Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

12.10.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

14.09.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

121

по описа за

2023

година.

Производството е по чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ.

Депозирана е жалба от Б.М.М. от ***, действащ чрез адв.М.Ч., против Заповед № 2/27.02.2023 г., издадена от главния архитект на община Момчилград, с която е наредено премахването на телена ограда с метални колчета, която е изградена в югозападната страна на сграда с идентификатор *** по КККР на *** с размерите: обща дължина 12,80 м. и височина 1,60 м., както и изградено с дограма складово помещение в югозападната страна под балкона на сграда с идент. ***, с размери: широчина 1,30 м., дължина 4,40 м. и височина 2,20 м., находящи се в ПИ с идент. *** по КККР на ***, ***, поставени и монтирани при неспазване изискванията на чл. 57а, ал. 1. т. 1 от ЗУТ (без одобрена схема и без разрешение за поставяне) и чл. 23. ал. I, т. 1 и 6 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на община Момчилград, както и липса на сключен договор за поставяне със собственика на поземления имот.

Със заповедта е разпоредено премахването да се извърши от извършителя, собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на ***, а именно Б.М.М..

Счита заповедта за незаконосъобразна като издадена в противоречие на закона и на всички основания по чл. 146, т. 1 – т. 5 от АПК.

Излага съображения, че издателят на заповедта не е извършил преценка дали, по начина по който са поставени обектите, застрашават други интереси вкл. правото на собственост. При постановяването на заповедта не бил изследван въпроса, относно собствеността на ПИ, на построената в него сграда включително и основанието за това, в кои имоти попадат телена ограда и алуминиева дограма, както и дали последното може да се квалифицира като склад.

Твърди, че не са налице законовите основания и кумулативните предпоставки на материалния закон, при наличието на които да се пристъпи към процедура по премахване, поради което и на това основание обжалвания акт се явява неправилен. Счита, че нито едно от основанията на административния орган, посочени в обжалвания акт, не било налице в случай, тъй като същите били неотносими и не можели да бъдат основание за премахване.

Въвежда доводи, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, без правомощия за това. Отделно то това счита, че заповедта е  издадена при съществени нарушения па административно-производствените правила, водещи до отмяна. Същата била немотивирана и от съдържанието и не можело да се установи, защо и на какво основание, административния орган е пристъпил към процедура по премахване. Не били посочени фактическите и правни основание за издаването й, което се явявало нарушение на изискванията на чл. 59 от АПК за съдържанието на индивидуалния административен акт.

По изложените съображения моли съда да постанови акт, с който да прогласи нищожността на Заповед № 2/27.02.2023 г., издадена от главния архитект на община Момчилград, с която е наредено премахването на телена ограда с метални колчета, която е изградена в югозападната страна на сграда с идентификатор *** по КККР на *** с размери: обща дължина 12.80 м. и височина 1.60 м., както и изградено с дограма складово помещение в югозападната страна под балкона на сграда с идентификатор *** м., дължина 4.40 м. и височина 2.20 м., находящи се в ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, ***, алтернативно: да отмени оспореният административен акт/ Заповед № 2/27.02.2023 г./ като незаконосъобразен. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез адв. М.Ч. поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени оспорената заповед на главния архитект на Община Момчилград като незаконосъобразна по съображения изложение в жалбата. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Ответникът по жалбата – Главен архитект на община Момчилград, чрез процесуалния си представител адв. Е.П., оспорва изцяло подадената жалба като неоснователна. Моли съда да отхвърли оспорването, като в полза на ответника бъдат присъдени деловодни разноски.

В предоставения от съда срок е постъпила писмена защита от пълномощника на ответника, в която са развити доводи и съображения за законосъобразността на оспорената заповед, респ. за липсата на основания за отмяната й по смисъла на чл. 146 от АПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представена по делото Схема № 15-1286692/04.11.2022 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Кърджали/л. 9/, жалбоподателят Б.М. е собственик на самостоятелен обект (кафе-*** и хотел) с идентификатор *** по КККР на ***, намиращ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот *** -  собственост на община Момчилград /Акт за частна общинска собственост № ***/*** г., утвърден от кмета на община Момчилград и вписан в Служба по вписванията  - Кърджали към Агенция по вписванията с вх. № ***/*** г. – л. 49/. 

На 06.01.2023 г. в община Момчилград е постъпила жалба/сигнал/ /вх. №9400-95 – л. 16/, подадена от Б. С. С., в която лицето е посочило, че е съсобственик на самостоятелен обект /***/ с идентификатор *** по КККР на ***, намиращ в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на ***, собственост на община Момчилград. Изложени са доводи, че в посочения ПИ имало поставени ограда и склад, които според подателя на жалбата били изградени от собственика на съседния самостоятелен обект с идентификатор ***, в нарушение на нормите на ЗУТ и общинските наредби, като същите препятствали и упражняване на правото на собственост на лицето. Предвид това с жалбата е поискано извършването на проверка по компетентност.

С Констативен акт от 30.01.2023 г. /л.17 – л. 19/, издаден от служители на община Момчилград -  С. О., Ш. С. и Б. А., е прието, че в ПИ с идентификатор *** по КККР на *** са изградени: телена ограда с метални колчета, разположена в югозападната страна на сграда с идентификатор ***, с размери – дължина 12.80 м. и височина 1.60 м.; складово помещение от PVC дограма, разположено в югозападната страна под балкона на сграда с идентификатор *** м., дължина 4.40 м. и височина 2.20 м. Въведени са констатации, че установените при проверката обекти са преместваеми по смисъла на чл. 56 или чл. 57 от ЗУТ и същите са поставени в нарушения на изискванията на чл. 57а, ал.1, т. 1 от ЗУТ, чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на община Момчилград, както и без съгласието на собственика на имота. Горното е прието като основание за започване на административно производство по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ за премахването на преместваемите склад и ограда.

Със Заповед № 2/27.02.2023 г., издадена от главния архитект на община Момчилград/л. 15/, е наредено да се премахннат изградените без съгласието на собственика на поземлен имот (община Момчилград) с идентификатор № *** по КККР на ***: телена ограда с метални колчета и с размери обща дължина 12.80 м. и височина 1.60 м., изградена в югозападната страна на сграда с идентификатор № ***; изградено с дограма складово помещение в югозападната страна под балкона на сграда с идентификатор *** м., дължина 4.40 м. и височина 2.20 м. Прието е, че същите са поставени и монтирани в нарушения на изискванията на чл. 57а. ал. 1, т. 1 от ЗУТ (без одобрена схема и без разрешение за поставяне) и чл. 23. ал. 1, т. 1 и 6 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на община Момчилград, както и при липса на сключен договор за поставяне със собственика на поземления имот.

В заповедта е обсъдено постъпилото възражение от Б.М.М., против Констативния акт от 30.01.2023 г. на служителите от община Момчилград, което възражението е преценено като неоснователно. Посочено е, че премахването на телената ограда и складовото помещение следва да се извърши от извършителя – Б.М.М., собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, намиращ се с поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на ***.

За изясняване на делото е назначена съдебно техническа експертиза с вещо лице архитект. От заключението на вещото лице – арх. Т.Я./л. 87 – л. 9/ и изложените в съдебно заседание отговори на поставените й въпроси, се установява следното: При направен оглед на място вещото лице е констатирало, че към югозападната фасада на сграда с идентификатор № ***, под балкона на първия етаж има обособено помещение с PVC дограма с размери: ширина 1.20 м. в западна посока и 1.24 м. в източна посока, дължина 5.35 м. и височина 2.20 м., с обща площ от 6.53 кв.м. Според вещото лице, от вида и състоянието на дограмата не може да се определи периода на поставянето й, като счита, че вероятно е била монтирана преди няколко години. При огледа вещото лице е констатирало също, че част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на *** е преграден с ограда от метални колчета, пана от метална рамка и телена мрежа. Оградата била с дължина  7.88 м., паната били с размери средно около 2.00 м. дължина и 1.50 м. височина, а колчетата - монтирани в непосредствена близост до съществуваща подпорна стена. Между оградата и фасадата на сградата била монтирана двукрила врата, изпълнена от същите оградни пана и с обща дължина 3.85 м. Според експерта, състоянието на металните колчета, оградните пана и заварките, показвали, че това преграждане е изпълнено преди повече от 10-12 години. Вещото лице е посочило, че за изградените в поземления имот с идентификатор № *** по КККР на *** телена ограда с метални колчета и помещение в югозападната страна под балкона на намиращата се в ПИ сграда, в общината няма издадени разрешение за поставяне и/или разрешение за строеж. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че оградните пана са заварени за колчета, които са бетонирани, а помещението от PVC дограма е плътно прилепено за фасадата на сградата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ/жалбата е постъпила в АС – Кърджали на 10.03.2023 г., а съобщението за издаването на оспорената заповед е връчено на жалбоподателя на 28.02.2023 г., видно от представеното копие от известие за доставяне - л. 32/, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК, респ. преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата се явява частично основателна.

Предмет на настоящето производство е законосъобразността на Заповед № 27/27.02.2023 г., издадена от главния архитект на община Момчилград, с която е наредено да се премахнат телена ограда с метални колчета с обща дължина 12.80 м. и височина 1.60 м., изградена в югозападната страна на сграда с идентификатор ***, както и изградено с PVC дограма складово помещение в югозападната страна под балкона на сграда с идентификатор *** м., дължина 4.40 м. и височина 2.20 м., с извършител Б.М.М., собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в ПИ с идентификатор ***, собственост на община Момчилград. 

Оспорената заповед, представляваща индивидуален административен акт, е издадена от компетентен орган – главен архитект на община Момчилград, в предписаната от закона писмена форма, съдържаща формално всички фактически и правни основания за издаването й.

Издателят на заповедта се явява компетентен орган по смисъла на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ предвид предоставените му правомощия от кмета на община Момчилград със Заповед № РД-19-143/07.04.2021 г. /л. 20/. Съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В настоящият случай оспорената заповед е издадена от надлежно оправомощено от кмета на община Момчилград лице - Главен архитект на Общината, поради което доводите на жалбоподателя за нищожност на заповедта, поради липса на компетентност на издателя й, са неоснователни.  

Обжалвания акт е издаден при спазване на специалната процедура по чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. Твърдените в заповедта обстоятелства по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ са били предмет на установяване в съставения по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ Констативен акт от 30.01.2023 г., в който е обективирана извършената на място проверка от служителите по чл. 223, ал. 2. В процесния ИАА е налице описание на преценените за премахване обекти, тяхното местоположение, параметри и в какво се изразяват нарушенията при поставянето и изграждането им. Релевантният констативен акт е бил надлежно връчен на Б.М. на 21.02.2023 г. /известие за доставяне – л. 38/. Жалбоподателят е упражнил надлежно правото си на възражение в срока по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, което възражение е било преценено от административния орган като неоснователно.

По отношение на съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът съобрази следното:

По силата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, на което основание е издадена оспорената заповед, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта.

В конкретния случай с оспорената заповед е наредено да се премахне телена ограда с метални колчета, изградена в югозападната страна на сграда с идентификатор ***, както и изградено с PVC дограма складово помещение в югозападната страна под балкона на посочената сграда, като в мотивите на заповедта е прието, че същите са поставени и монтирани в нарушение на изискванията на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 23. ал. 1, т. 1 и 6 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на община Момчилград, както и при липса на сключен договор за поставяне със собственика на поземления имот. В заповедта е наредено обектите да бъдат премахнати от Б.М.М., собственик на обект с идентификатор ***, за който е прието, че е извършител на изградените обекти.

Съгласно чл. 57а, ал.1, т. 1 от ЗУТ, въведено като правно основание за премахване на описаните в заповедта телена ограда и складово помещение, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение.

От съдържанието на оспорената заповед е видно, че издателя й е приел, че обектите разпоредени за премахване са преместваеми, като в акта не са изложени съображения дали същите са такива по смисъла на чл. 56, ал. 1 или чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно легалното определение, дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

На първо място съдът счита, че неправилно административния орган е приел, че описаната в оспорената заповед телена ограда, преграждаща част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, е преместваем обект по смисъла на горецитираната норма. Видно от изготвената по делото съдебно техническа експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, процесната оградата е изградена от телена мрежа и метални пана, с размери 2.00 м. дължина и 1.50 м. височина, заварени за метални колчета, самостоятелно бетонирани и монтирани в непосредствена близост до съществуваща подпорна стена. Вещото лице е категорично, че оградата е монолитно изпълнена на място и не отговаря на изискванията за преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като при евентуално преместване същата няма как да запази своята цялост.

Настоящият състав намира, че процесната ограда, с оглед начина й на изграждане, следва да бъде квалифицирана като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съгласно която норма „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Както вече бе посочено оградата е изпълнена с метални пана, заварени към метални колчета, монтирани в близост до подпорна стена, като същевременно в долната си част колчетата са бетонирани, т.е. трайно прикрепени към земята. Изложеното обосновава извода, че евентуални действия по преместване на т.нар. „телена ограда“ би довело до значително нарушаване на нейните елементи, при което същите биха били увредени до степен, предполагаща невъзможността същите да изпълняват предназначението си като част от ограда на друго място. Горното е аргумент в подкрепа на това, че по начина на изграждане оградата не представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а има характеристиките на „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, до който извод обаче не е достигнал административния орган, издал оспорената заповед.

Предвид горното съдът намира, че оградата не представлява преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, а още по-малко пък такъв по смисъла  на чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, доколкото в случая не се касае изобщо за рекламни елементи, поради което приложението на чл. 57а от ЗУТ за нейното премахване е неправилно. За премахването на ограда, дефинирана като „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, е приложим реда по чл. 225а от ЗУТ, респ. заповед за премахване се издава от кмета на общината на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, което е различно материалноправно основание от това, посочено в процесната заповед. Това от своя страна обосновава извода, че Заповед № 2/27.02.2023 г., издадена от главния архитект на община Момчилград, в частта й, с която е разпоредено премахването на телената ограда с метални колчета, изградена в югозападната страна на сграда с идентификатор *** по КККР на *** с размери: обща дължина 12,80 м. и височина 1,60 м.,с метални колчета, се явява материално незаконосъобразна.

На следващо място, съдът намира оспорената заповед в горепосочената част за незаконосъобразна и поради това, че с обжалвания акт е разпоредено премахването на процесната телена ограда да се извърши от Б.М.М., който адресат е определен неправилно.

Съгласно чл. 57а, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, заповедта за премахване се връчва на собственика на обект по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1. Когато собственикът на обект по ал. 1, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота и в този случай със заповедта по ал. 3 кметът на общината, задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка.

От горното следва, че адресат на заповедите издадени по реда на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, могат да бъдат собственика на обекта или в случай, че той е неизвестен - собственика на имота върху който е поставен обекта.

Съдът намира за недоказано по делото, че извършител, респ. собственик на изградената телена ограда с метални колчета и метални пана е Б.М.М., на който с оспорената заповед е вменено задължението да я премахне. В тази връзка, в настоящото производство административния орган не установи, при условията на пълно и главно доказване, че именно посоченото лице е извършител на разпоредената за премахване ограда. Независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане № 257/29.03.2023 г. по настоящото дело, административния орган като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, не ангажира доказателства в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства от страна на органа, които да установяват, че обекта, който е разпоредено да се премахне е поставен и е собственост на Б.М.М.. В жалбата /сигнала/, подадена от Б. С. – съсобственик на самостоятелен обект с идентификатор ***,  намиращ се в ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, до община Момчилград, се съдържат твърдения от нейния подател, че изградените ограда и складово помещение вероятно са били извършени от Б.М.М., като тези твърдения не са подкрепени с никакви доказателства. В съставения констативен акт, въз основа на който е издадена процесната заповед, липсват каквито и да са доводи от страна на съставителите му, че именно Б.М. е собственик на сочения в акта преместваем обект – телена ограда, като независимо от това акта е бил изпратен на лицето. В подадената жалба срещу констативния акт, лицето изрично е заявило, че тази ограда не е изградена от него, както и че същата е съществувала преди той да стане собственик на самостоятелен обект и да изгради хотела си /хотел „***“/ в поземления имот. Подобни съображения се поддържат и в жалбата, адресирана до съда, поради което след като жалбоподателя твърди отрицателния факт, че не той е поставил сочената за преместваем обект – ограда, в тежест на административния орган съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК, е да установи правнозначимия факт относно извършителя на процесната ограда, който следва да бъде и адресат на административния акт, което в настоящето производство не е осъществено от ответника.

Предвид горното съдът намира, че е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като административния орган не е изпълнил задължението си да установи безспорно лицето, на което следва да бъде вменено задължението по премахване на сочения преместваем обект.

На следващо място, следва да се отбележи, че по делото не съществува спор, че процесната телена ограда е изградена в ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, който ПИ е собственост на община Момчилград. Това обстоятелство, взето съвкупно с липсата на данни за лицето, извършител на процесната ограда, обосновава наличието на хипотезата на чл. 57а, ал. 4 от ЗУТ, предвиждаща, когато собственикът на обект по ал. 1, поставен в чужд имот, е неизвествен, констативния акт се връчва на собственика на имота, като със заповедта за премахване се задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка. Следователно, в нарушение на посочената разпоредба, административния орган неправилно е вменил на жалбоподателят Б.М. задължението за премахване на процесната ограда, респ. незаконосъобразно същия е определен като адресат на заповедта за премахване.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед № 2/27.02.2023 г. на главен архитект на община Момчилград, в частта й, с която е наредено премахването на телена ограда с метални колчета, изградена в ПИ с идентификатор *** по КККР на *** - общинска собственост, от сочения за неин извършител Б.М.М., се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена в тази й част, като постановено при наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Съдът намира оспорената заповед в останалата й част, респ. в частта, с която е разпоредено да се премахне изграденото с PVC дограма складово помещение в югозападната страна под балкона на сграда с идентификатор ***, намираща се в ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, с извършител Б.М.М., за законосъобразна по следните съображения:

На първо място, следва да бъдат споделени изводите на издателя на оспорения акт, че посочения обект – складово помещение, се явява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, съгласно която норма, „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Видно от заключението на вещото Я. и дадените в открито съдебно заседание отговори на поставените й въпроси, въпросното помещение е изпълнено с PVC дограма и е с размери – дължина 5,35 м., височина 2,20 м., ширина в западна и източна посока съответно 1,20 м. и 1,24 м. Дограмата е закрепена към балкона, фасадата на сградата и земята с дюбели, поради което след като помещението е изпълнено от дограма с точно определени за това място размери, за да запази функционалността си след демонтиране, при ново монтиране следва да се постави на място със сходни размери.

Без значение за определянето на процесния обект/изграденото с PVC дограма складово помещение/ като преместваем, е становището на вещото лице, че дограмата е закрепена към балкона, фасадата на сградата и земята с дюбели, поради което след като помещението е изпълнено от дограма с точно определени за това място размери, за да запази функционалността си след демонтиране, при ново монтиране следва да се постави на място със сходни размер. Квалифицирането на даден обект като преместваем е обослувено от пренцеката оносно неговото предназначение и възможността за отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура за преместването му в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен.

В разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ се посочват кои обекти са преместваеми с оглед тяхното предназначение, като с оглед данните по делото съдът намира, че в случая се касае за обект по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, а именно за преместваем обект за търговски и обслужващи дейности. В жалбата на Б.М., подадена срещу съставения по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ констативен акт, са въведени твърдения, поддържани и в настоящото производство, че помещението се ползва за съхранение на тропически растения през зимата, част от интериора на хотела. Отделно това, видно от постъпило в община Момчилград заявление вх. № 2600-101/27.02.2018 г./л. 62/, подадено от Б.М. като представляващ „***“ ЕООД, същия е поискал от кмета на общината да му бъде отдадена площ, която да ползва за складиране на амбалаж, в задната част на търговския обект (хотел „***“). По делото няма данни дали това заявление е било разгледано от административния орган, но очевидно същото свидетелства за намерението на собственика на обекта да ползва обслужващо помещение във връзка с търговската си дейност. Предвид това съдът намира, че в конкретния случай е налице първия елемент, характеризиращ процесното помещение като преместваем обект, а именно естеството на обект  - за търговска и обслужваща дейност по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

С оглед наличните по делото доказателства относно начина на изграждане на процесното помещение и неговата конструкция, изпълнено изцяло с PVC дограма, настоящият състав приема, че същото може да бъде преместено на друго място със същото или с подобно предназначение, чрез демонтиране на дограмата от местата (балкон, фасадата на сградата и земята), на които същата е закрепена. Захващането е осъществено чрез дюбели, поради което при отделянето на дограмата от местата, на които е монтирана, същата няма да загуби индивидуализацията си, както и възможността да се полза на друго място със същото или подобно предназначение. Предвид изложеното, съдът намира, че е налице и второто условие за квалифициране на изпълненото складово помещение, предмет на оспорената заповед, като преместваем обект по смисъла на 56, ал. 1, т. 2 във вр. с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.

В разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, като схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. Същевременно в чл. 10 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на община Момчилград е регламентирано, че преместваемите обекти се разполагат върху терени – публична и частна общинска, съгласно одобрените схеми за разполагане, които се изработват служебно от отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ и се съгласуват с главния архитект, след разглеждането на искането от ОЕСУТ.

Съдът намира за доказано в процеса, че извършител на изграденото с дограма в югозападната страна под балкона на сграда с идентификатор *** по КККР на *** помещение с размери дължина 4,40 м., ширина 1,30 м. и височина 2,20 м., е жалбоподателя Б.М.М., което обстоятелство не се отрича от него, а и изрично се потвърждава в подадената от лицето жалба срещу съставения по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ констативен акт. В тази връзка по делото не се ангажираха и представиха доказателства от страна на жалбоподателя, които да установят, че за изграденото от PVC дограма помещение има разрешение за поставяне от съответния орган, издадено въз основа на одобрени схеми на местата за разполагане на преместваемите обекти. Следователно, налице са материалноправните предпоставки, визирани в чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и послужили като основание за издаване на оспорената заповед, съгласно които, когато обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение, същите се премахват на посоченото основание. В тази връзка, по силата на чл. 57, ал. 3 от ЗУТ, правилно е определен адресатът на заповедта, на когото следва е вменено задължението за премахване на изградения без съответните документи преместваем обект - Б.М.М..

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед на главен архитект на община Момчилград в частта, с която е наредено премахването на изграденото с PVC дограма помещение в югозападната страна под балкона на сграда с идентификатор ***, с извършител Б.М.М., е законосъобразна, респ. по отношение на заповедта в тази част не са налице отменителните основание по чл. 146 от АПК.

С оглед горното съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което бъде отхвърлено оспорването по жалбата на Б.М.М. от ***, против Заповед № 2/27.02.2023 г., издадена от главен архитект на община Момчилград, в частта й, с която е наредено премахването на изградено с дограма складово помещение в сграда с идентификатор *** по КККР на ***, с извършител Б.М.М., като заповедта в останалата й част, относно премахването на телена ограда с метални колчета, изградена в югозападната страна на сграда с идентификатор *** по КККР на ***, с извършител Б.М.М., следва да бъде отменена като незаконосъобразна

При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част на жалбата, а именно в размер на 600 лв. с ДДС, представляващи 1/2  част от заплатено адвокатско възнаграждание в размер на 1 200 лв. с ДДС по Договор за правна и защита и съдействие от 28.04.2023 г. /л. 60, стр. 2/.

С оглед частичната отмяна на оспорения акт, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски съобразно уважената част от жалбата, а именно в размер на 955 лв., представляващи 1/2 от общо понесените разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, внесена държавна такса и депозит за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Б.М.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу Заповед № 2/27.02.2023 г., издадена от главния архитект на община Момчилград, в частта й, с която е наредено да се премахне изградено с дограма складово помещение в югозападната страна под балкона на сграда с идентификатор *** по КККР на ***, като неоснователна.

ОТМЕНЯ Заповед № 2/27.02.2023 г., издадена от главния архитект на община Момчилград в частта й, с която е наредено да се премахне телена ограда с метални колчета с дължина 12.80 м. и височина 1.60 м., изградена в югозападната страна на сграда с идентификатор *** по КККР на ***.

ОСЪЖДА Б.М.М. от ***, с ЕГН **********, да заплати на община Момчилград, деловодни разноски в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА Община Момчилград, с административен адрес: ***, да заплати на Б.М.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 955 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване /чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ/.

                                                                              Председател: