Р Е Ш Е Н И Е № 280
гр.Пловдив, 09.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи търговски състав,
в открито заседание на осемнадесети септември
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа
докладваното от съдия Костадинова в.
търговско дело № 658 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 553 от 04.12.2017 година, постановено по т.
дело № 879/2014 година по описа на
Окръжен съд – Пловдив, са обявени за
относително недействителни спрямо А.С.Б., ЕГН **********, С.А.Б., ЕГН
********** и П.А. Б, ЕГН **********,
всички с постоянен адрес ***, следните разпоредителни сделки :
1.договор за продажба на недвижим имот, сключен
между „С.И.“ ЕООД, *** и Б.А.М., ЕГН **********,*** , обективиран в нотариален
акт № . том 1 д.№ . от …г. по описа на Службата по вписванията – П.;
2.договор за
продажба на недвижим имот, сключен между Б.А.М., ЕГН **********, и К.П.К., ЕГН
**********,***, подробно описан в нотариален акт, вписан на 01.09.2014 г.
под № , том. на Службата по вписвания –
П.;
3.договор за продажба на недвижими имоти, сключен
между Б.А.М., ЕГН **********, и „Т.И.“ ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на
управление ***, подробно описани в
нотариален акт, вписан на 01.09.2014 г. под № 5, том 68 на Службата по
вписвания – П. .
Осъдени са
„С.И.“ ЕООД, Б.А.М., К.П.К. и
„Т.И.“ ЕООД да заплатят на А.С.Б. разноски в размер на 6 429,60 лв.,
на С.А.Б. разноски в размер на 13 767,80 лв. и на П.А. Б. разноски в размер на 5 000 лв.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивни
жалби от трима от ответниците в първоинстанционното производство.
Ответникът Б.М. е подал въззивна жалба срещу
решението в частта, с която е прогласена по отношение на ищците относителната
недействителност на втората сделка, сключена между Б.А.М. и К.П.К.. С
въззивната жалба е формулирано искане да се отмени решението в тази му част
като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли предявения срещу
жалбоподателя иск. Поддържа се, че не е налице един от елементите от
фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД за уважаване на иска, а именно знание от
страна на Б.М. за увреждането.
Втората въззивна жалба е подадена от ответника
„С.И.“ ЕООД. Първата група доводи в нея
са свързани с недопустимостта на предявените искове. Твърди се, че ищците се легитимират като кредитори на „С.И.“ ЕООД на различни основания. И тримата са посочили, че са кредитори по чл.
125 ал. 3 от ТЗ за стойността на
дружествените дялове след изключването им като съдружници, като единият от тях
– А.Б. претендира да е кредитор и на друго основание – решения по арбитражни дела
2/2014, 3/2014 и 4/2014 година, което според жалбоподателя било самостоятелен
иск, за който се дължала самостоятелна
държавна такса и който следвало да бъде отделен. На второ място се поддържа, че
неправилно било прието от първоинстанционния съд, че има предявен само един иск
с правно основание чл. 135 от ЗЗД спрямо ответниците, а не иск по чл. 135 от ЗЗД спрямо първия ответник и отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК спрямо останалите ответници, за предявяването на който ищците нямали правен
интерес. Искането е за прекратяване на производството по делото спрямо
последващите приобретатели по сделките поради недопустимост на иска. Втората група доводи, които са изложени във
въззивната жалба, са свързани с неоснователност на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД поради липса на предвидените в закона предпоставки за уважаването му,
свързани с увреждането на
кредиторите на „С.И.“ ЕООД и със
знанието на страните по възмездните сделки за това увреждане. Искането е за
обезсилване на решението в частта,
касаеща втората и третата сделка, описани в диспозитива му и за отмяна на
решението и отхвърляне на предявения иск
по отношение на първата сделка.
Третата въззивна жалба е подадена от „Т.И.“ ЕООД.
Поддържа се, че решението, постановено по отношение на това дружество, е недопустимо.
Недопустимо било под формата на
уточнение на исковата молба да се премине от първоначално предявения
отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК в иск по чл. 135 от ЗЗД,
което според жалбоподателя било опит за отказ от установителния иск и изменението му в иск по чл. 135 от ЗЗД с
привличане на нови ответници по същия. Изложени са и доводи за неоснователност
на предявения иск, свързани с това, че ищците не са се легитимирали като
кредитори към момента на сключване на увреждащата сделка, както и за липсата на
знание у страните по сделките за увреждането. Искането е за обезсилване на
решението в частта по предявения иск
срещу жалбоподателя „Т.И.“ ЕООД, евентуално за неговата отмяна и отхвърлянето
му.
Срещу трите
въззивни жалби са подадени
писмени отговори от ищците в първоинстанционното производство с изразено
становище за тяхната неоснователност.
Апелативният съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени
са от лица, имащи правен интерес от
въззивно обжалване, а именно от трима от ответниците в първоинстанционното производство, против
решението, с което е уважен иска по чл. 135 от ЗЗД. При подаването на въззивните жалби е спазен
предвидения в чл. 259 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок.
Разгледани по
същество, въззивните жалби са неоснователни.
Първата група доводи, които съдът ще разгледа, са
свързани с допустимостта на първоинстанционното решение.
С първоначалната искова молба, подадена по т. дело №
879/2014 година описа на ОС – Пловдив ищците А.Б., С.Б. и П.Д. са изложили
обстоятелства за вземания, които имат по отношение на първия ответник „С.И.“
ЕООД след изключването им като съдружници в дружеството, вписано в ТРРЮЛНЦ на 30.12.2013 година. Всеки един от тримата
ищци притежавал по ¼ от капитала на дружеството, заедно с Ю.Б., която
останала едноличен собственик и управител. След изключването им и съгласно чл.
125, ал. 3 от ТЗ ищците имали право на получат стойността на дяловете си по счетоводен
баланс на дружеството към 31.12.2013 година, общо в размер на
4 948 500 лева. Освен тези обстоятелства е посочено, че единият от
ищците, а именно А.Б. е кредитор на „С.“ и на друго основание - влезли в сила три арбитражни решения по
арбитражни дела 2/2014, 3/2014 и 4/2014 година, с които дружеството е осъдено
да му заплати дължими суми по
договори за заем – съответно 1 366
400 лева, 371 000 лева и 2 400 000 лева.
Обосновавайки качеството си на кредитори по
посочения начин, ищците са изложили обстоятелства за увреждащия характер на
сделката, сключена на 09.01.2014 година с нотариален акт № ., том 1, дело № ..
година на Службата по вписванията – П. между
„С.И.“ ЕООД и Б.М., имаща за предмет покупко-продажбата на пет недвижими
имота и за недобросъвестността на
страните по нея. Твърди се също, че в периода между поисканата на 21.08.2014
година по т. дело № 611/2014 година на ПОС възбрана върху имотите, предмет на
сделката от 09.01.2014 година и нейното допускане като обезпечение от ПАС на 04.09.2014 година Б.М.
се е разпоредил и с петте придобити имота. Единият от тях е прехвърлен на
ответницата К.К. със сделка покупко-продажба от 29.08.2014 година ,
сключена с нотариален акт № **, том 68,
вписан в Службата по вписванията на 01.09.2014 година. С останалите четири
имота Б.М. се е разпоредил в полза „Т.И.“ ЕООД
с нотариален акт № ., том ., вписан в Службата по вписванията на
01.09.2014 година, отново с възмездна сделка покупко-продажба. В исковата молба
се поддържа, че всички страни по сделките са знаели, че със сключването им се
увреждат кредиторите. Изложени са обстоятелства, сочещи на тяхната
недобросъвестност, които настоящият съдебен състав ще обсъди подробно.
При така изложените обстоятелства с исковата молба
първоначално е формулирано искане да се обяви за относително недействителен по
отношение на ищците първия договор, сключен между „С.И.“ ЕООД и Б.М., след
което, обусловено от уважаването на този
иск, да се приеме за установено, че К.К. и „Т.И.“ ЕООД не са придобили
права с втората и третата сделка, които могат да бъдат противопоставени на
ищците в качеството им на кредитори на „С.И.“ ЕООД.
С допълнителната искова молба от 05.10.2015 година е
направено уточнение на петитума, като е посочено, че искането е да се приеме за
установено, че относителната недействителност на сделката по нотариален акт №
., том първи, дело № ..година от 09.01.2014 година засяга правата на К.П. К. върху описания недвижим имот, придобити с
нотариален акт, вписан на 01.09.2014
година под № ., том . на службата по вписванията – П., които права са
непротивопоставими на ищците А.Б., С.Б. и П. Д..
Другото искане е да се приеме за установено, че
относителната недействителност на сделката от 09.01.2014 година засяга правата на „Т.И.“ ЕООД върху описаните в нотариалния акт, вписан на
01.09.2014 година под №. том . на
Службата по вписванията – П. недвижими имоти, които права са непротивопоставими
на ищците.
Така предявените искове са приети за недопустими от
първоинстанционния съд поради това, че не може да бъде предмет на искова
претенция установяването дали относителната недействителност на първата
сделка засяга или не придобитите от
третите лица права върху имотите след увреждащата сделка и преди вписване на
исковата молба по чл. 135 от ЗЗД. Прието е, че пътят за защита е
предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД
срещу всички сделки по веригата, както и
че приложението на разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изречение трето от ЗЗД е
свързано с изхода на спора по предявен иск по чл. 135 от ЗЗД.
Апелативен
съд – Пловдив с определение от 01.03.2016 година по т. дело № 129/2016 година е
отменил прекратителното определение на ОС – Пловдив и е върнал делото на съда
за произнасяне по предявените искове с
предмет сделките между Б.М. и К.К., както и между Б.М. и „Т.И.“ ЕООД, приемайки, че става дума за
отрицателни установителни искове.
В
определението си по чл. 374 от ГПК №
1275 от 09.06.2016 година, съдържащо доклад по делото, първоинстанционният съд
е посочил, че след отменителното определение на АС – Пловдив ще се произнесе по
исковете по начина, по който са предявени.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки изложените
в първоначалната и допълнителната молба обстоятелства намира, че не става дума за предявени отрицателни установителни
искове срещу последващите приобретатели на недвижимите имоти, а за иск по чл.
135 от ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност по отношение на
ищците на поредицата от сделки. Първоначално е била налице нередовност на
исковата молба, изразяваща се в липса на съответствие между изложените обстоятелства
и формулирани петитуми по три иска – чл. 135 от ЗЗД по отношение на сделката от
01.09.2014 година и отрицателни
установителни искове по отношение на двете сделки от 29.08.2014 година, вписани
в Службата по вписванията на 01.09.2014 година.
И в първоначалната, и в допълнителната искова молба
са изложени подробни обстоятелства за
недобросъвестно поведение както на Б.М. като приобретател по първата сделка,
така и на К.К. и на „Т.И.“ ЕООД като последващи приобретатели на имотите,
насочено към увреждане на ищците в качеството им на кредитори на „С.И.“ ЕООД.
Правилото на чл. 135 ал. 1 изр. трето от ЗЗД
защитава кредитора и спрямо последващи приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето,
с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се
облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може
да бъде уважен. Обстоятелството дали приобретателят по дадена сделка при сключването ѝ е бил
добросъвестен или не, е факт с правно значение, за чието установяване чл. 135
ал. 1 изречение трето не предвижда самостоятелен иск. Разпоредбата урежда само
предпоставките, при които последваща сделка с имуществото на длъжника би била
противопоставима на кредитора. Поради това кредиторът може да се защити срещу
увреждането му при извършено последващо
прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл. 135 от ЗЗД не само по
отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и по
отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът
твърди,че са недобросъвестни – знаели са за увреждането.
ТР № 2/2017 година от 09.07.2019 година по
тълкувателно дело № 2/2017 година на ОСГТК на ВКС, в чиято т. 3 се съдържа
посоченото по-горе разрешение на въпроса за реда за защита на кредитора при
последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза
длъжникът му се е разпоредил с имуществото си,
макар и постановено след
постановяване на първоинстанционното решение,
е в подкрепа на изводите на съда за нередовност на първоначалната искова
молба поради несъответствие на обстоятелствена част и петитум.
Тази нередовност е отстранена пред
първоинстанционния съд, макар и не по почин на съда, а на самите ищци с
подадената молба вх. № 17346 от 02.06.2017 година. С нея е поискано обявяване
по отношение на ищците на относителната недействителност на трите процесни
сделки, посочени по-горе, на основание чл. 135 от ЗЗД.
С
определението си от 21.06.2017 година, постановено в открито съдебно заседание,
с което е допуснал уточнение на петитума на предявените искове в посочения
по-горе смисъл, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение. В
случая не става дума за изменение на исковете или за предявяване на нови
искове, респ. за оттегляне или отказ от досегашните, а до отстраняване на
нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между изложените
обстоятелства и първоначално формулирания петитум. Обстоятелствата, на които се
основава иска, са изложени още в първоначалната и допълнителната искова молба.
Те не са променени с допуснатото уточнение на петитума, не са въведени нови
обстоятелства, което да е налагало събиране на допълнителни доказателства по
делото.
По изложените съображения съдът счита, че с
постановеното първоинстанционно решение има произнасяне по предявения иск по чл. 135 от ЗЗД след допуснатото уточнение
на петитума. Отрицателни установителни искове не са предявявани по делото, а
първоначално формулираният петитум по
такива искове не е съответствал на
изложените обстоятелства, което е нередовност на исковата молба,
отстранена своевременно.
Втората група доводи за недопустимост, които се
поддържат във въззивната жалба на „Т.И.“
ЕООД са за това, че не е установено качеството на ищците на кредитори на първия
ответник „С.И.“ ЕООД към момента на сключване на увреждащата сделка.
Тези доводи също са неоснователни. В съдебната
практика непротиворечиво се приема, че
ищец по иска по чл. 135 от ЗЗД
може да бъде кредитор с действително вземане, което не е прекратено или
погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо.
Страната, поискала обявяване за недействителни по отношение на себе си на
действията, с които длъжникът я уврежда, установява качеството си на кредитор
като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на
правата си, от които черпи правния си интерес.
Тези условия за допустимост на предявените искове по
чл. 135 от ЗЗД са установени по настоящото дело. С влязло в сила решение № 113 от 01.03.2017 година по т. дело №
306/2014 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са уважени предявените от
А.Б., С.Б. и П.Д. осъдителни искове по
чл. 125 ал. 3 от ТЗ. „С.И.“ ЕООД е осъдено да заплати на всеки един от тримата
по 1 150 000 лева, представляващи стойността на дружествения му дял в дружеството, дължим поради прекратяване
на участието му като съдружник в дружеството, настъпило въз основа на решение
на Общото събрание на съдружниците, проведено на 08.10.2013 година и вписано в
Търговския регистър на 30.12.2013 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.04.2014 година до окончателното изплащане. Дължимите
суми са определени от съда въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,
в който е настъпило прекратяване на участието на ищците като съдружници - 31.10.2013 година. Т.е. установено е, че към
момента на първата от процесните сделки, сключена на 09.01.2014 година тримата
ищци са имали качеството на кредитори на прехвърлителя „С.И.“ ЕООД.
Отделно от това ищецът А.Б. е изложил обстоятелства и е представител по
делото доказателства за негови самостоятелни вземания – три изпълнителни листа.
Те са издадени по арбитражни дела № 2/2014 година, 3/2014 година и 4/2014
година на Арбитражен съд ad hoc проф. Огнян Стамболиев. Изпълнителните листове са за суми, които „С.“ ООД дължи на А.Б. по
договори за заем, включително лихви за
забава, чиито начален момент е
01.06.2012 година по арбитражни дела 2/2014 и 4/2014 година и 30.11.2009
година по арбитражно дело № 3/2014 година. По този начин са установени вземания
на този ищец по договори за заем, чиито падеж е настъпил преди първата от
процесните сделки.
Във въззивната жалба на „С.И.“ ЕООД се поддържа
възражение за недопустимост, мотивирано с това, че след като А.Б. е изложил две
различни основания за качеството си на кредитор на „С.И.“ ЕООД, става дума за
два отделни иска, по които се дължи самостоятелно държавна такса. Съдът не
споделя това възражения. Предметът на предявените искове по чл. 135 от ЗЗД е свързан със сделките, обявяването на чиято
относителна недействителност се претендира. Въпреки допълнителните обстоятелства, с които единият от тримата
ищци – А.Б. обосновава качеството си на кредитор, наред с общите обстоятелства
за тримата, не става дума за самостоятелен иск, по който да се дължи
самостоятелна държавна такса.
При произнасянето по въпроса за основателността на
предявените искове съдът съобразява разрешението, дадено в т. 3 от ТР 2/2017
година на ОСГТК при искове за прогласяване на относителна недействителност не
само на една увреждаща сделка, сключена от длъжника на ищеца, а и на
последващите разпоредителни сделки,
сключени от третото лице, с което длъжникът е договарял. В този случай целената
от кредитора защита се постига с уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД по отношение
на последния приобретател на имуществото. Когато сделките са възмездни, каквито
са процесните, е необходимо последният приобретател да е недобросъвестен, т.е. да е знаел за
увреждането. Доколкото предходните сделки са само средство за постигане на увреждането, ако се установи недобросъвестността на
последните приобретатели, искът следва да бъде уважен, дори някой от междинните
приобретатели на имуществото, които впоследствие са го прехвърлили, да не е
знаел за увреждането на кредитора.
В случая
крайните приобретатели са отвениците К.К. и „Т.И.“ ЕООД. Първата сделка,
сключена на 09.01.2014 година между длъжника „С.И.“ ЕООД и Б.М., както и
последващите две сделки, вписани в Службата по вписванията на 01.09.2014
година, с които Б.М. се е разпоредил в полза на К.К. и на „Т.И.“ ЕООД с отделни
имоти, придобити от „С.И.“ ЕООД, са
възмездни – покупко-продажби.
При това положение за уважаването на исковете по чл.
135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите
на поредицата от сделки с крайни приобретатели К.К. и „Т.И.“ ЕООД е необходимо установяване на
недобросъвестността / знанието за
увреждане/ у длъжника „С.И.“ ЕООД и у
К.К. и „ Т.И.“ ЕООД.
От събраните по делото доказателства е установено,
че на 09.01.2014 година с нотариален акт № .., том 1, дело № .. година по описа
на Службата по вписванията – П. ответникът „С.И.“ ЕООД, /с едноличен собственик
на капитала и управител към този момент,
вписан в Търговския регистър от
30.12.2013 година Ю.П. Б./ е сключило сделка покупко-продажба с Б.А.М.. Предмет
на сделката са пет недвижими имота: 1. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор … в град П., ул. „З. Б.“ № 1, ет. 7 – ателие за творческа дейност
с площ от 152,82 кв. метра с продажна цена 72 000 лева при данъчна оценка
на имота 172777,90 лева; 2.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор .. в град П.., ул. „З. Б.“
№ 1, ет. 6, обект 1, представляващ офис с площ от 109,30 кв. метра с продажна
цена 51 000 лева при данъчна оценка на имота 151013,90 лева ; 3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор .. в
град П., ул. „З. Б.“ № 1, ет. 6, ап. 2 – жилище с площ от 70,86 кв. метра с
продажна цена 35 000 лева при данъчна оценка 80114,10 лева; 4.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор … в град П.., ул. „Д..“ № 5, ет.
3, ап. 3 – жилище с площ от 89,50 кв. метра с продажна цена 40 000 лева при
данъчна оценка 97966,70 лева и 5.
Поземлен имот с идентификатор № … в град П.., ул. „Б. ш..“ № 13 а с площ от 351 кв. метра с продажна
цена 16 000 лева при данъчна оценка на имота 16399,40
лева. В нотариания акт е отразено
постигнатото между страните по сделката съгласие общата дължима от купувача
сума 214 000 лева да бъде изплатена в срок до 2024 година.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза / стр. 632 до 680 от първоинстанционното дело/ се установява, че към момента на сключване на
описаната по-горе сделка справедливата
пазарната стойност на петте недвижими
имота е била съответно 144 000 лева за първия имот, 108800 лева за втория,
66700 лева за третия, 78100 лева за четвъртия и 56400 лева за петия имот. Т.е.
първите четири имота са продадени на цена около половината от действителната
пазарна стойност, а петия – на цена по-ниска от 1/3 от действителната пазарна стойност.
Купувачът по сделката от 09.01.2014 година Б.М. е
сключил на 29.08.2014 година две сделки, с които се е разпоредил с придобитите от него пет
недвижими имота. С нотариален акт от 29.08.2014 година, вписан в Службата по
вписванията – П. под №. том . на ..
година той е продал на ответницата К.К. имота, описан в пункт 1 за сумата от
75 000 лева при данъчна оценка към този момент 136503,40 лева и средна
пазарна стойност, определена от вещото лице – 148400 лева. Уговорката е за
заплащане на пазарната цена в тримесечен срок.
На същата дата
- 29.08.2014 година Б.М. е продал на „Т.И.“ ЕООД с нотариален акт,
вписан в Службата по вписванията – П.
под № ., том . на .. година, останалите четири недвижими имота както следва: за сумата от 52 000 лева
за втория имот, описан по-горе, при данъчна оценка 102 823,10 лева и
определена от вещото лице пазарна цена 110200 лева; за сумата от 37 000
лева за третия имот при данъчна оценка 72047,70 лева и пазарна цена 68700 лева;
за сумата от 42 000 лева за четвъртия
имот при данъчна оценка 97966,70 лева и действителна пазарна стойност 80600
и за сумата от 19 000 лева за петия имот при данъчна оценка 10515
лева и пазарна стойност 67100 лева. Уговорката между страните е за заплащане на
цената на имотите в 30 дневен срок.
Обсъдените по-горе доказателства сами по себе да не
са достатъчни, за да обосноват извод за увреждащ характер на сделките и за
знание за увреждането у последните
приобретатели, доколкото постигнатото
съгласие за цената на имотите от договарящите е израз на установената в чл. 9
от ЗЗД свобода на договаряне, която им позволява да направят конкретна
преценка за насрещните престации и
тяхната еквивалентност.
Тази
неравностойност на престациите обаче, ведно с анализа на отношенията
между страните по сделките, който съдът ще направи по-долу с оглед въведените в
процеса обстоятелства и събраните доказателства, са от значение за изводите
относно знанието за увреждането, чието доказване по исковете по чл. 135 от ЗЗД не винаги е
възможно да е пряко. Законът не поставя
изискване за доказване на релевантните факти
само с преки доказателства. Пълното доказване може да се проведе успешно
и чрез верига от косвени доказателства, които установяват странични
обстоятелства, свързани с основния факт, а не установяват пряко самия основен
факт, но преценени в тяхната съвкупност и връзка едно с друго го доказват без
съмнение.
Съдът не споделя доводите на ответниците, че с оглед
притежаваните от „С.И.“ ЕООД многобройни
недвижими имоти, от които ищците биха могли да се удовлетворят, процесните
сделки с пет от тях по никакъв начин не ги увреждат. Искът по чл. 135 от ЗЗД е
предоставен като възможност на кредитора
да обезпечи вземането си и
насочен към възстановяване в отношенията между кредитора и длъжника на
имуществото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението,
когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по
правилото на чл. 133 от ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора. Да се приеме, че сделките нямат увреждащ характер
поради липса на друго имущество би означавало да се осигури възможност на длъжника за избор срещу кое от имуществата му да се
насочи принудителното изпълнение, както и да се възложи в тежест на кредитора
да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само когато се
установи, че той не разполага с друго имущество или че същото е недостатъчно,
да може да упражни правото си по чл. 135 от ЗЗД, което не съответства на
смисъла на закона.
Следващият въпрос, включен в рамките на въззивното
производство, очертани с подадените въззивни жалби, на който съдът дължи
отговор, е за наличието или не на знание у страните за увреждащия характер на
сделките спрямо ищците в качеството им на кредитори на „С.И.“ ЕООД.
Към момента на сключване на сделката от 09.01.2014
година продавачът „С.И.“ ЕООД е представляван от Ю.П. Б. в качеството ѝ
на едноличен собственик на капитала и управител, вписана на 30.12.2013 година,
когато е вписано и преобразуването на
ООД в ЕООД, видно от данните в ТРРЮЛНЦ. До този момент дяловете в
дружеството са принадлежали по равно от четирима - тримата ищци А.Б., С.Б.,
П.Д. и от Ю. П. Б.. Вписването на промените в обстоятелствата от 30.12.2013
година е въз основа на решение на Общото събрание на съдружниците, проведено на
08.10.2013 година, на което са присъствали само Ю.Б. и упълномощения от нея
адвокат Н.П.. Решението за изключването
на тримата ищци като съдружници, както и подаването на заявлението за вписване
на промените в обстоятелствата в Търговския регистър са действия, извършени
от Ю.Б. със съдействието на
упълномощените от нея адвокати Н.П. и
А.Б. от АД „Б. и П.“.
Тези действия, с които е прекратено участието на
тримата дотогавашни съдружници в дружеството обосновават извода да наличие на
знание у Ю.Б. като управител на „С.“ ООД
и на пълномощниците й за това, че ищците са кредитори на
дружеството с оглед уреждане на
имуществените последици съгласно чл. 125 ал. 3 от ТЗ. Тяхното право на получат
стойността на дяловете си възниква още в момента, в който във вътрешните
отношения с дружеството те са изключени
като съдружници. Това е прието и с влязлото в сила решение на ПОС по т. дело №
306/2014 година. Обстоятелството, че към момента на сделката от 09.01.2014
година ищците все още не са предявили своите претенции за изплащане стойността
на дяловете си не променя горния извод. Става дума за тяхно установено със
закона право, което възниква от момента на изключването им и е свързано с
баланса на дружеството в края на месеца, в който са изключени. След изключването им и вписването на това
обстоятелство в търговския регистър още
на 30.12.2013 година не може да се приеме липса на знание у Ю.Б. в качеството й
на едноличен собственик и управител на
„С.И.“ ЕООД за това, че дружеството дължи плащане на дяловете.
По отношение на вземанията на А.Б., присъдени с решенията по трите арбитражни дела, за които има
издадени изпълнителни листове, също може да се приеме знание от длъжника чрез неговия управляващ и
едноличен собственик на капитала. Видно от обсъдените по-горе изпълнителни
листове става дума за задължения на дружеството по договори за заем, чиито
падежите им са настъпили към 30.11.2009
година и към 01.06.2012 година, видно от
началния момент на дължимост на лихвите
за забава. В качеството си първоначално на съдружник, а от 30.12.2013 година и
на управител на ответното дружество, който на 02.01.2014 година е получил достъп до цялата документация, след
като се е настанил в офиса / показанията
на свидетеля П. С./ и при данни в обявените в Търговския регистър финансови
отчети на дружеството за задължения на
дружеството по договори за заем може да се приеме знанието на управителя на
„С.И.“ ЕООД. Отделно от това знанието, че А.Б. е кредитор за вземането,
представляващо стойността на дружествения му дял, което е безспорно, е налице и
е достатъчно за нуждите на настоящото производство.
Процесните сделки са сключени само десет дни след
вписването в търговския регистър на изключването на ищците като съдружници.
С тях имотите са продадени в пъти
по-ниска от действителната им стойност, като по първата сделка е даден десет
годишен срок за заплащане на продажната цена, без да се твърди и да е
установено да има някакво обезпечение на това задължение.
Приобретател по сделките е ответникът Б.А.М..
В деня на сключване
на сделката от 09.01.2014 година, с която е придобил по покупко-продажба
петте процесни недвижими имота, Б.М. е получил от „С.И.“ ЕООД по дарение друг
недвижим имот. Дарението е оформено с
нотариален акт № ….година на Нотариус с рег. № ... То има за предмет 1880/1972
идеални части от поземлен имот с
идентификатор .. в град П., бул. „М.“ № 146 с площ от 1972 кв. метра. Така извършеното дарение в деня на сделката покупко-продажба придава
на Б.М. и „С.И.“ ЕООД качеството на свързани лица по смисъла на § 1 ал. 1 т. 9
от Търговския закон. Това според настоящия съдебен състав е едно от
обстоятелствата в подкрепа на извода за
знание у Б.М. за увреждащия характер на процесната сделка.
Действително презумпцията по чл. 135,
ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но отношенията между свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ
имат значение и когато бъдат доказани, какъвто е настоящия случай, те могат да залегнат в основата на извода за наличие на знание. А въпросът за това, че сключената между страните сделка е дарение, а
не прикрива покупко-продажба, каквито обяснения дава Ю.Б., е решен между
страните с влязло в сила съдебно решение по т. дело № 612/2014 година по описа
на Окръжен съд – Пловдив. С него е прието, че представеното като доказателство
и по настоящото дело обратно писмо / стр. 168/ е непротивопоставимо на ищците и
няма достоверна дата по отношение на тях.
От обясненията, дадени от Б.М. в съдебно
заседание на 14.12.2016 година и на
Ю.Б., дадени в съдебно заседание на 21.06.2017 година се установява, че Б.М. е бил близък приятел с покойния съпруг на Ю.Б. – Р.. Б.,
който е брат на ищеца А.Б. и чичо на останалите двама ищци. Докато бил жив Р. Б., Б.М.
се грижел за неговата къща в село В.. при отсъствията му. След смъртта
му, от началото на 2012 година в къщата в село В.. Ю.Б. обяснява, че Б.М. е
нает да се грижи за имота и да го поддържа. Той
не живеел постоянно там, но пребивавал доста често, както и децата му,
които посещавали детска градина в село В... Първоначално А.Б. заплащал труда на
Б.М., но след това преустановил плащанията. Ю.Б. също не му плащала. Тя заявява, че не знае „С.И.“ ЕООД да е имало
някакви задължения към Б.М..
В обясненията си
Б.М. твърди, че към момента на сключване на сделките на 09.01.2014
година не е знаел за изключването на останалите съдружници в „С.И.“ ЕООД, като
заявява, че разбрал по-късно и „бил замесен така да се каже в цялата история, в
делата“. Самият той твърди, че разходите и поддръжката на къщата били много
големи. След като А.Б. спрял да му плаща и
се събрали няколко хиляди лева непокрити разходи, двамата постигнали уговорка Б.М. да получи безвъзмездно ателието и
апартамента, предмет на процесната сделка. След това М. поставил този въпрос и
пред Ю.Б., която му обещала, че рано или късно ще получи парите си. В началото
на 2014 година тя го извикала и му предложила да закупи тези имоти, както и
останалите офиси в сградата дори на по-ниски цени и при разсрочено плащане.
Тези обяснения на Б.М., които звучат недостоверно в
частта за причината, поради която му е обещано и са му прехвърлени имотите при
посочените условия / цени и разсрочено плащане/, наред с обсъдените по-горе доказателства, че
само осем месеца след като е придобил петте имота, той
ги е прехвърлил съответно на К.К. и „Т.И.“ ЕООД и то за цена, надхвърляща покупната само с 12 000 лева общо / разликата е от
1000 до 3000 лева за имот/, преценено наред с останалите доказателства, дават
основание да се приеме, че сключената с Б.М. сделка е използвана като средство
за постигане на увреждането.
В подкрепа на горния извод са и събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетеля Н.К.. Този свидетел признава,
че е приятел с ищеца С.Б.. Доколкото обаче неговите показания не са опровергани
от останалите събрани по делото доказателства, съдът няма основание да не ги
цени. Свидетелят установява, че два-три
месеца след смъртта на Р. Б.Б.М. се е нанесъл с цялото си семейство в неговата къщата в село В. Съпругата на Р. Б.
– Ю., не искала да живее в къщата, като от С.Б. свидетелят разбрал, че човекът,
който се е нанесъл там – Б.М., е неин приятел. Освен това свидетелят чул
разговор между Б.М. и непознат мъж пред къщата на Б., в който М. заявил, че той
и Ю.Б. са прецакали С.Б..
Изводи за самото увреждане могат да се правят от
събраните по делото доказателства за знанието на крайните приобретатели, в
случая на К.К. и на „Т.И.“ ЕООД.
По отношение на К.К. по делото е установено
следното:
На 25.07.2014 година е вписано в ТРРЮЛНЦ търговско дружество „К..“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала и управител е К.П.К.. На 27.08.2014 година е вписан нов съдружник в
дружеството – „С.И.“ ЕООД въз основа на апорт на непарична вноска на множество
недвижими имоти на обща стойност 7 374 090 лева, увеличаването на
капитала от 2000 лева на 7 376 090 лева, както и преобразуването на
ЕООД в ООД. На 05.09.2014 година е вписано прехвърлянето на дяловете от „С.И.“
ЕООД на К.. И. Н.. К.К. и К. Н. са съдружници в дружеството и до настоящия
момент, като К.К. е била управител до 30.03.2017 година, когато е заменена с
друг управител – Н. Б.. От тези данни е видно, че към момента на сключване на
сделката от 29.08.2014 година К.К. и „С.И.“ ЕООД са свързани лица по смисъла на
§ 1 т. 4 от ДР на ТЗ. Това обстоятелство
дава основание да се приеме знание у К.К. като краен приобретател на имота за увреждащия характер на сделката
по отношение на ищците. Имотите, апортирани в капитала на „К. 77“ ЕООД от „С.И.“ ЕООД са били
възбранени в полза на ищците като обезпечение по т. дело № 306/2014 година на
ПОС, което не може да не е станало известно на К.К. като дотогавашен едноличен собственик на капитала в
процедурата по апорта. Освен това при
сключването на сделката нейният праводател Б.
М. се е легитимирал като собственик на имота именно с нотариалния акт,
сключен със „С.И.“ ЕООД. В допълнение е
и фактът, че имотът е закупен при много изгодни условия - цена и разсрочване на плащането за три
месеца, които бяха обсъдени по-горе.
Установено е също, че заплащането
на цената от К.К. на Б.М. е извършено на
18.09.2014 година и на 19.09.2014 година на две вноски през сметката „К.
77“ ЕООД, в каквато насока са представените писмени доказателства. К.К. при
зададен въпрос по чл. 176 от ГПК в
съдебно заседание на 21.06.2017 година е отказала да отговори защо плащането е
извършено чрез дружеството, в което е съдружник за имот, който придобива в
лично качество.
За недобросъвестността на К.К. може да се съди и от
събраните доказателства за това, че тя съжителства с лицето Г. Б. Г. и двамата имат общо дете – Н., родено през 2002
година. По делото са представени доказателства – справки от Националната база
данни, от които е видно, че живеят на един и същ адрес – град П., ул. „Г.“ №
24, ет. 6, ап. 16. Това е и адресът на управление на „К.“ ЕООД. От
свидетелските показания на свидетеля П.С., както и от представените с
допълнителната искова молба писмени доказателства – заповед за инвентаризация,
констативен протокол от 02.01.2014 година и протокол за инвентаризация от
03.01.2014 година е видно, че Г. Г. е
придружавал Ю.Б. на 02.01.2014 година,
когато тя заедно с адвокат Б. е влязла в офиса на „С.И.“ ЕООД, представила се е
за едноличен собственик и управител, осуетила е достъпа на С.Б. и е назначила
комисия за инвентаризация, в която е включен и Г. Г.. Обясненията на К.К., че
след 01.01.2014 година не съжителства с Г. Г. и че не знае нищо за случилото се
на 02.01.2014 година , както и че бегло познава Ю.Б. и смътно си спомня, че са
били съдружници през 2014 година, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, звучат недостоверно на фона
на събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
По делото са събрани доказателства и за
недобросъвестността на другия краен приобретател на имотите - „Т.И.“ ЕООД.
Това дружество е вписано в ТРРЮЛНЦ на 04.01.2010
година с едноличен собственик на капитала и управител З. Т.. На 09.09.2014
година като управител на дружеството наред със З. е вписана и М. Т. Д., като
двамата управители представляват дружеството
само заедно. Това вписване е извършено въз основа на решение на
едноличния собственик на капитала от 29.08.2014 година. На 16.10.2014 година е
вписано прехвърлянето на капитала от З. на „Д.“ ЕООД – дружество, регистрирано
в Кипър. На 16.07.2019 година капиталът на дружеството е прехвърлен от „Д.“
ЕООД на М.Т. Д.. Всички заявления за посочените
вписванията са подавани от адвокат Н.П., който е в адвокатско дружество с адвокат Б..
Безспорно е между страните, че двамата адвокати са пълномощници и осъществяват
процесуално представителство на „С.И.“ ЕООД по заведени срещу дружеството дела,
включително тези, по които ищците са същите като по настоящото дело. Това
е основание да се приеме знание у адвокатите за
увреждащия характер на сделката. От своя страна
М.Д. е сестра на адвокат А. Б..
Тя обслужва счетоводно Адвокатското
дружество „Б. и П.“. Освен това тя е съпруга на П. Д. Д. - съдружник на
адвокат Н.П. в „М.а.“ ООД до 17.11.2014
година, когато едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е
станала М. Т. Д.. Тези обстоятелства са установени с представените по делото
писмени доказателства и със справки в Търговския регистър и не са оспорени от
страните. Доказателствата за наличието на описаните служебни и лични отношения
между адвокатите на „С.И.“ ЕООД и М.Д. при безспорното тяхно знание за наличието на задължения на дружеството към ищците, дават основание да се приеме, че такова
знание е имала и М.Д.. Вярно е, че към
момента на сключване на сделката – 29.08.2014 година тя все още не е вписана в
Търговския регистър като управител на „Т.И.“ ЕООД. След взетото решение на едноличния собственик
на капитала обаче тя има качеството на управител във вътрешните отношения с дружеството и другия управител.
Показанията, дадени
в съдебно заседание на 14.12.2016 година от З. в качеството му на
свидетел не опровергат изложените по-горе изводи, направени въз основа на
съвкупната преценка на останалите доказателства, за недобросъвестност на М.Д..
От тези показания се установява, че макар и формално да е бил собственик на
дружеството, З. го е продал на лица от
К. много преди сделките с Б.М. и е останал само негов формален управител. Той
твърди, че тъй като не му се е занимавало, е помолил М. Т. – негова позната да
движи нещата и да им урежда сделки с имоти, от които те се интересували.
Заявява и че не си спомня какво точно се е случило при сключването на
процесната сделка, не го е интересувало и просто е отишъл при нотариуса и е
подписал документите. Не си спомнял и защо точно на датата 29.08.2014 година е
взел решение за избор на М. Т. за управител.
Освен обсъдените до момента доказателства, в подкрепа на изводите за недобросъвестност на ответниците са и
следните обстоятелства, установени с доказателствата по делото:
За петте недвижими имота, предмет на процесните
сделки ищците са поискали налагане на възбрана като обезпечение на предявен от
тях иск по чл. 134 от ЗЗД по т. дело №
611/2014 година срещу Б.М. за заплащане на цената по сделката от 09.01.2014
година. На 27.08.2014 година
първоинстанционният съд се е произнесъл
с определение, с което отказва да допусне обезпечението. На 29.08.2014 година
цялото дело, съдържащо искането на ищците за обезпечение и постановеното от
съда определение е предоставено и е било на разположение на адвокат Д. К. от
адвокатско дружество „Б. и П.“, което е установено от отбелязването върху
корицата на делото. На същата дата – 29.08.2014 година са сключени двете сделки
с прехвърлител Б.М. и приобретатели К.К. и „Т.
И.“ ЕООД. Тяхното сключване е след 15 часа на 29.08.2017 година, тъй
като вписването им е извършено едва на 01.09.2014 година – първия работен
ден след тази дата. Поисканото от ищците
обезпечение чрез възбрана на имотите е допуснато от АС- Пловдив с определение
от 04.09.2014 година по т. дело № 1031/2014 година, към който момент сделките
вече са били осъществени.
За връзката между ответниците и тяхното знание и
действия, насочени към увреждане на
ищците може да се съди и от събраните по делото доказателства, свързани със
заплащането на дължимите суми по сделките покупко-продажба.
От банковите извлечения, представени по делото се
установява, че при заплащане на сумите и от двамата приобретатели – К.К. и
„Т.И.“ ЕООД на Б.М., той от своя страна в рамките на няколко минути той ги е превеждал на „С.И.“ ЕООД, като
веднага след това сумите са били изтегляни от Ю.Б..
В съдебно заседание на 21.06.2017 година процесуалният представител на „С.И.“ ЕООД
адв. Б. не оспорва описаните по-горе
действия на ответниците, свързани със заплащане на дължимите суми за
продажбата, като прави изявление, че Ю.Б. е теглила веднага парите, за да не
бъдат запорирани, тъй като всичките й имоти били възбранени и сметките - запорирани.
Имайки предвид всичко гореизложено, настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
в първоинстанционното производство направените пред въззивната инстанция
разноски съобразно представените списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за
реалното им плащане.
Ответникът по въззивните жалби А.Б. е претендирал
заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева за
защита по трите въззивни жалби. Тримата въззивни жалбоподатели – Б.М., „Т.И.“
ЕООД и „С.И.“ ЕООД следва да бъдат осъдени да му заплатят тази сума по равно,
т.е. по 1166,67 лева.
С.Б. е претендирал и е установил, че е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 3300 лева за защита по въззивната жалба на „Т.И.“ ЕООД.
Тази сума следва бъде присъдена в тежест на жалбоподателя „Т.И.“ ЕООД.
За защита по жалбите на Б.М. и „С.И.“ ЕООД С.Б. е
заплатил общо адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева. Двамата
жалбоподатели следва да бъдат осъдени да му заплатят тази сума по равно, т.е.
по 1750 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 553 от 04.12.2017 година, постановено по т. дело №
879/2014 година по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „С.И.“
ЕООД, ЕИК …, „Т.И.“ ЕООД, ЕИК …
и Б.А.М., ЕГН **********,***, да
заплатят на А.С.Б., ЕГН **********,***, направените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 3500 лева, или
по 1666,67 лева всеки един от тях.
ОСЪЖДА „Т.И.“
ЕООД, ЕИК .. да заплати на С.А.Б., ЕГН
**********,***, направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3300 лева.
ОСЪЖДА „С.И.“
ЕООД, ЕИК… и Б.А.М., ЕГН **********,***, да заплатят на
С.А.Б., ЕГН **********,***, направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер 3500 лева, или по 1750 лева всеки един
от тях.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.