Решение по дело №3394/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ……/05.07..

Година 2019

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на пети юни

Година 2019

в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      Весела Станчева                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 3394 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 125 ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) и възражение за прихващане с вземане по чл. 145 ТЗ.

.

Ищецът Н.Щ.Б. твърди да притежава 13 дяла от капитала на ответното дружество „Б.М.К.“ ООД. На 14.112012 г. за дружеството е получено предизвестие за прекратяване на участието му в дружеството, а с нарочно решение на общото събрание е прието това да е станало на 17.12.2012 г. и е взето решение за изплащане стойността на дела. Претендира сума в размер на 309 450 лв. (съгласно увеличение на предявения иск, допуснато в съдебно заседание на 03.04.2019 г.), законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и разноските по делото.

В отговор по исковата молба се признава, че ищецът е притежавал 13 дяла от капитала на дружеството, както и че членственото му правоотношение е прекратено през месец декември 2012 г. Застъпва довод, че при оценка на активите следва да се вземе предвид историческата им стойност, от която да бъде приспаднат размерът на задълженията. Твърди се като управител на дружеството ищецът да е причинил вреда, ангажирайки дружеството с издадени в полза на съпругата на ищеца (работила в дружеството на трудов договор през периода 2005-2011 г.) пет броя записи на заповед от по 9 999 лв. без да са налице нейни вземания в такъв размер. Застъпен е довод, че с издаване на тези записи на заповед ищецът не е изпълнил задълженията си да организира и ръководи дейността на дружество, да осигурява стопанисването и опазването на имуществото му и да контролира разходването на финансовите средства. Следствие на това срещу дружеството били образувани изпълнителни производства, а сметките му били запорирани. Това станало причина ответникът да ползва услугите на трето лице, което да събира сумите и да се разплаща от негово име. Твърди се, заплатеното възнаграждение към датата на депозиране на отговора да възлиза на 95808,45 лв. Навежда се довод, че този разход е в пряка причинно-следствена връзка с поетите менителнични задължения и то в отклонение от дружествения договор, изискващ решение на общото събрание на съдружниците при поемане на задължение към един и същ контрагент за един и същ предмет за период до 6 месеца.

В отговор по възражението за прихващане от името на ищеца се застъпва теза, че сключените менителнични сделки са в кръга на правомощията му като управител според дружествения договор. Твърди при освобождаването му като управител да е освободен и от отговорност. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между действията му и сключения договор за факторинг. Застъпва теза, че възприетият разход, превишаващ значително размера на задълженията в изпълнителното производство, е резултат на нерационално търговско решение. Оспорва и твърдяните разходи да са реално правени при твърдение, че едноличен собственик на дружеството, с което е сключен договорът за факторинг е дъщеря на съдружник в ответното дружество.

В допълнителния си отговор ответното дружество сочи на 19.04.2018 г. да е взето нарочно решение от общото събрание на съдружниците за ангажиране отговорността на ищеца като управител на дружеството като се оспорва към предходен момент да е бил освобождаван от отговорност. Уточнява, че част от дължимата сума в размер на 49752,93 лв. е преведена по договора за фактуринг и е останало задължение в размер на 46055,52 лв.

            В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Л., оспорва счетоводният баланс да отразява вярно стойността на имущественото състояние на ответното дружество и в частност – стойността на дълготрайните материални активи. Твърди се също така, че не е отчетена реалната им себестойност и справедлива пазарна цена към 31.12.2012 г., а са начислени амортизации, които не съответстват на реалното състояние на машините и съоръженията. Застъпена е теза, че изготвеният баланс не отговаря на изискванията на НСС 16 и в частност на чл. 7.2, изискващ преоценка на активите с цел отразяване на справедливата им стойност. Оспорва и при начислените амортизации да е съобразен НСС 4. По отношение на приетото за разглеждане възражение за прихващане застъпва довод, че извършените от ищеца действия са в обхвата на компетенциите му като управител, действията по принудително събиране  по реда на ГПК са търпими като дружеството е в състояние да се защити при условията на чл. 422 ГПК и липсва причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и действията на ищеца. Застъпва и теза, че възражението за прихващане да е погасено по давност. По съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. П. от САК, поддържа иска. Претендират се и разноски като е представен списък. Наведени са доводи в писмени бележки.

            Процесуалните представители на ответника – адв. М. от САК и юрк. Т. оспорват да има изискване на преоценка на дълготрайните материални активи.  По същество оспорват иска. Направено е и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски като е представен и списък.

            Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

            По делото не се спори, а и от представения договор за възлагане на управление се установява, че ищецът се е задължил да управлява търговското предприятие с грижата на добър стопанин и да се грижи за дружествените работи като за свои.

 

            По делото не се спори, че на 14.11.2012 г. за ответното дружество е прието изявление, изходящо от ищеца, че прекратява участието си в дружеството с изтичане на едномесечен срок, считано от датата на получаване на предизвестието.

            С решение от 18.12.2012 г. на общото събрание на съдружниците в  „Б.М.К.“ ООД е констатирано прекратяване на участието, прието да е настъпило на 14.11.2012 г., взети са решения за освобождаването му от длъжността управител и за изплащане на дружествения дял в рамките на предвидения с договора двумесечен срок, считано от датата на прекратяване на членственото правоотношение.

            С представения и неоспорен по делото дружествен договор е предвидено, че дружественият дял от имуществото на дружество се определя съразмерно с дела в капитала (чл. 7 ал. 1), а имуществените последици при прекратяване на участието се уреждат в срок до два месеца от датата на прекратяване въз основа на счетоводен баланс, изготвен в края на месеца, през който е настъпило прекратяването(чл. 23 ал. 3).

            По делото не се спори, а и от представените доказателства се установяват образувани три изпълнителни производства съответно под №№ 20158510401004 въз основа на издаден изпълнителен лист от 26.02.2015 г. по ч.гр.д. № 9300 от 2015 г. по описа на СРС, 120 състав, 20158510401224 въз основа на издадени изпълнителен лист от 14.04.2015 г. по ч.гр.д. № 9356 от 2015 г. по описа на СРС, 75 състав и изпълнителен лист от 23.03.2015 г. по ч.гр.д. № 9299 от 2015 г. по описа на СРС, 36 състав и 20158510403621 при ЧСИ Мариян Петков въз основа на изздадени изпълнителни листа съответно на 10.03.2015 г. по гр.д. № 9355/2015 г. на СРС, 52 с-в и на 04.03.2015 г. по гр.д. № 9301/2015 г. по описа на СРС, 25 с-в. Установява се също така, че на 25.05.2015 г. в „Българо-американска кредитна банка“ АД е получено запорно съобщение с указание за наложен запор върху всички сметки в банката с титуляр „Б.М.К.“ ООД. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че предмет на изпълнение са вземания на Галина Д. Божикова, произтичащи от записи на заповед с дати: 20.03.2012 г., 20.04.2012 г., 20.05.2012 г., 20.06.2012 г. и 20.07.2012 г.

            На 01.06.2015 г. писмено е изразено съгласие, че за срок до 31.12.2018 г. (съгласно изменение с анекс № 1 от 31.05.2016 г.) ответното дружество възлага на „ТАРСИС МЕБЕЛ“ ООД срещу възнаграждение да събира от името и за сметка на ответника негови парични вземания, възникнали по силата на сключени от ответника договори и да извършва плащания по нареждае на ответника по посочени от него банкови сметки или на посочени от него лица в брой.

            На 19.04.2018 г. е взето решение от общото събрание на „Б.М.К.“ ООД за предявяване на иск/възражение за прихващане на вземане на дружеството срещу ищеца за вреди в това число и фактурирани задължения в размер на 95808,45 лв., от които заплатени 49752,93 лв.

            От заключението на вещото лице Г. се установява, че, при отчитане на историческата цена на дълготрайните активи балансовата стойност на имуществото към 31.12.2012 г., е отрицателна величина – 298 х. лева (при възприета балансова стойност на дълготрайните материални активи от 116459,67 лв.). В съдебно заседание вещото лице пояснява, че счетоводството на дружеството е водено в съответствие на националните счетоводни стандарти. Вещото лице сочи да е обичайно веднъж на две години да се прави преоценка на активите без обаче търговецът да е задължен да стори това.

            Досежно пазарната цена на дълготрайните материални активи с изключение на недвижимите имоти съдът кредитира допълнителното и неоспорено в тази част заключение на вещото лице Д. като възприема за меродавна с оглед нормата на чл. 162 ГПК обща стойност на машини, съоражения и оборудване от 476720 лв. и стойност на моторни превозни средства – 38480 лв.

           

            При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

 

Съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ прекратеното участие в търговско дружество поражда имуществено право за бившия съдружник. Законът изрично указва и механизъм, при който да бъде остойностено това право като придава значение на резултата от дейността на дружеството, представен според утвърдените счетоводни правила, действащи към края на месеца, през който е станало прекратяването на участието.

Конституционно скрепеното право на сдружаване, израз на което е и участието в дружество с ограничена отговорност, предпоставя стриктна регламентация на правилата за принудително прекратяване на участието. Израз на това право е и възможността съдружникът да прекрати участието си без да е зависим от волята на останалите – чл. 125 ал. 2 ТЗ. С оглед спецификата на формата на сдружаване обаче потестативното право може и следва да бъде упражнено при предписаните от закона условия – минимален срок на предизвестие. Именно защото правото на сдружаване се основава на волята на участващите в общността настоящият състав приема, че припокриването на желания резултат от напускащия, обективирано в предизвестието и взетото решението на останалите съдружници обосновават и безспорното прекратяване на членственото правоотношение. При указаните критерии обаче този ефект е настъпил към момента на обективираното съгласие или с взетото решение от общото събрание от 18.12.2012 г. Следователно налице е първият елемент от фактическия състав – прекратено участие в дружество с ограничена отговорност.

Страните не спорят, а и видно от чл. 7 ал. 1 от дружествения договор размерът на дружествения дял е пропорционален на участието в капитала на дружеството. Имуществените последици от прекратеното участие обаче пряко зависят от финансовото състояние на дружеството. Освен израз на правото на сдружаване участието в търговско дружество е и проява на стопанка инициативност. Поради тази причина и прекратеното членство гарантира на съдружника дял от формирания положителен резултат от дейността на дружеството (така изрично решение № 178 от 22.02.2016 г. по т. д. № 2316/2014 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Това налага остойностяване на имуществото, а законът изрично предписва подхода за това – счетоводния баланс. Самият закон утвърждава правилата за регистриране на относими към дейността на предприятието обстоятелства, тяхното отразяване и обобщено представяне. Оспорването на счетоводния баланс изисква проверка за съответствието му с нормативно предписаните правила. Същевременно обаче доколкото оспорването на баланса е пряко относимо към отстояваното в процеса право, ответникът дължи да очертае обстоятелствата, на които основава оспорването си. Неоспорената част от отразените в баланса данни запазват своята меродавност (в този смисъл решение № 206 от 06.08.2018 г. по т. д. № 1108/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).

Вещите лица Г. и Д. са установили водено от ответника счетоводство съобразно Националните счетоводни стандарти. Предпоставките за прилагането им са установени от чл. 22б от Закона за счетоводството, обнародван в ДВ. Бр. 98/2001г. (ЗСчет.), отменен понастоящем, но действал към 31.12.2012 г. По делото не се твърди, а и не се установява обстоятелство, опровергаващо извода за тяхната приложимост. Съгласно чл. 22в ЗСчет. (отм.) междинният финансов отчет следва да се изготвя и представя на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се изготвя и представя годишният финансов отчет на предприятието. Това препятства приложението на Международните счетоводни стандарти, на които се позовават процесуалните представители на ищеца, съответно безпредметно остава и тяхното обсъждане

Предпоставка за остойностяване резултата от дейността на предприятието се явява обхвата на наличните активи. Съответствието на отразените в инвентарната книга дълготрайни активи с действително притежаваните от ответното дружество не е оспорено надлежно. Дори хипотетично да се приеме, че въведеното в отклонение на правилата по чл. 147 ГПК твърдение дружеството да притежава и други недвижими имоти в землището на гр. Несебър, то е необосновано. Съгласно чл. 3.1. от НСС 16 предпоставка за признаване на дълготраен актив е очаквано получаване на икономически изгоди. Установената дефиниция на притежанието като съществена характеристика за подлежащите на признаване ДМА предполага 1) придобити от предприятието съгласно действащото законодателство права върху актива и 2) възможност на предприятието да ограничи достъпа на други до икономическите изгоди от актива. Ищецът не твърди в имотрия регистър, съответно в персоналната партида на ответника да са вписани обстоятелства, с които законът да свързва възникване на право на собственост. Правото на собственост произтича от проявлението на предвидени в закона обстоятелства, а не от интерпретацията на регистърната администрация, обективирана в списаните обстоятелства. Твърдяното качество ипотекарен длъжник не сочи обективна възможност за извличане на финансова изгода от недвижим имот. По тези съображения настоящият състав приема обхвата на дълготраяните материални активи за надлежно установен.

Спорен между страните се явява подходът за остойностяване на дълготрайните активи на дружеството. Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд в свое Решение № 64 от 09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, меродавна при остойностяване на дела е историческата стойност на имуществото, определена според утвърдени правила за обобщаване на счетоводна информация. Този извод еднозначно следва и от т. 4 на НСС 16, предписващ записване на дълготрайния материален актив при очертаните и от вещото лице Г. предпоставки - оценява се по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи.

Макар и нормата на чл. 13 ал. 2 ЗСчет. (отм.) да визира три подхода за определяне на историческата цена, от съдържанието на текста еднозначно следва, че всеки от тези подходи е приложим към датата на придобиване на актива. На този смисъл еднозначно навеждат и утвърдените с т. 4.7 от НСС 16 алтернативни подходи – себестойност и справедлива цена. Ясно е посочено, че справедливата цена е оценъчен метод, относим към актив, придобит при безвъзмездна сделка. Всъщност това е и единствено възможният подход при положение, че активът се придобива в отклонение от обичайната за търговските отношения възмездност. Другият оценъчен метод се свързва със създаването на актива от самия стопански субект. Следователно, визираната алтернативност произтича от спецификата на придобивния способ, отчитайки и законоустановената цел – достоверно отразяване на резултата от дейността на предприятието.

Понеже анализът и представянето на имущественото състояние пряко засяга и интересите на кредиторите на дружеството, оценъчният подход е нормативно предопределен, а субективната преценка е изключена както при първоначалната оценка, така и при последваща преоценка. Еднозначно са определени и правилата за последваща оценка – т. 7.1 от НСС 16. Основа за осъществяването й е цена на придобиване (понятие, припокриващо се с понятието историческа цена), а основание за промяната й са начислени амортизации и натрупана загуба от обезценка. С ПМС № 251/17.10.2007 г. в сила от 01.01.2008 г., са отменени т. 7.2. от НСС 16, на която се основава процесуалният представител на ищеца и т. 7.3, предписваща осъвременяване на оценката (изрично обявено и с т. 13.1. от допълнителните разпоредби към НСС 16, в сила от 01.01.2008 г.). Следователно към меродавния в случая момент – 31.12.2012 г. тези правила не съставляват приложим счетоводен стандарт по смисъла на чл. 14 ЗСчет. (отм.). По тези съображения дефинираното съдържание на понятието справедлива цена в § 1 т. 3 от ДРЗСчет. (отм.), на което се позовават процесуалните представители на ищеца, е неотносимо към недвижимия имот, за който се установява да е придобит на възмездно основание.

Регламентирайки правото на напускащия съдружник да получи паричното изражение на неговия дял в имуществото на дружеството, специалният закон визира счетоводния баланс като изходна база без да предписва отклонение от правилата за създаването му. По изложените съображения досежно оценъчния подход на дълготрайните материални активи съдът кредитира първоначалното заключение на вещото лице Г..

Както бе посочено вече амортизационните отчисления пряко влияят върху балансовата стойност на ДМА. В тази насока и нормативно е утвърден механизъм за остойностяване и отчитането им – чл. 15 ал. 1 ЗСчет. (отм.). Процесуалните представители на ищеца оспорват заключението на вещото лице Г., позовавайки се на нарушени правила на НСС 4. Този стандарт въвежда понятието срок на годност дефинирайки го като а) периодът, през който се предполага, че амортизируемият актив ще бъде използван от предприятието, или б) количеството продукция и/или услуги, които предприятието очаква да получи от използването на амортизируемия актив. Според НСС 4 амортизационните отчисления предпоставят отчитане на предполагаемия срок на годност на дълготрайния актив. В тази насока и изрично е предписано задължение за периодично преразглеждане на достигнатия извод за полезния срок на годност и корекция на предположения при значително различаване от предходните оценки. Изрично е предписано задължение за коригиране стойността на амортизационните отчисления – т. 7.2 и разпределянето им за целия период на използване на амортизационния актив – т. 6.3.

Настоящият състав приема, че утвърдените правила за определяне на амортизационните отчисления с чл. 55 ЗКПО в случая са неприложими. Самият закон разграничава утвърдените общи счетоводни правила за остойностяване на амортизационните разходи от въведените за данъчни цели – чл. 54 ал. 2 ЗКПО. По изрично предписание на закона сцецифичните цели на тази регламентация обосновава специфичен отчетен документ – данъчен амортизационен план (чл. 52 ал. 1 ЗКПО), дефинирана е данъчна амортизируема стойност (чл. 53 ал. 1 ЗКПО) и са установени специфични правила за класифициране на активите за данъчни цели с предписани годишни данъчни амортизационни норми (чл. 55 ал. 1 ЗКПО). Създадените от държавата правила за приспадане на разходите за осъществяване на стопанска дейност за данъчни цели са несъвместими с очертания вече частноправен интерес на бившия съдружник за справедлива оценка на имуществото на дружеството. Както бе посочено вече от тази оценка пряко произтича и гарантираното му от закона право да получи равностойността на следващия му се дружествен дял.

По тези съображения настоящият състав споделя доводите на процесуалните представители на ответника, че предписаната от закона необходимост от уреждане на имуществените последици при прекратеното участие в дружеството на собствено основание ангажира ръководството на предприятието да направи преоценка на амортизационната норма, обезпечавайки съпоставимост на амортизационната стойност с разумно предполагаемия период на извличане на икономически облаги от ползването на актива.

Прави впечатление, че представеният обобщен амортизационен план отразява нулева отчетна стойност на съществували към 31.12.2012 г. за машини, съоръжения и оборудване, експлоатирани и към датата на извършения оглед от вещото лице Д. през месец декември 2018 г. От доклада на вещото лице Д. се установява, че ответникът не й е предоставил индивидуални амортизационни планове за всеки от индивидуализираните дълготрайни материални активи (каквото предполага обявеното с ГФО за 2012 г. съставяне на амортизационен план за амотризируем актив) в представения по делото обобщен амортизационен план. Поради тази причина и не се установява предположения от ръководството на предприятието очакван период на експлоатация. Не се установява ответникът да е разработил и обявил изискуемата от т. 8 на НСС 4 собствената му амортизационна политика, с оглед на която да бъде преценено съотвествието на представения по делото и оспорен амортизационен план на предварително огласени правила за създаването му. Съгласно т. 5. от НСС 1 в редакцията, действала към 31.12.2012 г. счита се, че финансовите отчети са изготвени честно, когато предприятието е избрало и прилагало счетоводна политика в съответствие със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти, а за нерешени въпроси в Националните счетоводни стандарти за финансови отчети на малките и средни предприятия е избрало и прилагало политика в съответствие с Международните счетоводни стандарти и е оповестило този факт. Балансовата стойност се отразява в счетоводния баланс – съставна част на финансовия отчет. Същевременно установява се значително разминаване между заложения в амортизационния план полезен срок на годност на машините, съоръженията, оборудването и автомобилите. Очакваният срок на експлоатация може да бъде извлечен от обявената амортизационна квота. Макар и придобити в преобладаващата си част през 2004 и 2005 г. с указана амортизационна квота, водеща до изчерпване на амотризационната им стойност между 2 (за ДМА с годишна амортизационна квота от 50 %) и 4 години (за ДМА с квота от 25%), тези активи са били експлоатирани 7-8 години към меродавния в случая момент и очевидно да са съхранили годността си да формират полза за предприятието за още 6 години спрямо меродавния момент. При тези обстоятелства настоящият състав не приема за меродавна отразената стойност на тези активи в изготвения от ответника счетоводен баланс към 31.12.2012 г.

Констатираното нарушение на счетоводните правила, пряко засягащо и зачетен от правния ред интерес на ищеца – да получи съответна част от вярно и честно представено имуществено състояние на дружеството към датата на прекратяване на участието му. При положение, че съставеният баланс не издържа на проверката за съответствие на правилата за съставянето му настоящият състав приема за налична нередовност, лишаваща го от доказателствена сила досежно своевременно оспорените обстоятелства – отразената балансова стойност на ДМА, съставляващи машини, съоръжения, оборудване и моторни превозни средства. Следователно, липсващата яснота за достоверна отчетна стойност обуславя приложение на нормата на чл. 162 ГПК.

Заключението на вещото лице Д. за преоценка на машини, съоръжения, оборудване и моторни превозни средства сочи на коригирана първоначална оценка на ДМА с оглед на показатели, предвидени в т. 3 от НСС 4. При тези обстоятелства съдът приема заключението за заместващо дължимата от предприятието преоценка на отчетната стойност чрез прилагане на разумно обосновани амортизационни отчисления. Утвърдените със стандарта показатели за оценка на продължителността на очакваното ползване на признат ДМА отразяват потенциала на отделния актив да осигурява икономическа полза от експлоатацията му за нуждите на предприятието. Този подход логично обяснява и отсъствието на възможността да бъде реализиран приход сред критериите. Потенциалът на имуществото да осигури такъв доход е относим към остатъчната стойност на актива. По изрично предписание на стандарта наличната остатъчна стойност изключва нулевия резултат в баланса – срв. дефиницията на балансова стойност. При тези съображения без значение остава обстоятелството, че възприетата от вещото лице стойност не отчита т.нар. ликвидационна стойност, дефинирана като възможност за формиране на приход при извеждане на актива от експлоатация. Ето защо и допълнителното заключение в тази му част следва да бъде кредитирано, като за меродавна стойност на тези ДМА настоящият състав възприема определената сума от вещото лице Д. от 515200 лв. 

Оценката на недвижимите имоти – земя и дърводелска работилница, обаче игнорира цената на придобиване. Както бе посочено вече действащите правила не допускат това. Предвидената корекция е ограничена до редуциране на стойността с начислени амортизации и установена обезценка. В процеса не се твърди да е налице обезценка, компрометираща отразената балансова стойност. Не се спори, а и от представения обобщен амортизационен план се установява, че амортизации са начислени за обективно подлежащата на изхабяване дърводелска работилница. По тези съображения настоящият състав не кредитира заключението на вещото лице като приема за меродавна възприетата от вещото лице Г. балансова стойност на тези активи.

Съдът констатира, че амортизационният план отразява с изчерпана амортизационна пътен подход с инв. №20434 на стойност 24307 и амортизационна квота от 30 %, Описанието на този актив, а и отчитането му сметка 203 го определя като принадлежност към недвижимия имот – земята. По делото не се твърди и не се установява основание за редуциране на стойността му при условията на обезценка на актива, поради което съдът кредитира признатата му оценка от вещото лице Г. в пълен размер. Ето защо и недвижимите имоти следва да бъдат включени в чистия актив на дружественото имущество със сумата 72297,81 лв.

По изложените съображения съдът приема за установена стойност на дълготрайните материални активи в имуществото на дружеството към 31.12.2012 г. да са на стойност 587497,81 лв. Отчетените и неоспорени текущи (краткотрайни) активи възлизат на 785 х.лева или общият размер на активите възлизат на 1 372 497,80 лв.

Допълнителната експертиза, изготвена от вещото лице Д. е обусловена от направеното оспорване на експертизата на вещото лице Г. досежно оценката на активите. Заявеното оспорване от процесуалния представител на ответника на отразените в счетоводния баланс пасиви едва при обсъждане на коригирания вариант на заключението на вещото лице Д. е несвоевременно. При тези обстоятелства и с оглед нормата на чл. 64 ал. 1 ГПК вр. чл. 200 ал. 3 изр. второ ГПК, настоящият състав приема оспорването за неизвършено. При тези съображения съдът приема за меродавен отразеният в счетоводния баланс размер на пасива, който, редуциран с размера на собствения капитал възлиза на 1312 000 лв.

Следователно доказан по делото се явява положителен резултат от дейността на дружеството към 31.12.2012 г. при стойност на чистия актив от 60497,80 лв. Приспадащият се дял за ищеца с оглед притежаваните 13 дяла от капитала, разделен на 51 дяла възлиза на 15421,01 лв.

 

При така достигнатия извод налице е процесуалното условие за изследване на противопоставеното възражение за прихващане.

Съдът констатира, че съдебната практика придава на решението на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за предявяване на иск срещу управител на дружество с ограничена отговорност значение на процесуална предпоставка. Настоящият състав приема правилото за приложимо и при предявена претенция под формата на възражение за прихващане – предвидено от закона средство за реализация на вземането чрез противопоставяне на насрещна претенция. В случая се установява взето от общото събрание решение за предявяване на претенция за вреди, произтичащи от договор за факторинг от 01.06.2015 г. в размер на 95808,45 лв. Тази вреда се търси от ответника, поради което и процесуалната предпоставка за упражняване на правото на възражение е налице. 

Ответникът твърди в качеството си на управител на дружеството в нарушение на задължението си да действа с грижата на добрия стопанин ищецът да е ангажирал отговорността на дружеството без да е налице причина за това като се търси обезщетение. Тези обстоятелства сочат на хипотезата на чл. 145 ТЗ и предполага да бъде установено в процеса, че 1) ищецът, действайки от името на дружеството и за негова сметка въз основа на възложеното му управление на дружествените дела е 2) осъществил поведение 3) в отклонение от грижата на добър стопанин, довело като 4) пряка и непосредствена последица до 5) твърдяната в процеса вреда и 6) управителят не е бил освободен от отговорност за търсената вреда.

По делото не се спори, че в качеството си на управител на ответното дружество ищецът е издал пет броя записи на заповед на обща стойност 49995 лв. По силата на мандатното правоотношение управителят е овластен със собствените си действия да обвързва чужда правна сфера – тази на ответното дружество. Така очертаното правоотношение е мандатно по своя характер, поради което и довереникът – в случая управителят, дължи да използва делегираната му власт, за да облагодетелства дружеството. В тази насока и нормата на чл. 281 ЗЗД довереникът дължи да полага грижа на добър стопанин. Поето задължение от името на дружеството отговаря на тези критерии, ако това е средство за реализация на конкретен интерес за дружеството, обуславящ и зачетена от правния ред причина за обвързване. Записът на заповед обективира обещание за плащане на определена сума пари като по изрично предписание на закона следва да е безусловно, което ще рече – да не е обвързано с нищо, включително и с конкретна причина, обусловила задължението. Ето защо и в контекста на дължимата грижа на добрия стопанин управителят е длъжен да се увери, че поетото задължение е обусловено от реализирана или разумно очаквана полза за дружеството. По делото нито се твърди, нито се установява поетите менителнични задължения да са обусловени от полза в указания смисъл. Ето защо съдъп приема, че подписвайки процесните записи на заповед ищецът не е действал с дължимата грижа на добър стопанин и следователно, установяват се и втория и третия елемент от фактическия състав на предявеното право.

Възникналото задължение за ответника в резултат на осъществените от ищеца действия води до увеличаване пасива в имуществото на ответника. Доколкото не се установява същевременно да е увеличен и актива в имуществото, налице е вреда.

Не се установява обаче търсената в процеса вреда да е пряка и непосредствена последица от установеното противоправно поведение. Нормата на чл. 82 ЗЗД, на общо основание приложима и в случая, доколкото се търси обезщетение за неизпълнено договорно задължение, утвърждава граница на отговорността за обезвреда. При все, че предявената вреда може да бъде обяснена и с противоправното поведение на ищеца, липсва нормативно установената степен на обусловеност. Както бе посочено вече поетото задължение само по себе си увеличава пасива, а следователно и формира вреда в патримониума на ответника. В това се изразяв и вредата, пряка и непосредствена последица от поведението на ищеца. Наложеното обезпечение произтича от предприети действия от друго лице. Не се установява предписана от закона причина ищецът да отговаря за последиците от действията на самостоятелен правен субект.

Освен това, твърдяната вреда произтича от контролирана от ответника причина – сключен договор. Намесата в причинно-следствения процес не накърнява указаната граница на отговорност само ако е единствената възможност за реализация на зачетен от правния ред интерес. Самият закон предписва ред за защита срещу претендирано задължение въз основа на запис на заповед. Съгласно чл. 420 ал. 1 ГПК принудителното изпълнение се спира с факта на депозирано в срок възражение срещу издадена заповед за изпълнение. Макар и този ефект да не засяга предходно наложените обезпечителни мерки от доказателствата по делото се установява наложен запор на сметките на дружеството само в една банка. Спряното принудително изпълнение лишава съдебния изпълнител от правомощия да извършва последващи действия каквото е и последващо наложен запор. По делото нито се твърди, нито се установява обективно съществувала пречка ответникът да си открие сметка в друга банка, чрез която да си осигури непосредствен достъп до банкови услуги за осъществяване на разплащанията си.

По изложените съображения не се установява да е налице четвъртия от очертаните елементи от фактическия състав. Това е пречка за извод и че предявеното вземане е възникнало като безпредметно остава обсъждането на противопоставеното възражение за освобождаване на ищеца от отговорност. Ето защо и предявеният иск следва да бъде уважен до сумата 15421,01 лв., а за разликата до пълния предявен размер да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По искането, упражнено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК

Процесуалният закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият състав приема, че в тази насока приложим е материалният закон.

            Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ангажира закъснелия с изпълнението длъжник да престира дължимото ведно с обезщетение за претърпените от забавата вреди. Законът третира неизпълненото в срок парично задължение като източник на вреда и утвърждава механизъм за остойностяване на следващото се обезщетение – чл. 86 ЗЗД. Дефинитивната норма на чл. 84 ЗЗД регламентира способите за определяне момента за изпълнение на задължението – било с определен от закона или страните конкретен момент за изпълнение, било след покана.

            В случая се установява, че дружественият договор регламентира изрично отношението между дружеството и бившия съдружник – два месеца от датата на прекратяване на участието. Този момент в случая е настъпил преди датата на предявяване на исковата молба, поради което и установеното вземане следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

            По разноските

            При установеиня изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца и доказани разноски – заплатени държавна такса, възнаграждение за един адвокат и за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете. От доказателствата по делото – договор по л. 8, се установява договорено и изплатено възнаграждение за адвокат Л. в размер на 4530 лв. Недоказана се явява претенцията за разликата до пълния посочен в списъка размер от 15 000 лв.

            Същевременно установява се, че ищецът е останал задължен за възложените в негова тежест разноски.

Заплатената гаранция в обезпечителното производство няма характер на разход в исковия процес, а обезпечава евентуални вреди, причинени на ответника от необосновано ограничаване на правната му сфера. Ето защо и претендираната сума от 5000 лв. при това основание не следва да бъде включвана сред подлежащите на възстановяване разноски.

            Ответникът е в правото си да получи част от направените по делото и доказани в процеса разноски. Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК, установяваща предпоставките за възникване на отговорността за разноски и в хипотезата на третата алинея, адвокатското възнаграждение следва да е било заплатено. Установява се да е договорено възнаграждение от 4530 лв. с указание да е платимо в брой или по банка (л. 66 от делото). От приложеното доказателство към списъка за разноски – л. 368 от делото, се установява заплатена сума в размер на 3180 лв., която и следва да бъде отчетена при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА „Б.М.К.“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Щ.Б. с адрес ***, както следва:

1.      на основание чл. 125 ал. 3 ТЗ сумата от 15421,01 лв. – дружествен дял поради прекратено участие в дружеството ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 15.12.2017 г. до окончателно изплащане на сумата;

2.      на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 949,55 лв. – разноски пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Н.Щ.Б. с адрес *** да заплати по депозитната сметка на Софийски градски съд сумата от 100 лв. – разлика между внесения и определения като подлежащ на довнасяне депозит от 1146,40 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Н.Щ.Б. с адрес *** да заплати на „Б.М.К.“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** сумата 3021,53 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

 

            Решението може да бъде обжалвано от ответника с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.

 

                                                                                    СЪДИЯ: