РЕШЕНИЕ

 

№260075                                      09.11.2020 г.                              гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                     граждански състав  на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година                            

в публично заседание в следния състав:

                                                       Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Радостина Менчева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

Производството по делото е образувано по искова молба от М.Д.Г., ЕГН **********,***, против Общинско предприятие “Б.к.с.о.” /ОП БКСО/, О.Н., ЕИК ***********, представлявано от директора Д.С.П.. От ищецът срещу ответника са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ. В исковата молба се твърди, че със заповед № 2333/05.05.2020г. на Директор на ОП БКСО, било прекратено трудовото правоотношение на Г. по трудов договор № 48/15.01.2008г., считано от 05.05.2020г. Ищецът сочи, че в предизвестие № 2289/04.05.2020г., връчено му на същата дата, не са посочени ЕГН на адресата, номера на трудовия договор, подлежи ли на обжалване- пред кого и в какъв срок. Сочи се, че в заповедта липсват мотиви и текстово описание на основанието, като е посочено единствено чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, както и че същата е антидатирана. В съдържанието на заповедта било посочено решение от 24.04.2020г. на Общински съвет- Несебър, мотивирано с намаляване обема на работа, което противоречало на посоченото в заповедта правно основание- съкращаване на щата. Излага се, че трудовата функция, изпълнявана от ищецът, не е действително премахната, като впоследствие само било променено наименованието на длъжността. Твърди се, че на Г. не било представено новото длъжностно и щатно разписание, тъй като такова не било изготвено към датата на уволнението. Заявява се, че след като не би могъл да знае какво било решението, ведно с липсата на конкретно описание и мотиви, се нарушавало правото му на защита. Твърди се, че в случая било налице масово уволнение, като работодателят не бил спазил чл. 130а от КТ. Обръща се внимание, че работодателят бил нарушил чл. 8 от КТ и била налице злоупотреба с право и недобросъвестност, като длъжността на ищеца била съкратена не поради възникнала необходимост и целесъобразност, а за разчистване на личностни сметки. Сочи се за проявена тенденциозност и дискриминация поради политически убеждения и роднински връзки с членове на опозиционна партия. Излага се, че е налице злоупотреба с права, тъй като от 04 до 11 май били уволнени всички служители с фамилни имена „Пейкови” на различни основания. Твърди се, че с оглед изменение на устройственият правилник била намалена числеността на щата, поради което заповедта следвало да бъдела по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ или чл. 331, ал. 1 от КТ. В новото щатно разписание имало длъжност с друго наименование, върху която били преминали точно и само тези функции, които бил изпълнявал ищеца. Сочи се, че на ищецът не били налагани дисциплинарни наказания, изпълнявал стриктно и компетентно своите задължения. Съкращаването било инициирано от кмета, който е входирал докладна с искане да бъде намален щата. Той предложил какво решение да се вземе, още преди да бъде взето, включително и кои длъжности да бъдат съкратени. Мотивирал се за очакван спад в обема на битовите отпадъци вследствие на настъпилата пандемия и националната политика в тази насока, което влечало и спад в работата на ответното предприятие. Мотивите му почивали на предположения и догадки. Към днешна дата тези временни мерки били отпаднали. Сочи се, че съкращаването на служители от ОП БКСО не би могло да облекчи последиците от световна пандемия, като Общинският съвет веднага след съкращенията, отново по предложение на кмета, гласувал значителни финансови средства за награди и финансови стимули, както и за подпомагане на спортни клубове, детски футболни школи, църкви, културни дейци и др. Твърди се злоупотреба с права по чл. 8 от КТ, тъй като намаляване на щата било извършено единствено с цел уволнение на ищеца и други неудобни служители, а не с цел подобряване на работата. Заявява се, че била нарушена закрилата по чл. 333 от КТ, тъй като ищецът страдал от захарна болест и съответно попадал под закрилата на сочената норма. Връчено му било уведомление по чл. 333 от КТ на 04.05.2020г., като му бил даден срок от 30 минути да подпише и да представи медицински документи. На същата дата му било връчено и предизвестието. Оспорва се подборът, констатациите в протокола за подбор и верността на изготвените оценки и тяхната обективност. Сочи се, че подборът не отговаря на заложените в закона критерии. Твърди се, че ищецът бил с висока квалификация и най- високо ниво на изпълнение. Оспорва се истинността на отразените в протокола за подбор обстоятелства. Акцентира се върху обстоятелството, че било допуснато предварително изпълнение на решението на общинския съвет и трудовото правоотношение било прекратено преди да са изтекли сроковете за обжалването му. Развиват се съображения, че не били налице основания за предварително изпълнение. С тези доводи от съда се иска да признае уволнението на ищеца за незаконосъобразно и да го отмени, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5948,48 лв.- обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца, считано от уволнението, ведно със законната лихва върху тези суми. 

От ответникът бил депозиран писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че от предизвестието става ясно до кого е отправено, както и че е извършен подбор. Твърди се, че основанието за уволнение било съкращаване на щата, което изрично било посочено в заповедта. Сочи се, че не съществува задължение за мотивиране на заповедта предвид на това, че не била налице хипотезата на чл.195 от КТ. Твърди се, че изменението в щатното разписание било предприето поради настъпилата световна криза във връзка с овладяване на пандемията. Предвид изменената структура и щатна численост бил извършен подбор между всички 29 работници в предприятието, заемащи длъжността „специалист КД” и „Гл. специалист КД”. Твърди се, че работодателят не бил задължен да обяви извършването на съкращаване на щата в частност да разгласява новото щатно разписание. Заявява се, че работодателят нямал задължение и да уведомява синдикалните органи и Агенцията по заетостта, тъй като нямало сключен КТД със синдикална организация. Сочи се, че не отговаря на действителността, че прекратяването било по лични причини, тъй като били прекратени трудовите договори на още 28 работника на същото основание. Оспорва се твърдението на ищецът, че било налице фиктивно съкращаване на длъжността и злоупотреба с право. В случая това било сторено въз основа на докладна на директора на ответника, въз основа на която било взето решение на Общински съвет. Сочи се, че в трудовото досие на ищецът липсвала информация за настъпили промени в здравословното му състояние, поради което разпоредбата на чл.333 от КТ не била нарушена. Заявява се, че подборът бил извършен законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Безспорно е по делото, че между страните бил сключен трудов договор № 48/15.01.2008 г., с който ответникът бил назначен на длъжност „специалист КД” в ответното предприятие. Няма спор и че със заповед № 2333/05.05.2020 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от Кодекса на труда, поради съкращаване на щата.

От решение № 92 по приложеният по делото протокол № 6/24.04.2020г. на Общински съвет- Несебър, е видно, че е изменен Правилника за устройството и дейността на ответното предприятие, чрез изменение на щатната численост, намалявайки я от 690 на 552. Считано от 01.05.2020г. е одобрена организационно-управленска структура, с поред която длъжностите „специалист” в сектор „Чистота” в предприятието, са намалени на 25. Съгласно чл. 52, ал. 3 и ал. 4 от Закона за общинската собственост в правомощията на общинския съвет е да приема правилник за дейността, структурата, управлението, численият състав и правата и задълженията на общинските предприятия. Ето защо в рамките на правомощията си общинският съвет е взел решение за съкращаване на щата на общинското предприятие, поради което възраженията на ищеца, че не е извършено реално съкращаване на щата, са неоснователни. В този смисъл правилно работодателят е приел, че следва да бъде извършен подбор, който е задължителен при такъв вид прекратяване на трудовото правоотношение. Такива действия се налага да бъдат извършени с оглед преценката на работодателя, при няколко работника, заемащи еднородни длъжности, част от които се съкращават, кои работници и служители следва да уволни и кои да остави на работа. Подборът е залегнал в нормата на чл.329, ал.1 от КТ, съгласно която при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. При извършването на подбора следва да се извърши оценяване на всеки един служител, заемащ длъжността, която се съкращава, по предварително посочени от законодателя или работодателя критерии.

В настоящият случай се сочи от ответника, че подбор е извършен, като представя нарочен протокол, който бе оспорен от страна на ищеца. В тежест на ответникът при искът по чл.344, т.1 от КТ е да докаже, че уволнението е извършено законосъобразно, респективно подбора почива на закона.

Съдът, вземайки предвид становищата на страните по така извършения подбор, намира следното:

На първо място, видно от приложеният протокол № 3 от 30.04.2020г. за извършен подбор, в същият са посочени имената на служителите, заемащи длъжността „специалист КД”, измежду които е името и на ищеца, който обаче е заемал длъжността „главен специалист”. Именно с такава длъжност е и уволнен. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се следва извода, че се касае за различни длъжности, нито че се касае за една и съща длъжност.

На следващо място, видно от заповед № 2233/29.04.2020 г. указаните критерии, по които е следвало да се извърши подбора в сектор „чистота” са професионална квалификация /образование, практически опит, придобит в предприятието/ и ниво на изпълнение на служебните задължения- качество, срочност и ефективност. При извършеното оценяване на ищеца е посочено, че същият получава максимален брой точки по критерий 1, но по отношение на критерий 2 получава 4 от 7 точки, тъй като изпълнението на служебните му задължения е незадоволително. С това се изчерпва оценяването на М.Г.. Съдът намира, че така посоченото в протокола е крайно недостатъчно за да се прецени поради каква причина на един или друг служител са поставени конкретен размер точки по един или друг критерий. Липсата на посочване на конкретни обстоятелства, въз основа на които да са формирани оценките при извършване на подбора, прави съдебната преценка невъзможна. В случая, от изложеното не може да се установи какви конкретни факти и обстоятелства са били в основата на формиране на оценката по критерия „Ниво на изпълнение на служебните задължения- качество, срочност и ефективност”. Този пропуск не може да бъде саниран и с ангажиране на гласни доказателства, тъй като същите могат единствено да подкрепят изложена в протокола конкретика, но не и тепърва да я създават. В този смисъл при липса на посочени в протокола конкретни факти и обстоятелства, няма как и такива да се потвърждават със свидетелски показания, тъй като такива не са заложени изначално. Само на това основание следва да се счете, че така извършеният подбор е незаконосъобразен. Следва да се посочи, че и св. Д.не установи конкретни проявления по повод незадоволителната оценка на ищеца. Същият заяви, че неговото възприятие е, че М.Г. не го зачитал като ръководител. Посочи за извършени няколко проверки със св. Т., която пък даде показания, че няма преки впечатления от работата на ищеца. Междувпрочем показанията на св. Д.противоречат на представените писмени доказателства в някой аспекти, като например същият заяви, че е нямало спуснати критерии със заповедта, по които да се извършвал подбора, което се опровергава от съдържанието на заповед № 2233/29.04.2020 г. Според свидетелят комисията била избрала критериите, по които да оценява служителите, което не се потвърждава от заповедта на работодателя. Същественото в показанията на този свидетел е изявлението му, че само той е извършил подбора, тъй като останалите участници не са познавали ищеца, още по- малко са били запознати с качеството на изпълнение на задълженията му. Ето защо съдът намира, че от страна на работодателят не е извършен обективен и всестранен подбор, почиващ на ясни и конкретни критерии, заложени в нарочен протокол, от който да става ясно по несъмнен начин защо един служител е избран пред друг.

Всичко изложено до тук мотивира съда да приеме, че при извършването на подбора са допуснати нарушения, което е довело до незаконосъобразно упражняване на правото на подбор. Последното от своя страна е основание за извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение и уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ по аргумент на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 16.01.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.

Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, влече след себе си като последица основателността и на иска по т.2 на същата норма.

Предявената претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 от КТ също следва да бъде уважена на следните основания:

Установи се, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 6/2013 от 15.07.2014г. по тълк.д. 6/2013г. по описа на ОСГК на ВКС, от представените копия на трудовата книжка на ищеца се доказва оставането му без работа. Последното записване в същата е именно от ответника. Това се потвърждава и от приложената регистрация в Бюрото по труда. По делото не се спори, а това се установява и от представеното предизвестие, че същото е връчено на 04.05.2020 г., поради което следва да се приеме, че срокът на предизвестието е изтекъл на 03.06.2020г. и от тази дата следва да се счита за прекратено трудовото правоотношение. Исковата молба е подадена на 03.07.2020 г., но няма пречка периодът изтекъл между подаването й и приключване на устните състезания пред настоящата инстанция да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 от КТ. С оглед изложеното предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ следва да се счете за основателен за периода от 04.06.2020 г. до 26.10.2020 г.- датата, на която са приключили устните състезания, като за останалата част следва да бъде отхвърлен. Приемайки за база брутното трудово възнаграждение на ищеца без дължимите удръжки в размер на 1138.08 лв. месечно, обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца възлиза на сумата от 982.89 лв. за месец юни, по 1138.08 лв.- за месеците юли, август, септември, и сумата от 1345 лв. за месец октомври, или общо 5742.13 лв., от която сума следва да бъде приспаднато обезщетението по чл.220 от КТ, за което ищеца твърди, че му е платено, в размер на 880 лв., или сумата, която следва да бъде присъдена на ищеца е в размер на 4862.13 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. За остатъкът до претендираните 5948.48 лв. следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд- Несебър държавна такса върху уважените искове. С оглед основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ дължимата държавна такса е в общ размер от 294.48 лв.

На ищецът, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 658.38 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като съдът не споделя възражението на ответника за прекомерност на същото. Касае се за предявени 3 претенции, като така заплатеното възнаграждение не надвишава минималните размери съобразно Наредба № 1/2004 г. На ищецът следва да бъда присъдена и сумата от 30 лв.- пътни разноски, съобразно представените доказателства за заплатено гориво за идването в съдебните заседания.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 2333/05.05.2020г. на Директор на ОП БКСО, с която е прекратено трудовото правоотношение на М.Д.Г., ЕГН **********, адрес: ***, с Общинско предприятие “Б.к.с.о.” /ОП БКСО/, О.Н., ЕИК ***********, представлявано от директора Д.С.П., считано от 04.06.2020 г.

ВЪЗСТАНОВЯВА М.Д.Г., ЕГН **********, адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист”, сектор „чистота” в „ОП „Б.к.с.и о.”***.

ОСЪЖДА Общинско предприятие “Б.к.с.о.” /ОП БКСО/, О.Н., ЕИК ***********, представлявано от директора Д.С.П., да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 4862.13 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 04.06.2020г.- 26.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 5948.48 лв. за периода след 26.10.2020 г. до 05.11.2020г., ведно със законната лихва върху разликата.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 2 ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта относно присъждане на сумата от 4862.13 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа.

ОСЪЖДА Общинско предприятие “Б.к.с.о.” /ОП БКСО/, О.Н., ЕИК ***********, представлявано от директора Д.С.П., да заплати по сметка на Районен съд- Несебър сумата от 294.48 лв.- държавна такса върху уважените искове.

ОСЪЖДА Общинско предприятие “Б.к.с.о.” /ОП БКСО/, О.Н., ЕИК ***********, представлявано от директора Д.С.П., да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 688.38 лв., представляваща направени по делото разноски - заплатено възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок, считано от 09.11.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: