Решение по дело №1208/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260136/02.03.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело № 1208 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Д.М.Е..

Ищецът твърди, че на 29.6.2018 г. „Микро Кредит" АД като кредитор и ответникът като кредитополучател сключили договор за заем CrediTrade № 6012-00002653, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 3 300 лв., срещу задължението да върне сума в общ размер на  5 559,84 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него при условията, посочени в договора и общите условия към него, както следва: договорна лихва в размер на 2 259,84 лв., 11 равни месечни погасителни вноски, в размер на 505,44 лв., като първата погасителна вноска била платима на 29.7.2018 г. На длъжника била начислена и лихва за забава в размер на 388 лв. за периода от 29.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Срокът на договора бил изтекъл на 29.05.2019 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем, като ответникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. На 8.2.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД и „Микро Кредит" АД, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Д.М.Е., произтичащи от Договор за заем CrediTrade № 6012-00002653 от 29.6.2018 г., били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Ищецът качеството си на цесионер бил упълномощен от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно от законния представител на „Микро Кредит" АД. На ответника било изпратено писмо изх. № УПЦ-П-МКР/6012-00002653/12.02.2019 г. за станалата цесия от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне, което не било получено от него, и на 12.06.2020 г. било изпратено второ уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-МКР/6012- 00002653/12.06.2020 г. Сочи се и че за заплащането на процесните суми подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 280/2020 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 2 707,60 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediTrade № 6012-00002653 от 29.6.2018 г.; 1 312,24 лв., представляваща договорна лихва за периода от 29.10.2018 г. до 29.05.2019 г.; 388,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 29.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; прехвърлени с Приложение № 1 от 8.2.2019 г. към рамков договор от 16.01.2015 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Микро Кредит" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове. Твърди се, че претенциите на ищеца за лихви се основавали на нищожни клаузи от общите условия на договора, които не му били връчени. По силата на чл. 432, ал. 2 ТЗ „Микро Кредит“ АД било длъжно да даде достатъчен срок за доброволно плащане на падежиралите вноски, за да упражни правото си за предсрочно връщане на остатъчната сума, но това не било сторено. Освен това не били представени доказателства относно липсата на извършени месечни погасителни вноски по кредита, както и за уведомяването на ответника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и за настъпилата цесия. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.06.2018 г. ответникът и „Микро Кредит" АД са сключили договор за заем СrediTrade № 6012-00002653, който наред с погасителния план към него и Общите условия към договор за заем СrediTrade са представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. „Микро Кредит" АД и анекси към него е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответника.

С писмо към същия договор „Микро Кредит" АД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.

С пълномощно „Микро Кредит" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.

С писма изх. № УПЦ-П-МКР/6012-00002653 от 12.02.2019 г. и № УПЦ-С-МКР/6012-00002653 от 12.06.2020 г. ищецът, в качеството си на пълномощник на „Микро Кредит" АД, е уведомил ответника за извършената цесия и го е поканил в 5-дневен срок от получаването да погаси задължението.

Според представените обратни разписки към известията за доставяне, на адреса на получателя е нямало никой.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 280/2020 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 2150/03.02.2020 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 120/06.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението - 31.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 88,16 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 01.06.2020 г., връчено на ищеца на 03.06.2020 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението и последният е сторил това.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че няма данни за усвояването на отпуснатия кредит чрез уговорения в договора начин – банков превод по посочената в него банкова сметка ***. Според данни от ищцовото дружество ответникът е заплатил напълно първите три вноски и частично четвъртата вноска, като размерите на дължими суми по него са: 2 707,60 лв. - главница, 1 312,24 лв. - договорна лихва; 286,86 лв. - лихва за мораторна лихва.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между ответника и „Микро Кредит" АД е бил сключен договор за потребителски кредит. Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в представените договор за заем СrediTrade № 6012-00002653/29.06.2018 г., погасителния план към него и Общите условия към договор за заем СrediTrade. Тези документи са подписани и от ответника, като автентичността им не е оспорена от него. Видно от процесния договор, а и според констатациите на вещото лице Т.М., същият не съдържа данни за лихвения процент по кредита, както и за годишния процент на разходите. Следователно, в случая не са били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което и съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК договорът е недействителен и се дължи връщане само чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него – чл. 23 ЗПК.

На следващо място, не се установява и заемната сума да е била усвоена по уговорения в договора начин – чрез банков превод по посочената в него банкова сметка ***. При това положение не може да се приеме, че в негова тежест е възникнало задължение за връщането й, наред с останалите претендирани суми.

Накрая, направеното от особения представител на ответника възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, според която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, също се явява основателно. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът-цесионер по силата на изрично пълномощно, дадено му от цедента е изпратил съобщение за извършената цесия, но същото не е било получено от ответника-длъжник. Обстоятелството, че пратката не е била потърсена от получателя не е автаматично свързано с настъпването на неблагоприятни за него последици, а именно, че е налице редовно връчване на съобщението. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския оператор не е равнозначно на връчване, предвид липсата на законодателно предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена. Ето защо ищецът е следвало да положи дължимата грижа, чрез предприемане на ново връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доказателства за извършването на което не са представени. Уместно е да се отбележи и че процесният договор за кредит е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не произвеждат действие спрямо него. Що се отнася до задължението, регламентирано в чл. 99, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1 ЗГР, неговото неизпълнение съобразно чл. 116, ал. 2 от същия закон е обвързано единствено с административнонаказателна отговорност, а и в случая липсват доказателства ответникът да е променил адреса си. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото и в двете производства то е извършено при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Действително в посочената разпоредбата е предвидено, че съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаване му от канцеларията на съда, но следва да се има предвид, че тази законна фикция е уредена единствено за да обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга страна уведомлението за цесията съставлява материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това положение, след като не се е стигнало до фактическо връчване на книжата, не може да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията. По същите съображения предаването на исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител не може да се приравни на правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника действие, предвид характера на представителството и обема на правомощията. В този смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд - Хасково, който в случая се явява и последна инстанция предвид цената на предявените искове - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г., Решение № 428 от 11.11.2019 г. по в. гр. д. № 540/2019 г. и др., с която се съобразява настоящият състав. Ето защо съдът намира, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник на цедента, което обуславя извод, че цесията не е произвела действие спрямо него. При това положение е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на страните.

По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива  не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Д.М.Е., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на Д.М.Е., че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 2 707,60 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediTrade № 6012-00002653 от 29.6.2018 г.; 1 312,24 лв., представляваща договорна лихва за периода от 29.10.2018 г. до 29.05.2019 г.; 388,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 29.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; прехвърлени с Приложение № 1 от 8.2.2019 г. към рамков договор от 16.01.2015 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Микро Кредит" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 280/2020 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

                     

СЪДИЯ:

       /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.