№ 2128
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330206529 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0444-000258 от
29.06.2021г., издадено от И. М. Ч., на длъжност *** Пето РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на И. Г. С., ЕГН: **********, с адрес – *** на основание
чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
В жалбата се посочва, че МПС е собственост на друго лице, че
жалбоподателят е бил застрахован във фалиралото през лятото на 2019г.
Дружество „Олимпикус“ и му се е наложило да прави нова застраховка, както
и че до този момент не е търсил плащания от застрахователни дружества от
около 20 години, макар да е понасял щети. Жалбоподателят С. се явява пред
съда и поддържа жалбата на изложените основания като посочва, че иска
глобата да бъде намалена.
Ответната страна – Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в молба-становище посочва, че не са налице процесуални
нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя,
фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
1
съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни доказателства,
които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставено без уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от наказателното
постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са
поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 13.10.2021г..
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от
ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.05.2021г., около 18:25 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Съединение“,
свидетелят И. И. Т.., в качеството му на *** Пето РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, спрял за проверка МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег.№ „***“, като констатирал, че последното МПС било управлявано от
жалбоподателя И. Г. С., ЕГН: **********. При проверката жалбоподателят С.
не представил доказателства за сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Свидетелят И.
2
направил справка в информационната система на „Гаранционен фонд“ и
установил, че за МПС с рег.№ „***“ нямало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед на горното, на място свидетелят Д. Г. И. съставил АУАН с
бланков № 798615 от 02.05.2021г. срещу жалбоподателя С. за нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, който последният подписал, като
отразил, че няма възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел И. И. Т.., който помни случая,
подробно описват констатираната фактическа обстановка, включително, че за
същото МПС след проверка не била установена сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Съдът намира
показанията на свидетеля И. И. Т.. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и оценява последните като истинни. От същите показания се
установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по
същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че липсата на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по същество е отрицателен
факт, като единствено във възможност на жалбоподателя е да докаже
противното, а именно – че такава задължителна застраховка е била налична
към 02.05.2021г.. Подобното твърдение от страна на жалбоподателя обаче
липсва, като по същество описаната в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се съобрази и разпоредбата на чл.647, ал.1. във вр.
с чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането. При съставянето на АУАН и при
3
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което жалбоподателят И. Г. С., ЕГН:
********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса на
застраховането – за това, че на02.05.2021г., около 18:25 часа, в гр.Пловдив, на
ул.„Съединение“, без да е собственик, е управлявал МПС – лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег.№ „***“, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
МПС е собственост на друго лице, доколкото нарушението на чл.638, ал.3 от
Кодекса на застраховането, съгласно текста на същата разпоредба, бива
осъществено именно от лице, което не е собственик на управляваното МПС.
Още неоснователни като неотносими са възраженията, че
жалбоподателят е бил застрахован във фалиралото през лятото на 2019г.
Дружество „Олимпикус“ и му се е наложило да прави нова застраховка, както
и че до този момент не е търсил плащания от застрахователни дружества от
около 20 години, макар да е понасял щети. Обществената опасност на
нарушението по чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е свързана с
липсата на гаранция за останалите участници в движението за реализиране
гражданската отговорност на водача – нарушител, поради което и историята
на отношенията на същия този водач със застрахователните дружества е без
значение.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
4
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение
е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, за същото нарушение е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 400 лева. В
случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя възможност
на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложените наказания отговарят на тежестта на
установените нарушения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0444-000258 от
29.06.2021г., издадено от И. М. Ч., на длъжност *** Пето РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на И. Г. С., ЕГН: **********, с адрес – *** на основание
чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5
6