РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Пловдив , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна А. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна И. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20205300502041 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на М. Щ. Д. против решение №
2633/27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 13228/2018 г. на Районен съд - Пловдив,
ХІХ гр. състав, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че
дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД сумата 1 059,62 лв. – главница,
представляваща незаплатени суми за консумиране на питейна и отведена канална вода
за периода 16.05.2013 г. - 13.04.2018 г. за обект, находящ се в ***; сумата 193, 89 лв. –
лихва за периода 31.07.2013 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018 г. до изплащане на
вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4366/14.05.2018 г., издадена
по ч. гр. дело № 7689/2018 г. по описа на ПРС – ХІХ гр. състав. Във въззивната жалба
се поддържа оплакването, че постановеното решение е неправилно , тъй като
неправилно е прието в съдебното решение, че ответникът е признал задълженията си и
се е съгласил да ги погаси доброволно със споразумение от 09.11.2016 г., поради което
и че давността е прекъсната. Неправилно и незаконосъобразно е прието, че ответникът
не е осигурявал достъп до имота за проверка на реално потребеното количество вода,
както и че не е спазен реда за отчитане на потребеното количество вода. Иска се отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество, с което
исковете да бъдат отхвърлени. Жалбоподателят претендира за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД чрез юрк.Г.Н.
1
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира заплащането на разноски в
размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо
право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Предявен е иск по чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 13228/2018 г. на ПРС, за процесните
вземания ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която от страна на
ответника М. Щ. Д. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. Предявеният тук
установителен иск е постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е
процесуално допустим.
Ответникът е оспорил иска с възражението, че ответното дружество не е
отчитало регулярно показанията на водомера , представените от ищеца карнети не са
редовно водени, тъй като не са полагани подписи от ответника или негов представител,
не е налице реално потребяване на вода от негова страна, и не са издавани ежемесечни
фактури. Направено е и възражение процесните вземания да са погасени по давност.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ответникът има качеството на
потребител на В и К услуги и че същият е потребявал през исковия период вода в
недвижим имот с административен адрес в ***, в който живее като наемател на
общинско жилище, собственост на Община – Пловдив и стопанисвано от ОП
„Жилфонд“.
По делото е представено постигнато между страните спразумение от 09.11.2016
г., с което М. Щ. Д. е признал пред ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД , че
има към него неизпълнено задължение по фактури за периода от 18.07.2008 г. до
13.10.2016 г. в общ размер от 1980,68 лв., като се е задължил да изплати тази сума
разсрочено, на ежемесечни вноски, за периода от 09.11.2016 г. до 10.01.2018 г.
Посредством това споразумение страните са преуредили отношенията си във връзка с
част от задълженията на ответника, попадащи и в процесния период – тези за времето
от 16.05.2013 г. до 13.10.2016 г., като са уговорили разсрочено плащане и нови срокове
за погасяване, с първи падеж на вноската 09.11.2016 г. Ето защо и доколкото
заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК е постъпило в съда на 11.05.2018 г.,
неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземанията му с
изтичането на кратката тригодишна давност.
Установява се от показанията на разпитания пред ПРС като свидетел Д.Е., без
родство, че през исковия период той е работил при ответното дружество като
инкасатор и е отчитал потребеното количество вода в квартала, в който е и жилището
на ответника. Свидетелят сочи, че в жилището на ответника никога не е имало работещ
водомер, в същото са живеели пет човека, а достъп са осигурявали съпругата на
ответника и децата му. Потребяваната вода е отчитана по тарифа, когато няма
2
работещо устройство.
Установява се от заклюцчението на вещото лице Н.П. по назначената от ПРС
СТЕ, че понастоящем в имота, ползван от ответника е монтиран изправен водомер, с
оловна пломба за извършена заводска метрологимна проверка през 2019 година. За
процесния период обаче – 16.05.2013 г . – 13.04.2018 г. липсват данни да е било
монтирано измервателно средство и поставяна пластмасова пломба на ВиК оператора
на една от холеундърните му връзки в процесното жилище.
Установява се от заключението на вещото лице Й.П. по назначената от ПРС
ССЕ, че размерът на задълженията на отватника М. Д. за периода 16.05.2013 г . –
13.04.2018 г. възлиза на 1059,62 лв. – главница и 193,89 лв. – мораторна лихва за
периода 31.07.2013 г. – 30.04.2018 г., като сумите не са заплатени от ответника на
ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация” ЕООД. Изчислените суми по
отделните главници съвпадат с данните по приложените по делото карнети, като
отчетените от последнште данни са намерили точно отражение в процеснште фактурии
- отчели са изразходваното количество вода от М.Д. за посочения период.
Въз основа на така събраните доказателства се прави извод от съда за
основателност на предявените искове. Установи се по делото, че в процесния
недвижим имот през исковия период не е имало монтирано измервателно устройство-
водомер, като потребенот количество вода е начислявано служебно, по методиката на
чл.25, ал.8 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В
и К опертор/ същите представени по делото пред ПРС /- при липса на индивидуални
водомери, по 6 куб.метра при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при
нетоплофицирано жилище. Ето защо предявените искове следва да се уважат.
Районният съд е стигнал с решението си до същия краен правен извод, поради
което същото като правилно ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на жалбата жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна направените разноски пред тази инстанция, които се
определиха на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2633/27.07.2020 г., постановено по гр.д. №
13228/2018 г. на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. състав.
ОСЪЖДА М. Щ. Д. с ЕГН ********** от *** да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, бул.”Шести септември” № 250 сумата от 200 /
двеста/ лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4