Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.02.2022 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито съдебно заседание на
трети декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на
секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 1065/17
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от
синдиците на „К.т.б.“ АД- в несъстоятелност, с която са предявени по реда на
чл.57 ал.3 ЗБН срещу Г.П.Х., А.М.П. и И.А.З. искове с правно основание чл.240
ал.2 ТЗ и чл.79 ЗЗД, вр. с чл.23 ТЗ за сумата от
7 126 560 ЕВРО. Твърди се, че ответниците
са имали качеството на администратори на „К.т.б.“ АД смисъла на пар.1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗБН и че с поведението си
при сключването на договори за кредит, по които не е предоставено обезпечение,
са причинили вреди в размер на 7 126 560 ЕВРО, защото банката /сега в
несъстоятелност/ е в невъзможност да събере вземанията си по договорите за
банков кредит. Излагат се съображения, че ответниците
А.М.П. и И.А.З. са вземали решения за сключване на договор за кредит от
07.08.2012 г. с „Ч.К.Б.“ ЕАД за сумата от 5 000 000 ЕВРО с уговорка
за предоставяне от длъжника на обезпечение чрез особен залог върху закупуваните
с кредита материални активи, но не е предвидено сумата да се усвои след
предоставяне на обезпечението. На 22.10.2012 г. ответниците
Г.П.Х. и А.М.П. са сключили от името на банката с „Ч.К.Б.“ ЕАД договор за
банков кредит за сумата от 2 600 000 ЕВРО с уговорка за предоставяне
от длъжника на обезпечение чрез особен залог върху закупуваните с кредита
материални активи, но не е предвидено сумата да се усвои след предоставяне на
обезпечението. Така се е стигнало при положение, при което са предоставени
необезпечени кредити, което води до несъбираемост на вземанията на банката,
защото длъжникът няма имущество. Тези действия на ответниците
са в разрез с правилника за кредитната дейност по проучване на кредита и риска
за банката, защото не е уговорено в договорите сумите да се предоставят на
длъжника след учредяване на обезпечение. Банката е в невъзможност да си върне
главниците и да получи лихвите по договорите. Иска се от синдиците ответниците А.М.П. и И.А.З. да бъдат осъдени да заплатят солидарно
сумата от 4 604 760 ЕВРО -
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение задължението им на
„администратори“ при сключване на договора за кредит от 07.08.2012 г., а при
условията на евентуалност се претендира разделно присъждане на сумата от по
2 302 380 ЕВРО. Иска се ответниците Г.П.Х. и А.М.П.
да бъдат осъдени солидарно да заплатят
сумата от 2 521 800 ЕВРО - обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение задължението им на „администратори“ при сключване на договора за
кредит от 22.10.2012 г., а при условията на евентуалност по ½ от горната
сума – по 1 260 900 ЕВРО. Претендира се на първо място присъждане на
сумата поради неизпълнение на законови задължения, а на второ поради
неизпълнение на договорни задължения.
Ответникът П. е представил
писмени отговор, с който оспорва исковете с възражението, че исковата молба е
нередовна. По същество се излагат съображения от ответника, че искът е погасен
по давност – чл.111 б.“б“ ЗЗД. Поддържа се, че банката не е обявила вземанията
си за предсрочно изискуеми и не е предявила вземанията си в производството по
несъстоятелност на длъжника „Ч.К.Б.“ ЕАД. До 20.06.2014 г. не е налице
неизпълнение на задълженията по договорите за кредит. Няма задължение в
договора за кредит да се включва клауза за предоставяне на обезпечение преди
усвояване на сумата. Ако е налице несъбираемост на дълга, е поради бездействие
или грешни действия на банката след 20.06.2014 г. Ответникът не е бил член на
УС към сключване на договора за кредит от 07.08.2012 г. и договора за кредит от 22.10.2012 г., а при
сключване на договорите е действал в изпълнение на решение на УС. Ответникът не
е имал задължения да анализира документи по кредитни преписки, както и да
проверява дали са вписани в регистъра договорите за особен залог. Поддържа се,
че по договорите е уговорено да се предостави обезпечение. Не е доказано
възникването на вреда и не е налице причинно-следствена връзка с поведението на
ответника. Освен това е прието решение от ОС на банката за освобождаването му
от отговорност.
Ответникът Г.П.Х. е подал извън
срока по чл.367 ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва иска с възражението,
че вредата за банката е настъпила поради извършени от кредитополучателя разпореждания
с имущество, допуснати от квесторите и синдиците на банката. Сочи се, че
синдиците на банката не са проявили активност в производството по
несъстоятелност на кредитополучателя, която е причината за несъбираемост на
вземанията по договора за банков кредит. Оспорва се членовете на УС да са имали
задължения за извършване на проучване и контрол на кредитополучатели на
банката. Сочи се, че финансовото състояние на кредитополучателя към сключване
на договора за банков кредит е било добро. Поддържа се, че сключването на
договора за кредит от 22.10.2012 г. е в изпълнение на поетите от ответника
задължения и на база предоставени документи и становища на банкови служители.
Освен това е договора е предвидено да се предостави от кредитополучателя
обезпечение, но ответникът няма задължение да извършва контрол за изпълнението
на това договорно задължение.
Синдиците на банката са подали
допълнителна искова молба, с която поддържа исковете с довода, че вземането за
непозволено увреждане се погасява с изтичане на 5-годишния давностен
срок, както и че при сключване на договорите и на анексите не е
представено достатъчно обезпечение.
Сочат, че към сключване на първия договор за кредит ответникът П. е бил
прокурист, а към сключване на втория договор е бил изпълнителен директор.
Представен е правилник за кредитната дейност
на „К.т.б.“ АД от 2012 г., както и от 2011 г.
Представени са приложенията към
правилника – методика за определяне на кредитния риск, комплексен кредитен рейтинг;
допустими значения на оценката на показателите, от които се определя
комплексния кредитен рейтинг; методика за извършване на правен анализ от 2011
г.; искане за отпускане на кредит, искане за издаване на банкова гаранция; общи
условия за осъществяване на кредитна дейност; декларация за икономически
свързани лица по смисъла на ЗКИ; декларация за открити банкови сметки,
задължения и тежести, примерен списък на първоначално изискуеми документи за
проучване при подаване на искане за сключване на кредитна сделка; методика за
оценка на обезпеченията; методика за формиране на
нетна реализируема стойност на приемливите
обезпечения и гаранции; искане за усвояване на средства от разрешен кредит;
форма за извършен правен анализ –правно становище; таблица за приемливи
обезпечения, номенклатура за видовете обезпечения, общи условия за
осъществяване на кредитни сделки
Представена е инструкция за предоставяне на
информация на клиенти относно валутния риск при кредити в чуждестранна валута
от 2012 г.
Представен е договор за банков
кредит от 07.08.2012 г., от който се установява, че между банката и „Ч.К.Б.“
ЕАД е възникнало търговско правоотношение, по което банката кредитор е поела
задължението да предостави кредит в размер на 5 000 000 ЕВРО, а
кредитополучателят е поел задължението да върне кредита чрез плащане на месечни
погасителни вноски за периода от 15.08.2013 г. до 15.08.2015 г. Уговорено е, че
крайният срок за усвояване на кредита е 31.07.2014 г. В клаузата на т.30 от договора кредитополучателят
е поел задължението да учреди в полза на банката кредитор обезпечения – чрез
особен залог върху закупените в банковия кредит ДМА; особен залог по ЗОЗ върху
вземания по договори за разплащателни, депозитни и др.банкови сметки.
С анекс от 15.07.2013 г. страните са се
съгласили крайният срок за усвояване на кредита да е 31.07.2014 г. и в срок до
25.12.2013 г. да се учреди особен залог върху ДМА.
Представено е извлечение от
счетоводните книги на банката, в което се сочи, че към 22.04.2015 г. задълженията
на „Ч.К.Б.“ ЕАД възлизат на 5 008 946,17 ЕВРО.
Представен е договор за банков кредит от
22.10.2012 г., от който се установява, че между банката и „Ч.К.Б.“ ЕАД е
възникнало търговско правоотношение, по което банката кредитор е поела
задължението да предостави кредит в размер на 2 600 000 ЕВРО, която
ще послужи за закупване на 4 990 209 бр.акции от капитала на „С.Е.“
ЕАД, а кредитополучателят е поел задължението да върне кредита чрез плащане на
месечни погасителни вноски до 18.09.2017 г. Уговорено е, че крайният срок за
усвояване на кредита е 31.10.2012 г. В
клаузата на т.30 от договора кредитополучателят е поел задължението да учреди в
полза на банката кредитор обезпечения – чрез особен залог върху закупените в
банковия кредит акции; особен залог по ЗОЗ върху вземания по договори за
разплащателни, депозитни и др.банкови сметки.
С анекс от 23.01.2013 г. страните са се
съгласили крайният срок за усвояване на кредита да е 27.09.2013 г.
С анекс от 05.09.2013 г. страните са се
съгласили крайният срок за усвояване на кредита да е 27.09.2014 г., както и
кредитът да се върне чрез плащане на 36 месечни вноски до 18.09.2017 г.
Представен е договор за особен
залог на вземания от 07.08.2012 г., от който се установява, че „Ч.К.Б.“ ЕАД за
обезпечение на вземанията на банката по договор за банков кредит от 07.08.2012
г. е учредил особен залог върху вземанията от банката, произтичащи от договори
за разплащателни сметки.
Представен е договор за особен
залог на вземания от 22.10.2012 г., от който се установява, че „Ч.К.Б.“ ЕАД за
обезпечение на вземанията на банката по договор за банков кредит от 22.10.2012
г. е учредил особен залог върху вземанията от банката, произтичащи от договори
за разплащателни сметки.
Представен е договор за реален
залог на корпоративни ценни книжа от 07.11.2012 г., от който се установява, че „Ч.К.Б.“
ЕАД за обезпечение на вземанията на банката по договор за банков кредит от
22.10.2012 г. е учредил реален залог върху 4 990 209 бр.акции от
капитала на „С.Е.“ ЕАД.
Представено е временно
удостоверение N 01/01.10.2012 г., в което се
сочи, че „Х.А.-А.-Л.“ ООД е собственик на
4 990 209 бр.акции от капитала на „С.Е.“ ЕАД.
Представено е джиро от
25.10.2012 г., с което „Х.А.-А.-Л.“ ООД е прехвърлил
на „Ч.К.Б.“ ЕАД собствеността върху 4 990 209 бр.акции от капитала на
„С.Е.“ ЕАД.
С алонж от 07.11.2012
г. е извършено заложно джиро от „Ч.К.Б.“
ЕАД в полза на банката върху 4 990 209 бр.акции от капитала на „С.Е.“
ЕАД за обезпечение на вземания на банката по договор за банков кредит от
22.10.2012 г.
Представено е извлечение от счетоводните
книги на банката, в което се сочи, че към 22.04.2015 г. задълженията на „Ч.К.Б.“
ЕАД възлизат на 2 731 336,02 ЕВРО.
Представен е договор за
управление от 15.12.2008 г., с който банката е възложила на Г.П.Х. да управлява
банката в качеството на изпълнителен директор.
Представен е договор за
търговско управление от 03.12.2009 г., с който банката е възложила на А.М.П. да
управлява банката в качеството на прокурист.
Представен е договор за
управление от 21.07.2003 г., с който банката е възложила на И.А.З. да управлява
банката в качеството на изпълнителен директор.
Представено е решение N 73/20.06.2014 г. на БНБ, с
което „К.т.б.“ АД е поставена под специален
надзор.
Представен е протокол N 1 от 14.05.2013 г., с който ОС на акционерите на „К.т.б.“ АД е приело решение
членовете на УС да бъдат освободени от отговорност за дейността им през 2012 г.
Представен е протокол N 1 от 11.06.2014 г., с който ОС
на акционерите на „К.т.б.“ АД е приело решение членовете на УС да бъдат
освободени от отговорност за дейността им през 2013 г.
Представен е счетоводен баланс,
отчет за приходите и разходите и отчет за паричните потоци на „Ч.К.Б.“ ЕАД към
31.12.2011 г.
Представен е индивидуален
финансов отчет за годината към 31.12.2012 г. на „Ч.К.Б.“ ЕАД.
Представен е счетоводен баланс, отчет
за приходите и разходите, отчет за паричните потоци и отчет за собствения
капитал на „Ч.К.Б.“ ЕАД за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2012 г.
Представен е ГФО за годината към
31.12.2013 г. на „Ч.К.Б.“ ЕАД.
Представен е счетоводен баланс,
отчет за приходите и разходите и отчет за паричните потоци на „Ч.К.Б.“ ЕАД към
30.06.2014 г.
Представено е изявление N
932/17.02.2015 г., с което банката е обявила предсрочната изискуемост на
задълженията на „Ч.К.Б.“ ЕАД по договор за банков кредит от 24.02.2012 г. и по
договор за банков кредит от 07.08.2012 г.
Установява се от заключението на
ССЕ, изготвено от в.лице Б., че в търговските книги на банката са направени
записвания за вземания към „Ч.К.Б.“ ЕАД в размер на 4 604 760 ЕВРО по
договор за кредит от 07.08.2012 г., както и за вземания в размер на 2 521800
ЕВРО по договор за кредит от 22.10.2012 г. Вещото лице е констатирало, че към
отпускане на кредита в размер на 5 000 000 ЕВРО на 07.08.2012 г. и на
кредита в размер на 2 600 000 ЕВРО на 22.10.2012 г. експозицията им
не е надвишавала 10 % от собствения капитал на банката.
Установява се от заключението на
ССЕ, изготвено от в.лице Б., че на „Ч.К.Б.“ ЕАД е определен кредитен рейтинг
„А“ /нисък риск /от 27.02.2012 г., потвърден от ККР, както и че за периода
28.02.2013 г. -20.06.2014 г. и за периода 31.01.2014 г. -20.06.2014 г. са
начислени провизии, посочени в таблицата на стр.8-ма и 9-та. Към 30.06.2014 г.
по разплащателните сметки на кредитополучателя не е имало собствен ресурс. „Ч.К.Б.“
ЕАД е едноличен собственик на капитала на „С.Е.“ АД, което за 2013 г. е с
финансов резултат - загуба. Вещото лице е констатирало, че уговорените по двата
договора обезпечения не са достатъчни за обезпечение събираемостта на
вземанията на банката, а в договорите за кредит не е уговорено сумите да се
усвояват след учредяване на обезпечения. Липсва информация за счетоводно и
правно положение /по отношение на свързаност/ на кредитополучателя, което да е
изготвено от юрист. Според в.лице финансовото състояние и кредитоспособността
на кредитополучателя не съответстват на неговия кредитен рейтинг, а след
усвояването на сумите кредитите не са прекласифицирани
в по-висока група и не са допълнително провизирани.
Няма данни с усвоената по кредита сума кредитополучателят да е закупил ДМА,
както и няма данни да е учреден залог върху ДМА. По договора за кредит от 08.08.2012 г. със сумата от 3 488 551,92 лв. са
закупени акции от капитала на „Костенец XXI”AД, на което са били отпуснати кредити в размер на
8 400 000 ЕВРО. По договора за кредит от 07.08.2012 г. за
5 000 000 ЕВРО са били плащани погасителните вноски до 25.06.2014 г.
По договор за кредит на сумата от 2 600 000 ЕВРО не са извършени
плащания на погасителните вноски. За 2011 г. финансовият резултат на „Ч.К.Б.“
ЕАД е загуба в размер на 1 373 хил.лв. Погасителните вноски са извършени със
заемни средства от банката, а единствено сумата от 747 260 ЕВРО е платена
с постъпили от „Т.Р.П.“ ЕАД.
Установява се от доп.заключение
на ССЕ, че са изготвени от служители на банката банкови документи съгласно
изискванията на Правилника за кредитната дейност, но не е установено да е
изготвен финансов анализ от кредитен специалист. Не е представен списък на ДМА
с цени и фирми, от които ще се закупуват. Кредитополучателят е имал дейност от
една година преди предоставяне на кредита, която е неефективна и е с
отрицателен финансов резултат. Според в.лице в двата договора за кредит не са
договорени адекватни обезпечения на стойност, която е достатъчна за обезпечение
събираемостта на вземанията и не е поставено условие в договора усвояването на
сумите да се извърши след учредяване на обезпечения. Сумите по кредитите са
насочвани в полза на други кредитополучатели на банката, което сочи на
икономическа свързаност.
Представени са кредитните досиета на „Ч.К.Б.“ ЕАД.
Установява се от заключението на
СИЕ, че по договор за кредит от 21.01.2011 г. за периода 21.01.2011 г. –
12.10.2012 г. са усвоени суми в размер на 9 243 654 ЕВРО и на
12.10.2012 г. тази сума е издължена. Към 31.12.2012 г. “С.Е.“ ЕАД е притежавало
нетекущи финансови активи на стойност 5 094 хил.лв., а към 31.12.2013 г.
на стойност 4 166 хил.лв. и текущи активи на стойност 917 хил.лв. Към
31.12.2012 и към 31.12.2013 г. “С.Е.“
ЕАД е имал вземания към „Костенец XXI” АД по договор за финансов лизинг – 27 539 хил.лв. и 27552 хил.лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.57
ал.3 ЗБН, вр. с чл.240 ал.2 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.23 ТЗ.
Не се спори, че към 07.08.2012 г.
и към 22.10.2012 г., когато са били сключени процесните
договори за банков кредит, ответниците З. и Х. са имали качеството на членове на УС на
„К.т.б.“ АД /сега в несъстоятелност/, а ответникът П. е имал качеството на
прокурист. Това фактическо обстоятелство се установява и от извършените
вписвания в ТР по партидата на банката. След като ответниците
са били членове на УС на банката, обявена в несъстоятелност, а ответникът П. е
бил прокурист, те попадат в обхвата на пар.1, ал.1,
т.2, б.“а“ и б.“в“ от ДР на ЗБН, поради което са легитимирани да отговарят по
предявените по реда на чл.57 ал.3 ЗБН искове за вреди.
Отговорността на ответниците, която произтича от качеството им на членове на
УС, е уредена с нормата на чл.240 ал.2 ТЗ, но следва да се отбележи, че е
налице една особеност. Отговорността по чл.240 ал.2 ТЗ има за цел да уреди вътрешните
отношения между банката и членовете на УС и да репарира имуществената вреда на
банката, а с исковете по чл.57 ал.3 ЗБН се цели защита на кредиторите в
несъстоятелността, защото полученото обезщетение ще послужи за удовлетворение
на кредиторите. В този смисъл съдът приема, че приетото решение от ОС на
акционерите на банката по протокол N 1 от 14.05.2013 г., с което членовете на УС са освободени от отговорност, не
може да се противопостави като правопогасително
възражение срещу предявените от синдиците искове за вреди. Това решение по
чл.221, т.10 ТЗ има значение за вътрешните отношения между банката и членовете
на УС, но не и за отношенията, породени от действия, които са довели до
увреждане имуществото на банката, от което се формира масата на
несъстоятелността. Освобождаването на членовете на УС от отговорност с
решението на ОС на акционерите по чл.221, т.10 ТЗ не рефлектира в правната
сфера на кредиторите в несъстоятелността, чиито интереси синдиците защитават с
предявения по реда на чл.57 ал.3 ЗБН иск за вреди.
Ответникът П. към сключване и на
двата договора за кредит е бил назначен за прокурист, поради което решението на
ОС на акционерите по чл.221, т.10 ТЗ няма никакво отношение за възникването,
респ. погасяването на отговорността му за неизпълнение на задълженията по
договорното правоотношение.
По
иска за вреди, настъпили от сключване на договора за банков кредит от 07.08.2012
г., предявен срещу ответниците З. – член на УС и П.
–прокурист.В договора за банков кредит от 07.08.2012 г. се сочи, че подпис от
името на банката е положил И.З. в качеството на изпълнителен директор, а в
срока по чл.367 ал.2 ГПК от страна на ответника З. не е направено възражение по
чл.193 ГПК за неистинност на договора в частта, носеща негов подпис.
Следователно направеното от ответника З. оспорване в първото съдебно заседание
е преклудирано. Направеното от ответника Х.
изявление, че подписът, положен в договора за кредит от 07.08.2012 г. от името
на З., не е изпълнен от З., а от него самия /Х./, не следва да се зачита,
доколкото само лицето, което е означено като издател на документа, е легитимирано
да направи оспорване на документа в тази част. Освен това ответникът Х. не е страна по иска за вреди, настъпили
от сключване на договора за банков кредит от 07.08.2012 г., поради което няма
процесуалното право да взема каквото и да е становище по истинността на
документи, на които се основава този иск.
Установи се от представения договор за банков кредит от 07.08.2012 г.,
че между банката и „Ч.К.Б.“ ЕАД е възникнало търговско правоотношение, по което
банката кредитор е поела задължението да предостави кредит в размер на
5 000 000 ЕВРО, а кредитополучателят е поел задължението да върне
кредита чрез плащане на месечни погасителни вноски за периода от 15.08.2013 г.
до 15.08.2015 г. Уговорено е, че крайният срок за усвояване на кредита е
31.07.2014 г., а в клаузата на т.30 от договора кредитополучателят е поел
задължението да учреди в полза на банката кредитор обезпечения – чрез особен
залог върху закупените в банковия кредит ДМА; особен залог по ЗОЗ върху
вземания по договори за разплащателни, депозитни и др.банкови сметки. Не се
спори, че уговорената сума по кредита е била предоставена на кредитополучателя,
а от заключението на ССЕ, изготвено от в.лице Б., се установява, че непогасени
вземания на банката по този договор възлизат на 4 604 760 ЕВРО.
В процесния договор
за кредит не е включена уговорка, според която учредяването на обезпечение от
кредитополучателя е условие за усвояване на парите по кредита, но липсата на
такава уговорка не е в противоречие с вътрешните правила на банката и със
закона, защото в тях липсва изискване в договора за кредит да се съдържа
клауза, според която предоставянето на обезпечение е условие за усвояване на
сумата по кредита. Съдът приема, че достатъчно за адекватната защита на
правната сфера на банка е наличието на уговорено задължение за предоставяне на
обезпечение от кредитополучателя. Това е така, защото неизпълнението от
кредитополучателя на това задължение ще доведе до пораждане в полза на банката
на право по чл.71 ЗЗД, вр. с чл.432 ал.1, т.3 ТЗ да
обяви задълженията за предсрочно изискуеми, да иска издаване на изп.лист и да образува производство по принудително
изпълнение, в което да се наложат запори и възбрани върху имуществото на
длъжника.
Доколкото е уговорено целево предназначение на кредита – да послужи за
закупуване на ДМА, няма основание да се укоряват ответниците,
че в договора не е включена клауза за предварително предоставяне на
обезпечение. Това е така, защото към сключване на договора за кредит
кредитополучателят не е собственик на съответните активи, поради което и е
невъзможно да учреди обезпечение върху чужди вещи. Неизпълнението на
задълженията на кредитополучателя да ползва кредита по предназначение и да
учреди обезпечение е въпрос по контрол на кредита, който се извършва от други
банкови служители.
В исковата молба не
се твърди, че към сключване на процесния договор за
банков кредит финансовото състояние на кредитополучателя е било лошо и неговият
кредитен рейтинг не е отговарял на необходимите изисквания, т.е не се твърди,
че не е следвало изобщо да се разрешава сключване на договор за кредит с „Ч.К.Б.“
ЕАД. Важно е да се отбележи, че от заключението на ССЕ, изготвено от в.лице Б.,
се установи, че на „Ч.К.Б.“ ЕАД е определен кредитен рейтинг „А“ /нисък риск
/от 27.02.2012 г., потвърден от ККР. При наличие на такъв благоприятен кредитен
рейтинг не може да се поставя въпросът дали изобщо е следвало да се предоставя от
банката кредит. Тук следва да се спомене, че извън обхвата на поетите от ответниците задължения е извършването на проверка доколко
определеният от банкови служители кредитен рейтинг отговаря на действителното
финансово състояние на кредитополучателя. От заключението на ССЕ, изготвено от
в.лице Б., се установява, че финансовото състояние и кредитоспособността на
кредитополучателя не съответстват на неговия кредитен рейтинг, но не ответниците са лицата, които съгласно правилата на чл.32,
чл.35, чл.36, чл.37 и чл.38 Правилника за кредитната дейност са били длъжни да
проверяват финансовото състояние на кредитополучателя и да определят нивото му
на кредитен рейтинг. Това са задължения на служители от управленията
„Кредитиране“, „Анализ и контрол на риска“ и на дирекция „Кредитен риск“.
Доколкото синдиците са обосновали
настъпване на вредата с факта на необезпеченост на вземанията по кредита, която
по твърдения води до несъбираемост на вземанията по договора за банков кредит,
и доколкото се установи, че извършването на проверки по чл.32, чл.35, чл.36,
чл.37 и чл.38 от Правилника за кредитната дейност не попада в обхвата на
поетите от ответниците задължения, съдът приема, че единствено
клаузите на чл.39 ал.1, ал.2 и ал.3, вр. с чл.15 от
Правилника, които касаят принципа за достатъчност и ликвидност на
обезпечението, както и неговата оценка, могат да се отнесат към предпоставките
за възникване на отговорност от действията на ответниците.
В писмената защита на синциците са повдигнати и други
доводи за възникване на отговорност, но те не са въведени като фактическо
основание на иска, поради което не следва да се преценят. Повдигнатите в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които са
въведени като основание на иска, касаят необезпечеността на кредитите, водеща
до несъбираемост на вземанията на банката, поради което съдът следва да се
произнесе по тези факти, но не и по други, свързани с класификацията на кредитната
експозиция.
Конкретната проверка досежно
достатъчността, ликвидност на обезпечението, както и неговата оценка, не попада
в обхвата на поетите от ответниците задължения,
защото тази дейност е възложена на служители от конкретни структурни звена
в банката - Управление "Кредитиране" в Централно управление, Дирекция "Кредитен риск" в Управление "Анализ и контрол на риска",
както и „Кредитния комитет“ на банката.
Служителите в тези структурно и функционално обособени звена на
банката са длъжни да извършат проверка на предлаганото от
кредитополучателя обезпечение и да формират изводите си
в изготвени от тях становища,
анализи, както и да изготвят проект
на договора, който се предлага за преценка на членовете на УС, респ. и на прокуриста,
които представляват банката при сключване на договора.
По делото обаче липсва изготвена оценка на
имуществата, които кредитополучателят е поел задължение да предостави за обезпечение на вземанията на
банката по процесния договор за кредит, а и няма данни такава да е
предоставена за обсъждане и преценка на ответниците преди сключване
на договора за банков кредит. Липсва каквото и да е описание на ДМА, които
кредитополучателят ще придобие с парите по кредита и върху които ще учреди
обезпечение чрез особен залог. Няма никакви данни за степента, до която вземанията на банката ще са реално обезпечени чрез предвидените в договора
обезпечения, защото не е представена оценка на пазарната стойност на имуществата, които е уговорено
да послужат за обезпечение, а и не се твърди такава да е била изготвена.
Съгласно чл. 43 от Правилника за кредитната
дейност на ресорния
изпълнителен директор се представя кредитното
досие по сделката, заедно с правния анализ и становищата, изготвени от Управление "кредитиране" и Дирекция
"Кредитен риск". Факт е, че ответникът З., който към сключване на договора за кредит е
имал качеството на изпълнителен
директор, не е извършил такава проверка и не е констатирал непълнота в
кредитното досие на „Ч.К.Б.“ ЕАД, касаеща
обезпечеността на вземанията на банката. В този случай не налице е неизпълнено
от ответника П. задължение в качеството на прокурист, защото същият съгласно
клаузата на чл.9 от договора за търговско управление е длъжен като прокурист да
изпълнява разпорежданията на изпълнителния директор. При изразено от изпълнителния директор З. становище
за сключване на договора за банков кредит ответникът П. е бил длъжен да изпълни
задължението си по представителство на банката и да подпише договора. Само на
това основание искът по чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.23 ТЗ срещу ответника П. е неоснователен. Следва да се спомене, че в договора за
търговско управление и в ТЗ не е предвидено основание за възникване на
солидарна отговорност на прокуриста за вреди,
причинени от действията на член на УС.
След като няма данни процесният договор за кредит да е бил сключен след преценка
на изготвена от независим оценител оценка на имуществото, което ще служи за обезпечение, както и след преценка на анализ на предлаганото
от кредитополучателя обезпечение, съдът приема, че този договор е сключен в разрез с правилата за извършване на кредитна
дейност от банката, регламентирани в Правилника. При липса на тези
документи е неясно по какъв
начин ответникът З. в качеството на изпълнителен директор и
член на УС е формирал воля за това, че при сключване на процесния договор
за кредит интересите на банката кредитор ще са гарантирани от предвидените в договора обезпечения при
евентуално неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Според съда дължимата грижа по чл.237 ал.2 ТЗ изисква да се сключи договор за кредит, когато има
достатъчно данни за адекватността на обезпечението – че то създава гаранция за
реалното удовлетворение на банката при неизпълнение на задълженията по договора
за банков кредит, но това не е сторено.
Наличието
на противоправно поведение от страна на ответника З.,
който в качеството на член на УС е сключил от името на банката договора за
кредит при липса на каквато и да е яснота относно степента на обезпеченост на
нейните вземания, не е достатъчно за
уважаване на иска за обезщетение, защото е необходимо да се установи, че е
настъпила вреда, изразяваща се в несъбираемост на вземанията, която стои в причинна
връзка именно с неговото противоправно поведение,
което се установи, че е в отклонение и в противоречие с вътрешните правила на
банката -чл.39 ал.1, ал.2 и ал.3, вр. с чл.15 от
Правилника, а и с общото правило на чл.237 ал.2 ТЗ.
Установените по делото факти не
сочат в резултат на действията на ответника З. да е претърпяна от банката
вреда, изразяваща се в несъбираемост на вземанията по процесния
договор за кредит поради тяхната необезпеченост. От извършена служебно проверка
за вписванията в ТР по партидата на „Ч.К.Б.“ ЕАД се установи, че с решение на
ОС – гр. Враца от 26.02.2016 г. по т.дело 114/15 г. е открито производство по
несъстоятелност поради „свръхзадълженост“ и 11.09.2014
г. е определена за начална дата на това обективно състояние, а с решение от
17.03.2017 г. производството по несъстоятелност на основание чл.632 ал.4 ТЗ е
прекратено и длъжникът /кредитополучател/ е заличен. В този случай съдът приема,
че не са налице факти, които да
обуславят извод, че непредявяването на вземанията на банката кредитор в производството по несъстоятелност се дължи на обективен
факт - на икономическото състояние на длъжника, което
е правило безпредметно предявяването на вземанията поради начална липса
на маса на
несъстоятелност по смисъла на чл.
632 ал. 1 ТЗ. Напротив –
установените по делото факти сочат, че е налице бездействие от страна на
синдиците на банката, което води като последица до настъпване на правния ефект
на чл.739 ал.1 ТЗ – погасяване на вземанията на банката. Вземанията на банката
поради правилото на чл.739 ал.1 ТЗ следва да се считат за несъбираеми, но
тяхната несъбираемост, която представлява вреда за банката, не стои в причинна
връзка с поведението на ответника З..
Фактът, че дългът е несъбираем и
че е настъпила вреда за банката, не се намира в причинна връзка с поведението
на ответника З.. От решението на ОС –
гр. Враца от 26.02.2016 г. по т.дело 114/15 г. се установява, че състоянието на
„свръхзадълженост“ е настъпило на 11.09.2014 г., от
което следва изводът, че от сключване на договора за кредит до тази дата
кредитополучателят е бил в състояние да изпълнява задълженията си. Обстоятелството,
че от 11.09.2014 г. кредитополучателят е изпаднал в състояние на „свръхзадълженост“, респ. „неплатежеспособност“,
не е основание за извод, че вземанията на банката са станали несъбираеми тогава,
защото тази несъбираемост със сигурност е настъпила едва на 30.03.2017 г., когато
на основание чл.632 ал.4 ТЗ е вписано заличаването на кредитополучателя от ТР. От 20.06.2014 г. обаче ответникът З., а и
ответникът П., не упражняват управленски и представителни правомощия.
От извършена от съда служебно проверка за
вписванията в ТР, които на основание чл.11 ЗТРРЮЛНЦ са публично известни на
неограничен кръг лица, се установява, че кредитополучателят е бил едноличен
собственик на капитала на „С.Е.“ ЕАД, което обстоятелства е вписано на 01.11.2012
г. В капитала на притежаваното от кредитополучателя дружество е внесена
непарична вноска, която е оценена на 4 990 209
лв. Освен това по силата на договор от 23.10.2012 г. „Х.А.-А.-Л.“ ООД е прехвърлил в полза на „С.Е.“ ЕАД вземания по
договор за финансов лизинг, обезпечени със записи на заповед за сумата от 4 831 423,46 ЕВРО и за сумата от
213 679,42 ЕВРО срещу „Костенец XXИ“ АД, както и чрез ипотека. От страна на синдиците на банката обаче не са
предприети никакви действия за удовлетворение вземанията на банката от
имуществото на кредитополучателя. В производството по несъстоятелност на „Ч.К.Б.“
ЕАД е могло да се предявят вземанията на банката и да се назначи синдик, който
да вземе решение за прекратяване на „С.Е.“ ЕАД и за осребряване на имуществото
му в производството по ликвидация, респ. притежаваните от „Ч.К.Б.“ ЕАД акции от
капитала на „С.Е.“ ЕАД биха могли да се осребрят по реда на чл.717 и сл. от ТЗ.
Освен това – от заключението на
ССЕ, изготвено от в.лице Б., се установява, че „Ч.К.Б.“ ЕАД е притежавал и
371 905 бр.акции от капитала на „Костенец XXИ“ АД, както и на 11 815 бр.акции, които са в процес
на вписване в Централен депозитар. Тези акции са част
от имуществото на кредитополучателя, срещу което синдиците на банката са могли
да насочат изпълнение за осребряването
им с цел удовлетворение вземанията на банката. На 11.03.2016 г. е вписано в ТР
прехвърляне на търговското предприятие на „Костенец XXИ“ АД в полза на „Костенец Пейпър
Мил“, но това обстоятелство не може да се противопостави на ответниците,
които от 20.06.2014 г. не притежават представителни правомощия и не са имали
никаква възможност да извършват действия по защита правата на банката кредитор
чрез действия срещу имущество на нейния длъжник.
При тези факти съдът приема,
че несъбираемостта на вземането на
банката не е настъпила в резултат на невключване
в договора за кредит на условие да се предостави първо обезпечение и след това
усвояване на сумата и поради непредставянето на необходимите документи за
степента на обезпеченост. В полза на банката не е било учредено обезпечение
чрез особен залог върху ДМА, но този факт не води до несъбираемост на
вземанията, защото има данни, че кредитополучателят до 11.09.2014 г. е притежавал достатъчно имущество,
но не са предприети никакви действия то да послужи за удовлетворение на
банката, която след 20.06.2014 г. не се управлява от ответниците.
Липсата на обезпечение на вземанията на банката чрез особен залог върху
ДМА се дължи на липсата на контрол от страна на служители на банката досежно изпълнението на задълженията на кредитополучателя
по чл.30 б.“а“ и чл.22 б.“в“, вр. с чл.2, от
договора.
В клаузата на чл.30, б.“а“ от процесния договор за кредит е предвидено задължение
кредитополучателят да учреди до 31.07.2013 г., респ. до 25.12.2013 г. съгласно
анекса от 15.07.2013 г., обезпечение чрез особен залог върху закупените с
банковия кредит ДМА. Това задължение не е изпълнено от кредитополучателя, защото
от заключението на в.лице Б. се установи, че не са придобити от
кредитополучателя ДМА, но и няма никакви данни каква е причината банката
кредитор да не предприеме действия за защита на нейните интереси. Банката
кредитор при настъпване на крайния срок за учредяване на обезпечение е имала
основание, могла е, а е и била длъжна
с оглед правилото на чл.302 ТЗ, което дължи към своите депозитари
и акционери, да предприеме адекватни действия срещу своя неизправен длъжник –
чл.71 ЗЗД, вр. с чл.432 ал.1, т.1 и т.3 ТЗ. При
обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми и образуване на производство
за принудително изпълнение би могло да се запорира и
възбрани притежаваното от длъжника имущество, което да послужи за реално
удовлетворение на банката кредитор, а това имущество преди 11.09.2014 г. е било
достатъчно да покрие всички задължения на кредитополучателя. Съществувала е
възможност да се неутрализират последиците на неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя да ползва кредита по предназначение и да предостави обезпечение.
Тук следва да се спомене, че ответникът З. в качеството на член на УС и
ответникът П. в качеството на прокурист не са били длъжни да проверяват и да
контролират изпълнението на задълженията на кредитополучателя по процесния договор за кредит, а и няма данни да им е било
известно, че „Ч.К.Б.“ ЕАД не е изпълнил задълженията си по чл.22 б.“в“, вр. чл.2, и чл.30, б.“а“ от договора - да ползва кредита по предназначение и да
учреди обезпеченията в уговорения срок.
В клаузата на чл. 57 от Правилника за
кредитната дейност е посочено кои служители на банката имат задължение да извършват текущ контрол за изпълнение на задълженията по сключените договори за кредит, но
членовете на УС и прокуристът не попадат сред този
кръг от лица - служители в управление "Кредитиране" и управление "Правно". Тези лица, а не членовете на УС и прокуристът, са длъжни в изпълнение на възложената им работа да
извършват контрол и проверка за точното изпълнение на
задълженията на „Ч.К.Б.“ ЕАД да ползва кредита за закупуване на ДМА и да учреди посочените в
договора за кредит обезпечения, както и да направят предложение за предприемане
на конкретни действия спрямо неизправния длъжник,
който не е изпълнил задълженията по чл.30 б.“а“ и чл.22 б.“в“, вр. с чл.2, от договора.
За ответниците
З. и П. не са съществували задължения да извършват контрол
досежно точното изпълнение на
задълженията на „Ч.К.Б.“ ЕАД, а
отговорност за тях би възникнала, когато са уведомени за констатирано нарушение
на кредитополучателя, но не са предприели съответни действия, респ. не са
разрешили предприемането на такива от съответните служители на банката. По
делото няма данни, а и не се твърди, служители от управление "Кредитиране" и Управление "Правно" да са уведомили ответниците З. и П. за неизпълнените от
кредитополучателя на задълженията по чл.30 б.“а“ и чл.22, б.“в“, вр. с чл.2 от договора, поради което не може да се приеме,
че е налице бездействие на ответниците, което е
довело до несъбираемост на вземанията на банката чрез способите на индивидуалното
принудително изпълнение, респ. чрез универсалното производство по
несъстоятелност.
Клаузите на чл. 51 от Правилника за кредитната дейност предвиждат, че всички задължения
във връзка с фактическото предоставяне на паричните средства,
уговорени в сключения договор за кредит,
за ползване от кредитополучателя, възникват за определена
категория банкови, които обаче
са различни от лицата, имащи качеството на членове
на УС. Кредитният специалист е длъжен да изготви
нареждане до счетоводството за осчетоводяване на ангажимента на банката по кредита,
както и да прегледа представените с искането на клиента
документи и да установи дали са
спазени условията на договора и в случай че е така, да парафира
искането за усвояване на кредита
за изпълнение. Лицата, които са
членове на управителния съвет на банката и прокуристът организират и ръководят дейността й, но нямат никакви
задължения относно разглеждане на искането на кредитополучателя за получаване
на предоставените в заем парични средства,
защото не им е възложено да се
произнасят по това искане и да дават
нареждане то да бъде изпълнено
чрез превеждане на средства от
заемната сметка по разплащателна сметка на кредитополучателя.
Пропуск е допуснат от кредитния специалист,
който е разрешил усвояване на кредита, но без да са представени от
кредитополучателя документи, доказващи целевото използване на парите по кредита.
Налице е и пропуск от банковия служител, който не е извършил последващ контрол по чл.57 и 58 от Правилника за кредитната
дейност.
Според съда решаващо значение за поставянето на банката в рискова
ситуация е липсата на изискване в Правилника за кредитната дейност, според което
сумите по целевия кредит да се превеждат директно по сметката на контрагента на
кредитополучателя, от който кредитополучателят придобива с кредита активите,
респ. погасява свои задължения към него, и то след представяне на договор за
придобиване на активите от кредитополучателя и след предоставено от него обезпечение
върху придобия актив.
При тези факти съдът намира, че исковете
за вреди от сключване на договор за кредит от 07.08.2012 г., предявени срещу
ответника П. - в качеството на прокурист и ответника З. в качеството на член на
УС, са неоснователни.
По изложените по-горе съображения
следва да се приеме, че са неоснователни и предявените срещу ответниците Г.П.Х. и А.М.П. искове за вреди от сключването
на договор за кредит 22.10.2012 г. По отношение на предявения срещу ответника П.
иск следва да се спомене, че към сключване на договора за банков кредит от
22.10.2012 г. П. не е бил вписан в ТР като член на УС на банката – вписан е за
член на УС едва на 25.10.2012 г., т.е след сключване на договора. Освен това при
сключване на договора за банков кредит от 22.10.2012 г. ответникът П. е
представлявал банката в качеството на прокурист, но предявеният срещу него иск
не е основан на твърдения за нарушения на задълженията му на прокурист.
Ответникът П. е сключил на 18.10.2012 г. договор за управление, с който му е
възложено да изпълнява длъжността изпълнителен директор като член на УС, но
съгласно чл.2.1 от договора задълженията по него спрямо трети лица започват да
се изпълняват от П. от вписването му в ТР, което е извършено на 25.10.2012 г. Само
на това основание искът по чл.240 ал.2 ТЗ срещу ответника П. е неоснователен,
защото при сключване на договора от 22.10.2012 г. е действал като прокурист.
Не са налице факти, които да
водят до възникване на основание чл.240 ал.2 ТЗ на отговорност за ответниците З. и Х. поради неизпълнение на законовите
задължения като членове на УС, произтичащи от органното
правоотношение. Не са налице и факти за пораждане на отговорност за тях двамата,
произтичаща от неизпълнение на задълженията по сключените договори за
управление. Ответникът П. при сключване на договора за кредит от 07.08.2012 г.
не е нарушил задълженията си на прокурист по договора за търговско управление и
не е възникнала отговорност по чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с
чл.23 ТЗ. Към сключване на втория договор за банков кредит ответникът П. не е
действал в качеството на член на УС, а е представлявал като прокурист банката,
поради което за него не възниква отговорност по чл.240 ал.2 ТЗ. Доколкото
фактите, на които се позовават синдиците, касаят действия на ответниците при изпълнение на техни задължения по органното правоотношение и по договорите за управление, не
може да се постави въпросът за „непозволено увреждане“, защото не са повдигнати
факти, които да сочат на извършено от ответниците нарушение
на общата забрана /“генералния деликт“/ да не се вреди другиму.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.57 ал.3 ЗБН от синдиците на „К.т.б.“ АД- в несъстоятелност срещу И.А.З. иск с
правно основание 240 ал.2 ТЗ и срещу А.М.П. иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.23 ТЗ за солидарното присъждане, а при
условията на евентуалност за разделно присъждане, на сумата от 4 604 760
ЕВРО - обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение задълженията им като
„администратори“ на „К.т.б.“ АД /сега в несъстоятелност/ при сключване на
договор за банков кредит от 07.08.2012 г. с „Ч.К.Б.“ ЕАД /сега заличен/, както
и предявените срещу Г.П.Х. и А.М.П. искове
с правно основание 240 ал.2 ТЗ за солидарното присъждане, а при условията на
евентуалност за разделно присъждане, на сумата от 2 521 800 ЕВРО - обезщетение
за вреди, настъпили от неизпълнение задълженията им като „администратори“ на „К.т.б.“
АД /сега в несъстоятелност/ при сключване на договор за банков кредит от
22.10.2012 г. с „Ч.К.Б.“ ЕАД /сега заличен/.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД- в
несъстоятелност, ЕИК *****, чрез масата на несъстоятелността да заплати по
сметка на СГС държавна такса от 557 533,59
лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: