.10.2008 г.
ищцата е получила тежка телесна повреда, съответно да е получила общо влошаване
на здравето.
С оглед неоснователността на
главния иск, неоснователен е и акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на
ищцата не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него
разноски в настоящото производство в размер на 2700 лв., от която сума: 2300
лв.-възнаграждение за един адвокат и 400 лв.-депозит вещи лица.
Водим от горното
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от С.С.Г., ЕГН **********,*** срещу Г.Д.Я.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „*********офис 36,
адвокати Д.С.П. и/или К.П.П., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди
в размер на сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лв./, настъпили в пряка
причинна връзка от причиненото й от ответника непозволено увреждане, изразяващо
се в не осъществяване на качествена гинекологична помощ, в периода от
31.01.2008 г. до 10.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането 10.04.2008 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА С.С.Г.,
ЕГН **********,*** заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г.Д.Я., ЕГН **********,
с адрес за призоваване: гр. София, бул. „*********офис 36, адвокати Д.С.П.
и/или К.П.П. да сумата от 2 700 лв. /две хиляди и
седемстотин лв./ разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при
участието на ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника Г.Д.Я.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: