МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №132/04.07.2017 година по НОХД №7191 / 2016г.
на БРС
Производството по делото е
образувано по обвинителен акт на прокурор при БРП, с който И.С.П., ЕГН **********,
е обвинен в това, че на 19.01.2016г. около 13,50 часа в село Р., община Созопол, на кръстовището на улица „В.Л.”, и улица „Н.Л.”, управлявал моторно превозно
средство-лек автомобил „Ф.Е.” с рег.№ ***** без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние - за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №
14-0346-000499/26.01.2015г., издадено на 26.01.2015г. от Д.Я.Я. на длъжност Началник РУП към
ОДМВР-гр.Бургас, РУ-Созопол, връчено на 16.03.2015г., влязло в сила на
24.03.2015г. и с Наказателно постановление № 15-0346-000029/06.04.2015г.,
издадено на 06.04.2015г. от Д.Я.Я. на длъжност Началник РУП към
ОДМВР-гр.Бургас, РУ-Созопол, връчено на 15.04.2015г., влязло в сила на
23.04.2015г. - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Представителят на БРП в съдебно заседание
поддържа обвинението, възведено с обвинителния акт. Аргументира доказаността му
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от П. престъпление по чл.343в, ал.2 НК, на
основание чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание, тъй като счита, че са налице предпоставките и
основанията за това предвид
обстоятелството,че се установи настъпила реабилитация по право по отношение на
предишните осъждания на П..
Защитата на подсъдимия П. - адв.М.Н. не
оспорва фактическата обстановка и квалификацията на деянието.Счита, че са налице предпоставките
за прилагане на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Моли да бъде наложена
минимална глоба.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подс.И.С.П. е роден на ***г***, с
постоянен адрес ***, български гражданин, женен, неосъждан, с основно
образование, работи като зидаро-мазач, ЕГН **********.*** на кръстовището на улица „В.Л.“,
и улица „Н.Л.“ около 13,50ч. И.П.
управлявал без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство лек автомобил „Ф.Е.“ с рег.№ *****. Същия ден, 19.01.2016г., свидетелите
Т.С.С.-полицейски инспектор „ПК“ в РУ на МВР гр.Созопол, В.К.Д. - полицейски
инспектор в група „ТП“ в РУ на МВР-гр.Созопол и М.И.Г.-началник група „ОП“ в РУ
на МВР гр.Созопол били на работа заедно и изпълняват СПО по план утвърден от
Началника на РУ на МВР гр.Созопол като около 12,30 часа заели установъчен пункт
в село Р. на кръстовището на улица „В.Л.,, и улица „Н.Л.“, представляващо
вход-изход на с.Р. към село А.. Около 13,50часа на 19.01.2016г. в село Р. на
кръстовището на улица „В.Л.“ и улица „Н.Л.“ спрели за проверка лек автомобил
"Ф.Е." с рег.№ *******, в който пътували две лица - водачът И.П. и
свидетелят Д.А.. В хода на проверката свидетелите С., Д. и Г. установили,че
водача на МПС е подс.И.П., който
представил документ за самоличност /лична карта / и документи за МПС-за л.а. „Ф.Е.“
с рег.№ *****, собственост на свид.Д.А.. Обв.П. заявил на проверяващите го
полицейски служители - свидетелите С., Д. и Г., че не притежава СУМПС тъй като му
е отнето и е неправоспособен водач. С оглед заявеното от П., била извършена справка
от проверяващите полицейски служители за П. -водач на л.а. „Ф.Е.“ с рег.№ *****
през ОДЧ РУ ОД на МВР гр.Созопол,при която справка се потвърдило съобщеното от
него, че е неправоспособен водач с отнето на 02.01.2013г. СУМПС и същият бил
отведен в полицейското управление. За констатираното нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно, че управлява на 19.01.2016г. около 13,50ч. в село Р. , община
Созопол на кръстовището на улица „В.Л.“ и улица „Н.Л.“ моторно превозно
средство-лек автомобил „Ф.Е.“ с рег.№ ****** без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, на водача бил съставен на 19.01.2016г.
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Г с бланков
№053182/19.01.2016г. с актосъставител свидетеля Т.С., подписан лично от подс. П.
и препис от същия му бил връчен на 19.01.2016г. срещу подпис. Видно от
приложени по делото както следва: Наказателно постановление № 14-0346-000499/26.01.2015г.,
издадено на 26.01.2015г. от Д.Я.Я. на длъжност Началник РУП към
ОДМВР-гр.Бургас, РУ-Созопол, е връчено лично на обв. П. на 16.03.2015г. и е
влязло в сила на 24.03.2015г. и Наказателно постановление №
15-0346-000029/06.04.2015г., издадено на 06.04.2015г. от Д.Я.Я. на длъжност
Началник РУП към ОДМВР-гр.Бургас, РУ-Созопол, е връчено лично на П. на
15.04.2015г. и влязло в сила на 23.04.2015г.
Подс.И.С.П.
с ЕГН **********, при всички случаи, е бил неправоспособен водач към момента на
деянието, тъй като неговото СУМПС е било
валидно до 10.05.2015г. Извършителят на деянието по чл.343в, ал.2 от НК е
изначално неправоспособен или с отнето право да управлява МПС водач или водач,
управляващ МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, което не се явява
«съответно» по смисъла на закона. Същественият въпрос за
съставомерността на деянието като престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК дали
управляването на МПС с изтекъл срок на валидност на свидетелство за управление удовлетворява законодателното изискване
осъществяването на тази дейност по транспорта да е „без съответно“ свидетелство за управление е решен
в практиката на ВКС - решение
№ 44 от 19.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2161/2012 г., I н. о., НК. В това решение ВКС е
приел, че при просрочие на
валидността на СУМПС и управляване на МПС извън този срок водачът първоначално
носи административно-наказателна отговорност (уредена в чл. 171, ал. 1, т. 2
вр. чл. 150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването му по
административен ред продължава да управлява МПС без „подновено“
СУМПС, той осъществява състава на чл. 343в, ал. 2 от НК.
От
доказателствата се установява, че П. е имал съзнанието за невалидността на СУМПС, за което е бил наказан по
административен ред и е следвало да направи необходимото за подновяването му,
като докаже със съответните документи пригодността си за управление на МПС от
категорията на добитата от него правоспособност.Ето защо съдът прие,че от
субективна страна деянието е извършено при
форма и вид на вината “пряк” умисъл, тъй като П. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че вече е наказван
по административен ред за управление на моторно превозно средство без да е
правоспособен, но въпреки това е управлявал МПС без съответното свидетелство в
едногодишния срок от предходното му административно наказание, с което пряко е
целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че П. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл. 343в, ал.2 от НК, защото на 19.01.2016г.
около 13,50 часа в село Р.,
община Созопол на кръстовището на улица „В.Л.”,
и улица „Н.Л.” управлявал моторно превозно
средство-лек автомобил „Ф.Е.” с рег.№ ***** без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство и това сторено в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние - за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №
14-0346-000499/26.01.2015г., издадено на 26.01.2015г. от Д.Я.Я. на длъжност Началник РУП към
ОДМВР-гр.Бургас, РУ-Созопол, връчено на 16.03.2015г., влязло в сила на
24.03.2015г. и с Наказателно постановление № 15-0346-000029/06.04.2015г.,
издадено на 06.04.2015г. от Д.Я.Я. на длъжност Началник РУП към
ОДМВР-гр.Бургас, РУ-Созопол, връчено на 15.04.2015г., влязло в сила на
23.04.2015г.,
Видно от справката за съдимост П. е бил осъждан, както следва:
1. по НОХД №211/1992г. на РС
Бургас на 3 години ЛОС, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години; и 2. по НОХД №254/1992г. на РС-Бургас на 7 години ЛОС, изтърпени на
04.10.1992г. т.е. от изтърпяването им са
изтекли повече от 10 години, съгласно изискването на чл.88а,ал.2 от НК;
3. по НОХД № 12-2000г. на
РС-Царево-10 месеца ЛОС и три месеца ЛОС, изтърпени на 27.09.2002г. т.е. от изтърпяването му са изтекли повече от
пет години, съгласно изискването на чл.88а,ал.1 вр с чл.82,ал.1,т.4 от НК;
4.по НОХД№ 41/2002г. на РС-Царево
– на 100лв. глоба;
5.по НОХД № 8/2003г. на
РС-Царево- на 500лв. глоба;
6.по НОХД № 44/2004г. на
РС-Царево – на 1000лв. глоба;
За осъжданията по т.4, т.5 и т.6
е образувано изпълнително дело, като видно
от справката от ТД на НАП последното действие по него е било през 2004г.
след което с разпореждане от 15.04.2016г. е било прекратено поради изтичане на
10 годишната абсолютна давност. От последното действия по изпълнителното дело
за събиране на глобата са изтекли повече от две години съгласно изискването на
чл.88а, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК;
7. по НОХД №2585/2012г. на
РС-Бургас – на пробация, изтърпяно на 01.11.2013г. т.е. от изтърпяването му са изтекли повече от
две години, съгласно изискването на чл.88а, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК.
Видно от гореизложеното, към
момента на извършване на настоящото деяние-19.01.2016г. П. е бил осъждан за извършени
повече от две престъпления, за които не е бил реабилитиран и от изтърпяването на всяко наказание е изтекъл
съответния срок съгласно чл.88а, ал.1 и ал.2 вр с чл.82 от НК. Следователно спрямо него са налице основанията за
приложение на чл.88а, ал.4 от НК и той следва да се счита за реабилитиран по
право към момента на извършването инкриминираното деяние. При това положение той
се счита за неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел четвърти, глава VІІІ от НК. За извършеното престъпление по
чл.343в, ал.2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от 500 до 1200лв. От деянието на П. не са
настъпили имуществени вреди. Предвид изложеното, са налице задължителните
предпоставки за освобождаване на П. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78А от НК. При определяне конкретния
размер на наказанието по чл. 78а, ал. 1 НК, съдът съобрази сравнително ниската
степен на обществена опасност на дееца и признанието на вината, съдействието на разследването. Няма отегчаващи
отговорността му обстоятелства. Ето защо съдът намира, че целите на наказанието
по чл. 36 НК и по специално превъзпитаване на
П. за спазване на правилата за
движение и нормите на ЗДвП, ще бъдат постигнати в пълна степен, като му бъде наложено административно
наказание глоба, близка до минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а именно - глоба в размер на 1300
лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с
оригинала!
С.П.