РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Ст. Г. Т.
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600782 по описа за 2021 година
С присъда от 25.05.2021 г. на СГС, НО, 23 състав, постановена по НОХД № 1531/2020 г. по
описа на същия съд, подсъдимият Д. И. Н. - роден на *** г. в гр. ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, живущ в гр. ***, ул.
„***“ № ***, с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 13.02.2019 г. срещу
14.02.2019 г., около полунощ, в гр. ***, пред вход В на бл. *** в ж.к. „***“ отвлякъл Й.Г. С.
на 23 г., като чрез използване на физическа сила - дърпайки я за косата, я принудил да влезе
в лек автомобил марка „Нисан“ модел „Алмера“ с peг. номер ***, като против волята й С.
била транспортирана/отведена до кв. „***“ в гр. ***, поради което и на основание чл. 142,
ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на 3 /три/ години „лишаване от свобода”.
Със същата присъда подсъдимият Д. И. Н., с установена по делото самоличност, е признат и
за ВИНОВЕН в това, че на 14.02.2019 г. около 00:40 часа в гр.***, кв. „***“, противозаконно
унищожил чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси А8“ на
стойност 245,02 лв., собственост на Й.Г. С., като издърпал телефона от ръката й и го ударил
в земята, поради което и на основание чл. 216, ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на 3 /три/
месеца „лишаване от свобода”.
С присъдата на основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. И. Н., с установена по делото
самоличност, е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1
3 /три/ години, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението му за срок от 5
/пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Д. И. Н., с установена по делото
самоличност, е осъден да заплати на Й.Г. С. с ЕГН ********** сумата от 7 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 142, ал.1 от НК
неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
й заплащане, както и сумата от 245.02 лева, представляваща обезщетение за причинените й
от престъплението по чл. 216, ал.1 от НК имуществени вреди ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното й заплащане.
С присъдата на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Д. И. Н., с установена по
делото самоличност, е осъден да заплати на Й.Г. С. с ЕГН ********** сумата от 800 лева -
направени по делото разноски.
С присъдата на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Д. И. Н., с установена по
делото самоличност, е осъден да заплати на СДВР сумата от 544.08 лв. - направени в д.п.
разноски и по сметка на СГС - сумата от 510.60 лв. - разноски в съдебното производство,
както и сумата от 289.80 лв. - държавна такса върху уважените граждански искове.
С присъдата е постановено вещественото доказателство - мобилен телефон м. „Самсунг“,
мод. „Галакси А8“ да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат С. Н., защитник
на подсъдимия Д. И. Н., с оплаквания, че е неправилна поради нарушение на закона и
съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се в жалбата, че градският съд
неправилно е проверил и оценил доказателствения материал, като вътрешното си убеждение
не е изградил при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, а обосноваността за виновност е взета в състояние на предполагаемост досежно
съставомерността на извършеното деяние от обективна и субективна страна. Излагат се и
доводи, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, каквото изискване
поставя разпоредбата на чл. 303, ал. 2 вр. ал. 1 от НПК. Предвид така изложеното моли да
бъде отменена постановената присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да
бъде признат за невиновен и да бъде оправдан, като в условията на алтернативност се
отправя молба да бъде намалено наложеното му наказание, както и размера на
обезщетението по гражданския иск за причинени неимуществени вреди.
В представените допълненителните писмени изложения по чл. 320 ал.4 от НПК се развиват
оплаквания срещу извършената от първоинстанционния съд оценъчна дейност на
доказателствата; оплаквания за нарушение на материалния закон; както и оплаквания за
явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП счита, че жалбата е
неоснователна и че атакуваната присъда на СГС е правилна и законосъобразна. Намира
също, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно и обстойно всички събрани по
делото доказателства, в резултат на което е стигнал до правилния и законосъобразен извод,
2
че подсъдимият Н. е извършил престъпните деяния, в извършването на които е обвинен. По
отношение размера на наказанието прокурорът заявява становище, че първоинстанционният
съд се е съобразил с принципа за индивидуализация на наказанието, като е отчел всички
смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства и е съобразил размера
на наказанието с целите по чл. 36 от НК. Участващият прокурор заявява известно несъгласие
с извода на първия съд за превеса на смекчаващите наказателната отговорност
обстоятелства, а съобразно това и с размера на наложеното наказание, като счита, че същият
е занижен, но с оглед факта, че липсва протест по отношение размера на наказанието не
акцентира допълнително върху това обстоятелство.
Предвид така изложеното прокурорът от САП моли въззивния съд да потвърди
постановената по отношение на подсъдимия Д. И. Н. присъда на СГС като правилна и
законосъобразна.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител Й.С.-Т. - адв. Н. - моли да бъде потвърден съдебния акт на СГС като правилен и
законосъобразен. Счита, че няма как да бъде отречено обстоятелството, че пострадалата
принудително е била качена в лекия автомобил и по този начин е осъществена първата част
от деянието по чл. 142, ал. 1 НК, независимо от опита на подсъдимия и неговата защита да
поставят този факт под съмнение. Счита също, че първостепенният съд правилно е приел, че
е налице и деяние по чл. 216, ал. 1 НК. Повереникът споделя доводите на представителя на
САП, че при определяне размера на наказанието градският съд е подходил наистина
благосклонно, но предвид това, че няма нито протест, нито жалба от страна на частното
обвинение, моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт. Твърди, че няма как
да се поставят под съмнение показанията на свидетеля Б.И., който още в показанията си на
досъдебното производство, приобщени по съответния ред на НПК, е разказал обстоятелства,
които лично е възприел, относно начина, по който пострадалата е била поставена в
автомобила. Заявява, че само поради факта, че в показанията му има известно разминаване в
описанието на лекия автомобил, по никакъв начин не може да се счете, че неговите
показания са негодни или по някакъв начин предубедени.
Относно показанията на свидетеля С. повереникът изразява становище, че същите имат
двояко значение, защото те са и негова реална защита. В тази връзка адв. Н. излага доводи,
че св. С. на практика е съучастник в изпълнителното деяние, управлявайки лекия автомобил
и помагайки на подсъдимия да напусне мястото и принудително да лиши от свобода
пострадалата, като я транспортира до втория адрес, на който тя успява благополучно и с
помощта на хора от жилищния блок да се спаси от извършеното спрямо нея деяние.
Според повереника всички тези обстоятелства водят единствено към правилния извод, че
подсъдимият Н. е извършил деянията, за които е обвинен. Изтъква, че наложеното наказание
е при превес на смекчаващи вината обстоятелства, тъй като деянието по чл. 142 НК е едно
изключително тежко към личността на пострадалия престъпление и че в настоящия случай
по никакъв начин не могат да се излагат доводи, че те са имали близки, интимни отношения
в един предходен момент. Определя като категорични показанията на пострадалата, че те са
3
били приключили своята връзка, поради което към момента на самото деяние не може да се
твърди, че те са имали каквито и да било близки взаимоотношения. Повереникът изразява
категорично несъгласие с твърдението в допълнението на въззивната жалба, че показанията
на пострадалата С. били в посока да обезпечат гражданския иск. По този повод заявява
становище, че от това, че С. се е конституирала като граждански ищец не е основание
нейните показания да не бъдат кредитирани. Счита, че предявяването на гражданския иск по
никакъв начин не освобождава което и да било лице в качеството на свидетел
добросъвестно да изложи фактите и обстоятелствата за събитията, които са му станали
известни непосредствено и в които участва. Предвид така изложеното моли да бъде
потвърден първостепенния съдебен акт.
В заседанието пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат С. Н. -
поддържа въззивната жалба и развитите съображенията в допълнението към нея. Счита, че
събраните доказателства много сериозно контрастират с типичната за този род деяния
обществена опасност, като обосновава тази теза с твърдението, че в хода на делото е
установено, че подсъдимият и С. са имали предходна любовна връзка и че тази връзка
впоследствие се превърнала в „проблемна връзка“ от гледна точка на това, че подсъдимият
действително е бил изключително повлиян от любовта и привързаността си към С., като
това е довело до постоянното му желание да възобновят отношенията си, както и до
изблици на ревност, което пък е създавало известен дискомфорт на пострадалата.
Защитникът акцентира на обстоятелството, че в крайна сметка пострадалата има
имуществен интерес от настоящото производство и че макар това само по себе си да не води
до извод, че не трябва да бъдат кредитирани показанията й, следва да води до извод, че
трябва внимателно да бъдат проверени показанията й - да се съпоставят с останалия
доказателствен материал и да се провери дали нейните показания не са именно проява на
отмъщение към подсъдимия заради всичките проблеми и неволи, които тя има в резултат на
раздялата си с него и преследването, което той е осъществявал в определени моменти. В
тази връзка счита, че дискомфортът, който е изпитвала пострадалата, е формирал у нея
мотив да си изгради образ на жертва и по този начин да отмъсти и да накаже подсъдимия за
неговите прояви и за неговата упоритост да я преследва.
Акцентира се на обстоятелството кой е първият момент, в който отвлечената е вербализира
несъгласието си да пътува с подсъдимия, като се заявява становище, че определено това не е
моментът на първия физически контакт, който е осъществен между подсъдимия и
пострадалата. В този ред на мисли се сочи, че пострадалата не е от лицата, които ще се
притеснят да демонстрират своето несъгласие или които биха се притеснили достатъчно
буйно да вербализират своето несъгласие, доколкото от доказателствата ставало ясно, че
същата е способна да „вдигне на крак един цял квартал“ – кв. ***, което се установява от
броя на подадените сигнали за помощ и от сигналите към тел. 112. Според защитника това
показва, че пострадалата не е лице, което би се засрамило и би се притеснило да търси
помощ и че напротив, същата в кв. *** е буйствала, крещяла изключително силно и по този
начин е била чута от много хора. На основата на тези факти защитата поставя въпроса защо
4
пострадалата не е имала подобно поведение още от първия момент, ако тя се е чувствала
отвлечена. Претендира се, че когато е бил първият контакт между тях – когато подсъдимият
се е срещнал с нея, искал е и е настоявал да говорят за техните любовни отношения,
пострадалата доброволно се е качила в автомобила, защото, според защитника, няма никаква
логика при този буен нрав, при тази емоционалност, ако същата е била притеснена, то да не
извърши никакви прояви, с които да демонстрира своето несъгласие. Изтъква се, че
доброволността на първото й качване в автомобила може да се изведе и от показанията на
самата пострадала, в които била заявила, че са тръгнали към кв. ***“, т. е. че тя е знаела
накъде отива, и че когато стигнали пред дома на Д., останали заедно и говорили, т. е., че е
бил проведен разговор и че именно от тези факти се вижда мотива на подсъдимия защо
всъщност е търсил контакта с нея и защо тя се качва в колата - за да проведат разговор. Въз
основа на показанията на пострадалата защитата обосновава твърдението си, че от кв. ***
всъщност подсъдимият е започнал да транспортира пострадалата обратно към нейния дом,
т.е., че съобразно нейната воля тя била транспортирана към дома й, но че противно на тези
факти през цялото време се твърдяло отвличане. В тази връзка се цитират и показания на
пострадалата, в които тя е казала „Изпаднах в ярост, защото вече не знаех къде отивам“, като
тези показания се интерпретират от защитника в смисъл, че едва ли не по пътя на обратно е
първият момент, в който тя вече не е знаела накъде отива и че по този начин тя е обяснила
защо е излязла от автомобила и защо е вербализирала несъгласието си и е търсила помощ.
Основавайки се на показанията на пострадалата, защитникът идентифицира момента, в
който тя напуска автомобила, с момента, в който подсъдимият осъществява фактическа
власт над телефона й, като изтъква, че това нещо изключително много е рефлектирало върху
емоционалното й състояние, доколкото действително подсъдимият с тези си действия е
проникнал прекалено дълбоко в личното й пространство и се е добрал до текстови
съобщения, от които е видял, че тя всъщност има отношения с друг мъж. Поддържа се
тезата, че именно тогава тя е „избесняла“ и казала: „Сега ще видите какво ще ви се случи“ и
е започнала целия този сценарий на излизането от колата, неистовото крещене и търсене на
помощ, което, според защитника, е изключително инсценирана проява от нейна страна.
Защитникът смята също, че пострадалата в нито един момент не се е чувствала в плен и
отвлечена, като основава това си съждение на показанията на една от свидетелките, при
която пострадалата е търсила помощ в един от входовете в кв. ***, че пострадалата тръгнала
да излиза от този вход сама, защото е искала да излезе, за да си намери телефона. Този факт
е интерпретиран от защитата в смисъл, че дори в тази ситуация, в момента, в който тя все
още не е могла прекалено добре да манипулира фактологията и обстановката, която й е
изгодна на нея, за да покаже, че е отвлечена, в този момент тя не е търсила помощ, че е
отвлечена и че се страхува да не я отвлекат, а сама е тръгнала да търси телефона си навън,
като според защитника това поведение е нехарактерно за жертва на отвличане.
Набляга се и на факта, че в голямата част от времето пострадалата е била на задната седалка
при незаключени врати с възможност всеки един момент да излезе; че е имало дори
моменти, в които пострадалата се е местила от предна на задна седалка; както и че е имало и
5
момент, в който пострадалата моли подсъдимия да се върнат до жилището й, защото са й
изпаднали ключовете и че тази й молба е била удовлетворена.
При така претендираните факти и обстоятелства защитата изразява несъгласието си
поведението на подсъдимия спрямо С. да бъде третирано като отвличане. Твърди, че в
крайна сметка тези прояви се дължат на процеси, които имат любовен характер и любовна
драма, поради което наказването на подсъдимия за това би било една изключителна
несправедливост, неоснована на обективната истина. Обръща се внимание и на показанията
на пострадалата, че те са имали некратка връзка и че през това време не е имало прояви на
агресия от страна на подсъдимия. Твърди се, че не е установено по несъмнен и категоричен
начин пострадалата да се е качила в автомобила в разрез със своята воля. Сочи се, че най-
малкото тя не е проявила и не е показала липса на такова съгласие.
Относно показанията на свидетеля Б.И. се претендира, че са изпълнени с вътрешни
противоречия, както и с противоречия спрямо останалия доказателствен материал.Защитата
сочи, че този свидетел дава много интересна информация, която води до категоричен извод
за тенденциозност от негова страна, тъй като през цялото време той се опитвал да създаде
фактическа обстановка, с която да влоши положението на подсъдимия. Защитата основава
тази своя теза на обстоятелството, че св. И. през цялото време говори, че автомобилът е бил
с 3 врати и че е казвал това, за да представи обстановка, при която пострадалата е била на
задната седалка, не е имало странични задни врати, от които да излезе и че обективно е била
в невъзможност да излезе, дори и да иска. В тази насока се поддържа, че този свидетел
пресъздава и обстановка, съгласно която пострадалата се е опитвала от задната седалка да се
премести на предната седалка, за да може да излезе през предните врати, тъй като отзад
няма врати. Сочи се обаче, че нито някой твърди, и че самата тя не твърди да се е опитвала
да се мести на предната седалка, за да излиза, нито пък е установено автомобилът да е само с
предни врати.
Според защитника от показанията на Б.И. се установява, че той не е знаел кое е момичето в
колата, но че преди депозиране на показания от този свидетел пред органите на досъдебното
производство е имало среща между него и пострадалата, на която последната му разказала,
че всъщност е била тя. Въз основа на тези факти защитата обосновава тезата си, че е било
извършено въздействие от страна на пострадалата върху свидетеля Б.И., когото тя е
манипулирала, за да гради своята версия на жертва, а именно - че на тази среща
пострадалата подала своята версия за случилото се на този свидетел и че оттам
впоследствие идва и цялото това объркване по фактологията от страна на свидетеля. Затова,
според защитника, е нелогично този свидетел да е толкова категоричен за определени
обстоятелства, че са се развили по един начин, а те въобще да не са се развили по такъв
начин, и че причината за това е, че той не е възприемал лично тези обстоятелства, но явно в
желанието си да й помогне той се е доверил на информацията, която му е била подадена, и
се опитва пред съда да я представи и да я доразвие.
В тази връзка се акцентира, че в показанията си пред апелативния съд приятелката на св.
Б.И. е съобщила много категорично, че те не са проследявали автомобила; че те не са имали
6
трайно наблюдение върху ситуацията; че това, което са видели, е един автомобил, който е
стоял пред третия вход и оттам са чули крясъци. Според защитника въпросните крясъци се
обясняват съвсем нормално и че в тази ситуация няма как да е нямало крясъци, доколкото
двамата са били в много обтегнати отношения - единият е искал да възобновява връзката си,
другият е искал лично пространство и спокойствие и затова е имало такъв вербален
конфликт и че това са видели всъщност Б.И. и Г.Г.. В този ред се сочи, че от показанията на
свидетелката Г.Г. се установява, че тя познава пострадалата и че пострадалата не само, че е
отишла при Б.И., за да го готви за показанията му, а че е имала контакт и със свидетелката
Г.Г.. Заявява се, че пострадалата е сторила всичко това, водена от мисълта, че трябва да
отмъсти по този начин на подсъдимия и да събира цялата верига от доказателства.
Във връзка с оценката на показанията на Б.И. защитата поставя серия от въпроси: Ако Б.И. е
имал трайно наблюдение върху тези събития, защото в един момент той казва, че е имал
такова трайно наблюдение, защо казва, че при първия контакт не е видял нищо? Защо в
сигнала си на тел. 112 сочи друг регистрационен номер на автомобила, който е наблюдавал
/същият посочва, че е наблюдавал автомобил с peг. № 8151, но това не е автомобилът, който
всъщност е бил управляван от свидетеля С., последният е управлявал автомобил с peг. №
8158/? Защо в хода на досъдебното производство дори се посочва и друга марка автомобил
/в хода на досъдебното производство свидетелят Б.И. твърди, че е наблюдавал събития с
автомобил марка „Сеат“, само че това не е марката на процесния автомобил/?
Всичките гореизброени неточности, противоречия и несъответствия защитата свързва само с
едно единствено обстоятелство - оказаното въздействие върху свидетеля И. от пострадалата
и неговия стремеж да й помогне. Като по тази причина, според защитата, за целите на
правосъдието и с оглед принципа за разкриване на обективната истина би било
катастрофално показанията на този свидетел да бъдат кредитирани.
Защитата приема, че в случая има дефицит на преки доказателства, като приетата за
установена някаква фактическа обстановка е на база косвени доказателства.
Съобразно така изложеното и основавайки се на твърдението, че не са събрани категорични
доказателства за принудително качване на пострадалата в автомобила и за това от
субективна страна подсъдимият да е съзнавал несъгласието на пострадалата, защитникът
счита, че присъдата следва да бъде отменена. Твърди, че същата е неправилна,
незаконосъобразна, несправедлива и не почива на действителната фактическа обстановка,
поради което следва да бъде отменена.
Относно индивидуализацията на наказанието се изразява учудване от заявената позиция от
представителя на държавното обвинение при тази фактическа обстановка да приема, че
деянието се отличава с по-висока степен на обществена опасност. Твърди се, че с оглед
изяснените факти и всичките релевантни обстоятелства за защитата това се явява абсурдно.
Въз основа на така изложеното и на допълнението на въззивната жалба защитникът моли да
бъде постановен един справедлив съдебен акт и да бъде отменена първостепенната присъда.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият заявява искане да бъде оправдан.
7
Апелативен съд - София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
изложените от страните съображения и като сам служебно провери правилността на
присъдата, намери следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на
първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, и след извършен собствен анализ
на доказателствената съвкупност въззивният съд намира за безспорно установена следната
относима към предмета на делото фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. И. Н. е роден на *** г. в гр. ***, област ***. Същият е българин, български
гражданин, с основно образование, не е женен, не е осъждан, безработен, с ЕГН **********.
По делото са събрани положителни личностни характеристични данни за него.
Подсъдимият Д.Н. и св. Й.С. имали интимна връзка, която приключила окончателно на 7
декември 2018 г. Именно тогава С. взела за себе си решение, че вече е дошъл моментът да
приключи връзката й с Д.Н. и му казала, че това е краят на интимните им отношения. В края
на 2018 г., по празниците, двамата се чули по телефона, като тогава разговорите им били
съвсем нормални. Докато са имали връзка те не са били в съжителство /не са живели заедно,
съвместно/, като е имало отделни случаи, в които са оставали заедно, но в болшинството
случаи С. се е прибирала в дома си, където са били вещите и дрехите й. Подсъдимият е
знаел къде живее тя, доколкото по време на връзката й е идвал в дома й - ап. № ***, находящ
се в ж.к. ***, бл. ***, вх. ***, на ет. ***. От своя страна и пострадалата знаела къде се
намира квартирата на подсъдимия – в кв. ***.
След раздялата и някъде от началото на 2019 г. подсъдимият Н. започнал отново да търси
св. С. по телефона, при което в проведените разговори тя му казала, че не иска да има нищо
общо с него и че вече всичко е приключило между тях. В този период свидетелката С.
възприела, че подсъдимият я следи – една-две седмици преди 13.02.2019 г. го видяла да
обикаля с автомобила си около дома й в кв. ***; в друг случай в кв. „***“ той изскочил
внезапно пред автомобила й, докато го управлява, и я спрял, като в проведения тогава
разговор тя му обяснила, че всичко е приключило и че е по-добре да я остави. След тези
случаи С. останала с убеждението, че Д.Н. явно иска да продължат интимната си връзка, на
което тя била категорично против и се опитвала да му обясни, че това няма как да стане.
На 13.02.2019 г. около 15.00 часа следобед подсъдимият се обадил по телефона на св. Й.С. и
започнал да й обяснява нещо за някакъв негов роднина, което нея не я вълнувало, нито
интересувало, поради което тя му казала нещо от рода на „че не й се слуша и че не иска да
го чува повече“ и му затворила телефона. Обяснявала си това поведение на Н. с желанието
му да се опита да търси контакт с нея и да я заговори.
По-късно същият ден, около полунощ /след 23.30 и преди 23.55 часа/ на 13 срещу 14
февруари 2019 г., св. Й.С. се прибирала към дома си на посочения по горе адрес, когато св.Б.
Г. със собствения си автомобил я докарал до входа на блока, в който живеела – вход В на бл.
*** в ж.к. „***“ в гр.***, като паркирал пред самия вход – на около 4-5 метра от него. В
един момент зад автомобила на Г. спрял друг автомобил - марка „Нисан“ модел „Алмера“ е
8
peг. № ***, управляван от св. С. С., като вътре заедно с него бил и братовчед му Д.Н.. Но
тъй като уличката била тясна, св. Г. се притеснил да не пречи на движението и казал на Й.С.
да си тръгва, за да може да освободи движението за автомобила зад него. Тогава св. С.
слязла от автомобила на Б. Г. и също забелязала спрелия зад тях друг автомобил, който бил
с включен двигател и с включени светлини, като й направило впечатление, че водачът на
този автомобил не показал никаква индикация да бърза, тъй като нито присветнал, нито пък
предприел нещо друго. Когато стигнала до входната врата на блока и започнала да си търси
ключовете видяла, че този автомобил продължава да стои на мястото си, като в тъмнината
изобщо не е успяла да разпознае намиращите се в този автомобил лица. Междувременно св.
Г. потеглил със своя автомобил. Докато св. С. била още пред вратата на входа, опитвайки се
да я отключи, Д.Н. слязъл от автомобила, управляван от св. С., и се приближил към нея. В
момента, в който Й.С. възприела подсъдимия до себе си, той се нахвърлил върху нея,
повалил я на земята, започнал да я скубе за косата, да я дърпа и обижда /в смисъл, че го е
предала, че е курва и лека жена/, след което я сграбчил и я завлякъл до автомобила,
дърпайки я за косата и за ръката. Не знаела какво точно се случва и защо се случва. С. се
опитвала да се измъкне от подсъдимия като ръкомахала с ръце, дърпала го и се мъчела да го
спре. Молила го настоятелно да я пусне. Когато я довлякъл до автомобила, подсъдимият я
пуснал, за да може да я качи вътре, но точно тогава тя седнала на земята, като си мислила, че
заставайки в това положение той няма да успее да я вкара в автомобила. Но противно на
тези нейни очаквания той я вдигнал, сграбчил я в горната част на тялото й, в резултат на
което силно ограничил възможността за движение на горните й крайници, и през предната
дясна врата на автомобила, противно на волята й, я натикал в купето и я сложил
полуседнала, респ. полулегнала на предната дясна седалка, при което тя можела да си движи
само краката, които останали извън купето да стърчат навън. Подсъдимият също се качил и
седнал до нея. Поставена в това положение, Й.С. се съпротивлявала, но подсъдимият я бил
стиснал здраво през гръдния кош, за да не избяга. След това автомобилът тръгнал, но тъй
като краката на С. стърчали навън и това се явявало пречка вратата да се затвори св. С.
казал, че няма да управлява с отворена врата. В тази ситуация С. продължавала да се
противи, като се опитвала с краката си да отвори вратата още по-широко с идеята, че понеже
улицата е тясна отворената врата ще удари някоя паркирана кола и това ще ги принуди да
спрат. През това време подсъдимият се опитвал да затвори тази врата на автомобила и при
всеки един опит в тази насока притискал краката на С. между прага и самата врата. И тъй
като подсъдимият не успял да затвори вратата, след около 15-20 метра движение в това
положение св. С. спрял автомобила в близост до магазин „Фантастико“, находящ се в
съседния блок /№ 118 на ул. „Сава Филаретов“ 7/, и отказал да продължи. Когато видяла, че
този магазин още свети, св. С. започнала да вика и да буйства с надеждата някой от
магазина да я чуе. Опитвала да се измъкне от подсъдимия и да излезе от автомобила, но
тогава Д.Н. я сграбчил и я издърпал да седне до него на предната седалка. В този момент и
тримата се намирали отпред. Междувременно Н. успял вече да затвори вратата и
автомобилът отново потеглил.
Свидетели на част от горните събития и в частност на движението на управлявания от С.
9
автомобил с отворена предна дясна врата до спирането му в близост до магазин
„Фантастико“ и на идващите от този автомобил женски викове за помощ станали Б.И. и
тогавашната му приятелка Г.Г., които в този момент излизали от вход Б на бл. *** в ж.к.
***, където живеели. Възприемайки случващото се и най-вече поради чутите викове за
помощ, идващи от Й. С., Б.И. се обадил от ползвания от него мобилен телефон на спешния
телефон 112, за да извика полиция, като в обаждането си посочил, че „в *** едно … едно
момиче в един автомобил крещи за помощ;…. автомобилът (в който е момичето) в момента
тръгна;….че в момента към Фантастико се върнаха;..…че пред бл. *** в *** беше спрял
един автомобил, едно момиче искаше да слезе и викаше за помощ; две момчета имаше в
колата;..момичето е в колата на сто процента; …тръгнаха…за някъде“, както и че
автомобилът е марка „Нисан“ модел „Алмера“ и че регистрационният му номер е ***. По
време на това обаждане на спешния телефон в разговора с оператора на тел. 112 се
включила и св. Г.Г., която в този момент е била заедно с подалия сигнала Б.И., като тя е
предоставила информация, че „момичето се опита да скочи в движение пред колата, викаше
за помощ“ /заключение на техническа експертиза на л.л. 137-151 в т.1 от ДП и в частност на
л. 146/.
След като подсъдимият успял да затвори вратата на автомобила, управляван от св. С., и
автомобилът потеглил в неизвестна към този момент за св. С. посока същата продължила с
опитите си да осуети движението на автомобила и да го спре, като в положението, в което
се намирала /на предните седалки между шофьора и подсъдимия/ тя първо вдигнала лоста на
ръчната спирачка на автомобила, а след това извадила от таблото и контактния ключ на
автомобила и очаквала, че след тези нейни действия ще я оставят на мира. Междувременно
св. С. забелязала, че зад тях има автомобил, в който имало хора, които ги наблюдавали /това
всъщност бил автомобилът на св. Б.И., в който освен И. по това време се намирала и св.
Г.Г./. Св. С. успял да изтръгне ключа на автомобила от ръцете на Й.С., запалил двигателя на
автомобила и потеглил, след което завил в първата улица пред него. През това време
подсъдимият започнал да крещи в лицето на Й.С., стискал я с ръка за челюстта и шията и я
обиждал. Бил агресивен и вулгарен спрямо нея. С. се стреснала от това негово поведение и
се опитала да го успокои, за да го омилостиви да я остави, което обаче не се случило. В един
момент управляваният от св. С. автомобил пак потеглил нанякъде /в неизвестна за С.
посока/ и докато все още се движил из ж.к. *** Й.С. се сетила, че докато подсъдимият я
влачил пред входа на блока, в който живее, са й изпаднали някои лични вещи, като ги
помолила и ги убедила да се върнат обратно, мислейки си да използва момента, в който
отново ще са пред дома й, за да може да излезе от автомобила и да се прибере вкъщи.
Междувременно подсъдимият и С. се озовали /преместили/ на задната седалка на
автомобила. В крайна сметка подсъдимият и С. се съгласили да се върнат до входа на
жилищния блок, в който живее С., но когато пристигнали там подсъдимият не й разрешил
да слезе, а казал на св. С. той да слезе и да й вземе нещата, което се и случило. След като св.
С. взел изпадналите лични вещи на Й.С. той потеглил отново с управлявания от него
автомобил и по указания на подсъдимия се отправил от кв. *** към квартирата на
10
последния, която се намирала в гр.***, в кв. „***“, на ул. „***“ № ***. В този момент С.
узнала /разбрала/, че ще пътуват към квартирата на Д.Н..
Когато стигнали до кв. „***“, св.С. спрял на ул. „***“ в близост до № 35 и слязъл. След като
останали само двамата в колата подсъдимият се приближил към Й.С., търсейки физическа
близост с нея, при което тя се стреснала и отворила вратата на автомобила и започнала да
вика нещо от рода на „оставете ме, не искам да съм с вас, върнете ме вкъщи“, като по този
начин целяла някой да я чуе или да ги сплаши и да я оставят. Тогава Д.Н. извикал св. С. да се
качва в колата и бързо да тръгват, след което С. дошъл, качил се и отново потеглили, като
този път С. вече не можела да предполага и не знаела къде отиват, което я уплашило още
повече. Поради тази причина /защото не знаела накъде отиват/ тя изпаднала в ярост и
понечила да си извади мобилния телефон - марка „Самсунг Галакси А8”, но подсъдимият й
го грабнал от ръцете. С. му казала да й върне телефона, но той не й го върнал и тогава тя
усетила, че започва да й става много лошо. Това й състояние било продиктувано от
случващото се с нея и от това, че не знаела къде отиват, че подсъдимият й е взел телефона и
че в тази ситуация няма връзка с никого. Усетила пълно безсилие. Помолила за вода и след
като С. и дал пийнала една глътка и започнала отново да се съпротивлява и да вика. В този
момент подсъдимият й разглеждал телефона, а св. С. продължавал да кара нанякъде.
Намираща се в безизходица и в безсилие, Й.С. решила, че това е моментът да слезе от
колата и да се спаси по някакъв начин и го направила – внезапно изскочила от автомобила и
започнала да вика за помощ с всичката сила, която й била останала. След това легнала на
терена, за да не могат да я върнат обратно в колата. Подсъдимият все пак направил опит да я
вдигне, за да я вкара отново в колата, като я дърпал и скубел.
Силните викове на Й.С. за помощ били чути от живущите в съседните блокове, сред които и
свидетелите Т. К. и Й. К.. В частност св. Т. К., когато чула идващите от улицата пред дома й
викове за помощ, отишла да прозореца и видяла спрял автомобил с включени фарове и пред
него две момчета /подсъдимият и св. С./ да дърпат момиче /св. С./. Веднага отворила
прозореца и попитала дали да викат полиция след което повикала майка си и заедно с нея се
обадили на спешния телефон 112. Докато майка й говорила с оператора на 112 и обяснявала
за инцидента /за момиче пред блока, което плачело и викало за помощ и за момчетата, които
я набили и които искали да я отвлекат/, Т. К. крещяла на момчетата /подсъдимият и св. С./,
че викат полиция с идеята, че това би ги стреснало и биха оставили момичето, само че те
продължили да я дърпат.
От своя страна, св. Й. К., когато чул виковете на Й.С. „Помощ, помощ!“ и „Помощ,
помогнете ми!“ излязъл на терасата на апартамента /заедно с тогавашния свой съквартирант
– френски гражданин/ и видял на улицата пред блока автомобила, с който били пристигнали
подсъдимият, св. С. и св. С., и как едно от момчетата, което не е било шофьорът на колата
/подсъдимият/, дърпало много агресивно /за ръката и за косата/ момичето към колата, за да
влезе в колата, а тя искала да избяга. Тогава св. К. се обадил на спешния телефон 112 и
съобщил за възприетото от него.
Впоследствие в един момент подсъдимият и св. С. се качили в автомобила, управляван от
11
последния, и тръгнали в неизвестна посока, а пострадалата С. останала на място. През това
време при нея слязъл един мъж, живущ в съдения на св. К. вход, който искал да й се притече
на помощ, но междувременно автомобилът, в който били св. С. и подсъдимият, се върнал
обратно и двамата отново започнали да я дърпат за ръцете, за да влезе в колата им.
Наблюдавайки всичко това, св. К. и майка й продължили да крещят, че полицията идва с
идеята и мисълта, че това ще ги стресне и разколебае и че ще оставят момичето /св. С./. При
връщането на двамата съседът, който бил слязъл, се прибрал във входа на блока и по този
начин оставил пострадалата сама с подсъдимия и св. С.. Подсъдимият подновил опитите си
да вкара св. С. обратно в колата, но тя всячески се опитвала да се отскубне от ръцете му.
Към този момент мобилният телефон на пострадалата бил все още в подсъдимия. Изведнъж
той го хвърлил, като го ударил в земята, в резултат на което последният се счупил. След
това подсъдимият и св. С. се качили в колата и тръгнали, а св. С. понечила да си търси
телефона. Наблюдавайки това, св. К. посъветвала пострадалата да остави телефона и да
отиде към нейния вход, за да й отвори и да се скрие вътре. С. се вслушала в този съвет на Т.
К., която чрез домофонната система й отворила вратата на входа и влязла вътре. Известно
време след това подсъдимият отново се върнал, застанал точно пред вратата на входа и
започнал да я приканва да излиза и да не прави сцени и проблеми. Когато го видяла да идва
към вратата на входа, пострадалата се стреснала и се затичала нагоре по стълбите, като
видяла подсъдимия да обикаля отпред пред самия вход. В този момент на мястото
пристигнал полицейски патрулен автомобил, в който били свидетелите Б. Б., А. Г. и Е. К.. Те
първо спрели и установили подсъдимия. Св. К., която продължавала да наблюдава от
прозореца на жилището си случващото се, уведомила пострадалата, че полицията е
пристигнала. Това мотивирало Й.С. да излезе от входа на жилищния блок, в който се била
скрила, и тичешком и много уплашено да отиде при полицейските служители, при които
вече бил подсъдимият Н.. Тогава С. разказала на полицаите, че познава момчето
/подсъдимия/, което е бившият й приятел; че без нейно съгласие я качил в автомобил в кв.
*** заедно със свой роднина, който е управлявал автомобила и че са я докарали на това
място, а на зададения й въпрос къде се намира тя отговорила, че не знае, като била в шок и
объркана /показания на св. К. на л. 84 и на св. Г. на л. 125 от първоинст. дело/.
Полицейските служители я попитали също защо е викала за помощ, на който въпрос тя
отговорила, че подсъдимият я е дърпал за косата, че я свалил на земята, че я удрял и че е
счупил телефона й. Пострадалата помолила служителите на МВР да й окажат съдействие да
си намери телефона. След като успяла да намери телефона си, пострадалата констатирала, че
той е в негодно за използване състояние.
Във връзка със случилото се в кв. „***“ на спешния телефон 112 бил подаден сигнал и от
лице с фамилия Н., която също възприела виковете на пострадалата за помощ.
Впоследствие подсъдимият и пострадалата били отведени в 01 РУ-СДВР за снемане на
допълнителни сведения относно инцидента, а подсъдимият Д.Н. бил задържан за 24 часа на
основание заповед за задържане на лице, издадена в 0.40 часа на 14.02.2019 г.
Докато се намирала в полицейското управление, някъде около 1.30 – 2.00 часа пострадалата
12
се обадила по телефон на майка си М. С. и плачейки й казала, че подсъдимият насила я
качил в кола и я отвлякъл и че се намира в 01 РУ-СДВР. Малко по-късно оттам я прибрали
баща й и брат й.
На 14.02.2019 г. Й.С. подала съобщение за деяние до Началника на 01 РУ-СДВР, в което
накратко пресъздала случилото се с нея в нощта на 13 срещу 14 февруари 2019 г. За същия
инцидент тя дала и писмено сведение, в което в малко по-разширен обем описала фактите
относно извършеното спрямо нея посегателство от страна на подсъдимия.
През нощта на 13/14.02.2019 г., известно време след като оставил пострадалата С. пред дома
й, свидетелят Г. се опитал да се свърже по телефона с нея, за да разбере дали се е прибрала,
но тя не му отговорила. Още на следващия ден св. С. се видяла с Г. и му разказала защо
предната вечер не му е отговорила на позвъняването – разказала му, че е имало опит за
отвличане; че е била дърпана за косата и че насилствено е била вкарана в автомобил и
откарана до друг квартал от Д.Н., за когото знаел, че е неин бивш интимен приятел; както и
че по време на спречкването с него й е бил счупен телефона и че затова не му е отговорила.
На 14.02.2019 г. в 11.00 часа пострадалата С. е била освидетелствана от съдебен лекар от
Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, който
при прегледа установил оток на главата, кръвонасядания на шията, кръвонасядания на
левите мишници и коляното. За тези констатации било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 116/2019 г.
На 25.02.2019 г. Й.С. подала сигнал до Софийска районна прокуратура, в който по-подробно
е изложила факти и обстоятелства относно развилите се спрямо нея и с нейното и на
подсъдимия участие събития в нощта на 13 срещу 14 февруари 2019 г.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза телесните увреждания на
пострадалата С. са й причинили болка и се изразяват в: оток в окосмената част на главата, в
тилната област; две ивицовидни кръвонасядания в дясната половина на шията;
кръвонасядане по задната повърхност на лявата мишница и в областта на лявото коляно.
Механизмът на получаване на нараняванията е описан, както следва: отокът в тилната
област може да бъде получен при скубане /дърпане на косата/, а останалите увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи предмети, като уврежданията в областта на шията
могат да се получат при стискане /душене/.
От приобщената справка от Д „НС 112“ се установява, че за процесния инцидент в цялата му
продължителност са постъпили обаждания от пет лица, като съобщеното от тях е
материализирано в заключението на техническата експертиза, изследвала оптичния носител
на данни, предоставен от Д „НС 112“.
От заключението на техническата експертиза на телефон марка „Самсунг Галакси А8“,
носен от пострадалата в нощта на инцидента, се установява, че същият е технически
неизправен, с множество следи от удари, вдлъбнати и нарушения на целостта на корпуса,
със счупен дисплей на множество места, т.е. че е изцяло негоден за ползване по
предназначение, поради което не е могъл да бъде изследван с оглед съдържащата се в него
13
информация.
Съдебно-оценителната експертиза на процесния мобилен телефон „Самсунг Галакси А8“
дава заключение, че пазарната му стойност към момента на деянието е 245.02 лв.
След случилото й се през нощта на 13 срещу 14.02.2019 г. св. С. била много разстроена,
изпитвала страх да напуска дома си и да се придвижва сама, известно време не ходела на
лекции, а след това родителите й я придружавали до ВИАС, където учела. Впоследствие й
били необходими няколко месеца, за да се съвземе от преживения шок и да нормализира
ежедневието си.
Апелативен съд-София възприе така описаната фактическа обстановка въз основа на
извършен собствен цялостен анализ на следните събрани по делото доказателствени
материали:
- показанията на свидетеля Б. Г., дадени в хода на проведеното пред СГС съдебно следствие
и частично от показанията му от досъдебната фаза на производството /л. 27 от т.1 на ДП/,
приобщени на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК относно датата и часа на
случилото се; показанията на св. Т. К., дадени в хода на проведеното пред СГС съдебно
следствие и депозираните от нея на досъдебната фаза на производството /л.л. 36 от т. 1 на
ДП/, приобщени на основание чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК в частта относно
осветеността на улицата; частично показанията на свидетеля Б.И., дадени в хода на
проведеното пред СГС съдебното следствие, както и изцяло показанията му от въззивното
производство; показанията на свидетеля Е. К., дадени в хода на проведеното пред СГС
съдебно следствие; показанията на свидетеля А. Г., дадени в хода на проведеното пред СГС
съдебно следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството /л.29 от
т.1 на ДП/, приобщени на основание чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.2 пр. 2. от НПК; показанията на
св. Й.С., дадени в хода на проведеното пред СГС съдебно следствие; частично показанията
на свидетеля С. С., дадени в хода на проведеното пред СГС съдебно следствие и частично
от депозираните от него на досъдебната фаза на производството /от 10.10.2019 г. на л.31 в
т.1 на ДП, приобщени на основание чл. 281, ал.5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и от 27.02.2020 г. на
л.132 в т.1 на ДП, приобщени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/; показанията
на свидетеля Й. К., дадени в хода на проведеното пред СГС съдебно следствие и
депозираните от него на досъдебната фаза на производството /л. 35 в т.1 на ДП/, приобщени
на основание чл. 281, ал.4 вр.ал. 1, т. 2, пр.2 от НПК; показанията на св. М. С., дадени в хода
на проведеното пред СГС съдебно следствие; и показанията на св. Г. Т. Г., дадени във
въззивното производство.
- заключението на СОЕ /л.л. 54-55 в т.1 на ДП/; заключението на СМЕ на пострадалата /л. 59
в т.1 на ДП/ ведно с дадените от вещото лице в с.з. разяснения по повод задаваните му
въпроси; заключението на техническа експертиза относно състоянието на процесния
мобилен телефон /л.л. 63-68 в т.1 на ДП/, както и заключението на техническата експертиза
за възпроизвеждане на хартиен носител на проведените разговори при осъществените
обаждания на телефон 112 /л. 137 - 151 в т.1 от ДП/.
14
- писмените доказателства: писмо от Д „НС 112“ /л.38 в т.1 на ДП/, справка от СДВР с
приложения /л.л. 45 - 50 в т.1 на ДП/, справка от НОИ /л. 80 в т.1 на ДП/, СМУ от 14.02.2019
г., заповед за полицейско задържане на подсъдимия, протокол за доброволно предаване от
21.03.2019 г., гаранционна карта на процесния мобилен телефон, приемо - предавателен
протокол, фактура, амбулаторен лист от 14.02.2019 г., фиш за СМП, формуляр за преглед от
с.д., свидетелства за съдимост на подсъдимия, 2 бр. характеристики на подсъдимия /л.л. 183
- 184 от първоинст. дело/.
- веществено доказателство-мобилен телефон „Самсунг Галакси А8”.
Относно приобщените гласни доказателствени средства въззивният съд държи да подчертае,
че възприетите от него факти, които са съществени за предмета на обвинението и за главния
факт на доказване, се основават най-вече на показанията на свидетелите от съдебната фаза
на процеса, като прочетените такива от ДП на практика не са послужили самостоятелно за
установяване на релевантните обстоятелства. Още повече, че прочетените показания се
отнасят предимно за отделни дребни детайли – като дата, осветеност и т.н., за които
обстоятелства са налични и други доказателства.
Установената от САС фактическа обстановка относно относимите към предмета на делото
обстоятелства не се различава съществено от описаната в мотивите на обжалваната присъда,
като във възприетата от настоящата инстанция фактология само са допълнени и уточнени
някои от значимите за предмета на делото обстоятелства.
В дейността си по оценката на доказателствата първостепенният съд е извършил подробен,
обстоен, правно и логически издържан анализ на приобщените доказателствени източници и
способи на доказване, преценявайки ги както поотделно, така и във взаимовръзка с другите
събрани по делото доказателствени материали и съпоставяйки ги с тях, като вследствие на
тази задълбочена преценка правилно е приел кои от доказателствените източници следва да
се ползват с доверие като обективни и достоверни и кои от тях следва да бъдат игнорирани и
отхвърлени като недостоверни и необективни. Освен това СГС е обсъдил с необходимата
прецизност и аналитичност както относимостта на отделните доказателства и
доказателствени източници към включените в предмета на доказване обстоятелства, така и
"приноса" на съответните доказателствени източници към установяването на релевантните
на обвинението факти и обстоятелства.
Изхождайки от естеството на инкриминираната престъпна дейност, градският съд правилно
е определил и значението на отделните видове доказателства и доказателствени източници,
респективно способи на доказване за установяването на относимите към предмета на делото
обстоятелства. В тази връзка с основание СГС е отделил особено внимание на гласните
доказателствени източници, като с необходимата критичност е разгледал и анализирал
всички значими за изясняването на делото гласни доказателствени средства и вследствие на
това е дал своята вярна оценка за достоверността им. В резултат на тази си процесуално
издържана дейност първият съд е достигнал до верни и обосновани фактически изводи. Т.е.,
първоинстанционният съд не е извършил нарушения при интерпретацията на относимите
доказателствени материали, при което след оценката им за достоверност отделните
15
доказателствени източници са възприети съобразно действителното им съдържание без
изопачаване или неточна, респ. неправилна интерпретация на същите, което да е довело до
необоснованост на установените фактически констатации.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че при оценката и анализа на събрания
доказателствен материал СГС не е допуснал нарушения в процеса на оценъчната си дейност
/нито на процесуалните правила, нито на правилата на мисленето и в частност на
логическата рационалност, показваща как от определени изходни предпоставки при
спазване на логическите правила следват истинни и верни умозаключения относно
изследваните факти/, поради което споделя изложените в тази връзка съображения.
Основавайки се на споделените изводи от доказателствения анализ на СГС, както и на
собствения прочит и анализ на приобщената доказателствена съвкупност, въззивният съд
също счита за недостоверни и неотговарящи на обективната действителност показанията на
св. С. С., че въпросната вечер случайно срещнали св. Й.С.; че подсъдимият отишъл пред
входа й и говорил с нея, след което я гушнал и тя доброволно се качила заедно с него в
управляваното от свидетеля МПС; че след кратко спиране още докато са били в кв. ***
двамата са се разбрали тя да остане в колата, за да отидат до квартирата на подсъдимия в кв.
„***“, където да си поговорят и след това да я върнат; че по време на пътя, след като се
преместили на задната седалка, те се гушкали /прегръщали/; че когато стигнали в кв. „***"
св. С. спрял колата на ул. „***“ пред № *** и ги оставил насаме, като подсъдимият видял
съдържание от телефона на С., което го ядосало, и изразил ревността си към поведението й;
че свидетелят потеглил с автомобила, при което С. тръгнала да изскача от колата с думите
„Сега ще ви оправя и двамата“ и започнала да се тръшка по земята и да вика за помощ,
поради което той се отдалечил с автомобила си.
На базата на самостоятелния анализ на показанията на св. С., на съпоставката на горните
негови показания с противоположните на тях по смисъл показания на св. Й.С. и след
извършена законосъобразна и логически издържана преценка, че именно показанията на С.
са достоверни и правдиви, градският съд е взел правилното решение да не кредитира
въпросните части от показанията на св. С., които влизат в противоречие със заявеното от
пострадалата, и съответно да кредитира показанията на С. в тези им части.
Както бе заявено по горе, заради извършения от СГС процесуално и логически издържан
доказателствен анализ, включително и на показанията на пострадалата С., САС напълно се
съгласява с изложените аргументи за достоверност на този доказателствен източник, поради
което не счита за необходимо да ги повтаря.
Но поради съществената значимост на показанията на свидетелите Б.И. и Й.С. за
установяването на извършеното от подсъдимия посегателство спрямо правата на
пострадалата на свободно придвижване в пространството и на свободно формиране на
волята й в тази насока и предвид оспорването на тяхната достоверност от страна на
защитата и във въззивното производство, САС намира за необходимо да изложи и следното
относно показанията на тези свидетели:
16
Въз основа на обстоятелството, че свидетелят Б.И. през цялото време говорил, че
автомобилът /в който е била качена пострадалата/ е с 3 врати защитата основава теза, че този
свидетел е казвал това, за да представи обстановка, при която пострадалата е била на задната
седалка и че не е имало странични задни врати, от които да излезе, и че обективно е била в
невъзможност да излезе, дори и да иска и че по този начин св. И. е проявил тенденциозност,
тъй като през цялото време се е опитвал да създаде фактическа обстановка, с която да влоши
положението на подсъдимия. В действителност в показанията си пред СГС св. Б.И. говори,
че автомобилът, в който е било момичето /св. С./ е бил с три врати, т.е. че няма задни врати,
като от данните по делото – показанията на управлявалия този автомобил св. С.,
включително и от показанията на С. несъмнено се установява, че автомобилът на С. е бил с
5 врати, т.е., че е имал и два задни врати. С оглед на това САС не кредитира тези показания
на Б. И. относно броя на вратите на автомобила, в който е била качена пострадалата, поради
което не намира за нужно по-нататъшно обсъждане на тези негови твърдения. Въззивният
съд счита обаче, че недостоверността на тези показания на св. Б. И. категорично не
обосновава извод за негова тенденциозност в ущърб и вреда на подсъдимия, доколкото
липсват данни той да е дал тези показания с цел да бъде доказано обвинението и по този
начин да бъде влошено положението на Д.Н..
Като недостоверни въззивният съд преценява и показанията на св. Б.И., че момичето
/пострадалата/ се е опитвала от задната седалка да се премести отпред, да мине между
предните две седалки и да отиде отпред. Относно това обстоятелство САС се доверява на
показанията на пострадалата, доколкото именно тя е била вътре в автомобила и в
подробности и в детайли е пресъздала случилото се както по време на насилственото й
качване в автомобила, така и след като е била затворена вътре, докато все още са се
намирали в кв. ***. В своите показания С. не твърди да се е опитвала да преминава от
задната седалка на предните, а точно обратното – че след като първоначално е била вкарана
в автомобила през предната дясна врата в един последващ момент заедно с подсъдимия са
се преместили /озовали/ на задната седалка. Тази неточност в показанията на св. Б.И. може
логично да се обясни с факта, че все пак е наблюдавал случващото се в другия автомобил
през нощта, когато е било тъмно, от известно разстояние, през затворените прозорци на
автомобилите, в резултат на което е било възможно неправилно да прецени посоката на
движението на пострадалата вътре в автомобила. В този смисъл е и изявлението му, че е
наблюдавал вътре някакво „боричкане“, при което е било напълно възможно движението на
пострадалата вътре в автомобила погрешно да е било преценено като такова от задната към
предните седалки, а не както е било в действителност – в обратното направление. Но тази
неточност в крайна сметка няма никакво значение нито за преценката на достоверността на
показанията на И. относно главния факт на доказването, нито относно доказаността на този
факт. Според въззивният съд недостоверността и на тези показания на св. Б. И. категорично
не обосновава извод за негова тенденциозност във вреда на подсъдимия, доколкото и тук
липсват каквито и да са данни той да е дал тези показания с цел да бъде доказано
обвинението и по този начин да бъде влошено положението на Д.Н..
17
Във връзка с поставения от защитника въпрос защо в сигнала си на тел. 112 св. Б.И. сочи
друг регистрационен номер на автомобила, който е наблюдавал /доколкото е посочил, че е
наблюдавал автомобил с peг. № 8151, но че това не е автомобилът, който всъщност е бил
управляван от св. С., тъй като последният е управлявал автомобил с peг. № 8158/,
въззивният съд държи да отбележи следното: Безспорно е, че при обаждането си на телефон
112, за да съобщи за инцидент в ж.к. *** с момиче в един автомобил, което крещи за помощ,
Б.И. е посочил, че цифровата част от регистрационния номер е „8151“, като тези цифри са
били уточнявани няколко пъти. В действителност управляваният от С. автомобил е бил с
цифрова част на peг. № „8158“. Но това категорично не означава, че Б.И. не е възприел
заявеното от него относно случващото се в посочения автомобил, а означава единствено и
само, че е подал грешна информация за цифровата част на регистрационния № на този
автомобил и по-точно за последната цифра от номера. Това може да се дължи на различни
причини от обективен и/или субективен характер /да не е имал добра видимост към целия
номер, да не е могъл да види добре всичките цифри от номера, да не е бил съсредоточен и
концентриран в достатъчна степен при наблюдаването на номера, доколкото едновременно е
наблюдавал автомобила и е разговарял с оператора на тел. 112/, но в случая тези причини,
както и самата грешка при диктуването на номера са ирелевантни за преценката на
достоверността на показанията му относно обстоятелството, че момичето /пострадалата/ е
била вътре в автомобила и е крещяла за помощ. По-важното в случая е, че при обаждането
си на тел. 112 св. Б.И. коректно и достоверно е посочил марката на автомобила /Нисан/,
модела му /Алмера/, както и буквената част от регистрационния номер – „СА“ и „СМ“,
които индивидуализиращи признаци напълно съвпадат с признаците на управлявания от С.
автомобил. В крайна сметка няма никакво съмнение, че във времето на обаждането на тел.
112 /в 23.55 часа на 13.02.2019 г./ св. Б.И. е наблюдавал тъкмо автомобила, управляван от св.
С., в който са били подсъдимият и пострадалата, както и че неговите показания се отнасят за
действия и събития, случили се именно в този автомобил, а не в някой друг. Затова, макар да
е недостоверно и свидетелстването на Б. И. от съдебната фаза, че възприетата от него кола е
била марка „СЕАТ“, то тази недостоверност не се отразява на истинността на показанията
му, че в наблюдаваната от него кола е видял момиче, което крещи за помощ и че тази кола е
преминала първоначално с отворена врата.
Следва да се отчете и факта, че Б.И. е станал неволен свидетел на преминалия покрай него и
приятелката му автомобил с насилствено качената в същия Й.С., като в случая именно
дочутите от него викове и крясъци за помощ, а не крясъци за нещо друго, и преминалата
покрай него с отворена врата кола, от която са се чували тези крясъци, са провокирали
вниманието му и са го мотивирали да се обади на тел. 112. Затова житейски е напълно
логично и нормално той да не е съсредоточил вниманието си точно върху отличителните
белези на автомобила, но в крайна сметка заради изисканата от оператора на тел. 112
информация се е наложило той да посочи регистрационен номер, марка и модел на
автомобила. Да, при даването на информацията за цифрите от номера той е сбъркал една
цифра, но това съвсем не значи, че както тогава, така и впоследствие при депозирането на
показанията си е проявил тенденциозност и заинтересованост в ущърб на подсъдимия
18
/когото безспорно не е познавал/. Трябва да се отбележи и обстоятелството, че Б.И. е
наблюдавал автомобила за непродължителен период от време включително и в състояние на
движение /при диктуването на номера на автомобила на оператора на тел.112 И. дори
изрично е заявил, че автомобилът тръгва/, което също може да му е попречило да възприеме
и възпроизведе напълно точно номера. Освен това Б.И. е бил тръгнал по служебна работа, а
не да прави огледи на автомобили и в частност на процесния автомобил, за да му се е
налагало да го оглежда внимателно и да запомня марката му, модела му и регистрационния
му номер. С оглед на това изцяло ирелевантни за достоверността на показанията на св. И. се
явяват възраженията на защитника, че този свидетел е посочил грешна марка и грешен
регистрационния номер на автомобила, за който свидетелства.
Напълно несъстоятелна и доказателствено необезпечена е тезата на защитника, че от страна
на пострадалата е било извършено въздействие върху свидетеля Б.И. и че при срещата им
след деянието тя го е манипулирала, за да изгради своята версия на жертва и в частност, че
на тази среща пострадалата е подала и разказала на този свидетел своята версия за
станалото и че оттам е дошло цялото объркване по фактологията от страна на св. И.. В
случая съобщеното от Б.И. и от Г.Г. при обаждането му на телефон 112 е напълно
достатъчно, за да се приемат с доверие частта от показанията му относно главния факт на
доказване в настоящото производство. Безспорно е, че към онзи момент нито И., нито Г. са
знаели кое е момичето в колата, като обективните данни по делото сочат, че след срещата
им с пострадалата /която се е оказала тяхна съседка, живуща в същия блок- 115 в ж.к. ***/ и
узнаването коя точно е била жената в колата св. Б.И. не е променял твърденията си в
някаква съществена за уличаването на подсъдимия насока. Още при обаждането си на
телефон 112 той и тогавашната му приятелка са заявили и съобщили най-съществените
факти, които всъщност са го и мотивирали да се обади – че в *** едно момиче в един
автомобил крещи за помощ; че автомобилът (в който е момичето) е тръгнал; че пред бл. ***
в *** бил спрял един автомобил и момичето искало да слезе, опитало се да скочи в
движение пред колата и викало за помощ; че две момчета имало в колата; че момичето е в
колата на сто процента; и че тръгнали за някъде, като относно тези факти в показанията му
не е налице никаква промяна, още повече във вреда на подсъдимия, за да се приеме, че той
не е възприел лично тези обстоятелства /за които свидетелства/ и че ги споменава
тенденциозно и единствено заради желанието си да помогне на Й.С..
Несподелена от САС е и предложената от защитника версия, че въпросните крясъци, за
които говорели свидетелите Б.И. и Г.Г., се обяснявали съвсем нормално и логично със
ситуацията, в която са се намирали подсъдимият и пострадалата към онзи момент,
доколкото двамата са били в много обтегнати отношения - единият е искал да възобновява
връзката си, другият е искал лично пространство и спокойствие и затова е имало такъв
вербален конфликт и че няма как да е нямало крясъци и че именно това всъщност са видели
Б.И. и Г.Г.. Обосновавайки тази теза, защитникът обаче пропуска няколко много важни
обстоятелства, при това безспорно доказани – първо, крясъците не са били просто от
скандал между двама души, били те и в предходни интимни отношения, а са били крясъци за
19
помощ и викове за помощ /така е съобщено при обаждането на тел. 112/, което няма нищо
общо с тривиалния скандал между бивши интимни приятели; крясъците и виковете за
помощ означават само едно – че издаващият ги /викащият/ е в беда и му се случва нещо
лошо, нещо което може да го засегне и да има неблагоприятни последици за него, защото
никой не вика за помощ, когато се чувства добре и е защитен; движението на автомобила с
отворена предна врата, от която са се подавали краката на пострадалата, придружено от
издавани от нея викове за помощ, недвусмислено сочи не просто на обтегнати отношения и
на банален скандал, а на сериозно посегателство спрямо нея против волята й; интимната
връзка между двамата е била отдавна приключила и пострадалата нееднократно е заявявала
на подсъдимия, че са приключили окончателно и че не иска да има нищо общо с него, нито
пък да го чува и вижда, поради което е нямало какво да изясняват и да се обясняват, което
пък означава, че мотивът на подсъдимия да общува по този начин и по това време /посред
нощ/ с пострадалата е бил съвсем друг – да я нарани /в широкия смисъл на думата/ и да
извърши посегателство срещу личността й, което обективно е и сторил.
От обстоятелството, че пострадалата се познава със свидетелката Г.Г. и че е имала контакт с
нея, категорично не следва истинност на твърдението на защитника, че тя /пострадалата/ е
отишла при Б.И., за да го готви за показанията му и по този начин да събира и конструира
цяла верига от доказателства, уличаващи подсъдимия, водена от мисълта, че по този начин
трябва да отмъсти на подсъдимия. Тези твърдения не се подкрепят от никакви данни по
делото и затова са напълно голословни.
Във връзка с възражението на защитника, че в показанията си пред въззивния съд
тогавашната приятелка на св. Б.И. била заявила, че те не са проследявали автомобила; че не
са имали трайно наблюдение върху ситуацията; че това, което са видели, е един автомобил,
който е стоял пред третия вход и оттам са чули крясъци, САС намира, че на практика тези
показания на св. Г.Г. не се различават съществено от съобщеното от нея и от Б.И. при
обаждането на тел. 112 и в частност, че в *** са видели едно момиче в автомобил да крещи
за помощ; че автомобилът (в който е момичето) е тръгнал; че пред бл. *** в *** бил спрял
този автомобил. В този ред на мисли никой /от двамата/ не твърди те да са имали трайно и
продължително наблюдение върху ситуацията, като това се установява и от съдържанието
на проведения разговор при обаждането на телефон 112 и от продължителността на самия
разговор /3 минути и 58 секунди/. Също така при обаждането на тел. 112 нито Б.И., нито
Г.Г. са съобщили на оператора да си видели самото качване на момичето в автомобила, като
са съобщили само за намиращо се в автомобил момиче, което крещи за помощ и което, по
тяхната преценка, се е опитвало са слезе от автомобила. В този смисъл са и дадените
показания на Б.И., в които той никъде не твърди да са станали свидетели на самото качване
на пострадалата. При това положение е напълно разбираемо и логично обяснимо защо И. не
дава сведение за началото на инцидента – за първия контакт между подсъдимия и
пострадалата и за качването й в автомобила. А той не съобщава нищо в тази насока просто,
защото не е възприел тези първи действия на подсъдимия и не е имал знание за тях. Затова и
при обаждането си на телефон 112, когато нито е познавал момичето от автомобила, нито е
20
знаел кое е, той не е подал никаква информация за качване /натоварване/ на момиче в
автомобил.
Проследявайки и анализирайки съдържащата се в показанията на св. С. информация и
съпоставяйки я с всички останали доказателствени материали /вкл. и с цел проверка на
достоверността й/ настоящият съдебен състав също безусловно приема, че като цяло
пресъздадената от нея фактическа обстановка на събитията преди и по време на
извършеното от подсъдимия спрямо нея посегателство, както и след това до пристигането
на полицията в кв. ***, където е установен и задържан подсъдимия, се отличава с
обективност, достоверност и без каквото и да е изопачаване. В показанията си тя е съобщила
напълно добросъвестно, последователно, подробно и в детайли /според съхранените си
спомени/ всичко известно й по случая, като обективно не съществуват никакви данни, които
да внасят колебание в истинността на изнесеното от нея досежно възпроизведените факти.
Т.е., в показанията й се съдържат надеждни откъм достоверност и обективност сведения за
действително случилото се, като тези сведения се потвърждават и от много други
доказателствени източници.
В подкрепа на заявеното от С., че насилствено е била качена в управляваното от св.С. МПС,
че е била несъгласна с това и е проявявала съпротива срещу това действие спрямо нея, както
и че когато са преминавали близо до магазин „Фантастико“ краката й се намирали навън и
затова предната дясна врата е била отворена се явяват както показанията на св. Б.И., така и
данните от възпроизведения разговор с оператора на тел. 112 при обаждането му на
спешния телефон. В показанията си пред СГС св. Б.И. ясно и недвусмислено е заявил
„когато излизах от входа чух викове „Пуснете ме да сляза!“;... покрай нас мина кола, която,
едната и врата още не беше затворена, дясната й врата, предна дясна, и се чуваха викове от
колата - „Пуснете ме да сляза“...; когато колата мина, когато аз излизах, вратата беше
отворена, имаше крак, който искаше да излезе…по принцип вратата беше отворена и имаше
изнесен крак навън; Видимо нещо се случваше вътре....вътре някакво момиче вика, защото
чух, че е момиче....; В колата очевидно имаше някакво боричкане...; в автомобила бяха
шофьора…друго момче и момичето…“. Като тези негови показания са в пълно съответствие
със съобщеното от него при обаждането му на спешния телефон 112 - „в *** едно … едно
момиче в един автомобил крещи за помощ;…. автомобилът (в който е момичето) в момента
тръгна;….че в момента към Фантастико се върнаха;..…че пред бл. *** в *** беше спрял
един автомобил, едно момиче искаше да слезе и викаше за помощ; две момчета имаше в
колата;..момичето е в колата на сто процента; …тръгнаха…за някъде“, както и с посочената
в разговора с оператора на тел. 112 информация от придружаващото го в този момент лице
/Г.Г./, че „момичето се опита да скочи в движение пред колата, викаше за помощ“.
Обстоятелството, че именно св. Г.Г. е придружавала в този момент св. Б.И., еднозначно се
установява както от нейните показания, така и от показанията на св. Б.И., дадени пред
въззивния съд.Тук следва да се допълни, че в действителност в показанията си св. Г.Г. не
потвърждава заявеното от нея при разговора с оператора на тел. 112, но пък свидетелства, че
тогава е чула крясъци от преминаващ автомобил и че след това Б.И. се е обадил на телефон
21
112. Според САС заявеното от Б.И. в разговора с оператора от 112, че „едно момиче искаше
да слезе“, както и заявеното в същия разговор от св. Г.Г., че „момичето се опита да скочи в
движение пред колата“ не е недостоверно и неправдиво и не е в противоречие с показанията
на С.. Така възпроизведените и пресъздадените от свидетелите И. и Г. обстоятелства
напълно кореспондират и съответстват на изнесените от пострадалата факти, че при
насилственото й качване в автомобила от страна на подсъдимия краката са й останали навън
/извън купето/, поради което вратата не е могла да се затвори, както и че в това положение
св. С. все пак е привел в движение автомобила. Но доколкото И. и Г. не са възприели
началото на събитията /самото качване на пострадалата и положението, в което е била
качена/, а са възприели вече самото движение на автомобила с отворена врата и със
стърчащите навън крака на пострадалата, както и виковете й за помощ, предложената от тях
интерпретация на тези факти се явява напълно логична и обяснима от гледна точка на
възприятията им – движеща се кола с отворена врата, подаващи се от вратата крака и викове
за помощ. Т.е., случайното възприемане само на тези факти без знание за предисторията им
и без задълбочаването в същността им е логично априори да доведе до субективен извод, че
лицето се опитва да скочи в движение от автомобила, в какъвто именно смисъл са били
изявленията на И. и Г. пред оператора на тел. 112.
От приложената справка от Дирекция „НС 112“ /л.38 в т.1 от ДП/ с данни за датата и часа на
постъпилите обаждания от лице с имена Б.И. към телефон за спешни повиквания 112,
потвърдени от заключението на техническата експертиза, се установява, че въпросното
обаждане, направено от св. Б.И. от ползвания от него в този момент телефонен номер, в
което той е предоставил горната информация, е било осъществено на датата 13.02.2019 г. в
23.55 часа, което напълно съответства на времето, когато св. Г. е оставил пострадалата пред
дома й и след това тя е била нападната от подсъдимия, който насилствено и противно на
желанието й я е качил в управлявания от св. С. лек автомобил, с който впоследствие са
потеглили и са преминали покрай магазин „Фантастико“. Т.е., безспорно се установява, че
възприетите от Б.И. обстоятелства, за които той се е обадил на телефона за спешни
повиквания 112 и за които впоследствие свидетелства в настоящото наказателно
производство, се отнасят именно за насилственото качване на пострадалата Й.С. от страна
на подсъдимия в управлявания от св. С. автомобил.
Съдържащата се в показанията на пострадалата С. информация за начина на протичане на
събитията след пристигането им в кв. „***“ се потвърждава изцяло от показанията на
свидетелите Т. К. и Й. К., които са станали неволни очевидци на случилото се в близост до
жилищата им. Няма никакво съмнение, че К. и К. нито са предубедени, нито са
заинтересовани от изхода на делото, поради което същите се явяват напълно
безпристрастни, в какъвто дух са и дадените от тях показания. Вниманието на тези
свидетели първоначално е било провокирано от дочутите от тях викове за помощ, идващи от
пострадалата С., като след това вече и визуално са възприели агресивното поведение на
подсъдимия и на св. С. спрямо пострадалата. Като именно тези възприятия за вербално
заявения от пострадалата зов за помощ и за извършваното по отношение на нея физическо
22
посегателство са мотивирали всеки един от свидетелите К. и К. поотделно и почти
едновременно да съобщят за това на спешния телефон 112. А от съдържанието на
проведените от тях разговори с оператора на тел. 112 е видно, че тези свидетели
действително са станали непосредствени очевидци на случилото се между подсъдимия и св.
С. при пристигането им в кв. ***, както и на по-голямата част от действията им на това
място. Т.е., изнесената в показанията на св. С. информация за развоя на събитията след
пристигането им в кв. *** напълно се подкрепя и от съдържащите се в проведените от
свидетелите К. и К. разговори с оператора на тел. 112 данни, включително и относно
времето и мястото на протичането на събитията. Т.е., несъмнено е, че изнесените от тези
свидетели в показанията им и при обажданията им на тел. 112 факти се отнасят тъкмо до
разследвания инцидент и до извършеното от подсъдимия посегателство спрямо
пострадалата, в т.ч. и посегателството спрямо телефона на същата.
Твърденията на пострадалата за насилственото й качване от страна на подсъдимия в
автомобила, управляван от св. С., намират своето пълно потвърждение и в показанията на
полицейските служители Б. Б., А. Г. и Е. К., на които тя още на място при пристигането им в
кв. *** е разказала, че в кв. *** е била качена насила от подсъдимия в кола и въпреки
нейната съпротива и несъгласие е била докарана в кв. ***, където е бил счупен и телефонът
й. Показанията на св. Б. Г. също са в потвърждение на изнесената от пострадалата
информация, че въпросната вечер, когато този свидетел я е оставил пред дома й, тя е била
нападната от подсъдимия и насила качена от него в друг автомобил, управляван от св. С.. В
тази връзка Г. свидетелства, че когато са се видели с нея на следващия ден тя му е разказала
за случилото й се след като той я оставил пред дома й, а именно – че подсъдимият я дърпал
за косата и насилствено я вкарал в лек автомобил и била откарана в друг квартал, където той
й счупил и телефона. В подкрепа на твърденията на С., че подсъдимият противно на волята
й чрез насилие я качил в кола и впоследствие я отвел до кв. *** се явяват и показанията на
майка й - св. М. С., която свидетелства, че когато въпросната вечер около 1.30 – 2.00 часа
пострадалата й се обадила по телефона същата плачела и й казала, че подсъдимият насила я
качил в кола и я отвлякъл.
В действителност обсъжданите показания на свидетелите Б. Б., А. Г., Е. К., Б. Г. и М. С.
установяват производни доказателства относно фактите на насилственото качване на
пострадалата от страна на подсъдимия в лек автомобил и транспортирането й чрез този
автомобил, въпреки нейното несъгласие и противопоставяне, до кв. *** и счупването на
телефона й след пристигането им в този квартал. Но в случая тези производни доказателства
категорично не заместват първични /годни такива се установяват от показанията на
пострадалата и на свидетелите Б.И., Г.Г., Т. К., Й. К./, а служат за проверка на първичните
доказателства и в частност на съдържащите се в показанията на С.. Като в случая
цитираните производни доказателства в пълна степен потвърждават първичните такива,
установени чрез показанията на св. С..
За достоверността на изнесените от Й.С. факти за случилото й се красноречиво се явява и
обстоятелството, че при всички последващи свои действия и изявления /писмени такива/ -
23
при даването на сведенията в полицейското управление на 14.02.2019 г., при подаването на
съобщение до началника на 01 РУ-СДВР за установено /извършеното спрямо нея/ деяние на
същата дата и при подаването на сигнала до СРП на 25.02.2019 г. пострадалата е била
неизменно последователна в описанието и пресъздаването на фактите относно извършеното
спрямо нея посегателство, включително и относно времето, мястото, начина, самоличността
на извършителя, обстоятелствата, при които е извършено и т.н., което описание изцяло
кореспондира с изнесеното от нея и в хода на съдебното производство.
Показанията на пострадалата в частта й относно извършените спрямо нея и вещта й
/мобилния й телефон/ посегателства от страна на подсъдимия намират своето потвърждение
и в показанията на св. Б. Г., че след като я е оставил пред дома й около полунощ малко по-
късно същата вечер той се опитал да се свърже с нея по телефона, но тя не му отговорила
въобще. Като последното има своето логично обяснение във факта, че по това време тя
очевидно е била в невъзможност да борави с телефона си – първоначално, поради
осъщественото спрямо нея физическо насилие и ограничаване на възможностите й за
свободни телодвижения, а след това и поради това, че телефонът й е бил счупен от
подсъдимия и е бил негоден за употреба.
Издаденото на Й.С. съдебно-медицинско удостоверение от датата 14.02.2019 г. и
заключението на СМЕ, интерпретиращо обективните находки - констатираните при
прегледа на 14.02.2019 г. наранявания по тялото на пострадалата, и посочващо механизма
на получаването им - също са в съответствие със заявеното от пострадалата за
осъщественото спрямо нея насилие, за да бъде качена в автомобила на св. С. и
транспортирана до кв. ***, където е продължила физическата агресия спрямо нея.
Отделно от изложеното дотук по делото липсват данни св.С. да е изпадала в състояние,
което да е блокирало когнитивните /познавателните/ й процеси – след внезапното нападение
спрямо нея в кв. ***, макар и уплашена и стресирана, тя е била в пълно съзнание относно
естеството на сполетялото я, държала се е напълно адекватно на ситуацията -
съпротивлявала се е, буйствала е и е започнала да вика за помощ, като същото е сторила и
след пристигането им в кв. ***, където целенасочено е излязла от колата и е започнала
отново да вика за помощ с идеята да бъде чута от живущите в близките блокове и да получи
такава /помощ/. Впоследствие при пристигането на полицейските служители, макар и
притеснена и уплашена, тя достатъчно точно и ясно им е обяснила какво се е случило. Сред
основните когнитивни процеси са ”възприятие” /когнитивен процес на цялостно отражение
на характеристиките на обектите или явленията при тяхното непосредствено въздействие
върху сетивата/ и ”памет” - запомняне, съхранение, спомняне /когнитивен процес, при който
се запазва, възстановява и използва минал опит или знание/, като в случая с оглед данните
по делото следва да се приеме, че при пострадалата тези когнитивни процеси не са били
нарушени.
Изцяло несъстоятелно и лишено от доказателствена основа е твърдението на защитника, че
показанията на С. са проява на отмъщение към подсъдимия заради всичките проблеми и
неволи, които тя е имала в резултат на раздялата си с него и преследването, което той е
24
осъществявал в определени моменти, както и че дискомфортът, който е изпитвала
пострадалата, е формирал у нея мотив да си изгради образ на жертва и по този начин да
отмъсти и да накаже подсъдимия за неговите прояви и за неговата упоритост да я преследва.
Макар св. С. да е пострадала от престъпленията, предмет на настоящото производство, и да
е конституирана като граждански ищец и частен обвинител, то това й процесуално качество
по никакъв начин не се отразява на обективността, добросъвестността и коректността на
показанията й. Известно време преди деянията тя е имала интимни отношения с
подсъдимия, които обаче вече били приключили окончателно и към датата на деянията те не
са били в никакви отношения и дори С. не е искала да има никакви контакти с подсъдимия и
е избягвала такива. В действителност в показанията на пострадалата се съдържа
информация, че след прекратяването на връзката им на 07.12.2018 г. подсъдимият на
няколко пъти е правил опити да търси контакт с нея – било по телефона, било като е
обикалял около дома й или като я е спирал докато е управлявала автомобила си, но във
всички тези случаи, когато се е стигало до комуникация, тя /комуникацията/ е била напълно
нормална /л. 127 и л. 129 от първоинст. дело/. Същевременно пострадалата никъде в
показанията си не твърди това поведение на подсъдимия да е излизало извън добрия тон и
да й е причинявало някакви съществени проблеми и неволи, респ. да е изпитвала вследствие
на това някакъв особен дискомфорт, като липсват и данни да се е оплаквала в тази насока на
свои близки или приятели. Напротив, тя заявява, че са водели съвсем нормални разговори,
при които му е обяснявала, че всичко е приключило. Следователно от доказателствата по
делото категорично не се установяват и доказват твърдените от защитника факти, въз основа
на които той обосновава формирането у пострадалата на мотив да си изгради образ на
жертва и по този начин да отмъсти и да накаже подсъдимия. Както се установява от данните
по делото, на упоритостта на подсъдимия да я търси и преследва пострадалата е отговаряла
напълно спокойно и хладнокръвно, без излишна емоция и с ясна и категорична позиция,
като последният път /часове преди деянията/ в един момент без много обяснения просто му
е затворила телефона. С оглед на това за настоящия състав фактите по делото
недвусмислено сочат, че С. не е имала за какво да отмъщава на подсъдимия. Не се
установява преди процесните деяния той да е осъществил и проявил спрямо нея поведение,
което да я е засегнало лично или имуществено, и то в такава степен, че да я мотивира да
„инсценира“ този сложен сюжет на нападението и отвличането, и то въз основа на поредица
от „случайни обстоятелства“, каквито са: докарването й пред дома й малко преди полунощ
от неин приятел /св. Г./; пристигането по същото това време пред дома й на подсъдимия
заедно с неговия братовчед св. С. и спирането им точно зад автомобила, който току-що я е
докарал; потеглянето й с автомобила на С. в твърде необичайна поза и положение – с
подаващи се крака през вратата и отправяни викове за помощ /последното категорично се
установява от разговора на Б.И. и Г.Г. с оператора на тел. 112, както и от показанията на Б.
И./. Освен това на фона на тези акцентирани факти и на базата на всички установени по
делото обстоятелства лишено от всякаква нормална житейска логика се явява твърдението
на защитника, че едва ли не С. е сътворила и измислила този сюжет на отвличането й от
подсъдимия. В тази връзка без всякакъв разум и логика е сюжетът, в който през нощта,
25
около полунощ, когато се прибира в дома си, където я очакват и родителите й, при
внезапната поява на бившият й интимен приятел, с когото тя окончателно е приключила
отношенията си и категорично не иска да има нищо общо с него, при така създалата се
ситуация в нея спонтанно да се е зародила идеята точно в този момент да тръгне с
подсъдимия, за да отидат в друг квартал на София /незнайно защо, при условие, че ако
подсъдимият е искал просто да говорят, това е могло да стане и пред дома й/, за да
инсценира проявено спрямо нея насилие и отвличане. И това при условие, че няколко часа
по-рано му е казала, че не иска да го чува повече и му е затворила телефона.
Следователно не се установява никакъв мотив у Й.С. тя да си измисля и противно на
истината да твърди, че подсъдимият е осъществил спрямо нея въпросното посегателство.
Липсва реална причина, поради която тя да иска да му навреди, сочейки го като извършител
на разследваните престъпления. Затова се налага изводът за отсъствието на пристрастност
и/или заинтересованост на свидетелката С., която да я мотивира да твърди, че подсъдимият е
извършил посегателствата спрямо нея. Предвид всичко гореизложено настоящият състав
категорично отхвърля възможността решението на св. С. да изложи в показанията си факти
за извършеното от подсъдимия спрямо нея физическо насилие, последвано и придружено от
принудителното й качване в автомобил и отвеждането й противно на волята й на друго
място, да е било в резултат на въображение /измислен сценарий/ и на грешно формирано
субективно убеждение, което да не съответства на действителните й възприятия и на
обективната действителност.
Относно акцентирането върху обстоятелството кой е първият момент, в който отвлечената е
вербализирала несъгласието си да пътува с подсъдимия и твърдението, че това не е
моментът на първия физически контакт между подсъдимия и пострадалата, въззивният съд
намира следното: Пострадалата не твърди при първоначалното физическо посегателство
спрямо нея, докато се били точно пред входа на блока, в който живее, тя да е викала, като
сочи, че тогава по-скоро му се е молела /да я остави/, тъй като той изведнъж се е появил и тя
не е знаела какво точно се случва - л.130 гърба от първоинст. дело. Като в случая тези
отправени молби без съмнение вербално са обективирали несъгласието й да тръгва с него.
Обстоятелството, че тези нейни молби не са били чути от съседи е напълно логично,
доколкото С. не твърди да е викала, когато му се е молела. Също така около полунощ
повечето хора вече спят и при затворени прозорци /било е все пак зимата и е нормално
хората да държат затворени прозорците си/ е било трудно да бъдат чути отправяните от нея
на невисок глас молби. А както е отбелязал и СГС, логичен мотив за липсата на силни
викове за помощ при нападението пред дома на пострадалата е внезапността на самото
посегателство, незнанието за точните намерения на подсъдимия, както и напълно
възможното чувство на смущение и срам от съседите й, които могат да станат свидетели на
унизителна за нея ситуация, каквато е без съмнение дърпането, скубането и влаченето й към
автомобила. Освен това при първоначалното нападение, докато са били пред входа и преди
още да бъде качена насила в автомобила, поради неяснотата на намеренията на подсъдимия
към този момент пострадалата е нямало как да се е чувствала отвлечена, затова логично не е
26
виждала причина да изразява буйно чрез викове своето несъгласие от първоначалните
действия на подсъдимия. По повод обсъжданото възражение на защитника следва да се
подчертае, че в следващия стадий на посегателството, след като вече е била качена насила в
автомобила и същият е потеглил, пострадалата съвсем ясно и с достатъчна сила е
вербализирала своето несъгласие да пътува с подсъдимия, доколкото точно в този момент и
преди спирането на автомобила пред магазин „Фантастико“ същата е била чута от
свидетелите Б.И. и Г.Г. да вика за помощ и това е безспорно доказано от съдържанието на
разговора на тези свидетели с оператора от тел. 112. А този факт, както и фактът на
разположението на тялото й при потеглянето на автомобила от мястото пред входа на блока,
красноречиво показва, че пострадалата не се е качила доброволно в автомобила.
В този ред на мисли без каквото и да е значение за оценката на достоверността на
показанията на С. относно извършеното спрямо нея посегателство се явяват аргументите на
защитника, че пострадалата не е от лицата, които ще се притеснят да демонстрират своето
несъгласие или които биха се притеснили достатъчно буйно да вербализират своето
несъгласие и че тя не е лице, което би се засрамило и би се притеснило да търси помощ,
доколкото е способна да „вдигне на крак един цял квартал“ – ***, и че след като не е
буйствала и крещяла изключително силно още при първия контакт между тях в кв. ***, то
това означава, че тя доброволно се е качила в автомобила. Така предложената от защитника
интерпретация на поведението на пострадалата е напълно произволна и почива на
недопустими предположения и не държи сметка за особеностите на психиката на отделната
личност, обуславящи и начина й на поведение при стресова ситуация, още повече, когато тя
е динамична и в развитие. Не държи сметка и но това, че в случая субективните психични
процеси и реакции на пострадалата, предопределили действията й в отделните етапи на
случилото се, са били детерминирани от интензитета на посегателството спрямо нея в
отделните моменти и от свързаните с това обективирани намерения на подсъдимия спрямо
нея. С оглед на това и съобразно развитието на инцидента и ескалирането на интензитета на
посегателството спрямо нея напълно логично и разбираемо е констатираното различно
поведение и реакция спрямо нападателя при действията в кв. „***“ и при тези в кв. „***“.
По изтъкнатите по горе съображения е напълно логично и нормално пред дома й, в самото
начало на инцидента, реакцията й да е била само в отправяне на молби и без викове за
помощ. В следващия момент, след като е била качена насила в автомобила и при
очертаващото се вече напълно реално принудително отвеждане от нейния квартал, напълно
логично те е засилила съпротивата си и несъгласието си с тези действия, като е започнала
вече да вика за помощ с надеждата да бъде чута от някой. Оттам нататък, след
насилственото й довеждане в кв.“***“ и при все повече нарастващата неяснота относно
действителните намерения на подсъдимия спрямо нея тя напълно нормално и логично е
засилила буйството и недоволството си срещу действията на подсъдимия, като е разчитала
да бъде чута от повече хора, които да й помогнат. С принудителното й довеждане в кв. *** и
с продължаващото насилие спрямо нея тя е била „притисната до стената“, образно казано, и
е била решена на всичко само да се освободи от подсъдимия, което дава обяснение за
проявените от нея тогава бурни реакции, придружени от силни викове за помощ.
27
Несъстоятелна е и тезата на защитата, че доброволността на първото качване на
пострадалата в автомобила се извежда от показанията на пострадалата, в които била
заявила, че са тръгнали към кв. ***“, т. е. че тя е знаела накъде отива и че когато стигнали
пред дома на Д.Н. останали заедно и говорили. Обстоятелството, че в един момент, докато
са били още в кв. ***, пострадалата е разбрала и е узнала, че ще пътуват, респ. че тръгват
към кв. ***, където е била квартирата на подсъдимия /защото по сведение на св. С. именно
подсъдимият му е казал да кара към този квартал/, съвсем не означава, че тя доброволно се е
била качила в автомобила и че е изразила съгласие да пътува с тях в тази посока. Както бе
вече отбелязано, по делото са събрани категорични доказателства, че пострадалата е качена
насила, против волята й, и че не е изразявала съгласие да пътува с подсъдимия и братовчед
му към кв. *** – викала е за помощ, съпротивлявала се е, но не е могла да преодолее
възпиращите я действия на физически значително по-силния от нея подсъдим.
Лишено от каквато и да е доказателствена основа е твърдението на защитата, че от кв. ***
всъщност подсъдимият е започнал да транспортира пострадалата обратно към нейния дом и
че съобразно нейната воля тя била транспортирана към дома й. Такива факти по делото не се
установяват, като напротив – установява се, че в кв. *** пострадалата е изскочила сама от
автомобила и че после противно на волята й е била пак дърпана, насилвана и преследвана,
за да бъде качена отново в автомобила.
Некоректно и изопачено се интерпретират от защитника показанията на пострадалата, в
които тя казва „Изпаднах в ярост, защото вече не знаех къде отивам“ в смисъл, че едва по
пътя на обратно към дома й тя за първи път не е знаела накъде отива. Тази част от
показанията на С. се отнасят за момента, в който след като са пристигнали пред дома на
подсъдимия и св. С. излязъл за малко от автомобила тя останала сама с подсъдимия и той
понечил да търси физическа близост с нея, при което тя се стреснала, отворила вратата и
започнала да вика, в резултат на което Д.Н. извикал братовчед си да влиза и бързо да тръгва,
без да уточнява накъде. В тази връзка по делото липсват данни подсъдимият да е
възнамерявал да върне С. до дома й и това негово намерение да е достигнало до знанието й.
Описвайки горната ситуация, в която се е била озовала, пострадалата е казала, че е
изпаднала в ярост, защото, докато при тръгването им от кв. *** тя все пак е разбрала, че ще
пътуват до кв. ***, то в този момент вече не е знаела къде точно ще отиват и затова се е
„паникьосала“. Като това й твърдение, с оглед положението, в което е била, е напълно
логично и не означава, че тя доброволно се е озовала в автомобила и по собствено желание е
пътувала от кв. *** до кв. *** /само, за да си поговорят малко с подсъдимия в автомобила на
братовчед му/.
Лишена от доказателствена опора е и тезата на защитника, че пострадалата в нито един
момент не се е чувствала „в плен и отвлечена“. Тази теза е основана на твърдение, че
съгласно показанията на една от свидетелките /Т. К./, при която пострадалата е търсила
помощ в един от входовете в кв. ***, последната е тръгнала да излиза от този вход сама,
защото е искала да излезе, за да си намери телефона. Тук се налага забележката, че
показанията на въпросната свидетелка /Т. К./, на първо място, са цитирани неточно и
28
погрешно, и, на следващо място, некоректно от последователността и логичността на
разказа й в неговата цялост е изваден само един детайл, който променя смисъла на
описаното поведение на пострадалата. Така, на л. 80-гърба в първоинст. дело св. Т. К.
заявява „И когато тръгнаха /двете момчета - подсъдимият и св. С./, момичето тръгна да си
потърси телефона, но аз я посъветвах да отиде в моя вход, за да я скрия там, тъй като вратата
ни е с чип. Да я скрия там, да остави телефона, и когато дойде полицията, тогава да търси
телефона. Тя послуша моя съвет, звънна на моя домофон, за да й отворя и там вече беше
заключена.“ Т.е., невярно и необосновано е твърдението на защитника, че С. е тръгнала да
излиза от входа сама, защото е искала да излезе, за да си намери телефона, доколкото от
цитираните показания на К. се установява, че пострадалата е понечила да търси телефона си
преди да влезе във входа и да се скрие там. Т.е., след като й е била предоставена възможност
да влезе във входа и да се скрие вътре, пострадалата изобщо не е предприемала никакви
действия по неговото напускане, като дори се е качила на междуетажната площадка, за да не
я виждат. Тя се е осмелила да напусне входа едва когато св. К. й е казала, че са пристигнали
полицейските служители. Отделно от това коректният прочит на цитираните показания на
К. еднозначно сочи, че в момента, в който С. е искала да отиде да си търси телефона и в
който е била посъветвана да влезе във входа, за да се скрие там, тъй като вратата е с чип,
подсъдимият и братовчед му са си били тръгнали и не са били пред този вход. Очевидно е,
че в случая именно фактът на оттеглянето на Н. и С. е мотивирал пострадалата да тръгне да
си търси телефона, а не че не се е страхувала от тях и че е знаела и съзнавала, че не е била
отвлечена. Предвид гореизложеното въззивният съд категорично не споделя предложената
от защитата интерпретация на обсъжданите факти, че във въпросния момент пострадалата
не е търсила помощ, че е отвлечена и че не се е страхувала да не я отвлекат, след като сама е
тръгнала да търси телефона си навън, и че това поведение е нехарактерно за жертва на
отвличане.
Твърдяното от защитника обстоятелство, че в голямата част от времето пострадалата е била
на задната седалка при незаключени врати и че с оглед на това е имала възможност всеки
един момент да излезе, също не изключва факта на насилственото й качване в автомобила и
транспортирането й, противно на волята и желанието й, до кв. ***. Установява се, че в нито
един момент тя не е седяла сама, свободна, било то на предната или на задната седалка,
доколкото през цялото време е била физически възпрепятствана от подсъдимия да излезе от
автомобила – същият я е държал и не й е позволявал да напусне. Поради тази обективна
причина тя не е могла да слезе от автомобила и още повече да стори това безопасно докато
той е бил в движение. Няма съмнение, че слизането от автомобила, докато той е в движение,
крие сериозен риск за здравето и живота на слизащия/скачащия от него, така че лишена от
всякакъв разум е тезата на защитника, че след като тя не е излязла от автомобила
/включително и когато той е бил в движение при пътуването от кв. *** към кв. ***/, то това
означава, че тя доброволно се е качила в него и се е съгласила да бъде транспортирана до кв.
***.
Обстоятелството, че е имало моменти, в които пострадалата се е местила от предна на задна
29
седалка, при наличните доказателства и при установени факти също не изключва факта на
насилственото качване в автомобила и превозването на пострадалата с него до място, на
което тя не е желаела да пътува. В случая този момент на преместване е само един и това се
е случило, докато са били още в кв. ***, като фактът на преместването на задната седалка не
означава, че това е заличило /отменило/ заявеното вече несъгласие на пострадалата да се
качва в автомобила и че на свой ред е обусловило нейно съгласие да продължи да пребивава
в автомобила и да се придвижва в избраната от подсъдимия посока. Когато е била заставена
да стои в автомобила и да не излиза от него чрез физическо въздействие от страна на доста
по-едрия и по-силен от нея подсъдим, е очевидно, че пострадалата не е имала свободен
избор относно придвижването си в пространството – да остане или не в автомобила.
Обстоятелствата, че пострадалата помолила подсъдимия да се върнат до входа на блока, в
който се намира жилището й, защото са й изпаднали ключовете, и че тази й молба е била
удовлетворена, също не са от естество да опровергаят факта на насилственото й натоварване
в автомобила и отказа да й бъде позволено да напусне автомобила и да се прибере вкъщи. В
действителност св. С. се е върнал с автомобила до мястото пред входа на жилищния блок, за
да бъдат взети изпаднали вещи на пострадалата, но на пострадалата не й е било позволено
да слезе сама и да си ги вземе, а по указание на подсъдимия това е сторил С., като
подсъдимият е останал с нея вътре да я пази. Така или иначе, въпреки факта на връщането
до входа, на пострадалата не е било позволено от подсъдимия да излезе от автомобила,
което идва в потвърждение на безспорно установеното, че тя се е озовала в този автомобил
противно на волята си и въпреки заявеното си несъгласие с това.
Досежно приетите по делото писмени доказателства преценката на въззивния съд е, че
същите следва да бъдат кредитирани като достоверни източници на информация. Те са
приобщени от първия съд чрез прочитането им и приемането им по реда на чл. 283 от НПК,
имат доказателствена годност и поради това не съществува процесуална пречка да бъдат
преценявани при произнасянето на съда по съществото на делото.
Давайки своята правна оценка на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд също намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна съставите на престъпления по чл. 142, ал. 1 от НК и по чл.216, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Н. е годен субект на наказателна отговорност. Същият е бил пълнолетен към
момента на извършване на престъпленията, като не са налице данни и липсват съмнения да
е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Както тогава,
така и понастоящем той е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Обект на престъплението по чл. 142 ал.1 от НК /отвличане/ са обществените отношения,
свързани с възможността за свободното придвижване в пространството и със свободата за
формиране на волята.
Изпълнителното деяние на това престъпление е сложно и се осъществява, на първо място, с
ограничаването възможността на пострадалия да се придвижва свободно в пространството, а
30
след това с принудителното /противно на волята му/ преместване или отвеждане на
пострадалия на други място. Упражнената принуда от дееца по време на отвличането може
да се изрази във физическо насилие и/или психическа заплаха, като поведението на
пострадалия, с което се противопоставя на деянието, следва да бъде изрично изявено и
обективирано преди започване на отвличането или по време на реализирането му.
Отвличането е резултатно престъпление, което е довършено, когато пострадалият е
преместен в пространството, т.е. когато принудително бъде променено досегашното му
местонахождение.
В конкретния случай са изпълнени всички обективни признаци на състава на
престъплението по чл. 142 ал.1 от НК. С действията си подсъдимият Д.Н. първо е ограничил
възможността на пострадалата С. да се придвижва свободно в пространството като
посредством употребената спрямо нея принуда под формата на насилствено физическо
“
въздействие я е вкарал в л.а. „Нисан Алмера с рег. № ***. След това отново принудително
/въпреки несъгласието й и противно на волята й/ посредством лекия автомобил я е отвел
“
/преместил/ на друго място - в кв. „***на гр. София, в близост до квартирата му. Още
преди насилственото качване на пострадалата в автомобила, както и докато още са били в
“
кв. „***“ преди да тръгнат за кв. „*** същата ясно, категорично и недвусмислено е изразила
и заявила нежеланието и несъгласието си да бъде лишена от възможността сама да определя
местоположението си и да бъде отвеждана на друго място противно на волята й, като
именно това нейно противопоставящо се на действията на подсъдимия поведение е
наложило използването от страна на последния на значителна по интензивността си
физическа сила и въздействие, изразяващи се в дърпане за косата й, дърпане за ръката,
влачене, вдигането на тялото й и пренасянето й в автомобила, обездвижването на тялото й
вътре в автомобила и по време на пътя, както и отново дърпане и влачене на С. към
вътрешността на автомобила, когато вече са били пристигнали в кв. „***“. Деянието е било
довършено с факта на принудителната промяна на местоположението на пострадалата в
пространството – с довеждането й в кв. ***.
От субективна страна това деяние е извършено от подсъдимия Д.Н. виновно при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните признаци на деянието, а именно
общественоопасния му характер – съзнавал е, че ограничава възможността за свободно
придвижване на пострадалата в пространството; че принудително променя
местоположението й в пространството – като я отвежда /премества/ от входа на жилищния
блок, в който живее, до/в кв. ***; че тя не е съгласна с това и че за преодоляване на
несъгласието й използва физическа сила. Обстоятелството, че подсъдимият ясно е съзнавал
липсата на съгласие на пострадалата да се качи в автомобила на св. С. и да се с придвижи с
този автомобил и в компанията на подсъдимия до кв. ***, се извежда и доказва от безспорно
установените по делото съпротивителни реакции на пострадалата още при започването на
посегателството спрямо нея пред входа на жилищния блок, в който живее, както и при
последвалото й качване в автомобила, когато същият е потеглил с отворена предна дясна
врата и висящите й навън крака – първоначално тя се е молела на подсъдимия да я остави, а
31
след това вече е започнала да крещи и да вика за помощ, което е било възприето от
свидетелите И. и Г. и предадено от тях като информация на оператора на телефон 112.
Деецът е съзнавал и отражението на поведението си върху действителността
(общественоопасните последици) – принудителното преместване на пострадалата в
пространството. По този начин е изпълнен интелектуалният момент на умисъла. Налице е и
волевият момент, доколкото поведението на подсъдимия сочи, че той е искал и пряко е
целял настъпването на общественоопасните последици — принудителното отвеждане и
преместване на Й.С. в кв. ***, респ. до неговата квартира, намираща се в този квартал.
Безспорно установените по делото факти и направената въз основа на тях преценка за
наличието на всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 142 ал.1 от
НК мотивират САС да определи като неоснователна претенцията на защитата за
преквалифициране на това деяние или като телесна повреда, или като принуда, или по чл.
142а от НК.
Изпълнени са и всички обективни признаци на състава на престъплението по чл.216, ал.1 от
НК. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на това престъпление чрез активни
действия – физическо въздействие, изразяващо се в хвърляне и в резултат на това последвал
удар на мобилния телефон на св. С. в твърда повърхност (асфалтовото покритие върху
терена). В резултат на това физическо въздействие върху субстанцията и структурата на
вещта същата /вещта/ се е променила отрицателно по отношение на първоначалното й
предназначение до степен на пълна негодност да го изпълнява. Закономерна последица от
описаното поведение на подсъдимия спрямо процесния мобилен телефон е настъпилият
съставомерен резултат - качественото изменение в субстанцията и структурата на мобилния
телефон, което го е направило напълно и окончателно негоден да бъде използван по
първоначалното му предназначение. Следователно между инкриминираното деяние и
настъпилият престъпен резултат има пряка причинно-следствена връзка.
От субективна страна и това деяние е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл. Н. е съзнавал, че процесният телефон е чужда за него вещ и че принадлежи на Й.С.
и че чрез своите действия по отношение на този телефон оказва спрямо същия такова
физическо въздействие, което може да доведе до качествено изменение в субстанцията и
структурата му, че да го прави напълно и окончателно негоден за употреба по
предназначение. Съзнавал е също, че въздейства върху вещ, която има парична стойност,
като липсата на представи за точната стойност на вещта в случая е ирелевантна за
ангажирането на наказателната отговорност. Същевременно е целял настъпването именно
на постигнатия резултат. Съзнавал е сигурното и неизбежното настъпване на престъпния
резултат - унищожаването на телефона, като действията му са били пряко насочени към
постигането именно на този резултат.
Правилен и законосъобразен е и изводът СГС за неоснователност на довода на защитата за
приложение на привилегирования състав на чл. 216, ал.4 от НК, предвиждащ маловажен
случай на престъплението по основния състав. За да отхвърли маловажността на случая
първият съд неправилно е отчел предхождащите действия на подсъдимия, свързани с
32
нарушаване на тайната на кореспонденцията, а именно - действията му по вземане на
телефона и разглеждането на съдържанието му. Тези действия категорично нямат
отношение към последващото унищожаване на вещта, доколкото не се намират в причинно-
следствена връзка с този резултат. Поради което те не влияят нито на тежестта на
престъпния резултат, нито на степента на обществена опасност на самото деяние. Правилно
обаче градският съд въз основа на стойността на вещта е преценил, че с конкретното
поведение на подсъдимия Н. по унищожаването на тази вещ обществените отношения,
предмет на наказателно правна защита, са били накърнени в степен, изключваща маловажен
случай на деянието. Касае се за резултатно престъпление против собствеността, при което
стойността на унищожената вещ е определяща при тази преценка, а в случая стойността на
мобилния телефон /245,02 лева/ не може да бъде приета като обективен фактор,
обосноваващ маловажен случай на престъпно унищожаване на вещи.
Съставът на САС намира, че атакуваната присъда е и напълно справедлива в частта й
относно наложените на подсъдимия наказания за извършените от него в реална съвкупност
престъпления. СГС е изложил обосновани аргументи за определянето размера на тези
наказания. Въззивната инстанция напълно споделя извода на градския съд, че в настоящия
казус индивидуализацията на наказанията на подсъдимия и за двете престъпления следва да
бъде извършена при условията на чл. 54 от НК, доколкото категорично не са налице
основания за приложението на чл. 55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността
обстоятелства нито са многобройни, нито пък са изключителни по своя характер, като
същевременно предвид тежестта на извършените престъпни посегателства и най-леките
предвидени наказания за тях /съответно 3 години и 3 месеца лишаване от свобода/ не биха се
оказали несъразмерно тежки за дееца. С оглед на това при индивидуализацията на
наказанията и за двете престъпления първият съд правилно и законосъобразно е приложил
разпоредбата на чл. 54 от НК.
За извършеното от подсъдимия Н. престъпление по чл. 142, ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от три до десет години.
При индивидуализацията на наказанието за това престъпление СГС правилно е отчел като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало,
постъпилите за него добри личностни характеристични данни и емоционалния мотив за
извършването на деянието, провокирано от „несподелена любов“, неоткликване на
желанието му за подновяване на интимната им връзка и от чувство на ревност.
Първостепенният съд правилно е ценил като отегчаващи отговорността за това
престъпление обстоятелства видът /физическо въздействие/ и високият интензитет на
упражнената от дееца принуда спрямо пострадалата С.; механизмът на извършване на
деянието - чрез МПС и с помощта на още едно лице; както и сравнително продължителният
период на принудителната промяна на местоположението на пострадалата, респ. на
ограничаване възможността й да се придвижва свободно. Към така изброените следва да се
добави и фактът, че деянието е извършено в тъмната част на денонощието /през нощта/. В
тази част на денонощието /около полунощ/ е било безлюдно и това значително е улеснило и
33
благоприятствало извършването на посегателството, като от друга страна естествената
тъмнина е създала условия за прикриване /незабелязване/ както извършването на самото
деяние, така и на дееца. Като всичко това завишава степента на обществена опасност на
деянието.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия следва да се вземе
под внимание и сравнително високата степен на обществена опасност на престъплението,
обусловена от характера на засегнатите обществени отношения. Въпреки личния
емоционален мотив за извършването на това престъпление обществената му опасност се
явява завишена.
Като значима за индивидуализирането на наказанието се явява и оценката на настъпилите за
пострадалата последици от това деяние като твърде негативни – дълго време, месеци наред,
след отвличането не се е чувствала добре физически и психически, изпитвала е страх да стои
сама и да излиза сама навън.
Така, отчитайки конкретната специфика на случая и съобразявайки установените по делото
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства; високата степен на обществена
опасност на извършеното престъпление и ниската такава на дееца; обстоятелствата, касаещи
подбудите и причините за извършването на деянието /несподелени чувства и ревност,
придружени от незачитане на действащия правов ред/, както и другите относими
обстоятелства, въззивният съд намира, че за постигане в пълнота целите на генералната и
личната превенция /очертани в чл. 36 от НК/ и за спазване на принципа за съответствие
между извършеното престъпление и наложеното наказание последното, във вид на лишаване
от свобода, справедливо е било отмерено от СГС в минималния предвид размер от 3 години.
САС счита, че в случая така определеното наказание в размер на 3 години лишаване от
свобода не е несправедливо, доколкото е съобразено с обстоятелствата по чл. 54 от НК и
напълно съответства на обществената опасност на извършеното деяние и на личността на
подсъдимия, поради което е годно да постигне целите на чл. 36 от НК.
За извършеното от подсъдимия Н. престъпление по чл.216, ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до пет години.
При индивидуализацията на наказанието и за това престъпление СГС правилно е отчел като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства необремененото му съдебно
минало, постъпилите за него добри личностни характеристични данни и сравнително
невисоката стойност на унищожената вещ. Към тях следва да се добави и чисто
емоционалният мотив за извършването и на това деяние, провокирано от категорично
игнориране от страна на пострадалата на упоритото му желание да подновят интимната си
връзка и от чувството му на ревност спрямо нея /предвид и факта, че е взел решението да
счупи телефона след като се е добрал до него и се е запознал със съдържанието му/.
Градският съд с основание е ценил като отегчаващо отговорността за това престъпление
обстоятелство естеството на вещта, която в конкретната ситуация на отвличането на
пострадалата от подсъдимия и предвид неяснотата на намеренията му спрямо нея в този
34
момент се е явявала единственото й средство за комуникация с нейните близки. В този
смисъл унищожаването на телефона й се явява по-укоримо.
Въззивният съд счита, че в конкретния казус като отегчаващо обстоятелство за
престъплението по чл. 216 ал.1 от НК следва да бъде преценяван и фактът на насилственото
/против волята на пострадалата/ установяване на фактическата власт върху вещта от страна
на дееца – същият го е грабнал от ръцете й, без да я пита и въпреки призивите й да й го
върне обратно, той отказал да стори това и го задържал в себе до момента, в който, след
като са били излезли от автомобила и е продължил със саморазправата спрямо С. и опитите
да я върне обратно в колата, го е хвърлил на земята и го е счупил. Така установените факти
относно начина на отнемането на телефона преди предприемането на действията по
унищожаването му без съмнение завишават степента на обществена опасност на
престъпното посегателство по чл. 216 ал.1 от НК.
По мнение на въззивния съд осъщественият от дееца неправомерен достъп до съдържанието
на информацията, съдържаща се в мобилния телефон, в случая не следва да се
характеризира като отегчаващо обстоятелство. Това действие безспорно има отношение към
мотива за последващото унищожаване на вещта, доколкото се явява фактор за вземане на
решение в тази насока. Но както бе посочено по-горе, емоционалният мотив за това деяние,
провокиран и от чувството на ревност, следва да бъде ценен като смекчаващо обстоятелство.
Съобразявайки особеностите на това посегателство срещу собствеността на пострадалата и
установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства; невисоката
степен на обществена опасност на това престъпление и ниската такава на дееца;
обстоятелствата, касаещи подбудите и причините за извършването на деянието
/несподелени чувства и ревност, придружени от незачитане на действащия правов ред/,
както и другите относими обстоятелства, въззивният съд намира, че за постигане целите на
генералната и личната превенция /очертани в чл. 36 от НК/ и за спазване на принципа за
съответствие между извършеното престъпление и наложеното наказание, последното, във
вид на лишаване от свобода, справедливо е било отмерено от СГС в минималния предвид
размер от 3 месеца. Като и за това наказание САС счита, че не е несправедливо, доколкото е
съобразено с обстоятелствата по чл. 54 от НК и напълно съответства на обществената
опасност на извършеното деяние и на личността на подсъдимия, поради което е годно да
постигне целите на чл. 36 от НК.
Доколкото престъпленията по чл.142, ал.1 от НК и по чл.216, ал.1 от НК са извършени при
условията на реална съвкупност, градският съд правилно е приложил разпоредбата на чл.23,
ал.1 от НК и е наложил едно общо най-тежко наказание на дееца измежду определените му
за отделните престъпления, а именно - 3 години „лишаване от свобода".
Обосновано и законосъобразно градският съд е приложил и разпоредбата на чл. 66 ал.1 от
НК, като е отложил изтърпяването на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за изпитателен срок от 5 години. В случая безспорно са налице условията на чл. 66
ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй
като това наказание е в размер до 3 години, деецът не е осъждан и същевременно от данните
35
по делото може да се направи извод, че за поправянето му не е наложително той да изтърпи
така наложеното му наказание лишаване от свобода, доколкото целите на наказанието могат
да бъдат успешно постигнати и без изолирането на подсъдимия от обществото. Отделен,
при това твърде съществен, е въпросът, че срещу приложението на чл. 66 от НК и условното
осъждане на подсъдимия няма подаден протест или жалба от частното обвинение, поради
което въззивната инстанция ни би могла да влоши положението на подсъдимия и да отмени
присъдата в частта относно приложението на чл. 66 от НК.
Правилна е и преценката на СГС, че за поправянето на подсъдимия достатъчно въздействие
ще окаже отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок
от пет години. Основавайки се на установените отегчаващи обстоятелства и тяхната тежест,
САС намира, че определеният от градския съд на основание чл. 66 ал.1 от НК 5-годишен
изпитателен срок е напълно справедлив и поради това не следва да бъде намаляван.
Въззивният съд счита, че именно чрез този изпитателен срок най-ефективно биха се
постигнали целите на наказанието, доколкото неговата продължителност /5 години/ ще се
явява сериозен мотив за подсъдимия да се въздържа от бъдещи неправомерни действия и
поведение.
При проверката на присъдата в нейната гражданска част /в частта относно предявените
граждански искове/ САС намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана и
гражданската /деликтната/ отговорност на подсъдимия за причинените на пострадалата
неимуществени вреди от престъплението по чл. 142 ал.1 от НК и имуществени такива от
престъплението по чл. 216 ал.1 от НК. За да е осъществен състава на непозволеното
увреждане, е необходимо да е налице виновно и противоправно поведение, което да е в
пряка причинна връзка с настъпилите вреди.
Установено е, че подсъдимият е действал противоправно - с престъплението по чл.142 ал.1
от НК е засегнал личността на пострадалата и в частност правото й да се придвижва
свободно в пространството и правото й свободно да формира волята си във връзка с
местонахождението си в пространството; а с престъплението по чл. 216 ал.1 от НК е
засегнал и накърнил правото й на собственост върху унищожената вещ.
В резултат на противоправното поведение на подсъдимия по отвличането на пострадалата
последната е изпитала немалък по своя обем и интензитет болки и страдания. Съществува и
пряка и непосредствена причинна връзка между действията на подсъдимия по отвличането
и вредоносния резултат. Следователно елементите, касаещи обективната страна на състава
на непозволено увреждане досежно неимуществените вреди, са налице. От субективна
страна, за да е осъществен деликт, се изисква деянието да е извършено виновно.
Подсъдимият, както бе посочено по-горе, при отвличането на пострадалата е действал с
пряк умисъл. С оглед на това на пострадалата се дължи обезщетение, като предвид особения
характер на накърнените с деянието блага репарирането на причинените вреди правилно е
било извършено в присъждането на парична сума. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
съдът следва да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Без
съмнение на пострадалата са били причинени сериозни болки, страдания и отрицателни
36
психически изживявания и емоции вследствие на отвличането й от подсъдимия Установи се
в частност, че пострадалата е претърпяла болки и морални страдания както по време на
самото посегателство, така и впоследствие – месеци наред след деянието. Физическото
неразположение и психическият шок, които е изпитала по време на осъществяването на
деянието, са белязали негативно битието и съзнанието на пострадалата и след извършеното
спрямо нея посегателство. В продължителен период от време тя се е възстановявала
психически от преживяното, като е била лишена от възможността да води нормален и
пълноценен живот – заради породеното от престъплението чувство на страх и безпокойство
и следващата от това невъзможност за самостоятелно напускане на дома й; заради
продължилия няколко месеца период на преодоляване на негативните преживявания от това
деяние.
Предвид гореизложеното правилно и законосъобразно се явява решението на СГС на
основание чл. 45 във вр. чл. 52 ЗЗД да осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец
Й.С. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. ведно
със законната лихва върху така присъдената сума считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Размерът на така присъденото обезщетение се явява съобразен с критерия за справедливост,
въведен в посочената разпоредба на чл.52 от ЗЗД, доколкото, според настоящия състав, този
размер на обезщетение съответства на изживените от гражданския ищец болки и страдания
вследствие на отвличането й.
В резултат на противоправното поведение на подсъдимия по унищожаването на телефона на
пострадалата последната е претърпяла имуществени вреди в размер стойността на
унищожената вещ. Съществува и пряка и непосредствена причинна връзка между
действията на подсъдимия по унищожаването на телефона и вредоносният резултат.
Следователно налице са и елементите, касаещи обективната страна на състава на
непозволено увреждане досежно имуществените вреди. От субективна страна, за да е
осъществен деликт, се изисква деянието да е извършено виновно. Подсъдимият, както бе
посочено по-горе, и при унищожаването на телефона е действал с пряк умисъл. Затова на
пострадалата като собственик на унищожената вещ на основание чл. 45 от ЗЗД се дължи
обезщетение в размер, съответстващ на стойността на вещта – 245.02 лв.
С оглед на така изложеното правилно и законосъобразно на основание чл. 45 от ЗЗД
подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Й.С. и обезщетение за претърпените
от нея имуществени вреди от унищожаването на телефона й в размер на 245.02 лв. ведно със
законната лихва върху така присъдената сума считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Съобразно изхода на делото и пред настоящата инстанция правилен и законосъобразен се
явява изводът на първоинстанционния съд за възлагане на сторените по делото разноски в
тежест на подсъдимия.
Основавайки се на обстоятелството, че в състоянието, в което се намира, вещественото
37
доказателство — мобилен телефон м. „Самсунг“, мод. „Галакси А8” се явява вещ без
стойност и негодна за употреба по предназначение, СГС правилно е постановил същото да
бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.
Изложеното дотук мотивира настоящата инстанция да приеме за неоснователни
оплакванията на защитата на подсъдимия, направени във въззивната жалба, в
допълненителните писмени изложения и в хода на съдебните прения пред САС за
недоказаност на обвиненията и за цялостна несъставомерност на инкриминираното
поведение на подсъдимия, респективно за несъставомерност по приложените правни
квалификации.
При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт не се констатираха основания за неговата отмяна, респективно за
неговата отмяна и връщане за ново разглеждане, както и за неговото изменение, поради
което и предвид развитите аргументи САС намери, че същият следва да бъде потвърден
изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 25.05.2021 г. на СГС, НО, 23 състав, постановена по
НОХД № 1531/2020 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
датата на уведомяване на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
38