Решение по дело №2008/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 декември 2018 г. (в сила от 28 март 2019 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20184430202008
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                         04.12.2018г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

На пети ноември

Четиринадесети наказателен състав

година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2008 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0938-003389 от 04.07.2017г. на Началник група към ОДМВР Плевен, с-р „Пътна полиция“, с което на Д.Б.Д. с ЕГН ********** от грПлевен на осн. чл. 182, ал. І, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 750,00 лева за това, че на 21.06.2017г. в 11:52 часа в ***по посока гр. Плевен, като водач на  лек автомобил  „Сеат леон“  с рег. № ***управлявал моторното превозно средство със скорост – 108 км/ч при максимално разрешена за населеното място 50 км/ч, като скоростта е измерена и фиксирана с автоматизирано техническо средство TFR1-M клип №7083 – нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП. 

Недоволен от така наложеното административно наказанияе е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН обжалвавното наказателно постановление като незаконосъобразно. Релевирано е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган.  В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от пълномощника си – адв. И. М.от АК – Плевен, който поддържа  изложените в жалбата възражения, като излага и допълнителни такива. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0938-003389 от 04.07.2017г. на Началник група към ОДМВР Плевен, с-р „Пътна полиция“.

За ответната страна процесуален представител не се явява. 

Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.  

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.06.2017г. в 11:52 часа в ***актосъставителят П.Г.Г. и свидетелят Р.К.Т. изпълнявали служебните си задължения по осъществяване контрол на автомобилния транспорт. Спрели за проверка движещия се посока  гр. Плевен лек автомобил „Сеат леон“  с рег. № ***, управляван от Д.Б.Д. и след като констатирали, че същият управлявал моторното превозно средство със скорост – 108 км/ч при максимално разрешена за населеното място от 50 км/ч (превишение 58 км/ч), като скоростта била измерена и фиксирана с автоматизирано техническо средство TFR1-M клип №7083. Горните констатации на свидетелите били изложени в съставения от актосъставителя П.Г.Г. АУАН 3389 от 21.06.2017г. против Д.Б.Д., в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 21, ал. І от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното по съдебен ред наказателно постановление, в което е възпроизведена част от описаната в АУАН фактическа обстановка, като не е посочен начинът, по който е въведено твърдяното нарушение. 

Съсгласно чл. 189, ал. ІІ от ЗДвП в АУАН се ползва с доказателствена сила до доказаване на противното. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче не може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за спора факти. По делото липсват доказателства, които по несъмнен и категоричен да потвърждават изложената в АУАН фактическа обстановка. Актосъставителят П.Г.Г. и свидетелят Р.К.Т. лаконично посочват, че нарушението е констатирано с радарна система TFR1-М с №585 и на база показанията от техническото средство е съставен АУАН, послужил за издаване на обжалваното наказателно постановление. Съдът констатира несъответствие между описаната в АУАН фактическа обстановка и приобщената като веществено доказателство по делото снимка-клип (стр. 13 в делото) досежно датата на извършване на твърдяното нарушение. В АУАН и в НП е посочено, че нарушението е извършено от жалбоподателя на 21.06.2017 година, докато в снимката-клип е отразено, че нарушението е извършено на 19.06.2017 година. Наличието на несъответствие между клипа и АУАН по отношение на датата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила по установяване, респ. сънкциониране на нарушението и води до недоказаност за извършването на каквото и да е деяние. Този извод на съда не може да бъде разколебан и след преценка на останалите приобщени към доказателствената свъкупност по делото писмени доказателства по реда н ачл. 283 от НПК, а именно: справка за нарушител/водач, заверено копие от Дневник за обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство TFR1М № 585/2012 година за 21.06.2017 година, заверено копие от Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система TFR1М № 585 рег. №316р-19359/22.06.2017 година, заверено копие от Протокол № 3-31-17/31.05.2017 година, заверено копие от Заповед рег. № 8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи.

С оглед изложеното, съдът намира, че липсват основания да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно на осн. чл. 63, ал. І от ЗАНН.  

 С оглед гореизложеното, съдът намира, че атакуваното по съдебен ред наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 17-0938-003389 от 04.07.2017г. на Началник група към ОДМВР Плевен, с-р „Пътна полиция“, с което на Д.Б.Д. с ЕГН ********** от грПлевен на осн. чл. 182, ал. І, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 750,00 лева за това, че на 21.06.2017г. в 11:52 часа в ***по посока гр. Плевен, като водач на  лек автомобил  „Сеат леон“  с рег. № ***управлявал моторното превозно средство със скорост – 108 км/ч при максимално разрешена за населеното място 50 км/ч, като скоростта е измерена и фиксирана с автоматизирано техническо средство TFR1-M клип №7083 – нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му по реда на  ЗВАС.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :