№ 8093
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110112439
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
365 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника „***“ ЕООД е било налице трудово
правоотношение, което е прекратено на 16.9.2020 г., като за ответника възникнало
задължение за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11052,00 лева, от
които били погасени 1000,00 лева, както и на едно трудово възнаграждение, което не било
погасено. След плащането дължима останала сума в общ размер на 10838,15 лева. Сочи, че
между страните била сключена спогодба, по силата на която задължението от 10838,15 лева
било разсрочено на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 903,18 лева. Поддържа,
че с плащания, извършени на 13.1.2022 г. и на 17.5.2022 г. ответникът е погасил две вноски
в общ размер на 1806,36 лева. Ето защо /след изменение на иска, допуснато в откритото
съдебно заседание от 07.6.2022 г./ претендира незаплатения остатък от вземането по
споразумението в размер на 9031,79 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска
до погасяване на задължението, както и сумата 484,71 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата 10838,15 лева за периода 30.9.2021 г. – 09.3.2022 г. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Предявен е иск за реално изпълнение на задължение по договор за спогодба. От
представеното към исковата молба споразумение се установява, че на 30.9.2021 г. е сключен
договор за спогодба, подписан и за двете страни. В него се съдържа писмено изявление на
ответника, в което признава наличието на описаното в исковата молба задължение към
ищеца в размер на 10838,15 лева /чл. 1/, което страните се съгласяват работодателят да
погаси чрез плащане на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 903,18 лева, дължима до
края на съответния месец, първата от които е платима до 30-о число на месец ноември 2021
г. /чл. 1 и чл. 2/. Следователно за ответника е налице задължение за плащане на сумата по
споразумението, като последният не доказа погасяването в цялост,. Ето защо искът за
непогасения остатък в размер на 9031,79 лева следва да бъде изцяло уважен, като върху тази
сума следва да бъде присъдена и законната лихва от предявяването на иска до погасяване.
По предявената акцесорна претенция в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Съдът достигна до извод за наличие на
главен дълг. В чл. 4 от процесния договор страните са постигнали съгласие, че при забава на
работодателя останалата неплатена сума става незабавно изискуема, ведно с всички лихви.
Доколкото ответникът не оспорва началния момент, от който се претендира мораторната
лихва, то посочената договорна клауза следва да се тълкува в смисъл, че при неизпълнение
ответникът дължи и моратирна лихва от датата на сключването на договора. Ответникът не
доказа погасяване на задължението в уговорените в договора срокове, поради което е
изпаднал в забава. От представеното от ищеца извлечение за движението на средствата по
банковата му сметка се установява, че ответникът е платил първата вноска на 13.1.2022 г., а
втората – на 17.5.2022 г. За периода до 13.1.2022 г. дължима е била цялата главница, поради
което за периода 30.9.2021 г. - 13.1.2022 г. ответникът дължи мораторна лихва върху нея,
която, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 319,13 лева. След плащането
на първата вноска дължима остава сумата 9934,97 лева, върху която се дължи мораторна
лихва за периода 14.1.2022 г. – 8.3.2022 г. Нейният размер възлиза на 149,02 лева. Ето защо
искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до посочените размери – общо за 468,15
лева и за посочените периоди, като за 09.3.2022 г. /от която дата се присъжда законната
лихва/ и за разликата до пълния предявен размер от 484,71 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват своевременно поисканите разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 729,32 лева. Същото е намалено съобразно
отхвърлената част от иска за мораторна лихва, както и съобразно оттегления иск за
главницата. Принципно съдът счита, че при прекратяване на производството ответникът
дължи на ищеца разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. Такива обаче съдът е
следвало да присъди на ищеца с определението, с което делото е частично прекратено, което
не е сторил,. В срок ищецът не е поискал допълване на определението в частта за разноските
/по реда на чл. 248 ГПК/. Ето защо и в нарушение на принципа на диспозитивното начало би
2
било съдът да присъди тази част от разноските с решението.
На основани чл. 78, ал. 6 ГПК и предвид, че ответникът е станал повод за завеждане на
делото, последният следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда разноски за
държавна такса в размер на 445,69 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *** да заплати на Н.П. Д. - Е., ЕГН ********** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 365 ЗЗД сумата 9031,79 лева, представляваща
задължение, поето по споразумение от 30.9.2021 г., заедно със законната лихва от
09.3.2022 г. до погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 319,13
лева, представляваща мораторна лихва върху сумата 10838,15 лева за периода 30.9.2021 г. –
13.1.2022 г. и сумата 149,02 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата 9934,97
лева за периода 14.1.2022 г. – 08.3.2022 г. , и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 729,32
лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за
разликата до пълния предявен размер от 484,71 лева и за 09.3.2022 г.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка
на Софийски районен съд сумата 445,69 лева, представляваща разноски по делото за
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3