Присъда по дело №1350/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 23
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 31 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Минчев Минчев
Дело: 20215300201350
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 23
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван М. Минчев
СъдебниДимка Николова
заседатели:Георгиева
Иван Игор Еждик
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
и прокурора Борис Каменов Мендев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Наказателно дело от общ
характер № 20215300201350 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Г. Н., роден на 24.09.1953год. в гр.
Асеновград, жив. в с. Поройна, обл. Пловдив, ул. „2-ра“№26, българин,
български гражданин, вдовец, неосъждан, със средно образование, пенсионер,
ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че:
I. През периода 10.09.2008год. до 14.12.2011год. в гр. Пловдив, при
условията на посредствено извършителство чрез счетоводителя Л.Д.П., ЕГН
***, от която не може да се търси наказателна отговорност, тъй като не е
имала субективни представи за обективни признаци от състава на
престъпление, при условията на продължавано престъпление, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери на обща стойност 68 559.61лв., като е потвърдил неистина в
подадени декларации по чл. 125 от ЗДДС/в сила от 01.01.2007год./ и чл. 116,
ал. 1 от ППЗДДС от името на ЕТ“***“ гр. Асеновград с ЕИК по БУЛСТАТ
*** относно размера на получени доставки и начислен ДДС с право на пълен
1
данъчен кредит, а именно:
1.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1150954/10.09.2008г. за
данъчен период 01.08.2008год. до 31.08.2008год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 3 461.33лв., а действителния размер е 128.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
239.94лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3573.27лв.
2.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1196282/10.12.2008г. за
данъчен период 01.11.2008год. до 30.11.2008год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 5 539.99лв., а действителния размер е 3 206.66лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 2 133.79лв.при действително установен ДДС за възстановяване в размер на
0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на 199.54лв.
3.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-121477/13.01.2009г. за
данъчен период 01.12.2008год. до 31.12.2008год. е потвърдил неистина като е
декларирал в раздел „Г“ от декларацията намаляване на данъчния резултат
ДДС за внасяне чрез приспадане по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС в размер на
1719,00 лв., а действителния размер за приспадане на ДДС за внасяне е 0,00
лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1719,00 лв.
4.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-123841/12.02.2009г. за
данъчен период 01.01.2009год. до 31.01.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 833.33лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил данъчния
резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер на
68.18лв. при действително установен ДДС за възстановяване в размер на
0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на 765.15лв.
5.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1251158/13.03.2009г. за
данъчен период 01.02.2009год. до 29.02.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 896.67лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
2
455.13лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 351.80лв.
6.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1261141/10.04.2009г. за
данъчен период 01.03.2009год. до 31.03.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 933.33лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 843.79лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер
на 0.00лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1
089.54лв.
7.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1289658/14.05.2009г. за
данъчен период 01.04.2009год. до 30.04.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 462.67лв., а действителния размер е 96.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
817.83лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1184.50лв.
8.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1304284/12.06.2009г. за
данъчен период 01.05.2009год. до 31.05.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 466.66лв., а действителния размер е 208.33лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
94.67лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 353.00лв.
9.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1322168/14.07.2009г. за
данъчен период 01.06.2009год. до 30.06.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 550.00лв., а действителния размер е 50.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 6.48лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 493.52лв.
10.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1335303/12.08.2009г. за
данъчен период 01.07.2009год. до 31.07.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 440.13лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
3
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 1.41лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 438.72лв.
11.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1355534/13.09.2009г. за
данъчен период 01.08.2009год. до 31.08.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 000.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 117.19лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер
на 0.00лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 882.81лв.
12.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1373930/13.10.2009г. за
данъчен период 01.09.2009год. до 30.09.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 658.33лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
139.74лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 798.07лв.
13.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1388851/12.11.2009г. за
данъчен период 01.10.2009год. до 30.10.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 517.60лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 0.85лв.. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 516.75лв.
14.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1407210/11.12.2009г. за
данъчен период 01.11.2009год. до 30.11.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 434,00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
4.63лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 438.63лв.
15.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1416036/10.01.2010г. за
данъчен период 01.12.2009год. до 31.12.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
4
в размер на 1 916.66лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
37.66лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 954.32лв.
16.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1444381/12.02.2010г. за
данъчен период 01.01.2010год. до 31.01.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 050лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил данъчния
резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 5.97лв. при
действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 055.97лв.
17.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1457481/11.03.2010г. за
данъчен период 01.02.2010год. до 28.02.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 143.33лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 0.12лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 143.21лв.
18.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1473786/12.04.2010г. за
данъчен период 01.03.2010год. до 31.03.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 283.34лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 3.75лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 279.59лв.
19.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1495160/13.05.2010г. за
данъчен период 01.04.2010год. до 30.04.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 500.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 7.23лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 492.77лв.
20.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1515689/11.06.2010г. за
данъчен период 01.05.2010год. до 31.05.2010год. е потвърдил неистина в
5
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 492.47лв., а действителния размер е 775.80лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
11.00лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 727.67лв.
21.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1534393/13.07.2010г. за
данъчен период 01.06.2010год. до 30.06.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 622.66лв., а действителния размер е 156.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
5.24лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 471.90лв.
22.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1550115/11.08.2010г. за
данъчен период 01.07.2010год. до 31.07.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 663.33лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
12.47лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 675.80лв.
23.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1573510/14.09.2010г. за
данъчен период 01.08.2010год. до 31.08.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 689.32лв., а действителния размер е 122.40лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
33.24лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 599.91лв.
24.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1592388/13.10.2010г. за
данъчен период 01.09.2010год. до 30.09.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 699.15лв., а действителния размер е 32.48лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 12.91лв. при действително установен ДДС за възстановяване в размер на
0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на 0.00лв. при действително установен
ДДС за внасяне в размер на 1 653.76лв.
25.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1612338/13.11.2010г. за
данъчен период 01.10.2010год. до 31.10.2010год. е потвърдил неистина в
6
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 716.66лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
14.51лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 731.17лв.
26.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1629360/13.12.2010г. за
данъчен период 01.11.2010год. до 30.11.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 216.67лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 10.97лв. при действително установен ДДС за възстановяване в размер на
0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на 0.00лв. при действително установен
ДДС за внасяне в размер на 2 205.70лв.
27.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1647948/13.01.2011г. за
данъчен период 01.12.2010год. до 31.12.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 999.87лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
71.59лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 071.46лв.
28.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1666521/11.02.2011г. за
данъчен период 01.01.2011год. до 31.01.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 833.33лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
23.23лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 856.56лв.
29.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1689322/14.03.2011г. за
данъчен период 01.02.2011год. до 28.02.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 230.83лв., а действителния размер е 1 397.50лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
7.07лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 840.40лв.
30.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1703560/13.04.2011г. за
данъчен период 01.03.2011год. до 31.03.2011год. е потвърдил неистина в
7
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 500.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
88.62лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 588.62лв.
31.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1726983/13.05.2011г. за
данъчен период 01.04.2011год. до 30.04.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 3 054.00лв., а действителния размер е 1 304.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
13.40лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 763.40лв.
32.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1745450/13.06.2011г. за
данъчен период 01.05.2011год. до 31.05.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 833.34лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
8.45лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 841.79лв.
33.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1763623/13.07.2011г. за
данъчен период 01.06.2011г. до 30.06.2011год. е потвърдил неистина в раздел
„Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в
размер на 3 600.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил данъчния
резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 38.82лв. при
действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 638.82лв.
34.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1782651/15.08.2011г. за
данъчен период 01.07.2011год. до 31.07.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 3 686.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
0.20лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 686.20лв.
35.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1797595/14.09.2011г. за
данъчен период 01.08.2011год. до 31.08.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 080.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
8
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
2.73лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 080.73лв.
36.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1814966/14.10.2011г. за
данъчен период 01.09.2011год. до 30.09.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 072.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
2.01лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 074.01лв.
37.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1823235/09.11.2011г. за
данъчен период 01.10.2011год. до 31.10.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 4 027.99лв., а действителния размер е 1 078.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
4.74лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 954.73лв.
38.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1849558/14.12.2011г. за
данъчен период 01.11.2011год. до 30.11.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 3 066.66лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
52.05лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 118.71лв.;
и
II. През същия период в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление и при условията на посредствено извършителство чрез
счетоводителя Л.Д.П. ЕГН ***, от която не може да се търси наказателна
отговорност, тъй като не е имала субективни представи за обективни
признаци от състава на престъплението,е използвал документи с невярно
съдържание – отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС – дневници за покупки на
ЕТ“***“ гр. Асеновград с ЕИК по БУЛСТАТ ***, в които са били отразени
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури както
следва:
1.На 10.09. 2008год.:
-фактура №2570/18.08.2008год. на стойност 16 666.67лв. и ДДС
9
3333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
2.На 10.12. 2008год.
-Фактура №318/27.11.2008год. на стойност 11 666.67лв. и ДДС
2333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик “***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
3.На 12.02. 2009год.
-Фактура №1663/06.01.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500лв. с
предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура №1654/27.01.2009год. на стойност 1 666.67лв. и ДДС 333.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
4.На 13.03. 2009год.
-Фактура с №378/06.02.2009год., на стойност 3 333.33лв. и ДДС
666.67лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик“***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
- фактура №410/11.02.2009год. на стойност 3 250.00лв. и ДДС 650лв. с
предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик“***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура№403/25.02.2009год. на стойност 1 666.67лв. и ДДС 333.33лв. с
предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик“***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
5.На 10.04. 2009год.
-Фактури с №403/25.02.2009год. на стойност 1666.67лв. и ДДС
333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик“***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1691/25.02.2009год. на стойност 2 900.00лв. и ДДС 580.00лв.
10
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура с №331/10.03.2009год. на стойност 4 333.33лв. и ДДС
866.67лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „ИГ Баумекс“ООД с ЕИК па БУЛСТАТ ***
-фактура №386/13.03.2009год. на стойност 3 666.67лв. и ДДС 733.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „ИГ Баумекс“ООД с ЕИК па БУЛСТАТ ***
6.На 14.05. 2009год.
-Фактура №1738/27.04.2009год. на стойност 1 833.33лв. и ДДС 366.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
7.На 12.06. 2009год.
-Фактура с №1775/29.05.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура №1793/25.05.2009год. на стойност 3 791.67лв. и ДДС 758.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
8.На 14.07. 2009год.
-Фактура с №1811/08.06.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС
500.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура №1791/17.06.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
- фактура №1770/23.06.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС
500.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
11
9.На 12.08. 2009год.
-Фактура №1317/14.07.2009год. на стойност 3 684.00лв. и ДДС 736.80лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура с №1830/20.07.2009год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС
800.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура №1813/28.07.2009год. на стойност 4 516.67лв. и ДДС 903.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
10. На 13.09. 2009год.
-Фактура №1320/10.08.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1804/14.08.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
11. На 13.10. 2009год.
-Фактура с №601513/18.09.2009год. на стойност 1 666.67лв. и ДДС
333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура №601517/21.09.2009год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС
800.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1510/04.09.2009год. на стойност 2 625.00лв. и ДДС 525.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
12. На 12.11. 2009год.
12
-Фактура №1527/10.10.2009год. на стойност 4 088.00лв. и ДДС 817.60лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1415/27.10.2009год. на стойност 3 500.00лв. и ДДС700.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
13. На 11.12. 2009год.
-Фактура №1552/10.11.2009год. на стойност 3 335.00лв. и ДДС 667.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1402/19.11.2009год. на стойност 3 835.00лв. и ДДС 767.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
14. На 10.01. 2010год.
-Фактура №1593/08.12.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактури с №1544/14.12.2009год. на стойност 2 916.67лв. и ДДС
583.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура №1508/11.12.2009год. на стойност 4 166.67лв. и ДДС 833.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
15. На 12.02. 2010год.
-Фактура №1738/12.01.2010год. на стойност 2 250.00лв. и ДДС 450.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 750кг.
с доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1768/18.01.2010год. на стойност 3 000.00лв. и ДДС 600.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-7317кг. с
13
доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
16. На 11.03. 2010год.
-Фактура №1938/15.02.2010год. на стойност 2 000.00лв. и ДДС 400.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – силаж-13333кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1915/19.02.2010год. на стойност 3 716.37лв. и ДДС 743.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-9065кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
17. На 12.04. 2010год.
-Фактура №1930/09.03.2010год. на стойност 3 083.33лв. и ДДС 616.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна -
1027кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2012/12.03.2010год. на стойност 3 333.34лв. и ДДС 666.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 8130кг. с
доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
18.На 13.05. 2010год.
-Фактура №1738/22.04.2010год. на стойност 3 833.33лв. и ДДС 766.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 9583кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1721/24.04.2010год. на стойност 3 666.67лв. и ДДС 733.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна –
1222кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
19. На 11.06. 2010год.
-Фактура №1844/26.05.2010год. на стойност 3 583.33лв. и ДДС 716.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 8739кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
20. На 13.07. 2010год.
14
-Фактура №1942/21.06.2010год. на стойност 3 166.67лв. и ДДС 633.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – силаж – 19791кг.
с доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1852/24.06.2010год. на стойност 4 166.67лв. и ДДС 833.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 10162кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
21.На 11.08.2010год.
-Фактура №1920/08.07.2010год. на стойност 4 150.00лв. и ДДС 830.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж -10121кг.
с доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1962/27.07.2010год. на стойност 4 166.67лв. и ДДС 833.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна –
1388кг. с доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
22. На 14.09. 2010год.
-Фактура №2121/16.08.2010год. на стойност 3 833.33лв. и ДДС 766.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 9583кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2106/23.08.2010год. на стойност 2 083.33лв. и ДДС 416.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 694кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2117/27.08.2010год. на стойност 1 916.66лв. и ДДС 383.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – силаж – 12 777кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
23. На 13.10. 2010год.
-Фактура №2101/08.09.2010год. на стойност 3 333.33лв. и ДДС 666.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-8333кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2109/20.09.2010год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло – 3846кг.
15
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2127/14.09.2010год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 833кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
24. На 13.11. 2010год.
-Фактура №2152/04.10.2010год. на стойност 3 000.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 7142кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2163/19.10.2010год. на стойност 2 916.67лв. и ДДС 583.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 7142кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2179/28.10.2010год. на стойност 2 750.00лв. и ДДС 550.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 888кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
25. На 13.12. 2010год.
-Фактура №2129/07.11.2010год. на стойност 3 750.00лв. и ДДС 750.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – царевица –
9868кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2108/12.11.2010год. на стойност 3 750.00лв. и ДДС 750.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – ечемик – 8333кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2120/24.11.2010год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 833кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2102/29.11.2010год. на стойност 1 083.33лв. и ДДС 216.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – силаж – 7738кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
26. На 13.01. 2011год.
16
-Фактура №2181/07.12.2010год. на стойност 5 000.00лв. и ДДС 1
000.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
12500кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2172/13.12.2010год. на стойност 2 916.00лв. и ДДС 583.20лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 972кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2166/22.12.2010год. на стойност 5 000.00лв. и ДДС 1
000.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
12500кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2191/28.12.2010год. на стойност 2 083.33лв. и ДДС 416.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло –
3255.20кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
27. На 11.02. 2011год.
-Фактура №2122/07.01.2011год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500лв. с
предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна, 833кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2126/03.01.2011год. на стойност 4 166.67лв. и ДДС 833.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 9689кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2113/12.01.2011год. на стойност 3 333.33лв. и ДДС 666.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло 5050кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2107/25.01.2011год. на стойност 4 166.66лв. и ДДС 833.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-9689кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
28. На 14.03. 2011год.
-Фактура №2132/09.02.2011год. на стойност 2 500лв. и ДДС 500.00лв. с
предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – царевица – 6578кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
17
-Фактура №2141/21.02.2011год. на стойност 1 666.67лв. и ДДС 333.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 476кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
29. На 13.04.2011год.
-Фактура №2142/04.03.2011год. на стойност 4 166.67лв. и ДДС 833.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – царевица - 10964
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2125/11.03.2011год. на стойност 3 333.33лв. и ДДС 666.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – ечемик -7407кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2111/17.03.2011год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС –люцерна – 833кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2124/23.03.2011год. на стойност 1 666.67лв. и ДДС 333.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло – 2525кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура № 2146/29.03.2011год. на стойност 833.33лв. и ДДС 166.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – трици – 2777кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
30. На 13.05. 2011год.
-Фактура №2123/10.04.2011год. на стойност 5 083.33лв. и ДДС 1
016.67лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
11821кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2116/14.04.2011год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 833кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2110/21.04.2011год. на стойност 1166.67лв. и ДДС 233.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло – 1822кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
18
31. На 13.06. 2011год.
-Фактура №2155/09.05.2011год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – слънчоглед – 5
000кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2169/17.05.2011год. на стойност 3 333.33лв. и ДДС 666.47лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – царевица –
8771кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2173/23.05.2011год. на стойност 5 000.00лв. и ДДС
1000.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж
– 11 627кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2162/25.05.2011год. на стойност 3 333.33лв. и ДДС 666.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна –
1111кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
32. На 13.07. 2011год.
-Фактура №2153/06.06.2011год. на стойност 3 333.33лв. и ДДС 666.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – царевица –
8771кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2165/10.06.2011год. на стойност 6 666.67лв. и ДДС
1333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-
15503кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2158/15.06.2011год. на стойност 5 000.00лв. и ДДС
1000.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
люцерна – 1666кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ
***
-Фактура №2171/20.06.2011год. на стойност 3 000.00лв. и ДДС 600.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – ечемик – 6666кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
33. На 15.08. 2011год.
-Фактура №340/31.07.2011год. на стойност 11 666.67лв. и ДДС
19
2333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж
– 21051кг. с доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №342/31.07.2011год. на стойност 11 666.67лв. и ДДС
2333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж
– 22755кг. с доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
34. На 14.09. 2011год.
-Фактура №3697/09.08.2011год. на стойност 5 400.00лв. и ДДС
1080.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-
12857.14кг. с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
35. На 14.10. 2011год.
-Фактура №598/20.08.2011год. на стойност 1 500.00лв. и ДДС 300.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-3750кг. с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
36.На 09.11. 2011год.
-Фактура №514/06.10.2011год. на стойност 2 250.00лв. и ДДС 450.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-5232.55кг.
с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №511/10.10.2011год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС 1000лв. с
предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 9302.32кг.
с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №512/19.10.2011год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС 1000.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-9302.32кг.
с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №513/27.10.2011год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС 1000.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
9302.32кг. с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
37. На 14.12. 2011год.
-Фактура №784/05.11.2011год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС 1000.00лв.
20
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-9523.81кг.
с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №764/10.11.2011год. на стойност 3 500.00лв. и ДДС 700.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
8333.3кг. с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №771/17.11.2011год. на стойност 3 500.00лв. и ДДС 700.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
8333.3кг. с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №760/21.11.2011год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС 1000.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
9523.71кг. с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
при представяне на информация пред органите по приходите – ТД-НАП гр.
Пловдив и при водене на счетоводството и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 68 559.61лв. за периода от 10.09.2008год. до
14.12.2011год., поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във
връзка с чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 пр. 1, т. 6 пр. 2, и т. 7, вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА и ДЕВЕТ
МЕСЕЦА.
На основание чл.66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното и наложено на подсъдимия П. Г. Н., със снета самоличност,
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА и
ДЕВЕТ МЕСЕЦА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - оригинални
документи, предадени по делото от ТД на НАП Пловдив, описани подробно в
акт за предаване на документи от архив от 11.07.2017г. на лист 122 от том 8
на досъдебното производство и такива посочени в акт за предаване на
документи от архив за ползване от ТД на НАП Пловдив №1081/30.12.2015г.
на лист 121-122 от том 5 на досъдебното производство, ДА ОСТАНАТ към
материалите по делото след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия П. Г. Н., със
21
снета самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-Пловдив сумата от
968,80 лв. (деветстотин шестедесет и осем лева и осемдесет стотинки),
представляваща разноски по делото – за възнаграждение на вещи лица по
изготвени в досъдебното производство експертизи, след влизане на присъдата
в сила.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд-Пловдив.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
22

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 1350/2021 г. по описа на ПОС

Окръжна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Окръжен съд
Пловдив обвинение спрямо подсъдимия П. Г. Н. за престъпление по чл.255
ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1, т.6 пр.2 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че I. през
периода 10.09.2008 г. до 14.12.2011 г. в гр. Пловдив, при условията на
посредствено извършителство чрез счетоводителя Л.Д.П., ЕГН ***, от която
не може да се търси наказателна отговорност, тъй като не е имала субективни
представи за обективни признаци от състава на престъпление, при условията
на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 68 559.61
лв., като е потвърдил неистина в подадени декларации по чл.125 от ЗДДС
сила от 01.01.2007 г./ и чл.116 ал. 1 от ППЗДДС от името на ЕТ “***“ гр. А.с
ЕИК по БУЛСТАТ *** относно размера на получени доставки и начислен
ДДС с право на пълен данъчен кредит, а именно:
1.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1150954/10.09.2008г. за
данъчен период 01.08.2008год. до 31.08.2008год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 3 461.33лв., а действителния размер е 128.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
239.94лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3573.27лв.
2.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1196282/10.12.2008г. за
данъчен период 01.11.2008 г. до 30.11.2008 г. е потвърдил неистина в раздел
„Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в
размер на 5 539.99 лв., а действителния размер е 3 206.66лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 2 133.79лв. при действително установен ДДС за възстановяване в размер
на 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на 199.54 лв.
3.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-121477/13.01.2009г. за
данъчен период 01.12.2008год. до 31.12.2008год. е потвърдил неистина като е
декларирал в раздел „Г“ от декларацията намаляване на данъчния резултат
ДДС за внасяне чрез приспадане по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС в размер на
1719,00 лв., а действителния размер за приспадане на ДДС за внасяне е 0,00
лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1719,00 лв.
4.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-123841/12.02.2009г. за
данъчен период 01.01.2009год. до 31.01.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 833.33лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил данъчния
резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер на
68.18лв. при действително установен ДДС за възстановяване в размер на
0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на 765.15лв.
1
5.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1251158/13.03.2009г. за
данъчен период 01.02.2009год. до 29.02.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 896.67лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
455.13лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 351.80лв.
6.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1261141/10.04.2009г. за
данъчен период 01.03.2009год. до 31.03.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 933.33лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 843.79лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер
на 0.00лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1
089.54лв.
7.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1289658/14.05.2009г. за
данъчен период 01.04.2009год. до 30.04.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 462.67лв., а действителния размер е 96.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
817.83лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1184.50лв.
8.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1304284/12.06.2009г. за
данъчен период 01.05.2009год. до 31.05.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 466.66лв., а действителния размер е 208.33лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
94.67лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 353.00лв.
9.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1322168/14.07.2009г. за
данъчен период 01.06.2009год. до 30.06.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 550.00лв., а действителния размер е 50.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 6.48лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 493.52лв.
10.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1335303/12.08.2009г. за
данъчен период 01.07.2009год. до 31.07.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 440.13лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 1.41лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 438.72лв.
11.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1355534/13.09.2009г. за
данъчен период 01.08.2009год. до 31.08.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
2
в размер на 1 000.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 117.19лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер
на 0.00лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 882.81лв.
12.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1373930/13.10.2009г. за
данъчен период 01.09.2009год. до 30.09.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 658.33лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
139.74лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 798.07лв.
13.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1388851/12.11.2009г. за
данъчен период 01.10.2009год. до 30.10.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 517.60лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 0.85лв.. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 516.75лв.
14.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1407210/11.12.2009г. за
данъчен период 01.11.2009год. до 30.11.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 434,00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
4.63лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 438.63лв.
15.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1416036/10.01.2010г. за
данъчен период 01.12.2009год. до 31.12.2009год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 916.66лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
37.66лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 954.32лв.
16.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1444381/12.02.2010г. за
данъчен период 01.01.2010год. до 31.01.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 050лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил данъчния
резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 5.97лв. при
действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 055.97лв.
17.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1457481/11.03.2010г. за
данъчен период 01.02.2010год. до 28.02.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 143.33лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 0.12лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 143.21лв.
3
18.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1473786/12.04.2010г. за
данъчен период 01.03.2010год. до 31.03.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 283.34лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 3.75лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 279.59лв.
19.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1495160/13.05.2010г. за
данъчен период 01.04.2010год. до 30.04.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 500.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 7.23лв. при действително установен 0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 492.77лв.
20.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1515689/11.06.2010г. за
данъчен период 01.05.2010год. до 31.05.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 492.47лв., а действителния размер е 775.80лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
11.00лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 727.67лв.
21.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1534393/13.07.2010г. за
данъчен период 01.06.2010год. до 30.06.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 622.66лв., а действителния размер е 156.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
5.24лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 471.90лв.
22.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1550115/11.08.2010г. за
данъчен период 01.07.2010год. до 31.07.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 663.33лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
12.47лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 675.80лв.
23.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1573510/14.09.2010г. за
данъчен период 01.08.2010год. до 31.08.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 689.32лв., а действителния размер е 122.40лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
33.24лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 599.91лв.
24.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1592388/13.10.2010г. за
данъчен период 01.09.2010год. до 30.09.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 699.15лв., а действителния размер е 32.48лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
4
на 12.91лв. при действително установен ДДС за възстановяване в размер на
0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на 0.00лв. при действително установен
ДДС за внасяне в размер на 1 653.76лв.
25.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1612338/13.11.2010г. за
данъчен период 01.10.2010год. до 31.10.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 716.66лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
14.51лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 731.17лв.
26.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1629360/13.12.2010г. за
данъчен период 01.11.2010год. до 30.11.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 216.67лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 10.97лв. при действително установен ДДС за възстановяване в размер на
0.00лв. и ДДС за внасяне в размер на 0.00лв. при действително установен
ДДС за внасяне в размер на 2 205.70лв.
27.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1647948/13.01.2011г. за
данъчен период 01.12.2010год. до 31.12.2010год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 999.87лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
71.59лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 071.46лв.
28.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1666521/11.02.2011г. за
данъчен период 01.01.2011год. до 31.01.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 833.33лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
23.23лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 856.56лв.
29.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1689322/14.03.2011г. за
данъчен период 01.02.2011год. до 28.02.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 230.83лв., а действителния размер е 1 397.50лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
7.07лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 840.40лв.
30.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1703560/13.04.2011г. за
данъчен период 01.03.2011год. до 31.03.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 500.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
88.62лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 588.62лв.
31.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1726983/13.05.2011г. за
5
данъчен период 01.04.2011год. до 30.04.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 3 054.00лв., а действителния размер е 1 304.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
13.40лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 763.40лв.
32.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1745450/13.06.2011г. за
данъчен период 01.05.2011год. до 31.05.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 833.34лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
8.45лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 841.79лв.
33.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1763623/13.07.2011г. за
данъчен период 01.06.2011г. до 30.06.2011год. е потвърдил неистина в раздел
„Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в
размер на 3 600.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил данъчния
резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 38.82лв. при
действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 638.82лв.
34.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1782651/15.08.2011г. за
данъчен период 01.07.2011год. до 31.07.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 3 686.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
0.20лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 686.20лв.
35.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1797595/14.09.2011г. за
данъчен период 01.08.2011год. до 31.08.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 080.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
2.73лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 080.73лв.
36.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1814966/14.10.2011г. за
данъчен период 01.09.2011год. до 30.09.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 072.00лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
2.01лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 074.01лв.
37.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1823235/09.11.2011г. за
данъчен период 01.10.2011год. до 31.10.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 4 027.99лв., а действителния размер е 1 078.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
4.74лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 954.73лв.
38.В справка декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1849558/14.12.2011г. за
6
данъчен период 01.11.2011год. до 30.11.2011год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 3 066.66лв., а действителния размер е 0.00лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
52.05лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 118.71лв.;
и
II. През същия период в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление и при условията на посредствено извършителство чрез
счетоводителя Л.Д.П. ЕГН ***, от която не може да се търси наказателна
отговорност, тъй като не е имала субективни представи за обективни
признаци от състава на престъплението, е използвал документи с невярно
съдържание – отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС – дневници за покупки на
ЕТ“***“ гр. А.с ЕИК по БУЛСТАТ ***, в които са били отразени неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури както следва:
1.На 10.09.2008год.:
-фактура №2570/18.08.2008год. на стойност 16 666.67лв. и ДДС
3333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
2.На 10.12. 2008год.
-Фактура №318/27.11.2008год. на стойност 11 666.67лв. и ДДС
2333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик “***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
3.На 12.02. 2009год.
-Фактура №1663/06.01.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500лв. с
предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура №1654/27.01.2009год. на стойност 1 666.67лв. и ДДС 333.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
4.На 13.03. 2009год.
-Фактура с №378/06.02.2009год., на стойност 3 333.33лв. и ДДС
666.67лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик“***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
- фактура №410/11.02.2009год. на стойност 3 250.00лв. и ДДС 650лв. с
предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик“***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура№403/25.02.2009год. на стойност 1 666.67лв. и ДДС 333.33лв. с
предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик“***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
5.На 10.04. 2009год.
-Фактури с №403/25.02.2009год. на стойност 1666.67лв. и ДДС
7
333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик“***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1691/25.02.2009год. на стойност 2 900.00лв. и ДДС 580.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура с №331/10.03.2009год. на стойност 4 333.33лв. и ДДС
866.67лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „ИГ Баумекс“ООД с ЕИК па БУЛСТАТ ***
-фактура №386/13.03.2009год. на стойност 3 666.67лв. и ДДС 733.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „ИГ Баумекс“ООД с ЕИК па БУЛСТАТ ***
6.На 14.05. 2009год.
-Фактура №1738/27.04.2009год. на стойност 1 833.33лв. и ДДС 366.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
7.На 12.06. 2009год.
-Фактура с №1775/29.05.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура №1793/25.05.2009год. на стойност 3 791.67лв. и ДДС 758.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
8.На 14.07. 2009год.
-Фактура с №1811/08.06.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС
500.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура №1791/17.06.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
- фактура №1770/23.06.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС
500.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
9.На 12.08. 2009год.
-Фактура №1317/14.07.2009год. на стойност 3 684.00лв. и ДДС 736.80лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура с №1830/20.07.2009год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС
800.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура №1813/28.07.2009год. на стойност 4 516.67лв. и ДДС 903.33лв.
8
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
10. На 13.09. 2009год.
-Фактура №1320/10.08.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1804/14.08.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
11. На 13.10. 2009год.
-Фактура с №601513/18.09.2009год. на стойност 1 666.67лв. и ДДС
333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-фактура №601517/21.09.2009год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС
800.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1510/04.09.2009год. на стойност 2 625.00лв. и ДДС 525.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
12. На 12.11. 2009год.
-Фактура №1527/10.10.2009год. на стойност 4 088.00лв. и ДДС 817.60лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1415/27.10.2009год. на стойност 3 500.00лв. и ДДС700.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
13. На 11.12. 2009год.
-Фактура №1552/10.11.2009год. на стойност 3 335.00лв. и ДДС 667.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1402/19.11.2009год. на стойност 3 835.00лв. и ДДС 767.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
14. На 10.01. 2010год.
-Фактура №1593/08.12.2009год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактури с №1544/14.12.2009год. на стойност 2 916.67лв. и ДДС
583.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
9
-фактура №1508/11.12.2009год. на стойност 4 166.67лв. и ДДС 833.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – покупка с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
15. На 12.02. 2010год.
-Фактура №1738/12.01.2010год. на стойност 2 250.00лв. и ДДС 450.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 750кг.
с доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1768/18.01.2010год. на стойност 3 000.00лв. и ДДС 600.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-7317кг. с
доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
16. На 11.03. 2010год.
-Фактура №1938/15.02.2010год. на стойност 2 000.00лв. и ДДС 400.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – силаж-13333кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1915/19.02.2010год. на стойност 3 716.37лв. и ДДС 743.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-9065кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
17. На 12.04. 2010год.
-Фактура №1930/09.03.2010год. на стойност 3 083.33лв. и ДДС 616.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна -
1027кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2012/12.03.2010год. на стойност 3 333.34лв. и ДДС 666.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 8130кг. с
доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
18.На 13.05. 2010год.
-Фактура №1738/22.04.2010год. на стойност 3 833.33лв. и ДДС 766.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 9583кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1721/24.04.2010год. на стойност 3 666.67лв. и ДДС 733.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна –
1222кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
19. На 11.06. 2010год.
-Фактура №1844/26.05.2010год. на стойност 3 583.33лв. и ДДС 716.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 8739кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
20. На 13.07. 2010год.
-Фактура №1942/21.06.2010год. на стойност 3 166.67лв. и ДДС 633.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – силаж – 19791кг.
с доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1852/24.06.2010год. на стойност 4 166.67лв. и ДДС 833.33лв.
10
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 10162кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
21.На 11.08.2010год.
-Фактура №1920/08.07.2010год. на стойност 4 150.00лв. и ДДС 830.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж -10121кг.
с доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №1962/27.07.2010год. на стойност 4 166.67лв. и ДДС 833.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна –
1388кг. с доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
22. На 14.09. 2010год.
-Фактура №2121/16.08.2010год. на стойност 3 833.33лв. и ДДС 766.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 9583кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2106/23.08.2010год. на стойност 2 083.33лв. и ДДС 416.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 694кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2117/27.08.2010год. на стойност 1 916.66лв. и ДДС 383.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – силаж – 12 777кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
23. На 13.10. 2010год.
-Фактура №2101/08.09.2010год. на стойност 3 333.33лв. и ДДС 666.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-8333кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2109/20.09.2010год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло – 3846кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2127/14.09.2010год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 833кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
24. На 13.11. 2010год.
-Фактура №2152/04.10.2010год. на стойност 3 000.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 7142кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2163/19.10.2010год. на стойност 2 916.67лв. и ДДС 583.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 7142кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2179/28.10.2010год. на стойност 2 750.00лв. и ДДС 550.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 888кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
25. На 13.12. 2010год.
11
-Фактура №2129/07.11.2010год. на стойност 3 750.00лв. и ДДС 750.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – царевица –
9868кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2108/12.11.2010год. на стойност 3 750.00лв. и ДДС 750.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – ечемик – 8333кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2120/24.11.2010год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 833кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2102/29.11.2010год. на стойност 1 083.33лв. и ДДС 216.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – силаж – 7738кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
26. На 13.01. 2011год.
-Фактура №2181/07.12.2010год. на стойност 5 000.00лв. и ДДС 1
000.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
12500кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2172/13.12.2010год. на стойност 2 916.00лв. и ДДС 583.20лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 972кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2166/22.12.2010год. на стойност 5 000.00лв. и ДДС 1
000.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
12500кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2191/28.12.2010год. на стойност 2 083.33лв. и ДДС 416.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло –
3255.20кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
27. На 11.02. 2011год.
-Фактура №2122/07.01.2011год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500лв. с
предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна, 833кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2126/03.01.2011год. на стойност 4 166.67лв. и ДДС 833.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 9689кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2113/12.01.2011год. на стойност 3 333.33лв. и ДДС 666.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло 5050кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2107/25.01.2011год. на стойност 4 166.66лв. и ДДС 833.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-9689кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
28. На 14.03. 2011год.
-Фактура №2132/09.02.2011год. на стойност 2 500лв. и ДДС 500.00лв. с
12
предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – царевица – 6578кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2141/21.02.2011год. на стойност 1 666.67лв. и ДДС 333.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 476кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
29. На 13.04.2011год.
-Фактура №2142/04.03.2011год. на стойност 4 166.67лв. и ДДС 833.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – царевица - 10964
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2125/11.03.2011год. на стойност 3 333.33лв. и ДДС 666.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – ечемик -7407кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2111/17.03.2011год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС –люцерна – 833кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2124/23.03.2011год. на стойност 1 666.67лв. и ДДС 333.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло – 2525кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура № 2146/29.03.2011год. на стойност 833.33лв. и ДДС 166.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – трици – 2777кг. с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
30. На 13.05. 2011год.
-Фактура №2123/10.04.2011год. на стойност 5 083.33лв. и ДДС 1
016.67лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
11821кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2116/14.04.2011год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 833кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2110/21.04.2011год. на стойност 1166.67лв. и ДДС 233.33лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло – 1822кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
31. На 13.06. 2011год.
-Фактура №2155/09.05.2011год. на стойност 2 500.00лв. и ДДС 500.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – слънчоглед – 5
000кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2169/17.05.2011год. на стойност 3 333.33лв. и ДДС 666.47лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – царевица –
8771кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2173/23.05.2011год. на стойност 5 000.00лв. и ДДС
1000.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж
13
– 11 627кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2162/25.05.2011год. на стойност 3 333.33лв. и ДДС 666.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна –
1111кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
32. На 13.07. 2011год.
-Фактура №2153/06.06.2011год. на стойност 3 333.33лв. и ДДС 666.67лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – царевица –
8771кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2165/10.06.2011год. на стойност 6 666.67лв. и ДДС
1333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-
15503кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №2158/15.06.2011год. на стойност 5 000.00лв. и ДДС
1000.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
люцерна – 1666кг. с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ
***
-Фактура №2171/20.06.2011год. на стойност 3 000.00лв. и ДДС 600.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – ечемик – 6666кг.
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
33. На 15.08. 2011год.
-Фактура №340/31.07.2011год. на стойност 11 666.67лв. и ДДС
2333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж
– 21051кг. с доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №342/31.07.2011год. на стойност 11 666.67лв. и ДДС
2333.33лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж
– 22755кг. с доставчик „Виктори“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
34. На 14.09. 2011год.
-Фактура №3697/09.08.2011год. на стойност 5 400.00лв. и ДДС
1080.00лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-
12857.14кг. с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
35. На 14.10. 2011год.
-Фактура №598/20.08.2011год. на стойност 1 500.00лв. и ДДС 300.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-3750кг. с
доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
36.На 09.11. 2011год.
-Фактура №514/06.10.2011год. на стойност 2 250.00лв. и ДДС 450.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-5232.55кг.
с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №511/10.10.2011год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС 1000лв. с
предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 9302.32кг.
с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
14
-Фактура №512/19.10.2011год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС 1000.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-9302.32кг.
с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №513/27.10.2011год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС 1000.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
9302.32кг. с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
37. На 14.12. 2011год.
-Фактура №784/05.11.2011год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС 1000.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-9523.81кг.
с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №764/10.11.2011год. на стойност 3 500.00лв. и ДДС 700.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
8333.3кг. с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №771/17.11.2011год. на стойност 3 500.00лв. и ДДС 700.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
8333.3кг. с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура №760/21.11.2011год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС 1000.00лв.
с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
9523.71кг. с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
при представяне на информация пред органите по приходите – ТД-НАП
гр. Пловдив и при водене на счетоводството и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 68 559.61лв. за периода от 10.09.2008 год. до
14.12.2011 год.
Съдебното следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
По делото не е приет за съвместно разглеждане предявен от Министъра
на финансите – като представител на Държавата, чрез упълномощен
процесуален представител, граждански иск.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа
обвинението спрямо подсъдимия П. Г. Н. по посочената в обвинителния акт
правна квалификация на деянието, като счита това обвинение за доказано по
безспорен и несъмнен начин. Съобразявайки реда на провеждане на
съдебното следствие и акцентирайки върху обстоятелствата от значение за
реализацията на наказателната отговорност, окръжният прокурор прави
искане до съда да се определи и наложи наказание при многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено
наказание ще се окаже несъразмерно тежко – при условията на чл.55 и чл.58А
ал.4 от НК. Относно размера на наказанието се прави искане да бъде под
минимално предвидения от законодателя за конкретното престъпление с
акцент да се приложи институтът на отложено изпълнение по чл.66 ал.1 от
НК с минимален изпитателен срок, както и на основание чл.55 ал.3 от НК да
не се налага предвиденото кумулативно наказание конфискация на
15
имуществото на виновния. Изразява се становище и относно писмените
веществени доказателства – да се върнат на ТД на НАП Пловдив, както
относно разноските по делото – за възлагането им в тежест на подсъдимото
лице, предвид изхода на производството по делото.
Упълномощеният защитник на подсъдимото лице адв. И.Д. от АК
Пловдив, не оспорва нито извършеното от страна на клиента му
противоправно деяние, нито правната квалификация на същото. Заявява се
липса на съзнание у клиента му, че процесните фактури били с невярно
съдържание. Иска се от съда да определи и наложи наказание на подзащитния
му при условията на чл.55 от НК – при многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и да не се налага наказанието
конфискация. Акцентира се върху наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият П. Г. Н. се явява в съдебно заседание, признава се за
виновен, признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрази желание да не се
събират доказателства за тях. Поддържа становището на защитника си и моли
съда за минимално наказание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият П. Г. Н. е роден на 24.09.1953 г. в гр. А. живущ в с.
Поройна, общ. Първомай, ул. „Втора“ № 26, българин, български гражданин,
вдовец, със средно образование, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
ЕТ „***“ гр. А.било вписано в Търговския регистър на Окръжен съд
Пловдив по фирмено дело № 1871/1997 г. със седалище и адрес на управление
гр. А.ул. *** Търговецът бил регистриран от свидетеля И.П.Н. като основната
му дейност била животновъдство и търговия с краве мляко. Търговецът бил
данъчно регистриран по реда на Данъчно процесуалния кодекс /ДПК/ на
06.01.1998 г. със служебен номер по регистъра на НАП *** и ЕИК по
БУЛСТАТ ***. Регистрацията на ЕТ за целите на Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ била извършена на 23.01.2008 г.
По отношение на търговеца ЕТ „***“ от ТД на НАП гр. Пловдив било
проведено ревизионно производство, което завършило с ревизионен доклад
№ 1204408/11.10.2012 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив и с ревизионен
акт № *********/30.11.2012 г. по същия опис, като тази ревизия обхванала и
разчитането по ЗДДС на едноличния търговец за данъчните периоди
23.01.2008 г. до 31.12.2011 г.
За периода от м. август на 2008 г. до края на 2011 г. подсъдимият П. Г.
Н. – баща на свидетеля И.Н., осъществял цялата дейност на ЕТ „***“, в това
число и осъществявал всички контакти по повод на данъчното му разчитане
чрез предоставяне на необходимите документи на свидетелката Л.Д.П. с ЕГН
*** и със запознаване на отразеното от нея в документите по данъчното
16
разчитане. Това станало въз основа на получена управителна и
представителна власт от него на базата на пълномощно, издадено му на
03.12.2007 г., съставено в Картагена, Испания, и нотариално заверено там, в
негова полза от св. И.Н., като то включвало пълен обем от представителна
власт както към държавните органи и институции, така и към евентуални
контрагенти при сключването на договори. Реално цялата фактическа дейност
на дружеството е осъществяван през този период от подсъдимия, като други
лица не са имали отношение към нея. В периода 2008 г. до края на 2011 г. ЕТ
се обслужвал от счетоводна кантора със собственик и управител св. Л.П..
Като регистриран по ЗДДС субект за ЕТ „***“ гр. А.съществувало по
смисъла на чл.125 ал.1 от посочения нормативен акт задължение за всеки
данъчен период (който съгласно чл.87 ал.2 от Закона е едномесечен и съвпада
с календарния месец) да подава справка-декларация, съставена въз основа на
съответните отчетни регистри – дневника за покупките и дневника за
продажбите (явяващи се задължителни регистри съгласно изискванията на
чл.124 ал.1 от ЗДДС), които следвало да съдържат информация за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети (чл.113 ал.1 от ППЗДДС).
Съобразно чл.125 ал.5 от ЗДДС въпросните документи следвало да бъдат
подавани до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят. Съответно, представлявайки изкуствен субект на правото, тези си
нормативно уредени ангажименти физическото лице ЕТ следвало да
осъществява чрез своя управителен орган или упълномощено от него лице.
През началото на 2008 г. св. Л.П. била ангажирана да води
счетоводството на търговеца от подсъдимия П.Н.. Във връзка с този
ангажимент тя била обвързана с обработката на документите, касаещи
търговските операции на ЕТ-то и осчетоводяването им. Занимавала се и с
изготвянето на справките-декларации по ЗДДС и придружаващите ги отчетни
регистри, като в тях, използвайки счетоводна програма, включвала
сведенията, произтичащи от съдържанието на фактурите, предоставяни й
изключително и само от управляващия и представляващ ЕТ-то подсъдим.
След оформянето на справката-декларация за съответния период св. П.
докладвала на подсъдимия Н. за получилия се резултат и при липса на
корекции, произтичащи от допълнително предоставени от него документи, я
подавала пред органите на ТД на НАП Пловдив заедно с дневниците за
покупки и продажби за периода по електронен път, за което била
упълномощена от подсъдимия П.Н. като представител на ЕТ „***“ гр. А.
Самата свидетелка не познавала и не контактувала с клиентите и с
доставчиците на стоки и/или услуги на ЕТ „***“ гр. А. респ. не участвала в
договарянето им, като информация за параметрите на сделките черпела
единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури.
Затова и не била запозната дали тези първични счетоводни документи
отразяват реални търговски отношения.
През месец септември 2008 г. у подсъдимия П.Н. се формирало
намерението да избегне установяването и плащането на данъчни задължения
17
за управлявания и представляван от него ЕТ за редица данъчни периоди, като
за целта решил да ползва неистински документи, удостоверяващи привидно
реализирани сделки, по които ЕТ „***“ гр. А.се водело като получател на
стоки. Ролята им била чрез имитирането на облагаеми доставки, т. е.
реализирани от друг данъчнозадължен по ЗДДС търговец, да ползва
неправомерно данъчен кредит по смисъла на чл.68 ал.1 от Закона, а именно да
приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера на
данъчните си задължения. Цялостната последица от замислените операции
била по този начин да се преобразува финансовият резултат на дружеството
за съответния данъчен период, като за сметка на изчисления по тези сделки
данъчен кредит се намали размерът на данъка върху добавената стойност
(ДДС), който следвало да се декларира и внесе за посочения период.
В изпълнение на намисленото за данъчния период по ЗДДС месец
август /01.-31.08.2008 г./ 2008 г. подсъдимият П.Н. се снабдил по неустановен
начин с фактура № 2570/18.08.2008 г. на стойност 16 666.67 лв. и ДДС 3
333.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***. Отразената
чрез тази фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка не съществувала. Подсъдимият бил с
ясното съзнание за нейната действителна стойност, тъй като като управителен
и представителен орган на ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му
дейност, му било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидния
/вписан във фактурата/ контрагент и че ЕТ реално не е получило посочената
във фактурата покупка.
Дружеството доставчик „***“ ЕООД гр. София се управлявало и
представлявало към онзи момент от свидетеля В.К. - слабо грамотен, като на
негови име имало прехвърлени 5-6 различни дружества фиктивно, между
които и „***“ ЕООД. Св. К. не е осъществявал дейност с това дружество, а е
се е водил само по документи за негов фиктивен собственик. Това станало
срещу предаването на сума в размер на 200-300 лв. по инициатива на
неустановено лице - с първо име Сашо от София, който да бил починал.
Свидетелят К. не познавал ЕТ „***“ и не бил сключвал сделки с него, нито
бил издавал документи в негова полза. Тъй като никакви доказателства,
удостоверяващи реалното извършване на доставката по посочената фактура,
не били установени и приобщени в хода на разследването по делото, то това
препятствало установяването на произхода на стоките и материалите, предмет
на процесната фактура, с какъв ресурс е осъществена доставката на стоки и
материали, относно техническата, кадровата и технологичната обезпеченост
на транспорт, транспортни документи, персонал, за предходни доставчици на
стоките, което водело на извод, че „***“ ЕООД не е осъществило доставка по
процесната фактура, издадена към ЕТ „***“ гр. А. Така и липсва доставка на
стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС и не е налице реално извършване на
доставката, не е налице облагаема доставка по смисъла на чл.12 ал.1 от ЗДДС,
не възниква данъчно събитие по реда на чл.25 ал.1 и 2 от ЗДДС, не е налице
18
данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС и няма
основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69 ал.1 от ЗДДС.
Независимо от това, че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ гр. А.и „***“ ЕООД като доставчик,
подсъдимият П.Н. представил фактура № 2570/18.08.2008 г. на свидетелката
Л.П. за нейното осчетоводяване. Счетоводителката, съобразявайки донесения
й от подсъдимия документ и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, я
включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец август 2008 г.
Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител –
при условията на посредствено извършителство, служейки си като
инструмент със св. Л.П., несъзнаваща ролята на предоставения първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция,
подсъдимият Н. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделка,
неосъществена в действителност, т. е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 от ЗДДС.
Пряка последица от горното събитие било и формулирането в
справката-декларация за периода м. август 2008 г. – посредствено от
подсъдимия, използвайки невиновно действащата св. П., попълнила нейното
съдържание – на редица несъответстващи на истината обстоятелства: в
раздел „Б“ от декларацията декларирала данъчен кредит за приспадане в
размер на 3 461,33 лв. при действителен размер на същия от 128 лв., в раздел
„В“ – ДДС за внасяне в размер на 239,94 лв. при действителен в размер на
3573,27 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен
данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираната
фактура с посочен по-горе издател автоматично довело до преобразуване на
размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 3
333,33 лв., представляващ разликата между неправомерно посоченият
данъчен кредит в размер на 3461,33 лева и действителният такъв в размер на
128 лева. След това св. П. подала справката-декларация за периода на
10.09.2008 г. по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. №
/1600-1150954/10.09.2008 г. Това довело чрез действията на подсъдимия до
избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ гр. А.за периода в размер на 3 333,33 лв., поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от
ЗДДС на 10.09.2008 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация, той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразената в него фактура, издадена
от името на горепосочения доставчик, по който липсвала всъщност реална по
19
смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стоки.
Продължавайки своя замисъл, за данъчния период по ЗДДС месец
ноември 2008 г. /01.-30.11.2008 г./ подсъдимият П.Н. се снабдил по
неустановен начин с фактура № 318/27.11.2008 г. на стойност 11 666.67 лв. и
ДДС 2 333.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик “***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***. И в тази фактура
сделката била симулативна, тъй като в действителност подобна доставка не
съществувала. Подсъдимият като управителен и представителен орган на ЕТ
„***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност, не бил осъществявал
контакти с контрагент “***“ ЕООД. Представляващият дружеството “***“
ЕООД свидетел П.М. не познавал ЕТ „***“ нито лично, нито чрез
пълномощник, не е издавал инкриминираната фактура в полза на ЕТ, не е
осъществявал и доставки в полза на същия ЕТ.
Независимо че знаел за фиктивните отношенията между ЕТ „***“ гр.
А.и “***“ ЕООД, подсъдимият П.Н. представил тази фактура на св. Л.П. за
осчетоводяването й. Счетоводителката, непознаваща за истинския характер
на търговските отношения, я включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за
месец ноември 2008 г., а в справката-декларация за периода м. ноември 2008
г. попълнила нейното съдържание на редица несъответстващи на истината
обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията декларирала данъчен кредит за
приспадане в размер на 5 539,99 лв. при действителен размер на същия от 3
206,66 лв., в раздел „В“ – ДДС за възстановяване в размер на 2 133,79 лв., при
действителен ДДС за възстановяване в размер на 0 лв. и действителен ДДС за
внасяне в размер на 199,54 лв. Увеличаването по този начин на размера на
ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните
отчети на коментираната фактура с посочен по-горе издател автоматично
довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за
периода, занижавайки го с 2 333,33 лв., представляващ разликата между
неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 5539,99 лева и
действителният такъв в размер на 3206,66 лева. След това св. П. подала
справката-декларация за периода на 10.12.2008 г. по електронен път в ТД на
НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № /1600-1196282/10.12.2008 г. Това довело
чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на установяването
и плащането на данъчни задължения за ЕТ „***“ гр. А.за периода в размер на
2 333,33 лв., поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен
кредит в същия размер. Заедно със справката-декларация съобразно
изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 10.12.2008 г. от св. П. били подадени
и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с
което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той
бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с
оглед отразената в него фактура, издадена от името на горния доставчик, по
която липсвала всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на
20
стоки.
В резултат на цитираното невярно деклариране за предходния данъчен
период на ДДС за възстановяване в посочения размер с изготвената по
описания по-горе механизъм справка-декларация по ЗДДС подадена в ТД на
НАП гр. Пловдив от свид. П. с вх. № 1600-121477/13.01.2009 г. за данъчен
период 01.12.2008 г. – 31.12.2008 г. в раздел „Г“ от декларацията било
посочено намаляване на данъчния резултат чрез ДДС за внасяне чрез
приспадане по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС в размер на 1719 лв. при
действителен размер за приспадане на ДДС за внасяне от 0 лв. Този факт
следвал от обстоятелството, че тъй като в предходния период неправилно бил
посочен ДДС за възстановяване, вместо такъв за внасяне ЕТ-то е дължало
приспаднатата сума като ДДС за внасяне в размер на 1719 лв. Именно така
декларираната сума се явява избягната и укрита като данъчно задължение с
посочената справка-декларация.
В изпълнение на взетото решение подсъдимият Н. за данъчния период
по ЗДДС месец януари на 2009 г. /01.-31.01.2009 г./ се снабдил по
неустановен начин със следните фактури - фактура № 1663/06.01.2009 г. на
стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500 лв., с предмет доставка на стока по смисъла
на чл.6 от ЗДДС – покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ
***, и фактура № 1654/27.01.2009 г. на стойност 1 666.67 лв. и ДДС 333.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик отново „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***. Отразените чрез
всяка една от изброените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй
като в действителност подобни доставки като описаните по-горе не
съществували.
Като управител на дружеството доставчик по двете фактури „***“
ЕООД била вписана свидетелката Г.В.Ц., но същата била само фиктивен
собственик – след злоупотреба с личните й данни, тъй като преди години си
била загубила личната карта. Свидетелката Ц. не знаела нищо за дейността на
„***“ ЕООД, не извършвала дейност с дружеството, вкл. и по осъществяване
на доставки с ЕТ „***“, и съответно то не е издавало фактури по
инкриминираните по настоящото дело доставки.
Независимо, че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията
между ЕТ „***“ и посочения доставчик „***“ ЕООД, подсъдимият П.Н.
представил посочените две фактури на счетоводителката св. П. за тяхното
осчетоводяване. Свидетелката ги включила в дневника за покупки на ЕТ
„***“ за месец януари 2009 г., включени били и в справката-декларация за м.
януари 2009 г., като св. П. попълнила нейното съдържание – на редица
несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията
декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на 833,33 лв. при
действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел „В“ на декларацията бил
посочен ДДС за възстановяване на 68,18 лв. при действително установен
ДДС за възстановяване в размер на 0,00 лв. и действителен ДДС за внасяне в
21
размер на 765,15 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право
на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на
коментираните фактури с посочен по-горе издател автоматично довело до
преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода,
занижавайки го с 765,15 лв., представляващ разликата между неправомерно
посоченият данъчен кредит в размер на 833,33 лева и действителният такъв в
размер на 0,00 лева и декларираната сума за възстановяване от 68,18 лв.
После св. П. подала справката декларация за периода на 12.02.2009 г.
по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх. № 1600-
123841/12.02.2009 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността – от подсъдимия, пред органите на приходната
администрация. Това довело до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 765,15
лв. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в
същия размер. Заедно със справката- декларация съобразно изискванията на
чл.125 ал.3 от ЗДДС на 12.02.2009 г. от св. П. били подадени и съответните
отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред
органите по приходите – ТД на НАП гр. Пловдив той бил фактически
използван като документ с невярно съдържание с оглед отразените в него
фактури, издадена от името на „***“ ЕООД като доставчик.
Продължавайки замисленото за данъчния период месец февруари 2009
г. /01.-29.02.2009 г./, подсъдимият П.Н. се снабдил отново по неустановен
начин със следните фактури - фактура с № 378/06.02.2009 г., на стойност 3
333.33 лв. и ДДС 666.67 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС – покупка, фактура № 410/11.02.2009 г. на стойност 3 250.00 лв. и
ДДС 650 лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, и фактура № 403/25.02.2009 г. на стойност 1 666.67 лв. и ДДС 333.33
лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка,
всички фактури с доставчик “***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки отново били
симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като описаните по-
горе не съществували. От страна на “***“ ЕООД не са били издавани на ЕТ
„***“ посочените фактури за данъчния период м. февруари 2009 г.
Независимо че знаел за фиктивността на отношенията между ЕТ „***“
и “***“ ЕООД, последното дружество като доставчик, П.Н. представил
посочените три фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката, съобразявайки донесените от обвиняемия документи и
предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за
покупки на ЕТ „***“ за месец февруари 2009 г., оформяйки го като документ
с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
22
неосъществени в действителност. Св. П. попълнила и справката-декларация
по ЗДДС за периода м. февруари, като в съдържанието й били вписани редица
несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията
бил декларира данъчен кредит за приспадане в размер на 1 896,67 лв. при
действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел „В“ на декларацията -
посочен ДДС за внасяне в размер на 455,13 лв. при действително установен
ДДС за внасяне в размер на 2351,80 лв. Увеличаването по този начин на
размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в
счетоводните отчети на коментираните фактури с посочения по-горе издател
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата
данък за периода, занижавайки го с 1896,67 лв., представляващ разликата
между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 455,13 лева и
действителният такъв в размер на 2351,80 лева. После св. П. подала
справката декларация за периода на 13.03.2009 г. по електронен път в ТД на
НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-1251158/13.03.2009 г., с което и
коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени пред органите на приходната администрация. Това довело до
избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 1896,67 лв., поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3
от ЗДДС на 13.03.2009 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив той бил фактически използван като
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури
„доставчика“ “***“ ЕООД.
За данъчния период м. март 2009 г. /01.-31.03.2009 г./ подсъдимият П.Н.
се снабдил със следните фактури: фактура с № 403/25.02.2009 г. на стойност
1666.67 лв. и ДДС 333.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС – покупка, с доставчик “***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
фактура с № 1691/25.02.2009 г. на стойност 2900.00 лв. и ДДС 580.00 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, фактура с № 331/10.03.2009
г. на стойност 4333.33 лв. и ДДС 866.67 лв., с предмет доставка на стока по
смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с доставчик „ИГ Баумакс“ ООД с ЕИК по
БУЛСТАТ ***, и фактура с № 386/13.03.2009 г. на стойност 3666.67 лв. и
ДДС 733.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик „ИГ Баумакс“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки също били
симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като описаните по-
горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за тяхната
действителна стойност, тъй като като управителен и представителен орган на
ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно,
че не е осъществявал контакти с привидния контрагент и че ЕТ-то му реално
23
не е получило посочените във фактурите стоки. Както и за посочените по-
горе недействителни сделки по инкриминирани фактури за предходни
данъчни периоди и за този период дружествата “***“ ЕООД и „***“ ЕООД не
били осъществявали доставки с ЕТ „***“, като представляващите ги лица не
познавали лично никой от ЕТ „***“ – било то управител, представляващ или
пълномощник.
Представителят на „ИГ Баумакс“ ООД свидетелят И.И.Р. нямал никакви
търговски отношения с ЕТ „***“, бил му непознат този търговец. Никое от
дружествата, посочени в цитираните четири фактури - “***“ ЕООД, „***“
ЕООД и „ИГ Баумакс“ ООД, не било издало фактура като доставчик в полза
на ЕТ „***“ за доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка.
Подсъдимият Н., съзнавайки недействителността на фактурите с №
403/25.02.2009 г., с № 1691/25.02.2009 г., с № 331/10.03.2009 г. и с №
386/13.03.2009 г., ги представил на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката ги включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец
март 2009 г. В справката-декларация за периода м. март 2009 г. тя попълнила
в съдържанието й редица несъответстващи на истината обстоятелства: в
раздел „Б“ от декларацията декларирала данъчен кредит за приспадане в
размер на 1933,33 лв. при действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел
„В“ на декларацията бил посочен ДДС за възстановяване в размер на 843,79
лв. при действително установен такъв 0,00 лв. и ДДС за внасяне в размер на
0,00 лв. при действително установен такъв в размер на 1089,54 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1089,54 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 0,00 лева и действителният такъв в размер на 1089,54 лева. После
св. П. подала справката-декларация за периода на 10.04.2009 г. по електронен
път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-1261141/10.04.2009 г., с
което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите
си с оглед незнанието за фактите от действителността – от управителя на
дружеството, пред органите на приходната администрация. Съответно това
довело чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на
установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ „***“ за периода в
размер на 1089,54 лв., поради неправомерно приспадане на неследващ се
данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката декларация
съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 10.04.2009 г. от св. П. били
подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за
периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той
бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с
24
оглед отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените
доставчици, по които липсвала всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС
доставки на стоки.
За данъчния период м. април 2009 г. /01.-30.04.2009 г./ подсъдимият
П.Н. се снабдил по неустановен начин с фактура с № 1738/27.04.2009 г. на
стойност 1833.33 лв. и ДДС 366.67 лв., с предмет доставка на стока по
смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ ***. Отразената чрез посочената фактура сделка не била реално
реализирана, тъй като в действителност подобна доставка не съществувала.
Свидетелката Г.Ц. като собственик на „***“ ЕООД не извършвала дейност с
дружеството, включително и по осъществяване на доставки с ЕТ „***“, и
съответно то не е издавало фактура с посочения номер 1738/27.04.2009 г.
Въпреки липсата на реална доставка на стока по фактура с №
1738/27.04.2009 г. подсъдимият Н. предоставил на св. П. за нейното
осчетоводяване. Счетоводителката я включила в дневника за покупки на
ЕТ„***“ за месец април 2009 г. Св. П. изготвила и справка-декларация по
ЗДДС като при попълване на нейното съдържание вписала несъответстващи
на истината обстоятелства - в раздел „Б“ от декларация е декларирала
данъчен кредит за приспадане в размер на 462,67 лв. при действителен размер
на същия от 96,00 лв., а в раздел „В“ – ДДС за внасяне в размер на 817,83 лв.,
при действителен ДДС за внасяне в размер на 1184,50 лв. Увеличаването по
този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез
отразяването в счетоводните отчети на коментираната фактура с посочен по-
горе издател автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия
към държавата данък за периода, занижавайки го с 366,67 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на
817,83 лева и действителният такъв в размер на 1184,50 лева, както и същия
размер произтича от разликата между неправомерно посочения данъчен
кредит от 462,67 лв. и действителния от 96,00 лв. Счетоводителката подала
справката-декларация за периода на 14.05.2009 г. по електронен път в ТД на
НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № /1600-1289658/14.05.2009 г., с което и
коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени пред органите на приходната администрация. Това до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ гр. А.за периода в размер на 366,67 лв., поради неправомерно
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със
справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на
14.05.2009 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и
дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на
НАП гр.Пловдив той бил фактически използван от подсъдимия –
посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на документ с
невярно съдържание с оглед отразената в него фактура, издадена от името на
„***“ ЕООД.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец май
25
2009 г. /01.–31.05.2009 г./ подсъдимият П.Н. се снабдил със следните фактури
- фактура с № 1775/29.05.2009 г. на стойност 2500.00 лв. и ДДС 500 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с доставчик
„***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, и фактура № 1793/25.05.2009 г. на
стойност 3791.67 лв. и ДДС 758.33 лв., с предмет доставка на стока по
смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с доставчик отново „***“ ЕООД с ЕИК
по БУЛСТАТ ***. Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки
всъщност били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки
като описаните по-горе не съществували. Обвиняемият бил с ясното съзнание
за тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки управителен и
представителен орган на ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност,
му било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидния
контрагент и че ЕТ-то му реално не е получило посочените във фактурите
стоки.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик „***“ ЕООД,
подсъдимият представил тези две фактури на св. П. за тяхното
осчетоводяване. Счетоводителката, съобразявайки донесените от Н.
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ
познание за истинския характер на търговските отношения, ги включила в
дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец май 2009 г. Съответно с това му
поведение и чрез невиновно действащия счетоводител – при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св. П.,
несъзнаваща ролята на предоставения първичен счетоводен документ като
описващ несъществуваща стопанска операция – П.Н. повлиял за оформянето
на дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже
отразявал информация за сделка, неосъществена в действителност, т. е. при
липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. Като последица от това
било и формулирането в справката-декларация за периода м. май 2009г. –
посредствено от обвиняемия, използвайки невиновно действащата св. П.,
попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на истината
обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е декларирала данъчен кредит за
приспадане в размер на 1466,66 лв. при действителен такъв в размер на 208,33
лв., а в раздел „В“ на декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер на
94,67 лв. при действително установен такъв в размер на 1353,00 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочен по-горе издател автоматично довело до преобразуване на размера на
дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1258,33 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 94,67 лева и действителният такъв в размер на 1353,00 лева. В
случая укритото данъчно задължение възлиза на 1284,29 лв., тъй като имало
внесен ДДС по горната сума в размер на 68,71 лв., който бил приспаднат.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 12.06.2009 г. по
26
електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх .№ 1600-
1304284/12.06.2009 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността – от представляващия ЕТ пред органите на приходната
администрация. Това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ за периода в размер на 1284,29 лв. поради неправомерно приспадане на
неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката-
декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 12.06.2009 г. от
св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.
Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация, той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено
чрез счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно
съдържание с оглед отразените в него две фактури, по които липсвала
всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец юни 2009 г. /01.–06.2009 г./ подс.
Н. се снабдил със следните фактури: с № 1811/08.06.2009 г. на стойност
2500.00 лв. и ДДС 500.00 лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС – покупка, с №1791/17.06.2009 г. на стойност 2500.00 лв. и ДДС
500.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, и с № 1770/23.06.2009 г. на стойност 2500.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, всички те с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***. Реално такива сделки, които
били отразени в тези три фактури не съществували. Нито имало контакт
между ЕТ „***“ гр. А.и „***“ ЕООД, нито ЕТ получил посочените във
фактурите стоки. Фактури с № 1811/08.06.2009 г., №1791/17.06.2009 г. и с №
1770/23.06.2009 г. от страна на „***“ ЕООД като доставчик не били издавани
на ЕТ „***“.
Въпреки фиктивността на доставките по тези три фактури подсъдимият
Н. предоставил на счетоводителката св. П. фактурите за осчетоводяването им.
Жената, непознаваща действителните търговски отношения, ги включила в
дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец юни 2009 г., включила ги и в
справката-декларация по ЗДДС като така попълнила нейното съдържание с
несъответстващи на истината обстоятелства - в раздел „Б“ от декларацията
декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на 1550,00 лв. при
действителен такъв в размер на 50,00 лв., а в раздел „В“ на декларацията е
посочен ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв. при действително установен
такъв в размер на 1493,52 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 6,48 лв.
при действително установен 0,00 лв. Увеличаването по този начин на размера
на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните
отчети на коментираните фактури с посочен по-горе издател автоматично
довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за
27
периода, занижавайки го с 1493,52 лв., представляващ разликата между
неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева и
действителният такъв в размер на 1493,52 лв. След това св. П. подала
справката-декларация за периода на 14.07.2009 г. по електронен път в ТД на
НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-1322168/14.07.2009 г., с което и
коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени пред органите на приходната администрация. Това довело до
избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 1493,52 лв., поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от
ЗДДС на 14.07.2009 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив, той бил фактически използван като
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, по които
липсвали всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец юли
2009 г. /01.-31.07.2009 г./ подсъдимият Н. се снабдил по неустановен начин
със следните фактури: фактура с № 1317/14.07.2009 г. на стойност 3684.00 лв.
и ДДС 736.80 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, фактура с №
1830/20.07.2009 г. на стойност 4000.00 лв. и ДДС 800.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с доставчик „***“
ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, и фактура с № 1813/28.07.2009 г. на стойност
4516.67 лв. и ДДС 903.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС – покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност били
симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като описаните по-
горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за тяхната
действителна стойност, тъй като като управителен и представителен орган на
ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно,
че не е осъществявал контакти с привидния контрагент и че ЕТ-то му реално
не е получило посочените във фактурите стоки.
Дружеството „***7“ ЕООД развивало реална дейност и се
представлявало и управлявало единствено от свидетеля Ц.Т.Р., като само той
е попълвал нейните документи и е водил счетоводството й. Свидетелят не
познавал подсъдимия, не му бил познат ЕТ „***“ и никога не бил имал
никакви търговски отношения или доставки с този ЕТ. Р. не бил издавал от
името на фирмата си фактури в полза на цитирания едноличен търговец, както
и не познавал такова лице. Св. Г.Ц. не знаела нищо за дейността на „***“
ЕООД, като преди години си била загубила личната карта и вероятно ставало
въпрос за злоупотреба с данните й. Тя не била извършвала дейност с
дружеството и съответно то не е издавало фактури по инкриминираните по
настоящото дело доставки. Посочените фирми не са осъществили доставки с
28
ЕТ „***“ и такива сделки не са се състояли в действителността.
Независимо от това, че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочените като доставчик „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД, П.Н. представил и трите гореизброените фактури на св. П. за
тяхното осчетоводяване. Счетоводителката, съобразявайки донесените от
обвиняемия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги
включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец юли 2009 г. Съответно
с това му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител – при
условията на посредствено извършителство, служейки си като инструмент със
св. П., несъзнаваща ролята на предоставения първичен счетоводен документ
като описващ несъществуваща стопанска операция – подсъдимият Н. повлиял
за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание,
понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в действителност, т.
. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. Пряка последица от
горното събитие било и формулирането в справката-декларация за периода м.
юли 2009 г. – посредствено от обвиняемия, използвайки невиновно
действащата св. П., попълнила нейното съдържание – на редица
несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е
декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на 2440,13 лв. при
действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел „В“ на декларацията е
посочен ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв. при действително установен
такъв в размер на 2438,72 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 1,41 лв.
при действително установен 0,00 лв. Увеличаването по този начин на размера
на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните
отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели автоматично
довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за
периода, занижавайки го с 2438,72 лв., представляващ разликата между
неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева и
действителният такъв в размер на 2438,72 лева. После св. П. подала
справката-декларация за периода на 12.08.2009 г. по електронен път в ТД на
НАП гр.Пловдив, заведена с вх. № 1600-1335303/12.08.2009 г., с което и
коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени пред органите на приходната администрация. Съответно това
довело чрез действията на обвиняемия до избягване едновременно на
установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ „***“ за периода в
размер на 2438,72 лв., поради неправомерно приспадане на неследващ се
данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката декларация съобразно
изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 12.08.2009 г. от св. П. били подадени
и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с
което пред органите по приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той
бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с
29
оглед отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените
доставчици, по които липсвали всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС
доставки на стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец август 2009 г. /01.-31.08.2009 г./
подсъдимият П.Н. се снабдил с фактури с № 1320/10.08.2009 г. на стойност
2500.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС – покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, и с
фактура с № 1804/14.08.2009 г. на стойност 2500.00 лв. и ДДС 500.00 лв. с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с доставчик
„***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***. Отразените чрез всяка една от
изброените фактури сделки отново били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували.
На подсъдимия било добре известно, че не е осъществявал контакти с
привидния контрагент и че ЕТ-то му реално не е получило посочените във
фактурите стоки. Както се посочи и по –горе св. Ц.Р. като собственик и
представител на „***7“ ЕООД само той попълвал документи на дружеството
и е водил счетоводството, не познавал ЕТ „***“ и никога не е имал някакви
търговски отношения или доставки с ЕТ, не е издавал от името на фирмата си
фактури в полза на цитирания едноличен търговец, както е не познава такова
лице. Св. Г.Ц. като фигуриращ вписан собственик на „***“ ЕООД не знаела
нищо за нейната дейност, не е извършвала дейност с дружеството и съответно
то не е издавало фактури по инкриминираните по настоящото дело доставки.
Въпреки че знаел за фиктивността на отношенията между ЕТ „***“ и
посочените доставчици „***7“ ЕООД и „***“ ЕООД, подсъдимият Н.
представил двете горепосочени фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката, съобразявайки донесените от обвиняемия документи и
предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за
покупки на ЕТ „***“ за месец август 2009 г. Съответно с това му поведение и
чрез невиновно действащия счетоводител – при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св. П., несъзнаваща ролята
на предоставения първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция – подс. Н. повлиял за оформянето на
дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал
информация за сделка, неосъществена в действителност, т. е. при липса на
истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. Последица от това било и
формулирането в справката-декларация за периода м. август 2009г. –
посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно действащата св. П., че
свидетелката попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е декларирала данъчен
кредит за приспадане в размер на 1000,00 лв. при действителен такъв в размер
на 0,00 лв., а в раздел „В“ на декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер
на 0,00 лв. при действително установен такъв в размер на 882,81 лв. и ДДС за
възстановяване в размер на 117,19 лв. при действително установен 0,00 лв.
30
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 882,81 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 0,00 лева и действителният такъв в размер на 882,81 лева. После св.
П. подала справката-декларация за периода на 13.09.2009 г. по електронен път
в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-1355534/13.09.2009г., с
което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено – използвайки я като оръдие за постигане на целите
си с оглед незнанието за фактите от действителността – от подсъдимия,
пред органите на приходната администрация. Съответно това довело чрез
действията на П.Н. до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 882,81
лв., поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в
същия размер. Заедно със справката-декларация от св. П. били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с
което пред органите по приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той
бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с
оглед отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените
доставчици, по които липсвала всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС
доставки на стоки.
Продължавайки замисъла си подсъдимият П.Н. се снабдил за данъчния
период по ЗДДС м. септември 2009 г. /01.-30.09.2009 г./ със следните
фактури: фактура с № 601513/18.09.2009 г. на стойност 1 666.67 лв. и ДДС
333.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***; фактура №
601517/21.09.2009 г. на стойност 4 000.00 лв. и ДДС 800.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с доставчик „***“
ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***; и фактура № 1510/04.09.2009 г. на стойност 2
625.00 лв. и ДДС 525.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС – покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки управителен и
представителен орган на ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност,
му било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидния
контрагент и че ЕТ реално не е получил посочените във фактурите стоки.
Дейността на „***“ ЕООД гр. София се развивала основно в гр. София
от представителите й – съпрузите свидетелите Н.С.Н. и Я.П.Н. Между „***“
ЕООД и ЕТ „***“ не е имало никакви отношения, като не са били издавани
31
никакви фактури на същия ЕТ по никакъв повод. В дружеството „***“ ЕООД
никога не са имали служител в дружеството с имена А.П.Т.
Както се посочи и по –горе св. Ц.Р. като собственик и представител на
„***“ ЕООД само той попълвал документи на дружеството и е водил
счетоводството, не познавал ЕТ „***“ и никога не е имал някакви търговски
отношения или доставки с ЕТ, не е издавал от името на фирмата си фактури в
полза на цитирания едноличен търговец, както е не познава такова лице.
„***“ ЕООД гр. София и „***“ ЕООД не са осъществили доставки с ЕТ
„***“ и такива сделки не са се състояли в действителността.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочените доставчици „***“ ЕООД и „***7“
ЕООД, подсъдимият Н. представил гореизброените 3 бр. фактури на св. Л.П.
за тяхното осчетоводяване. Счетоводителката, съобразявайки донесените от
подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги
включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец септември 2009 г.
Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител –
при условията на посредствено извършителство, служейки си като
инструмент със св. П., несъзнаваща ролята на предоставения първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция –
П.Н. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно
съдържание, понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в
действителност, т. е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС,
а той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 от ЗСч (отм.),
обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега
действащия нормативен акт със същото име). Пряка последица от горното
събитие било и формулирането в справката- декларация за периода м.
септември 2009 г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св. П., че последната попълнила нейното съдържание – на
редица несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от
декларацията е декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на
1658,33 лв. при действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел „В“ на
декларацията бил посочен ДДС за внасяне в размер на 139,74 лв. при
действително установен такъв в размер на 1798,07 лв. Увеличаването по този
начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе
издатели автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към
държавата данък за периода, занижавайки го с 1658,33 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на
139,74 лева и действителният такъв в размер на 1798,07 лева.
После св. Л.П. подала справката-декларация за периода на 13.10.2009 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
32
1373930/13.10.2009 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността – от представляващия ЕТ пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до
избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 1658,33 лв., поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от
ЗДДС на 13.10.2009 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация той бил фактически използван от
обвиняемия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
За данъчния период м. октомври 2009 г. /01.-31.10.2009 г./ подсъдимият
П.Н. се снабдил отново с фактури с издатели „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, а
именно с фактура № 1527/10.10.2009 г. на стойност 4 088.00 лв. и ДДС 817.60
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***; и фактура №
1415/27.10.2009 г. на стойност 3 500.00 лв. и ДДС 700.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с доставчик „***“
ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки отново били
симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като описаните по-
горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за тяхната
действителна стойност, тъй като като управляващ и представляващ по силата
на пълномощие ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност, му било
добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че
ЕТ-то реално не е получило посочените във фактурите стоки.
Нито от страна на „***“ ЕООД, представлявано от свидетелите Н. и Я.
Н.и, нито от страна на „***“ ЕООД, представлявано от свидетеля Ц.Р., били
издавани фактури на ЕТ „***“ гр. А. те нямали търговски отношение с този
ЕТ, не познавали и лице с такива имена. Такива сделки като посочените в
двете фактури не са се състояли в обективната действителност.
Свидетелката Л.П. попълнила съдържанието на справката-декларация за
м. октомври 2009 г. като включила и представените й от подсъдимия
посочени по-горе фактури, като така в съдържанието на справката-декларация
били отразени редица несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел
„Б“ от декларацията бил деклариран данъчен кредит за приспадане в размер
на 1517,60 лв. при действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел „В“ на
33
декларацията бил посочен ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв. при
действително установен такъв в размер на 1516,75 лв. и ДДС за
възстановяване в размер на 0,85 лв. при действително установен 0,00 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1516,75 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 0,00 лева и действителният такъв в размер на 1516,75 лева.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 12.11.2009 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1388851/12.11.2009 г., с което и посочените неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено чрез свидетелката
от подсъдимия пред органите на приходната администрация. Съответно това
довело чрез действията на П. Н. до избягване едновременно на
установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ „***“ за периода
в размер на 1516,75 лв., поради неправомерно приспадане на неследващ се
данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3
от ЗДДС на 12.11.2009 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС м. ноември
2009 г. /01.-30.11.2009 г./, подсъдимият П.Н. се снабдил отново с фактури с
издатели „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, а именно с фактура № 1552/10.11.2009
г. на стойност 3 335.00 лв. и ДДС 667.00 лв., с предмет доставка на стока по
смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ ***; и фактура № 1402/19.11.2009 г. на стойност 3 835.00 лв. и
ДДС 767.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки отново били
симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като описаните по-
горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за тяхната
действителна стойност, тъй като като управляващ и представляващ по силата
на пълномощие ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност, му било
добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и че
ЕТ-то реално не е получило посочените във фактурите стоки.
Нито от страна на „***“ ЕООД, представлявано от свидетелите Н. и Я.
34
Н.и, нито от страна на „***“ ЕООД, представлявано от свидетеля Ц.Р., били
издавани фактури на ЕТ „***“ гр. А. те нямали търговски отношение с този
ЕТ, не познавали и лице с такива имена. Такива сделки като посочените в
двете фактури не са се състояли в обективната действителност.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочените доставчици „***“ ЕООД и „***“
ЕООД, подсъдимият П.Н. представил всяка от гореизброените фактури на св.
Л.П. за тяхното осчетоводяване. Счетоводителката, съобразявайки донесените
от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги
включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец ноември 2009 г., като
така подсъдимото лице чрез невиновно действащия счетоводител – при
условията на посредствено извършителство, повлиял за оформянето на
дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал
информация за сделка, неосъществена в действителност, т. е. при липса на
истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. От това последвало и попълване
съдържанието на справката-декларация за м. ноември 2009 г. от св. П. на
редица несъответстващи на истината обстоятелства - в раздел „Б“ от
декларацията декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на 1434,00
лв. при действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел „В“ на
декларацията посочила ДДС за внасяне в размер на 4,63 лв. при действително
установен такъв в размер на 1438,63 лв. Увеличаването по този начин на
размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в
счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата
данък за периода, занижавайки го с 1434,00 лв., представляващ разликата
между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 4,63 лева и
действителният такъв в размер на 1438,63 лева. После св. П. подала
справката-декларация за периода на 11.12.2009 г. по електронен път в ТД на
НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-1407210/11.12.2009 г., с което и
коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено от подсъдимия - чрез невиновното поведение на св.
П., пред органите на приходната администрация. Това довело чрез действията
на подсъдимото лице до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на
1434,00 лв., поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен
кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация, съобразно изискванията на чл.125
ал.3 от ЗДДС на 11.12.2009 г., от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена
35
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
За данъчния период м. декември 2009 г. /01.-31.12.2009 г./,
продължавайки замисленото от по-рано, подсъдимият П.Н. се снабдил със
следните фактури: фактура № 1593/08.12.2009 г. на стойност 2 500.00 лв. и
ДДС 500.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***; фактура с №
1544/14.12.2009 г. на стойност 2 916.67 лв. и ДДС 583.33 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с доставчик „***“
ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***; и фактура № 1508/11.12.2009 г. на стойност 4
166.67 лв. и ДДС 833.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС – покупка, с доставчик отново „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Отразените чрез всяка една от изброените три сделки всъщност били
симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като описаните по-
горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за тяхната
действителна стойност, доколкото му било добре известно, че не е
осъществявал контакти с привидните контрагенти и че ЕТ-то реално не е
получило посочените във фактурите стоки.
Нито от страна на „***“ ЕООД, представлявано от свидетелите Н. и Я.
Н.и, нито от страна на „***“ ЕООД, представлявано от свидетеля Ц.Р., били
издавани фактури на ЕТ „***“ гр. А. те нямали търговски отношение с този
ЕТ, не познавали и лице с такива имена. Такива сделки като посочените в
двете фактури не са се състояли в обективната действителност.
Тези обстоятелства категорично сочат, че посочените фирми не са
осъществили доставки с ЕТ „***“ и такива сделки не са се състояли в
действителността.
Въпреки че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между ЕТ
„***“ и посочените два доставчика, П.Н. представил всички от
гореизброените три фактури на св. Л.П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката, съобразявайки донесените от подсъдимия документи и
предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за
покупки на ЕТ „***“ за месец декември 2009 г., като така подс. Н. повлиял за
оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание,
понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в действителност, т.
е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. Пряка последица от
горното било и формулирането в справката-декларация за периода м.
декември 2009г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св. П., съдържание – на редица несъответстващи на истината
обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията декларирала данъчен кредит за
приспадане в размер на 1916,66 лв. при действителен такъв в размер на 0,00
лв., а в раздел „В“ на декларацията бил посочен ДДС за внасяне в размер на
37,66 лв. при действително установен такъв в размер на 1954,32 лв.
36
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1916,66 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 37,66 лева и действителният такъв в размер на 1954,32 лева.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 10.01.2010 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив - заведена с вх. № 1600-
1416036/10.01.2010 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено от подсъдимия пред
органите на приходната администрация. Това довело чрез действията на Н. до
избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 1916,66 лв. - поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3
от ЗДДС на 10.01.2010 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец
януари /01.–31.01./ 2010 г. подсъдимият Н. се снабдил по неустановен начин
със следните фактури: фактура № 1738/12.01.2010 г. на стойност 2 250.00 лв.
и ДДС 450.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
люцерна – 750 кг., с доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***; и
фактура № 1768/18.01.2010 г. на стойност 3 000.00 лв. и ДДС 600.00 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 7317 кг., с
доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки отново били
симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като описаните по-
горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за тяхната
действителна стойност, тъй като, бидейки управителен и представителен
орган на ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност, му било добре
известно, че не е осъществявал контакти с привидния контрагент и че ЕТ-то
реално не е получило посочените във фактурите стоки.
„Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *** се представлявало от
собственика му свидетелят С.М.С. от гр. Търговище. Дружеството развивало
реална дейност-производство и продажба на хлебни изделия. Нито св. С.,
нито представителите на същото дружество свидетелите К.С.М и И.Д.С.
познавали И.Н., не били издавали фактури на търговеца ЕТ „***“ гр. А. още
37
повече, че фактурите на „Виктори“ ООД били издавани винаги в електронен
вид, а горепосочените са писани ръкописно. Доставки между посочените
търговци „Виктори“ ООД и ЕТ „***“ с предмет инкриминираните фактури не
са били осъществени.
Независимо от фиктивността на отношенията между ЕТ „***“ и
„Виктори“ ООД, подсъдимият Н. представил гореизброените две фактури на
св. П. за тяхното осчетоводяване. Счетоводителката ги включила в дневника
за покупки на ЕТ „***“ за месец януари 2010 г. като така дневникът бил
оформен като документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация
за сделки, неосъществени в действителност, т. е. при липса на истинска
доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. Пряка последица от горното било и
формулирането в справката-декларация за периода м. януари 2010 г. – отново
посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно действащата св. П., на
нейното съдържание – на редица несъответстващи на истината обстоятелства:
в раздел „Б“ от декларацията свидетелката декларирала данъчен кредит за
приспадане в размер на 1050,00 лв. при действителен такъв в размер на 0,00
лв., а в раздел „В“ на декларацията е посочила ДДС за внасяне в размер на
5,97 лв. при действително установен такъв в размер на 1055,97 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1050,00 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 5,97 лева и действителният такъв в размер на 1055,97 лева.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 12.02.2010 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1444381/12.02.2010 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността – от представляващия ЕТ подсъдим пред органите на
приходната администрация. Съответно това довело чрез действията на П. Н.
до избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 1050,00 лв., поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3
от ЗДДС на 12.02.2010 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
38
За данъчния период по ЗДДС м. февруари /01.-28.02./ 2010 г. подс. Н. се
снабдил със следните фактури: фактура № 1938/15.02.2010 г. на стойност 2
000.00 лв. и ДДС 400.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС – силаж – 13333 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по
БУЛСТАТ ***; и фактура № 1915/19.02.2010 г. на стойност 3 716.37 лв. и
ДДС 743.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
фураж – 9065 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ
***.
Снабдявайки се със посочените фактури, подсъдимият П.Н. ги
предоставил за подпис на свид. И.Н., като последният се подписал в графата
„получател“ на доверие, без да съзнава и да знае, че фактурите са неистински
и че не отразявали реални сделки. Така също същият не знаел, че тези
фактури ще бъдат използвани при данъчното разчитани на ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували. подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки управителен и
представителен орган на ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност,
му било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидните
контрагенти и че ЕТ-то реално не е получило посочените във фактурите
стоки.
Представител и управител на „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по
БУЛСТАТ *** към инкриминирания период бил свидетелят К.М.Т.
„Търговище фураж“ ООД осъществявало дейност в сферата на
производството на фуражи, но за целия инкриминиран период не са имали
отношения по повод доставка на стоки с ЕТ „***“. ЕТ „***“ било непознато
на св. Т., не познавал и И.Н., не били сключвани договори с такъв търговец и
не били издавани фактури във връзка с това. Главният счетоводител на
„Търговище фураж“ ООД св. Л.М.П. не била попълвала ръкописно фактури в
дружеството, не е работила с ЕТ „***“, а фактури с номера като
горепосочените на инкриминираните фактури не са били издавани от тях.
„Търговище фураж“ ООД не е осъществявало доставки с ЕТ „***“ и
такива сделки не са се състояли в действителността.
Независимо от това, че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик „Търговище фураж“
ООД, П.Н. представил всички от гореизброените фактури на св. П. за тяхното
осчетоводяване. Счетоводителката, съобразявайки донесените от
подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги
включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец февруари 2010 г.
Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител –
при условията на посредствено извършителство, служейки си като
инструмент със св. П., несъзнаваща ролята на предоставения първичен
39
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция,
подсъдимият Н. повлиял за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т. е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 от ЗДДС. Пряка последица от горното събитие било и
формулирането в справката-декларация за периода м. февруари 2010 г. –
отново посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно действащата св.
П. - свидетелката попълнила нейното съдържание – на редица
несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е
декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на 1143,33 лв. при
действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел „В“ на декларацията е
посочен ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв. при действително установен
такъв в размер на 1143,21 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 0,12 лв.
при действително установен 0,00 лв. Увеличаването по този начин на
размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в
счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата
данък за периода, занижавайки го с 1143,21 лв., представляващ разликата
между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева и
действителният такъв в размер на 1143,21лева.
Св. П. подала справката-декларация за периода на 11.03.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1457481/11.03.2010 г., с което и тези неистински сведения, фигуриращи в
документа, били потвърдени посредствено от подсъдимия чрез невиновното
поведение на свидетелката пред органите на приходната администрация.
Съответно това довело чрез действията на П.Н. до избягване едновременно на
установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ „***“ за периода в
размер на 1143,21 лв., поради неправомерно приспадане на неследващ се
данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката-декларация, съобразно
изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС, на 11.03.2010 г. от св. П. били подадени
и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с
което пред органите по приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той
бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез
счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно съдържание с
оглед отразените в него фактури, издадена от името на горепосочения
доставчик, по които липсвала всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС
доставки на стоки.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец март
/01.–31.03./ 2010 г., П.Н. се снабдил по неустановен начин със следните
фактури: фактура № 1930/09.03.2010 г. на стойност 3 083.33 лв. и ДДС 616.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 1027
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***; и фактура
№ 2012/12.03.2010 г. на стойност 3 333.34 лв. и ДДС 666.67 лв., с предмет
40
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 8130 кг., с доставчик
„Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Снабдявайки се със посочените фактури, подсъдимият П.Н.
предоставил за подпис на свид. И.Н. тази издадена от „Търговище фураж“
ООД фактура, като последният се подписал в графата „получател“ на
доверие, без да съзнава и да знае, че фактурите са неистински и че не
отразяват реални сделки. Така също същият не знаел, че тези фактури ще
бъдат използвани при данъчното разчитани на ЕТ-то. Отразените чрез всяка
една от изброените фактури сделки били симулативни, тъй като в
действителност подобни доставки като описаните по-горе не съществували.
Подсъдимият не е осъществявал контакти с привидните контрагенти и ЕТ-то
реално не е получило посочените във фактурите стоки.
„Търговище фураж“ ООД не са имали отношения по повод доставка на
стоки с ЕТ „***“. ЕТ „***“ било непознато на св. Т. – управител на
дружеството, и на св. Л.П. – главен счетоводител. Не познавали И.Н., не били
сключвани договори с такъв търговец и не били издавани фактури във връзка
с това, включително и фактура с номер като на горепосочената
инкриминирана такава.
„Виктори“ ООД също не са имали отношения по повод доставка на
стоки с ЕТ „***“. ЕТ „***“ било непознато на св. Стоянов и другите
представители на дружеството св. М. и С., те не познавали И.Н., не били
издавали фактури на търговеца ЕТ „***“ гр. А. Доставки между посочените
търговци „Виктори“ ООД и ЕТ „***“ с предмет инкриминираната фактура не
са били осъществени.
Въпреки липсата на реални доставки и че знаел за абсолютната
фиктивност на отношенията между ЕТ „***“ и посочените доставчици, подс.
Н. представил всички от гореизброените фактури на св. П. за тяхното
осчетоводяване. Счетоводителката, съобразявайки донесените от
обвиняемия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги
включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец март 2010 г.
Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител –
при условията на посредствено извършителство, служейки си като
инструмент със св. П., несъзнаваща ролята на предоставения първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция,
П.Н. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно
съдържание, понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в
действителност, т. е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС.
Пряка последица от горното било и формулирането в справката-декларация
за периода м. март 2010 г. – отново посредствено от подсъдимия, използвайки
невиновно действащата св. П. последната попълнила нейното съдържание –
на редица несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от
декларацията е декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на
41
1283,34 лв. при действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел „В“ на
декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв. при действително
установен такъв в размер на 1279,59 лв. и ДДС за възстановяване в размер на
3,75 лв. при действително установен 0,00 лв. Увеличаването по този начин на
размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в
счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата
данък за периода, занижавайки го с 1279,59 лв., представляващ разликата
между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева и
действителният такъв в размер на 1279,59 лева.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 12.04.2010 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
14737866/12.04.2010 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено от подсъдимия –
използвайки свидетелката като оръдие за постигане на целите си с оглед
незнанието за фактите от действителността, пред органите на приходната
администрация. Това довело чрез действията на подсъдимото лице до
избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 1279,59 лв., поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3
от ЗДДС на 12.04.2010 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си, в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец април /01.–30.04./ 2010 г.
подсъдимият П.Н. се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
фактура № 1738/22.04.2010 г. на стойност 3 833.33 лв. и ДДС 766.67 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 9583 кг.; и
фактура № 1721/24.04.2010 г. на стойност 3 666.67 лв. и ДДС 733.33 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 1222 кг., и
по двете с вписан доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ
***. Снабдявайки се със посочените фактури, подсъдимият ги предоставил за
подпис на свид. И.Н., като последният се подписал в графата „получател“ на
доверие, без да съзнава и да знае, че фактурите са неистински и че не
отразяват реални сделки. Така също същият не знаел, че тези фактури ще
бъдат използвани при данъчното разчитани на ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
42
описаните по-горе не съществували.
„Търговище фураж“ ООД осъществявало дейност в сферата на
производството на фуражи, но за целия инкриминиран период не са имали
отношения по повод доставка на стоки с ЕТ „***“. ЕТ „***“ било непознато
на св. Т., не познавал и И.Н., не били сключвани договори с такъв търговец и
не били издавани фактури във връзка с това. Главният счетоводител на
„Търговище фураж“ ООД св. Л.М.П. не била попълвала ръкописно фактури в
дружеството, не е работила с ЕТ „***“, а фактури с номера като
горепосочените на инкриминираните фактури не са били издавани от тях.
„Търговище фураж“ ООД не е осъществявало доставки с ЕТ „***“ и
такива сделки не са се състояли в действителността.
Въпреки, че знаел за фиктивните отношения между ЕТ „***“ и
посочения доставчик „Търговище фураж“ ООД, подсъдимият представил
гореизброените фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката, съобразявайки донесените от обвиняемия документи и
предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за
покупки на ЕТ „***“ за месец април 2010 г. Това повлияло и за оформянето
на дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже
отразявал информация за сделки, неосъществени в действителност, т. е. при
липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. В справката-декларация
за периода м.април 2010г. – посредствено от подсъдимия, използвайки
невиновно действащата св. П., било формулирано и съдържанието, като
счетоводителката попълнила в нейното съдържание редица несъответстващи
на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е декларирала
данъчен кредит за приспадане в размер на 1500,00 лв. при действителен такъв
в размер на 0,00 лв., а в раздел „В“ на декларацията е посочен ДДС за внасяне
в размер на 0,00 лв. при действително установен такъв в размер на 1492,77 лв.
и ДДС за възстановяване в размер на 7,23 лв. при действително установен
0,00 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен
данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните
фактури с посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване
на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с
1492,77 лв., представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС
за внасяне в размер на 0,00 лева и действителният такъв в размер на
1492,77лева. После св. П. подала справката-декларация за периода на
13.05.2010 г. по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. №
1600-1495160/13.05.2010г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от П.Н. пред органите на приходната администрация.
Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ за периода в размер на 1492,77 лв. поради неправомерно приспадане на
43
неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3
от ЗДДС на 13.05.2010 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация, той бил фактически използван от
подсъдимото лице – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му
на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури,
издадена от името на гореизброените доставчици, по които липсвала
всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец май /01.-31.05./ 2010 г. П.Н. се
снабдил по неустановен начин с фактура № 1844/26.05.2010 г. на стойност 3
583.33 лв. и ДДС 716.67 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6
от ЗДДС – фураж – 8739 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по
БУЛСТАТ ***. И тази фактура подсъдимият я предоставил за подпис на свид.
И.Н., като последният се подписал в графата „получател“ на доверие, без да
съзнава и да знае, че фактурата е неистинска и че не отразява реална сделка.
Така също същият не знаел, че тази фактура ще бъде използвана при
данъчното разчитани на ЕТ-то.
В действителност подобна доставка като описаната по-горе във
фактурата не съществувала. Подсъдимият бил с ясното съзнание за нейната
действителна стойност като ръководещ стопанската дейност на ЕТ, било му
добре известно, че не е осъществявал контакти с привидния контрагент и че
ЕТ-то реално не е получило посочената във фактурата покупка.
Както се посочи и по-горе „Търговище фураж“ ООД е осъществявала
дейност в сферата на производството на фуражи, но за целия инкриминиран
период не са имали отношения по повод доставка на стоки с ЕТ „***“.
Фактури в „Търговище фураж“ ООД в периода, предмет на делото, не били
попълвани ръкописно и фактури с номерата посочени в данъчното разчитане
на ЕТ „***“, не са били издавани от тях.
Тези обстоятелства категорично сочат, че посочената фирма не е
осъществила доставка с ЕТ „***“ и такава сделка не се е състояла в
действителността.
Въпреки, че знаел за липсата на отношения между ЕТ „***“ и
„Търговище фураж“ ООД подс. П.Н. представил горепосочената фактура на
св. Л.П. за нейното осчетоводяване. Счетоводителката я включила в дневника
за покупки на ЕТ „***“ за месец май 2010 г. Така и чрез невиновно
действащия счетоводител – при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св. Л.П., несъзнаваща ролята на
предоставения първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция – подс. Н. повлиял за оформянето на
дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал
информация за сделка, неосъществена в действителност, т. е. при липса на
44
истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. В справката-декларация за периода
м. май 2010 г. било формулирано чрез попълване на съдържанието й от св. П.
на редица несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от
декларация е декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на 1492,47
лв. при действителен размер на същия от 775,80 лв., а в раздел „В“ – ДДС за
внасяне в размер на 11,00 лв., при действителен ДДС за внасяне в размер на
727,67 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен
данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираната
фактура с посочен по-горе издател автоматично довело до преобразуване на
размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с
716,67 лв., представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за
внасяне в размер на 11,00 лева и действителният такъв в размер на 727,67
лева, както и същия размер произтича от разликата между неправомерно
посочения данъчен кредит от 1492,47 лв. и действителния от 775,80 лв.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 11.06.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. №/1600-
1515689/11.06.2010 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността – от подсъдимия пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на П.Н. до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ гр. А.за периода в размер на 716,67 лв., поради неправомерно
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със
справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на
11.06.2010 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и
дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на
НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените
документи информация той бил фактически използван от подсъдимия –
посредствено чрез счетоводителката си, в качеството му на документ с
невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от името на
гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални по смисъла
на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец юни
01.–30.06./ 2010 г. подсъдимият Н. се снабдил по неустановен начин със
следните фактури: фактура № 1942/21.06.2010 г. на стойност 3 166.67 лв. и
ДДС 633.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
силаж – 19791 кг., с доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***; и
фактура № 1852/24.06.2010 г. на стойност 4 166.67 лв. и ДДС 833.33 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 10162 кг., с
доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Снабдявайки се с фактурата на „Търговище фураж“ ООД, П.Н. я
предоставил за подпис на свид. И.Н., като последният се подписал в графата
„получател“ на доверие, без да съзнава и да знае, че фактурата е неистински и
45
че не отразява реални сделки. Така също същият не знаел, че тази фактура ще
бъде използвана при данъчното разчитани на ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки били
симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като описаните по-
горе не съществували.
„Виктори“ ООД развивало реална дейност - производство и продажба
на хлебни изделия. Лицето И.Н. било непознато за представляващите
дружеството. Инкриминираната фактура не била издавана от „Виктори“ ООД,
същата е писана ръкописно и с непознат почерк, а тези на „Виктори“ ООД
винаги били издавани в електронен вид. Доставки между посочените
търговци с предмет инкриминираната фактура не са били осъществени.
„Търговище фураж“ ООД осъществявала дейност в сферата на
производството на фуражи. За целия инкриминиран период не са имали
отношения по повод доставка на стоки с ЕТ „***“, името на ЕТ им било
непознато, не познавали и И.Н., не били сключвали договори с такъв търговец
и не са издавали фактури във връзка с това.
Посочените две дружества не са осъществили доставки с ЕТ „***“ и
такива сделки не са се състояли в действителността.
Подсъдимият Н. представил всички от гореизброените фактури на св. П.
за тяхното осчетоводяване. Счетоводителката, съобразявайки донесените от
подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги
включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец юни 2010 г. Така П.Н.
повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно
съдържание, понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в
действителност, т. е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС.
Последица от това било и че в справката-декларация за периода м. юни 2010
г. св. П. при попълване на нейното съдържание попълнила редица
несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е
декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на 1622,66 лв. при
действителен такъв в размер на 156,00 лв., а в раздел „В“ на декларацията е
посочен ДДС за внасяне в размер на 5,24 лв. при действително установен
такъв в размер на 1471,90 лв. Увеличаването по този начин на размера на
ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните
отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели автоматично
довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за
периода, занижавайки го с 1466,66 лв., представляващ разликата между
неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 5,24 лева и
действителният такъв в размер на 1471,90 лева.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 13.07.2010 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1534393/13.07.2010 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
46
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от подсъдимия пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимото лице
до избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 1466,66 лв., поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от
ЗДДС на 13.07.2010 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – дневникът бил фактически използван
от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката, в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец юли /01.–31.07./ 2010 г.
подсъдимият П.Н. се снабдил по неустановен начин със следните фактури:
фактура № 1920/08.07.2010 г. на стойност 4 150.00 лв. и ДДС 830.00 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 10121 кг.; и
фактура № 1962/27.07.2010 г. на стойност 4 166.67 лв. и ДДС 833.33 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 1388 кг., и
по двете с доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки били
симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като описаните по-
горе не съществували.
„Виктори“ ООД, с представител и собственик св. Стоян С., развивало
реална дейност - производство и продажба на хлебни изделия, но не е
осъществило доставки с ЕТ „***“ и такива сделки като описаните в
инкриминираните фактури не са се състояли в действителността. Фактурите
на „Виктори“ винаги били издавани в електронен вид, а инкриминираните
били ръкописни.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик подс. Н. представил
гореизброените фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката, съобразявайки донесените от подсъдимия документи и
предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за
покупки на ЕТ „***“ за месец юли 2010 г. Съответно с това му поведение и
чрез невиновно действащия счетоводител – при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св. П., несъзнаваща ролята
на предоставения първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция, П.Н. повлиял за оформянето на
дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал
информация за сделка, неосъществена в действителност, т. е. при липса на
47
истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС.
Пряка последица от горното събитие било и формулирането в
справката-декларация за периода м.юли 2010г. – отново посредствено от
подсъдимия - използвайки невиновно действащата св. П.. Жената попълнила
нейното съдържание на редица несъответстващи на истината обстоятелства: в
раздел „Б“ от декларацията е декларирала данъчен кредит за приспадане в
размер на 1663,33 лв. при действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел
„В“ на декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер на 12,47 лв. при
действително установен такъв в размер на 1675,80 лв. Увеличаването по този
начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе
издатели автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към
държавата данък за периода, занижавайки го с 1663,33 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 12,47
лева и действителният такъв в размер на 1675,80 лева. Всъщност размерът на
избягнатото данъчно задължение в случая е 1662,80 лв., тъй като от
горепосочената сума следва да се приспадне сумата от 13,00 лв. ДДС внесена
за периода.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 11.08.2010 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1550115/11.08.2010 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от подсъдимия пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на Н. до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ за периода в размер на 1662,80 лв. - поради неправомерно приспадане
на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката-
декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 11.08.2010 г. от
св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.
Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подъсдимия – посредствено
чрез счетоводителката, в качеството му на документ с невярно съдържание с
оглед отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените
доставчици, по които липсвала всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС
доставки на стоки.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец август
/01.–31.08./ 2010 г. П. Г. Н. се снабдил по неустановен начин със следните
фактури: фактура № 2121/16.08.2010 г. на стойност 3 833.33 лв. и ДДС 766.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 9583
кг.; фактура № 2106/23.08.2010 г. на стойност 2 083.33 лв. и ДДС 416.67 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 694 кг.; и
фактура № 2117/27.08.2010 г. на стойност 1 916.66 лв. и ДДС 383.33 лв., с
48
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – силаж – 12 777 кг., и
по трите фактури с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ
***. Снабдявайки се със посочените фактури, П.Н. ги предоставил за подпис
на свид. И.Н., като последният се подписал в графата „получател“ на доверие,
без да съзнава и да знае, че фактурите са неистински и че не отразяват реални
сделки. Така също същият не знаел, че тези фактури ще бъдат използвани при
данъчното разчитани на ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като като управителен и представителен
орган на ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност, му било добре
известно, че не е осъществявал контакти с привидния контрагент и че ЕТ-то
реално не е получило посочените във фактурите стоки.
„Търговище фураж“ ООД е осъществявала дейност в сферата на
производството на фуражи, но за целия инкриминиран период не са имали
отношения по повод доставка на стоки с ЕТ „***“, търговецът и името И.Н.
било непознато, не са сключвали договори с такъв търговец и не са издавали
фактури във връзка с това. Никога в периода предмет на делото не са
попълвани ръкописно фактури в дружеството, никога не са работили с ЕТ
„***“, както и фактури с номерата посочени в данъчното разчитане на ЕТ
„***“ не са били издавани от тях.
Посочената фирма не е осъществила доставки с ЕТ „***“ и такива
сделки не са се състояли в действителността.
Въпреки горното, подсъдимият Н. представил всички от гореизброените
фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване. Счетоводителката,
съобразявайки донесените от обвиняемия документи и предвид установения
механизъм на работа, невключващ познание за истинския характер на
търговските отношения, ги включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за
месец август 2010 г. Така дневникът за покупки бил оформен като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделка, неосъществена
в действителност, т. е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от
ЗДДС.
Пряка последица от горното събитие било и формулирането в
справката-декларация за периода м. август 2010г. – посредствено от
подсъдимия, използвайки невиновно действащата св. П., като свидетелката
попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на истината
обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е декларирала данъчен кредит за
приспадане в размер на 1689,32 лв. при действителен такъв в размер на
122,40лв., а в раздел „В“ на декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер
на 33,24 лв. при действително установен такъв в размер на 1599,91 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
49
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1566,67 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 33,24 лева и действителният такъв в размер на 1599,91 лева.
Всъщност реално избегнатото данъчна задължение е в размер на 1566,41 лв.,
тъй като от горепосочената сума следва да бъде приспаднат ДДС в размер на
33,50 лв., внесен за този данъчен период.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 14.09.2010 г.
по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1573510/14.09.2010 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от подсъдимия пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на П. Н. до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ за периода в размер на 1566,41 лв. - поради неправомерно приспадане
на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката-
декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 14.09.2010 г. от
св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.
Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено
чрез счетоводителката, в качеството му на документ с невярно съдържание с
оглед отразените в него фактури, издадена от името на посочения доставчик,
по които липсвала всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на
стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец септември /01.–30.09./ 2010 г. подс.
П.Н. се снабдил по неустановен начин със следните фактури: фактура №
2101/08.09.2010 г. на стойност 3 333.33 лв. и ДДС 666.67 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 8333 кг.; фактура
№ 2109/20.09.2010 г. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – цвекло – 3846 кг.; и фактура
№ 2127/14.09.2010 г. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 833 кг., и по трите
с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***. Снабдявайки
се със посочените фактури, подсъдимият ги предоставил за подпис на свид.
И.Н., като последният се подписал в графата „получател“ на доверие, без да
съзнава и да знае, че фактурите са неистински и че не отразяват реални
сделки. Така също същият не знаел, че тези фактури ще бъдат използвани при
данъчното разчитани на ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували.
50
„Търговище фураж“ ООД е осъществявала дейност в сферата на
производството на фуражи, но за целия инкриминиран период не са имали
отношения по повод доставка на стоки с ЕТ „***“, търговецът и името И.Н.
било непознато, не са сключвали договори с такъв търговец и не са издавали
фактури във връзка с това. Никога в периода предмет на делото не са
попълвани ръкописно фактури в дружеството, никога не са работили с ЕТ
„***“, както и фактури с номерата посочени в данъчното разчитане на ЕТ
„***“ не са били издавани от тях.
Посочената фирма не е осъществила доставки с ЕТ „***“ и такива
сделки не са се състояли в действителността.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик, П.Н. представил
всички от гореизброените фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката, съобразявайки донесените от обвиняемия документи и
предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за
покупки на ЕТ „***“ за месец септември 2010 г. Съответно с това му
поведение и чрез невиновно действащия счетоводител – при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св. П.,
несъзнаваща ролята на предоставения първичен счетоводен документ като
описващ несъществуваща стопанска операция, подсъдимият повлиял за
оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание,
понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в действителност, т.
е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. Пряка последица от
горното събитие било и формулирането в справката декларация за периода м.
септември 2010 г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св. П., че жената попълнила в съдържанието на справката-
декларация редица несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“
от декларацията е декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на
1699,15 лв. при действителен такъв в размер на 32,48 лв., а в раздел „В“ на
декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв. при действително
установен такъв в размер на 1653,76 лв. и ДДС за възстановяване в размер на
12,91 лв. при действително установен ДДС за възстановяване в размер на 0,00
лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1653,76 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 0,00 лева и действителният такъв в размер на 1653,76 лева.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 13.10.2010 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1592388/13.10.2010 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
51
действителността, от подсъдимия пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията му до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ за периода в размер на 1653,76 лв. - поради неправомерно приспадане
на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката-
декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 13.10.2010 г. от
св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.
Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено
чрез счетоводителката си, в качеството му на документ с невярно съдържание
с оглед отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените
доставчици, по които липсвала всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС
доставки на стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец октомври /01.–31.10./ 2010 г. подс.
Н. се снабдил по неустановен начин със следните фактури: -фактура №
2152/04.10.2010 г. на стойност 3 000.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 7142 кг.; фактура №
2163/19.10.2010 г. на стойност 2 916.67 лв. и ДДС 583.33 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 7142 кг.; и с фактура
№ 2179/28.10.2010 г. на стойност 2 750.00 лв. и ДДС 550.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 888 кг. – по всички
тях отново с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Снабдявайки се със посочените фактури, П.Н. ги предоставил за подпис на св.
И.Н., като последният се подписал в графата „получател“ на доверие, без да
съзнава и да знае, че фактурите са неистински и че не отразяват реални
сделки. Така също същият не знаел, че тези фактури ще бъдат използвани при
данъчното разчитани на ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки симулативни,
тъй като в действителност подобни доставки като описаните по-горе не
съществували.
Както се посочи и по-горе „Търговище фураж“ ООД е осъществявала
дейност в сферата на производството на фуражи, но за целия инкриминиран
период не са имали отношения по повод доставка на стоки с ЕТ „***“,
търговецът и името И.Н. било непознато, не са сключвали договори с такъв
търговец и не са издавали фактури във връзка с това. Никога в периода
предмет на делото не са попълвани ръкописно фактури в дружеството, никога
не са работили с ЕТ „***“, както и фактури с номерата посочени в данъчното
разчитане на ЕТ „***“ не са били издавани от тях.
Посочената фирма не е осъществила доставки с ЕТ „***“ и такива
сделки не са се състояли в действителността.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик, подсъдимият
52
представил всички от гореизброените фактури на св. Л.П. за тяхното
осчетоводяване. Счетоводителката, съобразявайки донесените от
обвиняемия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги
включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец октомври 2010 г.
Съответно с това му поведение подс. Н. повлиял за оформянето на дневника
за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал
информация за сделка, неосъществена в действителност, т. е. при липса на
истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. Пряка последица от горното
събитие било и формулирането в справката-декларация за периода м.
октомври 2010г. – отново посредствено от подсъдимия, използвайки
невиновно действащата св. П., че счетоводителката попълнила нейното
съдържание с редица несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел
„Б“ от декларацията е декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на
1716,66 лв. при действителен такъв в размер на 0,00лв., а в раздел „В“ на
декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер на 14,51 лв. при
действително установен такъв в размер на 1731,17 лв. Увеличаването по този
начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе
издатели автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към
държавата данък за периода, занижавайки го с 1716,66 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 14,51
лева и действителният такъв в размер на 1731,17 лева. Всъщност избегнатото
данъчно задължение тук е в размер на 1729,57 лв., което се получава като от
горепосочената сума се приспадне внесен за периода ДДС в размер на 1,60 лв.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 13.11.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1612338/13.11.2010 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността – от подсъдимия пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимото лице
до избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 1729,57 лв. - поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от
ЗДДС на 13.11.2010 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация, той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката, в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена
от името на горепосочения доставчик, по които липсвали всъщност реални по
смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
53
За данъчния период по ЗДДС месец ноември (01.–30.11.) 2010 г. П.Н. се
снабдил по неустановен начин със следните фактури: фактура №
2129/07.11.2010 г. на стойност 3 750.00 лв. и ДДС 750.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – царевица – 9868 кг.; фактура
№ 2108/12.11.2010 г. на стойност 3 750.00 лв. и ДДС 750.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – ечемик – 8333 кг.; фактура
№ 2120/24.11.2010 г. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 833 кг.; и фактура
№ 2102/29.11.2010 г. на стойност 1 083.33 лв. и ДДС 216.67 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – силаж – 7738 кг.; – и по
четирите с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Снабдявайки се със посочените фактури подс. Н. и този път ги предоставил за
подпис на свид. И.Н., като последният се подписал в графата „получател“ на
доверие, без да съзнава и да знае, че фактурите са неистински и че не
отразяват реални сделки. Така също същият не знаел, че тези фактури ще
бъдат използвани при данъчното разчитани на ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик, подс. Н. представил
всички от гореизброените фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката, съобразявайки донесените от обвиняемия документи и
предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за
покупки на ЕТ „***“ за месец ноември 2010 г. Така Н. повлиял за оформянето
на дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже
отразявал информация за сделка, неосъществена в действителност, т. е. при
липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС.
Пряка последица от горното събитие било и формулирането в
справката-декларация за периода м. ноември 2010 г. от невиновно
действащата св. П., че тя попълнила нейното съдържание с редица
несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е
декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на 2216,67 лв. при
действителен такъв в размер на 0,00лв., а в раздел „В“ на декларацията е
посочен ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв. при действително установен
такъв в размер на 2205,70 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 10,97лв.
при действително установен ДДС за възстановяване в размер на 0,00 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 2205,70 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 0,00 лева и действителният такъв в размер на 2205,70 лева.
54
После св. П. подала справката-декларация за периода на 13.12.2010 г. по
електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1629360/13.12.2010 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено от подсъдимия пред
органите на приходната администрация. Това довело до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ за периода в размер на 2205,70 лв., поради неправомерно приспадане
на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката-
декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 13.12.2010 г. от
св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.
Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено
чрез счетоводителката, – в качеството му на документ с невярно съдържание с
оглед отразените в него фактури, издадена от името на горния доставчик, по
които липсвали всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на
стоки.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец
декември (01.12 – 31.12.) 2010 г. подс. Н. се снабдил по неустановен начин
със следните фактури: фактура № 2181/07.12.2010 г. на стойност 5 000.00 лв.
и ДДС 1 000.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
– фураж – 12500 кг.; фактура № 2172/13.12.2010 г. на стойност 2 916.00 лв. и
ДДС 583.20 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
люцерна – 972 кг.; фактура № 2166/22.12.2010 г. на стойност 5 000.00 лв. и
ДДС 1 000.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
фураж – 12500 кг.; и с фактура № 2191/28.12.2010 г. на стойност 2 083.33 лв. и
ДДС 416.67 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
цвекло – 3255.20 кг.; - всички фактури с доставчик „Търговище фураж“ООД с
ЕИК по БУЛСТАТ ***. Снабдявайки се със посочените фактури подс.
П.Н. за пореден път ги предоставил за подпис на свид. И.Н., като последният
се подписал в графата „получател“ на доверие, без да съзнава и да знае, че
фактурите са неистински и че не отразяват реални сделки. Така също същият
не знаел, че тези фактури ще бъдат използвани при данъчното разчитани на
ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки управителен и
представителен орган на ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност,
му било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидния
контрагент и че ЕТ-то му реално не е получило посочените във фактурите
стоки.
Както се посочи и по-горе „Търговище фураж“ ООД е осъществявала
дейност в сферата на производството на фуражи, но за целия инкриминиран
55
период не са имали отношения по повод доставка на стоки с ЕТ „***“,
търговецът и името И.Н. било непознато, не са сключвали договори с такъв
търговец и не са издавали фактури във връзка с това. Никога в периода
предмет на делото не са попълвани ръкописно фактури в дружеството, никога
не са работили с ЕТ „***“, както и фактури с номерата посочени в данъчното
разчитане на ЕТ „***“ не са били издавани от тях.
Посочената фирма не е осъществила доставки с ЕТ „***“ и такива
сделки не са се състояли в действителността.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик, П.Н. представил
всички от гореизброените фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката, съобразявайки донесените от подсъдимия документи и
предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за
покупки на ЕТ „***“ за месец декември 2010 г. Съответно с това му
поведение и чрез невиновно действащия счетоводител – при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св. П.,
несъзнаваща ролята на предоставения първичен счетоводен документ като
описващ несъществуваща стопанска операция, подсъдимият повлиял за
оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание,
понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в действителност, т.
е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС.
Последица от горното събитие било и формулирането в справката-
декларация за периода м. декември 2010 г. – посредствено от подсъдимия,
използвайки невиновно действащата св. П., попълнила нейното съдържание –
на редица несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от
декларацията е декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на
2999,87 лв. при действителен такъв в размер на 0,00лв., а в раздел „В“ на
декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер на 71,59 лв. при
действително установен такъв в размер на 3071,46 лв. Увеличаването по този
начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе
издатели автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към
държавата данък за периода, занижавайки го с 2999,87 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 71,59
лева и действителният такъв в размер на 3071,46 лева.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 13.01.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1647948/13.01.2011 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от представляващия ЕТ подсъдим пред органите на
приходната администрация. Съответно това довело чрез действията на П. Н.
56
до избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 2999,87 лв. поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3
от ЗДДС на 13.01.2011 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена
от името на доставчика „Търговище фураж“ ООД, по които липсвала
всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец
януари /01.–31.01./ 2011 г. подс. Н. се снабдил по неустановен начин със
следните фактури: фактура № 2122/07.01.2011 г. на стойност 2 500.00 лв. и
ДДС 500 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
люцерна, 833 кг.,; фактура № 2126/03.01.2011 г. на стойност 4 166.67 лв. и
ДДС 833.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
фураж – 9689 кг.; фактура № 2113/12.01.2011 г. на стойност 3 333.33 лв. и
ДДС 666.67 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
цвекло 5050 кг.; и с фактура № 2107/25.01.2011 г. на стойност 4 166.66 лв. и
ДДС 833.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
фураж – 9689 кг.; - и четирите с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по
БУЛСТАТ ***. Снабдявайки се със посочените фактури, П.Н. отново ги
предоставил за подпис на свид. И.Н., като последният се подписал в графата
„получател“ на доверие, без да съзнава и да знае, че фактурите са неистински
и че не отразяват реални сделки. Така също същият не знаел, че тези фактури
ще бъдат използвани при данъчното разчитани на ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували.
„Търговище фураж“ ООД е осъществявала дейност в сферата на
производството на фуражи, но за целия инкриминиран период не са имали
отношения по повод доставка на стоки с ЕТ „***“, търговецът и името И.Н.
било непознато, не са сключвали договори с такъв търговец и не са издавали
фактури във връзка с това. Никога в периода предмет на делото не са
попълвани ръкописно фактури в дружеството, никога не са работили с ЕТ
„***“, както и фактури с номерата посочени в данъчното разчитане на ЕТ
„***“ не са били издавани от тях.
Посочената фирма не е осъществила доставки с ЕТ „***“ и такива
сделки не са се състояли в действителността.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик Н. представил всички
57
от гореизброените фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката ги включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец
януари 2011 г. Така подс. Н. повлиял за оформянето на дневника за покупки
като документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за
сделка, неосъществена в действителност, т. е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 от ЗДДС. Пряка последица от горното събитие било и
формулирането в справката-декларация за периода м. януари 2011 г., че св. П.
попълнила нейното съдържание с редица несъответстващи на истината
обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е декларирала данъчен кредит за
приспадане в размер на 2833,33 лв. при действителен такъв в размер на 0,00
лв., а в раздел „В“ на декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер на
23,23 лв. при действително установен такъв в размер на 2856,56 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 2833,33 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 23,23 лева и действителният такъв в размер на 2856,56 лева.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 11.02.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1666521/11.02.2011 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от подсъдимия, пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимото лице
до избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 2833,33 лв., поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3
от ЗДДС на 11.02.2011 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – пак посредствено чрез счетоводителката, в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена
от името на горния доставчик, по които липсвали всъщност реални по
смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец февруари /01.–28.02./ 2011 г. П.Н.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури: фактура №
2132/09.02.2011 г. на стойност 2 500 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет доставка
на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – царевица – 6578 кг.; и с фактура №
2141/21.02.2011 г. на стойност 1 666.67 лв. и ДДС 333.33 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 476 кг.; - все с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***. Снабдявайки се
58
със посочените фактури П. Н. ги предоставил за подпис на св. И.Н., като
последният се подписал в графата „получател“ на доверие, без да съзнава и да
знае, че фактурите са неистински и че не отразяват реални сделки. Така също
същият не знаел, че тези фактури ще бъдат използвани при данъчното
разчитани на ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували.
„Търговище фураж“ ООД е осъществявала дейност в сферата на
производството на фуражи, но за целия инкриминиран период не са имали
отношения по повод доставка на стоки с ЕТ „***“, търговецът и името И.Н.
било непознато, не са сключвали договори с такъв търговец и не са издавали
фактури във връзка с това. Никога в периода предмет на делото не са
попълвани ръкописно фактури в дружеството, никога не са работили с ЕТ
„***“, както и фактури с номерата посочени в данъчното разчитане на ЕТ
„***“ не са били издавани от тях.
Посочената фирма не е осъществила доставки с ЕТ „***“ и такива
сделки не са се състояли в действителността.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик, П. Н. представил двете
фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване. Счетоводителката,
съобразявайки донесените от обвиняемия документи и предвид установения
механизъм на работа, невключващ познание за истинския характер на
търговските отношения, ги включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за
месец февруари 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител – при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св. П., несъзнаваща ролята на
предоставения първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция – подс. Н. повлиял за оформянето на
дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал
информация за сделка, неосъществена в действителност, т. е. при липса на
истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. Въз основа на горното било
формулирано в съдържанието на справката-декларация за периода м.
февруари 2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св. П., че жената попълнила редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е декларирала данъчен
кредит за приспадане в размер на 2230,83 лв. при действителен такъв в размер
на 1397,50 лв., а в раздел „В“ на декларацията е посочен ДДС за внасяне в
размер на 7,07 лв. при действително установен такъв в размер на 840,40 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 833,33 лв.,
59
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 7,07 лева и действителният такъв в размер на 840,40 лева.
Действително укритото данъчно задължение тук е в размер на 832,33 лв.,
което се получава като от горепосочената сума се извади сумата от 8,07 лв.
внесен ДДС за периода.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 14.03.2011 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1689322/14.03.2011 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от П. Н. пред органите на приходната администрация.
Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ за периода в размер на 832,33 лв. - поради неправомерно приспадане на
неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката-
декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 14.03.2011 г. от
св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.
Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено
чрез счетоводителката, в качеството му на документ с невярно съдържание с
оглед отразените в него фактури, издадена от името на „Търговище фураж“
ООД, по които липсвала всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС
доставки на стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец март /01.–31.03./ 2011 г. П.Н. се
снабдил по неустановен начин със следните фактури: фактура №
2142/04.03.2011 год. на стойност 4 166.67 лв. и ДДС 833.33 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – царевица – 10964 кг.; фактура
№ 2125/11.03.2011 г. на стойност 3 333.33 лв. и ДДС 666.67 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – ечемик – 7407 кг.; фактура №
2111/17.03.2011 г. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС –люцерна – 833 кг.; фактура №
2124/23.03.2011 г. на стойност 1 666.67 лв. и ДДС 333.33 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – цвекло – 2525 кг.; и с фактура
№ 2146/29.03.2011 г. на стойност 833.33 лв. и ДДС 166.67 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – трици – 2777 кг.; все с
доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***. Снабдявайки се
със посочените фактури П.Н. ги предоставил и тях за подпис на свид. И.Н.,
като последният се подписал в графата „получател“ на доверие, без да съзнава
и да знае, че фактурите са неистински и че не отразяват реални сделки. Така
също същият не знаел, че тези фактури ще бъдат използвани при данъчното
разчитани на ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
60
описаните по-горе не съществували.
Както се посочи и по-горе „Търговище фураж“ ООД е осъществявала
дейност в сферата на производството на фуражи, но за целия инкриминиран
период не са имали отношения по повод доставка на стоки с ЕТ „***“,
търговецът и името И.Н. било непознато, не са сключвали договори с такъв
търговец и не са издавали фактури във връзка с това. Никога в периода
предмет на делото не са попълвани ръкописно фактури в дружеството, никога
не са работили с ЕТ „***“, както и фактури с номерата посочени в данъчното
разчитане на ЕТ „***“ не са били издавани от тях.
Посочената фирма не е осъществила доставки с ЕТ „***“ и такива
сделки не са се състояли в действителността.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик Н. представил всички
от гореизброените фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката, съобразявайки донесените от обвиняемия документи и
предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за
покупки на ЕТ „***“ за месец март 2011 г. Съответно с това му поведение П.
Н. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно
съдържание, понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в
действителност, т. е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС.
Пряка последица от горното събитие било и формулирането в справката-
декларация за периода м. март 2011г. – посредствено от подсъдимия,
използвайки невиновно действащата св. П., като последната попълнила
нейното съдържание – на редица несъответстващи на истината обстоятелства:
в раздел „Б“ от декларацията е декларирала данъчен кредит за приспадане в
размер на 2500,00 лв. при действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел
„В“ на декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер на 88,62 лв. при
действително установен такъв в размер на 2588,62 лв. Увеличаването по този
начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе
издатели автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към
държавата данък за периода, занижавайки го с 2500,00 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 88,62
лева и действителният такъв в размер на 2588,62 лева.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 13.04.2011 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1703560/13.04.2011 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от подсъдимия пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на П. Н. до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
61
„***“ за периода в размер на 2500,00 лв. - поради неправомерно приспадане
на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката
декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 13.04.2011 г. от
св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.
Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено
чрез счетоводителката си – в качеството му на документ с невярно
съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от името на горния
доставчик, по които липсвали всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС
доставки на стоки.
Продължавайки своя замисъл, за данъчния период по ЗДДС месец април
/01.– 30.04./ 2011 г. подсъдимият Н. се снабдил по неустановен начин със
следните фактури: фактура № 2123/10.04.2011 г. на стойност 5 083.33 лв. и
ДДС 1 016.67 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
фураж – 11821 кг.; фактура № 2116/14.04.2011 г. на стойност 2 500.00 лв. и
ДДС 500.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
люцерна – 833 кг.; и с фактура № 2110/21.04.2011 г. на стойност 1166.67 лв. и
ДДС 233.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
цвекло – 1822 кг.; все с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по
БУЛСТАТ ***. Снабдявайки се със посочените фактури обв. П.Н. ги
предоставил за подпис на свид. И.Н., като последният се подписал в графата
„получател“ на доверие, без да съзнава и да знае, че фактурите са неистински
и че не отразяват реални сделки. Така също същият не знаел, че тези фактури
ще бъдат използвани при данъчното разчитани на ЕТ-то.
В действителност подобни доставки като описаните по-горе не
съществували. Както се посочи и по-горе „Търговище фураж“ ООД е
осъществявала дейност в сферата на производството на фуражи, но за целия
инкриминиран период не са имали отношения по повод доставка на стоки с
ЕТ „***“, търговецът и името И.Н. било непознато, не са сключвали договори
с такъв търговец и не са издавали фактури във връзка с това. Никога в
периода предмет на делото не са попълвани ръкописно фактури в
дружеството, никога не са работили с ЕТ „***“, както и фактури с номерата
посочени в данъчното разчитане на ЕТ „***“ не са били издавани от тях.
Посочената фирма не е осъществила доставки с ЕТ „***“
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик, П. Н. представил
всички от гореизброените фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката ги включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец
април 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия
счетоводител – при условията на посредствено извършителство, служейки си
като инструмент със св. П., несъзнаваща ролята на предоставения първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция –
подс. Н. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
62
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т. е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 от ЗДДС. Пряка последица от горното събитие било и
формулирането в справката-декларация за периода м. април 2011 г. –
посредствено от обвиняемия, използвайки невиновно действащата св. П.,
попълнила в нейното съдържание редица несъответстващи на истината
обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е декларирала данъчен кредит за
приспадане в размер на 3054,00 лв. при действителен такъв в размер на
1304,00 лв., а в раздел „В“ на декларацията е посочен ДДС за внасяне в
размер на 13,40 лв. при действително установен такъв в размер на 1763,40 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1750,00 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 13,40 лева и действителният такъв в размер на 1763,40 лева.
Действителния размер на укритото данъчно задължение тук е 1749,40 лв.,
която сума се получава, като от горепосочената бъде извадена сума в размер
на 14,00 лв. внесен ДДС за периода.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 13.05.2011 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1726983/13.05.2011 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от подсъдимия пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на П. Н. до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ за периода в размер на 1749,40 лв. - поради неправомерно приспадане
на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката-
декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 13.05.2011 г. от
св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.
Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено
чрез счетоводителката, в качеството му на документ с невярно съдържание с
оглед отразените в него фактури, издадена от името на горния доставчик, по
които липсвали всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на
стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец май /01.–31.05./ 2011 г. подс. П.Н.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури: фактура №
2155/09.05.2011 г. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – слънчоглед – 5 000 кг.;
фактура № 2169/17.05.2011 г. на стойност 3 333.33 лв. и ДДС 666.47 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – царевица – 8771 кг.;
63
фактура № 2173/23.05.2011 г. на стойност 5 000.00 лв. и ДДС 1000.00 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 11 627 кг.; и
с фактура № 2162/25.05.2011 г. на стойност 3 333.33 лв. и ДДС 666.67 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 1111 кг.; -
все с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Снабдявайки се със посочените фактури обв. П.Н. ги предоставил за
подпис на свид. И.Н., като последният се подписал в графата „получател“ на
доверие, без да съзнава и да знае, че фактурите са неистински и че не
отразяват реални сделки. Така също същият не знаел, че тези фактури ще
бъдат използвани при данъчното разчитани на ЕТ-то.
В действителност подобни доставки като описаните по-горе не
съществували. Както се посочи и по-горе „Търговище фураж“ ООД е
осъществявала дейност в сферата на производството на фуражи, но за целия
инкриминиран период не са имали отношения по повод доставка на стоки с
ЕТ „***“, търговецът и името И.Н. било непознато, не са сключвали договори
с такъв търговец и не са издавали фактури във връзка с това. Никога в
периода предмет на делото не са попълвани ръкописно фактури в
дружеството, никога не са работили с ЕТ „***“, както и фактури с номерата
посочени в данъчното разчитане на ЕТ „***“ не са били издавани от тях.
Посочената фирма не е осъществила доставки с ЕТ „***“
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик Н. представил всички
от гореизброените фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката ги включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец
май 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия
счетоводител – при условията на посредствено извършителство, служейки си
като инструмент със св. П., несъзнаваща ролята на предоставения първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция –
подсъдимият повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделка, неосъществена
в действителност, т. е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от
ЗДДС. Пряка последица от горното събитие било и формулирането в
справката-декларация за периода м. май 2011 г. – посредствено от
обвиняемия, използвайки невиновно действащата св. П. - попълнила нейното
съдържание с редица несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел
„Б“ от декларацията е декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на
2833,34 лв. при действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел „В“ на
декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер на 8,45 лв. при действително
установен такъв в размер на 2841,79 лв. Увеличаването по този начин на
размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в
счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата
данък за периода, занижавайки го с 2833,34 лв., представляващ разликата
между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 8,45 лева и
64
действителният такъв в размер на 2841,79 лева.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 13.06.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1745450/13.06.2011 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от подсъдимия пред органите на приходната
администрация. Това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ за периода в размер на 2833,34 лв. - поради неправомерно приспадане
на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката-
декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 13.06.2011 г. от
св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.
Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено
чрез счетоводителката, в качеството му на документ с невярно съдържание с
оглед отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените
доставчици, по които липсвала всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС
доставки на стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец юни /01.–30.06./ 2011 г. П. Н. се
снабдил по неустановен начин със следните фактури: фактура №
2153/06.06.2011 г. на стойност 3 333.33 лв. и ДДС 666.67 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – царевица – 8771 кг.; фактура
№ 2165/10.06.2011 г. на стойност 6 666.67 лв. и ДДС 1333.33 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 15503 кг.; фактура №
2158/15.06.2011 г. на стойност 5 000.00 лв. и ДДС 1000.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 1666 кг.; и с
фактура № 2171/20.06.2011 г. на стойност 3 000.00 лв. и ДДС 600.00 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – ечемик – 6666 кг.; -
всички те отново с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ
***. Снабдявайки се със посочените фактури, подс. П.Н. ги предоставил за
подпис на св. И.Н., като последният се подписал в графата „получател“ на
доверие, без да съзнава и да знае, че фактурите са неистински и че не
отразяват реални сделки. Така също същият не знаел, че тези 7фактури ще
бъдат използвани при данъчното разчитани на ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки управителен и
представителен орган на ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност,
му било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидния
контрагент и че ЕТ-то реално не е получило посочените във фактурите стоки.
65
Независимо от това, че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик, П. Н. представил
всички от гореизброените фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката, съобразявайки донесените от обвиняемия документи и
предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включила в дневника за
покупки на ЕТ „***“ за месец юни 2011 г. Съответно с това му поведение и
чрез невиновно действащия счетоводител – при условията на посредствено
извършителство, служейки си като инструмент със св. П., несъзнаваща ролята
на предоставения първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция – подс. Н. повлиял за оформянето на
дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал
информация за сделка, неосъществена в действителност, т. е. при липса на
истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. Пряка последица от горното
събитие било и формулирането в справката-декларация за периода м. юни
2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно действащата
св. П., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е декларирала данъчен
кредит за приспадане в размер на 3600,00 лв. при действителен такъв в размер
на 0,00 лв., а в раздел „В“ на декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер
на 38,82 лв. при действително установен такъв в размер на 3638,82 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 3600,00 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 38,82 лева и действителният такъв в размер на 3638,82 лева.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 13.07.2011 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1763623/13.07.2011 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от П. Н. пред органите на приходната администрация.
Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ за периода в размер на 3600,00 лв. - поради неправомерно приспадане
на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката-
декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 13.07.2011 г. от
св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.
Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено
чрез счетоводителката, в качеството му на документ с невярно съдържание с
оглед отразените в него фактури, издадена от името на гореизброените
66
доставчици, по които липсвала всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС
доставки на стоки.
Продължавайки своя замисъл, за данъчния период по ЗДДС месец юли
/01.–31.07./ 2011 г. подсъдимият Н. се снабдил по неустановен начин със
следните фактури: фактура № 340/31.07.2011 г. на стойност 11 666.67 лв. и
ДДС 2 333.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
фураж – 21051 кг., с доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***; и
фактура № 342/31.07.2011 г. на стойност 11 666.67 лв. и ДДС 2 333.33 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 22755 кг., с
доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки и в този
случай били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували.
„Виктори“ ООД развивало реална дейност - производство и продажба
на хлебни изделия. Лицето И.Н. било непознато за представляващите
дружеството. Инкриминираните фактури не били издавани от „Виктори“
ООД, същите са писани ръкописно и с непознат почерк, а тези на „Виктори“
ООД винаги били издавани в електронен вид. Доставки между посочените
търговци с предмет инкриминираните фактури не са били осъществени.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик „Виктори“ ООД, П.Н.
представил гореизброените две фактури на св. Л.П. за тяхното
осчетоводяване. Счетоводителката, съобразявайки донесените от
подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги
включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец юли 2011 г. Така с това
му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител – при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св. П.,
несъзнаваща ролята на предоставения първичен счетоводен документ като
описващ несъществуваща стопанска операция, подс. Н. повлиял за
оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание,
понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в действителност, т.
е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. Пряка последица от
горното било и формулирането в справката-декларация за периода м. юли
2011 г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно действащата
св. П., попълнила нейното съдържание – на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е декларирала данъчен
кредит за приспадане в размер на 3686,00 лв. при действителен такъв в размер
на 0,00 лв., а в раздел „В“ на декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер
на 0,20 лв. при действително установен такъв в размер на 3686,20 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
67
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 3686,00 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 0,20 лева и действителният такъв в размер на 3686,20 лева. В
действителност укритото задължение тук е 3685,80 лв., като от
горепосочената сума се приспадне внесен ДДС за периода в размер на 0,40 лв.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 15.08.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1782651/15.08.2011 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от подсъдимото лице пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на П. Н. до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ за периода в размер на 3685,80 лв., поради неправомерно приспадане
на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със справката-
декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 15.08.2011 г. от
св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.
Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените документи
информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено
чрез счетоводителката си, в качеството му на документ с невярно съдържание
с оглед отразените в него фактури, издадена от името на горния доставчик, по
които липсвала всъщност реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на
стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец август /01.-31.08./ 2011 г. – П.Н.
предоставил на св. И.Н. данните на дружеството „***“ ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ *** и го убедил да попълни текста и да подпише долуописаната
фактура с посоченото дружество без св. Ил. Н. да е наясно, че отношения
между ЕТ „***“ и „***“ ЕООД като доставчик не са налице, а именно така
била съставена фактура № 3697/09.08.2011 г. на стойност 5 400.00 лв. и ДДС
1080.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж
– 12857,14 кг., с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***. Свид. И.Н.
не знаел, че тази фактура ще бъде използвана при данъчното разчитани на ЕТ-
то.
Отразената чрез посочената фактура сделка била симулативна, тъй
като в действителност подобна доставка като описаната по-горе не
съществувала. Подсъдимият бил с ясното съзнание за нейната действителна
стойност, тъй като като ръководещ стопанската дейност, му било добре
известно, че не е осъществявал контакти с привидния контрагент и че ЕТ
„***“ реално не е получило посочената във фактурата покупка.
„***“ ЕООД гр. София, представлявано от Св. Н.С.Н., развивало
дейността си в гр. София , но не е имало никакви отношения по никакъв
повод с ЕТ „***“ и не са издавали в тази връзка фактури на посочения
68
търговец по никакъв повод. В посоченото търговско дружество не са имали
служител с имена А.П.Т. „***“ ЕООД гр. София не е осъществила доставка с
ЕТ „***“ и такава сделка не се е състояла в действителността.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ гр. А.и посочения доставчик „***“ ЕООД гр.
София, подс. П.Н. представил горепосочената фактура на св. Л.П. за нейното
осчетоводяване. Счетоводителката отново съобразявайки донесените от
подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, я
включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец август 2011 г. Така
подс. Н. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделка, неосъществена
в действителност, т. е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от
ЗДДС. В справката- декларация за периода м. август 2011 г., отново
посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно действащата св. П.,
счетоводителката попълнила нейното съдържание – на редица
несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларация е
декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на 1080,00 лв. при
действителен размер на същия от 0,00 лв., а в раздел „В“ – ДДС за внасяне в
размер на 2,73 лв., при действителен ДДС за внасяне в размер на 1080,73 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираната фактура с
посочен по-горе издател автоматично довело до преобразуване на размера на
дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1078,00 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 2,73 лева и действителният такъв в размер на 1080,73 лева, както и
същия размер произтича от разликата между неправомерно посочения
данъчен кредит от 1080,00 лв. и действителния от 0,00 лв. (сума в размер на
2,73 лв. е била внесена за този данъчен период).
После св. П. подала-справката декларация за периода на 14.09.2011 г. по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх. №/1600-
1797595/14.09.2011 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от П. Н. пред органите на приходната администрация.
Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ гр. А.за периода в размер на 1078,00 лв., поради неправомерно
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със
справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на
14.09.2011 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и
дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на
НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените
документи информация той бил фактически използван от подсъдимия –
69
посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на документ с
невярно съдържание с оглед отразената в него фактура, издадена от името на
горепосочения доставчик, по които липсвала всъщност реална по смисъла на
чл.6 от ЗДДС доставка на стоки.
Продължавайки своя замисъл, за данъчния период по ЗДДС месец
септември /01.-30.09./ 2011 г. подсъдимият П.Н. се снабдил по неустановен
начин с фактура № 598/20.08.2011 г. на стойност 1 500.00 лв. и ДДС 300.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 3750
кг., с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***. Снабдявайки се със
посочената фактура, подсъдимият я предоставил за подпис на св. И.Н., като
последният се подписал в графата „получател“ на доверие, без да съзнава и да
знае, че фактурата е неистинска и че не отразява реални сделки. Така също
същият не знаел, че тази фактура ще бъде използвана при данъчното
разчитани на ЕТ-то. Отразената чрез посочената фактура сделка била
симулативна, тъй като в действителност подобна доставка като описаната по-
горе не съществувала. Подсъдимият бил с ясното съзнание за нейната
действителна стойност, тъй като, бидейки управителен и представителен
орган на ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност, му било добре
известно, че не е осъществявал контакти с привидния контрагент и че ЕТ-то
реално не е получило посочената във фактурата покупка.
Дружеството доставчик по фактурата „***“ ЕООД, представлявано от
управителя си св. В.К., не е имало никакви взаимоотношения с ЕТ „***“ и не
е осъществявало никакви сделки с този ЕТ. Управителят К., който не познавал
лице с имена И.Н., не бил упълномощавал други лица да осъществяват
дейност с ЕТ „***“.
Въпреки че знаел за фиктивността на отношенията между ЕТ „***“ и
„***“ ЕООД, подс. П.Н. представил горната фактура на счетоводителя св.
Л.П. за нейното осчетоводяване. Счетоводителката, съобразявайки
донесените от подсъдимия документи и предвид установения механизъм на
работа, невключващ познание за истинския характер на търговските
отношения, я включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец
септември 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител – при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св. Л.П., несъзнаваща ролята на
предоставения първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция, П. Н. повлиял за оформянето на
дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал
информация за сделка, неосъществена в действителност, т. е. при липса на
истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. Пряка последица от горното
събитие било и формулирането в справката-декларация за периода м.
септември 2011 г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св. П., че жената попълнила нейното съдържание – на редица
несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларация е
декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на 1072,00 лв. при
70
действителен размер на същия от 0,00 лв., в раздел „В“ – ДДС за внасяне в
размер на 2,01 лв., при действителен ДДС за внасяне в размер на 1074,01 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираната фактура с
посочен по-горе издател автоматично довело до преобразуване на размера на
дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1072,00 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 1072,00 лева и действителният такъв в размер на 0,00 лева, както и
разликата между декларираното ДДС за внасяне от 2,01 лв. и действителното
ДДС за внасяне от 1074,01 лв. Действително укритото данъчно задължение е
в размер на 1071,53 лв., тъй като от горепосочената сума следва да се
приспадне внесен ДДС за периода в размер на 2,48 лв.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 14.10.2011 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. №/1600-
1814966/14.10.2011 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от подсъдимия пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на П.Н. до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ
„***“ гр. А.за периода в размер на 1071,53 лв., поради неправомерно
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Заедно със
справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на
14.10.2011 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и
дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на
НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата от подадените
документи информация, той бил фактически използван от подсъдимото лице
– посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на документ с
невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена от името на
гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални по смисъла
на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
За данъчния период по ЗДДС месец октомври /01.–31.10./ 2011 г. П.Н.
се снабдил по неустановен начин със следните фактури: фактура №
514/06.10.2011 г. на стойност 2 250.00 лв. и ДДС 450.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж - 5232.55 кг.; фактура
№ 511/10.10.2011 г. на стойност 4 000.00 лв. и ДДС 1 000 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 9302.32 кг.; фактура
№ 512/19.10.2011 г. на стойност 4 000.00 лв. и ДДС 1 000.00 лв., с предмет
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж - 9302.32 кг.; и
фактура № 513/27.10.2011 г. на стойност 4 000.00 лв. и ДДС 1 000.00 лв., с
предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 9302.32 кг.
– по всички тях с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
Снабдявайки се с посочените фактури, подс. Н. ги предоставил за
подпис на свид. И.Н., като последният се подписал в графата „получател“ на
71
доверие, без да съзнава и да знае, че фактурите са неистински и че не
отразяват реални сделки. Така също същият не знаел, че тези 4 фактури ще
бъдат използвани при данъчното разчитани на ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували.
Както се посочи и по-горе дружеството доставчик по фактурите „***“
ЕООД, представлявано от управителя си св. В.С.К., не е имало никакви
взаимоотношения с ЕТ „***“ и не е осъществявало никакви сделки с този ЕТ.
Управителят К., който не познавал лице с имена И.Н., не бил упълномощавал
други лица да осъществяват дейност с ЕТ „***“.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между ЕТ „***“ и посочения доставчик, подс. Н. представил
всички от гореизброените фактури на св. П. за тяхното осчетоводяване.
Счетоводителката все така съобразявайки донесените от подсъдимия
документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ
познание за истинския характер на търговските отношения, ги включила в
дневника за покупки на ЕТ „***“ за месец октомври 2011 г. Съответно с това
му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител – при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със св. П.,
несъзнаваща ролята на предоставения първичен счетоводен документ като
описващ несъществуваща стопанска операция, П.Н. повлиял за оформянето
на дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже
отразявал информация за сделка, неосъществена в действителност, т. е. при
липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС.
Пряка последица от горното събитие било и формулирането в
справката-декларация за периода м. октомври 2011 г. – посредствено от
подсъдимия, използвайки невиновно действащата св. П., че счетоводителката
попълнила в нейното съдържание редица несъответстващи на истината
обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията е декларирала данъчен кредит за
приспадане в размер на 4027,99 лв. при действителен такъв в размер на
1078,00 лв., а в раздел „В“ на декларацията е посочен ДДС за внасяне в
размер на 4,74 лв. при действително установен такъв в размер на 2954,73 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 2949,99 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в
размер на 4,74 лева и действителният такъв в размер на 2954,73 лева.
После св. П. подала справката-декларация за периода на 09.11.2011 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1823235/09.11.2011 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
72
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от подсъдимото лице Н. пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до
избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 2949,99 лв. - поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката-декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3
от ЗДДС на 09.11.2011 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив, при представянето на произтичащата от
подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
Продължавайки своя замисъл, за данъчния период по ЗДДС месец
ноември /01.–30.11./ 2011 г. подс. П.Н. се снабдил по неустановен начин със
следните фактури: фактура № 784/05.11.2011 г. на стойност 4 000.00 лв. и
ДДС 1 000.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
фураж - 9523.81 кг.; фактура № 764/10.11.2011 г. на стойност 3 500.00 лв. и
ДДС 700.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
фураж – 8333.3 кг.; фактура № 771/17.11.2011 г. на стойност 3 500.00 лв. и
ДДС 700.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
фураж – 8333.3 кг.; и с фактура № 760/21.11.2011 г. на стойност 4 000.00 лв. и
ДДС 1 000.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
фураж – 9523.71 кг.; всички те отново с доставчик по тях „***“ ЕООД с ЕИК
по БУЛСТАТ ***. И този път снабдявайки се с посочените фактури,
подсъдимият Н. ги предоставил за подпис на св. И.Н., като последният се
подписал в графата „получател“ на доверие, без да съзнава и да знае, че
фактурите са неистински и че не отразяват реални сделки. Така също същият
не знаел, че тези 4 фактури ще бъдат използвани при данъчното разчитани на
ЕТ-то.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки отново били
симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като описаните по-
горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за тяхната
действителна стойност, тъй като, бидейки управителен и представителен
орган на ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност, му било добре
известно, че не е осъществявал контакти с привидния контрагент и че ЕТ-то
реално не е получило посочените във фактурите стоки.
Дружеството доставчик по фактурите „***“ ЕООД, представлявано от
управителя си св. В.С.К., не е имало никакви взаимоотношения с ЕТ „***“ и
не е осъществявало никакви сделки с този ЕТ. Управителят К., който не
познавал лице с имена И.Н., не бил упълномощавал други лица да
73
осъществяват дейност с ЕТ „***“.
Въпреки че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между ЕТ
„***“ и „***“ ЕООД подс. П.Н. представил всички от гореизброените
фактури на св. Л.П. за тяхното осчетоводяване. Счетоводителката,
съобразявайки донесените ѝ от подсъдимия документи и предвид установения
механизъм на работа, невключващ познание за истинския характер на
търговските отношения, ги включила в дневника за покупки на ЕТ „***“ за
месец ноември 2011 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно
действащия счетоводител – при условията на посредствено извършителство,
служейки си като инструмент със св. П., несъзнаваща ролята на
предоставения първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция, подс. Н. повлиял за оформянето на
дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал
информация за сделка, неосъществена в действителност, т. е. при липса на
истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС. Пряка последица от горното
събитие било и формулирането в справката-декларация за периода м.
ноември 2011г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно
действащата св. П., че счетоводителката попълнила в нейното съдържание
редица несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от
декларацията е декларирала данъчен кредит за приспадане в размер на
3066,66 лв. при действителен такъв в размер на 0,00 лв., а в раздел „В“ на
декларацията е посочен ДДС за внасяне в размер на 52,05 лв. при
действително установен такъв в размер на 3118,71 лв. Увеличаването по този
начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе
издатели автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към
държавата данък за периода, занижавайки го с 3066,66 лв., представляващ
разликата между неправомерно посоченият ДДС за внасяне в размер на 52,05
лева и действителният такъв в размер на 3118,71 лева. Действителният размер
на укритото данъчно задължение е 3065,86 лв. тъй като от него следва да се
приспадне сумата от 52,85 лв. внесен ДДС за периода.
След това св. П. подала справката-декларация за периода на 14.12.2011
г. по електронен път в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № 1600-
1849558/14.12.2011 г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието за фактите от
действителността, от подсъдимия П.Н. пред органите на приходната
администрация. Съответно това довело чрез действията на подсъдимото лице
до избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за ЕТ „***“ за периода в размер на 3065,86 лв. - поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от
ЗДДС на 14.12.2011 г. от св. П. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
74
приходите – ТД на НАП гр. Пловдив – при представянето на произтичащата
от подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителката си, в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадена
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки.
Общият размер на укритите по описания начин данъчни задължения
възлиза на 68 559,61 лв., която сума по описания критерий на чл. 93 т.14 от
НК – надхвърлящи дванадесет хиляди лева, покрива изискването за „особено
големи размери“, което важи за цялото продължавано престъпление, предмет
на наказателното производство.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
почеркова експертиза /л.5-11 от том 5 от ДП/ всички изследвани подписи са
изпълнени от И.П.Н. Тесктът във фактура № **********/09.08.2011 г. с
издател „***“ ЕООД и получател Ет „***“ е изпълнен от И.П.Н. Останалите
текстове не са изпълнени от И.П.Н. П. Г. Н., Л.Д.П., Н.С.Н., Я.П.Н. В.С.К.,
К.М.Т.и Л.М.П.. Изследваните отпечатъци не са поставени съответно от
печатите на „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „търговище фураж“ ЕООД.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
почеркова експертиза /л.130-132 от том 8 от ДП/ подписите за „Подпис и
печат“, положени от името на И.П.Н.в две справки-декларации по ЗДДС с вх.
№ 1600-16/07.07.2009 г. и вх. № **********/14.07.2010 г. са изпълнени от
Л.Д.П..
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза /л.134-186 от том 8 от ДП/ данъчните задължения на
И.Н. с ЕТ „***“ за периода м. февруари 2008 г. до м. януари 2012 г. са по вид
данък ДДС в размер на 68 559.61 лв.
Според заключението на вещите лица по изготвената допълнителна
тройна съдебно-почеркова експертиза /л.121-124 том 9 от ДП/ подписите за
„получател“, положени от името на И.Н. във всички 53 броя фактури,
описани в „обекти на експертизата“, са изпълнени от И.П.Н. Ръкописният
текст във фактура № **********/09.08.2011 г. с издател „***“ ЕООД и
получател Ет „***“ е изпълнен от И.П.Н. Ръкописните текстове в останалите
52 броя фактури, описани в експертизата, не са изпълнени от И.П.Н.
Според заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза /л.210-223 том 9 от ДП/ банковите транзакции
/движение по банкови сметки/ на обвиняемия И.Н. и свидетеля П.Н. нямат
отношение към инкриминираната дейност на ЕТ „***“ гр. А.с ЕИК *** за
периода м. февруари 2008 г. до м. януари 2012 г. За периода м. февруари 2008
г. до м. януари 2012 г. няма плащания към следните доставчици: виктори
ООД, Гримингер ООД, *** ЕООД, *** ЕООД, ИГ Баумекс ООД, *** ЕООД,
*** ЕООД, *** ЕООД, ***7 ЕООД, Търговище фураж ООД.
75
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно и
категорично доказана въз основа на: признанието на подсъдимия П. Г. Н. на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено
по реда на чл.371 т.2 от НПК и ползвано на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372
ал.4 от НПК, от показанията на разпитаните пред разследващия орган
свидетели И.П.Н. /неговите съобразено с наличието на постановление за
частично прекратяване на наказателното производство по делото спрямо
същото лице от 20.04.2021 г. – съобр. чл.281 ал.2 вр. чл.118 ал.1 т.1 от НПК/,
П.С.М., Г.В.Ц., С.М.С., К.С.М, И.Д.С., И.П.И., Ю.М.Д., Т.Н.Н., Л.Д.П.,
В.С.К., И.И.Р., Н.С.Н., Я.П.Н. К.М.Т. Л.М.П., Ц.Т.Р., В.А.К., Т.Д.Н., М.Р.Б.,
дадените при разпитите им в хода на досъдебното производство пред
разследващ орган, а за св. П. и дадени в производство по реда на чл.223 от
НПК – в разпит пред съдия, също ползвани на основание чл.373 ал.3 вр.
чл.372 ал.4 от НПК като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия на
изложените в обвинителния акт обстоятелства, от заключенията на вещите
лица по: съдебно-почеркова експертиза /л.5-11 от том 5 от ДП/, съдебно-
почеркова експертиза /л.130-1232 том 8 от ДП/, съдебно-счетоводна
експертиза /л.134-186 от том 8 от ДП/, допълнителна тройна съдебно-
почеркова експертиза /л.121-124 том 9 от ДП/, допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза /л.210-223 том 9 от ДП/, от приложените множество
писмени доказателства – уведомление, ревизионен акт №
*********/30.11.2012 г., ревизионен доклад № 1204408/11.10.2012 г.,
протокол за констатиране на факти и обстоятелства, справки за задължено
лице, справки за ФУ на задължено лице, справки за подадени уведомления от
работодател по чл.62 от КТ, справка за актуално състояние на трудови
договори, справки за задължения на задължено лице, искане за представяне
на документи и писмени обяснения от задължено лице, копия на дневник за
продажби, извлечения за движения по сметки, искане за извършване на
проверка, искания за извършване на насрещна проверка, протоколи за
предаване на документи на орган по приходите, протоколи за извършени
насрещни проверки, копия на фактури, копия на годишна данъчна
декларация, акт за предаване на документ от архив за ползване, уведомление
за упъломощаване, отегляне на упълномощаване, промяна на електронен
адрес, присъда, удостоверения, съдебни решения, уведомления за приемане
на данни, писма, справка за регистрирани моторни превозни средства,
уверение, справки за поддържани банкови сметки, справки от НБД
„Население“, справки за пътуване на лице – български гражданин, справки с
данни за актуално състояние по фирмено досие, заверени копия на справки-
декларации по ЗДДС ведно с отчетни регистри към тях, пълномощни,
съобщения, справки за съдимост, извлечения за наличие на банкови сметки,
справки-извлечения за движения по сметки, договори, удостоверение за
наличие или липса на задължения, фактури /л.129 том 9 от ДП/, заявление за
подаване на документи по електронен път, от посочените с справката към
обвинителния акт като веществените доказателства по делото – оригинални
76
документи, предадени по делото от ТД на НАП Пловдив, описани подробно в
акт за предаване на документи от архив от 11.07.2017 г. на лист 122 от том 8
на досъдебното производство и такива посочени в акт за предаване на
документи от архив за ползване от ТД на НАП Пловдив № 1081/30.12.2015 г.
на лист 121-122 от том 5 на досъдебното производство.
Както се посочи съдът ползва на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4
от НПК признанието на подсъдимия П. Г. Н. на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на чл.371 т.2
от НПК, доколкото същото се подкрепя от цялата останала доказателствена
съвкупност, събрана в хода на наказателното производство.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по делото –
ползваните на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК – на свидетелите
И.П.Н. /неговите съобразено с наличието на постановление за частично
прекратяване на наказателното производство по делото спрямо същото лице
от 20.04.2021 г. – съобр. чл.281 ал.2 вр. чл.118 ал.1 т.1 от НПК/, П.С.М.,
Г.В.Ц., С.М.С., К.С.М, И.Д.С., И.П.И., Ю.М.Д., Т.Н.Н., Л.Д.П., В.С.К., И.И.Р.,
Н.С.Н., Я.П.Н. К.М.Т. Л.М.П., Ц.Т.Р., В.А.К., Т.Д.Н., М.Р.Б., като
последователни, логични, кореспондиращи си и допълващи се с останалите
писмени и веществени доказателства, невнасящи съмнение относно
основните факти, касаещи престъпната дейност на П. Г. Н., залегнали в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати изцяло от
подсъдимия.
Изцяло се кредитират от съда заключенията на вещите лица по
изготвените и приети експертизи – съдебно-почеркова експертиза /л.5-11 от
том 5 от ДП/, съдебно-почеркова експертиза /л.130-1232 том 8 от ДП/,
съдебно-счетоводна експертиза /л.134-186 от том 8 от ДП/, допълнителна
тройна съдебно-почеркова експертиза /л.121-124 том 9 от ДП/, допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза /л.210-223 том 9 от ДП/, като компетентни,
всички те изготвени с нужния професионален опит и познания в съответната
за експертите област, неоспорени от страните и съответстващи на останалия
доказателствен материал.
При така възприетата и очертана фактическа обстановка съдът прие, че
подсъдимият П. Г. Н. с действията си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1, т.6
пр.2 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като: I. през периода 10.09.2008 г. до
14.12.2011 г. в гр. Пловдив, при условията на посредствено извършителство
чрез счетоводителя Л.Д.П., ЕГН ***, от която не може да се търси
наказателна отговорност, тъй като не е имала субективни представи за
обективни признаци от състава на престъпление, при условията на
продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 68 559.61
лв., като е потвърдил неистина в подадени декларации по чл.125 от ЗДДС
сила от 01.01.2007 г./ и чл.116 ал.1 от ППЗДДС от името на ЕТ “***“ гр. А.с
77
ЕИК по БУЛСТАТ *** относно размера на получени доставки и начислен
ДДС с право на пълен данъчен кредит, а именно:
1.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1150954/10.09.2008 г. за
данъчен период 01.08.2008 г. до 31.08.2008 г. е потвърдил неистина в раздел
„Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в
размер на 3 461.33 лв., а действителният размер е 128.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
239.94 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3573.27
лв.;
2.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1196282/10.12.2008 г. за
данъчен период 01.11.2008 г. до 30.11.2008 г. е потвърдил неистина в раздел
„Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в
размер на 5 539.99 лв., а действителният размер е 3 206.66 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 2 133.79 лв. при действително установен ДДС за възстановяване в размер
на 0.00 лв. и ДДС за внасяне в размер на 199.54 лв.;
3.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-121477/13.01.2009 г. за
данъчен период 01.12.2008 год. до 31.12.2008 год. е потвърдил неистина като
е декларирал в раздел „Г“ от декларацията намаляване на данъчния резултат
ДДС за внасяне чрез приспадане по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС в размер на
1719,00 лв., а действителният размер за приспадане на ДДС за внасяне е 0,00
лв., при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1719,00 лв.;
4.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-123841/12.02.2009 г. за
данъчен период 01.01.2009 год. до 31.01.2009 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 833.33 лв., а действителният размер е 0.00 лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 68.18 лв. при действително установен ДДС за възстановяване в размер на
0.00 лв. и ДДС за внасяне в размер на 765.15 лв.;
5.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1251158/13.03.2009 г. за
данъчен период 01.02.2009 год. до 29.02.2009 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 896.67 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
455.13 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 351.80
лв.;
6.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1261141/10.04.2009 г. за
данъчен период 01.03.2009 год. до 31.03.2009 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 933.33 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчнияш резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в
размер на 843.79 лв. при действително установен 0.00 лв. и ДДС за внасяне в
размер на 0.00 лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1
78
089.54 лв.;
7.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1289658/14.05.2009 г. за
данъчен период 01.04.2009 год. до 30.04.2009 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 462.67 лв., а действителният размер е 96.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
817.83 лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1184.50
лв.;
8.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1304284/12.06.2009 г. за
данъчен период 01.05.2009 год. до 31.05.2009 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 466.66 лв., а действителният размер е 208.33 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
94.67 лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 353.00
лв.;
9.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1322168/14.07.2009 г. за
данъчен период 01.06.2009 год. до 30.06.2009 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 550.00 лв., а действителният размер е 50.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 6.48 лв. при действително установен 0.00 лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 493.52 лв.;
10.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1335303/12.08.2009 г. за
данъчен период 01.07.2009 год. до 31.07.2009 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 440.13 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 1.41 лв. при действително установен 0.00 лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 438.72 лв.;
11.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1355534/13.09.2009 г. за
данъчен период 01.08.2009 год. до 31.08.2009 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 000.00 лв., а действителният размер е 0.00 лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 117.19 лв. при действително установен 0.00 лв. и ДДС за внасяне в размер
на 0.00 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 882.81
лв.;
12.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1373930/13.10.2009 г. за
данъчен период 01.09.2009 год. до 30.09.2009 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 658.33 лв., а действителния размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
139.74 лв.при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 798.07
79
лв.;
13.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1388851/12.11.2009 г. за
данъчен период 01.10.2009 год. до 30.10.2009 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 517.60 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 0.85 лв. при действително установен 0.00 лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 516.75 лв.;
14.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1407210/11.12.2009 г. за
данъчен период 01.11.2009 год. до 30.11.2009 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 434,00 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 4.63
лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 438.63 лв.
15.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1416036/10.01.2010 г. за
данъчен период 01.12.2009 год. до 31.12.2009 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 916.66 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
37.66 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 954.32
лв.;
16.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1444381/12.02.2010 г. за
данъчен период 01.01.2010 год. до 31.01.2010 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 050 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 5.97
лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 055.97 лв.;
17.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1457481/11.03.2010 г. за
данъчен период 01.02.2010 год. до 28.02.2010 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 143.33 лв., а действителният размер е 0.00 лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 0.12 лв. при действително установен 0.00 лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 143.21 лв.;
18.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1473786/12.04.2010 г. за
данъчен период 01.03.2010 год. до 31.03.2010 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 283.34 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 3.75 лв. при действително установен 0.00 лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 279.59 лв.;
19.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1495160/13.05.2010 г. за
80
данъчен период 01.04.2010 год. до 30.04.2010 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 500.00 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 7.23 лв. при действително установен 0.00 лв. и ДДС за внасяне в размер на
0.00 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 492.77 лв.;
20.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1515689/11.06.2010 г. за
данъчен период 01.05.2010 год. до 31.05.2010 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 492.47 лв., а действителният размер е 775.80 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
11.00 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 727.67 лв.;
21.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1534393/13.07.2010 г. за
данъчен период 01.06.2010 год. до 30.06.2010 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 622.66 лв., а действителният размер е 156.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 5.24
лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 471.90 лв.;
22.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1550115/11.08.2010 г. за
данъчен период 01.07.2010 год. до 31.07.2010 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 663.33 лв., а действителният размер е 0.00 лв. и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
12.47 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 675.80
лв.;
23.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1573510/14.09.2010 г. за
данъчен период 01.08.2010 год. до 31.08.2010 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 689.32 лв., а действителният размер е 122.40 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
33.24 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 599.91
лв.;
24.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1592388/13.10.2010 г. за
данъчен период 01.09.2010 год. до 30.09.2010 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 699.15 лв., а действителният размер е 32.48 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 12.91 лв. при действително установен ДДС за възстановяване в размер на
0.00 лв. и ДДС за внасяне в размер на 0.00 лв. при действително установен
ДДС за внасяне в размер на 1 653.76 лв.;
25.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1612338/13.11.2010 г. за
данъчен период 01.10.2010 год. до 31.10.2010 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
81
в размер на 1 716.66 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
14.51 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 731.17
лв.;
26.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1629360/13.12.2010 г. за
данъчен период 01.11.2010 год. до 30.11.2010 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 216.67 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за възстановяване в размер
на 10.97 лв. при действително установен ДДС за възстановяване в размер на
0.00 лв. и ДДС за внасяне в размер на 0.00 лв. при действително установен
ДДС за внасяне в размер на 2 205.70 лв.;
27.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1647948/13.01.2011 г. за
данъчен период 01.12.2010 год. до 31.12.2010 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 999.87 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
71.59 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 071.46
лв.;
28.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1666521/11.02.201 1г. за
данъчен период 01.01.2011 год. до 31.01.2011 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 833.33 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
23.23 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 856.56
лв.;
29.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1689322/14.03.2011 г. за
данъчен период 01.02.2011 год. до 28.02.2011 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 230.83 лв., а действителният размер е 1 397.50 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 7.07
лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 840.40 лв.;
30.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1703560/13.04.2011 г. за
данъчен период 01.03.2011 год. до 31.03.2011 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 500.00 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
88.62 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 588.62
лв.;
31.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1726983/13.05.2011 г. за
данъчен период 01.04.2011 год. до 30.04.2011 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 3 054.00 лв., а действителният размер е 1 304.00 лв., и е намалил
82
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
13.40 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 763.40
лв.;
32.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1745450/13.06.2011 г. за
данъчен период 01.05.2011 год. до 31.05.2011 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 2 833.34 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 8.45
лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 841.79 лв.;
33.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1763623/13.07.2011 г. за
данъчен период 01.06.2011 год. до 30.06.2011 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 3 600.00 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
38.82 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 638.82
лв.;
34.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1782651/15.08.2011 г. за
данъчен период 01.07.2011 год. до 31.07.2011 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 3 686.00 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 0.20
лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 686.20 лв.;
35.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1797595/14.09.2011 г. за
данъчен период 01.08.2011 год. до 31.08.2011 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 080.00 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 2.73
лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 080.73 лв.;
36.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1814966/14.10.2011 г. за
данъчен период 01.09.2011 год. до 30.09.2011 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 1 072.00 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 2.01
лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 074.01 лв.;
37.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1823235/09.11.2011 г. за
данъчен период 01.10.2011 год. до 31.10.2011 год. е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 4 027.99 лв., а действителният размер е 1 078.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на 4.7
4лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 954.73 лв.; и
38.в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 1600-1849558/14.12.2011 г. за
данъчен период 01.11.2011 год. до 30.11.2011 год. е потвърдил неистина в
83
раздел „Б“ от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 3 066.66 лв., а действителният размер е 0.00 лв., и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В“ ДДС за внасяне в размер на
52.05 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 118.71лв.;
и
II. През същия период в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление и при условията на посредствено извършителство чрез
счетоводителя Л.Д.П., ЕГН ***, от която не може да се търси наказателна
отговорност, тъй като не е имала субективни представи за обективни
признаци от състава на престъплението, е използвал документи с невярно
съдържание – отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС – дневници за покупки на
ЕТ “***“ гр. А.с ЕИК по БУЛСТАТ ***, в които са били отразени неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури както следва:
1.На 10.09. 2008 год.:
-фактура № 2570/18.08.2008 год. на стойност 16 666.67 лв. и ДДС
3333.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
2.На 10.12. 2008 год.
-фактура № 318/27.11.2008 год. на стойност 11 666.67 лв. и ДДС 2333.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик “***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
3.На 12.02.2009 год.
-Фактура № 1663/06.01.2009 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500 лв.,
с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-фактура № 1654/27.01.2009 год. на стойност 1 666.67 лв. и ДДС 333.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
4.На 13.03. 2009 год.
-Фактура с № 378/06.02.2009 год., на стойност 3 333.33 лв. и ДДС 666.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик “***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
- фактура № 410/11.02.2009 год. на стойност 3 250.00 лв. и ДДС 650 лв.,
с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик “***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-фактура № 403/25.02.2009 год. на стойност 1 666.67 лв. и ДДС 333.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка с
доставчик “***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
5.На 10.04.2009 год.
-Фактура с № 403/25.02.2009 год. на стойност 1666.67 лв. и ДДС 333.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
84
доставчик “***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 1691/25.02.2009 год. на стойност 2 900.00 лв. и ДДС 580.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура с №331/10.03.2009год. на стойност 4 333.33лв. и ДДС
866.67лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
покупка с доставчик „ИГ Баумекс“ООД с ЕИК па БУЛСТАТ ***
-фактура № 386/13.03.2009 год. на стойност 3 666.67 лв. и ДДС 733.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „ИГ Баумекс“ ООД с ЕИК па БУЛСТАТ ***;
6.На 14.05.2009 год.
-Фактура № 1738/27.04.2009 год. на стойност 1 833.33 лв. и ДДС 366.67
лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
7.На 12.06.2009 год.
-Фактура с № 1775/29.05.2009 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-фактура № 1793/25.05.2009 год. на стойност 3 791.67 лв. и ДДС 758.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
8.На 14.07.2009 год.
-Фактура с № 1811/08.06.2009 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС
500.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-фактура № 1791/17.06.2009 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
- фактура № 1770/23.06.2009 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
9.На 12.08.2009 год.
-Фактура №1317/14.07.2009 год. на стойност 3 684.00 лв. и ДДС 736.80
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура с № 1830/20.07.2009 год. на стойност 4 000.00 лв. и ДДС
800.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-фактура № 1813/28.07.2009 год. на стойност 4 516.67 лв. и ДДС 903.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
85
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
10. На 13.09.2009 год.
-Фактура № 1320/10.08.2009 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 1804/14.08.2009 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
11. На 13.10.2009 год.
-Фактура с № 601513/18.09.2009 год. на стойност 1 666.67 лв. и ДДС
333.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-фактура № 601517/21.09.2009 год. на стойност 4 000.00 лв. и ДДС
800.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 1510/04.09.2009 год. на стойност 2 625.00 лв. и ДДС 525.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
12. На 12.11.2009 год.
-Фактура № 1527/10.10.2009 год. на стойност 4 088.00 лв. и ДДС 817.60
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 1415/27.10.2009 год. на стойност 3 500.00 лв. и ДДС 700.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
13. На 11.12.2009 год.
-Фактура № 1552/10.11.2009 год. на стойност 3 335.00 лв. и ДДС 667.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 1402/19.11.2009 год. на стойност 3 835.00 лв. и ДДС 767.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
14. На 10.01.2010 год.
-Фактура № 1593/08.12.2009 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура с № 1544/14.12.2009 год. на стойност 2 916.67 лв. и ДДС
583.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
покупка, с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-фактура № 1508/11.12.2009 год. на стойност 4 166.67 лв. и ДДС 833.33
86
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – покупка, с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
15. На 12.02.2010 год.
-Фактура № 1738/12.01.2010 год. на стойност 2 250.00 лв. и ДДС 450.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 750
кг., с доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 1768/18.01.2010 год. на стойност 3 000.00 лв. и ДДС 600.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 7317
кг., с доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
16. На 11.03.2010 год.
-Фактура № 1938/15.02.2010 год. на стойност 2 000.00 лв. и ДДС 400.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – силаж – 13333
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 1915/19.02.2010 год. на стойност 3 716.37 лв. и ДДС 743.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 9065
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
17. На 12.04.2010 год.
-Фактура № 1930/09.03.2010 год. на стойност 3 083.33 лв. и ДДС 616.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 1027
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2012/12.03.2010 год. на стойност 3 333.34 лв. и ДДС 666.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 8130
кг., с доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
18.На 13.05.2010 год.
-Фактура № 1738/22.04.2010 год. на стойност 3 833.33 лв. и ДДС 766.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 9583
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 1721/24.04.2010 год. на стойност 3 666.67 лв. и ДДС 733.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 1222
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
19. На 11.06.2010 год.
-Фактура № 1844/26.05.2010 год. на стойност 3 583.33 лв. и ДДС 716.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 8739
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
20. На 13.07.2010 год.
-Фактура № 1942/21.06.2010 год. на стойност 3 166.67 лв. и ДДС 633.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – силаж – 19791
кг., с доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 1852/24.06.2010 год. на стойност 4 166.67 лв. и ДДС 833.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 10162
87
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
21.На 11.08.2010 год.
-Фактура № 1920/08.07.2010 год. на стойност 4 150.00 лв. и ДДС 830.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 10121
кг., с доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 1962/27.07.2010 год. на стойност 4 166.67 лв. и ДДС 833.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 1388
кг., с доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
22. На 14.09.2010 год.
-Фактура № 2121/16.08.2010 год. на стойност 3 833.33 лв. и ДДС 766.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 9583
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2106/23.08.2010 год. на стойност 2 083.33 лв. и ДДС 416.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 694
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2117/27.08.2010 год. на стойност 1 916.66 лв. и ДДС 383.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – силаж – 12 777
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
23. На 13.10.2010 год.
-Фактура № 2101/08.09.2010 год. на стойност 3 333.33 лв. и ДДС 666.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 8333
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2109/20.09.2010 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло – 3846
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2127/14.09.2010 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 833
кг., с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
24. На 13.11.2010 год.
-Фактура № 2152/04.10.2010 год. на стойност 3 000.00 лв. и ДДС 500.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж – 7142
кг., с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2163/19.10.2010 год. на стойност 2 916.67 лв. и ДДС 583.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 7142
кг., с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2179/28.10.2010 год. на стойност 2 750.00 лв. и ДДС 550.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 888
кг., с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
25. На 13.12.2010 год.
-Фактура № 2129/07.11.2010 год. на стойност 3 750.00 лв. и ДДС 750.00
88
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – царевица –
9868 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2108/12.11.2010 год. на стойност 3 750.00 лв. и ДДС 750.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – ечемик – 8333
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2120/24.11.2010 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 833
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2102/29.11.2010 год. на стойност 1 083.33 лв. и ДДС 216.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – силаж – 7738
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
26. На 13.01.2011 год.
-Фактура № 2181/07.12.2010 год. на стойност 5 000.00 лв. и ДДС 1
000.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж –
12500 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2172/13.12.2010 год. на стойност 2 916.00 лв. и ДДС 583.20
лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 972
кг., с доставчик „Търговище фураж“ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2166/22.12.2010 год. на стойност 5 000.00 лв. и ДДС 1
000.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж
– 12500 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура № 2191/28.12.2010 год. на стойност 2 083.33 лв. и ДДС 416.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – цвекло –
3255.20 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
27. На 11.02.2011 год.
-Фактура № 2122/07.01.2011 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500 лв.,
с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна, 833 кг., с
доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2126/03.01.2011 год. на стойност 4 166.67 лв. и ДДС 833.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 9689
кг. с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2113/12.01.2011 год. на стойност 3 333.33 лв. и ДДС 666.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – цвекло 5050
кг., с доставчик „Търговище фураж “ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2107/25.01.2011 год. на стойност 4 166.66 лв. и ДДС 833.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 9689
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
28. На 14.03.2011 год.
-Фактура № 2132/09.02.2011 год. на стойност 2 500 лв. и ДДС 500.00 лв.,
с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – царевица – 6578
89
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2141/21.02.201 1год. на стойност 1 666.67 лв. и ДДС 333.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – люцерна – 476
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
29. На 13.04.2011 год.
-Фактура № 2142/04.03.2011 год. на стойност 4 166.67 лв. и ДДС 833.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – царевица -
10964 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2125/11.03.2011 год. на стойност 3 333.33 лв. и ДДС 666.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – ечемик – 7407
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2111/17.03.2011 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС –люцерна – 833
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2124/23.03.2011 год. на стойност 1 666.67 лв. и ДДС 333.33
лв. с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло – 2525
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2146/29.03.2011 год. на стойност 833.33 лв. и ДДС 166.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – трици – 2777
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
30. На 13.05.2011 год.
-Фактура № 2123/10.04.2011 год. на стойност 5 083.33 лв. и ДДС 1
016.67 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж –
11821 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2116/14.04.2011 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна – 833
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура № 2110/21.04.2011 год. на стойност 1166.67 лв. и ДДС 233.33
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – цвекло – 1822
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
31. На 13.06.2011 год.
-Фактура № 2155/09.05.2011 год. на стойност 2 500.00 лв. и ДДС 500.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – слънчоглед –
5 000 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2169/17.05.2011 год. на стойност 3 333.33 лв. и ДДС 666.47
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – царевица –
8771 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***
-Фактура № 2173/23.05.2011 год. на стойност 5 000.00 лв. и ДДС
1000.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж
– 11 627 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
90
-Фактура № 2162/25.05.2011 год. на стойност 3 333.33 лв. и ДДС 666.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – люцерна –
1111 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
32. На 13.07.2011 год.
-Фактура № 2153/06.06.2011 год. на стойност 3 333.33 лв. и ДДС 666.67
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – царевица –
8771 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2165/10.06.2011 год. на стойност 6 666.67 лв. и ДДС
1333.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
фураж – 15503 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по
БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2158/15.06.2011 год. на стойност 5 000.00 лв. и ДДС
1000.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
люцерна – 1666 кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по
БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 2171/20.06.2011 год. на стойност 3 000.00 лв. и ДДС 600.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – ечемик – 6666
кг., с доставчик „Търговище фураж“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
33. На 15.08.2011 год.
-Фактура № 340/31.07.2011 год. на стойност 11 666.67 лв. и ДДС
2333.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
фураж – 21051 кг., с доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 342/31.07.2011 год. на стойност 11 666.67 лв. и ДДС
2333.33 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
фураж – 22755 кг., с доставчик „Виктори“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
34. На 14.09.2011 год.
-Фактура № 3697/09.08.2011 год. на стойност 5 400.00 лв. и ДДС
1080.00 лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж
- 12857.14 кг., с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
35. На 14.10.2011год.
-Фактура № 598/20.08.2011 год. на стойност 1 500.00 лв. и ДДС 300.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 3750
кг., с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
36.На 09.11.2011 год.
-Фактура № 514/06.10.2011 год. на стойност 2 250.00 лв. и ДДС 450.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж -
5232.55 кг., с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 511/10.10.2011 год. на стойност 4 000.00 лв. и ДДС 1000 лв.,
с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж – 9302.32
кг., с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
91
-Фактура № 512/19.10.2011 год. на стойност 4 000.00 лв. и ДДС 1000.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж -
9302.32 кг., с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 513/27.10.2011 год. на стойност 4 000.00 лв. и ДДС 1000.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж –
9302.32 кг., с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
37. На 14.12.2011 год.
-Фактура № 784/05.11.2011 год. на стойност 4 000.00 лв. и ДДС 1000.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж-
9523.81 кг., с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 764/10.11.2011 год. на стойност 3 500.00 лв. и ДДС 700.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
8333.3 кг., с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
-Фактура № 771/17.11.2011 год. на стойност 3 500.00 лв. и ДДС 700.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС – фураж –
8333.3 кг., с доставчик „***“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, и
-Фактура № 760/21.11.2011 год. на стойност 4 000.00лв. и ДДС 1000.00
лв., с предмет доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС – фураж –
9523.71 кг., с доставчик „*** “ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***;
при представяне на информация пред органите по приходите – ТД-НАП
гр. Пловдив, и при водене на счетоводството,
и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 68 559.61 лв.
за периода от 10.09.2008 год. до 14.12.2011 год.
От обективна страна с нормата на чл.255 от НК законодателят е
установил защита от престъпни посегателства на обществените отношения,
свързани със законосъобразното формиране на приходната част на бюджета
на държавата от постъпленията на данъци. Техен предмет са неустановените
от органите по приходите /по вид и размер/ или неплатени данъчни
задължения. Основният състав на престъплението по чл.255 от НК очертава
формите на изпълнително деяние - действие или бездействие, осъществено в
нарушение на правилата на данъчното законодателство, и насочено към
създаване на пречки за установяването или плащането на дължимия данък
при възникване на обект на данъчно облагане от реално извършена стопанска
сделка. Подсъдимият П. Г. Н. е годен субект на посоченото престъпление. В
т.3. на Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015
г., ОСНК, е указано, че субект на престъплението може да бъде физическото
лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице, което за
подсъдимия по делото е несъмнено установено. В случая е установена не само
представителната власт на подсъдимия – въз основа на въз основа на
получена управителна и представителна власт от него на базата на
пълномощно, издадено му на 03.12.2007 г., съставено в Картагена, Испания,
и нотариално заверено там, в негова полза от св. И.П.Н. включващо пълен
92
обем от представителна власт както към държавните органи и институции,
така и към евентуални контрагенти при сключването на договори, но и от
това, че реално цялата фактическа дейност на ЕТ „***“ е осъществяван през
този период от подсъдимия, като други лица не са имали отношение към нея -
обективно е осъществявал присъщите функции на данъчно задължено лице и
е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат - избягване на
установяването и плащането на данъчни задължения. Счетоводството на
фирмата също се е осъществявало от лице, изпълняващо разпорежданията на
подсъдимия и отчитащо му се за извършената дейност. Показанията на
свидетелската Л.Д.П. категорично установяват, че счетоводното отчитане е
извършвано от свидетелката, която е притежавала квалификация и знания за
тази дейност. Същевременно фактическото водене на счетоводната отчетност
се е основавало изцяло на предоставяните от подсъдимия на счетоводителката
първични счетоводни документи. Тези документи тя описвала в дневниците
за покупки и продажби, съответно в справките-декларации по чл.125 ал.1
ЗДДС. В този смисъл нарушенията на счетоводното законодателство,
допуснати при неговото осъществяване, са резултат от поведението на
подсъдимия, изразяващо в предоставянето на съответните първични
счетоводни документи, към които стриктно се е придържала свидетелката.
Свидетелката не е съзнавала фактическите обстоятелства на престъплението,
т. е. действала невиновно, но с тези си действия е била използвана от
подсъдимия за извършването на самото фактическо изпълнение на деянието.
Безспорно е установено по делото, че ЕТ „***“ е било регистрирано по ЗДДС
през инкриминирания период, което е създавало за подс. Н. задължения да
осигури точното и добросъвестно изпълнение на разпоредбите на посочения
закон. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗДДС ЕТ „***“ се явява
данъчнозадължено лице и за него са изцяло относими задълженията, които
ЗДДС вменява на регистрираните по този закон данъчни субекти. Съгласно
изискванията на чл.124 от ЗДДС данъчният субект следва да води отчетни
регистри – дневници за покупки и продажби, в които да отразява получените
от него данъчни документи – фактури - в дневника за покупки и издадените
от него данъчни документи-в дневника за продажби. По силата на чл.125 от
ЗДДС за същия този данъчен субект възниква задължението въз основа на
отчетните регистри да подава справка-декларация за всеки данъчен период,
който е едномесечен по ЗДДС и съвпада с календарния месец. Към справка-
декларацията се прилагат и отчетните регистри за този данъчен период. По
този начин за регистрираните лица, които са получили стоки или услуги по
облагаема доставка, възниква правото на приспадане на данъчен кредит.
Установено е по безспорен начин, че сделките, по които са издадени
процесните фактури с посочените в тях доставчици не са реални, тъй като не
са извършвани. Издадените фактури представляват документи с невярно
съдържание, тъй като отразяват процеси, които в обективната действителност
не са протекли. Тези документи с невярно съдържание са били използвани
при водене на счетоводството на ЕТ „***“, след което са били включени в
93
дневника за покупки на търговеца. Безспорно е установено от анализа на
доказателствената съвкупност, че въпросните сделки не са били
осъществявани. В подадените в данъчната служба справки-декларации се
твърди, че те са осъществени. Същите са включени в справката, вследствие на
отразяването им в отчетните регистри. По този начин в справката-декларация
за инкриминираните данъчни периоди е потвърдена неистина от подс. Н.,
като дейността е извършена чрез св. П.. Тъй като не са налице реални сделки -
в конкретния случай липсват доставки по процесните фактури, липсва
данъчно събитие, то за получателя по сделките не възниква и право на
данъчен кредит, но включвайки го в справките-декларации, данъчният субект
го приспада. С подадените през инкриминирания период пред ТД на НАП
Пловдив на основание чл.125 от ЗДДС справки-декларации е било
декларирано, че представлявания от подс. Н. въз основа на посоченото
пълномощно ЕТ дължи ДДС за внасяне в занижен размер, в сравнение с
дължимия за всеки от съответно посочените данъчни периоди данък,
определен по размер в издадения ДРА и в заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза. Декларираният занижен размер на
ДДС за посочените данъчни периоди е в резултат на неправомерно
приспаднат данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчици на ЕТ, за
които е установено, че не са били негови съконтрахенти. На посочените
фактури е придаден вид, че са съставени от лицата, представляващи фирмите
доставчици, същите са осчетоводени и представени в ТД на НАП Пловдив, за
да удостоверят извършването на сделки и плащане от страна на подсъдимия
по тях и се претендира приспадане на данъчен кредит. Целта на
документираните в процесните фактури симулативни сделки е била да се
преобразува финансовият резултат на представлявания от подсъдимия
търговец по начин, който да сочи не на дължим от него ДДС, а на приспадане
на ДДС, изчисляван в резултат на неосъществените сделки, лъжливо
документирани в инкриминираните фактури. Безспорно е установено, че
справките-декларации са подадени в данъчната служба чрез св. П., която е
осъществяла счетоводното обслужване на управлявания фактически от
подсъдимия ЕТ. През процесните данъчни периоди тя е осчетоводявала
представените й фактури от подсъдимия, в качеството на управителен и
представителен орган на ЕТ „***“, които били вписвани в дневника за
покупки и включени в подадените от нея справки-декларации. Установено е,
че св. П. не е знаела, че процесните фактури документират неосъществени
сделки, предвид което не е действала виновно, като извършител на
процесните деяния при общност на умисъла с подсъдимия. Това се
потвърждава от обстоятелството, че свидетелката не е била запозната с
отношенията на подсъдимия с посочените във фактурите доставчици. Тя е
проверявала фактурите само досежно техните реквизити, но не и за наличието
на документи, удостоверяващи реалността на доставката на фактурираната
стока, нейното количество или обстоятелства свързани с извършеното
нагледно плащане на стоката по фактурата. Свидетелката П. е подавала по
94
електронен път в ТД на НАП Пловдив инкриминираните по делото справки-
декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС. Налице е посредствено извършителство,
тъй като деецът използва друго лице, което потвърждава неистина в писмена
декларация при липса на общност на умисъла, което да обоснове съучастие. В
този смисъл е и Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС, Решение №
127/06.04.2015 г., по н. д. № 123/2015 г. на ВКС, ІІІ н.о. В настоящия случай
посредственият извършител е използвал като оръдие наказателноотговорно
лице, което мотивира да извърши изпълнителното деяние така, че то действа
при някое от обстоятелствата, изключващи умисъла.
Обективните признаци на престъплението по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2
пр.1, т.6 пр.2 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК са налице. В конкретния случай подс.
П.Н. е осъществил повече от едно от изпълнителните деяния, посочени от
законодателя в основния текст на престъплението, за което се води
наказателното производство - той е потвърдил неистина в дължима по ЗДДС
данъчна декларация за всеки един от тридесе и осемте инкриминирани
данъчни периода, с което е реализирал деянието, посочено в чл.255 ал.1 т.2 от
НК. При водене на счетоводството на фирмата за всеки един от данъчните
периоди са съставени и документи с невярно съдържание - отчетни регистри -
дневници за продажбите на ЕТ „***“, в които са отразени данъчни фактури
по неполучени доставки от вече посочените търговци „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „ИГ Баумекс“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД,
„Виктори“ ООД, „Търговище фураж“ ООД и „***“ ЕООД, с право на пълен
данъчен кредит. Подсъдимият е претендирал приспадане на неследващ се
данъчен кредит за сумите по посочените 96 бр. фактури.
Подсъдимият П.Н. е реализирал и изпълнителните деяния, визирани в
чл.255 ал.1 т.6 и т.7 от НК. Така е било избегнато установяването и
плащането на данъчни задължения в общ размер на 68 559.61 лв., дължими по
ЗДДС.
Налице е и квалифициращият белег на престъплението „данъчни
задължения в особено големи размери“. Легалната дефиниция на този
признак е в чл.93 т.14 пр.2 от НК и определя като такива задължения над
дванадесет хиляди лева.
Налице е и усложнена престъпна деятелност по см. на чл.26 ал.1 от НК
– продължавано престъпление. Подсъдимият Н., като бидейки управителен и
представителен орган на ЕТ „***“ гр. А. ръководещ стопанската му дейност,
неколкократно е нарушил по посочените в чл.255 ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК
начини законоустановените си задължения към фиска. През
"непродължителен период от време", съгласно задължителните за съда
указания, дадени в ТР № 1/07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/09 г. на ОСНК, е
нарушен един и същ престъпен състав при постигане на един и същ
престъпен резултат - избягване установяването и плащането на данъци.
Налице е единство на увреденото правно благо, при еднородност на начина на
извършване и обвързаност по време. При осъществяване на инкриминираните
95
в нормата действия, деецът е имал едни и същи фактическо положение и
трайно отношение към предмета и обекта на посегателство - защитените от
закона обществени отношения, които той засяга, както и еднакво психическо
отношение към общественоопасните последици на деянията си. Те са
извършени и при "еднородност на вината". При констатирана обективна и
субективна еднородност в посочения по-горе смисъл, отделните деяния –
общо 38 – за всеки от инкриминираните данъчни месечни периоди, следва да
се третират не като самостоятелни престъпления, а като едно продължавано
престъпление.
От субективна страна престъплението по посочената правна
квалификация е извършено от подсъдимото лице П.Н. при пряк умисъл – с
целени и настъпили общественоопасни последици. Престъпното поведение е
реализирано от подсъдимото лице при условията на посредствено
извършителство – чрез използване като оръдие на свидетелкат Л.П.,
несъзнаваща от субективна страна съставомерните признаци на деянието и
поради това и явяваща се наказателнонеотговорна.
При така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия
П. Г. Н. и определената правна квалификация на деянието – по чл.255 ал.3 вр.
ал.1 т.2 пр.1, т.6 пр.2 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК, при обсъждане на вида и
размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на
същото, настоящият съдебен състав е задължен да определи наказанието при
условията на чл.58А от НК, което задължение е наложено от нормата на
чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което се
проведе съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК. Предвиденото наказание за престъплението по чл.255 ал.3
вр. ал.1 т.2 пр.1, т.6 пр.2 и т.7 от НК е лишаване от свобода от три до осем
години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а
разпоредбата пък на чл.58А ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия
за намаляване на наказанието лишаване от свобода с една трета след
определянето му съобразно разпоредбите на Общата част на НК, като в ал.4
на чл.58А от НК е предвидена възможност за определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК, когато са налице основанията за прилагането на
чл.55 от НК и приложението му е по – благоприятно за дееца.
В настоящия случай съдебният състав като съобрази определящите
отговорността обстоятелства прецени, че наказанието, което следва да получи
подсъдимия за извършеното от него престъпление, следва да се определи при
условията на чл.58А ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК – при многобройни
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, когато и най-лекото
предвидено наказание се оказва несъразмерно тежко - така както застъпиха в
пледоариите си и страните по делото, вкл. и представителя на държавното
обвинение, тъй като счете, че приложението на чл.55 е по-благоприятно за
дееца от приложението на чл.58А ал.1 от НК. Налице е значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и като такива се приеха
направеното признание на вина, чистото съдебно минало на лицето,
96
напреднала възраст, че е пенсионер и вдовец, и най-вече изминалия период от
извършване на инкриминираната проява до приключване на наказателното
производство пред настоящата съдебна инстанция – период от десет години.
Като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства се прие
продължилия във времето престъпен умисъл и интензитет на престъпна
деятелност – обхващаща период от 38 месеца, както и немалкия размер на
щетата – 68 559.61 лв.
Като се води от горното и приемайки многобройността на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счете да определи на
извършителя П.Г.Н. наказание при условията на чл.58А ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1
и ал.3 от НК лишаване от свобода в размер на една година и девет месеца,
който съобразно реда на провеждане на съдебното следствие – по Глава
ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, и задължението по чл.373
ал.2 от НПК вр. чл.58А ал.1 от НК е съобразено и с нормата на чл.58А ал.4 от
НК, както и да не наложи по-лекото предвидено наказание наред с
лишаването от свобода – конфискация на част или цялото имущество на
виновния.
За постигане целите на наказанието, както по отношение на
индивидуалната, така и на генералната превенция, съдебният състав прие, че
не следва така определеното и наложено на подсъдимия Н. наказание
лишаване от свобода в размер на една година и девет месеца да бъде търпяно
ефективно, а следва изпълнението му да бъде отложено на основание чл.66
ал.1 от НК с изпитателен срок от три години – минималния предвиден от
законодателя в нормата на чл.66 ал.1 от НК. За условното осъждане основен
аргумент съдът изведе пак от чистото съдебно минало на лицето и от
възрастта на подсъдимия – на почти 70 години. Това наказание лишаване от
свобода в размер на една година и девет месеца като вид, размер и с отложено
изпълнение с изпитателен срок от три години се прие за справедливо и
съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.
Относно веществените доказателства – оригинални документи,
предадени по делото от ТД на НАП Пловдив, описани подробно в акт за
предаване на документи от архив от 11.07.2017 г. на лист 122 от том 8 на
досъдебното производство, и такива посочени в акт за предаване на
документи от архив за ползване от ТД на НАП Пловдив № 1081/30.12.2015 г.
на лист 121-122 от том 5 на досъдебното производство, съдът прие, че следва
да ОСТАНАТ към материалите по делото след влизане на присъдата в сила.
По делото в хода на неговата досъдебна фаза са направени разноски в
общ размер на 968,80 /деветстотин шестдесет и осем лева и осемдесет
стотинки/ лева за възнаграждения на вещи лице по изготвени експертизи,
като с оглед изхода на производството и на основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия П. Г. Н. да ги заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови Присъдата си.
97



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:












98