№ 384
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Д.а
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Д.а Административно наказателно
дело № 20213110204892 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от В. ИВ. Р. от гр.Игнатиево, обл.Варна срещу
Наказателно постановление № 23-0000095/15.02.2021г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на
2000,00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Намира, че същото е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и при
неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че е нарушено правото му на
защита, като оспорва и размера на наложената му санкция. Моли съда да
отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.А.Д., който поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Оспорва превозът да е извършен срещу заплащане и счита, че
същият не се явява обществен такъв. Поддържа и аргументите, изложени в
депозирани писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да
бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в действалата в този
момент редакция), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
На 13.11.2020г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка
„ЗИЛ“ от кат. N2 G, с рег.№ В 0653 НТ, като се движел по републикански път
II-29 в посока от гр.Добрич към гр.Варна. Около 11,00ч., на около 1км. след
разклона за с.Изворско той бил спрян за проверка от служители на РД “АА“-
Варна, които установили, че с автомобила се извършва превоз на товари- 3,60
кубични метра дърва по маршрут с.Водица- с.Яребична. Автомобилът бил
собсвтеност на Иван Апостолов Димитров и бил отдаден под наем на ЕТ
„МИ-В.Р.“. От представен от жалбоподателя превозен билет било установено,
че продавач на дървесината е ДГС Варна, купувач е „Веслес“ ЕООД, а
получател е лицето Стоян Димитров. След направена справка в
информационната система на ИА „АА“ било установено също, че ЕТ „МИ-
В.Р.“ като превозвач не притежава лиценз за извършване на превоз на товари.
Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
извършва обществен превоз на товари без съответен лиценз. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН (в действалата в този момент редакция). Въз основа на съставения акт
на 15.02.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на В.Р. била наложена глоба в размер на 2000,00 лв., за извършено
нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Т. СТ.
Т., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и
фотоснимки. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по
делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната
достоверност.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено
значение за изясняването на делото са: разпечатка от справка за лицензи в
информационната система на ИА „АА“, договор за отдаване под наем на
товарен автомобил и превозен билет от 13.11.2020г. Съдържащата се в
посочените документи информация кореспондира изцяло на показанията на
2
свидетеля и подкрепя извода за тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-
249/15.05.2015г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Непосочването на доказателствата, които потвърждават наказателното
постановление, последователно се преценява от съдилищата като
несъществено процесуално нарушение. В Решение № 1861 от 11.10.2019 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1564/2019 г. се подчертава, че липсата на
доказателства, а не посочването на доказателства, е от значение, защото
отсъствието им води до недоказаност на твърдението на наказващия орган за
съществуване на описаните факти в НП, съответно незаконосъобразност на
НП.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл. 6, ал.1 от Закона за автомобилните превози, според който
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
3
територията на Република България. От своя страна разпоредбата на чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП предвижда специална санкция за водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
От показанията на свидетеля Т. и от приобщените писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е
извършвал превоз на дърва, както и че едноличният търговец-наемател на
автомобила, с който е осъществен превоза, не е притежавал лиценз за
извършване на превоз на товари. Спорът между страните се свежда основно
до въпроса представлява ли процесния превоз обществен такъв на товари и
попада ли същия в приложното поле на изискванията по чл.6, ал.1 от ЗАвПр.
По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗАвПР „Обществен превоз“ е превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство. Действително, по делото
липсват конкретни доказателства за извършено плащане във връзка с превоза.
От приложения превозен билет е видно обаче, че на 13.11.2020 г.
жалбоподателят е превозил дърва, които не са негова собственост (нито в
лично качество, нито в качеството му на ЕТ). От отразените в превозния
билет данни за товар, собственик, маршрут и получател се налага извод, че
превозът е извършен за сметка на друго лице. След като едноличният
търговец не е собственик нито получател на товара, очевидно не се касае за
превоз за собствена сметка по смисъла на §1, т.4, б.“а“ от ЗАвПр (според
който такъв е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за
собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със
собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е
предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките
на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а
товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът).
4
Следователно извършвания от жалбоподателя превоз представлява обществен
превоз на товари, за осъществяването на който е било задължително
превозвачът да притежава съответен лиценз. (Аналогичен извод е формиран и
от ВАдмС в Решение № 1399 от 4.11.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1893/2021 г., постановено във връзка със същия случай).
Административнонаказателната отговорност за извършването на
превоза без съответен лиценз правилно е насочена към жалбоподателя, тъй
като според разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП подлежи на
санкциониране всеки водач на МПС, който извършва обществен превоз на
товари без изискуемите от регламент на европейските институции, от този
закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му документи.
Доколкото притежаването на лиценз за извършване на превоз на товари се
изисква от този закон (чл.6, ал.1 от ЗАвПр), безспорно водачът, осъществил
превоза без наличието на този документ подлежи на санкциониране по реда
на посочената норма. Действително, жалбоподателят е санкциониран в лично
качество, като физическо лице, а не като ЕТ, а само ЮЛ или ФЛ,
регистрирано като търговец, може да се снабди с лиценз за превоз на товари.
Отговорността по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози обаче
е на водача. В Решение № 1281 от 25.06.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 1384/2019 г. се подчертава, че преди извършване на превоз същият следва
да се убеди, че лицето, което му възлага превоза притежава изискуемите се
лицензи и други подобни за извършване на дейността. Следва да се отбележи
и че в случая водач е представляващия ЕТ и същият безспорно е бил наясно с
липсата на лиценз.
При така установеното съдът приема, че наказващият орган правилно
е издирил и приложимия закон и относимата санкционна разпоредба.
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона,
при което липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите
на случая.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. За формирането на извод за
маловажност на случая при нарушения, несвързани с настъпването на
конкретен резултат, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването им, а такива в случая
не са налице. Следва да се отбележи, че изискването за притежаване на
лиценз за извършване на обществени превози е установено с оглед
гарантиране сигурността на участниците в движението по пътищата, което
определя значимостта на защитените от закона обществени отношения.
Поради това и при липсата на обстоятелства, обуславящи по-малката тежест
на разглежданото нарушение от типичните такива от този вид, приложението
5
на чл.28 от ЗАНН следва да бъде отказано.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
Независимо от изхода на делото не следва да се уважава искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално
представителство. В случая разглеждането на делото е протекло в едно
съдебно заседание, в което не е участвал юрисконсулт, а депозираното
писмено становище е подписано от директора на РД „АА“-Варна и
следователно не се дължи възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 23-
0000095/15.02.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на В. ИВ. Р. от гр.Игнатиево, обл.Варна, с
ЕГН:**********, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000.00 лева , като
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6