М О Т И В И към присъда № 230/05.10.2017 г. по
НОХД № 1015/2017 г.
Против подсъдимия Б.Г.Ц.
ЕГН ********** е предявено обвинение по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
за това, че на 08.07.2015 г. в гр. Китен, в условията на продължавано
престъпление използвал платежен инструмент – дебитна карта №
***, издадена от банка „ДСК“ и данни от нея – ПИН
код, без съгласието на титуляра Н.М.М.,
като на три пъти изтеглил парични суми на обща стойност 1000 /хиляда/ лева и деянието не съставлява по – тежко престъпление.
Защитата на подсъдимия пледира за доказаност на
извършеното престъпление. Прави искане за преминаване към съкратено съдебно
следствие.
Подсъдимият изразява съгласие с искането на своя
защитник, като изцяло признава фактите, изложени в обвинителния акт и не
оспорва фактическата обстановка.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
намира деянието за доказано. Дава становище за възможност да се премине към
съкратено съдебно следствие.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с реда на
провеждане на съдебното следствие, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият е роден на ***
***, ***, *** гражданин, ***, ***, със *** образование, понастоящем
в Затвора - гр. В..
Подсъдимият Ц. и
приятелят му св. А.И. на 07.07.2015
г. пристигнали в гр. Китен. Поради липса на пари вечерта прекарали на плажа.
Сутринта на 08.07.2015 г. двамата преминали през града, като целта им била да
извършат кражба и да си набавят наркотици. Пострадалата Н.М.
живеела на ул. „У.“ № 22, в гр. К., като в двора на къщата
си имала обществена пералня. Минавайки покрай пералнята подсъдимият Ц. влязъл и попитал за цената на прането, след което
двамата с И. продължили към плажа. Там те останали дълго време, през което
подсъдимият обиколил караваните и палатките, като оглеждал какво може да
открадне, но навсякъде имало хора. По-късно
двамата се върнали в града и отново минали по ул. „У.“. Когато наближили дома
на св. М., подсъдимият Ц. казал на св. И. да го
изчака. Влязъл за кратко време в двора на къщата, а оттам и в офисното
помещение на пералнята, където св. М. била оставила дамската си чанта с
портфейл в нея. Подсъдимият Ц. взел бързо портфейла и
излязъл навън, казал на И. да го последва и двамата бързо се отдалечили от
мястото. Отдалечавайки се Ц. проверил съдържанието на
портфейла и установил наличието на няколко карти, за една от които имало бележка
с ПИН код за нея. Минавайки покрай хотел „Паладин“ на
ул. „Корал“, Ц. изхвърлил в храстите съдържанието на
портфейла с изключение на картата с ПИН кода. След това заедно със св. И.
обиколили няколко банкоматни устройства, но поради наличието на камери не се
осмелил да използва картата. Същия ден по-късно подсъдимият Ц.
отишъл на автогарата на гр. Китен, на ул. „Първи май“ № 1 и посредством АТМ
устройство № 055209, собственост на „Райфайзен банк“ ЕАД осъществил три транзакции, като общият размер на
изтеглената сума бил 1000 /хиляда/ лева.
Връщайки се в помещението, св. М. установила
липсата на портфейла си и след като не го намерила, сигнализирала в банка „ДСК“
ЕАД, откъсето била информирана за изтеглената сума в размер на 1000 лева.
От
представеното извлечение от банката – издател на дебитна карта „Виза“ № *** е видно, че на 08.07.2015
г. са осъществени три тегления – в 11.50 ч. на сумата от 400 лева; в 11.51 ч.
на 200 лева и в 11.51 ч. на 400 лева.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира
за установена на базата на признанията на подсъдимия, на фактите от
обвинителния акт, показанията на разпитаните свидетели: Н.М.,
А.А., А.И. и В.А.; от протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум; от протокол за оглед на ВД и фотоалбум, както и на целия останал
доказателствен материал, събран по делото. Разпитан на досъдебната фаза на
процеса подсъдимият признава вината си и дава подробни обяснения. В съдебно
заседание отново прави признание с оглед преминаване на производството по реда
на глава ХХVІІ от НПК и предвидените в нея по-благоприятни последици.
При тези доказателства съдът намира, че не са
налице проблеми с установеността и доказаността на извършеното престъпление,
нито с квалификацията на същото.
Гореописаната фактическа обстановка, възприета от
съда въз основа на целия доказателствен материал, събран по делото, дава на
съда основание да приеме за безспорно и категорично доказано, че подсъдимия Ц. е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, а именно по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че на 08.07.2015
г. в гр. Китен, в условията на продължавано престъпление използвал платежен
инструмент – дебитна карта „Виза“ с № ***, издадена от банка „ДСК“ и данни от
нея - ПИН код, без съгласието на титуляря и Н.М.М.,
като на три пъти изтеглил парични суми на обща стойност 1000 /хиляда/ лева и
деянието не съставлява по-тежко престъпление.
По отношение на субективната страна, съдът счита,
че деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Причина за извършване на престъплението е стремежа
на подсъдимия да се облагодетелства по престъпен начин.
Като смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства съдът намери изразеното разкаяние от страна на подсъдимия, както
и съдействието от негова страна на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина.
Като утежняващо
вината обстоятелство съдът взе предвид проявената престъпна упоритост, както и
наличието на многобройни предходни осъждания. С оглед това съдът намери, че не
са налице предпоставките за приложението на чл. 55 от НК, поради което при определяне
на наказанието изходи от общите предпоставки, визирани в чл. 54 от НК.
Предвид изложеното съдът определи наказание при
условията на чл. 54 от НК, при лек превес на смекчаващите вината и
отговорността обстоятелства „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и
ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 1000 лева. С оглед разпоредбата на чл. 58а, ал.
1 от НК, както и с оглед характера на протеклото производство, съдът намали
така определеното наказание с една трета и определи окончателен размер на
наказанието „лишаване от свобода“ в размер на ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 1000
лева.
С оглед съдебното минало на подсъдимия и на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг“
режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
Окръжен съдия: